№ 892
гр. Сливен, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20232230102476 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу Е. И. Х., с която са предявени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за
установяване съществуването на вземанията на заявителя по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ответницата, в качеството си на
собственик на имот в *********, е клиент на топлинна енергия по смисъла на
ЗЕ с аб. № *********. Ищцовото дружество предоставило на ответницата
топлинна енергия в периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2022 г. в имота.
Съгласно Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяването и Общите
условия за продажба на топлинна енергия ответницата в срок от 45 дни след
отчетния период е имала право на рекламации пред търговеца относно
дяловото разпределение. От съда се иска признаване за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от
4795,47 лв. - главница, представляваща стойност на доставена, но неизплатена
топлинна енергия за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 17.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
404,13 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до
1
04.01.2023 г., сумата 67,82 лв. - главница, представляваща неизплатена
стойност за дялово разпределение за топлоснабдения имот, ведно със
законната лихва считано от 17.01.2023 г. до изплащане на вземането и сумата
10,15 лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.01.2020 г. до
19.03.2021 г, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 458 от
21.02.2023 г. по ч. гр. д. № 728/2023 г. по описа на СлРС. Претендират се и
разноските, направени в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответницата, чрез пълномощник - адвокат, с който излага становище за
неоснователност на исковете, поради извършено от ответницата плащане на
претендираните суми. Не оспорва показанията на общия и на индивидуалните
топломери, но моли за отхвърляне на исковете поради извършено плащане и
претендира присъждане на направените по делото разноски.
С Определение от 03.10.2023 г. по делото като трето лице - помагач на
страната на ищеца е конституиран „Бруната“ ООД.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт
писмено становище, с което моли за уважаване на исковете и присъждане на
направените разноски.
Ответницата, редовно призована, не изпраща представител. Депозирала
е чрез своя пълномощник - адвокат писмено становище, с което представя
преводно нареждане от 16.11.2023 г. за заплатена на ответника сума от
5277,57 лв., представляваща общата цена на предявените искове и моли
същите да бъдат отхвърлени, поради извършеното плащане в хода на процеса.
Третото лице - помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД, редовно
призовано, не изпраща представител.
Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищцовото дружество
2
„Топлофикация София“ ЕАД, че ответницата Е. И. Х., ЕГН: ********** му
дължи сумата от 4795,47 лв. - главница, представляваща стойност на
доставена, но неизплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2019 г. до м.
04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в *********, инсталация
**********, Аб. № *********, ведно със законната лихва, считано от
17.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 404,13 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 04.01.2023 г., сумата 67,82 лв. -
главница, представляваща неизплатена стойност за дялово разпределение за
топлоснабдения имот, ведно със законната лихва считано от 17.01.2023 г. до
изплащане на вземането и сумата 10,15 лв., представляваща лихва за забава
за периода от 31.01.2020 г. до 19.03.2021 г, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение № 458 от 21.02.2023 г. по ч. гр. д. № 728/2023 г. по описа на
СлРС.
Предявените осъдителни искове са процесуално допустими.
Не се спори между страните по делото, а се установява и от приетите по
делото писмени доказателства, че ответницата е собственик на
топлоснабдения имот, находящ се в *********. Ответницата не оспорва
показанията на общия и на индивидуалните топломери. От заключението на
допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза, което съдът
кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от
страните, се установява, че по преписката на ищцовото дружество за съдебно
вземане с ID 179267 на обща стойност 5277,57 лв., от които 4863,29 лв.
главници и 414,28 лв. лихви за забава, няма извършено плащане от
ответницата до датата на изготвяне на експертизата.
В хода на процеса, ответницата е представила преводно нареждане от
16.11.2023 г., видно от което е заплатила на ищцовото дружество сумата от
общо 5277,57 лв., която покрива изцяло сумите по предявените искове.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази извършеното
погасяване на задълженията чрез плащане, поради което предявените
установителни искове следва да се отхвърлят.
Относно разноските:
С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр. д.
№ 112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се дължат от
страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор,
3
като задължението за заплащане на направените по делото разноски е
задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.
Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на
иска, когато след предявяването му ответникът доброволно е възстановил
правото на ищеца.
В настоящия случай сумите, предмет на предявените искове, безспорно
са изплатени след датата на подаване на исковата молба и в хода на процеса.
Това налага извод, че с поведението си ответницата е дала повод за завеждане
на делото, тъй като не е погасила дълга си изцяло преди процеса. В този
смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно
която ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото
и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не
е настоящият случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2
ГПК, тъй като извършеното окончателно плащане е след получаване на
препис от исковата молба, поради което не освобождава ответницата от
задължението за заплащане на разноски по делото.
Ето защо, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото
дружество направените от него разноски по делото в общ размер на 411,10
лв., от които 105,55 лв. - заплатена държавна такса и 100,00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение в производството по ч. гр. д. № 728/2023 г.
по описа на РС - Сливен, както и 105,55 лв. - довнесена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство, което
съдът определя в размер на 100,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б срещу Е. И. Х., ЕГН: **********, с адрес *********
искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено по отношение на ищцовото дружество, че ответницата му
дължи сумата от 4795,47 лв. /четири хиляди седемстотин деветдесет и пет
лева и четиридесет и седем стотинки/ - главница, представляваща стойност на
4
доставена, но неизплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2019 г. до м.
04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в *********, инсталация
**********, Аб. № *********, ведно със законната лихва, считано от
17.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 404,13 лв. /четиристотин и
четири лева и тринадесет стотинки/, представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 04.01.2023 г., сумата 67,82 лв. /шестдесет и седем
лева и осемдесет и две стотинки/ - главница, представляваща неизплатена
стойност за дялово разпределение за топлоснабдения имот, ведно със
законната лихва считано от 17.01.2023 г. до изплащане на вземането и сумата
10,15 лв. /десет лева и петнадесет стотинки/, представляваща лихва за забава
за периода от 31.01.2020 г. до 19.03.2021 г, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение № 458 от 21.02.2023 г. по ч. гр. д. № 728/2023 г. по описа на
СлРС, поради ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОСЪЖДА Е. И. Х., ЕГН: **********, с адрес ********* ДА
ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б сумата от
411,10 лв. /четиристотин и единадесет лева и десет стотинки/,
представляваща разноски по делото, от които 205,55 лева, направени в
настоящото исково производство и 205,55 лева, направени в заповедното
производство по ч. гр. д. № 728/2023 г. по описа на СлРС.
Решението е постановено при участието на третото лице - помагач на
страната на ищеца - „БРУНАТА“ ООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Братя Бъкстон“ № 85.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5