Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 02.01.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, 7 състав, в открито заседание на втори декември, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: Йълдъз
Агуш
при участието на
секретаря Мария Станчева и прокурора Николай Николов, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 667 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 – чл.207 от АПК във вр. с чл.1,
ал.2 от ЗОДОВ.
Ищецът М.Н.М. ***
твърди, че с влязло в сила решение № 40/08.03.2019 г., постановено по КАНД № 27/2019
г. по описа на Административен съд – Русе било отменено издаденото срещу него
наказателно постановление № 68 - Е от 28.05.2018 г. на Кмета на Община
Русе, с което на М.Н.М. ***, за нарушение на чл. 4, т. 24 от Наредба № 15 на
Общински съвет - Русе за управление на дейностите с битови, строителни и масово
разпространени отпадъци на територията на Община Русе и на основание чл. 57,
ал. 1 от същата наредба, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300 /триста/ лева.
Поддържа, че в
производството при предходното разглеждане на административнонаказателното дело,
водено като АНД № 1082/2018 г. по описа на Районен съд – Русе, респ. КАНД № 27/2019
г. по описа на Административен съд – Русе, бил представляван от адвокат, с
когото, съответно на 18.09.2018 г. и 27.02.2019 г., сключил договори за правна
защита и съдействие № № 0166315/18.09.2019 г. и 0169852/27.02.2019 г., като още
при сключването им заплатил в брой договореното адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева по първия договор и 400лв. по втория договор.
Заявява, че заплатеното
възнаграждение за него представлява имуществена вреда, която е пряка и
непосредствена последица от отмененото незаконосъобразно наказателно
постановление.
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника – Община Русе, да му заплати
обезщетение за претърпените имуществени вреди в посочения общ размер от 700
лева. Претендира направените деловодни разноски, за които представя списък.
Ответникът Община
Русе, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който
развива съображения за неоснователност на предявения иск и моли съда да
постанови решение, с което да го отхвърли.
Прави възражение
за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в настоящото съдебно
производство.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за допустимост и основателност на
предявения иск.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Искът е предявен от лице, разполагащо с правен интерес, срещу пасивно
процесуално легитимиран ответник /чл.205 от АПК/, след отмяната на наказателното
постановление, от което се претендират вредите, поради което е допустим.
Разгледан по същество, той е основателен.
От материалите по приложеното АНД № 1082/2018 г. по описа на Районен съд –
Русе се установява, че в производството по предходното разглеждане на делото,
водено като АНД № 1082/2018 г. по описа на Районен съд – Русе, респ. КАНД № 27/2019
г. по описа на Административен съд – Русе, ищецът, в качеството на
жалбоподател, респ. касационен жалбоподател, бил представляван от упълномощен
адвокат - адв.М.А. от РАК. Между ищеца и упълномощения адвокат били сключени
договори за правна защита и съдействие, съответно № № 0166315/18.09.2019 г. и 0169852/27.02.2019
г., по всеки от които, за оказване на правна помощ и съдействие по посочените
дела, било договорено възнаграждение в размер на 300 лева за процесуално
представителство пред РРС и 400лв. за процесуално представителство пред АС
Русе.
Във всеки от двата договора е записано, че сумата била платена в брой при
сключването му, поради което в тази част те имат силата на разписка,
удостоверяваща заплащането на възнагражденията (в този смисъл и т.1 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК).
Основният спорен въпрос по делото остава дали заплатеното възнаграждение, претендирано
като имуществена вреда, съставлява пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразното наказателно постановление.
С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г.,
ОСС, I и II колегия, на този въпрос беше даден положителен отговор като беше
прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от
същия закон. В мотивите е посочено, че щом едно от условията по АПК за
образуване на производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е административният акт да е
отменен и след като в производството по отмяната му гражданина е ползвал
адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то заплатеният на
адвоката хонорар за осъществяване на тази защита съставлява имуществена вреда,
която е в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление и е
непосредствена последица от него, а не неприсъщ разход.
Действително, както сочи и ответникът и както се приема в мотивите на
тълкувателното решение на ВАС, институтът на обезщетението от непозволено
увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно
обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение,
който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от ЗА, т.е. да е "обоснован
и справедлив" и следователно съразмерен на извършената правна защита и
съдействие. Той следва да обезщети страната за действително понесените от нея
вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да
накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в
производството. Критериите за преценка кога заплатеното адвокатско
възнаграждение може да бъде намалено,
защото не съставлява пряка и непосредствена последица от отменения незаконен
акт, са изяснени в Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2017 г., ОСГК. В него се приема, че това може да стане, ако бъде
установено, че изплатеното в наказателното производство адвокатско
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на наказателното (в случая административнонаказателното) дело и надвишава
съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение. В този случай
изплатеното в повече няма да се намира в причинна връзка с незаконното
обвинение и няма да е необходима последица от него.
Изхождайки от критериите, очертани в посочените тълкувателни актове на ВАС
и ВКС, настоящият съдебен състав намира, че размерът на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение за защита и процесуално представителство по АНД № 1082/2018 г. по описа на Районен съд –
Русе, респ. КАНД № 27/2019 г. по описа на Административен съд – Русе, кореспондира
на правната и фактическа сложност на делото и обезпечава легитимни цели и по –
специално справедливото възмездяване на високоотговорния труд на адвоката (в
тази връзка вж. съображенията по т.1 от Решение на Съда на ЕС (първи състав) от
23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 и мотивите на решение №
9273 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3002/2015 г., III о.). За
производството пред РРС то е уговорено и заплатено в минималния размер от 300
лева съгласно чл.18, ал.2 и ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а за производството пред касационната
инстанция в размер на 400лв.
Касае се до обичаен като правна и фактическа сложност случай, поради което
не са налице основания за присъждане на обезщетение под посочения минимум.
Съгласно изричното правило на чл.2, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г.
възнагражденията за процесуално представителство се дължат именно за всяка
инстанция, включително и при връщане на делото за ново разглеждане.
По тези съображения следва да се приеме, че заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото
незаконосъобразно наказателно постановление. Налице са всички изискуеми елементи
от фактическия състав на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което същият
следва да бъде уважен в пълен размер.
Ищецът не е поискал присъждането на законна лихва върху обезщетението нито
с исковата молба, нито в хода на съдебното производство, поради което съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
При този изход на делото основателна
е претенцията на ищеца за присъждане на направените в това съдебно производство
разноски, включително за държавна такса и възнаграждението за един адвокат.
Видно от представения списък по чл. 80 от ГПК ищецът претендира заплатената държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, за което е приложен Договор за правна
защита и съдействие № 0175918 от 20.10.2019 г. /л.3 от делото, гръб/, с
отбелязване за плащане в брой на сумата. С отговора на исковата молба
ответникът счита за прекомерна претендираната сума и моли същата да бъде
намалена. Съгласно чл.
78, ал. 5 от ГПК, приложим на основание чл. 144
от АПК и § 1 от ЗР на ЗОДОВ, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
е прекомерно, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съгласно чл.
8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела с определен материален интерес възнаграждението, при
интерес до 1000 лева, какъвто е настоящият случай, е 300лева. Такова е и
възнаграждението по граждански дела с аналогичен материален интерес съгласно
разпоредбата на чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С оглед липсата на фактическа и
правна сложност на делото, както и наличието на горепосочените тълкувателни
решения, съдът намира, че договореното адвокатско възнаграждение по настоящото
дело в размер на 400 лв. е прекомерно,
поради което следва да бъде намалено до размера, предвиден в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът следва да осъди ответника да заплати разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., както и внесената държавна такса от 10 лв.,
или в общ размер на 310 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Община Русе, с адрес гр.Русе, пл.“Свобода“
№ 6, представлявана от кмета П. П. . да заплати на М.Н.М., с ЕГН **********,***,
сумата от общо 700 лева -
обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатени адвокатски
възнаграждения, от незаконосъобразно наказателно постановление № 68 - Е от
28.05.2018 г. на Кмета на Община Русе, отменено с
влязло в сила решение № 40/08.03.2019 г., постановено по КАНД № 27/2019
г. по описа на Административен съд – Русе, както и
сумата от 310 лева – деловодни
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: