№ 571
гр. Бургас, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Д. Д. Михова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20212100501324 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С Решение №260395 от 30.03.2021 г. по гр.д. №4982/2018 г. по описа на РС-Бургас е
осъдил Д.Н. /понастоящем с фамилно име М., видно от представено Решение №304 от
17.02.2022 г. по гр.д.14/2022 по описа на БРС/ с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „И.“,
бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** да плати на Д. Д. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „Б. М.“,
бл. ***, вх. *, ет. * сумата от 5 000 лева /пет хиляди лева/, предявена като частичен иск от
иск в общ размер от 23 887, 97 лева /двадесет и три хиляди, осемстотин осемдесет и седем
лева, деветдесет и седем стотинки/, представляваща припадащата й се част от платена в
периода от 01.03.2013 година до 17.11.2016 година от ищеца сума по договор за банков
кредит от 01.03.2013 година, сключен между "Райфайзенбанк /България/" ЕАД ЕИК
*********, от една страна, и "Добиник" ЕООД ЕИК *********, представлявано от Д.
Николов, като кредитополучател, Д.Н., като солидарен длъжник и Д.Н., като солидарен
длъжник, от друга страна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба на 11.05.2017 година до окончателното й плащане, както и
сумата 970 лева /деветстотин и седемдесет лева/, представляваща разноски, направени по
водене на делото.
Районен съд – Бургас е отхвърлил иска, предявен от Д. Н. Н. срещу Д. Д. Н. за
осъждане на ответника да плати на ищцата сумата 5 677 лева /пет хиляди шестстотин
седемдесет и седем лева/, която тя твърди, че е внесла по негова банкова сметка за
погасяване на задълженията по договор за банков кредит от 01.03.2013 година, сключен
между "Райфайзенбанк /България/" ЕАД ЕИК *********, от една страна, и "Добиник"
ЕООД ЕИК *********, представлявано, като кредитополучател, Д.Н., като солидарен
длъжник и Д.Н., в резултат на реализирано от ответника физическо и психическо насилие по
отношение на нея по време на гражданския им брак, включително деянията, които той е
извършил в периода от месец януари на 2013 година до месец май 2014 година, като е
посочено и период – до месец септември 2015 година.
1
РС-Бургас е осъдил Д. Д. Н. с ЕГН ********** да заплати на Д. Н. Н. с ЕГН
********** сумата 8 000 лева /осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на деяние от 29.01.2013 година, с което са
причинени 1. 1 счупване на носни костици, довело до трайна деформация на външния нос с
хлътване на лява носна костица, до постоянно и трайно затруднено носно дишане, намалено
обоняние, пристъпно главоболие, компресия в сърдечната област, умора, отпадналост,
естетичен и психичен дискомфорт; 1. 2. кръвонасядане клепачите на двете очи с кръвоизлив
в стъкловидното тяло на лявото око, довело до временно намалено зрение на лявото око,
дискомфорт, притеснения и безпокойство относно изхода на оздравителния процес, 1. 3.
продължителен страх за здравето, живота, работата, препитанието ми, страх от ответника,
стрес, безсъние, потиснатост, които не обезщетени с гражданския иск, уважен с Присъда №
45/17.02.2014 година, постановена по н. ч. х. д. № ЗЗ18 по описа Бургаски районен съд за
2013 година. Посоченият иск е отхвърлен за разликата от уважения размер от 8 000 лева
/осем хиляди лева/ до пълния предявен размер от 15 000 лева /петнадесет хиляди лева/.
Д. Д. Н. с ЕГН ********** е осъден да заплати на Д. Н. Н. с ЕГН ********** сумата
от 2 500 лева /две хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени с деяние от 19.07.2013 година противоправно деяние за което е
постановено и е влязло в сила решение № 1705 от 18.10.2013 година по гр. д. № 6317/2013 г.
по описа на Бургаски районен съд за 2013 година, и са причинени емоционални болки и
страдания, изразяващи се в: преживян силен страх за здравето и живота й, за работата и
препитанието й, продължителен емоционален стрес и депресия, ниска самооценка, безсъние
за продължителен период от време. Искът е отхвърлен за разликата между присъдената на
това основание сума от 2 500 лева /две хиляди и петстотин лева / до пълния предявен размер
на претенцията от 10 000 лева /десет хиляди лева/.
Д. Д. Н. с ЕГН ********** е осъден да заплати на Д. Н. Н. с ЕГН ********** сумата
1 500 лева /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени с деяние от 11.06.2014 година, за което е постановено и влязло в сила решение №
III-8 от 29.01.2015 година по в. гр. д. № 2156/2014 г. по описа на Бургаски окръжен съд за
2014 година, които са както следва: Травми на няколко структури на коляното-дясно, довели
до продължителни и трайни болки, и ограничение на движението в колянната става на
десния крак; Силен емоционален стрес, страх за здравето и живота й, за работата и
препитанието й, депресия, ниска самооценка за продължителен период от време.
С решението е отхвърлен иска, предявен от Д. Н. Н. с ЕГН ********** срещу Д. Д.
Н. с ЕГН ********** за осъждане на последния да плати на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди в резултат от деяние от 05.09.2014 година, за което той е осъден с
влязла в сила присъда № 81 от 12.05.2015 година, постановена по н. ч. х. д. № 4973 по описа
на Бургаски районен съд за 2014 година, и изразяващи се в продължителни и трайни
увреждания, придружени с продължителни и трайни болки и ограничаване движението на
тялото в посочената област, поради недоказаност, както и за силен емоционален стрес, страх
за здравето и живота й, имуществото й и препитанието й, отчаяние, потиснатост, депресия с
паник атаки, ниска самооценка, проблеми в общуването и реализирането й в социална среда
за продължителен период от време, поради обезщетяване с уважен с присъдата граждански
иск.
С решението Д. Д. Н. е осъден да плати на Д. Н. Н. сумата 530, 91 лева /петстотин и
тридесет лева, деветдесет и една стотинки/, представляваща разноски, направени по водене
на делото, съответно на уважената част от исковете, като искането за разноски до пълния
предявен размер е отхвърлено. Д.Н. е осъден да плати по сметка на БРС сумата от 320 лв.,
представляваща държавна такса.
С Решение № 260826 от 3.06.2021 г. на РС - Бургас по гр. д. № 4982/2018 г. е оставена
без уважение молбата от Д. Н. Н., за допълване на Решение № 260395 от 04.03.2021 година,
постановено по гражданско дело № 4982 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, с
присъждане на лихва за забава върху всяка една от главниците, представляващи
обезщетения за неимуществени вреди за периода, считано от датата на всеки един от
деликтите до датата на подаване на исковата молба, поради прекратяване на производството
2
по делото в тези части.
Със същото е допълнено Решение № 260395 от 04.03.2021 година, постановено по
гражданско дело № 4982 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, като е
постановено, че: на страница 18, представляваща част от диспозитива, на абзац трети, след
думите в края на абзаца: "по н. ч. х. д. № 3318 по описа на Бургаски районен съд за 2013
година" следва да се чете и: "ведно със законната лихва върху главницата от 8 000 лева /осем
хиляди лева/, считано от датата на предявяване на насрещния иск на 27.08.2018 година до
окончателното й плащане"; На страница 19, представляваща част от диспозитива, абзац 2,
след думите в края на абзаца: "ниска самооценка, безсъние за продължителен период от
време", следва да се чете и: "ведно със законната лихва върху главницата от 2 500 лева /две
хиляди и петстотин лева/, считано от датата на предявяване на насрещния иск на 27.08.2018
година"; На страница 19, представляваща част от диспозитива на съдебното решение, абзац
четвърти, след думите в края на абзаца: "ниска самооценка за продължителен период от
време" следва да се чете и: "ведно със законната лихва върху главницата от 1 500 лева
/хиляда и петстотин лева/, считано от датата на предявяване на насрещния иск на 27.08.2018
година до окончателното й плащане". Също така на страница 20 от решението, абзац първи,
след думите "поради обезщетяване с уважен с присъдата граждански иск" следва да се чете
"ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска на
27.08.2018 година".
Допусната е поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 260395 от
04.03.2021 година, постановено по гражданско дело № 4 982 по описа на Бургаски районен
съд за 2018 година, като на страница 20 от решението се чете и осъдителен диспозитив, с
който Д.Н. е осъдена да плати на Д.Н. сумата 1070 лева /хиляди и седемдесет лева/,
представляваща разноски, направени по повод предявения първоначален иск и сумата 4 020
лева /четири хиляди и двадесет лева/, представляваща разноски, направени по повод
процесуално представителство по предявените насрещни искове. Оставена е без уважение
молбата на Д.Н. за изменение на постановените по делото решения, на които е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в частта за разноските с настоящото решение, за
изменение в частта за разноските.
Подадена е въззивна жалба с вх.№271319 от 30.03.2021 г. от Д. Д. Н. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., ж.к. „Б. М.“, бл. ***, вх. *, ет. *, чрез процесуалния му представител адв.
Свилен Цонев, против Решение №260395 от 04.03.2021 г. по гр.д. №4982/2018 г. по описа на
РС-Бургас.
С въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно.
По отношение на иска за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
деяние от 29.01.2013 година посочва, че след като неимуществената претенция на Д.Н. за
вреди от деяние, извършено на 29.01.2013 г. вече е било предмет на съдебно производство, а
именно н.ч.х.д.3318/2013 г. по описа на БРС, по което има произнасяне и по предявен в
същото граждански иск, то не е допустимо да бъде предявяван отново иск да последиците от
същото деяние. Във връзка с това е прието заключение по съдебно – медицинска експертиза,
по което е посочено, че не може да бъде определен дори приблизителния момент на
уврежданията, а наред с това е посочил, че кръвоизливът в стъкловидното тяло не е
проследен и ако е имало такъв, вероятно се е възстановил за по –малко от 30 дни.
Счита, че неправилно БРС е кредитирал приетата съдебно – психологична експертиза, чието
заключение е оспорил като необосновано и пристрастно. Показанията на разпитаните в тази
връзка свидетели не е следвало да бъдат кредитирани, тъй като е установено, че същите са
имали наказателни спорове с Д.Н. и са подавали жалби срещу него в Прокуратурата. Прави
3
възражение, че претенцията на ищцата по този иск е погасена по давност на основание
чл.110 от ЗЗД.
При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че предявеният иск е доказан по
основание, счита, че размерът на обезщетението не съответства на характера на вредите,
поради което следва да бъде определен по – нисък.
По отношение на иска за неимуществени вреди, представляващи обезщетение за претърпени
психически и емоционални болки и страдания от деяние от 19.07.2013 г., предмет на гр.д.
№6317/2013 г. на БРС, сочи, че постановеното по повод на молба на Д.Н. с правно
основание чл.8 от ЗЗДН е образувано гр.д. №6317/2013 г. по описа на БРС, като с влязло в
сила решение №1705/18.10.2013 г. съдът е задължил Д.Н. да се въздържа от извършване на
актове на домашно насилие, респективно е оставил без уважение искането на молителката за
налагане мярката по чл.5, ал.1 т.З от ЗЗДН. Решението не се ползва със сила на пресъдено
нещо относно извършването на деликта от 19.07.2013 г. Счита, че по настоящото дело не е
доказано извършването на твърдения деликт по подробно изложени в жалбата съображения.
Прави възражение, че претенцията на ищцата по този иск е погасена по давност на
основание чл.110 от ЗЗД.
По отношение на иска за неимуществени вреди, представляващи обезщетение за
претърпени вреди от противоправно деяние, извършено на 11.06.2014 г., предметна в.гр.д.
№2156/2014 г. на БОС, излага подробни съображения, като посочва, че деликтът не е
доказан от събраните по делото доказателства.
Моли въззивният съд да постанови решение, с което първоинстанционното решение
да бъде отменено в обжалваните части, с които са уважени исковете, предявени от Д.Н.. При
условията на евентуалност моли съдът да намали размера на присъдените на Д. Н. Н.
обезщетения за причинените й имуществени вреди, съобразно чл.52 от ЗЗД.
Претендират се разноски. Не са заявени доказателствени искания.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
Д.Н. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „И.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **.
Оспорва подадената въззивна жалба от Д.Н. като неоснователна.
Сочи, че оплакването е основано на несъстоятелния довод, че четирите изрично
посочени в жалбата искови претенции са погасени по давност поради това, че били
предявени на 29.05.2019г., и от датата на прекратяване на брака 16.12.2013 г. до 29.05.2019
г., пет годишният давностен срок за предявяване на исковите претенции бил изтекъл.
Исковите претенции са били предявени на дата 27.08.2018 г., когато е подаден и отговор на
искова молба с вх.№35450/27.08.2018г. до БРС.
По отношение на иска за обезщетение за неимуществени вреди за деянието от
29.01.2013 г. посочва, че докато предмет на престъплението по посоченото наказателно дело
е било увреждането на здравето/леката телесна повреда с разстройството на
здравето/изразяваща се в „отоци по главата 4 и лицето, кръвонасядания и драскотини по
лицето, то не са били предмет на обвинението счупването на носните костици и
нарушението на зрението за около месец, както и последвалото изкривяване на носа водещо
до трайно затрудняване на дишането, а отговорността по гражданския иск в наказателния
процес е обусловена от съдържанието и съдбата на обвинението. Твърди, че не са касае за
два пъти отговорност за едно и също нещо, а за отговорност за по-късно установен във
времето вредоносен резултат, който не е бил предмет на гражданския иск.
4
По отношение на другите два предявени иска, предявени от Д.Н., които са уважени,
посочва, че решенията по ЗЗДН не установяват нито престъпно деяние, нито определено
правоотношение или състояние, и нямат сила на присъдено нещо за такива. Със същите се
установяват факти, квалифицирани от закона, като акт на домашно насилие. Този акт на
домашно насилие е бил факт за осъществено неправомерно физическо или психическо
въздействие върху лице от семейството, и така установен от съда с решението е бил годно
доказателство за установяване на деликта, заедно с другите доказателства. Посочва, че
деликтите се установяват от съвкупността от доказателства, събрана по делото.
Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба, подадена от Д.Н., като
неоснователна, а първоинстанционното решение в обжалваната му част да бъде оставено в
сила.
Претендира разноски.
Подадена е въззивна жалба с вх.№273954 от 07.05.2021 г. от Д.Н. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ж.к. „И.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, против Решение №260395 от
04.03.2021 г. по гр.д. №4982/2018 г. по описа на РС-Бургас.
С въззивната жалба се твърди, че постановеното решение в обжалваната му част е
неправилно, поради нарушение на материалния закон, поради допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, необосновано е, като приетите от съда за установени
фактически обстоятелства в резултат на неправилна преценка на доказателствата и
неизясняване на обстоятелства от правно значение за изхода на делото са в противоречие със
събраните по делото доказателства, а правните изводи на съда са в противоречие с
материалния закон.
По първоначалния частичен иск, предявен от Д.Н. с правно основание чл.127, ал.2 от
ЗЗД, посочва, че изводите на съда, че ищецът Д.Н. в качеството си на солидарен длъжник е
погасил, изцяло задължението на кредитополучателя-юридическото лице „Добиник”ЕООД
по договора му за срочен банков кредит с „Райфайзенбанк” № 84702/01.03.2013г., са в
противоречие със събраните по делото писмени доказателства, изброени във въззивната
жалба.
Твърди, че при наличието на тези писмени доказателства и констатациите на вещото
лице в „Констативно съобразителна част”, която е в пълно противоречие със заключителната
част на заключението, че кредита на дружеството „Добиник” ЕООД е погасен от
физическото лице Д.Н., при очевидна необоснованост на заключението и очевидно
възникнало съмнение за неговата правилност, съдът вместо да уважи направеното от
въззивницата искане за назначаване на повторна експертиза, или тройна експертиза, оставил
искането й без уважение и е приел за решаване на делото при неизяснени напълно
фактически обстоятелства от решаващо значение за изхода на делото.
Излага довод, че правопораждащите факти за вземането, което се претендира, са
Факта на сключения договор за кредит и възникналата въз основа на него солидарна
отговорност между длъжниците, както и факта на изплатената сума от единия от
солидарните длъжници, която дава основание да се уважи или не според изискванията на
чл.127 ал.2 до размера на частичната му претенция. Изводите на съдилищата в решенията по
частичните искове за разликата над техния размер до пълния размер на претенцията по
чл.127 ал.2 от ЗЗД, не обвързвали страните относно цялата дължима сума, поради това че
частичния иск има ограничен предмет, и излизането извън този предмет представлявало
произнасяне „плюс петитум“, поради което не намирали приложение постановките на
Тълкувателно решение 3/22.04.2019г. по т.д.№3/2016г. на ВКС.
В частта, с която е отхвърлен предявения от Д.Н. насрещен иск против Д. Д. Н. за
разликата над 8000лв. до предявения размер от 15000 лв. с правно основание чл.45 от ЗЗД,
за заплащане на обезщетение за причинените вреди от деяние на 29.01.2013 г., установено с
влязла в сила присъда по н.ч.х.д.№3318/2014 г. посочва, че съдът е нарушил принципа на
справедливост, определен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетението.
При определяне на обезщетението съдът не се е съобразил с критериите, утвърдени в
практиката на ВКС при определяне на обезщетение за неимуществени вреди. Излага
подробни съображения в тази връзка.
5
В частта, с която е отхвърлен предявения от Д.Н. насрещен иск против Д. Д. Н. за
разликата над 2500 лв. до предявения размер от 10000 лв. с правно основание чл.45 от ЗЗД,
за заплащане на обезщетение за причинените вреди от деяние на 19.07.2013 г., посочва че
решението на районният съд в тази му част е неправилно. Определеният размер на
обезщетението е несправедлив спрямо установените по делото обстоятелства, като отново
навежда доводи за неспазване на критериите при определяне а обезщетението по
справедливост.
В частта, с която е отхвърлен предявения от Д.Н. насрещен иск против Д. Д. Н. за
сумата от 2000 лв. с правно основание чл.45 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за
причинените вреди от деяние на 05.09.2014 г., установено с влязла в сила присъда по н.ч.х.д.
№4973/2014 г. посочва, че решението на районният съд е необосновано и неправилно, в
резултат на допуснато от последния съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
неправилна преценка на доказателствата по делото. Излага подробни съображения и доводи
в тази насока.
Моли въззивният съд да отмени решението в обжалваните му части, както следва: по
първоначалния частичен иск за заплащане на основание чл.127 ал.2 от ЗЗД на сумата
5000лв., като част от сумата 23 887.97лв.; по насрещния иск за неимуществени вреди,
предявен за сумата от 15 000лв., причинени от деяние извършено от ответника на
29.01.2013г.; по насрещния иск за неимуществени вреди, предявен за сумата от 10 000 лв.,
причинени от деяние извършено от ответника на 19.07.2013г.; по насрещния иск за
неимуществени вреди, предявен за сумата от 2 000лв., причинени от деяние извършено от
ответника на 05.09.2014г.
Прави искане за освобождаване от държавни такси и разноски на основание чл.83,
ал.1, т.4 от ГПК за разглеждане на въззивната й жалба срещу първоинстанционното решение
в отхвърлената част от претендираното обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
деянието от 29.01.2013 г., за което има присъда по н.ч.х.д.3318/2013 г. на БРС, както и в
частта, с която изцяло е отхвърлен иска за обезщетение на причинените й неимуществени
вреди от деяние от 05.09.2014 г., за което има присъда по н.ч.х.д.4973/2014 г.
Претендират се разноски. Заявени са доказателствени искания.
Депозираната въззивна жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1,
т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Д.
Д. Н. с ЕГН **********.
Оспорва подадената въззивна жалба от Д.Н. като неоснователна.
Описва подробно фактологията по отношение на иска по чл.127, ал.2 от ЗЗД. Излага
подробно правни и фактически доводи и твърдения, с които обосновава пораждане на
фактическия състав на регресната отговорност на Д.Н., съгласно нормата на чл.127, ал.2 от
ЗЗД. Позовава се на предходни съдебни решение по отношение на същото вземане, по
предявени други частични искове. Цитира практика на ВКС.
Сочи, че при постановяване на решенията по частичните искове, съдът е обсъдил
събраните доказателства, възражения и доводи на страните, и е установил реално
осъществените факти и обстоятелства и въз основа на тях да направи извод за
съществуването на договора за банков кредит. След като вече е са били уважени изцяло
предходните частични искове, касаещи същото вземане, в конкретния случай следва да бъде
изследван единствено въпросът дали останалата част от вземането съществува - така както е
сторил и първоинстанционния съд. Посочва, че е налице сила на пресъдено нещо по
отношение на основанието на иска, а неговият размер подлежи на доказване на общо
основание. След като със сила на пресъдено нещо е установено, че правоотношението, въз
основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради
което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до
пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е
възникнало, нито каква е правната му квалификация.
По предявените насрещни искове с правно основание чл.45 от ЗЗД посочва, че
6
последните са неоснователни по съображения, подробно изложени в подадената от него
въззивна жалба.
Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба, подадена от Д.Н., като
неоснователна, а първоинстанционното решение в обжалваната му част да бъде оставено в
сила.
Претендира разноски. Не са заявени доказателствени искания.
Подадена е въззивна жалба с вх.№273954 от 07.05.2021 г. от Д.Н. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ж.к. „И.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, против Решение № 260826 от
3.06.2021 г. на РС - Бургас по гр. д. № 4982/2018 г.
Навежда доводи за извършени процесуални нарушения от страна на
първоинстанционния съд, подробно описани в депозираната въззивна жалба. Сочи, че
увреждащият дължи върху обезщетението за всяко от увреждащите деяния и законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането, защото
увреждащият е винаги в забава.
Твърди, че неправилно районният съд е преценил доказателствата по делото и
приложил материалния закон, като е присъдил на ответника по насрещните искове разноски
в размер на 4020, 00 лв. в нарушение на чл.78, ал. 3 от ГПК. Стореното от ищцата по
насрещните искове в проведеното на 04.01.2021 г. о.с.з. по делото оспорване (по основание
и размер) на същите, неоснователно е квалифицирано единствено, като оспорване размера
на разноските. От заплатената по договора сума, следва да бъде приспаднат размера на
разноските, претендирани и присъдени по отделените от производството насрещни искове.
В допълнение посочва, че първоинстанционният съд неправилно е съобразил
стойността на адвокатското възнаграждение с действителната правна и фактическа
сложност на делото по насрещните искове, като е присъдил трикратно по-висок размер на
адвокатското възнаграждение от предвидения минимален такъв в разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. на Висшия адвокатски съвет, в нарушение на чл.78,
ал. 5 от ГПК.
Моли въззивният съд да отмени решението в частите, с които е оставена без
уважение молбата на въззивницата за допълване на Решение №260395 от 03.06.2021г. по
гр.д. №4982/2018г. по описа на БРС, както и с която на ответника по насрещните искове са
присъдени разноски в размер на 4020.00 (четири хиляди и двадесет лева)лв.,
представляващи разноски направени по повод процесуално представителство по
предявените насрещни искове, като вместо това въззивният съд да постанови друго, с което
да уважи искането за присъждане на законната лихва върху всяко от обезщетенията по
насрещните искови претенции от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумите на обезщетенията, както и да намали разноските за адвокатското възнаграждение на
ответника по насрещните искове до минималния им размер от 1675.31 лв.(хиляда шестотин
седемдесет и пет лева и тридесет и една стотинки).
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Д. Д. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б.,
ж.к. „Б. М.“, бл. ***, вх. *, ет. * с искова молба за осъждане на Д.Н. М. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., ж.к. „И.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** за заплащане на сумата от 5000 лева,
предявена като частичен иск от претенция в размер 23 887, 97 лева, представляваща платена
от нето сума, превишаваща припадащите му се 1/2 идеална част от общо погасената сума по
договор за банков кредит за периода от 01.03.2013 година до 17.11.2016 година, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й плащане, както и да й присъди разноските, направени по водене на делото.
В исковата молба се твърди, че на 29.09.2006 г. ищецът закупил поземлен имот
№016049 в местността „Д.о.”, землището на с. Твърдица, с площ от 8.750 дка., който имот
понастоящем представлява урегулиран поземлен имот I -49 в масив 16 по Картата на
възстановената собственост на землище с.Т., община Бургас, с площ от 8 482 кв.м. и е
идентичен с имот пл.№16086, с ЕККАТЕ 72151. По-късно, след около година и половина -
две, по време на брака с ответницата, решили да построят в горепосочения парцел конюшня
7
и бистро, като се наложило да вземат заем, който им предложили техни семейни приятели.
На 04.02.2008 г. сключили договор за заем с „Редута Ин” ЕАД, за сумата от 154 000 лв., като
срокът за връщане на получените пари бил 04.02.2013 г. Съгласно анекс от 05.02.2008 г. по
договора за заем не се дължали лихви. Във връзка с изплащането на този заем на 01.03.2013
г. представляваното от ищеца дружество „Добиник” ЕООД, като кредитополучател, той и
ответницата Д.Н., като солидарни длъжници, сключили договор за срочен банков кредит
№84702/01.03.2013 г. с „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, за сумата от 46 485 лв., от която 1
485 лв.- за плащане застрахователна премия по застрахователен пакет PPI „Живот” и 45 000
лв. - целеви кредит за погасяване на тяхното общо задължение.
Сочи, че докато били в добри отношения с бившата му съпруга, нямали противоречия
относно погасяването на банковия кредит и поделяли разходите си за това. След като
отношенията между ищеца и ответницата се влошили, тя спряла плащанията към банката и
той бил принуден изцяло да поема този финансов ангажимент. Твърди, че за периода от
отпускането на банковия кредит до предявяването на иска (01.03.2013 г. - 17.11.2016 г.) е
погасил задължението към банката-кредитор в размер на общо 53 452, 94 лв., включващо
разноски, лихви и главница, а ответницата е погасила задължение в размер на 5677 лв. Т.е.
общо платената сума по договора за кредит към 17.11.2016 г. (когато взетият от банката заем
е изцяло погасен) е в размер на 59 129, 94 лв., от която: главница - 46 485 лв., лихви – 9303,
60 лв., комисионни - 1952 лв., неустойка -883, 71 лв. и такси - 505 лв. В исковата молба е
изложено, че това е видно от банкова референция изх.№600-430/01.12.2016 г. на
„Райфайзенбанк (България)” АД и справките към нея.
Твърди, че е надплатил с 23 887, 97 лв. повече от припадащата му се 1/2 част от общо
платената сума. Излага довод, че това е така, тъй като всеки от страните — бившите
съпрузи, следвало да плати половината от общото задължение, т.е. по 29 564.97 лв. за всеки
един от двамата солидарни длъжници. И тъй като ответницата е платила само 5677 лв. му
дължи разликата до 29 564, 97 лв.
Ищецът посочва, че за част от претендираната от него сума, представляваща платената
от него повече от 1/2 част от погасения кредит, е предявил три частични иска за сума в общ
размер на 7 000 лева, както следва:
За платените в повече суми (половината от внесените на 14.07.2015 г. и 10.08.2015 г.
суми по банковия кредит) е предявил частичен иск в размер на 613 лв., по повод на който е
образувано гр.д. №1184/2016 г. по опис на БРС, приключило с влязло в сила решение №VI-
35/20.04.2017 г., постановено по в.гр.д. №74/2017 г. по описа на БОС. С посоченото решение
Бургаският окръжен съд е уважил предявения частичен иск и е осъдил ответницата Д.Н. да
заплати на ищеца сумата от 613 лв., представляващи половината от внесените от него суми
за погасяване на банковия кредит, извършени с платежни нареждания от 14.07.2015 г. и
10.08.2015 г. (с които са платени общо 1226 лв.);
За сумата от 1387 лв., представляваща част от общо дължимата му сума в размер на 23
887.97 лв. ищецът предявил иск, по повод на който е образувано гр.д. №6580/2016 г. по
описа на Бургаски районен съд, производството по което е приключило с постановено
решение №540/19.04.2017 г., с което предявеният иск е уважен. С решение № V-76 от
04.08.2017 година, постановено по въззивно гражданско дело № 824 по описа на Бургаски
окръжен съд решението на първоинстанционния съд е потвърдено;
За сумата от 5 000 лева, представляваща част от общо дължимата му сума в размер на
23 887.97 лв. ищецът предявил иск, по повод на който е образувано гр.д № 3346/2017 г. по
описа на Бургаски районен съд, производството по което е приключило с влязло в сила
решение № 2086 от 18.12.2017 година, с което ответната страна е осъден да плати на ищеца
сумата 5 000 лева. С решение № II -17 от 31.05.2018 година, постановено по въззивно
гражданско дело № 201 по описа на Бургаски окръжен съд за 2018 година
първоинстанционното решение е потвърдено.
Ищецът излага, предвид описаната фактическа обстановка и по – конкретно, че е
8
заплатил сумата 23 887, 97 лв. повече от солидарния длъжник и ответник Д.Н. и на
основание чл. 127, ал.2 от ЗЗД за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия
иск против нея, за осъждането й да му заплати сумата от 5000 лева, представляваща част от
23 887, 97 лв. - надплатената от него сума, надвишаващата припадащата му се 1/2 част от
общо погасената сума по банковия кредит за периода от 01.03.2013 г. - 17.11.2016 г., ведно
със законната лихва до окончателното плащане на главницата.
В законоустановения срок за това е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Д.Н.. Предявения иск с правно основание чл.127 от ЗЗД е оспорен като
неоснователен и недоказан по подробно изложени фактически твърдения и правни доводи и
е отправено искане за постановяване на решение за отхвърлянето му.
В първоинстанционното производство са предявени следните насрещни искове:
1. Иск за осъждане на ответника по насрещния иск да плати на ищцата сумата 5 677
лева, с която е захранила негова банкова сметка - неимуществени вреди от твърдяно
противоправно поведение на ответника, изразяващо се във физическо и психическо насилие
върху ищцата относно сключване на договора за банков кредит; 2. Иск за осъждане на
ответника по насрещния иск да плати на ищцата сумата 10 000 лева, представляваща общ
размер на обезщетения за неимуществени в резултат на противоправни действия от
ответника, осъществени на 29.01.2013 година, 19.07.2013 година, 11.06.2014 година и
05.09.2014 година.
С определение от 08.07.2019 година в първоинстанционното производство са приети за
разглеждане така предявените насрещни искове.
В молба за уточнение на предявените насрещни искове от 29.05.2019 годна,
ответницата е конкретизирала претенциите си, предмет на настоящото производство както
следва:
I. По отношение на иска за осъждане на ответника по насрещния иск да й плати
сумата 5 677 лева, която тя твърди, че е внесла по негова банкова сметка, е посочено, че това
е направено в резултат на реализирано от ответника физическо и психическо насилие срещу
нея по време на гражданския им брак, включително деянията, които той е извършил в
периода от месец януари на 2013 година до месец май 2014 година, като е посочени и
период – до месец септември 2015 година, като част от тези деяния са предмет на
наказателни и/или граждански производства по ЗЗДН и са осъществени на 19.01.2013
година, 19.07.2013 година, 21.07.2013 година и на 11.06.2014 година, други са предмет на
жалби и сигнали до БРП и РУ на МВР – Бургас, за които също са посочени дати. Датите на
които е извършила отделните плащания са конкретизирани в молба.
II. Предявени са и искове за обезщетение за неимуществени вреди в общ размер и
основани на фактически твърдения както следва:
1. Във връзка с реализирано от ответника по насрещния иск на 29.01.2013
година противоправно деяние той е осъден с влязла в сила присъда № 45/17.02.2014
година, постановена по н.ч.х.д. № 3318 по описа Бургаски районен съд за 2013
година. Ищцата твърди, че в резултат на горепосоченото деяние са й причинени физически
и емоционални болки и страдания, за които не е обезщетена в наказателното производство:
1.1 счупване на носни костици, довело до трайна деформация на външния нос с хлътване на
лява носна костица, до постоянно и трайно затруднено носно дишане, намалено обоняние,
пристъпно главоболие, компресия в сърдечната област, умора, отпадналост, естетичен и
психичен дискомфорт; 1.2. кръвонасядане клепачите на двете очи с кръвоизлив в
стъкловидното тяло на лявото око, довело до временно намалено зрение на лявото око,
дискомфорт, притеснения и безпокойство относно изхода на оздравителния процес, в
предвид предходна проведена радиална кератотомия и на двете очи; 1.3. продължителен
страх за здравето, живота, работата, препитанието ми, страх от ответника, стрес, безсъние,
потиснатост.
За горепосочените вреди ищцата предявява претенция за обезщетение в настоящото
9
производство в размер на 5 000.00 лева. В съдебно заседание е прието изменение на иск и
претенцията се счита предявена за сума в размер от 15 000 лева.
2. По повод реализирано от ответника по насрещния иск на 19.07.2013
година противоправно деяние е постановено и е влязло в сила решение № 1705 от
18.10.2013 година по гр.д. № 6317/2013 год. по описа на Бургаски районен съд за 2013
година. Ищцата твърди, че в резултат на горепосоченото деяние са й причинени
емоционални болки и страдания, за които не е била обезщетена, а именно: преживян силен
страх за здравето и живота й, за работата и препитанието й, продължителен емоционален
стрес и депресия, ниска самооценка, безсъние за продължителен период от време, за които
не е обезщетена в гражданското производство. За обезщетяване на тези неимуществени
вреди ищцата предявява претенция за обезщетение в настоящото производство в размер на
1500.00 лева. В съдебно заседание е прието изменение на иск и претенцията се счита
предявена за сума в размер от 10 000 лева.
3. По повод реализирано от ответника по насрещния иск на 11.06.2014 година
противоправно деяние е постановено и е влязло в сила решение № III-8 от 29.01.2015 година
по в.гр.д. № 2156/2014 год. по описа на Бургаски окръжен съд за 2014 година. Ищцата
твърди, че в резултат на горепосоченото деяние са й причинени физически и емоционални
болки и страдания, за които не е обезщетена в гражданското производство: 3.1.Травми на
няколко структури на коляното-дясно, довели до продължителни и трайни болки, и
ограничение на движението в колянната става на десния крак; 3.2. Силен емоционален
стрес, страх за здравето и живота й, за работата и препитанието й, депресия, ниска
самооценка за продължителен период от време. За обезщетяване на тези вреди ищцата
предявява иск за обезщетение в размер на 1500.00 лева.
4.Във връзка с реализирано от ответника по насрещния иск на 05.09.2014 година
противоправно деяние той е осъден с влязла в сила присъда № 81 от 12.05.2015 година,
постановена по н.ч.х.д. № 4973 по описа на Бургаски районен съд за 2014 година. Ищцата
твърди, че в резултат на горепосоченото деяние са й причинени физически и емоционални
болки и страдания, за които не е обезщетена в наказателното производство: 4.1 В следствие
на по-горе посоченото противоправно деяние, довело до падането й върху бетонови
блокчета на земята и удар в областта на гърба и в кръстната област, получила
продължителни и трайни увреждания, придружени с продължителни и трайни болки и
ограничаване движението на тялото в посочената област; 4.2. В следствие на
горепосоченото деяние преживяла силен емоционален стрес, страх за здравето и живота й,
имуществото й и препитанието й, отчаяние, потиснатост, депресия с паник атаки, ниска
самооценка, проблеми в общуването и реализирането й в социална среда за продължителен
период от време. За обезщетяване на тези вреди ищцата предявява иск за сума в размер на
2000.00 лв.
В подаден писмен отговор от ответника по насрещните искове и ищец по
първоначалните искове, чрез процесуалния му представител – адвокат Свилен Цонев е
възпроизведена обстановката около сключване на договора за банков кредит, описана и в
исковата молба. Ответникът твърди, че ищцата не е сключила договора за банков кредит в
резултат на упражнено от него физическо и психическо насилие. В допълнителния писмен
отговор от 02.09.2019 година посочва, че договора за банков кредит, индивидуализиран в
исковата молба, е сключен от страните в настоящия процес като солидарни длъжници с цел
погасяване на тяхно общо задължение към трето на това правоотношение лице. Изложено е,
че докато с бившата му съпруга били в добри отношения нямали противоречия относно
погасяване на задълженията по този кредит и се уговорили, че плащанията се разпределят
както следва: 2/3 от задълженията се поемат от ищцата по насрещните искове и 1/3 от
задълженията се поема от ответника по насрещните искове, ищец по претенцията с
основание чл.127 от ЗЗД. Процесуалният представител на ответника счита, че това е видно
от извършените от насрещната страна плащания в периода от 01.04.2013 година до
10
07.04.2014 година, които са общо тринадесет и за сумата 5 677 лева. На следващо място в
допълнителния писмен отговор е посочено, че след влошаване на отношенията с ищцата тя е
преустановила плащанията и ответникът поел изцяло погасяването на това задължение.
Твърди отново, че липсва принуда от негова страна върху ищцата за сключване на договора
за банков кредит и погасяване на вноските. Конкретизира, че ако ищцата е била заплашване
от него както твърди е следвало да сезира съответните органи, което е и правила
многократно. Но до момента тя не е направила това и не е посочила, че изложените в
насрещния иск факти за това, че договора за банков кредит е сключен в резултат на насилие,
както и че тя е извършвала плащания по негова сметка по тази причина. Уточнява, че такива
твърдения не са изложени от нея като защита и по повод предявените други частично искове
на същото основание и с правна квалификация чл.127 от ЗЗД, производствата по които са
приключили с влезли в сила решение, с които е осъдена да му плати суми като солидарен
длъжник.
В писмения отговор ответникът по насрещния иск счита, че ищцата не е изпълнила
указанията по отношение на иска за сумата 5 677 лева, дадени с разпореждане от 30.04.2019
година. Направено е възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 120 вр.
чл.111, б. „в“ от ЗЗД. На следващо място ответникът възразява, че не е материално правно
легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като плащанията на тази сума са
извършени по сметка на дружеството „ДОБИНИК“ ЕООД, а не по негова сметка.
По отношение на исковете за осъждането му да плати обезщетение за неимуществени
вреди ответникът, чрез процесуалния си представител, посочва, че за отделните групи
физически и психически вреди ищцата не е посочила парична оценка. Претенцията
е оспорена по основание и размер.
На следващо място по този иск в писмения отговор е посочено, че ищцата е водила
срещу него наказателни дела от частен характер и дела по Закона за защита от домашното
насилие, по които той е осъден да й плати обезщетения за неимуществени вреди. Поради
изложеното процесуалният представител на ответника счита, че предявяване на нов иск на
посоченото основание е недопустимо. Направено е възражение за изтекла погасителна
давност.
По делото са представени следните доказателства:
По делото е представен договор за паричен заем, сключен между Д. и Д. Н.и и
дружеството „Редута Ин“ ЕАД, видно от който заемодателят предава на заемателите сумата
от 154 000 лв. Заемът е предоставен за изграждане на Конна база и ресторант върху
поземлен имот, нива в местността „Д.о.“ в с. Твърдица, общ. Бургас. Връщане на сумата
следва да бъде на 04.02.2013 г.
Видно от анекс към договора за паричен заем от 05.02.2008 г., по посочения договор за
заем е уговорено да бъде безлихвен, като отпадне задължението за заплащане на лихва
върху главницата. По делото е представено и предварително споразумение за прехвърляне
на недвижими имоти вместо изпълнение, което е от 04.03.2013 г. В споразумението се
прехърлят недвижими имоти, като е поето задължение Д. и Д. Н.и да прехвърлят сумата от
45000 лв. по сметка на кредитора във връзка с описания по – горе договор за паричен заем.
По делото е представен препис от договор за срочен банков кредит №84702/01.03.2013
г. между „Райфайзенбанк България“ ЕАД като кредитор, дружеството „Добивик“ ЕООД
като кредитополучател, както и Д.Н. и Д.Н. в качеството им на солидарни длъжници.
Кредитът е отпуснат за сумата от 46 485 лв., от която 1 485 лв.- за плащане застрахователна
премия по застрахователен пакет PPI „Живот” и 45 000 лв. - целеви кредит за погасяване на
тяхното общо задължение, като срокът му за усвояване е 04.04.2013 г. Крайният срок за
погасяване на кредита е 05.03.2023 г. Видно е, че кредитът е предоставен от банката на
кредитополучателя по разплащателна сметка, която е била на името на дружеството –
кредитополучател.
В изпълнение на споразумението от 04.03.2013 г., с Нотариален акт № **, том *, рег.№
11
****, дело № **/**** г. по описа на нотариус Феодора Иванова, представен по делото, Д. и
Д. Н.и прехвърлили на Д. К. П. и Д. П. П. едноетажна сграда №1, построена в УПИ I-49, м.
Д.о. по ПУП на с.Твърдица, общ.Бургас, представляващо бистро с РЗП 240 кв.м. С
нотариален акт № **, том *, рег.№ **** дело №78 от **** г. по описа на нотариус Феодора
Иванова, Д. и Д. П. им учредили правото на ползване върху описаните в нотариалния акт
недвижими имоти за период от 15 години /реална част от бистро/, така както е уговорено в
предварителното споразумение.
По делото са представени преписи от следните съдебни актове:
Решение №VI-35/20.04.2017 г., постановено по в.гр.д. №74/2017 г. по описа на БОС, с
което е отменено решение №92 от 15.11.2016 г. по гр.д.1184/2016 г. по описа на БРС, като с
решението Д.Н. е осъдена да заплати на Д.Н. сумата от 613 лв., представляващи половината
от внесените от него суми за погасяване на банковия кредит, извършени с платежни
нареждания от 14.07.2015 г. и 10.08.2015 г. (с които са платени общо 1226 лв.);
Решение № V-76 от 04.08.2017 година, постановено по въззивно гражданско дело №
824 по описа на Бургаски окръжен съд за 2017 г., с което е потвърдено Решение №540 от
19.04.2017 г., постановено по гр.д. №6580/2016 по описа на БРС, с което Д.Н. е осъдена да
заплати на Д.Н. сумата от 1387 лв., представляваща част от общо дължимата му сума в
размер на 23 887.97 лв. ищецът предявил иск;
Решение № II -17 от 31.05.2018 година, постановено по въззивно гражданско дело №
201 по описа на Бургаски окръжен съд за 2018 година, с което е потвърдено решение № 2086
от 18.12.2017 година, постановено по гр.д № 3346/2017 г. по описа на Бургаски районен съд,
с което Д.Н. е осъдена да заплати на Д.Н. сумата от 5 000 лева, представляваща част от общо
дължимата му сума в размер на 23 887.97 лв.
По делото е представена и банкова референция №644-430/01.12.2016 г., издадена от
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, от която е видно, че в периода 01.03.2013 г. до 17.11.2016 г.
солидарният длъжник Д.Н. е направил вноски/преводи по сметката на дружеството в общ
размер на 53452, 94 лв., като за същият период солидарният длъжник Д.Н. е направила
вноски/преводи по сметката на дружеството в общ размер на 5677 лв., последна вноски на
07.04.2014 г. В приложенията, представени към банковата референция подробно са описани
вноските, които са правени във връзка с погасявенето на процесния банков кредит. Към
референцията има приложена таблица за извършените погасителни вноски за периода
01.01.2013 г. до 02.12.2016 г.
По делото е представено писмо с изх.№001220-14/23.04.2020 г. от „Райфайзенбанк
България“ ЕАД, с което са приложени извлечения от движението по сметка с титуляр Д.Н. и
сметка на дружеството кредитополучател „Добиник“ ЕООД. Приложени са и искания за
частично и пълно предсрочно погасяване на процесния банков кредит. Представен е и
баланка на дружеството „Добиник“ ЕООД за периода 01.01.2013 -31.01.2013 г., ведно с
отчет за приходите и разходите и отчет за паричния поток на дружеството. Представени са
такива и за годините 2014, 2015 и 2016 г.
С писмо от 10.09.2020 г., „Райфайзенбанк България“ ЕАД е уведомила Д.Н., че в
случай, че кредитът е гасен от сметка на дружеството кредитополучател „Добиник“ ЕООД,
то същият е обслужван от името на дружеството. Същото се отнася ако е правен превод на
каса с наредител дружеството. При вноска на каса за наредител се посочва физическото
лице, което е посетило офиса на банката. Единствено по изрично желание на това лице се
посочва за сметка на кого се погасява кредита. Банката уточнява, че поради това няма как да
определи волята на лицето, което е извършило вноска на каса.
По делото е приложено и друго писмо от 11.09.2020 г. от „Райфайзенбанк България“
ЕАД, видно от което е уточнено, че средствата за погасяване в размер на 14198, 86 лв. са
постъпили с банков превод по разплащателната сметка на „Добиник“ ЕООД на 17.11.2016
г., като на същата дата след попълване на молба за предсрочно погасяване, кредитът е
предсрочно погасен. В писмото е посочено, че видимо от исканията за предсрочно
12
погасявене на кредит на „Добиник“ ЕООД, същите са погасени от дружеството в качеството
си на кредитополучател.
С нарочна молба от Д.Н., чрез адв. Свилен Цонев, са представени копия от платежно
нареждане от 27.06.2016 г. на „ПИБ“ АД, платежно нареждане от 17.11.2016 г. на „ПИБ“
АД, платежно нареждане от 06.06.2017 г. на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, както и
служебна бележка №1/08.07.2020 г. на „Добиник“ ЕООД.
По делото са представени и извлечение от движението по обслужващата кредита на
дружеството титуляр „Добиник“ ЕООД банкова сметка от периода на откриване 13.02.2013
г. до 02.12.2016 г.
С отговора на исковата молба, ответницата представя множество писмени
доказателства, част от тях относими и по отношение на предявените насрещни искове.
Следва да се посочи, че част от представените доказателства не са относими към настоящото
исково производство, тъй като първоначално ответницата е предявила множество насрещни
искове, част от които са отделени в отделни производства, а спрямо друга част
производството е прекратено.
Представено е Решение №1705/18.10.2013 г. по гр.д. №6317/2013 г. по описа на
Районен съд – Бургас, с което Д.Н. е задължен да се въздържа от извършване на актове на
домашно насилие спрямо Д.Н.. Видно от съдебния акт, с подадената молба за домашно
насилие, молителката е твърдяла, че спрямо нея е осъществено на 19.07.2013 г. и 21.07.2013
г.
Видно от съдебномедицинско удостоверение №42/2013 г., ответницата съобщила, че
на 29.01.2013 г. съпругът й нанесъл побой, удряна е с юмруци, съборена на земята, някои
моменти и се губят, получила кръвоизлив от носа. При прегледа й е установено, че има
отоци по главата и лицето, кръвонасядания с драскотини по лицето, които е възможно да са
получени по време и начин, съобщени от пострадалата. В тази връзка е представен
амбулаторен лист от 04.02.2013 г., както и такъв от 27.11.2013 г.
Подадена е частна тъжба от Д.Н., като в тази връзка е Присъда №45/17.02.2014 г. по
н.ч.х.д.3318 по описа на БРС за 2013 г., с която Д.Н. е признат за виновен в това, че на
29.01.2013 г. сутринта в гр. Бургас, причинил чрез удари с ръка на Д.Н. лека телесна
повреда, изразяваща се в отоци по главата и лицето, кръвонасядания с драскотини по
лицето, довели до болка без разстройство на здравето. С тази присъда Д.Н. е осъден на
основание чл.45 от ЗЗД, да заплати на Д.Н. обезщетение за претърпените от последната
неимуществени вреди в резултат на нанесената й телесна повреда в размер на 3000 лв. С
решение №150 от 04/01.2014 г. по в.н.ч.х.д.366/2014 по описа на БОС, присъдата е
потвърдена.
Видно от съдебномедицинско удостоверение №203/2014 г., ответницата съобщила, че
на 11.06.2014 г. познат я блъснал, паднала и си ударила десния крак. Установено е било, че
има кръвонасядания по крайниците, които увреждания е възможно да са били получени по
време и при обстоятелствата, които се съобщават. В тази връзка има приложени съдебни
актове, като с Решение №III-8/29.01.2015 г. на Д.Н. са наложени мерки за защита от
домашно насилие спрямо Д.Н.. В молбата за издаване на заповед за защита срещу домашно
насилие, ответницата е твърдяла, че спрямо нея е осъществено такова на 19.05.2014 г. и
11.06.2014 г.
По делото има приложено съдебномедицинско удостоверение №372/2014 г., от което
се установява, че съобщените от ответницата обстоятелства са, че на 05.09.2014 г. около 15
часа, познат я ударил с глава в лицето, блъснал я и тя се ударила в бетонни блокчета. При
прегледа е установено, че има кръвонасядане с травматичен оток на показалеца,
кръвонасядания с охлузвания по горни крайници и тялото, като е възможно уврежданията да
са причинени по време и начин, които е съобщила.
Ответницата е представила и препис от Присъда №81 от 15.05.2015 г. по
н.ч.х.д.4973/2014 г., с която Д.Н. е признат за виновен в това, че на 05.09.2014 г., около 15
13
часа на територията на конна база, находяща се в местността „Д.о.“, в землището на с.
Твърдица, Община Бургас, чрез удар с глава в лицето и чрез изблъскване , причинил на Д.Н.
лека телесна повреда, изразяваща се в увреждания по главата, наранявания по тялото и
контузия на ръката, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от
НК. С тази присъда, Н. е осъден да заплати на Д.Н. сума в размер на 3000 лв.,
представляваща дължимо обезщетение за претърпени от последната неимуществени вреди в
резултат на престъплението по чл.130, ал.1 от НК.
По делото са разпитани свидетели. От показанията на свидетелката М. Н., м. на ищеца
Д. Н., се установяват обстоятелства относно отпускането процесния банков кредит от
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, включително относно последващите отношения между
страните във връзка с погасяването му. Свидетелката Н. посочва, че е виждала с. си след
побой, като съобщава, че е била с насинено око, лява и дясна част на лицето. Свидетелката
В. М. също изяснява обстоятелства относно сключването на процесния договор за банков
кредит, както и относно отношенията между ищеца и ответницата. Посочва, че е
присъствала, когато ищецът е отправял заплахи към ответницата. Видяла Д.Н. след побоя
през месец януари 2013 г. Подробно описва отправените и чути от нея заплахи към
ответницата, както и емоционалното й състояние в периода 2013-2014 г. Описва и за други
инциденти, които са и станали известни, в които са причинени наранявания на Н.,
включително и такива през 2014 г., сред тях и този от 05.09.2014 г. В подобна насока са и
показанията на свидетелката К.. Свидетелката М. В. описва подробно емоционалното и
психическо състояние на ответницата по време на процесния период. Посочва, че в края на
януари 2013 г. била насинена. Очите й били кръвясали, като е имало опасност за зрението й.
Описва подробо инцидент, състоял се през месец юли на същата година, както и тези на
11.06.2014 и септември на 2014 г.
Така описаните свидетелски показания не си противоречат. Те са последователни,
взаимодопълващи се и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
Свидетелите описват обстоятелствата, за които са научили или на които са станали очевидци
в различна степен, но липсват противоречия или несъотстетствия между тях. В тази връзка
съдът ги кредитира като показанията следва да бъдат съобразени с останалия, събрани и
относим към делото доказателствен материал. След такова съпоставяне, не се достига до
разминаване между писмените доказателства, приетите по делото заключения на вещи лица
по направените експертизи и свидетелските показания. По тези съображения съдът ги
кредитира, като ще ги ползва при формиране на своите правни изводи.
Прието е заключение по допусната от първоинстанционния съд съдебно – счетоводна
експертиза, съгласно която постъпленията на паричните средства по сметката за погасяване
на кредита са извършени от ищеца и ответника, като от Д.Н. е внесена сумата от 53452, 94
лв., а от Д.Н. е внесена сумата от 5677 лв., общо внесената сума по този кредит е 59 129, 94
лв. Посочената експертиза е оспорена от Д.Н. в същото съдебно заседание, в което е приета,
съобразно изискванията на чл.200, ал.3 от ГПК, като първоинстанционния съд е отказал
извършане на повторна експертиза. Поради изложеното бе допусната повторна съдебно –
счетоводна експертиза в настоящата въззивна инстанция. В заключението е описано, че
кредитът е отпуснат по банкова сметка на дружеството кредитополучател „Добиник“ ЕООД,
като в периода 01.01.2013 г. – 20.03.2017 г. са извършвани погасителни вноски на каса с
титуляр Д.Н., както и чрез превод от личната банкова сметка на Д.Н.. Сочи се, че към
17.11.2016 г. кредитът е изцяло погасен, като сумите погасени от всеки един от длъжниците
са тези, посочени и в първоначалната експертиза, приета в първоинстанционното
производство.
В първоинстанционното производство е допусната и приета съдебно – психологична
експертиза, в която подробно е изследвано психическото състояние на ответницата,
включително във връзка с твърдяните отправени заплахи от страна на ищеца Д.Н..
Експертизата е изследвала и въпроса за психическото и емоционалното здраве на
14
ответницата Н. вследствие получените от последната травми от твърдяните деликти от
29.01.2013, 19.07.2013, 11.06.2014 и 05.09.2014 г., предмет на предявените насрещни искове,
включително и относно това дали последните отшумяват и за какъв период. Експертизата
установява, че е наблюдавана и констатарина хронична тревожност, която е разстройство,
което може да настъпи в резултат на продължаващо въздействие на стресиращи и
травматични събития, като е с по – висок интензитет от житейската, провокирана от
ежедневните ситуации. Обобщаващо от заключението може да се установи, че върху
ответницата е упражнено насилие, което се е отразило за дълъг период от време на
психичното и емоционалното й състояние и продължава да й оказва такова влияние.
Пред първата инстанция е допусната и приета съдебно – медицинска експертиза, от
която се установява, че в медицинската документация по делото се установява, че във връзка
с инцидент на 29.01.2013 година Д.Н. е получила счупване на ностните костици, контузия
на главата и корема, травматичен, вторичен или рецидивиращ кръвоизлив, други
повърхностни травми на клепача и околоочната област, травматичен оток в двете слепоочни
области, оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око, оток на лява скулна област,
кръвонасядане на доклния клепач на дясното око, линейни охлузвания в лявата половина
на челото и в областта на външния очен ъгъл. Линейно охлузване в лявата гънка на носа,
оплаквания от главоболие, болки в лявото око и замъглено зрение, болка в кръста и лява
коремна област. По отношение на счупването на носните костици, зараснало с
деформация, е посочено, че е довело до затруднено носово дишане е посочено, че е
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Изложено е, че разстройството на
здравето е постоянно, защото няма изгледи да се излекува от самосебе си, както и че
единственото лечение в анализирания случай е оперативно. Посочено е и, че посочените
травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и отговарят
да са получени при нанасяне на удари с юмруци, както е посочено и в документите по
делото.
В това заключение на вещото лице е посочено, че във връзка с травматичен инцидент
на 11.06.2014 година Д.Н. е получила кръвонасядания по предната повърхност на дясната
подбедрица и горна трета и по задната повърхност на лява подбедрица в горна трета.
Поставената диагноза е травми на няколко структури на дясното коляно. Уврежданията да
травматични и са в резултат на действие на твърди, тъпи предмети и е възможно да са
получени при блъскане или събаряне върху терен. Вещото лице е посочил, че
възстановяването трае по – малко от 30 дни без специално лечение. В експертизата е
посочено, че травмата на коляното не е уточнена и е необходимо да се проведе целенасочено
изследване на меките структури на колянната става.
Експертизата е изследвала дали са налице телесни увреждания, които да датират от
05.09.2014 г., както и дали описанните от ищцата увреждания, по повод на които е предявен
насрещен иск, предмет и на настоящото производство, идентични ли са с уврежданията,
описани в Присъда №81 от 12.05.2015 по н.ч.х.д.4973/2014 по описа на БРС. Описани са
уврежданията, установени от освидетелстването на 08.09.2014 г., извършено по повод на
травматичен инцидент на 05.09.2014 г., като е посочено, че тези увреждания също са
травматични и е възможно да са причинени по време и начин, както е описано в цитираната
по – горе присъда.
В заключението е посочено, че в представената медицинска документация се съдържат
данни за увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на
гръбначния стълб с радикулопатия. Вещото лице е дал становище, че най – вероятно
уврежданията се дегенаративни, т.е. имат болестна причина. Изложено е, че липсата на
компютърна томограхия и консултация с неврохирург не позволяват по – точна преценка.
По делото пред въззивната инстанция е допусната повторна съдебно – медицинска
експертиза, която да изследва получените и твърдени травматични увреждания на ищцата
по насрещния иск за извършен деликт от Д.Н. на 05.09.2014 г. В това заключение е прието,
15
че увреждането на дисковете на поясните прешлени на ищцата, а именно дегенеративна
листеза – степен I, дегенеративни остеохондрозни и спондилоартрозни изменения, стенози
на неврални пътища, описано от проведените КТ, както и от представените доказателствени
материали, дават основание да се счете, че тези изменения може да са с травнатична генеза,
а именно – блъскането и падането върху бетонови блокчета от 05.09.2014 г. Вещото лице
посочва, че може да се счете, че все още са налице телесни увреждания, които да датират от
05.09.2014 г.
В съдебно заседание вещото лице е уточнило отговорите си, дадени в депозираното
пред съда заключение. Така е посочено, че по – скоро спондилоартрозата и остеохондрозата
са заболявания, които настъпват при жени във възраст над 50-60 г. без травматичен момент,
докато сподиолистезата обикновено има предхождаща травматична генеза. Посочено е, че е
възможно генезата на посочените увреждания да е травматична.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на другата страна,
намира от правна страна следното:
В съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по
същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивните жалби. Предвид очертаните
предели на въззивна проверка в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска,
предявен от Д.Н. М. срещу Д. Д. Н. за осъждане на ответника да плати на ищцата сумата 5
677 лв., решението не е обжалвано, поради което съдът не дължи произнасяне по отношение
на тази част от съдебния акт.
По иска с правно основание чл. 127, ал.2 от ЗЗД:
Първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е основателен и доказан, като
се е позовал на Тълкувателно решение от 22.04.2019 година по тълкувателно дело № 3 от
2016 година, ОСГТК на ВКС. Настоящата инстанция споделя правните изводи на
първоинстанционния съд досежно основателността на така предявения иск.
Така в т.2 от Тълкувателно решение от 22.04.2019 година по тълкувателно дело № 3 от
2016 година, ОСГТК на ВКС е прието, че решението по уважен частичен иск за парично
вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на
спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на
вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото
право. В мотивите на това тълкувателно решение е посочено, че независимо, че с частичния
иск се търси защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ
юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен иск за част от
вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния размер на вземането,
произтичащо от същото право. В основанието на иска се включват всички факти, очертани
от хипотезиса на правната норма, въз основа на които се поражда претендираното или
отричано от ищеца спорно материално право.
По отношение на силата на пресъдено нещо, която се формира спрямо вземането е
налице различие в хипотезите, когато се отхвърля предявен частичен иск, в който случай
силата на пресъдено нещо се разпростира върху цялото вземане, независимо от това, че
предмет на делото е само част от вземането. Не така стои въпросът по отношение на
хипотезата, когато е уважен частичен иск. При уважаване на частичния иск обективните
предели на силата на пресъдено нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано
посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението
произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия
размер на спорното субективно материално право. След като със сила на пресъдено нещо е
установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично
вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в
последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава
въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му
квалификация. /В подобен смисъл и Решение № 82 от 9.10.2019 г. на ВКС по т. д. №
16
273/2017 г., I т. о., ТК; Решение № 165 от 9.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3210/2016 г., III г.
о., ГК; Определение № 60243 от 22.06.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 918/2021 г., I т. о., ТК и
др./.
Следва да се посочи, че не всички възражения по отношение на предявена
впоследствие друга част от вземането са преклудирани. Така не са преклудирани
правопогасяващите възражения на ответника, тъй като е допустимо за разликата, която не е
била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане,
прихващане или по друг начин. Правоотлагащите възражения по отношение на останалата
част от вземането също не се преклудират, защото е възможно да се твърдят факти, които
отлагат нейната изискуемост. Преклузията касае единствено общите правопораждащи
факти.
Предвид направените възражения от ответницата Д.Н. М., следва да се обсъди
фактическия състав на регресното вземане на изпълнилия солидарен длъжник, срещу
останалите солидарни длъжници за разликата, която е надплатил в повече от своята част от
дълга. Съобразно разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е
изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.
Регресното вземане по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД на един от солидарните длъжници спрямо
останалите такива възниква тогава, когато той изпълни такава част от солидарното
задължение, която надхвърля припадащата му се част от него. Размерът на припадащата се
част на всеки от съдлъжниците, респ. – размерът на изпълненото в повече от някой от тях и
на това, което му се дължи от всеки от останалите съдлъжници се определя от размера на
дълга, но не какъвто е бил той към момента на възникването му, а какъвто е към момента на
погасяването. /Така Решение № 279 от 26.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4694/2017 г., IV г. о.,
ГК; Решение № 60266 от 23.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1136/2021 г., III г. о., ГК/.
От изложеното следва, че за да възникне регресно вземане на единия солидарен
длъжник спрямо другия следва да е налице на първо място валидно възникнало солидарно
задължение. На следващо място следва да е налице изпълнение на такава част от
солидарното задължение, която да надхвърля припадащата му се част от него. Впрочем този
фактически състав е посочен и във въззивната жалба, подадена от ответницата. Именно
поради горните разяснения, съдът обаче не приема доводите на въззивницата М., че
„изводите на съдилищата в решенията по частичните искове за разликата над техния размер
до пълния размер на претенцията по чл.127, ал.2 от ЗЗД, не обвързват страните относно
цялата дължима сума, поради това, че частичния иск има ограничен предмет, и излизането
извън този предмет представлява плюс петитум“. Видно от цитираната практика и
направени разяснения, силата на пресъдено нещо обхваща именно посочените по – горе
правопораждащи факти, като спрямо тях не могат да се правят правоизключващи
възражения. Допустими са правопогасяващи или правоотлагащи такива за частичния иск за
друга част от вземането /какъвто е настоящия/, но в случая основен спорен въпрос, въведен
от ответницата, касае именно плащането от ищеца Д.Н. на частта от дълга, която е над
неговата припадаща се част, както и относно валидността на поетото общо солидарно
задължение.
Поради всичко изложено до тук, настоящият съд споделя изводите на
първоинстанционния съд досежно така предявения иск с правно основание чл.127, ал.2 от
ЗЗД. Правилно са изводите на първоинстанционния съд по отношение на размера на
претенцията. Съгласно чл.127, ал.1 от ЗЗД, всеки един от тримата длъжници по договора –
кредитополучател и солидарни длъжници отговаря за 1/3 част от дълга. Презумпцията по чл.
127, ал. 1 ЗЗД за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните
длъжници по договор е оборима. В отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко
и може да се освободи от отговорност, когато общото задължение е изпълнено изцяло, но
във вътрешните им отношения се предполага, че те дължат по равно. Предположението по
чл. 127, ал. 1 ЗЗД е, че солидарните длъжници са се облагодетелствали в равна степен. В
тежест на този, който твърди, че отговаря за по-малка част от задължението, е да докаже, че
е получил по-малка част или че някаква част е облагодетелствала другия в по-голяма степен.
/Така Решение № 60194 от 4.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3910/2020 г., IV г. о., ГК/. Видно
17
от доказателствата по делото е, че банковият кредит, с който е поето солидарно задължение
между страните по делото, е сключен с оглед погасяване на предходно общо задължение на
солидарните длъжници. Тоест презумпцията за равенство на задълженията във вътрешните
отношения между солидарните длъжници не е оборена в настоящия случай.
От приетите по делото съдебно – счетоводни експертизи /тази в първоинстанционното
и във въззивното производство/, се установява, че към 17.11.2016 г. кредитът е изцяло
погасен, като платените суми са общо в размер на 59 129, 94 лв. От тази сума 5677 лв. е
погасена от Д.Н., а остътъкът в размер на 53452, 94 лв. е погасен от Д.Н.. Правилно съдът се
е позовал на банковата референция за установяване на общия размер на дълга в размер на 59
149, 31 лв., като всеки един от длъжниците по кредита има част от 19 716, 43 лв., по равно
между всеки един от солидарните длъжници, предвид липсата на оборване на презумпцията
за равенство на дълга между солидарните длъжници. От изложеното до тук следва, че при
плащането солидарния длъжник Д.Н. е надвишил с 33 736,51 лева повече от това което
дължи по цитираното правило на чл.127 от ЗЗД. След приспадане на дължимото от другия
солидарен длъжник „Добиник“ ЕООД, се установява, че дължимата към Д.Н. сума е 14 020,
08 лв. Правилно първоинстанционният съд е извадил от тази сума, сумата погасена от Д.Н.
по процесния банков кредит, както и присъдена по предходните предявени частични искове.
В резултат на тези изчисления първоинстанционният съд е достигнал правилно до извода, че
сумата, предмет на настоящото производство в посочения размер /5000 лв./ е дължима от
ответницата по този иск Д.Н..
По иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД за причинени на ищцата Д.Н. М.
неимуществени вреди в резултат на противоправно деяние от Д.Н., осъществено на
29.01.2013 г.:
С Присъда № 45 от 17.02.2014 година, постановена по н.ч.х.д. № 3318 по описа на
Бургаски районен съд за 2014 година, съдът е признал за виновен Д.Н. в това, че на
29.01.2013 говина, сутринта, в град Бургас, причинил чрез удари с ръка на ищцата лека
телесна повреда, изразяваща се в отоци по главата и лицето, кръвонасядания с драскотини
по лицето, долели до болка без разстройство на здравето, поради което и на основание
чл.130, ал. 2 вр. чл. 78А от НК го освободил от наказателна отговорност и му е
наложил глоба в размер от 1 000 лева. С тази присъда по повод предявения граждански иск
обвиняемият е осъден да плати на Н. сумата в размер от 3 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на нанесената й лека телесна повреда,
ведно със законната лихва, считано от 30.01.2013 година до окончателното й плащане.
Ищцата твърди, че в резултат на това деяние са и причинени следните вреди, за които
не е обезвредена с присъждане на обезщетение: 1.1 счупване на носни костици, довело до
трайна деформация на външния нос с хлътване на лява носна костица, до постоянно и
трайно затруднено носно дишане, намалено обоняние, пристъпно главоболие, компресия в
сърдечната област, умора, отпадналост, естетичен и психичен дискомфорт; 1.2.
кръвонасядане клепачите на двете очи с кръвоизлив в стъкловидното тяло на лявото око,
довело до временно намалено зрение на лявото око, дискомфорт, притеснения и
безпокойство относно изхода на оздравителния процес, в предвид предходна проведена
радиална кератотомия и на двете очи; 1.3. продължителен страх за здравето, живота,
работата, препитанието ми, страх от ответника, стрес, безсъние, потиснатост.
Районният съд е констатирал, че в мотивите към присъдата е посочено, че от
заключението на вещото лице по това дело се установява, че е налице кръвонасядане по
клепачите на двете очи с кръвоизлив в стъкловидното тяло на лявото око, довело до
временно намаление на зрението на лявото око, но тъй като липсва съответно обвинение за
това по – тежко наказуемо престъпление, съдът е приел, че не може да признае подсъдимия
за виновен в извършване на това деяние. Посочено е, че липсва обвинение и за счупването
на носните костици и правната последица от това е идентична. Съдът се е позовал на чл.300
от ГПК.
Действително влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Следва обаче да се
18
посочи, че в настоящото производство, предмет е иск за неимуществени вреди от
увреждания /в случая телесни/, които не са били включени в предмета на обвинението, по
който се е произнесъл наказателния съд. Това предопределя и произнасянето му по така
предявения граждански иск в рамките на наказателния процес. Съдебната практика
неотклонно приема, че основанието на гражданския иск в наказателното производство е
деянието – предмет на обвинението. Затова за съвместно разглеждане в наказателното
производство се допуска само граждански иск за вредите, които са резултат от деянието,
предмет на обвинението /Така ППВС 1/1955 г., изм. с ППВС 7/1987 г.; ППВС 9/1961 г./.
Именно по изложените съображения и съпоставяйки произнасянето в пръсъдата и
претендираните неимуществени вреди в настоящото произвоство, настоящият състав не
намира, че насрещния иск за неимуществени вреди от деянието от 29.01.2013 г. е
преклудиран от силата на пресъдено нещо на присъдата в частта й относно произнасянето
по гражданския иск.
Във въззивната жалба на ответника по повод на този насрещен иск са направени
възражения, които се отнасят до доказаността на извършеното деяние, наличието на телесни
увреждания, такива каквито са твърдяни от ищцата, както и до възникване на
неимуществените вреди и наличието им. На първо място се сочи, че „вещото лице по
съдебно – медицинската експертиза е посочило, че не може да бъде посочен приблизителния
момент на уврежданията, а наред с това кръвоизливът в стъкловидното тяло не е проследен
и ако е имало такъв, вероятно се е възстановил за по – алко от 30 дни.“ Позовава се и на
предствено от ищцата медицинско удостоверение на д-р. Парасков от 14.01.2014 г.
Във връзка с тези възражения, следва да се посочи, че съдебно – медицинската
експертиза подробно описва, че „от медицинската документация по делото се установява, че
във връзка с инцидент на 29.01.2013 година Д.Н. е получила счупване на ностните костици,
контузия на главата и корема, травматичен, вторичен или рецидивиращ кръвоизлив, други
повърхностни травми на клепача и околоочната област, травматичен оток в двете слепоочни
области, оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око, оток на лява скулна област,
кръвонасядане на доклния клепач на дясното око, линейни охлузвания в лявата половина
на челото и в областта на външния очен ъгъл. Линейно охлузване в лявата гънка на носа,
оплаквания от главоболие, болки в лявото око и замъглено зрение, болка в кръста и лява
коремна област.“. Това е обсъдено и от първоинстанционния съд. В експертизата също така
е посочено, че получените травматични увреждания са причинени от действието на твърди
тъпи предмети и отговарят да са били получени пир нанасяне на удари с юмруци, както е
било посочено в документите по делото.
Следва да се посочи, че вещото лице по допуснатата и приета съдебно – медицинска
експертиза е съобразило и така цитираното медицинско удостоверение от доктор Парасков.
Също така в съдебномедицинско удостоверение №42/2013 г. от 30.1.2013 г., издадено от
доктор Парасков е посочено, че при направен преглед на Д.Н. е установено отоци по главата
и лицето, кръвонасядания с драскотини по лицето. Описано е, че клепачите на лявото око са
кръвонаседнали и оточни. Това се отнася и до клепача на дясното око.
Макар че, както вече бе посочено, присъдата /включително и мотивите й/ не са
задължителни по отношение на тези увреждания за гражданския съд, тъй като не са били
предмет на обвинението, то въпреки това констатациите в мотивите към присъдата могат да
се ползват като индиция за причинените увреждания, като тяхното доказване бъде
осъществено в съвкупна преценка с останалия, приет по делото доказателствен материал.
Така в мотивите към присъдата е посочено, че от заключението на вещото лице по това
дело се установява, че е налице кръвонасядане по клепачите на двете очи с кръвоизлив в
стъкловидното тяло на лявото око, довело до временно намаление на зрението на лявото
око, но тъй като липсва съответно обвинение за това по – тежко наказуемо престъпление,
съдът е приел, че не може да признае подсъдимия за виновен в извършване на това деяние.
Посочено е, че липсва обвинение и за счупването на носните костици и правната последица
от това е идентична. Това е коментирало и е намерило място в мотивите на
първоинстанционния съд по настоящия иск.
Не е основателно и направеното възражение срещу приетата по делото съдебно-
19
психологична експертиза. Следва да се посочи, че в с.з. на 02.03.2020 г. адв. Цонев,
процесуален представител на ответника по насрещния иск, изрично е поискал свидетелите
да бъдат разпитани преди изслушването на вещото лице, тъй като иска да се вземат под
внимание и показанията на свидетелите. След като е разпитал всички, водени в това съдебно
заседание свидетели, вещото лице е изложило устно заключението си, съобразно
изискванията на чл.200, ал.2 от ГПК. Вещото лице изрично е посочило, че „това, което е
чула в съдебното заседание /имайки предвид показанията на разпитаните преди това
свидетели/ не променя заключението ми, а го затвърждава в много висока степен“. Следва
да се посочи, че вещото лице , както е отбелязал и първоинстанционния съд, е ползвала
различни методи /посочени – „интервю“, „тестове“ и „въпросник“/. Не променя извода на
съда и не разколебава меннието му за правилност и обоснованост на приетата експертиза и
възражението, че вещото лице е посочило, че личността се формира до 7 – годишна възраст.
Това възражение е намерило отговор в първоинстанционното производство, а депозираното
заключение на вещото лице следва да се тълкува в цялост, а не да се правят изводи за
правилността му въз основа на определи констатации на вещото лице. Поради всички
изложено настоящият състав намира, че не възниква съмнение за правилността му или
обосноваността му.
Не е състоятелно и възражението досежно това, че показанията на разпитаните по
делото свидетели не е следвало да бъдат кредитирани, тъй като са имали наказателни
спорове с Д.Н.. Съдът намира, че показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат
кредитирани дотолкова, доколкото съдвпадат с останалия, приет по делото доказателствен
материал, като следва да бъде обсъдена тяхната последователност, евентуално възможно
противоречие с останалите доказателства или вътрешна непоследователност или
противоречивост. В случай, че са налице наказателни спорове между определени свидетели
и страна по делото, то приложение намира чл.172 от ГПК, съгласно който показанията на
роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на
осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански
или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на
всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се
преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
възможната тяхна заинтересованост. Въпреки това не съществува пречка при съобразяване с
посочените обстоятелства, свидетелските показания да бъдат кредитирани.
Направеното възражение за погасителна давност е подробно обсъдено от
първоинстанционния съд, като настоящият състав напълно споделя правните аргументи на
съда относно неоснователността на това възражнеие, поради което препраща на основание
чл.272 от ГПК към мотивите на първоинстанционно решение в тази им част.
По повод на размера на присъденото обезщетение е подадена въззивна жалба от
ищцата, предявила насрещния иск. Срещу така определения размер възразява и ответника.
В Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС е направено тълкуване на
понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Посочено е, че не се касае до
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.
В практиката си ВКС многократно е имал повод да се произнесе по въпроса за
понятието „справедливост“, както и за механизма на определяне на обезщетение през
призмата на чл.52 от ЗЗД. Така в множество решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК
е застъпено, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размера,
съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди с оглед на характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, както и
20
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. /Така Решение № 17
от 27.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 266/2012 г., II т. о. ; Решение № 14 от 9.02.2018 г. на ВКС
по т. д. № 834/2017 г., II т. о. ; Решение № 5 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 638/2012 г.,
III г. о.; Решение № 2 от 27.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2303/2017 г., III г. о. и др./.
В случая първоинстанционният съд се е съобразил с обстоятелствата, формулирани от
практиката на съдилищата. Отчетен е характерът на всяко едно от нанесените увреждания,
както и начинът на извършването. Отчетено е, че с деянието са причинени и други
увреждания, които пък са обезщетени в наказателното производство. По отношение на
причинените неимуществени вреди, болки и страдания, са изследвани показанията на
свидетелите, както и приетата по делото съдебно – психологическа експертиза.
По изложените съображения, съдът намира, че решението на първоинстанционния съд
е правилно и законосъобразно, като размерът на обезщетението е съобразен с критерия на
чл.52 от ЗЗД, а справедливо обезщетение, което би възмездило претърпените болки и
страдания на пострадалата, претърпени вследствие на деянието, извършено от Д.Н. на
29.01.2013 г., се равнява на сумата от 8000 лв.
По иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД за причинени на ищцата Д.Н. М.
неимуществени вреди в резултат на противоправно деяние от Д.Н., осъществено на
19.07.2013 г.:
С решение № 1705 от 18.10.2013 година, постановено по гражданско дело № 6 317 по
описа на Бургаски районен съд за 2013 година, ответникът Д.Н. е задължен да се въздържа
от осъществяване на домашно насилие по молбата от Д.Н.. В мотивите, предвид предмета
на спора, съдът е приел, че на 19.07.2013г. и 21.07.2013г. ответникът е извършил домашно
насилие по отношение на Д.Н., изразяващо се в отправяне обиди и заплахи за саморазправа.
Действително така постановеното решение не се ползва със сила на пресъдено нещо
относно извършване на деликта на 19.7.2013 г. Въпреки това за доказване на това деяние са
разпитани двама свидетели. Първоинстанционният съд е обсъдил показанията на
свидетелката М. В., като изрично е посочил, че „от нейните показания се установява, че тя
била на мястото на случката, за да язди. Ответникът Н. извадил трион и отишъл да реже
клон зад конюшнята. Извикал ищцата и й казал обидни думи, казал, че ще й отреже главата
и размахал трион. Свидетелката заявява, че искала да бъде близо, за да може ако се случи
нещо да й помогна. Впечатленията й са за това, че ищцата била разтреперана, изнервена и
заеквала.“. Следва да се посочи, че свидетелката М. също е узназа за случая от 19.07.2013 г.
Показанията на разпитаните по делото свидетели не си противоречат, като кореспондират
със събраните по делото писмени доказателства. По изложените съображения, съдът намира
възражението на ответника Н. за недоказаност на предявения иск за неоснователно.
Направени са и възражения за това, че свидетелите не е следвало да бъдат
кредитирани, поради наличие на наказателни спорове с ответника, както и срещу приетата
съдебно – психологическа експертиза и такова за давност, но предвид идентичността им с
възраженията, направени против иска по чл.45 от ЗЗД за деянието от 29.01.2013г., съдът
счита, че изложеното по – горе в пълна степен се отнася и до направените срещу този иск
възражения и е безпредметно тяхното приповтаряне.
По повод на размера на присъденото обезщетение е подадена въззивна жалба от
ищцата, предявила насрещния иск. Срещу така определения размер възразява и ответника.
На първо място следва да бъде отбелязано, че първоинстанционният съд е
констатирал, че с противоправното си деяние, ответникът Н. е причинил неимуществени
вреди, изразяващи се в изживяване на негативни емоции като стрес, уплаха, страх. В тази
насока следва е взел предвид и заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по
делото съдебно – психологична експертиза, като е посочено, че резултата от осъщественото
домашно насилие следва да бъде гледан като съвкупност от отделни актове, включително и
този. Посочено е, че към момента на експертизата е налице хронична тревожност, която
може да настъпи в резултат на продължаващо въздействие на стресиращи и травматични
събития, която тревожност е прекомерна в сравнение с обичайната, провокирана от
ежедневни ситуации. Поради това е отчел този акт на домашно насилие като един от
актовете на насилие допринесли относно посочения резултат. В тази връзка настоящият съд
21
намира, че първоинстанционния съд е съобразил всички релевантни за присъждане на
обезщетението обстоятелства, включително вида и характера на причинените от деянието
вреди, интензитета им и продължителността им, както и това, че неимуществените вреди са
причинени и от други деяния, съставляващи актове на домашно насилие.
Именно поради посоченото, не е основателно възражението на ищцата, че съдът не
бил съобразил, че тези последици са последвани от нов деликт, осъществен на 11.06.2014 г.,
както и че не е съобразил хроничната тревожност, постоянното безспокойство за живота и
здравето.
По изложените съображения, съдът намира, че решението на първоинстанционния съд
е правилно и законосъобразно, като размерът на обезщетението е съобразен с критерия на
чл.52 от ЗЗД, а справедливо обезщетение, което би възмездило претърпените болки и
страдания на пострадалата, претърпени вследствие на деянието, извършено от Д.Н. на
19.07.2013 г., се равнява на сумата от 2500 лв.
По иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД за причинени на ищцата Д.Н. М.
неимуществени вреди в резултат на противоправно деяние от Д.Н., осъществено на
11.06.2014 г.:
С Решение от 29.01.2015 година, постановено по въззивно гражданско дело № 2156 по
описа на Бургаски окръжен съд за 2014 година, е отменено решение от 11.11.2014 година по
гражданско дело № 4606 по описа на Бургаски районен съд за 2014 година и на молителката
наложена мярка за защита по реда ЗЗДН като ответникът Д.Н. е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие по молбата от Д.Н., забранено му е да приближава на
повече от 10 метра жилището, местоработата и местата за социално контакти на
молителката, задължен е да посещава специализирана програма и му е наложена глоба.
В тази му част първоинстанционното решение е обжалвано от ответника по насрещния
иск Д.Н..
Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
достигнал до извода, че деянието и причинените от последното увреждания и
неимуществени вреди са доказани. В тази връзка е посочено в мотивите на решението, че на
11.06.2014 година при възникнал конфликт между страните, в момент, в който Д.Н. се
навела да прибере помпа, която той дърпал, а тя не пускала, ответникът я бутнал и тя
паднала на земята.
Първоинстанционният съд е обсъдил и заключението по приетата по делото съдебно –
медицинска експертиза, както и показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази
връзка правилно е прието, че деянието, както и настъпилите увреждания и неимуществени
вреди са доказани.
Направени са и възражения за това, че свидетелите не е следвало да бъдат
кредитирани, поради наличие на наказателни спорове с ответника, както и срещу приетата
съдебно – психологическа експертиза и такова за давност, но предвид идентичността им с
възраженията, направени против иска по чл.45 от ЗЗД за деянието от 29.01.2013г., съдът
счита, че изложеното по – горе в пълна степен се отнася и до направените срещу този иск
възражения и е безпредметно тяхното приповтаряне.
По иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД за причинени на ищцата Д. М.
неимуществени вреди в резултат на противоправно деяние от Д.Н., осъществено на
05.09.2014 г.:
С Присъда № 81 от 12.05.2015 година, постановена по н.ч.х.д. № 4 973 по описа на
Бургаски районен съд за 2014 година ответникът Н. е признат за виновен в това, че на
05.09.2014 г., около 15,00 часа на територията на конна база, находяща се в местността
„Д.о.”, в землището на с. Твърдица, Община Бургас чрез удар с глава в лицето и чрез
изблъскване, причинил на Д.Н. лека телесна повреда, изразяваща се в увреждания по
главата, наранявания по тялото и контузия на ръката, довели до разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 1, вр. чл.
22
54, ал. 1 от НК са му наложени съответните наказания. С тази присъда подсъдимият е
признат за виновен и в това че в условията на съвкупност с горепосочените деяния, по
същото време и място - на 05.09.2014 г., около 15,00 часа на територията на конна база, е
извършил престъпление и по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 54,
ал. 1 от НК. С присъдата Д.Н. е осъден да заплати на осн. чл.45 от ЗЗД сумата в размер от
3000 лв. за деянието по чл.130, ал.1 от НК и 1500 лв. за деянието по чл.144 от НК,
представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди от всяко едно
престъпленията.
Настоящият съд намира, че изводите за допустимост на исковата претенция за
правилни. В случая въпреки че с присъдата е уважен предявения граждански иск за същите
увреждания, причинени от същото деяние, то в настоящия случай се твърди наличието на
продължителни и трайни увреждания, придружени с продължителни и трайни болки и
ограничаване движението на тялото в посочената област, поради недоказаност, както и за
силен емоционален стрес, страх за здравето и живота й, имуществото й и препитанието й,
отчаяние, потиснатост, депресия с паник атаки, ниска самооценка, проблеми в общуването и
реализирането й в социална среда за продължителен период от време, поради обезщетяване
с уважен с присъдата граждански иск. В случая твърдението е за болки и страдание и
неимуществени вреди, които са продължили по – дълго от обичайното за този тип
увреждания, поради което не може да се приеме, че предявеният иск е преклудиран от
силата на пресъдено нещо по постановената присъда в нейната гражданско – осъдителна
част. Причина е и това, че неимуществените вреди се твърди да са причинени и вследствие
на продължилия дълго оздравителен период. Ищцата твърди, че за тези вреди не е
обезщетена в наказателното производство.
На първо място се установява от представената по делото присъда, че в предявения
граждански иск в наказателния процес, не са индивидуализирани конкретно
неимуществените вреди от деянието от 05.09.2014 г. В съдебната практика на Върховния
касационен съд се приема, че за редовността на исковата молба по чл. 45 ЗЗД, при търсено
обезщетение за причинените неимуществени вреди, предметът на спора е очертан в рамките
на обичайните негативни преживявания за съответното деяние. Достатъчно е да се
претендира обезщетение на неимуществени вреди от съответния деликт. Само когато се
твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно
увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни
обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то
тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от
предмета на иска. /Така Определение № 9 от 5.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3103/2015 г., IV
г. о., ГК и др./. От тук следва извода, че ищцата вече е обезщетена в наказателното
производство с уважаването на гражданския иск за обичайните за такъв случай увреждания.
В случая тя твърди, че са налице болки и страдания, които обаче са продължими по – дълго
от обичайното.
В Решение № 196/2011 г. на IV ГО на ВКС по гр.д. № 1724/2009 г. е пояснено, че
ищецът може да предяви с иск цялото свое вземане за всички вреди (в това число и
бъдещите), произтичащи от едно увреждане, но той може да избере да предяви с иск само
част от вземането си. В първия случай нови вреди може да се претендират само при ексцес.
Това е така, тъй като съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетението се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Следва да се има предвид това
принципно положение при обезщетението за вреди от непозволено увреждане, а именно че
за едно и също деяние се дължи едно интегрално обезщетение за всички претърпени
неимуществени вреди. Извън него е само хипотезата на ексцес на вредите.
В тази връзка следва да се разгледа понятието „ексцес“ и неговата правна същност.
Практиката приема, че при ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение,
различно от първоначално предявеното, което произтича от новото му състояние, свързано с
23
появата на ново страдание или съществено усложняване на старите страдания.
Обезщетението е за новите вреди, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното
страдание. Протичащото без усложнения, макар и по-тежкото или по-бавно възстановяване
в сравнение с обичайното не може да бъде квалифицирано като ексцес. /Така Решение №
142 от 20.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3673/2016 г., IV г. о., ГК, Решение № 103 от
31.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3906/2014 г., IV г. о., ГК и др./. Следва да се подчертае, че
за появата на това ново състояние /новото страдание или съществено усложняване на
старите/ следва да е налице причинно – следствена връзка между последното и
противоправното деяние.
В случая първоинстанционният съд е изследвал въпроса за характера на уврежданията,
тяхната поява, както и причинените болки и страдания, вследствие на продължилия
оздравителен процес, както и на причиненно – следствената им връзка с деянието на
ответника Н. от 05.09.2014 г. В тази връзка се е позовал на съдебно – медицинската
експертиза, съгласно която в представената медицинска документация се съдържат данни за
увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб
с радикулопатия. Вещото лице е дал становище, че най – вероятно уврежданията се
дегенаративни, т.е. имат болестна причина. Изложено е, че липсата на компютърна
томограхия и консултация с неврохирург не позволяват по – точна преценка.
В приетата пред настоящата инстанция повторна съдебно-медицинска експертиза е
прието, че описаните от вещо лице увреждания може да са с травматична генеза, а именно
блъскането и падането върху бетонови блокчета, случило се на 05.09.2014 г.
Елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, включително и от
„ексцес“ следва да са доказани при условията на пълно и главно доказване. Това се отнася и
до причинната връзка. Единственото изключение е по отношение на „вината“, тъй като
чл.45, ал.2 от ЗЗД я презюмира. В настоящия случай ищцата не е доказала при условията на
пълно и главно доказване, всички елементи от фактическия състав, необходим за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Възраженията й в тази връзка са
неоснователни. Пред настоящата инстанция бе приета и изслушана повторна съдебно –
медицинска експертиза, която всъщност отново дава вероятностен извод за това, че вредите
може да са причинени от деянието от 05.09.2014 г. В тази връзка не е доказано категорично
причинно следствената връзка между твърдяните вреди и деянието от 05.09.2014 г., поради
което правилно първоинстанционният съд е отхвърлил насрещния иск за обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на деянието от 05.09.2014 г.
Поради съвпадането на изводите по фактите и правото на двете инстанции, решението
на Районен съд - Бургас следва да бъде потвърдено.
По въззивна жалба срещу Решение №260826 от 03.06.2021 г. по описа на БРС за
допълване на Решение №260395 от 04.03.2021 г. на БРС:
Съдът намира доводите на жалбоподателката Д. М. срещу посоченото решение в
частта, с която е оставено без уважение искането й за допълване на първоинстанционно
решение с присъждане на лихва за забава върху всяка една от главниците от датата на всеки
един от деликтите до датата на подаване на исковата молба. В случая е видно, че с молба
/“заявление/ от 29.05.2019 г. ищцата е заявила, че „вземането за забава е погасено по
давност, в предвид на което не поддържам искането си за същото“. Тази молба е подадена в
изпълнение на указания на първоинстанционния съд, по – конкретно да посочи периода, за
който счита, че се дължи лихва за забава преди подаване на исковата молба, цена на всяка
вземане, както и да внесе държавна такса. Това указания се отнася по отношение на лихвата
за забава върху всяка една от главниците, претендирани от ищцата по насрещните й искове.
Впоследствие с с Определение №2926 от 12.06.2019, БРС е прекратил производството в
частта, относно предявените искове за заплащане на лихви за забава върху главниците, по
които производството по делото не е прекратено. Това определение е връчено на ищцата М.,
последната не го е обжалвало и то е влязло в сила. В тази връзка невярно е посочено във
24
въззивната жалба на М., че „това определение не подлежи на обжалване, а неговата
законосъобразност се проверява от въззивния съд“.
Предвид изложеното съдът приема, че доводите по същество не подлежат на
обсъждане в настоящото производство. Посоченото определение именно защото слага край
на делото в тази част подлежи на отделно обжалване с частна жалба, защото прегражда
развитието на процеса. Неговата законосъобразност се проверява в рамките на
производството по обжалването му, като въпросът не може да бъде разглеждан в
настоящото производство, тъй като обжалването на това определение не е предмет на
настоящото дело.
По отношение на жалбата в частта, с която е оставено без уважение молбата за
изменение на постановените по делото решение в частта за разноските, съдът намира, че
последната е неоснователна.
Видно от представения договор за правна помощ е, че ответникът по насрещните
искове Д.Н. е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6720 лв. Като
предмет на договора е посочен в последния „защита по насрещен иск по гр.д.4982/18 г. по
описа на БРС, подаден от Д.Н.“. С първоначално подадената искова молба от Д.Н. е
представен друг договор за правна защита и съдействие за образуване и водене на
производството по делото по първоначално предявения иск за сумата от 5000 лв. За тази
сума заплатеният адвокатски хонорар е 720 лв. Ищецът по първоначалния иск Д.Н. е
претендирал присъждане на сума в размер от 4 020 лева, съгласно списъка по чл. 80 от
ГПК. Настоящият състав намира, че тази сума е именно с оглед осъществяване на защита и
съдействие по производството по предявените насрещни искове, както и по първоначалния
такъв, предявен от Д.Н., тъй както е видно и от представените договори за правна защита и
съдействие. Действително част от предявените насрещни искове са били отделени за
разглеждане в отделни производства, но следва да се посочи, че както и правилно БРС е
констатирал, по тях също има постъпил отговор, за който също следва да бъде заплатено
адвокатско възнаграждение. В случая именно от представените писмени доказателства се
установява, че претендираната от адв. Цонев сума е реално заплатена, както и е направена
във връзка с настоящото производство. Следва да бъде посочено и, че БРС я е определил
правилно, съобразявайки съотношението между отхвърлената и уважената част от всеки
един от исковете.
Следва да бъде посочено, че в хипотезата на обективно съединени искове, предявени с
една обща искова молба, какъвто е настоящият случай, минималното адвокатско
възнаграждение се определя за всеки от исковете поотделно. /Така Определение № 77 от
24.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1692/2021 г., I т. о., ТК/. В случая минималното
адвокатско възнаграждение по всеки един от предявените искове /първоначалния и
насрещните/ възлиза на 3743, 85 лв. Следва да се посочи, че по делото са извършени
множество процесуални действия, съединени са общо шест искови претенции, проведени са
множество заседания, допуснати и приети са няколко експерти, разпитани са свидетели,
представени са множество писмени доказателства. Видно от всичко изложено до тук,
заплатеното от ответника по насрещните искове адвокатско възнаграднеие не е прекомерно,
съобразно действителната правна и фактическа сложност по делото. Поради изложеното,
съдът намира направеното в този смисъл възражение от ищцата за неоснователно.
Поради съвпадането на изводите по фактите и правото на двете инстанции, Решение
№260826 от 03.06.2021 г. по описа на БРС за допълване на Решение №260395 от 04.03.2021
г. на БРС следва да бъде потвърдено.
При положение, че и двете страни имат качеството на въззивни жалбоподатели и
съдът достига до правен резултат, по силата на който по същество и двете въззивни жалби
са отхвърлени, БОС намира, че разноските за страните следва да останат така, както са
направени.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
25
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260395 от 30.03.2021 г. по гр.д. №4982/2018 г. по описа
на РС-Бургас.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260826 от 3.06.2021 г. на РС - Бургас по гр. д. №
4982/2018 г.
Решението подлежи на обжалване в частта относно предявените искове с правно
основание чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди, претърпени в резултат на деяния от
29.01.2013 г. и 19.07.2013 г. за сумите от 15 000 лв. и 10 000лв. пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
В останалата част решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26