Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 20.04. 2021год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица………..наказателна колегия в публично заседание на 24 февруари………………….през две хиляди и двадесет
и първа година……………………………………………...в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Н.Георгиева.…………………………….и
в присъствието на прокурора……………….,като разгледа докладваното от съдията
Г.………………….АНД №315 по описа за 2020г………………..и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена в Районен съд
– гр.Берковица жалба от И.И.Й. ***, ЕГН:********** против Наказателно
постановление №20-0243-000839/10.09.2020г. на Началник РУП към ОД на
МВР-Монтана, РУ – Берковица.
В жалбата са наведени доводи, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Излагат се подробни съображения за това, че изложената в НП фактическа
обстановка не отговаря на обективната действителност, като се твърди, че не е
осъществено описаното в него нарушение. Предвид на изложеното, моли съда да
отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
процесуалния си представител, който поддържа жалбата по изложените в нея
доводи. Счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено.Навежда
довод, че от събраните в хода на административно-наказателното производство
гласни доказателства не се установява въз основа на какви факти полицейските
служители са приели, че именно жалбоподателят е виновен за реализираното ПТП.
Излага съображения за наличието на процесуални нарушения,водещи до отмяна на
издаденото НП. Моли жалбата да бъде изцяло уважена, като издаденото наказателно
постановление бъде отменено, като незаконосъобразно.
Ответната страна по жалбата – РУ Берковица към ОДМВР –
Монтана, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по
жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от
лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление, поради което същата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
се установява следната фактическа обстановка:
На 03.09.2020г. в 10,20 ч. жалбоподателят И.И.Й. управлявала лек автомобил „Фолксваген Пасат” с
рег.№М7572ВР, негова собственост по път втори клас-81,км 87+423 на кръстовището
за с.Замфирово с посока на движение от гр.Монтана към гр.София.Същият не
съобразил поведението си пътен знак В24 и пътна маркировка М1 и в зоната на
кръстовището се сблъскал странично с подалия ляв пътепоказател за завиване
наляво за с.Замфирово и преустроил се в лентата за завиване наляво лек
автомобил „Фолксваген Шаран” с рег.№М4333ВС,като го ударил в предна лява част и
реализирал ПТП с материални щети.Водачът не спрял и не установил последиците от
ПТП и напуснал мястото на произшествието.Установен е на 03.09.2020год. в
18,05часа в с.Спанчевци. Съставен му е АУАН за нарушение на чл.6 т.1 пр.3 и
чл.123 ал.1 т.1 от Закона за движение по
пътищата от св.Т.Г..
Актът бил подписан от Б.Т., като свидетел и бил връчен
лично на жалбоподателя срещу подпис.Писмени възражения са представени в
законоустановения срок.
Въз основа на съставения АУАН,
административно-наказващият орган издал обжалваното Наказателното постановление
№20-0243-000839/10.09.2020г. , с което
наложил на И.И.Й. административно наказание за това, че не
съобразил поведението си с пътен знак В24 и пътна маркировка М1 и в зоната на
кръстовището се сблъскал странично с подалия ляв пътепоказател за завиване
наляво за с.Замфирово и преустроил се в лентата за завиване наляво лек
автомобил „Фолксваген Шаран” с рег.№М4333ВС,като го ударил в предна лява част и
реализирал ПТП с материални щети,както и за това,че водачът не спрял и не
установил последиците от ПТП и напуснал мястото на произшествието,
представляващо нарушение на чл.6, т.1 пр.3 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв., на основание
чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.1,2 от ЗДвП и за нарушение на чл.123 ал.1 т.1
от ЗДП-глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
1 месец на основание чл.175 ал.1 т.5 от същия.
Наказателното постановление било връчено лично срещу подпис
на жалбоподателката на 17.09.2020г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена от събраните по делото писмените доказателства, които съдът възприе
изцяло, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в
кръга на техните функции и по предвидения в закона ред.
С оглед на
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление, както и актът
за установяване на административно нарушение, въз основа на което същият е
издаден, са съставени в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по
чл.34 от ЗАНН. Същите са съставени от компетентни длъжностни лица. Не са налице
процесуални нарушения в процедурата по връчването им, доколкото и актът и
наказателното постановление са предявени и връчени лично на наказаното лице
срещу подпис.
Съдът намира обаче, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено от
съда. Същото е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила,
което е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице, а не на
последно място е рефлектирало и върху възможността вмененото на жалбоподателя
нарушение да може да бъде доказано в хода на административно-наказателното
производство.
Нарушена е императивната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН, съгласно която актът се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
административното нарушение. В процесния случай от събраните по делото доказателствени средства се установява, че
актосъставителят и вписаният в акта като свидетел не са очевидци на извършеното нарушение.
Същите са установили нарушителя, след като вече е било реализирано
пътно-транспортното произшествие.
Основателен е наведения от процесуалния представител
на жалбоподателя довод за недоказаност на вмененото му нарушение, което е
последица от неспазването на императивните изисквания при съставянето на АУАН.
По делото не бяха събрани категорични доказателства, че И.Й. е нарушил зоната
на действие на пътен знак „В-24“ и пътна маркировка М1, в резултат на което е
ударил автомобила, като е предизвикал ПТП с материални щети. Както вече бе
посочено, актосъставителя и свидетеля по АУАН не са очевидци на
пътно-транспортното произшествие, поради което не са възприели факти от
обективната действителност, представляващи нарушаване от наказаното лице на
посочените в акта разпоредби от ЗДвП. Описаната в акта фактическа обстановка не
се установява с категоричност ,тъй като двамата свидетели не се явяват,за да
потвърдят отразените в АУАН констатации.Поради това никой не е възприел
извършеното от страна на жалбоподателя нарушение на правилата за предимство,
нито механизма на осъществилия се между двете превозни средства сблъсък. Така
посоченото нарушение не е неподкрепено от годни доказателства – показания на
свидетели-очевидци или други обективни находки, като почива единствено на житейско
предположение.
Вмененото на жалбоподателя нарушение не се установява
и от приетите по делото писмени доказателства.Не е изготвен и приложен по
делото протокол за ПТП. Жалбоподателят твърди,че не е разбрал ,че между неговия
автомобил и другия,посочен такъв е настъпило ПТП.Същият твърди още,че никой от
автомобилите не е бил подал сигнал,че ще предприеме маневра завой наляво.
Предвид на изложеното, по делото не е
безспорно доказано настъпването на ПТП вследствие от неспазване на знак В-24 и
несъобразяване с пътна маркировка М1, поради което не е доказана и
приложимостта на санкционната разпоредба на чл.179 ал.2 във връзка с чл.179
ал.1 т.5 пр.2 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.1 от същия, за които е санкциониран
жалбоподателя. Отговорността на И.Й. е била ангажирана при липса на безспорни
доказателства за неговата вина, доколкото от събраните такива не може да се
направи категоричен извод, че същият е нарушил правилата за движение.
Административно-наказващият орган не е изследвал обективно и всестранно всички
обстоятелства, относими към пътния инцидент, за да формира воля за виновно
поведение на жалбоподотеля. В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи
единствено и само върху административнонаказващия орган и недоказването на
извършването на административното нарушение от санкционираното лице е винаги
предпоставка за отмяна на НП.
Не на последно място следва да бъде посочено още, че в
АУАН и НП липсват описани елементи от фактическия състав на вмененото на
жалбоподателя нарушение, които представляват и част от предвидените от закона
задължителни реквизити. Доколкото И.Й. е
санкциониран за това, че поради неспазване на правилата за предимство е
предизвикал ПТП с материални щети, в акта и наказателното постановление е
следвало щетите да бъдат конкретизирани, както и лицето, на което са причинени,
заедно с неговите индивидуализиращи белези. Щетите са част от фактическия
състав на нарушението и без същите да бъдат конкретизирани, не може да бъде
направен извод, че е настъпило пътнотранспортно произшествие по смисъла на §6,
т.30 от ДР на ЗДвП. Липсва приложен като доказателство по делото Протокол за
ПТП,в който да са описани нанесени на автомобила
щети. Попълване на празнотите в акта и наказателното постановление чрез
тълкуване на фактите, установени от доказателства по делото, обаче е
недопустимо и не може да санира допуснатото съществено процесуално нарушение от
страна на административно-наказващият орган. Изискването за описване на всички
елементи от състава на нарушението е гаранция за това санкционираното лице да
разбере за какво точно е наказано, съответно за упражняване правото му на
защита. Още повече, че с непосочването на тези факти са нарушени императивните
разпоредби на чл. 42, т. 4 и т. 9 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 9 от ЗАНН.
За да може
наказателното постановление, като правораздавателен акт, с който се ангажира
административно-наказателната отговорност на едно лице, да предизвика тези
последици, същият следва да отговаря на формалните изисквания на закона,
гарантиращи и правото на защита на наказаното лице.
Предвид на изложените съображения, обжалваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-0243-000839/10.09.2020г. на Началник РУП
към ОД на МВР-Монтана, РУ – Берковица, с което на И.И.Й. ***, ЕГН:********** е
наложено за нарушение на чл.6, т.1 пр.3 от ЗДвП
- глоба в размер на 200 лв., на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5,
пр.1,2 от ЗДвП и за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДП-глоба в размер на
100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр.Монтана в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: