РЕШЕНИЕ
№ 18.06.2018 г. Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав
На осемнадесети май, две хиляди и осемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Х. ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Георгиев
Гражданско дело №4670 по описа
за 2017 година.
Предявена е искова молба от С.К.П.,
ЕГН-********** ***, против Г.Л. С. , ЕГН-********** ***, с правно основание чл.45 от ЗЗД и цена на
иска – 5000.00лв.
В подадената искова молба, ищецът твърди, че на 03.11.2016г. потеглил с
велосипеда си по ул."***********" в гр.Пазарджик. На кръстовището с
ул."*********“, около 9,20 минути на 3.11.2016 г., лек автомобил марка
„Рено", модел „Клио" с рег.№РА *****ВВ, при наличие на пътен знак
„Б-2", навлязъл в кръстовището, отнел предимството му и го блъснал. От
причинения му удар паднал на земята. От падането получил удар в областта на
главата и рана с кръвотечение, в областта на гърдите и коремната област.
Бил транспортиран в „Спешна помощ"
при МБАЛ- Пазарджик. От там бил откаран в 4-то вътр.отделение по хирургия. Там
бил подложен на медицински процедури. Твърди се, че в 4-то вътрешно отделение
бил хоспитализиран от 03.11.2016 г.до 08.11.2016 г., когато около 10,20 ч. бил
изписан. Издадена му е била Епикриза № 16460№2016 г., където са описани
получените от него увреждания, които му е причинил удара от леката кола и са
описани проведените изследвания.
Съгласно изложеното в исковата молба, на
28.11.2016 г. отишъл на втори контролен преглед, тъй като здравословното му
състояние не се подобрявало. Здравословното му състояние не се подобрило, тъй
като имал главозамайване, световъртеж, тревожност и нарушаване на говора. Бил
прегледан от невролог-Д-р Б. З. , която му предписала медикаментозно лечение с
батахистин, реламакс, деанксит и акутил. Въпреки приема на лекарствата,
неговото здравословно състояние не се подобрило повече от 3 месеца след
ПТП-то.Твърди се, че медицинско свидетелство от Съдебна медицина не е вадил,
тъй като от хирургичното отделение му обяснили,че издадената му Епикриза е
достатъчен документ.
Сочи, че е подал жалба в РП -
Пазарджик, като било образувано досъдебно наказателно производство №4171/2016
г. за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б."б" във вр.чл.342 ал.1
от НК. С Постановление за прекратяване
на досъдебно производство от 30.10.2017год., производството било прекратено,
тъй като причиненото на ищеца телесно увреждане било в рамките на лека телесна
повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК-контузия на главата с мозъчно сътресение, протекло със степенно разстройство
на съзнанието-зашеметяване, обърканост,сънливост, но без пълна загуба на
съзнанието до степен на комоционална кома,което представлява временно
разстройство на здравето, не опасно за живота на пострадалия.
Всичко изложено предпоставило
правния му интерес да потърси на деликтно основание обезщетение за понесените
от него болки и страдания, които са в пряка и непосредствена връзка с ПТП. Твърди
се,че единствено ответника С. бил нарушил
разпоредбите на ЗДвП, като има вина за причиняването на травмите и на
понесените от ищеца болки и страдания.
Моли се съдът да постанови
Решение, с което да осъди ответника С. на
основание чл.45 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 5000лв. от датата на
увреждането, за причинените му на 03.11.2016 г. болки и страдания, които са в
пряка и непосредствена зависимост от неговите неправомерни действия, като водач
на лек автомобил марка „Рено" модел „Клио" с дър. рег. № РА****ВВ,
нарушил правилата на ЗДвП, като го е блъснал, а не му е осигурил предимство при
наличие на пътен знак „Б-2".
Претендират се дължимите лихви и разноски по
делото-ДТ и адвокатски хонорар.
Сочат се доказателства. Правят се
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, с който не се оспорват така предявените
граждански искове по чл.45 и чл. 86 от ЗЗД, като процесуално допустими. По отношение на основателността на предявените искове, се счита,
че същите са частично основателни. Изложени са съображения в тази насока.
Твърди се в отговора на исковата
молба, че предявения размер на главния иск е завишен и не отговаря на
принципите на справедливостта, с оглед на конкретните увреждания на ищеца.
Посочва се,че за причиненото увреждане на ищеца е допринесъл не само ответника,
но и самия пострадал.
Моли се съдът да постанови
решение, с което исковете да бъдат частично уважени, като се редуцират в
по-малък размер.Моли се съдът да присъдени, по компенсация, разходите направени
от ответника по настоящето дело пред всички инстанции. Сочат се доказателства.
Правят се доказателствени искания.
С Определение № 223/22.1.2018г.
съдът е допуснал участието на ЗАД „Дженерали застраховане“-гр.София, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление- гр.София, бул. „********************“№*,
представлявано от Д. Х. Д. , Ж. М. Д. , Ю. К. К. и Р. Ц. Д. , като трето
лице – помагач на страната на ответника Г.Л. С. , ЕГН-**********,***.
В изпълнение на указанията,
дадени от съда с Определение № 223/22.01.2018г. е изразено становище от третото
лице помагач ЗАД „Дженерали Застраховане“ по исковете срещу Г.Л. С. , като се
посочва, че предявените искове за неоснователни, поради което се оспорват
изцяло, както по основание, така и по размер. Изложени са съображения по
същество.
Сочи се, че не са налице всички
нужни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника в така
претендираните размери за вредите, които ищецът твърди да търпи. Твърди се, че
по делото не са представени никакви доказателства за наличието на противоправно
поведение от страна на водача на л.а. „Рено Клио", изразяващо се в нарушаване
на конкретни правила за движение по пътищата, от което да са настъпили
претендираните вреди, поради което се оспорват твърденията на ищеца относно
тези обстоятелства. Представеният Констативен протокол за ПТП, съставен от ОД
на МВР - Пазарджик, не бил годен да установи обстоятелствата и причините за
настъпване на процесното ПТП. Същият е съставен един ден след събитието и
отразените в него обстоятелства относно механизма за ПТП, не са възприети лично
от лицето, което го е изготвило. Другият приложен по делото документ за
установяване механизма за реализиране на процесното ПТП - Постановление за
прекратяване на досъдебно производство № 441 по описа за 2017 г. на РУ на МВР -
Пазарджик, преписка вх. № 4171/2016 г. на Районна прокуратура - Пазарджик, също
не установява елементите от фактическия състав на твърдяното от ищеца
непозволено увреждане, а именно виновно и противоправно деяние от страна на
водача на л.а. „Рено Клио" с ДК№ РА **** ВВ, както и причинна връзка между
това деяние и твърдените вреди.
Твърди се, че върху ищеца лежи
доказателствената тежест да проведе пълно и главно доказване на положителното
си твърдение за наличие на непозволено увреждане, реализирано от страна на
водача на л.а. „Рено Клио". Доколкото ищецът не сочи годни доказателства
за установяване на извършено от Г.Л. С. противоправно и виновно деяние, вследствие на
което да е настъпил твърдения вредоносен резултат, се счита предявения главен
иск за неоснователен.
При условията на евентуалност се
посочва,че с поведението си пострадалият също е допринесъл за негативните
последици от ПТП. Счита се, че искът за неимуществени вреди за завишен и
неотговарящ на реално претърпените от ищеца душевни болки и страдания. Посочва
се, че видно от представената по делото епикриза И.З. № 16460/2016 г. от МБАЛ -
Пазарджик" АД, лечението на С.К.П. е протекло нормално, без неблагоприятни
за него бъдещи последици и усложнения. Медицинските лица, след извършването на
необходимите изследвания, прегледи и проведена медикаментозна терапия, не са
установили настъпването на усложнения в процеса на възстановяване, предвид
което на 08.11.2016 г. (т.е. 5 дни след приемането му) пострадалият е изписан в
състояние „здрав". Освен това, при всички направени изследвания /КТ на главен
мозък, Рьо графия на гръден кош и корем и Ехография на корем/ не са установени
никакви фрактури, травматични изменения или свободна подвижна течност в коремна
кухина и малък таз.
Оспорва се твърдението на ищеца
за получено мозъчно сътресение вследствие от процесното ПТП, тъй като такова не
се установява от приложените медицински документи. При прегледа от 05.12.2016г.
била констатирана само повърхностна
травма на окосмената част на главата, а останалите установени при прегледа
увреждания - разстройство на вегетативната нервна система, не могат да бъдат
свързани с пътния инцидент, доколкото са констатирани за пръв път повече от
месец след процесното ПТП.
Твърди се, че ищцовата претенция
не е съобразена по размер с обичайната съдебна практика за подобни по вид и
тежест вреди, както и със социално - икономическата обстановка в страната. Считат
предявения иск за неимуществени вреди за неоснователен и недоказан.
Съгласно изложеното в отговора на
исковата молба, неоснователността на главния иск водила и до неоснователност и на акцесорния такъв за
лихва. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
От
събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, безспорно е
установено, че на 03.11.2016г. ищецът П. ***. П. потеглил с велосипеда си по ул."***********"
в гр.Пазарджик. Около 09.20 часа на 03.11.2016г. управляваният от П. велосипед
достигнал кръстовището на ул."***********" с ул."*********“ в гр. Пазарджик.
По
същото време , по ул.“*********“ в гр. Пазарджик се движел лек автомобил, марка
„Рено", модел „Клио" с рег.№РА *****ВВ, управляван от ответника Г.Л. С.
, ЕГН-********** от гр. Пазарджик. След като достигнал кръстовището на
посочените улици в града, С. решил да
предприеме маневра - навлизане с управлявания от него автомобил по ул.“***********“
в гр. Пазарджик. Движещите си по ул. „***********“ превозни средства се
ползвали с предимство спрямо тези, идващи от ул.“*********“, поради което движещите се по
ул. .“*********“ следвало да се съобразят със задължителните предписания на
поставения пътен знак „Б-2“ и преди да навлязат в кръстовището, да пропуснат
движещите се по пътя с предимство. Ответникът С. не се съобразил с предприсанията на поставения
пътен знак и навлязъл в кръстовището, като отнел предимството на движещия се с
велосипеда си по ул."***********" в гр.Пазарджик ищец П..
Настъпил
удар между управлявания от С. лек
автомобил и управлявания от П. велосипед. В резултат на настъпилия удар, П. паднал на земята. От падането получил удар в
областта на главата и рана с кръвотечение, в областта на гърдите и коремната
област. Ищецът П. бил транспортиран в „Спешна помощ" при МБАЛ-
Пазарджик, а впоследствие бил откаран в
4-то вътр.отделение по хирургия. Ищецът П. бил хоспитализиран в 4-то вътрешно
отделение за периода от 03.11.2016 г.до
08.11.2016 г., когато. бил изписан. На ищецът била издадена Епикриза № 16460/2016 г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
приетите по делото писмени и гласни доказателства. вкл. издаден Протокол за ПТП №1006р-11650 от 04.11.2016 г., както и от материалите по
досъдебно производство №441/2017г. по описа на РУП-Пазарджик,пр.преписка №4171/2016г.
по описа на РП- Пазарджик,вкл. план –схема на възникналото пътно-транспортно
произшествие. Горното се установява и от показанията на разпитаните по делото
свидетели, вкл. св. В. С.- съпруга на ответника, съгласно показанията на която,
водачът на автомобила /отв.С. / не е възприел движещият се по пътя с предимство
П., поради което е настъпило и процесното ПТП. От приетата фактическа
обстановка се установява, че водачът на
лек автомобил марка „Рено", модел „Клио" с рег.№РА *****ВВ – отв. С. , е извършил виновно / по непредпазливост/
нарушение по смисъла на ЗДвП, като не се
съобразил с пътен знак „Б-2“ и не е пропуснал движещият се по път с предимство
- „ул."***********" в гр.Пазарджик- велосипед, управляван от ищеца П.,
което е и единствената причина за настъпването на пътното произшествие. По този
начин се установява безспорно, че вина за настъпилото ПТП носи единствено
ответника С. , но не и ищеца П.. Несъстоятелни са възраженията на ответната
страна в тази насока, като не е налице твърдяното съпричиняване.
Горните
изводи се потвърждават и от показанията на разпитаните по делото свидетели Х.
А. Г. , св. Х. Б. Н. и св.Веселин Атанасов Г. , на когото ответникът С. е споделил непосредствено след настъпване на
ПТП, че не е видял велосипедиста и заради това е станала „белята“.
С оглед установяване на характера на
причинените на ищеца П. в резултат на настъпилото пътно произшествие
травматични увреждания, по делото е била допусната и извършена
съдебно-медицинска експертиза. Видно от заключението на приетата по делото и неоспорена от
страните съдебномедицинска експертиза по
писмени данни №-П-92/2018г.,причината за получените наранявания – мозъчно
сътресение; болезнена подутина с големина около 4 см. в теменната област,
охлузвания и натъртвания по тялото, е в пряка причинно-следствена връзка с
претърпяното на 03.11.2016г. ПТП. Контузията на главата с мозъчно сътресение ,
протекло със степенно разстройство на съзнанието – зашеметяване, обърканост,
сънливост, но без пълна загуба на съзнание до степен на комоционна кома, са
причинили на пострадалия П. временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл.130,ал.1 от НК.
Останалите травматични увреждания са причинили на П. болка и страдание по
смисъла на чл.130,ал.2 от НК за около 2-4 дни след травмата. На П. са били
предписани лекарства от д-р. Златарева: бетахистин;реламакс; деанксит и акутил,
които са били предписани за преодоляване на разстройството на вегетативната
нервна система и с оглед оплакванията на пациента – нарушен говор,
нестабилност, замайване, тревожност и др. Продължителността на оздравителния
процес относно сътресението на мозъка е продължил около 10 дни след травмата,
но следва да се има предвид напредналата възраст на ищеца. На 05.12.2016г.
ищецът П. е потърсил лекарска помощ от специалист-невролог,т.е около 1 месец
след инцидента.
Съдът
кредитира приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-медицинска
експертиза, тъй като същото е пълно, ясно, обосновано и компетентно изготвено. Липсата
на спомен с за самото ПТП и период от време след него, не е равносилно на
загуба на съзнание. Оплакванията на ищеца
след ПТП-то от световъртеж, главоболие, сънливост,
тревожности др. се наблюдават при
комоцио и като такова то отговаря на лека телесна повреда. Симптомите на
мозъчно сътресение преминават за приблизителен период от месец. Наличието им
след по-дълъг период от време, каквито са твърденията на ищцовата страна ,
трябва да се свързва с функционален характер на същите, след преживян
емоционален стрес. По делото е установено по несъмнен начин,че в резултат от
настъпилия инцидент, ищецът П. не е претърпял
пълна загуба на съзнание до степен на комоционна кома, като в подкрепа
на този извод е както неоспорената от страните съдебно-медицинска експертиза,
така и свидетелските показания, с изключение на тези на св. П. /съпруга на
ищеца/, които следва да бъдат преценявани от съда с оглед разпоредбата на
чл.172 от ГПК и заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото предвид
отношенията му с ищеца, като се има предвид възможната й заинтересованост.
Показанията на св.Н. се намират в пълен
контраст с останалите доказателства по делото касателно въпросът какво е било
състоянието на пострадалия непосредствено след настъпване на ПТП, поради което
съдът не ги кредитира. Видно от останалите писмени и гласни доказателства,
вкл. медицинската документация, при въпросния инцидент, на П. са били
причинени контузията на главата с
мозъчно сътресение , протекло със степенно разстройство на съзнанието –
зашеметяване, обърканост, сънливост, но без пълна загуба на съзнание до степен
на комоционна кома, които са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, по смисъла на чл.130,ал.1 от НК. В тази насока са и показанията на
св.Н. , който е обективен в показанията си и незаинтересован от изхода на
делото, съгласно които П. е лежал на земята и е имал кръв по главата, но не е
бил в безсъзнание, а е бил контактен, за което свидетелства и св.С.. Травматичните
увреждания са в пряка причинно - следствена връзка с пътно-транспортното
произшествие, което се установява от всички приети по делото доказателства.
Установява се и какво е било
състоянието на П. след настъплане на инцидента, като „първите дни му
прилошавало и имал главоболие“ – съгласно показанията на св.П.. Въпреки ,че при
посещенията му в болничното заведение на П. за контролни прегледи не са били
издавани медицински документи, съдът приема това за установено посредством
показанията на свидетелите П. и Н. .
Видно от показанията на св.Н. , след настъпване на инцидента, П. се
чувствал зле и потиснат, бил тромав и имал забавен говор. Наложило се да
ограничи социалните си контакти и не ходил редовно на лов, както преди.
Предвид установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
С оглед
на така обсъдените доказателства и изложени съображения, съдът намира за
безспорно установено по делото, че е налице извършено виновно деяние
от ответника, което е повлияло негативно
върху физическото, психическото и
емоционално състояние на ищеца, като е налице пряка и непосредствена причинно-
следствена връзка между извършеното деяние и претърпените от ищеца
неимуществени вреди. От изложената фактическа обстановка и приетите по делото
доказателства се установява,че на ищеца
са били причинени наранявания – мозъчно сътресение; болезнена подутина с
големина около 4 см. в теменната област, охлузвания и натъртвания по тялото,
които са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното на 03.11.2016г.
пътнотранспортно произшествие. Контузията на главата с мозъчно сътресение ,
протекло със степенно разстройство на съзнанието – зашеметяване, обърканост,
сънливост, но без пълна загуба на съзнание до степен на комоционна кома, са
причинили на пострадалия П. временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл.130,ал.1 от НК.
Останалите травматични увреждания са причинили на П. болка и страдание по
смисъла на чл.130,ал.2 от НК за около 2-4 дни след травмата. Процесното деяние
е било извършено от ответника С. виновно, при условията на непредпазливост като
форма на вина.
С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото бяха събрани
гласни доказателства. От показанията на св.П. и св. Н. се установява,че ищецът е претърпял определени
неимуществени вреди в резултат от извършеното от ответника непредпазливо деяние
– П. бил подтиснат след инцидента, ограничил
социалните си контакти, променил поведението си. Съдът кредитира показанията на
посочените свидетели в тази им част въпреки близките им отношения с ищеца, тъй
като се установява,че същите са имали
преки впечатления от събитията, за които свидетелстват, а също така показанията
им се потвърждават от останалите
доказателства по делото.
От друга страна, по делото се установява, че в конкретния случай,
възстановителният период е продължил около 1-2 месеца считано от датата на травмата, при правилно и обичайно
протичащ оздравителен процес. В подкрепа на този извод е приетото и неоспорено
от страните заключение на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска
експертиза.Продължителността на оздравителния процес относно сътресението на
мозъка е отзвучало за около 2-3 седмици след травмата предвид напредналата
възраст на ищеца, а оплакванията от главоболие и световъртеж са продължили не
повече от 2 месеца след инцидента. На 05.12.2016г. ищецът е потърсил лекарска
помощ във връзка с оплакванията си, като
след тази дата не са налице данни и не са ангажирани доказателства от
ищцовата страна П. да е посещавал лечебни заведения, съответно не е представил
пред съда медицински документи в подкрепа на твърденията си, поради което съдът
приема,че неговите оплаквания след тази дата
не са били значителни, какъвто извод е бил изведен и от вещото лице в
изготвеното по делото експертно
заключение.
Предвид изложените съображения, съдът приема
за установено,че възстановителният период, свързан със съществени затруднения
за ищеца, е продължил не повече от 1-2 месеца, считано от датата на настъпване
на ПТП, в който срок ищецът е възстановил напълно физически и психически от
преживяното. Здравословните проблеми на
ищеца след тази дата трудно биха могли да се свържат с преживяното транспортно
произшествие и биха могли да се дължат на други фактори, като възраст,
предходни здравословни проблеми и др.
С оглед на
гореизложеното, съдът приема за установено по безспорен и категоричен начин, че
са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а
именно: деяние, противоправност на извършеното деяние, вина, причинна връзка и
вреди, поради което счита, че така предявеният иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява основателен. Безспорно се установи
извършването на противоправно деяние от
ответника С. , както и вредите, произтекли от това деяние и причинени на пострадалия от извършеното, съгласно
чл. 45 и сл. ЗЗД. Поради което съдът
счита,че ответникът Г.Л. С. , ЕГН-********** *** следва да отговаря за вредите, причинени на пострадалия- ищеца С.К.П., ЕГН-********** ***.
Съгласно
чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Според задължителната и
константна практика на ВКС - т. 4 на ППВС № 4/1968 г.,
размера на обезщетението за неимуществени вреди също следва да се определи от съда по справедливост. В този
смисъл е и даденото разрешение в постановени по реда на чл. 290 ГПК
решения на ВКС: Решение № 532 от 24.06.2010
г. по гр. д. № 1650/2009 г. на III г. о; Решение № 377 от
22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на IV г. о.; Решение № 832 от
10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на III г. о.; Решение по гр. д. № 78/2011
г. на III г.о. В тях е прието, че съгласно трайно установената практика на ВКС,
размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД,
спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 от ЗЗД
не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен
обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и е нужно
съдът да съобрази всички доказателства
от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и
страдания/.
Като взе предвид обсъдените
по-горе доказателства, съдът намира, че в резултат от извършеното от ответника
противоправно деяние, ищецът П. е изпаднал в състояние на тревожност, имал е
затруднения в адаптацията- бил е принуден да промени обичайното си поведение
/бил подтиснат след инцидента и си стоял си повече вкъщи, ограничил социалните
си контакти, спрял да ходи на лов, бил е предразположен към стрес/. Извършените
от ответника действия се намират в пряка причинно-следствена връзка със
страданията, които ищецът е претърпял. Тези състояния на психическото и емоционално състояние
на ищеца несъмнено са били свързани със значителни затруднения, неудобства и
промяна на поведението на ищеца, вкл. по отношение на контактите му с другите
членове на обществото. След извършеното деяние от ответника, е бил нарушен нормалния ритъм на живот на ищеца,
което се установява от събраният и проверен по делото доказателствен материал,
вкл. от показанията на разпитаните в качеството си на свидетели по делото лица.
Предвид гореизложеното, съдът
счита, че при определяне на обезщетението
следва да се вземат предвид горепосочените обстоятелства, като определи
да бъде заплатено обезщетение от ответника С. на ищеца П. в размер на 3 000.00лв. в съответствие със
справедливостта и добрите нрави в обществото. В останала им част до
претендирания размер от 5 000.00 лева срещу ответника, искът следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. При определяне на размера на
дължимото се обезщетение съдът следва да спази принципа на справедливостта в
чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика, изхождайки от характера и тежестта на
причинените на пострадалия травми, срокът за възстановяването му, изживените от
него болки и страдания, които биха могли
да бъдат овъзмездени само със заплащане на сума в такъв размер.Следва да се има
предвид все пак напредналата възраст на ищеца и обстоятелството,че
възстановителния процес в случая е по-продължителен. С оглед изложеното,
претърпените от ищеца физически болки и страдания и негативните изживявания, представляващи по
същността си неимуществени вреди, следва да бъдат обезщетени. По справедливост
съгласно нормата на чл.52 ЗЗД и съобразно практиката на съдилищата, съдът
определя размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на
3 000.00 лв., съобразявайки вида и
характера на причинените на ищеца телесни увреждания. С присъждането на този размер на
обезщетение, съдът намира, че ще бъдат справедливо репарирани претърпените от
ищеца неимуществени /морални/ вреди. Следва да се отхвърли предявения иск в останалата му част – над присъдените размери от 3 000.00 лв.
до претендираните размери от 5 000.00 лв., като неоснователен и недоказан, тъй като претендираното
обезщетение в размер на пет хиляди лева се явява прекомерно и предвид трайно
установената съдебна практика в страната.
Върху уваженият иск следва да се присъди и
законна лихва, считано от датата на съответното увреждане –от 03.11.2016г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски. При този
изход на делото, ответникът С. следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сторените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска.
Видно от материалите по делото, ищецът е
направил разноски във връзка с образуването и воденото на гр.дело №4670/2017г.
, както следва: адвокатско възнаграждение
в размер на 500.00лв., депозит за възнаграждение на вещо лице в размер
на 250.00лв., както и държавна такса в размер на 200.00лв. Същевременно,предвид
уважената част от иска, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца П. сумата от 570.00лв. за сторените от него разноски.
Ищецът също следва да бъде осъден да
заплати на ответника С. сторените разноски, съразмерно на отхвърлената
част от иска. Видно от приложените по делото документи, ответникът е направил
разноски в общ размер на 580.00лв.-заплатено адвокатско възнаграждение. Същевременно,предвид уважената
част от предявеният иск, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 232.00лв. за сторените
от него разноски.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.Л. С. , ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С.К.П., ЕГН-********** ***, на
основание чл.45 от ЗЗД, сумата от 3 000.00 лв.
/три хиляди лева /, съставляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразили се в душевни болки и
психически страдания, претърпени от П. в
резултат от извършено от Сирополус противоправно и виновно деяние като водач на лек автомобил, марка „Рено",
модел „Клио" с рег.№РА **** ВВ и причинено от последния пътнотранспортно
произшествие на 03.11.2016г. в гр. Пазарджик , ведно със законната лихва върху тази
сума , считано от 03.11.2016 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му
част – над присъдените размери от 3
000.00 лв. до претендираните размери от 5 000.00 лв. /пет хиляди лева/, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г.Л. С. , ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С.К.П., ЕГН-********** ***, сумата от 570.00 /петстотин и седемдесет
лева/, представляваща сторените от ищеца П. съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от иска
ОСЪЖДА С.К.П., ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Л. С. , ЕГН-********** ***, сумата от 232.00 /двеста тридесет и два
лева/, представляваща сторените от ответника
Сирополус съдебно-деловодни разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска
РЕШЕНИЕТО по главния иск е постановено и
има действията по чл.223, ал.1 и ал.2 от ГПК, по отношение на ЗАД „Дженерали застраховане“-гр.София, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление- гр.София, бул.“********************“№*,
представлявано от Д. Х. Д. , Ж. М. Д. , Ю. К. К. и Р. Ц. Д. , като трето
лице –помагач на страната на ответника Г.Л.
С. , ЕГН-**********,***
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Пазарджик
РАЙОНЕН СЪДИЯ: