№ 191
гр. С.З., 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на тринадесети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Търговско дело №
20215500901224 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 240 ЗЗД и евентуален иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се посочва, че на 19.02.2020 година, между „А.***”
ООД, като заемодател, и О.И.Е., като заемател е сключен договор за
предоставяне на паричен заем, по силата на който заемодателят се е задължил
да предостави на заемателя заем в размер на 200 000,00 лева, а той от своя
страна се е задължил да върне получения заем в срок до 31.12.2020 година.
Заемодателят е предоставил реално заемната сума на 21.02.2020 г. и
10.03.2020 г., на две равни вноски от 100 000,00 лева всяка, чрез банкови
преводи по сметката на заемателя О.И.Е..
Съгласно договореното между страните, заемателят се е задължил да
заплати на заемодателя възнаграждение за ползването на заетата сума —
договорна лихва в размер на 2% годишно от датата на получаване на сумата
до окончателното й връщане (чл. 2 от Договора). Твърди се, че дължимата
към момента договорна лихва е в общ размер на 5 369,86 лева, изчислена
както следва:
1 720,55 лева - договорна лихва, изчислена в размер на 2% годишно
върху сумата от 100 000,00 лева - част от предоставения заем, за периода
от деня на получаването й - 21.02.2020 година, до датата на падежа
1
31.12.2020 година;
1 621,92 лева - договорна лихва, изчислена в размер на 2% годишно
върху сумата от 100 000,00 лева - част от предоставения заем, за периода
от деня на получаването й -10.03.2020 година, до датата на падежа
31.12.2020 година;
2 027,40 лева - договорна лихва, изчислена в размер на 2% годишно
върху сумата общо от 200 000,00 лева, за периода от деня, следващ
падежа на задължението, т.е. от 01.01.2021 година до 05.07.2021 година.
Ищецът твърди, че заемателят не е изпълнил задълженията си да върне
заетата сума и да плати дължимата за ползването й договорна лихва в срок до
31.12.2020 година.
Поради неизпълнението на задължението си в срок, ответникът
следвало да заплати на „А.***” ООД и предвидената в договора неустойка в
размер на 0,05 % на ден върху забавените суми за всеки ден след падежа до
окончателното им издължаване (чл. 4 от Договора). Заради натрупаната
продължителна забава неустойката е в общ размер на 18 809,18 лева,
изчислена, както следва:
18 500,00 лева - договорна неустойка, изчислена в размер на 0,05%
дневно върху заетата сума от 200 000,00 лева за периода от деня,
следващ падежа на задължението, т.е. от 01.01.2021 година, до
05.07.2021 година;
309,18 лева - договорна неустойка, изчислена в размер на 0,05 % дневно
върху дължимата договорна лихва в общ размер на 3 342,47 лева /1
720,55 лева - договорна лихва от 21.02.2020 година до датата на падежа
година и 1 621,92 лева - договорна лихва от 10.03.2020 година до датата
на падежа 31.12.2020 година/ за периода от деня, следващ падежа на
задължението, т.е. от 01.01.2021 година, до 05.07.2021 година.
Посочва, че към момента на депозиране на исковата молба никаква част
от предоставения заем не е върната, което обуславяло интереса на „А.***”
ООД от предявяване на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди О.И.Е., с ЕГН:
**********, да заплати на „А.***” ООД, ЕИК *****, сумата от 224 179,04
лева, от която:
Главница в размер 200 000,00 лева /двеста хиляди лева/,
2
представляваща невърнат в срок заем.
Дължима договорна лихва върху предоставената в заем сума общо в
размер на 5 369,86 лева /пет хиляди триста шестдесет и девет лева и
осемдесет и шест стотинки/, изчислена, както следва:
1 720,55 лева - договорна лихва, изчислена в размер на 2% годишно
върху сумата от 100 000,00 лева - част от предоставения заем, за периода
от деня на получаването й - 21.02.2020 година, до датата на падежа
31.12.2020 година;
1 621,92 лева - договорна лихва, изчислена в размер на 2% годишно
върху сумата от 100 000,00 лева - част от предоставения заем, за периода
от деня на получаването Й -10.03.2020 година, до датата на падежа
31.12.2020 година;
2 027,40 лева - договорна лихва, изчислена в размер на 2% годишно
върху сумата общо от 200 000,00 лева, за периода от деня, следващ
падежа на задължението, т.е. от01.01.2021 година до 05.07.2021 година.
Договорна неустойка за забава в размер на 18 809,18 лева /осемнадесет
хиляди осемстотин и девет лева и осемнадесет стотинки/, изчислена,
както следва:
18 500,00 лева - договорна неустойка, изчислена в размер на 0,05 %
дневно върху заетата сума от 200 000,00 лева за периода от деня,
следващ падежа на задължението, т.е. от 01.01.2021 година, до
05.07.2021 година;
309,18 лева - договорна неустойка, изчислена в размер на 0,05 % дневно
върху дължимата договорна лихва в общ размер на 3 342,47 лева /1
720,55 лева - договорна лихва от 21.02.2020 година до датата на падежа
31.12.2020 година и
1 621,92 лева - договорна лихва от 10.03.2020 година до датата на падежа
31.12.2020 година/ за периода от деня, следващ падежа на задължението,
т.е. от 01.01.2021 година, до 05.07.2021 година.
Моли съда да осъди ответника да заплати и законната лихва върху
исковите суми за периода от датата на предявяване на исковата молба в съда
до окончателното й изплащане.
Претендира направените в производството съдебни и деловодни
разноски.
С исковата молба ищецът представя писмени доказателства с искане да
3
бъдат приети по делото.
Постъпил е отговор на исковата молба от адв. Д., особен
представител на ответника, с който взема становище, че предявеният иск е
допустим.
По отношение на основателността на предявените искове, заявява, че не
може да изрази категорично становище, тъй като е назначен за особен
представител на ответника и няма възможност за контакт със същия и
съответно не може да предаде неговото становище.
Посочва, че от връчените му с преписа от исковата молба
доказателства, както и от направените справки по делото, може да изрази
собственото си становище, че така предявените искове са неоснователни и
недоказани. В тази връзка излага следните аргументи: На първо място счита,
че не може да се приеме за безспорно, че представения Договор за
предоставяне на паричен заем е подписан лично от посочения в него заемател
(ответник в настоящото производство). В случай, че договорът не е подписан
от лицето посочено в него, то съответно и клаузите на договора не биха могли
да обвържат това лице. За него не биха възникнали правата и задълженията
по процесния договор.
На следващо място счита, че не може да се приеме за безспорно, че
представения Договор за предоставяне на паричен заем е породил действие
между страните. Излага съображения, че договорът за заем е реален договор.
При него се изисква да е налице реално предаване на вещите, предмет на
договора за заем, от заемодателя на заемателя (заемополучателя).
Счита, че от представените доказателства не може да се установи дали
предмета на договора е реално предаден. Липсват доказателства, че
паричната сума предмет на договора е постъпила в патримониума на
заемателя /ответник в настоящото производство/. В случай, че паричните
суми предмет на договора за заем не са реално предадени и не са постъпили в
патримониума на заемателя, то не може да се приеме, че договора за заем е
породил действие и съответно са възникнали задълженията за заемателя
предвидени в договора.
На следващо място, счита, че не може да се приеме за безспорно, че
заемодателят (ищец в настоящото производство) е изпълнил стриктно точно
задълженията си по представения Договор за предоставяне на паричен заем от
19.02.2020г.
4
При положение, че заемодателят не е изпълнил задълженията си по
договора, то не може да се изисква от другата страна (заемателя) да изпълни
стриктно и точно своите задължения по договора. Само точното и пълно
изпълнение на задълженията от страна на заемодателя, предпоставя да се
търси точно и пълно изпълнение от страна на заемателя.
Също така посочва, че дори и да приемем, че е налице валиден договор
за паричен заем, то не може да се приеме за безспорно, че заемателя по този
договор не е изпълнил в пълен обем задълженията си по този договор.
Посочва, че не са представени каквито и да било доказателства относно
това дали ответникът е правил някакви плащания към ищеца по повод
процесния договор, както и че не са представени данни дали е налице
осчетоводяване на вземанията по процесния договор.
Именно поради всичко изложено по-горе счита, че така предявения иск
в частта за дължимите суми по договора за паричен заем, представляващи
главница, е изцяло неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен, ведно с всички произтичащи от това последици.
Относно направеното искане за осъждане и за суми представляващи
договорни (възнаградителни) лихви, договорени неустойки, както и законна
лихва върху всички суми от датата на исковата молба до окончателното
изплащане, счита, че тези искания са неоснователни и поради това не следва
да бъдат уважавани.
По отношение на договорената възнаградителна лихва - при положение,
че не е доказано реалното предаване на сумите предмет на договора
(главницата), то счита, че няма как да се приеме, че се дължи съответната
възнаградителна лихва. Дължимостта на тази лихва е обусловена от реалното
предаване и получаване на главницата.
По отношение на договорената неустойка, посочва, че тук също важи
изложеното по-горе за лихвата и обвързаността й с реалното предаване и
получаване на главницата. В допълнение моли да се има предвид, че така
посочената неустойка е нищожна в частта, предвиждаща същата да се
начислява и върху просрочената и неиздължена договорна лихва. Така
формулирана клаузата за неустойка според ответната страна води до
натрупване на лихва върху лихва, което е недопустимо по българското
законодателство. Отделно от това не е предвиден краен момент или
максимален размер на тази неустойка, което е още едно основание да се
5
приеме, че тази клауза е нищожна и не следва да намира приложения в
отношенията между страните.
По отношение на законна лихва посочва, че доводите са същите като
тези изложени по- горе. Получава се натрупване на лихва върху лихва, респ.
на неустойка върху неустойка, в частта за законната лихва върху
договорената лихва и върху неустойката.
Поради всичко изложено ответната страна счита, че така предявените
искове са неоснователни и недоказани, и като такива следва да бъдат
отхвърлени изцяло, ведно с всички произтичащи от това последици.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените срещу ответника искове, като неоснователни и недоказани.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищецът взема
становище по изложените от ответника доводи в отговора на исковата молба.
Относно изразеното съмнение дали може да се приеме за безспорно, че
представеният договор за заем е подписан от О.И.Е. посочва, че не става ясно
дали посредством това изявление се оспорва истинността на документа
съгласно чл. 193 ГПК.
Моли съда да задължи особения представител да поясни изявлението си
и да посочи еднозначно дали оспорва или не истинността на подписа на О.Е.
върху представения договор за заем. С оглед на поясненията, които ще бъдат
получени, моли съда да разпредели доказателствената тежест между
страните, като предостави на ищеца възможност за доказателствени искания.
Ищецът заявява, че от негова страна не подлежи на съмнение, че договорът за
заем е подписан от О.И.Е. за заемател, като положеният там негов подпис е
видимо идентичен с подписа му върху други публично достъпни документи.
Относно направеното възражение, че не било установено сумите по
заема да са постъпили в патримониума на ответника, посочва, че са
представени банкови извлечения, с които обслужващата ищеца банка
удостоверява, че: 1/ на 21.02.2020 г. със средства от банковата сметка на
ищеца с IBAN BG29TTBB94001523 891107 е заверила банкова сметка с IBAN
*** с титуляр О.И.Е. със сумата 100 000 лева, с основание по договор за заем
и 2/ на 10.03.2020 г. със средства от банковата сметка на ищеца с IBAN
BG29TTBB94001523 891107е заверила същата банкова сметка с IBAN *** с
титуляр О.И.Е. със сумата 100 000 лева, с основание по договор за заем.
6
Посочва, че сметката на получателя, с оглед съдържащия се банков код,
е открита при банка ДСК АД и е същата, която е посочена от самия ответник
в договора за заем, като сметка, по която да бъде изпълнено задължението за
предоставяне на заемната сума.
Относно възражението за липса на стриктно изпълнение на
задълженията на заемодателя по договора, ищецът посочва, че единственото
задължение на заемодателя по договора е в срок до 10 работни дни от
подписването му, което е станало на 19.02.2020 година да предостави сумата
на заема - 200 000 лева чрез банков превод по посочената в договора банкова
сметка на заемателя. Това задължение на заемодателя е изпълнено изцяло,
като първата половина от договорената сума е преведена в уговорения срок, а
втората половина - с три работни дни закъснение. Извършеното с
незначително закъснение изпълнение на задължението да се предостави
сумата на заема не се намира в каквато и да било връзка и зависимост със
задължението на заемателя да върне получената сума. Факта на закъснението
би могъл да обоснове единствено насрещна претенция за обезщетение за
вреди, ако и каквито биха могли да са възникнали за заемателя от
допуснатото тридневно закъснение. Доколкото такава претенция не е
предявена, обсъждането на незначителното закъснение за предоставяне на
втората част от сумата счита за безпредметно.
Относно твърдението за липса на доказателства дали ответника е
правил някакви плащания към ищеца, същият заявява, че ответникът не е
правил никакви плащания към него и ищецът не би могъл да представи
каквито и да било доказателства за установяване на липсващото поведение на
ответника.
Относно възраженията за нищожност на неустойката взема становище,
че в процесния случай не се касае за кумулиране на законна лихва и
неустойка, при което и двете вземания обезпечават вредите от едно и също
неизпълнение. Посочва, че договорните (възнаградителни) лихви,
представляват уговорено от страните възнаграждение за ползването на
предоставения заем. Предвид възмездния характер на договора, те
представляват главно задължение за заемателя, с определяем размер и
съответно договорен срок за плащане. Неустойката за забава обезщетява,
съгласно уговореното, вредите от забавено изпълнение на всички задължения
по договора - както за връщане на заема, така и за заплащане на уговореното
7
възнаграждение за ползването му - договорните лихви. Излага съображения,
че с оглед естеството си, в конкретният случай уговарянето на неустойка за
забавата да се платят в срок договорните лихви не представлява анатоцизъм.
Размерът на неустойката не е прекомерен - натрупването и е изцяло в
зависимост от добросъвестността на длъжника като размерът и на годишна
база не достига двойния размер на законната лихва за забава, която лихва е
мерило за минималния и презюмиран от закона размер на вредите от забавено
изпълнение на парично задължение. С оглед тези свои характеристики,
ищецът твърди, че конкретната неустойка не надхвърля обезпечителната
функция, следваща от чл. 92 от ЗЗД и клаузата за уговарянето й не следва да
се определя като нищожна.
С оглед възраженията на особения представител на ответника и в
случай, че ищецът не успее да докаже сключването на договора за заем,
съгласно изложеното в първоначалната искова молба, ищецът счита, че тогава
ще са налице дадени от ищеца на ответника суми в размер на 200000 лева без
договорно или друго основание, които подлежат на връщане.
Ето защо, предвид направените от особения представител на ответника,
възражения и за да спази предвидените процесуални срокове, на основание
чл. 372 ал. ГПК, моли съда да допусне изменение на иска за присъждане на
сумата от 200 000 лева, като допусне до разглеждане при условията на
евентуалност искането на ищеца тази сума да му бъде присъдена като дадена
без основание (ако заявеното основание по главния иск остане недоказано).
Посочва, че с исканото изменение се цели добавяне на ново основание
на иска, наред с първоначално заявеното, каквото изменение изрично е
възприето като допустимо със задължителна практика на ВКС, а именно -
Тълкувателно решение 4/2014г. на ОСГК на ВКС, точка 2В. Съгласно чл. 72
ал.1 ГПК за предявените искове в защита на един интерес се събира една
държавна такса върху защитавания интерес, независимо от броя на
ответниците, поради което за заявеното изменение на иска държавна такса не
се дължи.
Моли съдът да допусне заявеното изменение на иска при условията на
евентуалност, като разгледа и уважи искането за заплащане на исковата сума
на новопредявеното основание, в случай че намери искането за присъждането
й на първоначално заявеното основание за неоснователно.
С допълнителната искова молба ищецът представя писмени
8
доказателства с искане да бъдат приети по делото.
На основание чл. 192 ГПК във връзка с чл. 62 ал.2 и ал.5 т.3 от Закона
за кредитните институции, ищецът представя нарочна молба и моли третото
неучастващо в делото лице - Банка ДСК АД да бъде задължено в определен
от съда срок да представи следните, намиращи се у него документи, а именно:
1. Договор за откриване и поддържане на банкова сметка с IBAN ***
или издадено от банката удостоверение за това, дали О.И.Е., с ЕГН:
********** е титуляр на тази сметка и съответно - правоимащ за отчитаните
по нея средства;
2. Заверени от банката извлечения от същата тази сметка, от които да е
видно била ли е заверена тази сметка със следните получени суми (в какъв
размер с какво основание и кога):
1/ наредени на 21.02.2020 г. от банковата сметка на „А.***” ООД с
IBAN BG29TTBB94001523 891107 - 100 000 лева, с основание по договор за
заем и
2/ наредени на 10.03.2020 г. от банковата сметка на „А.***” ООД с
IBAN BG29TTBB94001523 891107 - 100 000 лева, с основание по договор за
заем.
Постъпил е допълнителен отговор, с който особения представител на
ответника заявява, че поддържа изцяло становището си, изразено в отговора
на исковата молба, относно това, че първоначално предявения иск е
допустим.
Относно предявения в допълнителната искова молба предявен от ищеца
втори иск при условията на евентуалност, счита, че същият е несвоевременно
предявен. Следвало е да бъде предявен с първоначалната искова молба по
аргумент разпоредбата на чл.210 от ГПК. Счита, че предявяването му с
допълнителната такава прави същия иск недопустим и като такъв не следва да
бъде разглеждан в настоящото производство. Още повече, че по отношение
на този допълнително предявен иск не е заплатена съответната държавна
такса. Отделно от това посочва, че за този втори предявен иск не са изложени
никакви обстоятелства, не са конкретизирани основанията, на които се
претендира връщането на процесната сума.
Именно поради изложеното по-горе счита, че допълнително предявения
иск (предявен с допълнителната искова молба) е недопустим и моли съда да
9
прекрати производството по същия.
Относно основателността на исковата претенция и допълнителната
такава, заявява, че поддържа изцяло становището си, изразено в отговора на
исковата молба, относно това, че първоначално предявения иск е
неоснователен и недоказан.
Счита, че в допълнителната искова молба не са наведени нови
твърдения или доводи в подкрепа на първоначално изложените такива, с
изключение на представените копия от документи носещи подписа на
ответника и справки от счетоводството на ищеца. Посочва, че след
запознаване с представените документи, и след извършена от особения
представител справка в публичен регистър (ТРРЮЛНЦ при АВ), заявява, че е
налице сходство между подписите положени от ответника под документи
съдържащи се в досието на търговско дружество, в което същия участва и
подписа на същия положен под процесния договор. В тази връзка заявява, че
не може да изрази категорично становище дали ответника е подписал
процесния договор или не. Още повече, че е назначен за особен представител
на ответника и няма връзка с него, за да може той да потвърди или отрече
авторството на подписа под процесния договор.
Заявява, че поддържа изцяло доводите и становищата, изложени в
отговора на първоначалната искова молба.
Заявява, че аргументите в подкрепа на твърдението за неоснователност
на първоначалната искова претенция, се отнасят и до допълнително
предявената претенция. Счита, че за да бъде уважена (евентуално) тази
претенция, следва да са налице безспорни доказателства за това, че
процесната сума е получена реално от ответника. Към настоящия момент
такива безспорни доказателства счита, че не са налице. Заявява, че
аргументите за неоснователност и недоказаност, изложени в първоначалния
отговор, се отнасят и към новопредявения иск.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло
предявените срещу ответника искове, като неоснователни и недоказани, да
прекрати поради недопустимост делото в частта на предявения в условията на
евентуалност иск, ведно с всички произтичащи от това последици.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
10
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
От приложения Договор за паричен заем от 19.02.20202 г. се
установява, че ,,А.***‘‘ ОООД е отпуснало в полза на ответника заем в
размер на 200 000 лева, при уговорена между страните договорна лихва в
размер на 2 % годишно от датата на получаване на сумата до окончателното и
връщане. Съгласно чл. 3 от договора, заемът подлежи на връщане в срок до
31.12.2020 г. В чл. 4 страните са уговорили, че при неспазване на срока
завръщане на заетата сума и/или дължима договорна лихва, заемателят дължи
неустойка в размер на 0,05 % дневно върху забавените суми за всеки ден след
падежа до окончателното плащане.
От банково извлечение от 21.02.20202 г. на ,,Б.Д. се установява, че на
21.02.2020 г. със средства от банковата сметка на ищеца с IBAN ***** е
заверила банкова сметка с IBAN *** с титуляр О.И.Е. със сумата 100 000
лева, с основание по договор за заем
От банково извлечение от 10.03.2020 г. на ,,Б.Д. се установява, че на
10.03.2020 г. със средства от банковата сметка на ищеца с IBAN *******е
заверила същата банкова сметка с IBAN *** с титуляр О.И.Е. със сумата 100
000 лева, с основание по договор за заем.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
11
От обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че страните по
делото са в договорни отношения по договор за заем. С договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор. Такъв
договор се счита за сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие
между страните едната предаде пари /или други заместими вещи/, а другата
ги получи /чл. 240, ал. 1 ЗЗД/, т. е. фактическият състав на договора е
осъществен при реално предаване на парите /или вещите/.
В приложение на нормата на чл. 180 от ГПК следва да се приеме, че
подписаният частен документ /какъвто е представеният договор за паричен
заем/, чиято автентичност /авторство на волеизявленията/ не е оспорена от
ответника, се ползва с формална доказателствена сила и съставлява
доказателство, че обективираното в него изявление изхожда от лицето
подписало документа. Приложеният договор обективира съвпадащите
волеизявления на страните по него да се обвържат с правните последици на
договора за паричен заем, като ищцовото дружество е предало, а ответникът е
получил конкретна парична сума със задължение да върне същата.
В настоящия случай от представения по делото договор за заем се
установява постигнатото между страните по делото съгласие за предаване от
заемодателя в собственост на заемателя на парична сума в размер на 200 000
лв. със задължение да бъде върната при настъпване на падежа – 30.12.2020 г.
От представените по делото банкови извлечения безспорно се
установява, че заемната сума е предадена от ищеца и получена от ответника.
С оглед на това съдът приема, че е осъществен фактическия състав на
договора за заем.
Ищецът е изпълнил задълженията си по договора за заем, като е предал
на ответника заемната сума. Така в негова тежест на заемополучателя е
възникнало задължението за връщане на получената в заем сума в уговорения
срок. Ответникът не ангажират доказателства, че е изпълнили задължението
си.
12
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че безспорно се установи
наличието на неизпълнено задължение на ответника към ищеца по договор за
заем.
Към датата на подаване на исковата молба -15.07.2021 г. е настъпил
крайния срок на договора. Тоест задълженията по договора са редовно
падежирали. Уведомление за настъпил краен падеж заемодателят няма
задължение да изпраща до длъжника, по арг. от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, тъй като с
договора е определен реда на погасяване ие фиксиран падеж. Така доколкото
е настъпил крайния падеж на задълженията по договора, а длъжникът не
твърди и не доказва да е погасил дълга, то следва извода, че претенцията за
неиздължена главница е основателна и доказана до претендирания размер от
200 000 лева.
В договора за заем от 19.02.20202 г. ответникът е поел задължението за
заплащане на договорна лихва в размер на 2 % годишно от датата на
получаване на сумата до окончателното и връщане.
По същите съображения съдът преценява, че на ищеца се следва и
вземане за възнаградителна лихва, представляваща премия за предоставения
заем. Размерът на лихвата е отнапред уговорен и е в размер на 2 % годишно,
което с оглед сумата на предоставения заем не се явява прекомерна.
Съгласно чл. 10 ЗЗД лихви могат да се уговарят до размер, определен
от Министерския съвет. Ако уговореният размер е по-голям, той се намалява
по право до този размер. С ПМС № 72 от 8.04.1994 г. (обн., ДВ, бр. ЗЗ от
19.04.1994 г., изм., бр. 74 от 22.08.1995 г.) обаче е определен само размерът на
законната лихва, но не и на договорната лихва, възнаградителна или
мораторна лихва. Със заключителната разпоредба § 1 е отменено
Разпореждане № 1238 на Министерския съвет от 1951 г. за определяне на
максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов
максимален размер на договорната лихва. С оглед липсата на определен
максимален размер на договорната лихва, то няма пречка страните да
уговарят възнаградителна лихва /чл. 240, ал. 2 ЗЗД/ над размера на законната
лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.
13
10, ал. 2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на
договорната лихва /възнаградителна или компенсаторна/ е ограничен
единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да
определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
добрите нрави. В този смисъл Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.
д. № 315/2005 г., II г. о.
Освен до датата на падежа договорна лихва се дължи и след тази датата
до датата на предявяване на иска.
В чл. 4 от договора за заем страните са уговорили, че при неспазване на
срока завръщане на заетата сума и/или дължима договорна лихва, заемателят
дължи неустойка в размер на 0,05 % дневно върху забавените суми за всеки
ден след падежа до окончателното плащане.
Според нормата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да е основателен искът
за неустойка следва да се установи, че между страните е сключен договор,
пораждащ облигационна връзка между тях, наличие на пълно или частично
неизпълнение на договора, както и съществуваща валидна уговорка за
плащане на неустойка за това неизпълнение. Страната, която търси
неустойката, трябва да е изправна, за да може да ангажира отговорността на
неизправната такава.
В случая съдът прие, че между страните е възникнала облигационна
връзка, основана на договор за заем, уговорена е неустойка за неизпълнение
на договорното задължение по чл. 4. Няма спор между страните, че не е
изпълнено задължението за предоставяне на уговореното обезпечение.
Следователно е влязла в сила неустоечната клауза между страните.
Действителността на клаузата е спорна.
Съгласно т. 3 от ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, неустойката следва
да се приеме за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, когато
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
14
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии: естеството на
задълженията /парични или на непарични/ и размерът на задълженията,
изпълнението, на които се обезпечава с неустойка, дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог,
ипотека и др., вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и
вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна
негова част, съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
Мораторната неустойка не е нищожна и поради накърняване на добрите
нрави, защото не надвишава в пъти размера на главницата, която обезпечава
и с нея не се игнорират типично присъщите и обезпечителна и обезщетителна
функции, съобразно с възприетото в т. 3 на ТР № 1/ 15.06.2010 г. на ОСГТК
на ВКС задължително тълкуване на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД.
Следва да се уточни, че преценката за нищожност се извършва към
момента на сключване на договора, а за прекомерност към момента на
неизпълнението му. ВКС на РБ, в посоченото по-горе ТР, е приел и че не е
нищожна неустойка, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до
който може да се начислява, а за нищожна следва да се приеме онази
неустойка, чиято цел излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Неустойката е съглашение, тя е форма
на договорна отговорност, като служи за обезщетение на вредите от
неизпълнението. Основателен е довода на заемодателя, че страните са се
съгласили с посочения начин на определяне на неустойката за забава. В този
смисъл договорната свобода е в основата на установяване на облигационните
взаимоотношения, вкл. и по отношение на определянето на размера на
евентуалната неустойка при неизпълнение на договорните отношения.
Намесата на етичните правила следва да бъде крайно ограничена и не може да
се свежда единствено до простата калкулация и съпоставка какво би
получила или е получила една от страните по възмезден договор в резултат на
присъдена в нейна полза неустойка. Следва да се съобрази, че една от
функциите на неустойката е наказващата – определеният размер на
15
неустойката цели да накаже в гражданско-правен смисъл неизправната страна
по договора.
Уговарянето на акцесорно задължение, с обезпечителна и
обезщетителна функция, не противоречи на добрите нрави само по себе си.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД би било
налице, когато с така уговореното задължение, се нарушават принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на неоправданото имуществено
разместване – когато обемът на акцесорното задължение е такъв, че обуславя
обективно несъответствие на неустойката с настъпилите от неизпълнението
вреди. В случая, страните са уговорили неустойка в размер на 0.05 % от
предмета на неизпълненото задължение, което като абсолютна величина не
нарушава принципите на справедливостта и забраната на неоснователното
обогатяване. Действително, липсва уговорка за крайния срок, до който
неустойка ще се начислява, но при конкретно развилите се между страните
отношения, липсата на краен предел на акцесорното задължение не е
породило задължение в обем, надхвърлящ обезщетителната му функция.
Следва да се посочи още, че периодът, за който се начислява неустойката, е
поставено изцяло на волята и на отговорността на неизправния длъжник, а да
се приеме, че липсата на краен предел за начисляване на неустойката
накърнява моралните норми, означава индиректно да се стимулира длъжника
към виновното неизпълнение на договорните си задължения, основавайки се
на възможността при евентуален съдебен процес да иска клаузата за
неустойка да бъде прогласена за нищожна. Самото непосочване в договора на
краен срок, до който се дължи неустойката, не нарушава, а в определени
случаи би могло в по-голяма степен да обезпечи точното изпълнение на
задълженията по договора. Такава клауза за неустойка е в синхрон с
общоприетото начало за добросъвестност в гражданските и търговските
взаимоотношения, поради обстоятелството, че продължителността на
времето, за което ще се дължи неустойката, е поставено изцяло в зависимост
от неизпълнението на неизправната по договора страна и съответства на
принципа за забрана да бъдат черпени права от собственото противоправно
поведение. Изхождайки от посоченото, въззивният съд намира, че процесната
неустойка не е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
16
Поради горното, съдът счита, че исковете за неустойка се явяват
основателни. Следва да бъде посочено, че неустойката в размер на 309,18
лева - договорна неустойка, изчислена в размер на 0,05 % дневно върху
дължимата договорна лихва в общ размер на 3 342,47 лева /1 720,55 лева -
договорна лихва от 21.02.2020 година до датата на падежа 31.12.2020 година и
1 621,92 лева - договорна лихва от 10.03.2020 година до датата на падежа
31.12.2020 година/ за периода от деня, следващ падежа на задължението, т.е.
от 01.01.2021 година, до 05.07.2021 година, не представлява анатоцизъм, тъй
като неустойката обезщетява вредите от забавеното изпълнение на всички
задължения в договора – както за връщане на заема, така и за заплащане на
уговореното възнаграждение за ползването му.
Върху присъдените суми се дължи законна лихва за забава считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
Същата се дължи и върху присъдената неустойка. Формирана е
константна практика на ВКС, обективирана в решение № 73/29.06.2011 г. по
т. д. № 683/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 230/13.07.2011 г. по т. д. №
1088/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 59/29.04.2010 г. по т. д. №
687/2009 г. на ВКС, ТК, І т. о., в които решения за застъпва становището, че
дори когато размерът на неустойката е определен като лихвен процент,
неустойката за забава не се превръща в лихва, а запазва същността си на
обезщетение за вреди от неизпълнение в срок на парично задължение.
Меродавно за допустимостта на претенцията за неустойка за забавено
парично задължение, когато неустойката е уговорена като лихвен процент, е
същата да бъде определена по размер към датата на исковата молба, (какъвто
е настоящия случай), а не да се претендира като неустоечна лихва до
окончателното изплащане на главницата. В посочената съдебна практика се
приема, че тъй като задължението за неустойка е самостоятелно и независимо
от задължението за плащане на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и предвид
различните правопораждащи двете вземания на кредитора факти (съответно
вземане за главницата и вземане на неустойката), то присъждането на
мораторна лихва за забава при неплащане на падежа на уговорената
неустойка за неизпълнение на парично задължение, не се явява недопустимо
кумулиране на еднородни обезщетения за едно и също неизпълнение.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло тази практика, поради което
17
приема, че не е налице недопустимо кумулиране на обезщетение за забава по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и неустойка по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД чрез присъждане на
законна лихва върху неплатената неустойка за забава, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора, съдът не дължи произнасяне по предявеният
иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД, предявен в условията на евентуалност.
На основание чл. 78, ал. 1 ответникът следва да заплати на ищеца
разноски в размер на 22 326,46 лева, от които 7 216,30 лева заплатено
адвокатско възнаграждение, сумата от 8 967,16 лева държавна такса, 5 лева
такса за издаване на обезпечителна заповед, сумата от 124 лева такса ЧСИ за
налагане на обезпечение и сумата от 6 014 лева възнаграждение за особен
представител.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О.И.Е., с ЕГН: ********** от гр. С., ул. ****** да заплати
на „А.***” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С.З.,
бул.,***** сумата от 224 179,04 лева, от която: сумата от 200 000,00 лева
/двеста хиляди лева/, представляваща главница по договор за паричен
заем от 19.02.20202 г., сумата от 1 720,55 лева - договорна лихва, изчислена
в размер на 2% годишно върху сумата от 100 000,00 лева - част от
предоставения заем, за периода от деня на получаването й - 21.02.2020 година
до датата на падежа 31.12.2020 година; сумата от 1 621,92 лева - договорна
лихва, изчислена в размер на 2% годишно върху сумата от 100 000,00 лева -
част от предоставения заем, за периода от деня на получаването Й -10.03.2020
година до датата на падежа 31.12.2020 година; сумата от 2 027,40 лева -
договорна лихва, изчислена в размер на 2% годишно върху сумата общо от
200 000,00 лева, за периода от деня, следващ падежа на задължението, т.е. от
01.01.2021 година до 05.07.2021 година; сумата от 18 500,00 лева -
договорна неустойка, изчислена в размер на 0,05 % дневно върху заетата
сума от 200 000,00 лева за периода от деня, следващ падежа на задължението,
18
т.е. от 01.01.2021 година, до 05.07.2021 година; сумата от 309,18 лева -
договорна неустойка, изчислена в размер на 0,05 % дневно върху дължимата
договорна лихва в общ размер на 3 342,47 лева /1 720,55 лева - договорна
лихва от 21.02.2020 година до датата на падежа 31.12.2020 година и 1 621,92
лева - договорна лихва от 10.03.2020 година до датата на падежа 31.12.2020
година/ за периода от деня, следващ падежа на задължението, т.е. от
01.01.2021 година, до 05.07.2021 година, ведно със законната лихва върху
всяка една от сумите от 05.07.2021 г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА О.И.Е., с ЕГН: ********** от гр. С., ул. ****** да заплати
на „А.***” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С.З.,
бул.,***** сумата от 22 326,46 лева, представляваща разноски пред
настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
19