Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 30.03.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното заседание
на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: 1.Снежина Чолакова
2.Бистра Бойн
при секретаря Р.Хаджидимитрова
и
с участие на прокурор Д.Шостак
от Окръжна прокуратура град Шумен,
като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 38 по описа за 2022г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна
жалба от Ш. М.Д. с ЕГН: ********** *** против Решение № 8/10.01.2022г.,
постановено по АНД №223/2021г. по описа на Районен съд- град Велики Преслав, с
което е
потвърдено Наказателно постановление № **********/19.07.2021г., издадено от
Директора на РДГ- гр.Шумен, с което на основание
чл.84 ал.1 от Закона за лова и опазването на дивеча /ЗЛОД/ на жалбоподателя
са наложени административни наказания „глоба“ в размер
на 100 лева на основание чл.84 ал.1 от ЗЛОД, „лишаване от правото на ловуване“
за срок от 3 години на основание чл.94 ал.1 от ЗЛОД, както и отнемане в полза
на държавата на вещи, послужили за извършване на нарушението– 1бр. ловно
огнестрелно оръжие, успоредка марка „ИЖ-54“, калибър 12, с фабричен № Л5453, на
основание чл.95 ал.1 от ЗЛОД.
С жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на атакуваното решение, поради постановяването му в
нарушение на процесуалния и материалния закон. Касаторът излага аргументи за
допуснати съществени процесуални нарушения, явяващи се отменителни основания на
постановения санкционен акт. Сочи се, че в акта за установяване на
административно нарушение не е посочено кое е деянието, покриващо признаците на
„ловуване“ по смисъла на чл.43 от ЗЛОД, а впоследствие НП е допълнено с нови
фактически и правни основания, което представлявало съществено процесуално нарушение.
Твърди се, че е налице лов извън установените места, като жалбоподателят се е
заблудил и преминал границата между две местности, като за едната е имал
издадено разрешително за групов лов на хищник, което прилага към касационната
жалба. Излага и твърдения за недоказаност на вмененото му нарушение, предвид
обстоятелството, че органът не е установил
с категоричност местоположението на санкционираното лице, като това се прави
едва в съдебно заседание. Липсвало описание на оръжието, като същото за първи
път било посочено в НП. Твърди и маловажност на нарушението. С оглед на това,
се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него
постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован,
се представлява от адв.И., който поддържа така депозираната жалба.
Ответната страна, Регионална дирекция
по горите– гр. Шумен, редовно и своевременно призована, се представлява от
юрисконсулт П.Д., която оспорва касационната жалба. В писмено становище от
11.03.2022г., Директорът на РДГ намира жалбата за неоснователна по подробно
изложени аргументи.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл.
220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от
страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване по реда на чл.208 от АПК,
в преклузивния срок по чл.211 ал.1
от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212
и чл.231 от АПК,
поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна, предвид следните съображения:
Касационната инстанция намира за установено от фактическа страна
следното:
На 19.12.2020г. в
17.20 часа жалбоподателят е бил установен от служители на РДГ-Шумен, разпитани
като свидетели в хода на въззивното произвдство, в землището на с.Менгишево, общ.Върбица, обл.Шумен, местност „Сазгьол“, ловище „Балабана“ на ЛРД Върбица,
да ловува с извадено от калъф и сглобено гладкоцевно
оръжие- успоредка ИЖ 54, кал.12, без разрешително за лов. По отношение на така
констатираното бил съставен Констативен протокол № 083360 от 23.12.2020г., в
който били отразени обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Бил
съставен Акт за установяване на административното нарушение в присъствието на
свидетелите, посочени в него. Като възражение при съставяне на акта,
жалбоподателя посочил, че не бил запознат с границите на ловното поле. Впоследствие
жалбоподателят не се е възползвал от законното си право да депозира
допълнителни възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения
АУАН и материалите по преписката, АНО издал процесното наказателно
постановление.
При така установената фактическа
обстановка въззивната инстанция приела, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения по съставяне на АУАН и НП,
доколкото същите били изготвени от оправомощени лица
и разполагат с необходимото съдържание. Районният съд изложил и мотиви, че
събрания доказателствен материал- свидетелски
показания, карти на ловностопански райони и на ловище „Балабана“ и др. по
несъмнен начин установява мястото, на което е извършено нарушението, а
задълбоченият му прочит налага извод за безспорната установеност от обективна и
субективна страна на приписаното на дееца нарушение, обективирайки решаващия
извод, че на посочената в акта и в НП дата, лицето действително е ловувало по
смисъла на ЗЛОД, без писмено разрешително за лов и с извадено и сглобено ловно
огнестрелно оръжие. Поради това, съдът потвърдил изцяло оспореното пред него НП.
Шуменският административен съд, след като
се запозна с доводите на касатора и съобрази относимата правна уредба, намира, че съдебното решение,
предмет на касационен контрол е валиден и допустим съдебен акт. Същият е
постановен и в съответствие с приложимия материален закон, без да са налице
сочените от касатора отменителни основания. Въззивният
съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил фактическата
обстановка, респективно на тази база е направил правилни и законосъобразни
правни изводи в постановеното от него решение, включително относно липсата на
предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН, поради което същите не следва да
бъдат изцяло преповтаряни и на осн. чл.221 ал.2 от АПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Правилен и съответен на закона е изводът
на предходният съдебен състав, че в хода на санкционната процедура не са
допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на НП. В тази
връзка, съдът е изложил прецизни мотиви, които се споделят от настоящата
инстанция. Както правилно е възприел и районният съд, непълното посочване на
изпълнителното деяние, което осъществява понятието „ловуване“ в АУАН, в случая,
не представлява отменително основание, в какъвто
смисъл са част от доводите на каасатора. Самият касатор
не е оспорил извършеното нарушение, като възраженията му са били единствено, че
не бил запознат с границите на ловното поле. Имайки предвид изложеното по-горе,
касационният съд намира, че липсата на изчерпателно описание в АУАН не засяга
правото на защита на субекта и не нарушава императивните правила на ЗАНН, тъй
като не съществува неяснота относно фактите, че нарушителят е бил със сглобено
оръжие в ловната местност без да притежава разрешително за лов.
Не съществува и неяснота относно мястото,
което съответните органи възприемат за място на извършване на деянието. Същото
е установено въз основа на показанията на свидетеля- очевидец на нарушението и
чрез засичането му чрез GPS-устройство, като
е описано и индивидуализирано по местност и ловище в
акта и в НП, като в хода на въззивното производство към доказателствения
материал са приобщени писмени материали, както и показания на разпитаните
длъжностни лица, потвърждаващи еднозначно местоположението на сакционираното лице.
Касационният състав споделя и решаващия
извод на предходната инстанция досежно безспорната установеност на приписаното
на Ш.М.Д. нарушение. Съдът е достигнал до този извод след задълбочен анализ на
приобщените доказателства, приемайки, че нарушителят е осъществил от обективна
и субективна страна „ловуване” по смисъла на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД, съгласно
който "ловуване" представлява и престоят или движението на лица,
извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо
дали е заредено или не. В тази връзка, правилно съдът не е кредитирал твърденията
на жалбоподателя, че всъщност е участвал в групов лов и се е отдалечил без да
забележи от границите на ловището, поради което
деянието осъществява друг фактически състав на чл.84 ал.1 от ЗЛОД- по
предложение трето. За тези негови твърдения се представя за първи път пред
касационна инстанция разрешение за групов лов за ловно рибарска дружина
„Плъстина“ на процесната дата, в което действително
фигурира името на касатора. Видно от свидетелските
показания, включително на сина на жалбоподателя, на място е нямало други лица
от дружината, освен двамата, ловът е приключил в 17ч., а нарушението е
установено в 17,20ч. Твърденията в жалбата, че касаторът
не бил разбрал, че е напуснал ловния район, съдът намира за противоречащи на
логиката, предвид правилата при осъществяване на групов лов, дългогодишната му
ловна практика и факта, че е установен до ясно обозначимо
място- язовир в ловище на друга дружина.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че
съдебното решение, предмет на касационен контрол, не страда от сочените от
оспорващия пороци, а представлява валиден и допустим акт, постановен в
съответствие с относимата правна уредба, без при това да са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това налага същият да
бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен, а касационната жалба да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото претенцията за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
ответната страна за настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена
в хипотезата на чл.63д ал.4 от ЗАНН в размер на 80 лв. на осн.
чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната
помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8/10.01.2022г. на Районен съд- Велики Преслав, постановено по
ВНАХД № 223/2021г. по описа на съда.
ОСЪЖДА Ш. М.Д.
с ЕГН: ********** *** да заплати на РДГ- гр.Шумен, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет лева/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
законна сила на 30.03.2022г.