Р Е Ш Е Н И Е
№...
24.09.2020г. Гр.Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД XI Граждански състав
На 14.09.2020г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Eмилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №6731 по описа за 2019г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.
Искът е
предявен от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД гр.София срещу М.К.С. ***. С
исковата молба се твърди, че ответникът е страна по Договор за паричен заем №26788,
сключен на 15.06.2017г. с „Креди Йес“ ООД. На 01.10.2018г. е бил сключен
Договор за цесия и Приложение №1 към него, между „Креди Йес“ ООД и ищеца, по
силата на който вземането по договора е прехвърлено на “Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД. Ищецът направил необходимото за уведомяването на ответника за
прехвърлянето на вземането, но ответникът не получил уведомлението по своя
вина. Ищецът счита, че е налице надлежно уведомяване и чрез връчване на
исковата молба. Налице било неизпълнение на задълженията на ответника по
договора. Крайният срок на договора бил настъпил – 15.02.2019г., поради което
задължението не било обявявано за предсрочно изискуемо. Поради неизпълнение на задълженията към
ищеца, същият е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което
е образувано ч.гр.дело №3971/2019г. по описа на РС-Стара Загора. Съдът е издал
заповед за изпълнение, но ответникът не е намерен на постоянния и настоящия си
адрес, поради което за издадената заповед е уведомен чрез залепване на уведомление
по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Това породило за ищеца правен интерес да предяви
настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК, на основание чл.415, ал.1,
т.2 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от
1390,26лв. главница по Договор за
паричен заем №26788, сключен на 15.06.2017г., договорна лихва в размер на
480,42лв. за периода от 13.09.2017г. до 15.02.2019г., неустойка за неизпълнение
на договорно задължение в размер на 1818,31лв. за периода от 13.09.2017г. до
15.02.2019г., обезщетение за забава 437,80лв. за периода от 13.09.2017г. до
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноските по заповедното
производство и направените в настоящото производство разноски.
Ответникът, чрез особения си
представител, в срока за писмен отговор изразява становище, че предявените
искове са неоснователни. Счита, че договорът за кредит е недействителен на
няколко основания – не е предоставена предварителна информация на
кредитополучателя под формата на Стандартен европейски формуляр, не е посочено
как се изчислява ГПР, Общите условия не са подписани от кредитополучателя.
Освен това клаузата на договора за предоставяне на обезпечение и съответно
неустойката за непредоставяне на обезпечение били неравноправни и съответно
нищожни. Договорът за цесия не бил съобщен на кредитополучателя и връчването на
уведомително писмо на особения представител не било надлежно съобщаване.
Предвид изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа и
правна обстановка:
От приложеното към настоящото
производство ч.гр.дело №3971/2019г. по описа на РС-Стара Загора, е видно, че ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1390,26лв. главница по Договор за паричен заем №26788,
сключен на 15.06.2017г., договорна лихва в размер на 480,42лв. за периода от
13.09.2017г. до 15.02.2019г., неустойка за неизпълнение на договорно задължение
в размер на 1818,31лв. за периода от 13.09.2017г. до 15.02.2019г., обезщетение
за забава 437,80лв. за периода от 13.09.2017г. до подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда, както и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Със
заявлението се претендират и направените разноски по делото. Съдът е отхвърлил
частично заявлението, в частта за претендираната неустойка в размер на 1818,31лв.,
като в останалата му част е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение №2067/01.08.2019г. Заповедта
е връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което
съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване на
вземането си. Това
обуславя за ищеца правния му интерес от предявяване на настоящите искове.
От представените и приети като
писмени доказателства копия на Договор
за паричен заем №26788, сключен на 15.06.2017г., Погасителен план, Молба за
заем №32520/15.06.2017г., Общи условия по договор за заем, се установява, че ответникът е
сключил договор за паричен заем с „Креди Йес“ ООД за сумата от 1500,00лв. С
подписването на договора ответникът се е задължил да върне предоставения му
кредит със съответното оскъпяване чрез 20 месечни вноски. Освен това ответникът
се е съгласил с клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение по договора, която неустойка възлиза на общата сума
от 2021,47лв. Ответникът не оспори фактите изложени в исковата молба относно
сключването на договора и неговите клаузи, поради което съдът приема, че действително
между страните е бил сключен процесният договор за потребителски кредит и
ответникът е получил сумата по кредита в размер на 1500,00лв.
От приетите като писмени
доказателства по делото копия на Договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 01.10.2018г., Потвърждение за сключена
цесия, Извлечение от Приложение №1/01.10.2018г., Пълномощно от 01.10.2018г.,
Уведомително писмо от 17.10.2018г., Уведомително писмо от 22.11.2019г., ведно с
известие за доставяне се установява, че на 01.10.2018г. е бил сключен Договор за цесия
между „Креди Йес“ ООД и “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на
който вземането е прехвърлено на ищеца. В изпълнение на изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД за
договора за цесия е било изготвено съответно уведомление за ответника, което
било изпратено от цесионера – ищец в настоящото производство. И двете
уведомления не били получени от ответника, тъй като той не бил намерен на
посочения от него адрес.
По отношение на извършената цесия на процесните вземания - Съгласно чл.99, ал.1 ЗЗД
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това. Страните по договора не са ограничили
правото на кредитора да прехвърля вземането, нито пък законът или естеството на
вземането препятстват подобно действие. В чл.26, ал.9 от Общи условия по договор за заем изрично е предвидено,
че заемополучателят дава изричното си съгласие вземането да бъде прехвърлено от
заемодателя на избрано от него трето лице. От това следва, че договорът за цесия, по
силата на който ищецът се легитимира като кредитор, е валиден. Спрямо ответника
цесията има действие от деня, в който му е била съобщена, като това следва от
нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД. В случая уведомяването на длъжника изхожда от
цесионера, който е бил надлежно упълномощен от цедента. В решение №156 от
30.11.2015г. по т.дело № 2639/2014 година на ВКС, решение № 123 от 24.06.2009
г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, ІІ т.о.
и др., е прието, че няма пречка старият кредитор да упълномощи новия
кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Съгласно Решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС
по т. д. № 12/2009г., II т.о. ТК, получаването на уведомлението в рамките на
съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано. Предвид това и доколкото в случая уведомлението за извършената
цесия е връчено на ответника с преписа от исковата молба, съдът приема, че
цесията е надлежно съобщена. Това надлежно съобщаване не се опорочава от факта, че
исковата молба е връчена на особен представител назначен от съда. За приемане
на уведомление за извършена цесия не се изисква изрично упълномощаване при
договорното представителство, за да се счита, че особеният представител не може
да получи такова уведомление. Съдебната практика приема, че уведомяването за
извършена продажба на вземането чрез особен представител е надлежно, по
аналогия с уведомяването за настъпила предсрочна изискуемост.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема за установено, че между страните съществува
облигационно отношение по сключения договор за кредит и последващото
прехвърляне на вземането на новия кредитор в лицето на ищеца. По делото не се
опроверга факта, че процесният договор е породил желаните правни последици, и
по – конкретно, че кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума.
Не се опроверга и твърдението, че ответникът е преустановил плащането по
договора.
В производството по чл.422 ГПК
ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът –
възраженията си срещу вземането. В случая, ищецът установява правопораждащия
факт, от който произтича вземането му. Ответникът не ангажира доказателства, че
е изпълнил задължението си по договора.
По делото
е назначена съдебно-икономическа експертиза, заключението на която не е
оспорено от страните и е прието от съда. Съгласно заключението на вещото лице
при извършената проверка при ищеца и при заемодателя „Креди Йес“ ООД се установяват дължимите суми от
страна ответника в размер – по-висок от претендирания за договорна
лихва, а по отношение на лихвата за забава, вещото лице дава заключение, че
това задължение не е било прехвърлено с договора за цесия.
Ответникът
е направил възражение за нищожност на клаузата за неустойка в договора. Неустойката е за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение по договора. Предоставянето на обезпечение е дейност, която предхожда сключването на
договора. Ако заемодателят прецени, че обезпечение е необходимо, то той следва
да изисква такова предварително или да не сключи договора за заем, а не да
начислява допълнителна неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне
на обезпечение. Неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен
пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции (обезпечителна,
обезщетителна и санкционна) и цели само и единствено постигане на неоснователно
обогатяване, какъвто е настоящия случай и съответно клаузата, с която е
уговорена е нищожна, поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал.1 ЗЗД (т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2009г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г.о.; Р-88-2010 г., І т.о.;
Р-702-2008 г. ІІ т.о.). Допълнителен аргумент за нищожността на клаузата, с
която е уговорена тази неустойка може да бъде изведен и от Директива
2008/48/ЕО, доколкото в случая не е спорно, че заемодателят „Креди
Йес“ ООД е финансова институция. От
член 8, параграф 1 от Директивата в светлината на съображение 28 става ясно, че
преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може
да включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в
съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е
особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не
предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а
държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на
такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното
задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя,
доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и
неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48/ЕО,
която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в
областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в
редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на
всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните
интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити. В този смисъл и решение от 27.03.2014г. по дело
C-565/12 на СЕС по повод преюдициално запитване. Предвид това клауза, която
предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчител или банкова
гаранция, е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава
клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху
самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По
този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като
кредита е отпуснат, като ако не го напри, дългът му нараства, тоест опасността
от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение
в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след
предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствало на
изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от
разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит. Съдът има задължение
да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той
следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата. Оттук
следва недължимост на претендираното вземане за неустойка поради нищожност на
клаузата, с която е уговорена.
Съгласно трайно установената практика на
СЕС, националният съд следва да следи за неравноправния характер на потребителските
договори служебно, каквато практика възприема и ВКС и в какъвто смисъл са
последните изменения на ГПК – чл.7, ал.3 и чл.411, ал.2, т.3. Съгласно чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК Договорът за потребителски кредит следва
да съдържа „условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването“.
Погасителен план към договора за паричен заем с ответника е приложение към
същия, подписан от страните. В него са посочени номер на погасителна вноска,
падежна дата, размер на вноската и размер на неустойката. Не са посочени
компонентите на погасителната вноска – с каква част от нея се погасява
главницата, съответно договорната лихва. Не е посочено каква част от главницата
остана непогасена след всяка погасителна вноска. Поради тази причина не е
възможно да се съобрази посочения размер на оскъпяването на кредита –
договорната лихва, която като сума никъде не е посочена в договора. Не е
възможно и да се прецени дали посочения в договора лихвен процент и годишен
процент на разходите са действително в посочените стойности. Погасителен план в
друг вид е бил предоставен на вещото лице, което го е възпроизвело в
заключението си, но такъв погасителен план следва да е бил предоставен на
потребителя и подписан от него. На кредитополучателя не е представена задължителната
информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски и компонентите на тези вноски – главница, договорна
лихва, неустойка. Това прави договора за заем недействителен.
Поради недействителността
на Договор за паричен заем
№26788, сключен на 15.06.2017г., потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по
него. В случая чистата стойност на кредита възлиза на 1500,00лв.
Ищецът сам посочва, а и вещото
лице е изчислило, че ответникът е извършил плащания в общ размер на 411,01лв.
Остатъкът до дължимата главница по кредита е в размер на 1088,99лв. До този
размер искът за главница се явява основателен и следва да бъде уважен, като в
останалата част до претендираните 1390,26лв. за главница искът следва да бъде отхвърлен.
Установителните искове за
договорна лихва в размер на 480,42лв. за периода от 13.09.2017г. до
15.02.2019г., неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на
1818,31лв. за периода от 13.09.2017г. до 15.02.2019г., обезщетение за забава
437,80лв. за периода от 13.09.2017г. до подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни
поради недействителността на договора за кредит, в който се съдържат съответните
клаузи за претендираните задължения.
По отношение на претенцията за съдебните и деловодните
разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за
завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските, съразмерно
с уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски за държавна такса в
размер на 82,54лв., възнаграждение за особен представител в размер на 300,00лв.,
възнаграждение за вещо лице в размер на 250,00лв. и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 150,00лв. Ето защо и на основание
чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските в
размер на общо 206,00лв., представляващи платената от ищеца държавна такса,
възнаграждение за вещо лице, възнаграждение за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на
ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.“ Поради тази причина съдът следва да осъди ответника
да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със
Заповед за изпълнение №2067/01.08.2019г.,
в размер на общо 42,00лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете.
Воден
от горните съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.К.С., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** дължи на “АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, изпълнение на парично задължение в размер на 1088,99лв. (хиляда осемдесет и осем
лева и 99 стотинки), представляващи главница по Договор
за паричен заем №26788, сключен на 15.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда – 31.07.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №2067/01.08.2019г.
по ч.гр.дело №3971/2019г. по описа на РС гр.Стара Загора, като отхвърля иска в останалата му част за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца главница над присъдения
размер до претендираните 1390,26лв., както и договорна лихва в размер на 480,42лв. за периода
от 13.09.2017г. до 15.02.2019г., неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 1818,31лв. за периода от 13.09.2017г. до 15.02.2019г.,
обезщетение за забава 437,80лв. за периода от 13.09.2017г. до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда.
ОСЪЖДА М.К.С., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати на “АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, направените разноски по делото в размер на общо 206,00лв. (двеста и шест лева), представляващи платената от ищеца
държавна такса, възнаграждение за вещо лице, възнаграждение за особен
представител и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА М.К.С., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати на “АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, направените разноски по заповедното производство в размер
на общо 42,00лв. (четиридесет
и два лева) за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете, които суми са присъдени и
включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №2067/01.08.2019г. по
ч.гр.дело №3971/2019г. по описа на РС гр.Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване
пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: