№ 109
гр. Варна, 14.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20243001000074 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба, подадена от името на Ф. Д. С. против
решение №95/06.10.2023г., постановено по електронно дело
20223200900111( ТД №111/2022г. по описа на ОС-Добрич , В ЧАСТ, с която
са били отхвърлени предявени срещу ЗД „ЕВРОИНС“ АД претенции за
присъждане на горници от главници на търсени застрахователни
обезщетения, съответно над 60 000 лв. до 120 000 лв. като част от
справедливо обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразили се в
болки и страдания поради телесно увреждане и психотравма, причинени при
ПТП на 27.09.2021 г. от водач на лек автомобил марка „ОПЕЛ КОРСА“ с рег.
№ ТХ 0431 АТ, застрахован по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, както и в частите с които е посочен начален момент на
присъдената законната лихва върху присъдени обезщетения за
неимуществени и за имуществени вреди, изключващ периода от 04.10.2021г.
до 17.05.2022г. и са разпределени разноските по делото.
Въззивната жалба е депозирана чрез пълномощник в рамките на
преклузивния срок (считано от връчване на акта на представителя) и е
редовна: съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.
261 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият застраховател, чрез надлежно
овластен пълномощник е упражнил право на отговор по жалбата.
Първоинстанционният съд е отхвърлил с определение №
428/12.12.2023г. искане по чл. 248 ГПК на пълномощника на ищцата за
изменение на определения в обжалвания първоинстанционен акт размер на
присъдено възнаграждение за безплатна адвокатска услуга. Срещу това
определение молителят е подал частна жалба вх.№ 69/04.01.2024г., която е
1
администрирана едновременно с въззвната жалба.
Частната жалбата е депозирана преди изтичане на срока за обжалване и
е редовна: съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по
чл. 261 ГПК.
По предварителните въпроси: Дължимата държавна такса по
въззивното и частното обжалване, не е събирана авансово от изрично
освободена от това задължение страна.
Доколкото изрично предвиденото в закона като самостоятелно
обжалваемо определяне на отговорността за разноски е обусловено от
разрешаването на спора относно размера на съществуването на спорното
право на ищцата, съдът преценява че се налага общо произнасяне по
оплакванията по същество и по обжалваното определение.
По допустимостта на обжалването: Легитимацията на страните
съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционното
решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащи на
обжалване актове. Пълномощниците на насрещните страни са легитимирани
да упражняват защита във всички инстанции.
Съдът приема, че въззивното производството по акта по същество и
обусловеното от него производство по определяне на разноските са
допустими.
Доклад по въззивната жалба:
Въззивницата Ф. Д. С., чрез адвокат К., излага оплаквания за
неправилно преценени факти, определящи критериите за определяне на
справедлив имуществен еквивалент на обезщетението за неимуществените
вреди, като сочи, че съдът е игнорирал част от установени с медицинсак
експретиза увреждания, превратно е интерпретирал заключение за сигурно
предстоящи нови оперативни интервенции, периода на възстановяване и
наличие на остатъчен болков синдром, налагащ продължаване на
медикаментозно лечение, както и значителното негативно отражение на
острия стрес върху психиката на пострадалата. В жалбата се сочи и
формалния подход на съда, който нито е отчел по отделено всяко от
обстоятелствата по критериите за справедливост(тежка политравма, удължен
оздравителен период, белези и остатъчни затруднения при придвижване,
продължително обгрижване и зависимост,начален и песледващ стрес) нито е
обсъдил адекватно актуалните икономически тенденции и допълнително
развиващите се в страната инфлационни процеси след 2021г., и лимитите на
застрахователната отговорност, и така се е отклонил от установената съдебна
практика. Отделно са изложени оплаквания за превратно изтълкуван закон
(чл. 429 ал.3 вр. чл. 380 КЗ) при определяне на начален момент на забавата на
застрахователя и необосновано възлагане на тежест за кредиторова забава на
пострадалото лице без да е било отправяно конкретно предложение за
плащане.
Въззиваемият застраховател ЗД“ЕВРОИНС“АД, чрез юрк. С.
оспорва оплакванията по определянето на справедливия еквивалент на
обезщетението за неимуществените вреди, съответно на установеното от
медицинския експерт пълно възстановяване на счупванията и овладяване на
2
болките и с медикаменти. Оспорват оплакванията по изводите за лихвите за
забава, като се обосновава кредиторовата забава на пострадал, отказал да
посочи своя банкова сметка както при извънсъделното предявяване на
претенцията.
Всяка от насрещните страни е предявила и искане за определяне на
разноски за настояща инстанция.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд
съобразява, че оплакванията касаят прилагане на норми с императивен
характер, които са били издирени и обявени като приложими за уреждане от
застраховател на претенции на пострадали лица от престъпно поведение на
застрахован автомобилист. В този смисъл не се налага допълнително
разясняване на приложимия закон от въззивния съд.
По повод оплакванията за неправилното прилагане на правилото по чл.
380 КЗ обаче, въззивният съд констатира, че при образуването на исковия
процес, първоинстанционния съд е указал на ищцата възможност да посочи
своя банкова сметка като приемлив за нея начин за доброволно плащане на
претендирана сума, но не е посочил точно последиците от пропускане на тази
възможност според специфична за застрахователните претенции нормативна
уредба. Въззивното производство е образувано по жалба срещу решение, в
което липсва съдържанието на съдебния акт по чл. 236 ал.1 т. 7 ГПК по
осъдителен иск и доколкото решението на въззивният съд следва да замести
първоинстанционния акт, съдът намира за необходимо да осигури
липсващото съдържание, като изиска данни за банкова сметка на ищеца или
друг начин за доброволно плащане.
Доклад по частна жалба:
Оплакванията на частния жалбоподател относно определянето на
отговорността за разноски по стабилната вече, необжалвана част от
решението се концентрират върху неправилното прилагане на нормативните
правила за определяне и изплащане пряко на представителя, регистриран като
данъчно задължено лице, извършил безплатна адвокатска услуга на нормиран
размер на възнаграждение на услугата по всеки от разгледаните искове с
допълнително начислен ДДС. Доколкото въззивният съд следва да приложи
същите правила при разпределение на тежестта на разноски и в настоящото
производство, поставените от жалбоподателя и бланкетно оспорени от
насрещната страна въпроси следва да се разгледат едновременно с
решаването на делото по същество и това налага присъединяването на двете
жалби за общо разглеждане на осн. чл. 80 ал. 4 ПАС.
По тези съображения и на осн. чл. 267 ГПК, съставът на Варненски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба против части от решение
№95/06.10.2023г., постановено по електронно дело 20223200900111( ТД
№111/2022г. по описа на ОС-Добрич, с които е отхвърлен частичен иск на
Ф. Д. С. срещу ЗД „ЕВРОИНС“ АД за присъждане на горница от главница на
3
обезщетение за неимуществени вреди над 60 000 лв. до 120 000 лв., както и в
частите с които е посочен начален момент на присъдената законната лихва
върху присъдени обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди и са
разпределени разноските по делото.
НА осн. чл. 101 ГПК УКАЗВА на ищеца Ф. Д. С., че съдебното
решение, с което се уважава осъдителен иск следва да съдържа данни за
банкова сметка или друг посочен от ищеца начин на заплащане на паричната
сума, като ЗАДЪЛЖАВА въззивницата, чрез адв. К. в срок до даване на ход
на устни състезания пред въззивна инстанция с писмена молба да посочи
лична банковата сметка на пострадалото лице съответно на изискванията на
чл. 380 ал.2 КЗ или посочване на банкова сметка на пълномощник, изрично
упълномощен за получаване на суми по присъдено застрахователно
обезщетение по чл. 34 ал. 3 вр. 32 ГПК за целите на настоящия процес.
Предупреждава ищцата, че при неизпълнение на това задължение съдът
ще приеме, че ищеца е в кредиторова забава най- късно от момента на
определяне на поискания от съда справедлив размер на дължимо
обезщетение.
ПРИСЪЕДИНЯВА за общо разглеждане в настоящото производство и
производството по частна жалба на адвокат К., пълномощник на Ф. Д. С.
срещу определение № 428/12.12.2023г. с което е отказано допълването на
размера на присъдено в полза на адвоката на ищцата възнаграждение по реда
на чл. 248 ГПК за горница над 1000лв до 6450 лв, с ДДС.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 20.03.24г. от 14.00 часа. Да се
призоват страните чрез пълномощниците.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че:
за да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция
следва да подадат нови заявления, подадени чрез портала ЕПЕП
при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в
последното по делото заседание) за представяне на справка за разноските
пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им,
правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде
преклудирано.
Препис от определение в електронен вид да се изпрати на
пълномощници, ведно със съобщение за насрочено открито заседание,
представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП. Съобщенията до
въззиваемия да се изпратят на електронен адрес, ползван от юрисконсулт на
застрахователя, с указание за необходимо потвърждаване на получаването.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5