СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
………………………….
Софийски градски съд 1-12 състав с:
Председател: Георги Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 06.11.14г. /с участието
на секретаря С. В./ гражданско дело № 1998/13г. и констатира следното:
Предявен е иск от „П.и.б.”
АД против Н. К. с правно
основание чл. 422 от ГПК - за
установяване съществуването на вземане по договор
за банков кредит от 17.04.07г. и анекс
към него от 17.03.08г. в размер на: 90
000 лева – главница и 1 477, 56
лева – договорна лихва за периода 31.10.11г. – 19.04.12г.; 62, 52 лева – наказателна лихва за
периода 29.02.12г. – 19.04.12г.; законна
лихва за периода след 20.04.12г. и 3 196,
2 лева – съдебни разноски /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/,
за които суми са издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист от Районен съд, град Несебър по г.д. № 321/12г.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват, че:
Страните /ищецът
– кредитодател и ответницата –
кредитополучател/ са били обвързани от правоотношение,
възникнало на основание процесните,
посочените по-горе – договор и анекс. В
рамките на това правоотношение – ответницата
е получила от ищеца /усвоила/ кредит в размер на сумата 90 000 лева.
В настоящата
хипотеза – ищецът претендира процесните суми при условията на предсрочна изискуемост. В тази връзка:
Процесният договор
за кредит - съдържа изрично изискване за банката /а в тази принципна насока е налице и – задължителна съдебна практика/
предсрочната изискуемост да бъде извън-съдебно
и специално /нарочно/ обявена по
отношение на длъжника /именно такава конкретна клауза се съдържа и в договора
за кредит/. По делото са представени писмени
доказателства, които сочат, че – ищецът
е изпълнил надлежно горното свое /договорно, а и принципно/ задължение – известил
е ответницата предварително /чрез изрично посоченият от последната адресат – адв. Б./, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Оформеното в тази връзка уведомление е ясно и категорично по своето съдържание, съответно е обосновано, така че същото
следва да се приеме за - надлежно
оформено. Отношенията между ответницата
и посоченият от нея адресат са „вътрешни” и не могат да бъдат противопоставени на банката /т.е. в случая обстоятелството
– дали адресатът е предал полученото съобщение на ответницата е – ирелевантно спрямо правата на банката; с други думи – „рискът” от адекватността,
коректността, добросъвестността и т.н. в тези
вътрешни отношения не може да бъде
възложен в тежест на кредитора;
обратната логика би обезпечила възможността на длъжника - във всяка хипотеза, подобна на настоящата
да се освободи от отговорност – заради действия на трето лице и то на такова трето лице, което е било лично и изрично посочено от самия длъжник/.
Възраженията на ответницата
в тази връзка са неоснователни.
Съдържанието на процесните договор
за кредит и анекс към него
/преценени в съвкупност и в контекста на приетите по делото експертизи/ налага извода, че – до 28.04.12г. /от когато влиза в действие подписаният от
страните погасителен план/ -
ответницата не е дължала връщане на получени суми по кредита /такава
дължимост на практика следва да се приеме за настъпила едва след посочената дата – съобразно именно уговореният от
страните погасителен план/. На
практика – по делото липсва писмено
доказателство /или конкретна договорна клауза/, което да удостовери дължимост
/изискуемост/ на суми по договора – преди
посочената дата. В този смисъл – до тази
дата /която предхожда – обявяването
на кредита за предсрочно изискуем, а именно на 19.04.12г./ принципно не може да се констатира забава от страна на кредитополучателя. Дори обаче да се приеме, че към посоченият момент е било налице просрочие /какъвто извод принципно не може да бъда направен по изложените съображения/, то това
просрочие отново следва да се приеме
за „покрито” – предвид констатацията
на вещото лице, че – длъжницата вече е
била е над-платила /към горния
момент/ съответни лихви по кредита. И в двете хипотези /посочени по-горе/ не може да се приеме, че именно към релеватният по делото момент – ответницата
е била изпаднала в забава, а от това следва, че – в полза на банката не е възникнало правото да обяви
договора за предсрочно изискуем.
Поради
изложеното - искът /като основан именно на – предсрочна изискуемост и само поради тази причина/ следва да бъде отхвърлен.
Няма
пречка обаче - при последващо /в нов процес/ позоваване от
страна на ищеца на настъпила
изискуемост /или при бъдещо
настъпване на изискуемост/ на съответни конкретни
непогасени задължения на ответницата /съгласно процесният погасителен план/ банката да реализира своите имуществени права досежно
тези именно – изискуеми суми. С други думи – банката разполага с правото в
следващ процес да претендира всички
реално получени и невърнати суми по кредита /с вече настъпил падеж/, в това число и
съответните уговорени лихви; като разбира се бъдат приспаднати вече платени или надплатени суми по договора. В този смисъл – настоящият съдебен акт /с който на практика се отрича заявеното вземане – конкретизирано по
вид и размер/ не може да засегне
/със СПН/ такива бъдещи претенции на банката /обратната логика би означавала да се отрече правото на кредитора да
търси връщане на – реално получени,
усвоени и неплатени, непогасени от
длъжника парични средства, за които вече е настъпил
съответния падеж/.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 422 от ГПК на „П.и.б.” АД против Н.Ц.К. ЕГН
********** с правно основание чл. 422 от ГПК - за установяване
съществуването на вземане към 19.04.12г. по договор за банков кредит от 17.04.07г. и анекс към него от 17.03.08г. в размер на: 90 000 лева – главница и 1 477,
56 лева – договорна лихва за периода 31.10.11г. – 19.04.12г.; 62, 52 лева – наказателна лихва за
периода 29.02.12г. – 19.04.12г.; законна
лихва за периода след 20.04.12г. и
3 196, 2 лева – съдебни разноски /държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение/, за които суми са издадени заповед
за изпълнение и изпълнителен лист
от Районен съд, град Н. по г.д. № 321/12г.
ОСЪЖДА „П.и.б.” АД да
плати на Н.Ц.К. – 4 300 лева съдебни разноски.
Решението е постановено при участие на И.Б.А. – 3-то
лице, помагач на ответницата.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: