№ 29898
гр. София, 08.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:А А
като разгледа докладваното от А А Частно гражданско дело №
20211110154057 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 2076/12.08.2021г. от А К П З за издаване на заповед за
изпълнение срещу С Й В. за сумата 347,98 лева, представляваща задължение по договор за
заем № 5552888 от 26.09.2019г. ведно със законната лихва от 12.08.2021 г. до изплащане на
вземането, неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в
размер на 225,36 лв., договорна лихва в размер на 36,14 лв. за периода от 10.10.2019г. до
09.04.2020г., мораторна лихва в размер на 25,33 лева за периода от 10.04.2020г. до
23.07.2021г., както и 25 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 3
ГПК при констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована вероятност за
наличие на такава клауза, от която произтича претендираното вземане, както и на основание
чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК при противоречие на искането с императивни материалноправни
норми, съдът е длъжен да откаже издаване на заповед за изпълнение за това вземане. Ако
съдът констатира, че тази клауза противоречи на закона, не отговаря на изискването за
добросъвестност или води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, следва да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
В случая се претендират вземания, основаващи се на клаузи за неустойка, дължима поради
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение за поръчителство и за разходи
за дейност на служител по извънсъдебно събиране на задължението, което обезщетение по
същество също се явява неустойка, тъй като има предварително определен размер.
Съдът намира, че уговорката за дължимост на разходи за дейност на служител следва да се
приеме, че служи за обезщетяване на вреди от забавата на длъжника. Предвид императивния
характер на разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК, кредиторът има право само на лихва за забава,
съответно уговорката, въз основа на която се претендира допълнителната сума, следва да се
приеме за нищожна, предвид противоречието й със закона.
1
По отношение на уговорката за дължимост на неустойка, поради неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение, следва да се посочи, че в случай, че
възникващото за кредитополучателя допълнително задължение за заплащане на суми по
договора се прибави като размер към уговорената възнаградителна лихва, то размерът на
задълженията, свързани с ползването на предоставената парична сума, би надвишил
ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК, съответно също е налице противоречие със закона. По
същество за кредитополучателя въз основа на тази уговорка възниква именно задължението
за допълнителни плащания по договора, респективно явяващи се възнаграждение за
ползването на предоставени суми.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№ 2076/12.08.2021г. по описа на СРС, подадено от А К П З, ЕИК
.., с адрес ... за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С Й В., В ЧАСТТА
по отношение на вземанията за сумата 225,36 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение и за сумата 25 лева,
представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2