Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Пазарджик,13.03.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на тринадесети февруари през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Мария
Кузева като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№3364 по описа
за 2017
година и за да се произнесе
взе предвид следното :
В исковата си молба срещу С.В.Б. с ЕГН ********** ***
ищецът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление град София, ж.к.“Люлин“№10, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Т. Станчева
твърди, че на 21.07.2014г е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания / цесия/ между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД с ЕИК ********* и „Изи Асет Миниджмънт“АД с ЕИК *********, по
силата на който вземането , произтичащо от договор за потребителски кредит № CASH-10309936 от
22.08.2013г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД с ЕИК ********* и ответника
е прехвърлено в полза на „Изи Асет Миниджмънт“АД с ЕИК 131576 изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. От своя
страна „Изи Асет Менижмънт“АД е сключил договор за продажба и прехвърляне на
вземания с ищеца и по силата на този
договор е прехвърлило на ищеца вземането, произтичащо от договор за потребителски
кредит № CASH-10309936 от
22.08.2013г. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която дава право на
кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица. Ищецът е правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания“ООД с ЕИК *********. Длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършените продажби на
вземането от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД с ЕИК ********* и „Изи Асет Миниджмънт“АД с ЕИК *********.
Твърди се, че на 22.08.2013г между“ БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД като
кредитор и ответника като кредитополучател е сключен говеризирания договор за
потребителски кредит, по силата на който
кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя под формата на заем
парична сума в размер на 1 500 лв. Редът и условията, при които се е
отпуснат този кредит се уреждат съгласно Общи условия, които са неразделна част
от този договор. С подписване на
договора кредитополучателят удостоверява, че е получил в брой сумата от
1 500 лв. Заемателят е поел
задължение да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и
брой в договора. Погасителните вноски съставляват изплащане на главница по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена надбавка, съставляваща печалба на заемодателя като лихвеният процент е фиксиран за срока на
договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 3 079.95лв.
Така уговорената договорна лихва възлиза
на сумата от 1 579.95 лв. Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 02.06.2014г. на 40
броя равни седмични погасителни вноски ,
всяка от които по 77.00 лв. с падеж на първа погасителна вноска на 02.09.2013г.
съгласно погасителен план , неразделна част от договора за кредит, в който е
посочен падеж на всяка отделна погасителна вноска. Срокът на договора е изтекъл
на 02.06.2014г. с последната погасителна вноска. Твърди се, че съгласно общите
условия към договора за потребителски кредит при забава в плащането на
погасителна вноска кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху всяка вноска. Твърди се, че на длъжника е начислена лихва
за забава за периода от 17.09.2013г. / датата на която е станала изискуема
първата неплатена от длъжника погасителна вноска / до датата на подаване на
заявлението. Общият размер на начислената лихва е 832.90 лв. , която е
съвкупност от лихвите за забава , изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска. Твърди се, че ответникът е погасил само сумата от
154.00лв. , с която са погасени както следва: договорна лихва в размер на
122.59 лв. и главница в размер на 31.41 лв.
За извършените цесии ответникът е уведомен на 17.08.2017г. като съгласно
договора за цесия уведомяването е станало от цесионера от името на цедента.
Твърди се, че за ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
. Въз основа на това заявление е било образувано ч.гр.д.№2404/2017г. по описа
на ПРС и е издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта за изпълнение е
подадено в срок възражение и това е
обосновало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. Моли се
съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца следните суми : главница в размер на 1468.59 лв. ,
договорна лихва в размер на 1457.36 лв., за периода от 16.09.2013г до
02.06.2014г, и закона лихва за забава в
размер на 832.90 лв. за периода от 17.09.2013г. до датата на подаване на заявлението, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените в исковото
производство разноски. В подкрепа на твърденията си ангажира доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника, чрез
пълномощника му, е постъпил писмен отговор, с която се искът се оспорва частично. Поддържа се , че съгласно чл.111,б.“в“ от ЗЗД
вземанията за лихви и други периодични плащания се погасяват с тригодишна
погасителна давност ,като давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало/ чл.114 от ЗЗД. При
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Касае се за обезщетение за неточно във времево
отношение изпълнение на договорно задължение, измеримо по силата на закона със
законната лихва , считано от деня на забавата. Поради това приложима е нормата
на чл.111 б.“в“ от ЗЗД , с която законодателят е определил друг, различен от общата петгодишна погасителна давност
специален тригодишен давностен срок. Поддържа се ,че исковата молба е предявена
на 29.08.2017г , а ищецът претендира договорна лихва за периода от 16.09.2013г
до 02.06.2014г и законна лихва за забава за периода от 17.09.2013г до датата на
подаване на заявлението в съда. Според ответника вземанията за договорна и
законна лихва са погасени по давност ,
поради което претенцията в тази част е неоснователна. Претендират се разноски.
В
съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа иска за претендираната
главница, не оспорва възражението на ответника, че претенцията за договорна
лихва е погасена по давност. Поддържа се претенцията за главницата и за част от законната лихва за забава, като се
твърди, че част от законната лихва не е погасена по давност и дължима за
периода от 02.06.2014г. до 26.06.2017г.
В
съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си поддържа писмения отговор.
Подробни съображения са развити в хода на устните състезания.
Пазарджишкият районен съд след като
се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като
съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№2404/2017г. по описа на
РС-гр.Пазарджик, че със заявление, депозирано на 27.06.2017г.ищецът в
настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №1508/03.07.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът Стилиян В.Б./ ответник в
настоящото производство/ да заплати на ищцовото дружество/ ищец в настоящото
производство / главница в размер на 1468.59лв.,
договорна лихва в размер на 1 457.36 лв. за периода от 16.09.2013г до
02.06.2014г., обезщетение за забава в размер на 832.90 лв. за периода от
17.09.2013г. до 26.06.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда до окончателното
изплащане на сумата. В заповедта за изпълнение е посочено , че вземането
произтича от следните обстоятелства: задължение по договор за потребителски
кредит CASH-10309936,
сключен на 22.08.2013г. Срещу така
издадената заповед за изпълнение длъжникът е депозирал възражение в
законовоустановения срок по чл.414, ал.2 от ГПК. На заявителя/ ищеца по делото/
е указано на основание чл.415 от ГПК да
предяви иск за установяване на вземането си
в едномесечен срок. В законният едномесечен срок ищецът е предявил
настоящия иск.
При това
положение съдът счита, че така
предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422
във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана
страна – заявителя в заповедното производство, след подадено в срок от длъжника по заповедта за изпълнение
възражение. Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е
идентичен с предмета на настоящото исково производство.
По
същество съдът намира следното :
Не е спорно по делото, а това релевантно
обстоятелство се установява и от приложените към исковата молба писмени
доказателства/ договор за потребителски
кредит CASH-10309936 и общи
условия към този договор, съдържащи се на лист 9-12 от досието на делото, /, че
на 22.08.2013г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД от една страна в качеството на кредитор и от друга страна
ответника в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски
заем, по силата на който кредиторът е предоставил в заем на кредитополучателя
парична сума от 1 500 лв., която
сума кредитополучателят е следвало да върне на 40 седмични погасителни вноски
всяка в размер на по 77.00 лв., съгласно погасителен план, инкорпориран в
текста на договора и подписан от ответника/ факт по които не се спори/ . В
погасителния план е посочен падежа на
всяка погасителна вноска, като първата погасителна вноска е с падеж 02.09.2013г
, а последната погасителна вноска е с падеж 02.06.2014г.Според уговорените
параметри и условия на договора общия размер на кредита, който ответника следва
да върне е в размер на 3 079.95 лв.
Уговорен е годишен лихвен процент на разходите в размер на 656.81 лв. годишен
лихвен процент 214.16%.Договорът е сключен при общи условия и подписвайки го
заемателят е приел тези общи условия/ факт, който не е спорен/.
Установява
се от представените от ищеца писмени
доказателства/ лист 14-31 от делото/, че на 21.07.2014г „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД е сключил договор за продажба и прехвърляне на вземания с „Изи Асет
мениджмънт“АД, по силата на който вземането по
договор за потребителски кредит CASH-10309936 е
прехвърлено в полза на „ Изи Асет Мениджмънт“АД. С последващ договор за цесия /
виж лист 33-45 от делото/, сключен на 28.07.2014г вземанията, предмет на
договора от 21.07.2014г, между които и вземането към ответника, са прехвърлени
от „ Изи Асет Мениджмънт“АД в полза на
ищеца.
Между
страните не бе спорно , а този релевантен факт се установи и от представените
писмени доказателства/ лист 46-53 от делото/, че ответникът е надлежно уведомен
за двете цесии.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана
съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана съдебно
–икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и
обосновано изготвено и неоспорено от страните.
Според констатациите на вещото лице общия размер на задълженията по процесния договор
за потребителски кредит е 3 079.95
лв., от които главница в размер на 1 500 лв. и възнаградителна лихва в
размер на 1 579.95 лв. Експертизата установява, че по този договор е
извършено само едно плащане на сумата от
154лв., то която сума с е погасени
следните вноски: вноска с падеж
02.09.2013г, като е погасена главница в
размер на 15.39 лв. и лихва в размер на 61.61 лв. и вноска с падеж
09.09.2013г., като е погасена главница в размер на 16.022 лв. и лихва в размер
на 60.98 лв. Според вещото лице към 28.07.2014г. неизплатената главница е в
размер на 1 468.59 лв. , неизплатената възнаградителна лихва е в размер на
1 457.36 лв.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът прави
следните изводи:
При така
изложените факти както се посочи и по-горе съдът приема, че е сезиран с иск с
правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.124 ,ал.1 предл.второ от ГПК – специален положителен установителен иск за съществуване на вземането , предмет на
ч.гр.д.№2404/2017г по описа на ПРС, за което е издадена заповед №1508 от 03.07.2017г
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
всяка страна е длъжна да установи фактите , на които основава своите искания и
възражения. В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже
наличието на правен интерес от
предявяване на иска и фактите, от които произтича вземането му. Правният интерес,
който е свързан с допустимостта на иска, е
доказан, по развитите от съда по-горе съображения.
Правопораждащите
факти, от които черпи правата си , са два договора за цесия, по сила на които „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД в качеството на цедент е прехвърлил на
21.07.2014г. на „Изи Асет Мениджмънт“АД , вземането си, което има спрямо
ответника, по силата на облигационната им връзка, а именно- договор за потребителски кредит CASH-10309936,
сключен на 22.08.2013г. Втори договор за цесия, сключен на 28.07.2014г, по сила
на който „Изи Асет мениджмънт“ЕАД е цедирал вземанията си спрямо ответника на
ищеца.
Ищецът
установи наличието на валидно договорно отношение между „ БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и ответника.
Установи, че вземанията по този договор са му цедирани.
Установи
се, а и както се посочи по-горе, този факт не бе спорен, че ответникът по делото е надлежно уведомен за
двете цесии.
Установи
се от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК неизплатената
главница възлиза на сумата от 1 468.59 лв., а неизплатената договорна
лихва възлиза на сумата от 1 457.36 лв. за периода от 16.09.2013г. до
02.06.2014г. Тук е момента да се посочи, че
ответникът призна дължимостта на вземането за главница. Оспори вземането за договорна
лихва като противопостави възражение за
погасителна давност. От своя страна ищецът призна този правопогасяващ факт,
възведен от ответника с писмения отговор и поддържан в хода на делото. В
настоящия случай е приложима материално
правната нормата на чл.111, б“в“ от ЗЗД , според която с изтичането на
тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. В конкретния случай искът
е предявен на 26.06.2017г./ датата на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/. Претенцията за договорна лихва е за
периода от 16.09.2013г. до 02.06.2014г/ датата на последната погасителна вноска
по процесния договор за потребителски
заем/. При това положение съдът приема,
че тази претенция е погасена по давност, поради което искът за сумата от
1 457.36 лв., представляваща договорна лихва за период от 16.09.2013г до
02.06.2014г следва да бъде отхвърлен. Що се касае за претенцията за законна лихва за забава, то
видно от данните по делото ответникът е изпаднал в забава , считано от 17.09.2013г.,
денят следващ, падежа на третата погасителна вноска/16.09.2013г./. Обезщетение
за забава се дължи за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава и
при това положение не се погасяват всички лихви, а само тези, които са били
дължими преди тригодишния срок от подаване на исковата молба / в настоящия
случай от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.Ето защо
след като заявлението е подадено на 26.06.2017г., считано три години назад ще е
погасено вземането за законна лихва за времето от падежа 16.09.2013г. до 26.06.2014г.
Следователно за времето от 26.06.2014г. до 26.06.2017г.вземането за мораторна
лихва върху дължимата главница по договора за заем не е погасено по давност.
Дължи се лихва за забава, която
изчислена на основание чл.162 от ГПК възлиза на сумата от 448.41 лв. за периода
26.06.2014г. до 26.06.2017г.
Предвид
изложеното следва да се приеме за
установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане по Заповед
№ 1508/03.07.2017г по ч.гр.д.№2404/2017г. за следните суми : главница в размер
на 1 468.59 лв.,обезщетение за
забава в размер на 448.42 лв. за периода от 26.06.2014г до 26.06.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата, като за сумата от
1 457.36 лв. договорна лихва за периода от 16.09.2013г до 02.06.2014г и за
обезщетение за забава за разликата от 448.41 лв. до 832.90 лв. за периода от
17.09.2013г до 26.06.2014г. искът следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Предвид
изхода на делото ищецът има право на разноски в исковото и заповедното
производство,съобразно уважената част от исковете: Ето защо на същия се дължат разноски в размер на
63.74лв. заповедното производство и разноски в размер на 225.46 лв. за исковото
производство. Предвид изхода на делото в полза на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 196 лв. с оглед отхвърлената част от исковете.
Така
мотивиран Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по
отношение на С.В.Б. с ЕГН ********** ***,че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град София, ж.к.“Люлин“№10, бул.“Д-р Петър
Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Т.
Станчева по Заповед №1508/03.07.2017г по ч.гр.д.№2404/201:г по описа на ПРС за
следните суми: главница в размер на 1 468.59 лв.,обезщетение за забава в
размер на 448.42 лв. за периода от 26.06.2014г до 26.06.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на сумата, като за сумата от 1 457.36 лв.
договорна лихва за периода от 16.09.2013г до 02.06.2014г и за обезщетение за
забава за разликата от 448.41 лв. до 832.90 лв. за периода от 17.09.2013г до
26.06.2014г. отхвърля иска.
ОСЪЖДА С.В.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град София, ж.к.“Люлин“№10, бул.“Д-р Петър
Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Т.
Станчева сумата от 63.74лв. разноски за заповедното производство и сумата
от 225.46 лв. разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА Агенция за
събиране на вземания“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
град София, ж.к.“Люлин“№10, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от Николина Т. Станчева да заплати на С.В.Б. с ЕГН **********
*** сумата от 196 лв. разноски за исковото производство.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :