Определение по дело №2391/2020 на Окръжен съд - Пловдив

                                  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 260334

       Пловдивският окръжен съд,гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

                                        Председател: Виолета Шипоклиева

                                                Членове: Фаня Рабчева

                                                                Костадин Иванов                                                      

 след като разгледа докладваното от председателя  в.ч.гр.дело № 2391 по описа за 2020 година, за да се произнеса, приема следното:

      Производство по чл.274ал.1 т. 2 от ГПК, вр. чл. 83 от ГПК.

      Жалбоподателят Ц.В.П., заявител по ч.гр.д. № 917/20г. по описа на РС-Пловдив, ХІV гр.с., моли да бъде отменено като незаконосъобразно определението на РС-Пловдив, с което му е отказано освобождаване от заплащане на възнаграждението за особен представител на „Це Ел Ер Комерс“ ЕООД. Заявява, че несъстоятелен е мотивът на съда, че“не попада“в приложение на разпоредбата на чл. 83 ал. 1 т. 1 от ГПК. Освен това, следвало да се има предвид, че доходите му в момента не позволяват заплащането на възнаграждение на особен представител на „Це Ел Ер Комерс“ ЕООД.

         Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 275 ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо определение на районния съд, разгледа частната жалба по същество.

         За да постанови обжалваното определение, с което оставя без уважение молбата на Ц.П. с правно основание чл. 83 ал. 2 от ГПК за освобождаване от дължими разноски, районният съд излага съображения: От една страна, съдът приема, че претенцията по настоящото дело е за плащането на възнаграждение по договор за управление; при което правоотношението е по граждански договор и заявителят не попада в разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК. Поради това съдът приема, че следва да се произнесе по искането за освобождаване от разноски, на основание чл. 83 ал.2 от ГПК. С оглед на представената по делото декларацията за имуществено състояние, съдът счита молбата за неоснователна; тъй като макар, че в представената декларация не се декларират никакви доходи, но след като молителят е в работоспособна възраст, същата му позволява да работи активно и да реализира такива. Констатира се, че няма твърдения и доказателства за влошено здравословно състояние, изискващо допълнителни средства за лечение или намаляващо възможността да полага труд. В тази насока, страната е декларирала, че не страда от заболяване, което да налага постоянни разходи, като няма и лица, на които да дължи издръжка. При което е направен извод, че обстоятелството, че молителят се намира в моментно затруднено материално състояние не е достатъчно, за да бъде освободен от заплащането на разноски за производството.

       Въззивният състав на ПДОС изцяло споделя направения от районния съд извод, че не следва да бъде освободен заявителят от заплащане на разноски по чл.83 ал.2от ГПК, в случая, за заплащане на възнаграждение на особен представител на длъжника „Це Ел Ер Комерс“ ЕООД.

      В тази насока, налице е константна съдебна практика, в т.н. и на ВКС, че отношенията между управителя и представляваното от него дружество, са гражданско правни – на мандат, а не – трудово-правни, независимо от наименованието на сключения между тях договор,/ В т.н. постановено по реда на чл. 274 ал. 3 от ГПК - Определение № 138 от 15.03.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 767/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С. Б., и др.п./. Поради което и законосъобразен е изводът, че не би могло да се приложи разпоредбата на чл. 83 ал. 1 т.1 от ГПК,т.е. екс леге, при наличие на визираните в нея предпоставки, страната да бъде освободена от заплащане на разноски по делото.

       Следователно, е необходимо съдът да прецени дали са налице предпоставки по чл. 83 ал.2 от ГПК за освобождаване на страната от заплащане на разноски по делото. В случая, всички предпоставки,визирани в т.т. 1-7 на ал. 2, чл.83 от ГПК се преценени в съвкупност, при което и законосъобразен е изводът, че данните за възрастта, здравословното състояние, семейното положение на молителят, дават възможност да се оцени неговата потенциална възможност да реализира доходи, от които да има възможност да заплати разноските по делото, респ. за особения представител на длъжника. В т.н. с оглед вида на претендираното вземане, неговата изискуемост, и възможност за предявяването му в значителен период от време, дават основание за извод, че молителят има възможност да реализира известни доходи за заплащане на тези разноски по делото. В т.н., следва да се има предвид, че от писмените изложения от негова страна по делото следва или, че същият притежава достатъчно правни знания, или че ползва такива на друго лице, което ги извършва от негово име, и за негова сметка.

     Предвид гореизложеното въззивният съд приема, че обжалваното определение на районния съд следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. чл. 274 ал.3,ал.4 от ГПК.

     Водим от гореизложеното и на основание чл.271 ал. 1 вр. чл. 278 ал. 4от ГПК, Пловдивският окръжен съд

                                      О П Р Е Д Е Л И :

     ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановеното на 04.09.2020г. Определение №260616 на Пловдивския районен съд, гражданско отделение, ХІV граждански състав, по частно гражданско дело № 917 по описа на съда за 2020година.

     ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1/

 

 

                                                                                2/