ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36
гр. ХАСКОВО, 19.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20215600500655 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
С молба вх. № 4717/19.11.2021 година ответникът по частната жалба П.
Д. П., чрез упълномощен адвокат И.М., прави искане за изменяне на
решението в частта за разноските. Твърди, че в производството пред ХОС е
направено искане за присъждане на деловодни разноски, а частната жалба е
оставена без уважение.
В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК частният жалбоподател Н. Т. П., чрез
упълномощен адвокат Л.Д., подава писмен отговор. Изразява становище за
неоснователност на искането. Счита, че за подаване на отговор на частна
жалба не е предвидено адвокатско възнаграждение по Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Второто му
възражение е такова за преждевременност на искането. Настоява, че
производството е делбено и доколкото то не е приключило, не е ясно коя от
страните ще следва да понесе тежестта от разноските. С тези и останалите
доводи прави искане за оставяне на искането без уважение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията на страните, приема за
установено следното:
Пред РС-Димитровград е висящо делбено производство, провеждано
по гр.д. № 102/2018 година Първата фаза на делбата е приключила с влязло в
законна сила решение № 164/18.06.2020 година, с което е допусната съдебна
делба между съделителите П. Д. П. и Н. Т. П., за недвижим имот, МПС и
многобройни движими вещи. За част от движимите вещи делбеният иск е
1
отхвърлен.
С молба от 22.04.2021 година съделителката П. Д. П. е поискала отмяна
на допуснато с определение № 66/22.01.2018 година, по нейно искане,
обезпечение.
С определение от 24.08.2021 година РС-Димитровград е отменил това
обезпечение за част от движимите вещи, описани в диспозитива на съдебния
акт.
Н.Т. е атакувал определението за отмяна на обезпечението с частна
жалба вх. № 264147/08.09.2021 година, във връзка с което е образувано
настоящото в.ч.гр.д. № 655/2021 година по описа на ОС - Хасково.
В срока за отговор, ответникът по частната жалба П. Д. П., чрез
упълномощен от нея адвокат, е подала в канцеларията на съда писмения си
отговор. С отговора е изразено становище за неоснователност на частната
жалба и са изложени фактически и правни аргументи в подкрепа на тази
позиция. Направено е, също, искане за присъждане на деловодни разноски,
сторени за защита срещу частната жалба, съгласно представения списък.
Видно от списъка и представеното своевременно адвокатско пълномощно,
П.П. е заплатила на адвокат И.М. от АК-Хасково, за адвокатска защита в
производството пред ХОС, адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева –
напълно и в брой.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните изводи:
Искането за допълване на определението в частта за разноските е
направено в срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК и е процесуално допустимо.
Разгледано по същество е основателно и следва да бъде уважено. Въззивната
частна жалба на Н. Т. П. е преценена като неоснователна, а
първоинстанционното определение е потвърдено като правилно. Поради това
и по приложимото и в това производство правило по чл. 78 ал. 3 от ГПК,
ответницата по жалбата П. има право да бъдат възстановени деловодните
разноски, направени в производството пред ХОС. Искането на страната за
присъждането им е направено с подадения отговор на частна жалба,
инициирала произнасянето на ХОС, следователно е своевременно. Ведно с
жалбата е представен договор за правна защита и съдействие, установяващ
направените разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер
300 лева. Т.е. понасянето на разноски в търсения размер е доказано.
Като неоснователни се преценяват доводите на процесуалния
представител на Н.П. за недължимост на адвокатско възнаграждение за
защита срещу частна жалба, поради липса на изрична уредба относно размера
на възнаграждение за такъв вид адвокатска работа. Редакцията на чл. 7 ал. 1 т.
2
7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения има
следното звучене: „За процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията са както следва…в производства по
частни жалби – 1/3 от минималния размер за една инстанция според предмета
на делото и интереса на страната, но не по-малко от предвиденото в чл. 11.“
(200 лева за изготвяне на ЧЖ, а когато тя се разглежда в открито заседание –
300лева). Следователно, определено е възнаграждение не само за изготвяне на
частна жалба, но и за процесуалното представителство на насрещната страна,
за защита срещу частната жалба, какъвто е настоящият случай. Доколкото
своевременно не е въведено възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК, то съдът не
дължи становище относно прекомерността или не на заплатеното
възнаграждение спрямо правната и фактическата сложност на делото.
Неоснователен е и доводът на Н.П. за преждевременност на искането.
Произнасянето на РС-Димитровград по отмяна на обезпечението има
самостоятелен и независим характер спрямо делбеното производство,
приключено в първата си фаза. Повече от това, произнасянето на ХОС по
в.ч.гр.д. № 655/2021 година е предизвикано от съделителя Н.П. с подадената
частна жалба. С това той е поставил пред необходимост другия съделител –
П.П., да се защитава срещу искането му за отмяна на определението на РС-
Димитровград и така да понесе деловодни разноски. Доколкото частната
жалба на Н.П. е преценена като неснователна, по общо правило в тежест на
страната, загубила това самостоятелно и отделно от делбеното производство
в.ч.гр.дело, е да възстанови на другата страна направените от нея разноски по
това дело. В противен случай, при липса на по-нататъшно развитие на
делбеното производство (каквато процесуална възможност е предвидена в
закона), за страната, „спечелила“ делото по обжалване на отмяна на
обезпечението, ще бъде невъзможно да си възстанови разноските в един по-
късен момент, както претендира Н.П..
Ето защо, с оглед изхода на спора във възиввното производство по
в.ч.гр.д. № 655/2021 година по описа на ХОС, направените от ответницата по
частната жалба П.П. разходи следва да бъдат възложени на частния
жалбоподател Н.П..
Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК вр. чл. 78 ал. 3 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА Н. Т. П. с ЕГН ****, с адрес *****, със съдебен адрес град
Пловдив, бул. Дунав5 вх. А ет. 5, офис 6 чрез адв. Л.Д. да заплати на П. Д. П. с
3
ЕГН **********, с адрес *****, със съдебен адрес град Хасково, ул. Преслав
28 ет. 2 офис 13, чрез адв. И.М., деловодни разноски, направени в
производството по в.ч.гр.д. № 655/2021 година по описа на Окръен съд
Хасково, в размер на 300 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4