Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Казанлък, 10.07.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на 09.07.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Р.А., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1467 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание в чл.422 вр. с чл. 415 от ГПК с цена на иска 7587.73лв., от които 5500.00лв. главница и 2087.73лв. лихви.
В исковата молба ищецът твърди, че през м. г. ответника му поискал паричен заем, който му бил необходим за развиване на търговската му дейност.На г. ищецът, в качеството си на заемодател предоставил на ответника сумата от 6050лв., като последният поел задължение да му върне тази сума в срок до г. След около десет дни ответника му поискал още 5500лв., тъй като първата сума му била недостатъчна за развиване на ресторанта му. На г. ищецът, в качеството си на заемодател предоставил на ответника сумата от 5500лв., като последният поел задължение да му върне тази сума в срок до г. За поетото задължение ответника му издал запис на заповед от същата дата, по силата на която се задължил да заплати процесната сума от 5500лв. в срок до г. Сочи, че ответникът подписал и разписка от г. за сумата от 5500лв. Въпреки поетото задължение ответникът не му върнал сумата на датата на падежа. Твърди, че провел няколко срещи, на които ответника обещавал, че ще му върне дадените в заем пари. След изтичане тригодишния срок от падежа по издадения запис на заповед отново приканил ответника да му заплати процесната сума, но такова не последвало.Тъй като не му заплатил процесната сума ищеца подал пред РС- Казанлък заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист. По образуваното ч.гр.д.г. по описа на РС- Казанлък била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, като в срока по чл. 414 от ГПК ответникът- длъжник в заповедното производство възразил срещу издадената заповед за изпълнение, което поражда правния му интерес от водене на настоящото производство.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 5500лв., представляваща поето задължение за плащане по запис на заповед, издаден на г., с падеж- г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от г. до окончателното й изплащане, 2087.73лв. мораторни лихви за периода от г. до г., както и направените в заповедното производство разноски в размер на 151.75лв.
Претендира за направените по делото съдебни и деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Сочи, че исковете са допустими, но неоснователни и недоказани. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 531 вр. с чл. 537 от ТЗ счита, че исковете срещу издателя по запис на заповед се погасяват с изтичането на тригодишна давност, считано от датата на падежа, за което моли съда да отхвърли главния иск за главница в размер на 5500лв., като погасен по давност. В случай, че съда отхвърли главния иск, като погасен по давност моли да отхвърли и иска за заплащане на мораторни лихви за забава с правно основание чл. 86 от ЗЗД, както и иска за заплащане на законна лихва върху главницата.
Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Претендира за направените по делото разноски.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност, съдът намира за установено следното:
Към исковата молба е приложен запис на заповед, без протест, издаден на г., с падеж г., съгласно която С.Г.К. се задължил безусловно да заплати по записа на заповед сумата от 5500.00лв. на падежа, на В.И.К.. Представена е разписка от г. , от която е видно, че ответникът, в качеството си на заемател получил от ищеца като заемодател паричен заем от 5500.00 лв. От съдържанието на разписката се установява, че сумата от 5500лв. е предадена от ищеца, в качеството му на заемодател и получена от ответника, в качеството му на заемател на дата 26.09.2008г.
От приложеното към делото ч.гр.д.№ г. по описа на РС-Казанлък е видно, че по подадено от ищеца на г. заявление е издадена заповед № г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът С.Г.К. да заплати на кредитора В.И.К., сумите: 5 500лв. /пет хиляди и петстотин лв./ главница; 2 087,73лв. лихва върху главницата от г. до г.; законната лихва върху главницата от г. до изплащане на вземането, както и 151,75лв. разноски за държавна такса, което вземане произтича от запис на заповед, без протест, издаден на г. в гр.К., с падеж г., с който длъжникът се задължил за заплати на кредитора, като сумата не била платена на падежа и в три годишния срок от издаването на записа на заповед, който служи като разписка. В срока по чл. 414, ал.2 ГПК, ответникът-длъжник е възразил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. С указание съдът е уведомил заявителя, че по делото е постъпило възражение от длъжника, като съгласно нормата на чл. 415 от ГПК може да предяви иск за установяване на вземането в едномесечен срок като довнесе съответната държавна такса.
От показанията на разпитания по делото свидетел
В.И. се установява, че същият е присъствал на г. на среща между ищеца и
ответника, че по искане на ищеца е разпечатал бланки на документи, че е
попълнил той лично разписката от г., че ответника е получил сумата от 5500лв.
пред него от ищеца и че ответника лично е разписал разписката. Изготвянето и
подписването на записа на заповед също се установява от показанията на
разпитания по делото свидетел.
Видно от заключението на назначената съдебно- счетоводна
експертиза, неоспорена, която съдът възприема като обективно и вярно изготвено
е, че размера на законната лихва върху задължението в размер на 5500лв. за
процесния период от г. до г. възлиза на 2052.93лв. На поставен допълнителен
въпрос вещото лице Ч. дава заключение, че за периода от г. до г. размера на
мораторната лихва върху главницата от 5500лв. възлиза на 1766.66лв.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:
Предявеният установителен иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415 ал.1 от ГПК е частично основателен.
За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като в срока по чл.414 ал.2 от ГПК ответникът длъжник възразил срещу издадената по ч.гр.д.№ г. по описа на РС-Казанлък заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК.
Страните по делото са сключили на г. договор за заем. Договорът за заем е реален договор и законът не определя форма на сключването му. С фактическото предаване на парична сума от заемодател на заемател е налице сключен реален договор за заем.Договорът за заем е каузална сделка, установяваща наличието на облигационни правоотношения между страните по него. Записът на заповед е абстрактна, едностранна сделка и ценна книга, но неговия характер не дава основание той да се разглежда отделно и откъснато от каузалното отношение между страните, тъй като не може да има сделка без основание. В случая тази каузална сделка, която се обслужва от абстрактната, е дадени в заем пари. От съдържанието на процесният запис на заповед не става ясно защо е издаден, тъй като с него ответника заявява безусловното си задължение да заплати на ищеца сумата от 5500лв., но това е само негово едностранно изявление и той не обективира сам по себе си възникнало и съществуващо между страните заемно правоотношение. Това е така, защото този документ не съдържа изявление за получаване на сумата, поради което той няма характеристиките на разписка и от него не става ясно основанието на поетото задължение за плащане. Не всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор за заем. Поетото едностранно задължение за плащане може да се презумира като дължимо по договор за заем, а следва несъмнено да бъде установено с допустимите от закона доказателствени средства. Именно с представената разписка за получен заем се установява наличието на заемни правоотношения между страните по делото- сключване на договор за заем и предоставяне на определена парична сума.
Изложените съображения навеждат на извода, че записа на заповед е обезпечавал изпълнението на съществуващ реален договор за заем.
Искът следва да бъде уважен, като основателен и доказан в частта за претендираната главница от 5500.00лв.
Като не е върнал в срок дадената му в заем
сума длъжникът- ответник в настоящото производство е изпаднал в забава и дължи
на ищеца заплащане на лихви, които в периода от г. до г. възлизат на 1766.66лв., съгласно заключението на съдебно-
счетоводната експертиза. Акцесорният иск за присъждане на мораторни лихви е
основателен и доказан до размера на 1766.66лв., като в часта до претендираните
2087.73лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Във връзка с възраженията на ответника за изтекла погасителна давност съдът счита следното: Заповедта за изпълнение е издадена на осн. чл. 410 от ГПК , а не на основание чл. 417 от ГПК. Ищецът, в качеството си на заявител в заповедното производство е поискал издаване на заповед за изпълнение за парично вземане, като е представил запис на заповед. Записът на заповед не е ползван по реда на чл. 417 от ГПК именно поради изтеклата тригодишна давност от падежа. Ползван е като основание за парично вземане и в този случай съдът счита, че се прилага общата петгодишна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 534 от ТЗ е предвидена възможност за нова тригодишна давност след изтичане на давността по издадена запис на заповед с оглед предявяване на иск за неоснователно обогатяване. В настоящият случай, чрез издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК съдът приема наличието на парично вземане, в хода на делото е установено по предявения установителен иск от какво точно произтича това парично задължение/ реално сключен договор за паричен заем/, доказано е чрез свидетелски показания, че сумата не е върната, с което ответника се е обогатил неоснователно.
Предмет на иска за съществуване на вземането по чл.422 от ГПК е само присъдените със заповедта суми за главница и лихви, тъй като с възражението по чл.414 от ГПК са оспорени именно те. Отговорността за разноските може да се осъществи само по висящ процес, но не и с отделен иск. Предвид това съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за дължимостта на присъдените по ч.гр.д.№ г. по описа на РС- Казанлък разноски, по който въпрос следва да се произнесе съдът по заповедното производство.
Ищецът има разноски по делото в общ размер на 871,75лв., от които 151.75лв. държ. такса, 120лв. разноски за експертиза и 600лв. възнаграждение за един адвокат.
Ответникът има разноски по делото в размер на 1994.40лв. за един адвокат.
На основание чл.78 ал.1 и чл.80 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца направените по делото съдебни разноски в размер на 777.42 лв., съразмерно с уважената част на иска.
На основание чл.78 ал.3 и чл.80 от ГПК ищецът следва за заплати на ответника направените по делото съдебни разноски в размер на 215.81 лв., съразмерно с отхвърлената част на иска.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на С.Г.К., ЕГН ********** ***, че съществува вземането на В.И.К., ЕГН ********** *** и адрес за кореспонденция: гр. К. по Заповед № г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. г. по описа на РС- Казанлък за сумите:
- 5500.00 лв. /пет хиляди и петстотин лева и 00 стотинки/ главница по запис на заповед от г., издадена в гр. К., с падеж на плащане- г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.02.2012г. до окончателното изплащане на вземането;
- както и 1766.66лв. лихва за периода от г. до г., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до 2087.73лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.Г.К., ЕГН ********** *** да заплати на В.И.К., ЕГН ********** *** и адрес за кореспонденция: гр. К. направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 777.42лв., съразмерно с уважената част на иска.
ОСЪЖДА В.И.К., ЕГН ********** *** и адрес за кореспонденция: гр. К. да заплати на С.Г.К., ЕГН ********** *** направените по делото съдебни разноски в размер на 215.81лв., съразмерно с отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ г. по описа на РС-Казанлък.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: