Решение по дело №2231/2018 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 2410                       18.06.2018 година                            град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР  ТОЧЕВСКИ

                                                                  

при участието на секретаря Василена Стефанова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2231 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 92 от ЗЗД.

            Ищецът „Финтрейд Файнанс” АД, ЕИК: 20342937, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин” бл. № 778, ет. 3, ап. 18, представлявано от Н.К.Н., чрез пълномощника му адв. А.Н., е предявил против Я.К.Ч., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 20075/ 2017 г. на ПРС, V гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 12259/ 20.12.2017 г., парични суми, както следва: сумата в общ размер на 5 248, 63 лева- главница, дължима по договор за бизнес линия „Fintrade Оборот 6 % № 7002836 от 26.07.2016 г., от която: 3 600 лева- заемна сума по чл. 1 от договора и 1 627, 40 лева- такса ангажимент по чл. 3 от договора, сумата в размер на 21, 23 лева- неустойка за забава по чл. 7 от договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 18.12.2017 г. до окончателното погасяване, както и разноските в заповедното производство.

            В исковата молба е посочено, че между страните бил сключен договор за бизнес линия „Fintrade Оборот 6 % № 7002836 от 26.07.2016 г., по който ответникът бил солидарен длъжник, заедно с още едно физичеко лице, а кредитополучател се явявал „Иванели ИКО“ ЕООД, ЕИК: *********. Ищецът бил регистриран като небанкова финансова институция и предоставил паричен заем под формата на кредитна линия на дружеството длъжник в размер на 3 600 лева, със срок за връщане от две години и такса ангажимент по чл. 3 от договора. При забава в плащанията по смисъла на чл. 7 се дължали неустойки, като били уредени и хипотезите на настъпване на предсрочна изискуемост. Длъжникът получил сумата с договора, за което се подписал РКО, но той бил изпаднал в забава от 212 дни, като заемът станал изцяло изискуем, ведно с неустойката. За събиране на дължимите по договора суми било образувано заповедно производство, по което се издала заповед за изпълнение, но длъжникът възразил и в тази връзка се предявявал настоящият установителен иск. В този смисъл моли за уважаване на иска, претендират се и разноски. В съдебно заседание страната не се явява, но представя две писмени становища по спора.

В срока по чл. 131 от ответникът чрез пълномощника си е подал отговор, с който оспорва иска. Прави се възражение, че кредитът не бил станал предсрочно изискуем, като нямало уведомление за това, а и не сочело от кога била настъпила тази изискуемост. Оспорват се твърденията, че вноските по заема не били плащани редовно. Ищецът не бил изпълнил точно задълженията си по договора, не посочвал кога длъжникът изпаднал в забава и за какви суми. Твърди се, че клаузата за такса ангажимент била нищожна, защото ГЛП бил над 140 %, поради което клаузата се оказвала неравноправна и с нея се заобикалял законът, като се целяло единствено неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя. Моли се за отхвърляне на иска. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа отговора. Представя и писмена защита.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 12259/ 20.12.2017 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 20075/ 2017 г. на ПРС, V гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата в общ размер на 5 248, 63 лева- главница, дължима по договор за бизнес линия „Fintrade Оборот 6 % № 7002836 от 26.07.2016 г., от която: 3 600 лева- заемна сума по чл. 1 от договора и 1 627, 40 лева- такса ангажимент по чл. 3 от договора, сумата в размер на 21, 23 лева- неустойка за забава по чл. 7 от договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 18.12.2017 г. до окончателното погасяване, както и разноските в заповедното производство: 105 лева- за държавна такса и 400 лева- за адвокатско възнаграждение.

Срещу така издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

С договор за бизнес линия „Fintrade Оборот 6 % № 7002836 от 26.07.2016 г. ищецът е предоставил на „Иванели ИКО“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата в размер на 3 600 лева, за срок от две години, при съответни условия, подробно описани в договора. Един от двамата солидарни длъжници- физически лица по договора е ответникът.

Приложен е РКО от 26.07.2016 г. са отпускане на кредитната сума, като в документа за получил същата се е подписал управителят на дружеството кредитополучател.

Представени са разписки за платени от другия длъжник суми в общ размер на 1 200 лева, съответно- две вноски от по 300 лева и една от 600 лева.

Прието е и заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице след проверка на документацията по отпуснатия кредит, е посочило, че отпуснатият кредит в размер на 3 600 лева е бил изцяло усвоен, като неплатените суми за наказателна такса и за такса ангажимент съвпадат с търсените по исковата молба. В устния си доклад пред съда обяснява как са отчитани плащанията от длъжника в счетоводството на ищеца.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Няма спор по делото относно обстоятелството, че ответникът е солидарен длъжник по договор за кредит, по силата на който ищецът е отпуснал на трето за спора юридическо лице определена парична сума за даден срок и при съответни условия. С подписването на договора ответникът се е съгласил да отговаря наред с кредитополучателя за задължението му по заема и той носи отговорност при евентуално неизпълнение на същия, в който смисъл се явява легитимирана страна по предявената с исковата молба претенция.

            Първият спорен въпрос по делото се отнася до предсрочната изискуемост, като тук следва да се посочи, че в договора основанията за настъпването й са посочени съответно в чл. 7 ал. 3 и ал. 4. В конкретния случай ищецът твърди такава предсрочна изикуемост да е настъпила в хипотезата на чл. 7 ал. 3- в случай на забава на което и да е дължимо плащане по главница или такса повече от 40 календарни дни. Видно заключението на вещото лице, което в табличен вид е посочило извършените плащания по кредита по дати и суми, се установява, че след 05.04.2017 г. няма постъпили суми за погасяване на заема от кредитополучателя/ солидарните длъжници, предвид на което с оглед забавата в изпълнението, са налице договорните предпоставки за настъпване на предсрочната изискуемост. Ответникът не представя доказателства за други платени суми, а и ССчЕ не установява такива, поради което следва да се приеме, че считано от последното плащане и изтичане на предвидения в договора 40- дневен срок, кредитът е станал предсрочно изискуем. Доколкото в случая кредиторът не е банка, а финансова институция, тук са неприложими разпоредбите на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ и дадените разяснения в т. 18 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, относно предсрочната изискуемост и обявяването й на длъжника. Важат единствено правилата на сключения между самите страни договор, в който е посочено, че предсрочната изискуемост „може да бъде“ обявена с писмо по пощата или и- мейл, но това е само възможност, а не задължително условие за настъпването й. В тази връзка не могат да бъдат споделени възраженията в отговора за това, че липсвало волеизявление на кредитора, нито пък такова било изпращано до длъжника/ солидарните длъжници, защото подобно изискване не е императивно предвидено в договора, нито пък е нормативно регламентирано за небанкова финансова институция. Неоснователни са и другите съображения, че не ставало ясно от кога точно бил изпаднал длъжника в забава, за кои вноски, колко имал да погасява като остатък и т.н., защото в чл. 3 ал. 1 т. 1 и 2 от договора ясно са посочени размер и падеж на месечните погасителни вноски, която информация е достатъчна за длъжника да му служи като погасителен план. При неспазване на задълженията за периодично погасяване на вноските са предвидени и съответните неблагоприятни за длъжниците последици, които те следва да понесат предвид неизпълнението си.

            Вторият спорен въпрос касае таксата ангажимент, която ответникът твърди, че била нищожна, като неравноправна и противоречаща на принципите на добросъвестността. Въпросната такса е предвидена в чл. 3 ал. 1 т. 1 от договора и тя е дифинирана като дължима сума в размер на 6 % от усвоената главница за всеки 14- дневен период от ползването на кредита. Принципно, неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика от една страна, и потребителя- от друга. Ответникът като физическо лице- солидарен длъжник на кредитополучателя по договора има качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а сключеният кредит представлява търговска сделка за предоставяне на финансова услуга, поради което договорът попада в приложното поле на специалния ЗЗП. Неравноправните клаузи са нищожни, освен, ако те са уговорени индивидуално по чл. 146 ал. 1 от ЗЗП, като според ал. 2 от същата разпоредба, не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

            От процесния договор е видно, че клаузата за тази такса е част от съдържанието на съглашението между страните, но това не е достатъчно, за да се приеме, че същата може да бъде квалифицирана като индивидуално уговорена, защото при всички положения следва да се установи, че клаузата е била предмет на индивидуално договаряне и длъжникът е имал възможността да влияе върху съдържанието й към момента на сключване на договора. Тежестта на доказване на това обстоятелство пада върху ищеца, като подлежащ на доказване положителен факт, установяващ изгодни за кредитора обстоятелства и на основание специалната норма на чл. 146 ал. 4 от ЗЗП. По делото обаче такова доказване въобще не е проведено и доказателства за установяване на извършено индивидуално договаряне между небанковата финансова институция и длъжника, на което договаряне предмет да е била и конкретно оспорената от ответника клауза за такса ангажимент, не са ангажирани. В този смисъл следва да се приеме, че въпросната клауза е била изготвена предварително от ищеца и ответникът не е можел да влияе върху съдържанието й при подписване на договора, поради което за тях лицето може да се ползва от защитата на потребителя, предвидена в ЗЗП.

            Съгласно нормата на чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В тази връзка именно следва да се прецени дали е неравноправна клаузата на чл. 3 ал. 1 т. 1 от договора, уреждаща таксата ангажимент. Според заключението на вещото лице ищецът е начислил такава такса до 13.06.2017 г. (или за половината от срока на договора) в размер на общо 4 968 лева. Тази сума, съпоставена с размера на предоставения паричен кредит от 3 600 лева, е прекомерна и тя представлява печалба на кредитора за ползване на заемните средства- вид възнаградителна лихва, но прикрита под друга форма и уговорена по начин, непозволяващ на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Принципно, понятието „такса ангажимент“ при отпускане на кредит, е свързано с усвояването на сумата от страна на кредитополучателя, т.е. тази такса следва да се начислява само, ако клиентът не усвои отпусната му сума. В случая обаче кредитът е бил усвоен веднага с подписване на договора и по естеството си такава такса не може да се начислява, а под това наименование се заобикаля закона, като се определя много висок % на лихва, която, ако беше предвидена в договора в тези размери, щеше да е изначално нищожна поради прекомерност- 6 % върху сумата от 3 600 лева (или 216 лева), дължима на всеки 14 дни за срока за договора. Такава печалба за кредитора, предвидена в договора, съдът намира за неравновесие между правата и задълженията на доставчика на финансовата услуга и потребителя. Доколкото таксата е била зададена предварително и едностранно от кредитора, изцяло във вреда на длъжника, като неравноправна клауза тя се явява нищожна.

            По отношение на платената сума по договора от общо 1 200 лева, отнесени основно за погасяване на тази такса ангажимент, следва да се посочи, че от една страна частичните вноски са направени не от ответника, а от другия солидарен длъжник като физическо лице. С други думи, тези средства не са платени от ответника, за да се приспадат по някакъв начин или да се отнесат като погасявания към дължимата главница. От втора страна, нито с отговора е поискано подобно нещо, нито пък има насрещна претенция за неоснователно обогатяване на кредитора с въпросните суми, да се намали с тях задължението по кредита. Така, прогласената от съда нищожност на въпросната клауза е релевантна за процеса само до толкова, че тази сума ще е недължима и за нея искът ще следва да се отхвърли. Това обаче не влияе върху задължението за заплащане на главницата по кредита, която не е погасена, въпреки че сумата е получена и усвоена. Редовно възникналото заемно правоотношение обвързва страните и поражда своите правни последици, поради което изискуемото парично вземане за главница, което е останало непогасено, е дължимо и солидарният длъжник носи отговорност за него.

            Третата претенция по искова молба след тези главница и такса ангажимент е досежно неустойка, начислена при забава в плащанията. По отношение на сумата тук няма спор между страните, доколкото длъжникът е спрял плащанията по договора, а при неизпълнение на парично задължение се дължи съответно обезщетение за забавата при погасяването. В чл. 7 ал. 1 от договора е предвидена тази неустойка в размер на 0, 3 %, такава реално е начислявана от кредитора, като вещото лице в ССчЕ я посочва като наказателна такса, възлизаща в общ размер на 21, 23 лева. Същата е дължима по изложените вече съображения, свързани с неточното изпълнение на задълженията на кредитополучателя/ солидарните длъжници в търсения с исковата молба размер.

            В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува частично съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение. Искът е основателен за сумите за главница от 3 600 лева и за неустойка за забава в размер на 21, 23 лева, а неоснователен- за сумата от 1 627, 40 лева, представляваща такса ангажимент по договора, за която сума претенцията следва да се отхвърли. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на точка 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение. Доколкото обаче претенцията е само частично уважена, то и разноските в заповедното производство, направени от заявителя за държавна такса и за адвокатско възнаграждение, също следва да присъдят по съразмерност, като на страната се присъди по- малко от претендираната сума. Изчислени съобразно уважените вземания за главница неустойка, разноските в полза на ищеца- заявител следва да възлизат на сумата от 348, 42 лева, като разликата до пълния им присъден в заповедното производство размер от 505 лева, остава за сметка на страната. Длъжникът не претендира разноски по заповедното производство и не представя доказателства за направени такива, поради което не му се и следват.

            Предвид изхода на делото- частичното уважаване на исковите претенции, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК всяка от страните принципно има право да получи разноски по съразмерност. Двете страни претендират разноски и представят списъци по чл. 80 от ГПК, а са налице доказателства за действителното заплащане на разходи в процеса, както следва: ищец- държавна такса в размер на 105 лева (л. 5), депозит за вещо лице по ССчЕ в размер на 120 лева (л. 32) и адвокатското възнаграждение в размер на 400 лева (л. 10); ответник- адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева (л. 21). В писмена молба преди първото по делото с.з. е направено възражение за прекомерност досежно размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника, което обаче съдът намира за неоснователно, с оглед общата цена на исковете от 5 248, 63 лева и минималният предвиден за това размер на хонорара съгласно чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. от 592, 43 лева. Така по съразмерност, разноските се разпределят, както следва: на ищеца се дължат общо 431, 21 лева, а на ответника- сумата от 186, 03 лева.

 

По изложените съображения, съдът

                           

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 12259/ 20.12.2017 г., издадена по частно гр. дело № 20075/ 2017 г. на ПРС, V гр. с-в, Я.К.Ч., ЕГН: **********,***, в качеството си на солидарен длъжник, ДЪЛЖИ на „Финтрейд Файнанс” АД, ЕИК: 20342937, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин” бл. № 778, ет. 3, ап. 18, представлявано от Н.К.Н., чрез пълномощника му адв. А.Н., следните парични суми: сумата от 3 600 (три хиляди и шестстотин) лева- главница, представляваща заемна сума по чл. 1 от договор за бизнес линия „Fintrade Оборот 6 % № 7002836 от 26.07.2016 г., както и сумата в размер на 21, 23 (двадесет и един лева и двадесет и три стотинки) лева- неустойка за забава по чл. 7 от договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 18.12.2017 г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване на установено, че дължи и сумата от 1 627, 40 (хиляда шестстотин двадесет и седем лева и четиридесет стотинки) лева- такса ангажимент по чл. 3 от договора, поради нищожност на клаузата.

 

ОСЪЖДА Я.К.Ч., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника му адв. А.И., да заплати на „Финтрейд Файнанс” АД, ЕИК: 20342937, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин” бл. № 778, ет. 3, ап. 18, представлявано от Н.К.Н., чрез пълномощника му адв. А.Н., разноските в заповедното производство, изчислени по съразмерност, възлизащи общо на сумата от 348, 42 (триста четиридесет и осем лева и четиридесет и две стотинки) лева, както и разноските по настоящото дело, изчислени по съразмерност, възлизащи общо на сумата от 431, 21 (четиристотин тридесет и един лева и двадесет и една стотинки) лева.

 

ОСЪЖДА „Финтрейд Файнанс” АД, ЕИК: 20342937, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин” бл. № 778, ет. 3, ап. 18, представлявано от Н.К.Н., чрез пълномощника му адв. А.Н., да заплати на Я.К.Ч., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника му адв. А.И., разноските по делото, също изчислени по съразмерност, възлизащи в размер на 186, 04 (сто осемдесет и шест лева и четири стотинки) лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                       СЪДИЯ :/п/

Вярно с оригинала.

АД