№ 385
гр. София, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело
№ 20231800500348 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 22/27.01.2023 г. по гр. д. № 1290/2019 г. по описа на РС -Самоков О. д.
н.МРВ - С. е осъдена да плати на Е. Г. П. сумата от 1587.26 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за времето от 17.12.2016 г. до 17.12.2019 г.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на исковата молба - 17.12.2019 г., до окончателното плащане, както и сумата
188.84 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за период преди подаване на
исковата молба, а именно от 01.04.2017 г. до 17.12.2019 г. Искът за главница е отхвърлен за
разликата над сумата от 1587.26 лв. до пълния предявен размер от 1663 лв., а искът за
мораторна лихва е отхвърлен в частта за разликата над сумата от 188.84 лв. до пълния
предявен размер от 250 лв. С решението съдът е осъдил ответника да плати на ищеца и
сумата от 334 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с
уважената част от исковете, както и да плати по сметка на РС - Самоков сумата 116.52 лв. -
държавна такса върху уважения размер на исковете и сумата от 135 лв. - деловодни
разноски.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство. Решението се обжалва в осъдителната му част с
твърдения, че същото е постановено в противоречие с материалния закон и събраните по
делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да
1
отхвърли изцяло предявените искове.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът в първоинстанционното
производство оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната
от ответника част.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът е твърдял в исковата молба, че в периода от 17.12.2016 г. до 16.12.2019 г. е
работил като младши инспектор в РУ МВР - С. при ОДМВР - С. със статут на държавен
служител съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Трудовата си дейност осъществявал на смени,
всяка с продължителност 12 часа, при режим една дневна смяна, един ден почивка, една
нощна смяна и два дни почивка. Ищецът полагал месечно 7 или 8 смени или 240 смени за
процесния период, като от тези смени е положил 1800 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1.143 часа към дневен труд, възлизал на 2057 часа. Преизчисляването на
нощния към дневния труд водело до извънреден труд с времетраене 257 часа, който
работодателят - ответник по делото не бил платил на служителя – ищец. При изчисляване
на база месечно възнаграждение, увеличено с 50 % съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР, всеки
извънреден час следвало да бъде компенсиран по 6.47 лв., т. е. задължението на ответника
към ищеца възлизало на 1663 лв. за целия процесен период. Моли съда да постанови
решение, с което ответникът бъде осъден да му плати на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. с
чл. 179, ал. 1 ЗМВР сумата от 1663 лв., представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода
17.12.2016 г. до 17.12.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба - 17.12.2019 г., до окончателното плащане,
както и сумата 250 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за период преди
подаване на исковата молба, а именно от 01.04.2017 г. до 17.12.2019 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът О. Д. на МВР - С. е депозирал отговор, в който е
изложил неоснователност на предявените искове. На ищеца не се дължало заплащане на
труд извън редовното работно време, формиран от положен нощен труд, приравнен към
дневен за процесния период. Ищецът бил държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т.
1 ЗМВР и като такъв служебното му правоотношение и статутът му бил регламентирани в
ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Именно поради тази
причина статутът на ищеца бил различен от този на служителите по трудово
правоотношение, вкл. по отношение на нормативната уредба, регулираща установеното
работно време, нормалната продължителност на нощния труд и неговото заплащане.
Уредбата на нощния труд на държавните служители в МВР се съдържала в чл. 187, ал. 1 вр.
с ал. 3 и в чл. 179 ЗМВР, чл. 3, чл. 31 и § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г., действащи в исковия период, издадени на основание чл. 179, ал. 2
ЗМВР, както и заповед № 8121р-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г.,
издадени от министъра на вътрешните работи. Ето защо твърденията на ищеца за празнота в
нормативната уредба и необходимост от субсидиарно прилагане на НСОРЗ били
2
неоснователни. Дори да се приемело, че следва да се приложи по аналогия общото трудово
законодателство – КТ и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, то в тези случаи следвало да се има предвид, че
посоченото преизчисляване има отношение към увеличеното заплащане на нощния труд, а
не към натрупването на часове, което при надвишаване на законоустановената норма да
води до извънреден труд. Поддържа, че за да има извънреден труд и за да е налице право на
допълнително възнаграждение за такъв, е необходимо служителят да е полагал
дневен/нощен труд, независимо от частта на денонощието, в което го е полагал над
установеното работно време. При отработени часове през нощта на ищеца се заплащало
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 25 ст. за всеки час или част от него
положен нощен труд и на ищеца било изплатено допълнително възнаграждение за положен
нощен труд за исковия период, видно от приложените платежни документи. Претенцията на
ищеца за заплащане на извънреден труд, формиран след преобразуването на положения от
него нощен труд като работещ на 24 часови смени, по правилата на чл. 9 НСОРЗ, се
основавала на нормативен акт, който не можел да намери приложение в служебното му
правоотношение.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства и е изслушано
заключение по назначена съдебно – икономическа експертиза, което съдът възприема
изцяло като компетентно изготвено. Производството е спирано на основание чл. 229, ал. 1,
т. 7 във връзка с чл. 631 ГПК до постановяване на решение по дело С- 262/2020 г. на Съда на
Европейския съюз.
По делото не се спори от страните, че ищецът през процесния период е работил по
служебно правоотношение при ответника и е бил със статут на държавен служител по
смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1, предл. 1 ЗМВР – младши инспектор в РУ на МВР - С. при
ОДМВР - С.. Полагал е труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от
22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта, при сумарно изчисляване на работното време.
Според заключението на вещото лице и представените графици за целия процесен период
ищецът е положил общо 1248 часа нощен труд. Положеният от ищеца нощен труд,
преизчислен в дневен такъв с коефициент 1.143, възлиза на 1673.35 часа. Разликата между
положения нощен труд в часове и приравнения с посочения коефициент за процесния
период е общо в размер на 209 часа, възнаграждението за които възлиза на 1587.26 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Страните не спорят, че отношенията между тях се регулират от специалния ЗМВР,
чиито разпоредби регламентират заплащането на предоставената работна сила,
продължителността на работното време на държавните служители в МВР, режима на работа,
както и правото на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, установено в
разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Сред предвидените допълнителни възнаграждения е и
3
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.
Дефиницията за извънреден труд се съдържа в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 КТ, според
която извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя от работника, извън установеното от него работно
време. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.) работното време
на държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени,
сред които е и ищецът, се изчислява сумирано на тримесечен период, а съгласно изречение
четвърто от същата разпоредба, при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22. 00 и 06. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, за
служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време за отработени до
70 часа на тримесечен период, се компенсира със заплащане на възнаграждение за
извънреден труд, който, съгласно ал. 6, се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016
г.), редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период е действала Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г., в която липсва изрично правило за преизчисляване при сумирано
отчитане на работното време на положените часове труд между 22.00 ч. и 6.00 часа.
След постановяване на първоинстанционното решение е постановено ТР № 1 от 15.03.2023
г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ВКС на РБ по следния въпрос от съществено значение за
решаване на настоящото дело: „При отчитане и заплащане на положените часове нощен
труд от служители на Министерство на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите
на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в
частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ или следва да се прилагат
разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?“ По този въпрос ВКС на РБ
е отговорил, че разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР е императивна и предвижда, че
нормалната продължителност на работното време е 8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1
ЗМВР 8 часа дневно означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието,
в която работният ден се разполага – през деня, в неговата светла част и през нощта – в
неговата тъмна част, в последната хипотеза от 22 часа до 6.00 12 часа. Според мотивите на
решението: „Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че
разпоредбите на ЗМВР установяват по – голяма продължителност на работното време на
нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по
трудово правоотношение. Различието – установената с разпоредбите на ЗМВР по – голяма
продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР се
аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР.
4
Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които
предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и
заплащането да се извършват със съответните актове – наредба и заповед. С последната,
представляваща индивидуален административен акт, се предвижда министърът на
вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. В
издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима
с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в
дневни“. Според ВКС на РБ не са налице и останалите две предпоставки за прилагането на
чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от
служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми -
допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по-голям
основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на
служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на
извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на
осигурителни вноски и по – благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69,
ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.
В обобщение - в тълкувателното решение се приема като задължително следното тълкуване
по поставения по-горе въпрос: „При отчитане и заплащане на положените часове нощен
труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите
на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в
частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат
разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“.
С оглед изложеното положеният от ищеца нощен труд не следва да се преизчислява в
дневен такъв с коефициент 1.143, като не следва да се компенсира и разликата между
положения нощен труд в часове и приравнения с посочения коефициент за процесния
период труд.
По изложените съображения предявените искове са изцяло неоснователни.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него съдът следва да постанови
друго, с което да отхвърли исковете.
При този изход на делото въззиваемият следва да бъде осъден да плати на въззивника
претендираните за двете инстанции разноски за юрисконсултско възнаграждение – в размер
на по 100 лв. за всяка инстанция /както се и претендират; разноски за платена държавна
такса не се претендират/.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 22/27.01.2023 г. по гр. д. № 1290/2019 г. по описа на РС -
Самоков в частта, в която О. д. н.МРВ - С. е осъдена да плати на Е. Г. П. с ЕГН **********
сумата от 1587.26 лв., представляваща неплатено възнаграждение за положен извънреден
труд за времето от 17.12.2016 г. до 17.12.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 17.12.2019
г., до окончателното плащане, както и сумата 188.84 лв. - обезщетение за забава в размер на
законната лихва за период преди подаване на исковата молба, а именно от 01.04.2017 г. до
17.12.2019 г., както и в частта, в която О. д. н.МРВ - С. е осъдена да плати на Е. Г. П. с
ЕГН ********** сумата от 334 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете, както и да плати по сметка на РС - Самоков
сумата 116.52 лв. - държавна такса върху уважения размер на исковете и сумата от 135 лв. -
деловодни разноски, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Г. П. с ЕГН **********, адрес: с. Г., ул. „В. К.“ № ..
срещу О. д. н.МРВ - С. искове за плащане на възнаграждение за положен извънреден труд за
времето от 17.12.2016 г. до 17.12.2019 г. до размера от 1587.26 лв., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба - 17.12.2019 г., до окончателното плащане, и за плащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата за период преди подаване на исковата
молба, а именно от 01.04.2017 г. до 17.12.2019 г., до размера от 188.84 лв.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Е. Г. П. с ЕГН **********, адрес: с. Г., ул. „В. К.“ № .. да плати на О. д.
н.МРВ - С. сумата от 200 лв., представляваща направени по делото разноски –
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в производството пред
първата инстанция в размер на 100 лв. и юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в производството пред въззивната инстанция в размер на 100 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6