РЕШЕНИЕ
№
328
гр. Враца, 09 .10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично заседание на 17.09.2020 г. /седемнадесети септември две
хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
при
секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА адм. дело
№ 313 по описа на АдмС
– Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК, във вр. с чл. 64, ал. 7 от Закона за министерството на вътрешните
работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на П.Б.Г.,
против Разпореждане рег. № 1795р-17689/16.07.2020 г. на Началник група ООР към
сектор „Охранителна полиция“ при РУ – Враца. С обжалваното разпореждане, издадено на основание
чл. 64, ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР на жалбоподателката е разпоредено, като
организатор на шествие и мирен граждански протест в подкрепа на Националния
граждански протест, да не нарушава обществения ред и да създаде необходимата
организация по време на протестните действия за недопускане нарушаването от
участниците в мероприятието на обществения ред, блокиране на пътни артерии,
както и нарушение на НОбС – Враца, НК, НПК, ЗМВР, ЗДвП и Закона за събранията,
митингите и манифестациите.
В жалбата се твърди, че разпореждането
е неправилно и незаконосъобразно, издадено в противоречие с чл. 64, ал. 5, т.
3, т. 4 и т. 5 от ЗМВР и с разпоредбите на АПК, както и че същото не е
мотивирано. Изложени са доводи, че шествието се провежда на места, за които
няма пропускателен режим, тъй като са публична собственост и са достъпни за
всички граждани, поради което е невъзможно организаторката да контролира
действията на хората, които по това време биха се намирали на тези места, както
и да гарантира, че никой от присъстващите няма да наруши законови разпоредби.
В с.з. подържа жалбата по изложените в нея съображения, допълнително доразвити
от процесуалния представител адв. К.К., който излага обстойни аргументи за
липсата на основание за издаването на процесното разпореждане, тъй като от
страна на полицейския орган не е събрана и представена информация за дори
хипотетично противоправно поведение на жалбоподателката. Намира неизяснената
фактическа обстановка и липсата на мотиви в оспореното разпореждане за
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което следва
да доведе до неговата отмяна от съда, като претендира разноски на основание чл.
38, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗА.
Ответникът по оспорването, Началник
група ООР към сектор „ОП“ при РУ – Враца в с. з. се явява лично и поддържа
аргументи, че разпореждането е издадено от компетентен орган, в предписаната от
закона форма и при наличие на основание за неговото издаване – Уведомление от
Община Враца до Началник РУ – Полиция – Враца за предстоящо протестно шествие,
заявено на открито от 17:30 ч. до 21:00 ч. за времето от 16.07.2020 г. до
24.07.2020 г.
По делото са приети представените с
административната преписка писмени доказателства.
Съдът след преценка на приложените
доказателства, доводите и твърденията на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена срещу
подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в
качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в
законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149, ал.1 АПК. Видно от приложената административна преписка оспореното
разпореждане е издадено на 16.07.2020 г., а жалбата против него е постъпила в
АдмС – Враца на същата дата, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, настоящият
съдебен състав я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1
от ЗМВР, послужила като правно основание за издаване на оспорения акт,
полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи,
организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение
на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. В
чл. 64, ал. 5 ЗМВР
е регламентирано задължителното реквизитно съдържание на издаденото в писмена
форма Разпореждане. В този случай то следва да съдържа в условията на кумулативност
следните реквизити: 1. наименование на органа, който го издава; 2. адресат на
разпореждането; 3. фактически и правни основания за издаване; 4. разпоредителна
част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за
изпълнението; 5. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва; 6. дата на
издаване и подпис на лицето, издало разпореждането, с означаване на длъжността
му.
Безспорно
установено по делото е, че оспореното Разпореждане е издадено от Началник група
ООР към сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Враца при ОДМВР – Враца, на когото
са възложени функции по охрана на обществения ред, т.е. от полицейски орган по
смисъла на чл. 57 ЗМВР. Като такъв в кръга на правомощията му е да издава
разпореждане като процесното, поради което същото е издадено от орган с материална
и териториална компетентност, като същото не е нищожно.
Спазена е установената писмена форма
по чл. 64, ал. 5
вр. с ал. 1 от ЗМВР,
а разпореждането съдържа наименование на органа, който го издава, адресат,
правно основание, разпоредителна част с ясно предписани задължения за адресата
/да не нарушава обществения ред, да създаде необходимата организация за по
време на протестните действия за недопускане от участниците в мероприятието на
нарушаване на обществения ред/, дата на издаване с подпис на издателя и
означаване на длъжността му. Безспорно е изискването на специалния закон по чл. 64, ал.
5, т. 3 ЗМВР, за наличие на фактически и правни основания, като част
от съдържанието на разпореждането на полицейския орган. Фактическите основания
представляват мотивите, от които страните и съдът могат да разберат
съображенията на органа, които са го ръководили при издаване на съответния
административен акт. Въз основа на тях адресатите на акта и съда разбират на
какво основание и във връзка с какви конкретни факти и обстоятелства е издаден
съответният акт. В случая фактическото основание за издаване на разпореждането
е уведомление на Община Враца рег.№ 9400-0-8126/14.07.2020г. до Началника на РУП – Враца за провеждане на
шествие и граждански протест, като един от организаторите на мероприятието е
именно жалбоподателката, видно от подписаното от нея Уведомление до Община
Враца с вх. № 9400-0-8126/14.07.2020г., с подробно описан маршрут на движение
на протестиращите. В Уведомлението на общината до началника на РУ – Враца е
посочено, районното управление да предприеме необходимите мерки за опазване на
обществения ред по време на мероприятието. Именно уведомлението е фактическото
обстоятелство възприето от органа като материално правно основание и мотивирало
го да издаде процесното разпореждане, тъй като сред основните дейности на МВР е
и превантивната такава, регламентирана в чл. 6, ал. 1, т. 8 ЗМВР. В текста на разпореждането
са посочени Уведомлението на оспорващата до Община Враца за провеждане на
мероприятието и Уведомлението на Общината до РУ – Враца, за предприемане на
необходимите мерки по опазване на обществения ред, същите са част от
административната преписка по издаване на обжалваното разпореждане и съдържат фактическите
обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. С оглед на изложеното съдът приема, че
са изпълнени изискванията на чл. 64, ал. 5 ЗМВР
и на чл. 59, ал. 2 АПК за постановяване
на мотивиран административен акт при спазване на процесуалните правила на
закона – противно на изложените в жалбата и доразвити в съдебно заседание възражения
на оспорващата.
Съобразно установените обстоятелства
по делото съдът намира, че са налице посочените в разпореждането обстоятелства
за издаването му и същото е материалноправно законосъобразно. Органът е
упражнил правомощието си по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР при наличие на изискуемите
материалноправни предпоставки. Съгласно посочената разпоредба, полицейските
органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации,
юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на
възложените им функции. Разпорежданията на полицейския орган са
задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за
лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му – чл. 64, ал. 4 от ЗМВР,
каквито данни в случая не са налице, а липсват и твърдения в тази насока.
В
чл. 6 ЗМВР са изброени основните дейности на
Министерството на вътрешните работи, част от които е и охранителната, която
според чл. 14, ал. 1 от същия закон
се изразява в дейност по опазване на обществения ред и осигуряване
безопасността на движението по пътищата в Република България.
От доказателствата по делото се
установява непротиворечиво, че в случая са били налице всички материалноправни
основания за издаване на процесното Разпореждане. Органите на МВР са били
сезирани писмено с Уведомление от Община Враца за организирано шествие и мирен
граждански протест в подкрепа на Националния граждански протест. Нормално и
логично, а опитът от провеждането на подобни мероприятия в национален мащаб
показва, че в такива ситуации под влияние на емоции или провокации е възможно
да се породи напрежение, което да ескалира до безредици и да се стигне до
увреждане на здравето на хората или увреждане на държавно, общинско или лично
имущество, независимо от предварително заявеното намерение за мирен протест.
Именно в изпълнение на законово вменените функции по опазване на обществения
ред полицейските органи са задължени да предприемат комплекс от мерки, задължителна
част от които са проучване и анализ на ситуацията, съсредоточаване на
необходимите сили и средства, отцепване на улици и райони, въвеждане на
временна организация на движението и пр., а друга с превантивна цел да бъдат
предупредени участниците в такива шествия да се въздържат от извършване на
правонарушения. Противно на наведените в жалбата и съдебно заседание доводи, с
оспореното разпореждане полицейския орган не прехвърля отговорността по
опазване на обществения ред върху жалбоподателката, нито ѝ вменява
задължение да контролира действията на всички хора, които по това време биха се
намирали на местата, част от маршрута на шествието. Разпоредено и е като
организатор, с произтичащите от този факт отговорности, тя самата да не
нарушава обществения ред и да създаде необходимата организация същия да не бъде
нарушаван от участниците в протеста, като разясни целта на мероприятието и
мирния начин на провеждането му. В случай, че някой въпреки положените от нея
усилия допусне правонарушение, то той носи лична отговорност за действията си
пред закона, доколкото административнонаказателната и наказателната отговорност
съгласно българското законодателство са лични. Противно на наведените в жалбата
доводи в разпореждането липсва предупреждение, че в случай на противоправни
действия от участниците в протеста, отговорността за тях ще бъде прехвърлена
върху жалбоподателката.
Неоснователно
е и възражението на процесуалния представител на оспорващата, че е необходимо същата
да е показала противоправно поведение, за да съществува основание за органа да
издаде разпореждане с такова съдържание. От една страна законът не поставя такова
условие, а от друга, ако вече е
извършила правонарушение или престъпление, би била обект на
административнонаказателна, респективно наказателна отговорност и разпореждане
от този вид би било безпредметно.
С оглед гореизложеното съдът намира,
че обжалваното разпореждане е постановено в съответствие с предоставената от
закона възможност на полицейския орган да извърши необходимите действия за
изпълнение на възложените му задължения по опазване на обществения ред.
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискването за форма, като
съдържа необходимите реквизити, при наличие на материалноправните предпоставки
за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие
с целта на закона, поради което се явява законосъобразен, жалбата като не
основателна следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото претенцията на жалбоподателката за присъждане на
направените по делото разноски е неоснователна и такива не ѝ се дължат.
От страна на ответника разноски не са претендирани, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на П.Б.Г. ***,
против Разпореждане рег. № 1795р-17689/16.07.2020 г. на Началник група ООР към
сектор „Охранителна полиция“ при РУ – Враца.
Решението
подлежи на обжалване, чрез АдмС-Враца пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
АДМ. СЪДИЯ: