Решение по дело №101/2020 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№…………./20.02.2020г.

гр. София

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията т. д. № 101 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.

Образувано е по с жалба с вх. № 20200114103719 от името на „И.И.Т.“ ЕООД с ЕИК ********чрез В.А.срещу отказ с рег. № 20160630163237-2/07.01.2020 г., с който длъжностно лице по регистрация (ДЛР) към Агенцията по вписвания (АВ) – Търговски регистър (ТР) е отказало обявяване на Годишен финансов отчет на дружеството (ГФО) за 2015 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания акт. Твърди се, че неправилно ДЛР е указало да се представи пълномощно за представителната власт на „адв. В.А.“, тъй като Заявлението е било подадено от В.А.в качеството на управител на дружеството, а не на упълномощен от търговеца адвокат, като това обстоятелство е било уточнено от заявителя в изпратен до Агенцията отговор. Несъобразявайки тези обстоятелства, се твърди, че ДЛР е постановило незаконосъобразен отказ. Иска се съдът да отмени отказа и да укаже на ДЛР да обяви ГФО за 2015 г. по партида на дружеството. Претендират се направените в настоящото производство разноски.

Отказът е мотивиран с обстоятелството, че в указания срок за отстраняване на нередовностите заявителят не е представил исканите документи за обявяване ГФО.

Съдът като съобрази доводите в жалбата, съображенията на длъжностното лице, постановило отказа, и доказателствата по делото, намира от фактическа страна следното:

Производството пред Агенцията по вписвания е образувано по електронно Заявление Г2 с рег. № 20160630163237/30.06.2016 г. от името на „И.И.Т.“ ЕООД чрез В.А.в качеството на търговец. В него се иска обявяване на ГФО за 2015 г. Приложени са ГФО за 2015 г., Решение на едноличния собственик на капитала на дружеството – Т.С.за приемане на ГФО, декларация по чл. 13, ал. 4 от  ЗТРРЮЛНЦ от Т.С., документ за внесена държавна такса към АВ.

На 23.12.2019г. ДЛР дава  указания на заявителя да представи адвокатско пълномощно на заявителя в срок по чл. 19, ал. 2 от закона.

На 07.01.2020г. ДЛР постановява отказ за обявяване на ГФО на дружеството, поради непредставяне на исканите документи и неотстраняване на указаната нередовност в срок. На същия ден отказът е изпратен на адреса на електронната поща на заявителя.

На 14.01.2020г. заявителят подава процесната жалба, към която е приложен и документ за внесена държавна такса по сметка на Софийски градски съд.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

По допустимостта на жалбата.

Подадената от заявителя жалба е процесуално допустима: изхожда от легитимирано лице, подадена е в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол за законосъобразност, представено е доказателство за внесена държавна такса.

По основателността на жалбата.

Обхватът на извършваната от длъжностното лице преценка се регламентира от нормите на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, чл. 62 от Наредба № 1/2007 г. за водене, съхранение и достъп до ТРРЮЛНЦ (Наредба № 1/2007 г.). Така, за да се извърши исканото действие е необходимо същото да е направено в предвидената от закона форма; представеният акт да подлежи на обявяване; искането да изхожда от оправомощено лице; да са представени документите, които доказват изпълнението на изискванията относно приемането на подлежащия на обявяване акт, декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ и документ за внесена държавна такса.

В настоящия случай се иска обявяване на ГФО на търговец за 2015 г., който съгласно чл. 38, ал. 1. т. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) подлежи на обявяване в ТР, като е използван предвидената за това форма – образец на Заявление Г 2 – арг. чл. 62 б. „a“ от Наредба № 1/2007 г., подаден по електронен път.

На следващо място се установява, че искането изхожда от оправомощено лице по чл. 15, ал. 1, т.  1 ЗТРРЮЛНЦ – В.А.. От справката в електронната партида на „И.И.Т.“ ЕООД в ТР е видно, че В.А.заедно с едноличния собственик на капитала на „И.И.Т.“ ЕООД – Т.С.са управители на търговското дружество, упражняващи функциите си на негови представители заедно и поотделно. Като управители на търговското дружество всеки един от тях може да го представлява, като за това не е необходимо нарочно пълномощно – арг.  чл. 141, ал. 2 от Търговския закон. В този смисъл са неправилни указанията на ДЛР за представяне на адвокатско пълномощно за представителната власт на В.А.пред АВ, поради което и неизпълнението им от страна на заявителя не е предпоставка за постановяване на процесния отказ.

Същевременно от представеното Решение на едноличния собственик на капитала на „И.И.Т.“ ЕООД – Т.С.се установява, че подлежащия на обявяване акт - ГФО със съставните му части, изброени в чл. 26, ал. 1 ЗСч (отм.) е приет от търговеца.

Представено е и доказателство за внесена държавна така и декларация по чл. 13, ал. 4 от у ЗТРРЮЛНЦ, подписана от управителя и едноличен собственик на капитала Т.С.за приемането на представения за обявяване акт.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че заявлението е подадено в предвидената от закона форма, от оправомощено лице, представен е подлежащ на обявяване акт, документи установяващи приемането му, декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, доказателства за внесена държавна такса. В този смисъл постановеният от ДЛР отказ се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като на основание чл. 25, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ съдът следва да върне преписката на АВ със задължителни указания да се извърши исканото обявяване по електронна партида на „И.И.Т.“ ЕООД в ТР на представения ГФО за 2015 г.

Искането за присъждане на разноските за производството е неоснователно. Достатъчно в тази връзка е да се посочи, че производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ е едностранно, поради което и независимо от изхода му разноски на жалбоподателя не могат да бъдат присъдени по реда на чл. 81, вр. чл. 78 от ГПК с крайния съдебен акт. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 541 от ГПК - сторените в рамките на охранително производство разноски остават в тежест на молителя. Следва да се отбележи, че съдът се произнася с изричен диспозитив само, когато присъжда разноски (те не са част от спорния предмет), затова при неоснователност на искането, по същото съдът не дължи произнасяне за отхвърлянето му с диспозитива на крайния акт.

Воден от изложеното съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 20200114103719 от името на „И.И.Т.“ ЕООД с ЕИК ********чрез В.А.отказ с рег. № 20160630163237-2/07.01.2020 г., с който длъжностно лице по регистрация към Агенцията по вписвания– Търговски регистър е отказало обявяване на Годишен финансов отчет на дружеството за 2015 г.

УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията да впише обявяване на подадения със Заявление Г2 с рег. № 20160630163237/30.06.2016г. Годишен финансов отчет на дружеството за 2015 г.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията – Търговски регистър.

СЪДИЯ: