Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание
на двадесет и шести април, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Александрина Пашова,
като изслуша
докладваното от съдията гр.д. № 15051 по
описа на състава за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./
Ищецът П.К.П.,
малолетен, действащ чрез представителя си по закон (родител) Г.Р.Н. поддържа
твърдение, че поради осъществен деликт от водач на
МПС със застрахована от ответното дружество гражданска отговорност – той претърпял
значителни неимуществени вреди – болки и страдания. Вредите произтичали от
телесни увреждания, настъпили като последица от ПТП, което било реализирано на
17.10.2016г. на пътен участък от Главен път Е-79 от ОПИ, км 166+500 в близост
до с. Ребърково, община МеЗ.ра.
При описаните в исковата молба време място и обстановка, в качеството на
пътник, стоящ на лява задна седалка (зад водача) на участващия в ПТП лек
автомобил „Опел“ с рег. № ********- ищецът пострадал поради неправомерното
поведение на водача на същия автомобил, което довело до удар в насрещно движещ
се товарен автомобил „Волво“ с рег. № ********.
Според изричното признание на процесуалния представител на ищеца, направено с уточнителна молба вх. № 162917/16.12.2016г. последният
пътувал без задължително обезопасително средство
(детско столче) и непридружаван от своите представители по закон – родителите
си, а негов придружител бил водачът на автомобила, който бил семеен приятел и
доверен на родителите. Гражданската отговорност на водача лекия автомобил била
застрахована от ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, а обстоятелствата, при които настъпило ПТП, били установени в хода на досъдебно
производство № ДП- 325/2016г. по описа на РУ на МВР- гр. Мездра, което било
прекратено, поради настъпилата смърт на лицето, чиято отговорност следвало да
бъде ангажирана. Според ищеца, справедливото обезщетение за понесените от него
болки и страдания било оценимо на общо 300 000
лева. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на
ответника, да му заплати застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, в размер на сумата от 300 000
лева за претърпените неимуществени вреди, поради причинени телесни увреждания,
заедно с мораторна лихва върху сумата на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, считано от причиняването на вредите до деня
на окончателното плащане. С оглед изхода на процеса, ищеца претендира и за
присъдените съдебни разноски.
Исковата претенция е
оспорена от ответника ЗД „Б.и.” АД, по съображения, подробно изложени в
подадения отговор на исковата молба. Ответникът не изразява изрично становище
по твърдението, че е предоставил валидно застрахователно покритие по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за посочения от ищеца
причинител на вредите. Оспорва твърдението, че ударът на автомобила и
настъпването на телесните увреждания са резултат от неправомерно поведение на
водача т.е. че водачът със застрахована от него гражданска отговорност е
причинил деликта, поради което оспорва и собствената
си надлежна пасивна материална легитимация като ответник. Ответникът оспорва
механизма на настъпване на процесното ПТП. При
условията на евентуалност – ответникът поддържа становище, че ищеца е
допринесъл в значителна степен за настъпване на вредите, тъй като е пътувал без
да използва задължително за възрастта му обезопасително
средство- детско столче, което е способствало за увеличаване на обема и
характера на вредите. Ответникът оспорва и размера на претендираното
обезщетение, доколкото оспорва твърденията за характера и обема на вредите, за
пряката причинно- следствена връзка между настъпването на някои от релевираните, но по- късно диагностицирани
травми /пневмоторакс/. Моли за отхвърляне на иска или за определяне
на разумно и адекватно обезщетение за действително причинените вреди и
претендира за осъждане на ищеца - да му заплати направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Приетите като доказателства заверени преписи от Констативен
протокол за ПТП № 300000-5859/25.10.2016г. на ОД на МВР -Враца, Протокол за оглед на
местопроизшествие, Фотоалбум на местопроизшествието и Скица на
местопроизшествието установяват, че на 17.10.2016г. на пътен участък от път Е-79 в
района на с. Ребърково, община Мездра е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Опел Астра”, с рег. № ********и
товарен автомобил „Волво“ с рег. № ********, в
следствие на което е пострадал /ранен/ малолетния П.К.П.. Образувано е ДП № 325/2016г. по описа на РУП Мездра,
за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, пр. второ във вр.
с чл. 342, ал.1 от НК. Приетото като доказателство Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 21.02.2017г. на прокурор при ОП Враца
приема, че отговорността за настъпването на пътния инцидент принадлежи на
водача на лекия автомобил А.Р.Д., който е загинал при настъпването на пътния
инцидент.
Материалите от ДП № 325/2016г.
по описа на РУП Мездра, които са приобщени към делото са обект на анализ от
допуснатата съдебна- автотехническа експертиза.
Заключението на
изслушаната и приета /без оспорване/ съдебна авто-техническа
експертиза, изготвена от вещо лице Х.И. /технология и безопастност
на автомобилния транспорт/ обосновава следните изводи за правно значимите и подлежащи на доказване
факти:
Ø От техническа гледна точка, механизмът
на процесното ПТП сочи, че на
17.10.2016г, около 12,30ч., лек
автомобил „Опел" „Астра" с per. № ********, управляван
от А.Р.Д., се движи по главен
път Е-79 с посока на движение от
гр. София към гр. Мездра.
Водачът управлява автомобила със скорост около 76 км/ч. В същото време, по същия
път, в обратната посока, насрещно на движението на
лекия автомобил с посока от гр.
Мездра към гр. София, се
движи влекач марка „Волво" с per. № ********
и прикачено към него пблуремарке марка „Krone" с per. № ЕН 0370 ЕА, управляван
от И.Й.К.. Автомобилите се движат в светлата
част на денонощието,
при облачно време, лек дъжд,
при мокро асфалтово покритие. В района на километър
166+500, при наличие на пътен знак
забраняващ движение на МПС със скорост
над 40 км/час, излизайки от десен завой
и навлизайки в последващия го прав участък,
водачът на лек автомобил „Опел" „Астра" с per. № ********губи управление над автомобила. Лекият автомобил, напуска лентата си на движение
и навлиза в лентата за насрещнодвижещи се МПС. Траекториите на движение на
двата автомобила се пресичат и настъпва
удар между тях, в лентата за движение на
влекача.
Ø Ударът е в предната челна част на
влекача и предната дясна част лекия
автомобил, като в следствие на този
удар, лекият автомобил променя първоначалната си посока на
движение, като се завърта наляво
около вертикалната си ос и се
установява с предна дясна гума върху
платното за движение, задна дясна и предна лява гума в канавката,
а задна лява гума - извън канавката,
върху банкета. Автомобилът е косо разположен спрямо платното за движение,
с предница, насочена към гр. София.
Товарният автомобил има по- голяма
маса и променя минимално първоначалната си посока на
движение, установявайки се на близо
28 метра след мястото на удара.
От настъпилия удар между двете
превозни средства, лекият автомобил е напълно унищожен. Деформациите по влекача са в предната
част.
Ø Причините за настъпването на ПТП, според експертния анализ са субективни
и са свързани с поведението на водача на лекия
автомобил – превишена и несъобразена с конкретните пътни условия скорост,
както и ползване на различни по
размер автомобилни гуми, довело до
загуба на контрол върху движението
на автомобила.
Като доказателства
по делото са приети медицински документи, установяващи здравословното състояние
на ищеца след настъпването на процесното ПТП: Епикризи и резултати от медицински изследвания (на стр.126
от делото), които съдържат данни за З.равословното
състояние на ищеца след настъпването на процесния
пътен инцидент на 17.10.2016г. и са обект на анализ от допуснатата съдебно-
медицинска експертиза.
Експертното
заключение на съдебно- медицинската експертиза, което е изготвено от вещо лице
д-р П.П. (специалност неврология), мотивира следните
изводи относно правно значимите факти, които са предмет на доказване:
Ø В резултат от процесното
ПТП, ищецът е получил следните наранявания с травматичен произход: Черепно-мозъчна травма състояща се от следните компоненти: Средно тежка
мозъчна контузия, Мозъчен едем /оток/, Травматичен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, Голяма разкъсно-контузна рана в лява теменна област на главата/по
тип „скалп”/, Голяма разкъсно-контузна
рана на дясна ушна мида, Травматичен тотален „пневмоторакс”
в дясно -навлизане на въЗ.ух
в дясна гръдна кухина;
Ø Към деня на травматичния инцидент П.К.П. е бил на пет годишна
възраст. На тази възраст болевите усещания при децата се
изявяват с прояви на плач, безпокойство,
гримаси и по рядко с вербален контакт. След инцидента
ищецът е транспортиран в спешно отделение на МБАЛ „Хр. Ботев”
гр. Враца, в кома /пълно безсъзнателно
състояние/. По спешност са направени
рентгенови снимки на черепа и компютърна
томография на главен мозък. Най-интензивни
болки ищецът е понесъл по време на обработката на разкъсно-контузните рани на главата
в първия ден и в дните след операцията
за тоталния пневмоторакс в дясно. По данни от
приложената в делото оригинална история на заболяване е видно, че в първите
дни той е бил сомнолентен /сънлив/, неспокоен, но без отпадна неврологична симптоматика. В приложената от гр. Враца
медицинска документация няма описания на
проведените там лечебни мероприятия за периода до
постъпването му в детска противошокова зала на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”. При постъпването си в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ищецът е бил в увредено общо състояние
сомнолентен /сънлив/, елементарно контактен, но без отбелязани
отклонения от нормата. След проведени
диагностични рентгенови изследвания и консултативни прегледи е проведено консервативно лечение. В периода след извеждане
от реанимационното отделение на 26.10.16г. ищецът е бил в ясно съзнание, контактен, без отпадна неврологична симптоматика. Разкъсно-контузните
рани в лява теменна област на главата и дясна
ушна мида са хирургично обработени.
За диагностицирания „пневмоторакс„ на 19.10.16 г. след консултация с хирург е опериран и поставен тръбен аспирационен дрен в дясна гръдна половина.
Ø За мозъчната контузия е проведено комплексно консервативно болнично лечение включващо: активно неврологично наблюдение без да се
появи отпадна неврологична симптоматика, стабилизирало се и общото му състояние.
За десностранния пневмоторакс е опериран с поставяне на тръбен
дрен на активна
аспирация, а след пет дни дренажът
е свален. Най-вероятна причина за появата
на пневмоторакса на втория ден
след травмата е наличие на малка
руптура на плеврата или бронхо-плеврална
фистула с постепенно акумулиране/натрупване/ на въЗ.уха.
Ø Черепно-мозъчната травма в своята съвкупност е реализирала медико- биологичния признак разстройство на З.равето временно опасно за живота.
Десностранния пневмоторакс/навлизане на въздух
в дясна половина на гръдната кухина/
за който е претърпял оперативно лечение е причинил на ищеца разстройство
на здравето временно опасно за живота. Разкъсно-контузните
рани в лява теменна област на главата /тип „скалп” / и на дясната
ушна мида, които увреждания са причинили на
П.К.П. разстройство на здравето, неопасно за живота.
Ø От травматичния инцидент са изминали
вече една година и два месеца.По
данни от последния преглед П.К.П. е в добро общо състояние,
в съзнание, с нормален неврологичен статус. Двукратно е проведено болнично лечение в МБАЛ по Неврология и психиатрия „Свети Наум” с провеждане на електроенцефалограми , които са с нормална
за възрастта основна активност, без данни за
епелептиформена активност с
огнищен или генерализиран характер. Препоръчано е провеждане на консултация с детски психиатър в амбулаторни условия или в планов порядък.
Експертното заключение на
комплексната съдебно- медицинска и автотехническа
експертиза, което е изготвено от вещи лица д-р П.П. и
Х.И., мотивира следните изводи относно правно значимите факти, които са предмет
на доказване:
Ø Лекият автомобил в който е
пътувал ищеца е бил фабрично оборудван с предпазни колани на предните и задните
седалки. По времето на настъпване на инцидента, пострадалият е пътувал на
задната лява седалка (зад водача), но без предпазно детско столче (тип „І
група“ за деца от 9 до 18 кг.).
Ø Травматичните увреждания са
причинени при удари на тялото и главата на детето в задната част (гърба) на
предната лява седалка, в задната лява врата и задна лява колонка на автомобила-
след като в резултат от инерционните сили тялото на детето е политнало напред и
нагоре, а в последствие на ляво.
Ø Становищата на вещите лица,
изготвили експертното заключение се различават,
като вещото лице д-р П. поддържа категорично мнение, че при конкретния
механизъм на удара, използването на предпазно средство- детско столче е без
практическо значение и не би
предотвратило, нито намалило вредите. Именно това становище е изразено в
текста на заключението, който е изготвян от вещото лице д-р П., но при
изслушване на двамата експерти в открито съдебно заседание на 04.12.2017г.,
вещото лице И. изразява резерви към становището на д-р П., като подчертава, че според него детсктото предпазно столче, каквото не е било използвано,
без съмнение би имало своето предпазно значение при този удар.
Експертното заключение на повторната комплексната съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза, което е
изготвено от вещи лица д-р Н.А.С. (съдебна медицина) и инж. М.Г.Ф. (транспортна
техника и технологии), мотивира следните изводи относно правно значимите факти,
които са предмет на доказване:
Ø Лекият автомобил в който е
пътувал ищеца е бил фабрично оборудван с предпазни колани на предните и задните
седалки.
Ø По времето на настъпване на
инцидента, пострадалият е пътувал на задната лява седалка (зад водача), но без
предпазно детско столче (тип „І група“ за деца от 9 до 18 кг.), което е специално
разработено за да предпазва децата от травматични увреждания при въздействие на
инерционни сили.
Ø Травматичните увреждания са
причинени при удари на тялото и главата на детето в задната част (гърба) на
предната лява седалка, в задната лява врата и задна лява колонка на автомобила-
след като в резултат от инерционните сили тялото на детето е политнало напред и
нагоре, а в последствие на ляво.
Ø Вещите лица поддържат единно и категорично
мнение, че при конкретния механизъм на удара, използването на предпазно
средство- детско столче има значимо
практическо значение, защото би
предотвратило интензивността на удара на тялото на детето в интериора на
автомобила и би намалило вредите, понесени
при ударите на главата на детето в
интериора на автомобила.
Експертното заключение на повторната съдебно- медицинската
експертиза, което е изготвено от вещо лице д-р В.В.
(специалност ортопедия и травматология), мотивира следните изводи относно
правно значимите факти, които са предмет на доказване:
Ø Налице са обективни медицински
данни, които потвърждават диагнозата „тотален пневмоторакс“
за пострадалия, който е диагностициран два дни след
настъпването на инцидента. По- късното откриване на тази последица от ПТП и
пряката връзка с пътния инцидент се обяснява с наличието на малка лезия /руптура/ на плеврата.
Вещото лице посочва, че такива малки лезии- руптури при децата се откриват по- трудно поради малките си
размери и зарастват спонтанно.
В дадените пред настоящия
съд показания, свидетелят И.Р.Н.заявява, че родственик по съребрена линия
(чичо) на ищеца и с оглед непосредствения социален контакт помежду им - по
време на процеса на възстановяване - той придобил преки впечатления от
здравословното и емоционалното му състояние. Според свидетеля, след настъпването
на инцидента, П. започнал да се държи странно, защото демонстрирал уплаха при
силен ремонт от шум, а понякога проявявал агресия при гледане на детски филми,
като „Мики Маус“. Когато
чуел силно почукване по вратата – малкият П. също демонстрирал уплаха и
смущение.
Изготвената справка от
ИЦ на Гаранционен фонд мотивира извод, по който страните не спорят, а именно- че
към датата на настъпване на процесното ПТП,
гражданската отговорност на собственика и водача на лекия автомобил „Опел Астра” била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ от ответното дружество.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Предявената претенция за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди, се основава на твърдението, че при наличие на
предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ - ответникът дължи да заплати на
увреденото лице застрахователно обезщетение за причинените от застрахования при
него водач неимуществени вреди.
Това задължение по дефиниция възниква и в
хипотезата, при която причинителят на вредите не би могъл да понесе наказателна
отговорност - поради факта, че е починал при настъпване на пътния инцидент.
Невъзможността да бъде реализирана наказателната
отговорност на причинителя на вредите и прекратяването на наказателното
производство срещу посочения като причинител на вредите водач обаче, не е
пречка за реализиране на деликтна отговорност, стига
да се установят предпоставките за възникването й.
В конкретния случай, при липсата на съдебен акт на
наказателния съд, който да има правните последици по чл. 300 от ГПК – наличието
на предпоставките за възникване на деликтна
отговорност, респективно предпоставките за определянето на пътния инцидент като
застрахователно събитие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, следва да бъде осъществена в настоящия граждански процес, а
съдът не е обвързан от изводите на наблюдаващия прокурор в досъдебното
производство.
Ето защо, въпросът за механизма на настъпването на
ПТП и поведението на водача му и лицата които са пътували в него е от
съществено значение за разрешаването на спора и е предмет на главно доказване –
поради изричното оспорване от страна на ответника на някои от релевираните от ищеца твърдения. С оглед на доказването, за
установяване на този спорен факт бяха допуснати всички посочени от страните
доказателства- гласни и писмени, с изключение на съдебно- психиатрична
експертиза, от чието искане ищецът се отказа изрично.
В резултат от анализа на събраните в хода на
съдебното дирене доказателства, съдът
намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за
ангажиране на ответника - да изплати на ищеца застрахователно обезщетение, в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил „Опел Астра”, с рег. № ********.
Заключението на
приетата без оспорване съдебна авто- техническа
експертиза на вещо лице Х.И. способства за приемане на мотивиран извод за противоправния характер на поведението на водача на лекия
автомобил „Опел Астра”, с рег. № ********, който, е допуснал грубо нарушение
на правилата за движение: чл. 20, ал.1 от ЗДвП и същевременно на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, в
резултат на което е навлязъл неконтролирано в пътната лента за насрещно
движение и предизвикал пряко пътния инцидент.
Заключенията на
първоначалната и повторната съдебно медицински експертизи, установиха
изчерпателно и въз основа на обективни медицински данни характера и обема на
вредите, които ищецът е претърпял в пряка връзка и като последица от пътния
инцидент. Особено внимание в тази насока следва да бъде обърнато на т.нар.
„тотален пневмоторакс“, чието възникване и диагностициране в следствие на процесния
пътен инцидент споделят единодушно вещите лица д-р П. и д-р В.. Съдът кредитира
експертните изводи на тези специалисти, като мотивира своя извод с факта, че заключението
на д-р В. също подкрепя тезата на д-р П..
Заключенията на двете комплексни съдебно- медицински експертизи, които бяха
подложени на обстоятелствен и внимателен анализ, мотивират крайния извод на съда, че значителна част от понесените от пострадалия травми са резултат от
неизпълнение на задължението – пострадалия да използва предвидено предпазно
средство /детско столче/. За да достигне до този извод, съдът кредитира преимуществено експертното
мнение на вещите лица д-р Н.С., който е изявен специалист именно в областта
на съдебната медицина (за разлика от вещо лице д-р П., който е специалист в
областта на неврологията) и на вещо лице инж. М.Ф.. Именно това мнение, очевидно
се споделя и от вещото лице Х.И., който дори без особено мнение подчерта при изслушването
на експертното заключение, че предпазното действие на детското столче не може
да се пренебрегва. Съдът няма съмнение в обективността, безпристрастността или в
професионалната квалификация на вещото лице д-р П., но отчита обстоятелството,
че предметът на експертното изследване е сложен, изискващ многостепенен анализ на
косвени факти, от различни (несвързани) научни области /медицина и автомобилна
техника/. Участието на специалист в
областта на съдебната медицина в повторната експертиза обосновава дълбокото
убеждение на съда в правилността на крайните изводи на повторната експертиза. Наведените
от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца
/чл. 51, ал.2 от ЗЗД/, поради неспазване на задължението да използва предпазен
колан бяха подкрепени с необходимите
убедителни доказателства, поради което следва да бъдат възприети. Заключението на изслушаните
две комплексни съдебно- медицински и авто-технически
експертизи, които съдът кредитира, мотивират извода, че при настъпването на процесното
ПТП ищеца е пътувал без да изпълни задължението си по чл. 137а от ЗДвП. Неизползването
на предпазен колан е в пряка причинно- следствена връзка с настъпването на преобладаващата
чест от получените телесни увреждания, за които се претендира обезщетение. Това
е така, доколкото, ако е бил поставен правилно - предпазният колан по дефиниция
ограничава движението на тялото в хипотеза на въздействието на инерционни сили
след удара на автомобила. При споменатите по- горе експертни изводи, съдът
приема, че приносът на ищецът за настъпването на общия вредоносен резултат е
оценим на 1/3 (една трета) от крайния вредоносен резултат, тъй като по- тежките
и значими травми са понесени от главата на ищеца.
При изложените по- горе изводи, разрешаването на
спора се концентрира върху размера на платимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, който следва да бъде определен по справедливост, след
анализ на събраните доказателства за характера, обема и интензивността на
неимуществените вреди.
Като кредитира събраните доказателства, съдът
приема, че получените в следствие на процесното ПТП травматични увреждания са довели до значителни болки,
страдания и неудобства за ищецът в период по- дълъг от една година (в този смисъл са заключението на съдебно
–медицинската експертиза и свидетелските показания).
При преценката на обема
на вредите, не може да бъде
пренебрегнат и факта, че понесените от ищеца вреди са били с умерено висока
тежест.
Възстановителният
период е приключил и освен белезите на главата на детето, не са налице
обективни медицински данни за усложнения в здравословното състояние, към
момента на приключването на съдебното дирене в настоящата първа инстанция.
Представените след приемане на последното
експертно заключение медицински документи очевидно се отнасят до общо
заболяване, което няма връзка с процесния пътен
инцидент. Този факт вероятно е възприет и от процесуалните представители на
самия ищец, тъй като те заявиха изрично, че не правят искане за допускане на
допълнителна съдебно- медицинска експертиза.
Твърденията за нарушения в психиатричния статус на
детето останаха напълно недоказани и съдът ги намира за неоснователни. Уместно
е в тази насока да се отбележи, че чрез процесуалния си представител, ищецът
сам и изрично се отказа от изслушването на съдебно- психиатрична експертиза,
която съдът би допуснал по негово искане.
Показанията на свидетеля И.Р.Н.в споменатата
насока не се кредитират, поради очевидната заинтересованост на свидетеля от
изхода на делото, с оглед близката му родствена връзка с ищеца. Впрочем, дори
без използването на специални знания, съдът не приема описаните от свидетеля
поведенчески реакции на детето П. за нетипични за възрастта на дете- момче на
5-7 години, а още по- малко счита, че те могат да бъдат причина да се
предполага наличие на психично заболяване, за каквото свидетелят положи твърде
много усилия да убеди състава на съда.
Като взе предвид характера и обема на претърпените
вреди, съобразно установения от чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта, в
контекста на социално икономическите условия в страната, към момента на
настъпването на вредите 2016г. и следващите до приключване на съдебното дирене, (вкл. данните за жизнения стандарт,
определен от размера на минималната и на средната работна заплата за страната по
данни на НСИ за този период и нивата на застрахователно покритие на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“) - съдът
приема че компенсирането на значителните вредните последици от травматичното
увреждане, в периода, в който е доказано
тяхното проявление е справедливо оценимо глобално
на сумата от 90 000 лева.
Съвсем основателен е релевирания
от ответника довод за прекомерност на общата сума на претендираното
обезщетение, като се отчита обема на
доказаните неимуществени вреди. В контекста на
дефинирания от закона принцип на справедливостта при определяне на размера на
обезщетението, освен лимитите на
застрахователните обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, значение имат и размерите на минимална и
средната работна заплата, средната месечна издръжка на членовете на домакинствата
и социално- икономическите критерии за
справедливост, които се явяват правно значимата граница между адекватния размер
на обезщетението и неговата прекомерност, в каквато насока са доводите на
ответника. Нито една травма не е обективно съизмерима с пари, но тъй като обезщетението
има компенсаторна функция размерите
на обезщетенията трябва да бъдат съответни и на обществените разбирания за
справедливост. Ето защо, съдът счита, че претендирания
в конкретния случай размер на обезщетението от 300 000 лева е очевидно
прекомерен.
На основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, размерът на обезщетението, който бе определен
като справедлив, следва да бъде редуциран с 1/3 част - до общ размер на сумата
от 60 000 лева, тъй като приносът на пострадалия за настъпването на вредоносния
резултат е също значителен.
В обобщение на изложените мотиви, следва да се
посочи, че искът за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да
бъде уважен до размер на сумата от 60 000 лева, а за разликата над посочената
сума и до пълния предявен размер за 300
000 лева - претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва върху присъдената
сума на обезщетението, за периода, считано от датата на причиняването на
вредите до окончателното изплащане на сумата.
По предявените
претенции на страните за присъждане на съдебни разноски:
Ищеца е претендирал, с оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да получи от ответника направените съдебни
разноски, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е представил списък на разноските по
чл. 80 от ГПК, който включва само възнаграждение за процесуалния му
представител по чл. 38 от ЗА.
Ищецът бе освободен от задължението за внасяне на
държавна такса и съдебни разноски, поради което и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК - ответникът трябва да бъде осъден да заплати по сметката на настоящия
Софийски градски съд задълженията, от чието плащане е бил освободен и чиито
размер възлиза на сумата от 3150 лева (за
държавна такса и съдебни разноски).
Ответното дружество също има право да получи претендираните
съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска – на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
В случая, размерът на разноските, които е направил
ответника, според представените списъци по чл. 80 от ГПК (на стр. 227 и стр. 317-318,
320 и 330 от делото) възлиза общо на 36 720 лева, тъй като включва сумата от 720
лева, представляващи разноски за събиране на доказателства и сумата от 36 000
лева с ДДС, представляваща направени разноски за процесуално
представителство от упълномощен адвокат.
Извършването на претендираните разноски от ответника бе
надлежно доказано, но съдът дължи произнасяне по възражението за прекомерност
на претендираното възнаграждение за процесуално
представителство (с молба от 09.02.2018г.).
Релевираното от ищеца възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК съдът
намира за основателно, тъй като счита, че заплатеният от ответника адвокатски
хонорар преминава в известна степен разумните граници. От друга страна обаче,
съдът никак не споделя становището на ищеца, че делото не се отличавало с
фактическа и правна сложност, поради което възнаграждението на адвокатите на
ответника следвало да бъде определено съобразно НМРАВ. Броят на проведените
съдебни заседания, броят на изслущаните експертни
заключения и характера на използваните мултидисциплинарни знания сами по себе
си показателни за множеството въпроси, които бяха предмет на спор. Отделно от
това, следва да се отчита, че значителния материален интерес, определен от
ищеца с предявяването на иск за сумата от 300 000 лева също способства за
значителния размер на адвокатското възнаграждение, което е заплатил ответника
за процесуално представителство от адвокат. При такава значителна цена на иска,
съдът намира, че пазарните стойности на адвокатско възнаграждение от
квалифициран адвокат, не биха били по- малки от 20 000 лева, а доколкото
върху сумата на адвокатския хонорар е фактически
начислен и ДДС, то размерът на възнаграждението, което следва да бъде
присъдено след редукция по чл. 78, ал.5 от ГПК би следвало да бъда в размер на
22 000 лева.
В заключение, съразмерно с отхвърлената част от
иска и представените списъци на разноските, съдът намира, че ищеца следва да
бъде осъден да заплати на ответника общо
сумата 18176 лева (вкл. 17 600 лева редуцирани по чл. 78, ал.5 от ГПК разноски
за процесуално представителство с начислен и внесен ДДС и 576 лева разноски за
събиране на доказателства).
На основание чл. 38 от
ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Н. Н.Д. от САК общо сумата от 2330 лева за процесуално
представителство на ищеца. Настоящият
състав на съда обаче, намира за неоснователно искането за присъждане на данък
добавена стойност /ДДС/ върху възнаграждението, което е присъдил на основание
чл. 38 от ЗА, тъй като такъв данък върху
разноските за процесуално представителство все още не е нито начислен, нито
внесен. Именно в това се състои съществената разлика между претенциите за присъждане на ДДС върху
адвокатския хонорар на процесуалните представители на ищеца и на ответника
(последният установява начисляване и внасяне на данъка).
Данъкът върху добавената
стойност е косвен данък, с който се облага всяка възмездна облагаема
доставка на стока или услуга /чл.2, т.1 от ЗДДС/. Данъчно задължено лице, което е длъжно да
начисли данъка и да издаде данъчен документ е доставчикът, а не съдът.
Самият механизъм на данъчното облагане предполага данъкът да се
начислява в момента на плащането и точно по тази причина, съдът не е оправомощен да изменя данъчния механизъм, осъждайки една от
страните да заплати неначислен и неотчетен със съответен документ ДДС – това е
очевидно, като се има предвид, че при
постановяване на настоящото решение, възнаграждение по чл. 38 от ЗА не е
начислено нито е отчетено и заплатено.
Съдът не би могъл да „присъди“ все още неначислен ДДС, мотивиран от
хипотетично правно очакване, че този данък ще бъде заплатен и отчетен по
предвидения в закона ред - с издаване на данъчна фактура или касов бон за
облагане с ДДС. Вече издаден данъчен
документ за начислен ДДС не е бил представен за сумата адвокатския хонорар.
Съдът не възприема аргументите на адв. Д., с
позоваване на §2а от ПЗР на НМРАВ, тъй като счита, че тази наредба е издадена
от Висшия адвокатски съвет, в несъответствие с нормативен акт от по- висок
ранг, а именно: специалния ЗДДС, който
не предвижда изрично посочената в §2а от ПЗР на НМРАВ възможност да се
„присъжда“ неначислен и незаплатен ДДС. Съдът счита, че е длъжен да
основава решенията си на закона, поради което
намира, че размерът на адвокатския хонорар трябва да бъде определен и
присъден, но с изрично отбелязване, че записаната сума е без включен ДДС.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.”
АД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на П.К.П.
с ЕГН **********, представляван от представител по закон (майка) Г.Р.Н., и със съдебен адресат: – адвокат Н. ***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ –
сумата от 60 000 лева (шестдесет
хиляди лева), представляваща
обезщетение за неимуществените вреди, претърпяни в
следствие телесни увреждания, при ПТП от 27.09.2014г., причинено от водача на лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ********,
заедно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от настъпването на вредите на 17.10.2016г. до деня на
окончателното плащане на това задължение, като отхвърля иска за присъждане на
застрахователно обезщетение - в частта
за разликата - над присъдената сума на обезщетението и до пълния предявен размер на претенция за сумата от 300 000 лева, както и претенцията
за присъждане на законна лихва за отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.”
АД с ЕИК ********да заплати на адвокат Н. Н.Д. от ШАК с ЕГН **********
и адрес-***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. с чл.
38 от ЗА - сумата от 2330 лева (две хиляди триста и
тридесет лева), която е посочена без ДДС и представлява възнаграждение
за процесуално представителство на П.П. в процеса пред Софийски
градски съд.
ОСЪЖДА П.К.П. с ЕГН **********, представляван от
представител по закон (майка) Г.Р.Н.,
да заплати на ЗД „Б.и.” АД с ЕИК ********,
на основание чл. 78, ал. 3 и ал.5 от ГПК
- общо сумата 18176 лева (осемнадесет
хиляди сто седемдесет и шест лева) съдебни
разноски, вкл. 17 600 лева за
процесуално представителство и 576 лева за събиране на доказателства.
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.”
АД с ЕИК ********да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - сумата
от 3150 лева (три хиляди сто и
петдесет лева) за държавна такса, от
чието заплащане ищецът е бил освободен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, чрез въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
СЪДИЯ: