РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Перник, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500364 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от И. И., чрез адв.В. И., против решение №
75/03.02.2023 г. по гр.д. № 5984/2022 г. по описа на Районен съд– Перник. Решението се
обжалва изцяло. В жалбата са изложени доводи за това, че неправилно районния съд е
преценил изпратеното ел писмо, като съдържащо позорящи факти. Според
жалбоподателката то е единствено израз на нейната негативна оценка за случилото се и
това, че волята й била превратно изтълкувана и от работодателя й- ищец в настоящето
производство. В този смисъл И. се позовава и на конституционно защитеното право на
свободно изразяване на волята. На следващо място, жалбоподателката твърди, че целта й,
преследвана с разпространяване на въпросното писмо, е била не да позори работодателя си,
а да изтъкне пред неговите партньори, че подадения от нея сигнал не е клеветнически, а е
защитавала правото си да небъде подлагана на тормоз на работното място.
На последно място във въззивната жалба се излагат доводи за това, че по
отношение на И. действително е бил налице тормоз от страна на ищеца- работодател и в
тази връзка районния съд изобщо не е обсъдил и обърнал внимание на събраните в тази
връзка доказателства.
1
Против постъпилата жалба е депозиран писмен отговор от „УАФ“, чрез адв.П.. В
същия са развити подробни аргументи с които се оспорва жалбата, твърди се, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се
потвърди. Не се претендират разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът
намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт
в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Районния съд е установил правилно фактите по делото, като е придал на
събраните доказателства значението, което те действително имат. При приобщаване на
доказателствения материал първата инстанция е съблюдавала точно предвидения в ГПК ред
за това. Фактите са следните:
Ищецът- Университетска агенция по франкофония е юридическо лице с
нестопанска цел, регистрирано на 31.10.1961 г., с предмет на дейност- международно
сътрудничество в сферата на висшето образование. Между правителството на Република
България, от една страна и Международната организация на Франкофонията и
Университетската агенция на Франкофонията - от друга, е сключена Спогодба относно
дейността на Специализирания институт на Франкофонията по администрация и
мениджмънт /СИФАМ/ в София, ратифицирана със закон, приет от 39-тото НС на 22.01.2003
г., ДВ, бр. 10/04.02.2003 г.
Съгласно чл.2 от Спогодбата Специализираният институт на Франкофонията по
администрация и мениджмънт е юридическо лице със седалище в гр.София.
По силата на чл. 1, т. 2 от Спогодбата във всички отношения той се представлява
от Международната организация на Франкофонията: Университетската агенция на
Франкофонията.
Според чл.3, ал.2 от Спогодбата СИФАМ има за цел: да обучава на френски език
висши кадри в областта на управлението на администрацията и предприятията,
допринасяйки именно за развитието на страните от региона на Централна и Източна Европа,
като магистърските програми се определят в интерес на тези страни; да подкрепя учебни и
изследователско-развойни проекти по проблемите, свързани с развитието на страните от
Централна и Източна Европа, както и да допринася за създаването на екипи от млади
специалисти; да съдейства за разпространението на френския език и на универсалните
ценности във франкофонското пространство.
За постигане целите на СИФАМ, Университетската агенция на Франкофонията в
2
чл. 5 от Спогодбата се ангажира да поддържа дейността му и да подпомага развитието сред
международната франкофонска общност, както и на неговите преподавателски,
изследователски и развойни дейности, като: доставя на СИФАМ необходимото оборудване;
осигурява присъствието на висококвалифицирани експерти от Република България, от
Централна и Източна Европа и от франкофонското пространство; поема разходите за
възнагражденията на преподавателите и на административния персонал на СИФАМ,
включително полагащите се застраховки от работодателя; спазва националното
законодателство на Република България, свързано с всички дължими данъци и
осигурителни плащания на наетия български и чуждестранен персонал.
От представения безсрочен трудов договор, изготвен в Монреал на ***,
представен на чужд език, придружен с превод на български език, се установява, че считано
от *** жалбородателката е работила по безсрочен трудов договор при ищеца на длъжност
„***/“. Съгласно чл.2, т. 2.4 от трудовия договор ответницата се е съгласила, че
информацията, до която ще има достъп, свързана с Агенцията, сътрудниците на агенцията,
нейните дейности и партньори, има стриктно поверителен характер, което предполага
никакво разпространяване от нейна страна, като същото се отнася за всички вътрешни
документи на Агенцията, като тази забрана е с постоянен характер и спазването и се дължи
по време на изпълнение на служебните задължения и след прекратяването им.
С писмено уведомление за налагане на дисциплинарно наказание от ***,
издадено от главния секретар на Университетската агенция на Франкофонията на основание
чл.186, чл.187, ал.1, чл.188, ал.1, чл.190, ал.1 и чл.192 от КТ на ответницата е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ за три дисциплинарни нарушения, както следва:
клевета, разпространена чрез електронно писмо от *** по отношение на прекия ръководител
за извършен тормоз на работното място; неподчинение на прекия ръководител изразено с
електронни писма от *** и от *** и неизпълнение на правомерно нареждане на
работодателя за ползване на част от платения годишен отпуск в период от ***- ***. Писмото
е връчено с разписка, с нотариално удостоверяване, извършено от нотариус с рег. № *** на
Нотариалната камара, на 17.08.2017 г.
От приложените копия на решение № 5204/10.07.2019 г., постановено по гр. д. №
1115/2019 г. по описа на СГС, което не е допуснато до касационно обжалване с определение
№ 351/30.04.2020 г. по гр. д. № 3886/2019 г. по описа на ВКС, влязло в сила на 30.04.2020 г.
е видно, че И. е предявила искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без
работа поради незаконното уволнение, които са отхвърлени, като неоснователни.
По делото е представено електронно писмо, за което няма спор между страните,
че е изпратено на *** от жалбоподателката от електронен адрес: ***. От него е видно, че е
адресирано до общо 89 броя електронни адреси.
В писмото И. е посочила следното: „След повече от *** години в УАФ току-що
бях уволнена вследствие на жалба срещу ***на ВФУАМ - М.Н. за непрекъснат морален
3
тормоз. Тази жалба беше погрешно счетена за клевета, въпреки многото представени на
УАФ доказателства за обратното. Няма да крия, че съм дълбоко разочарована от тази
дисциплинарната санкция, която считам за неоправдана, незаконна и морално осъдителна. В
момента завеждам съдебно производство, в което да докажа истината и Ви уверявам, че ще
го водя докрай просто за да докажа, че си струва усилията да накараш хората да признаят
истината.“
Посочила е също, че с изключение на последните две години, във ВФУАМ е
прекарала много хубави моменти и е споделила прекрасни преживявания, за което
благодари. Посочила е електронният адрес, от който изпраща писмото за личен такъв, на
който адресатите му могат да осъществят връзка с нея.
Ищецът- въззивник е представил общо 10 броя отговори на така изпратеното
писмо. Това са електронни писма, изпратени в отговор на ответницата, с копие до
останалите получатели, а някои и с копие до ръководството на ВФАУМ /СИФАМ/, както
следва: на *** от М.Л.; на *** от А.Б. - ***; на *** от К.С.; на *** от А.В. - ***; на*** от
Д.П.. - ***; на *** от А.Г. - ***; на *** от Р.Т. - ***, ***, ***; на *** от професор М.Е. - ***;
на *** от Е.В.д.Х. - ***; на *** от Ш.И. - ***.
От тях се установява, че електронното писмо на И. е изпратено на електронни
адреси, предоставени от ползвателите им за служебна комуникация със СИФАМ. В
отговорите се съдържа отрицателна оценка за действията й относно: твърденията и за
морален тормоз, извършен от лице с признати и утвърдени качества, с принос в дейността
на института; изпращането на лично съобщение на множество електронни адреси,
предоставени за служебни цели; отсъствие на копие от писмото до засегнатите лица;
публично разгласяване на спор между нея и институцията- работодател; неоснователно
засягане репутацията на СИФАМ, с неверни твърдения. В много от тях е изразено негативно
отношение за продължителното отсъствие на ответницата от работа през последните две
години и е подчертана толерантността на ръководителя на СИФАМ към това, както и на
останалите служители, които са изпълнявали задълженията и през този период. В част от
електронните писма се съдържа учтиво настояване ответницата да не продължава
комуникацията си със съответния изпращач и да заличи адресът му от списъка с контакти.
От приложеното електронно писмо, изпратено на *** от професор А.Б. от *** е
видно, че той приема инициираната от жалбоподателката комуникация чрез представения от
него за служебни цели електронен адрес, като риск от злонамерено използване на името
и/или името на институцията, която представлява. Изразява съмнение в добрата репутация
на ВФУАМ и заявява, че се колебае относно бъдещото продължаване на сътрудничеството с
него.
С разпита на Д. И. Т.-Г. се установява, че свидетелката в качеството си на ***,
непосредствено е възприела негативния отзвук по повод изпратеното от И. писмо във
франкофонската общност. Тя съобщава, че още в първия и работен ден след ползване на
платения си годишен отпуск - *** с нея, по телефона, са се свързали партньори, с които са си
4
сътрудничели дълги години, за да изразят възмущението си от подобно писмо, с което се
въвличат в конфликт и в което се твърдят факти, уронващи престижа на института.
Споделили са виждане, че по този начин се вреди на цялостната дейност на
Университетската агенция за франкофония и се създават съмнения в правомерното
отношение към служителите в българския офис. Изразени са опасения от закриване на
дейността му, както и на дейността на УАФ. Тъй като колективът на СИФАМ се е състоял
от няколко души, възникналият проблем е намерил сериозен отзвук сред членовете му. Те са
изпитали безпокойство от евентуалното закриване на института и прекратяване на
трудовите им договори. Свидетелката установява, че обсъждането на причините и
последствията от създаденото положение е продължило дълго във времето, като е имало
въпроси относно развитието на ситуацията от лица, които преподават или си сътрудничат по
друг начин с института, или са част от франкофонската общност и те са продължили до
момента, до който директор на СИФАМ е било лицето, срещу което са били насочени
нападките на ответницата, а именно - 01.09.2019 г.
Така изложената фактическа обстановка напълно съвпада с тази приета от
районния съд, като настоящата инстанция препраща към нея и разбора на доказателствата
на основание чл.272 ГПК.
Въз основа на правилно установени факти първия съд е направил и
законосъобразни правни изводи, като е приложил точно материалния закон.
Във въззивната жалба са развити съображения, които са били предмет на
обсъждане и пред районния съд и на които той е дал законосъобразен отговор. Липсват
събрани по делото както преки, така и косвени доказателства, които да установяват по
несъмнен начин, че И. е била подложена на морален тормоз от ръководителката на УАФ. В
тази връзка правилно районния съд е изключил от доказателствената съвкупност
депозираните документи, които инкорпорират свидетелски показания. За тяхното
приобщаване е предвиден друг процесуален ред. Дори обаче и да можеха да бъдат ценени те
отново не биха установили твърдения морален тормоз. Двамата колеги на И.- Б.Г. и К.К.
съобщават за изолирани случаи в които директорката Н. е изразявала критично отношение
спрямо жалбоподателката. Г. твърди, че знае за два случая в които Н. е критикувала
работата на И. и й е заявила, че носените от нея обувки са неподходящи за учреждението. К.
също твърди, че знае И. да е била критикувана относно работата си и, че Н. пред него
изразила мнение, че заболяването на И. е фиктивно. Така съобщеното е изцяло в
прерогативите на работодателя. Изискванията на същия към качеството на работата на
работника и изразеното отношение към това как трябва да бъде облечен, за да отговаря на
критерия „прилично облекло“ са израз на служебната йерархия, а не морален тормоз.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателката, че изпратеното ел писмо
е израз на правото й да изкаже мнение. Районния съд обстойно се е занимал с този довод,
поради което настоящата инстанция, на основание чл.272 ГПК, препраща изцяло към
мотивите на обжалваното решение в тази му част.
Правилно първия съд при обосноваване на въпроса дали извършеното от И.
5
деяние е противоправно е акцентирал на начина по който е разпространено становището й.
Жалбоподателката в нарушение на поетите с трудовия й договор задължения, а и на
общоважимите в обществото етични и морални норми се е възползвала непозволено от
достъпа до служебни ел адреси на лица и организации с които УАФ е имала служебни
отношения. Въпроса дали нейното уволнение е законно или не не касае тези лица и
организации изобщо. Това е частен, личен въпрос между работодател и работник, като
последния е могъл единствено да го отнесе до компетентния съд за разрешаване. Като е
отнесла въпроса до международната общност, част от франкофонския свят предпоставяйки,
че спрямо нея е извършена несправедливост, И. е създала негативни конотации по
отношение на УАФ и усещането, че в тази организация е извършено нещо нередно,
неморално, неетично в разрез с целите и стандартите на франкофонските сдружения.
Същевременно, жалбоподателката, към момента на подаване на ел писмото, е съзнавала
ясно, че въпроса със законността на нейното уволнение предстои тепърва да се реши. И
както в последствие е станало ясно това не е било в нейна полза.
Установено е по делото, че следствие действията на И. са последвали
отрицателни реакции, както от българи работещи с Агенцията, така и от лица и организации
извън страната. В този смисъл решението на първия съд е обстойно мотивирано и на
основание чл.272 ГПК настоящата инстанция препраща към тези мотиви.
При всичко така изложено ясно, непротиворечиво и несъмнено по делото е
установено, че действията на жалбоподателката са противозаконни, в разрез със
задълженията които е поела с трудовия си договор и установените етични и морални норми
на поведение между индивидите в съвременното общество, за въззиваемата УАФ са
настъпили негативни вреди, изразяващи се в уронване на доброто име и престиж и между
действията на И. и настъпилите вреди е налице пряка причинно следствена връзка.
Поради това правилно и в точно съответствие районния съд е приел, че
предявения иск с правно основание чл.45, вр. чл.52 ЗЗД е доказан.
При определяне размера на присъденото обезщетение са взети предвид всички
относими към принципа на справедливо обезщетяване обстоятелства.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 75/03.02.2023 г. по гр.д. № 5984/2022 г. по описа
на Районен съд– Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7