Р
Е Ш Е Н И Е № 2682
гр. Пловдив, 08.08.2016
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XV гр.
състав, в публично съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Кирил Петров
при секретаря Ирина Тодорова,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 17168 по описа на съда за 2015
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
Част втора, Дял първи на ГПК:
Предявен е иск от А.А.Г. срещу
„Крепежни изделия“ АД, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 12 300 лева, представляваща пропусната полза от получаване
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за времето 21.03.2008 г. –
25.08.2011 г., ведно със законната лихва.
Ищецът А.А.Г. твърди, че в
периода 03.06.1996 г. до 10.03.2011 г. е работил при ответника „Крепежни
изделия“ АД на различни длъжности, повечето от които III-та категория труд,
съгласно Инструкция № 13 от 2000 г. за прилагане Наредба за категоризиране на
труда при пенсиониране. Заявява, че в трудовата книжка, където е оформен
осигурителният му стаж при този работодател за изпълняването на тези длъжности
от 2000 г. му е призната II категория
труд. Заявява обаче, че отдел „Човешки ресурси” при ответника от началото на
2000 г. до прекратяване на ТПО през 2011 г., счита положения от него труд за III категория, поради което същият не е могъл
да се пенсионира през месец март 2008 г., когато е изпълнил всички
законоизискуеми критерии за пенсиониране. Със заявление вх. № **********г.
ищецът е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, като РУСО Пловдив му е отказало, тъй като не отговарял на
задължителните 15 год. за II
категория труд. С решение № **********на
Директора на ТП на НОИ Пловдив отказът на РУСО
Пловдив е отменен. След извършена проверка на ТД на НАП-Пловдив, бил признат
положеният от ищеца осигурителен стаж като II категория труд. Твърди, че многократно се
е обръщал към работодателя си за актуализиране на УП-а. Заявява, че именно с
оглед поведението на работодателя си е пропуснал ползи, получаване на лична
пенсия за осигурителен стаж за възраст за времето 21.03.2008 г. – 25.08.2011 г.
вкл. Претендира сумата от 12 300 лв., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок е
постъпил отговор от „Крепежни изделия“ АД, чрез процесуалните му представители
адв. Д. и адв. К.. Оспорват се твърденията на ищеца. Счита, че ищецът не е
доказал, че е придобил право на пенсия от дата 21.03.2008 г. Посочва, че липсва
фактическият състав по чл. 94, ал. 1 КСО за получаване на пенсия от ищеца към
процесната дата - 21.03.2008 г. Посочва също, че ищецът е бил на ТПО до
24.08.2011 г., като е получавал трудово възнаграждение в по-висок размер от
този на хипотетично дължимата пенсия. Оспорва акцесорната претенция за
законната лихва, тъй като счита, че такава не е направена в производството.
Моли
за отхвърляне на предявения иск.
С решение № 4624 от 03.12.2014
г. по гр. д. № 12379/2013 г. по описа на ПРС, I гр. с. е уважен частично искът за вреди,
претърпени от ищеца от вписване на неверни данни в издаден от ответника
документ обр. УП-2, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучаването на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 11.03.2011 г. до 24.08.2011
г. вкл., до сумата в размер на 1383.01 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба 28.06.2013 г. до окончателното изплащане,
като за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 12 300
лева (за периода от 21.03.2008 г. до 10.03.2011 г. вкл.) искът е отхвърлен.
Първоинстанционният съд по гр. д. № 12379/2013 г. по описа на ПРС се произнася
и по претенция на ищеца А.Г. с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ, като уважава
същата частично.
С решение № 951 от 29.05.2015
г. по гр. д. № 781/2015 г. по описа на Пловдивски окръжен съд е обезсилен
първоинстанционният съдебен акт в частта досежно иска за имуществени вреди от
неплатени пенсии в размер на 12 300 лева, като недопустим, тъй като ищецът
бил предявил друг иск за вреди, произтичащ не от неполучаването на пенсията за
осигурителен стаж и възраст, а от вреди, произтичащи „при изчисляване на
пенсията“. Въззивният съд посочил, че претенцията на ищеца произтича от
фактическите твърдения, че „определената пенсия на ищеца към март 2008 г. не
била индексирана с 20 % през 2009 г., а през 2013 г. не е била индексирана с
9.8%“. Ето защо намерил, че претендираните вреди се съизмеряват с това, че
размерът на тази пенсия следва да бъде по-висок, поради твърденията на ищеца,
че „за времето от 2000 г. до момента на прекратяване на трудовото
правоотношение ответникът следвало да довнесе разликата между платените
осигуровки за III категория труд до дължимите за II категория в професионален фонд“.
С определение № 406 от
19.11.2015 г. по гр. д. № 5061/2015 г. на ВКС, III гр. о. в производство по реда на чл. 288 ГПК, решението на въззивния съд в частта, с която е обезсилено решението на ПРС,
не е допуснато до касационно обжалване. Междувременно ВКС оставил без
разглеждане касационната жалба на ответника в настоящото производство „Крепежни
изделия“ АД срещу потвърдителното решение на ПОС по отношение претенцията по
чл. 222, ал. 3 КТ, като в тази му част решението по гр. д. № 12379/2013 г. по
описа на ПРС, I гр. с. е влязло в законна сила.
Предмет на настоящото
производство е претенцията за имуществени вреди досежно неполучването на пенсии
от ищеца А.А.Г..
Настоящият съдебен състав с
оглед обезсилването на решението на ПРС, в тази му част, поради произнасяне по
непредявен иск и изпълнявайки правомощията на възззива като инстанция по
същество при хипотетична нередовност на исковата молба (вътрешното убеждение на
съдебен състав, че е налице произнасяне по непредявен иск и заменянето на едни
фактически твърдения с други, винаги опира поне до нередовност на исковата
молба), е дал указания на ищеца А.А.Г. да уточни претенцията си в размер от
12 300 лева.
С
уточнителна молба от 07.03.2016 г. ищецът Г. е посочил, че претендира
неполучените ежемесечни плащания за пенсия за времето от 21.03.2008 г. до
24.08.2011 г. в размер на 12 300 лв. Претенцията се основавала на това, че
поради погрешна преценка на ответника (вписване на неверни данни във всички първични
документи), трудът му за времето от 01.01.2000 г. до 25.08.2011 г. е приет за III категория вместо за II. Допълва, че това го е лишило от
възможността да разбере, че придобива право на пенсия на 21.03.2008 г. и
своевременно да заяви тази претенция пред пенсионната администрация. Същите
уточнения са дадени от А.Г. и в открито съдебно заседание на дата 11.07.2016 г. по реда на чл. 145, ал. 2 ГПК. Ищецът
недвусмислено заявява в откритото съдебно заседание, че няма претенции във връзка с разликата на начисляваната пенсия, а
претендира вреди от неполучавани ежемесечни плащания на пенсия за периода
21.03.2008 г. до 24.08.2011 г. в размер на 12 300 лв. – 41 месеца по 300
лева.
Настоящият съдебен състав
съобразно чл. 270, ал. 3 ГПК правораздава само в рамките на върнатото за
разглеждане производство и не може да се произнася по други претенции (в този смисъл нововъведените факти и
обстоятелства от ищеца с уточнителната молба досежно допълнителни
възнаграждения за вреден труд и допълнителен отпуск за вреден труд, не следва
да се обсъждат).
Съдът,
като прецени по реда на чл. 12 ГПК събраните по делото и относими към
разрешаване на спора доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Относно
правната квалификация:
Съгласно чл. 226, ал. 1, т. 1 и
т. 2 КТ работодателят и виновните длъжностно лица отговарят солидарно за
вредите, причинени на работника или служителя поради неиздаване или
несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти,
свързани с трудовото му правоотношение или вписване на невернни данни в
издадените документи, а според ал. 3 на чл. 226 КТ – обезщетението по ал. 1
обхваща всички вреди, претърпени от работника или служителя, включително и
неимуществените. Отговорността по чл.
226 КТ е специална, произтича от трудовото правоотношение и изключва
разпоредбите на чл. 45 и следв. ЗЗД.
Фактическите твърдения на ищеца
намират опора именно в това, че отдел „Човешки ресурси” при ответника от нач.
2000 г. до прекратяване на ТПО – 2011 г., счита положения от него труд за III категория, както и че, въпреки многократни
молби към работодателя, УП-а на А.Г. не било актуализирано. Ето защо съдът
намира, че прецизната правна квалификация в случая е именно чл. 226, ал. 1, т.
2 във вр. с ал. 3, изр. 1 КТ. Съобразно фактическите твърдения и
обстоятелството, че отговорността по чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ е специална
деликтна отговорност (с оглед закрилата на работниците и служителите) съдът
намира, че е разпределил доказателствената тежест по така предявения иск и
липсват пречки да се произнесе по
съществото на така квалифицираното искане.
Не се споделят и доводите на
ответника досежно евентуалната налична вреда при иск с правна квалификация чл.
226 КТ във връзка с цитираното и представено във формата на заверен препис от
него решение № 308/11.07.2011 г. по гр. д. № 1732/2010 г. на IV г. о. на ВКС. Представеното съдебно решение
изобразява качествено различна хипотеза, при прекратяване на ТПО поради
придобиване право на пенсия, но вписване в трудовата документация на друго
правно основание. Освен това законът е категоричен „обезщетението по ал.
1 обхваща всички вреди, претърпени от работника или служителя, включително и
неимуществените“ – чл. 226, ал. 3 КТ. Следователно при претенция по чл. 226,
ал. 1 КТ могат да се претендират всякакви имуществени вреди, поради вписване на
неверни данни в издадените от работодателя документи, а не само вреди, които да
се съизмеряват с неполученото брутно трудово възнаграждения, както е при
специалната хипотеза на чл. 226, ал. 2 КТ.
Предмет на настоящото
произнасяне е и искането за присъждане на законна лихва. Същото има акцесорен
характер и е в зависимост от главния дълг, поради което може да се направи и
устно в съдебно заседание във всяко положение на делото, включително и пред
второинстанционния съд /решение №
221/08.06.1999г. на 5-чл. състав на ВКС, решение № 32 от 15.05.2014 г., т. д. №
1897/2013 г. на I т. о. на ВКС/.
Досежно дадените указания от
въззивния съд с решение № 951 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 781/2015 г. по описа
Пловдивски окръжен съд. На първо място въпреки обезсилването поради
разглеждането на непредявен иск, то настоящият съдебен състав не би могъл да се
произнесе по различен иск от квалифицирания по-горе, тъй като противното би
довело до нарушаване на вътрешното убеждение на съда /чл. 12 ГПК/, би поставило
под въпрос независимостта на съдебния състав, както и накърнило диспозитивното
начало в процеса /чл. 6 ГПК/.
На второ място и само за
пълнота с оглед указанията на въззивната инстанция /виж стр. 2, абзац последен
от акта по същество на ПОС/ следва да се добави и следното – евентуална
претенция за заплащане на разликата в размера на осигуровките на за втора
категория труд в полза на ТД на НАП Пловдив би била недопустима, тъй като тези
плащания не се дължат на самия ищец, а са в полза на бюджета за обществено
осигуряване. Не става ясно също така как довнасянето на осигуровки би се
отразило на пенсията на ищеца, тъй като видно от разпореждане за отпускане на
пенсия № ********** ***, от започването на изплащане на пенсия на ищеца му е
зачетен като осигурителен стаж от II
категория
труд и спорния период от 01.01.2000 г. до прекратяване на ТПО с „Крепежни
изделия“ АД. Т. е. от момента, в който е започнало изплащане на пенсия на ищеца
Г. – 25.08.2011 г., НОИ е актуализирал положените от него категории труд
съобразно действително положение, а не съобразно трудовата документация на
ответника.
Относно указания на ПОС за
съобразяване с твърденията в исковата молба, че „определената пенсия на ищеца
към март 2008 г. не била индексирана с 20 % през 2009 г., а през 2013 г. не е
била индексирана с 9.8%“, следва да се отбележи, че А.Г. получава пенсия от
25.08.2011 г. и в този смисъл не става ясно за какъв индекс през 2008 г. и 2009
г. става на въпрос.
Освен всичко изложено, ако
действително такива бяха фактическите твърдения на ищеца, на същия му е дадена
възможност да уточни претенцията и да изправи нередовностите по исковата молба.
Въпреки което същият е категоричен,
че няма претенции във връзка с разликата на начисляваната пенсия, а претендира
вреди от неполучавани ежемесечни плащания на пенсия за периода 21.03.2008 г. до
24.08.2011 г. в размер на 12 300 лв. – 41 месеца по 300 лева. Интерес буди и фактът, че в нито един
момент ищецът не е посочил, нито подробни фактически
твърдения, нито конкретен петитум с ясен
размер и период относно претенция, свързана с разлика относно внесени
осигуровки или индекси.
Предвид всичко изложено съдът
следва да се произнесе по предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1, т.
2 във вр. с ал. 3, изр. 1 КТ за пропуснати ползи, изразяващи се в неполучавани
ежемесечни плащания на пенсия за периода 21.03.2008 г. до 24.08.2011 г. в
размер на 12 300 лв.
Фактически състав:
Фактическият
състав на така предявеният иск включва наличието в кумулативност на следните
юридически факти: 1/вписване на неверни данни в издадени документи; 2/вреди
причинени на работника/служителя; 3/причинно-следствена връзка между документите,
отразяващи неверни данни и вредите причинени на работника/служителя.
Не
се спори между страните, че ищецът е бил в ТПО с ответника от 03.06.1996 г. до
10.03.2011 г., както и, че до 31.12.1999 г. осигурителният стаж на заеманите от
ищеца длъжности е зачетен за такъв по II
категория
труд. Видно от удостоверение от работодателя „Крепежни изделия“ АД от
09.10.2009 г. /виж л. 10 от гр. д. № 2042/2013 г. на ПОС/, се установява, че за
периода от 01.01.2000 г. до 21.04.2009 г. за А.А.Г. се е водило, че упражнява III категория труд. През този период ищецът е
заемал следните длъжности при работодателя – „пресьор на нагрети метални
заготовки-валцовач“ в периода 01.01.2000 г. – 16.02.2004 г., „****“ в периода
17.02.2004 г. – 28.02.2004 г., „****“ в периода 01.03.2004 г. – 09.10.2005 г.,
****“ в периода 10.10.2005 г. -08.05.2006 г., „****“ в периода 09.05.2006 г. –
31.07.2007 г. и „****“ в периода 01.08.2007 г. – 10.03.2011 г.
Спорно
е обстоятелството дали по длъжностите: „пресьор на нагрети метални
заготовки-валцовач“, „****“ и „****“, трудът на ищеца при ответника следва да
се определи като такъв от II категория.
С приложеното по производството решение № **********на
Директора на ТП на НОИ Пловдив е прието, че осигурителният стаж, положен от А.
Г. в „Крепежни изделия“ АД досежно посочените по-горе длъжности в цех обособено
топлопресово производство следва да се причисли към II категория труд, съобразно чл. 2 от Наредба
за категоризиране на труда при пенсиониране.
В
преклузивния срок по чл. 146, ал. 3 ГПК ответникът е оспорил
законосъобразността на решението на ТП на НОИ Пловдив по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК. Въпреки че същото е допустимо, изхождащо от страна неучастваща в
административното производство, то е неоснователно. Втора категория е трудът
полаган по длъжности, посочени в чл. 2 от Наредба за категоризиране на труда
при пенсиониране. В т. 4 на чл. 2 от Наредбата е посочено следното: „работници,
инженерно-технически специалисти и ръководни служители до ръководител на цех
включително при производството, леенето и пластичната обработка на металите без
включените в чл. 1, т. 7“. Обстоятелството, че в ал. 8 на чл. 9 от Инструкция №
13 от 31.10.2000 г. относно приложението на Наредбата, се предвижда
„предприятията в страната, в които се осъществява производството, леенето и
пластичната обработка на металите, се обявяват в списък в ТП на НОИ“ е
задължение, което е относимо към работодателя и неспазването му евентуално би
могло да доведе до административно-наказателна отговорност, но само по себе си
невключването в този списък при доказано наличие на хипотезата на чл. 2, т. 4
от Наредбата, не означава, че положеният труд следва да се квалифицира като III категория. От представените и приложени
доказателства (преписка на ТД на НАП-Пловдив, касаеща извършена проверка за неспазване
на осигурително законодателство в „Крепежни изделия“ АД, предложение за
прекратявеане на ТПО – л. 11 от гр. д. № 2042/2013 г. на ПОС и др.) е видно, че
ищецът относно длъжностите, за които е спорна полаганата категория труд, е
работил в цех „Топлопресов“. Обстоятелството, че ищецът е полагал труд по
длъжностите „********“, „****“ и „****“ в специализиран цех, обособен от
работодателя-ответник и наличието на хипотезата на чл. 2, т. 4 от Наредба за
категоризиране на труда при пенсиониране, водят до извода, че полаганият труд
от ищеца за посочените длъжности, правилно и категоризиран с решение № **********на Директора на ТП на НОИ
Пловдив, като II категория
труд. Ето защо оспорването на законосъобразността на административния акт е
неоснователно.
Относно претърпените вреди:
Твърденията за вреди от
неполучавани ежемесечни плащания на пенсия за периода 21.03.2008 г. до
24.08.2011 г. в размер на 12 300 лв. – 41 месеца по 300 лева по съществото си
представляват претенция за пропуснати ползи. С Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС е даден
принципен отговор относно претенциите за пропуснатите ползи. В ТР е посочено,
че: „Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда,
това предположение трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за
сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане
за закономерно настъпване на увеличаването.Сигурна възможност за увеличаване на
имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при обичайното
развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се
направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е
могла да настъпи положителна промяна.“
Пропусната полза е
неосъщественото сигурно увеличаване на имуществото. Установяването й се
основава на предположение за състоянието му, ако не беше засегнато от конкретно
сочените неправомерни действия. Увеличаването на имуществото следва да е
сигурно при нормалните за случая обстоятелства и състояние на гражданския
оборот / виж решение № 72 от
1.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 833/2010 г., III г. о./.
Относно
придобиването на право на пенсия като субективно материално право:
Правото на пенсия е
конституционно /основно право/, тъй като е една от основните форми, в които се
проявява и чрез които се осъществява правото на обществено осигуряване /виж
чл.51 от Конституцията/. По съдържание правото на пенсия е осигурително
субективно потестативно /преобразуващо/ право. Упражняването му внася
двойствена промяна в правното положение на осигуреното лице. От една страна то
променя осигурителното правоотношение между осигуреното лице и осигурителния
орган. От друга страна упражняването му променя правното положение на
осигуреното лице. От осигурено лице по чл.4 и чл.4а КСО, то придобива правното
качество на пенсионер.
Като субективно право, правото
на пенсия възниква за осигуреното лице при наличие на предвидените в закона
предпоставки и се осъществява, като се следва определена административна
процедура. В разпоредбите на КСО и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
/НПОС/ се съдържат правни норми, уреждащи потестативното/преобразуващото право/
на пенсия за осигурителен стаж и възраст и начина на упражняването му – чл.68 –
чл.69в КСО, чл.94 КСО, чл. 1 и сл. от НПОС. Производството започва с
подаване на заявление от лицето, придобило право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст. По правната си характеристика, самото заявление за отпускане
на пенсия представлява едностранно волеизявление, с което дадено физическо лице
манифестира желанието си да упражни правото си на определен вид пенсия, каквото
право претендира, че има. Волеизявлението на осигуреното лице обаче, не е
достатъчно за упражняването на субективното право на пенсия. В този
смисъл, правото на пенсия е едно потенциално право, чието реално осъществяване
изисква - предприемане на необходимите действия от правоимащия и волеизявление
на осигурителния орган за отпускане на пенсията от определена дата. Тъй
като упражняването на това право се извършва по административен ред новият
юридически факт е постановеният административен акт - разпореждането от
съответния териториално компетентен орган на НОИ, с което се отпуска пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Важно е да се
вметне, че с оглед действието във времето на материалноправните норми и липсата
на обратно действие на разпоредбата на чл. 94 КСО, релевантният момент, към
който следва да се посочат предпоставките за реализиране на правото на пенсия,
е периодът 21.03.2008 г. до 24.08.2011 г. За този период действащата
материалноправна разпоредба на чл. 94, ал. 1 КСО, предвижда следното:
“Чл. 94.
(Изм. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г.) (1) Пенсиите се
отпускат от датата на придобиване на правото, а за пенсиите за осигурителен
стаж и възраст - от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с
необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото,
съответно от прекратяване на осигуряването. Ако документите са подадени след
изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, съответно от
прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаването
им.”
Разпоредбата в този и вид е в сила до 01.01.2012 г., а изискването
за прекратяване на осигуряването до 01.01.2013 г.
При това положение
за процесния период субективно право на пенсия възниква за
осигуреното лице при наличие на предвидените в закона предпоставки:
1/заявление до административния
орган;
2/прекратяването на
осигуряването;
3/административно производство
и произнасяне на административния орган – като пенсиите се отпускат – а/ от датата на
прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от
придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването и б/от датата на подаване на заявлението, ако документите са
подадени в 6-месечен срок от прекратяването на осигуряването;
По същество:
Не е спорно по
производството, че ищецът е подал зявление с вх. № **********г. за отпускане на
пенсия до РУСО Пловдив. От друга страна от справка ТД на НАП Пловдив /л. 66 и
67 от гр. д. № 12 379/2013 г. по описа на ПРС/ е видно, че лицето А.А.Г. е
осигурявано до 08 месец 2011 г. включително от работодателя „Спартак Секюрити“
АД. Следователно за процесния период 21.03.2008 г. до 24.08.2011 г. ищецът е бил
осигуряван, а освен това е подал заявление за отпускане на пенсия на дата
28.03.2011 г. При това положение няма как да се приеме, че същият е претърпял
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, въпреки че се установява да е полагал II категория труд при
работодателя за длъжностите „пресьор на нагрети метални
заготовки-валцовач“, „****“ и „****“.
Както се посочи по-горе
константна и безпротиворечива е практиката, че пропусната полза е неосъщественото сигурно увеличаване на имуществото.
В случая в процесния период за ищеца са били налице пречки, които не са
позволявали изплащането на пенсия – до дата 28.03.2011 г. (липса на заявление,
с което да сезира административния орган и налично осигуряване от работодател),
а за периода от 28.03.2011 г. до 24.08.2011 г. (ищецът е бил осигуряван от
„Спартак Секюрити“ АД въпреки действащия към този момент текст на чл. 94 КСО).
Важно е да се направи и
разграничение и между трудовото и осигурително законодателство.
Обстоятелството, че и към 2011 г. КТ не забранява полагането на труд и
получаването на пенсия за осигурителен стаж и възраст едновременно, както и, че
осигуряването на дадено лице след придобито право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст не е основание за спиране или прекратяване на пенсията, са
ирелевантни за настоящия спор. Т. е. възможността по законодателството към 2011
г. след като едно лице придобие право на пенсия, към който момент осигуряването
му следва да е прекратено, в бъдеще да бъде отново подновено осигуряването,
нямат отношение към ключовия въпрос за спора. Основният спорен момент и
обуславящ въпрос в случая е относно момента на отпускане на пенсия. А към
твърдяния от ищеца период за това, са били налице императивни пречки (чл. 94 КСО), които не дават основание да се приеме, че А.Г. е пропуснал сигурно увеличаване
на своето имущество.
При това положение претенцията
на ищеца се явява изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена, поради
липсата на причинени вреди на А.Г., изразяващи се в пропуснати ползи.
По
разноските:
При този изход на спора,
разноски се дължат само на ответната страна по производството. На основание чл.
78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
1240.80 лева с ДДС, представляваща разноски на ответника за заплатен адвокатски
хонорар (представени са списък по чл. 80 ГПК – л. 16 от производството и
доказателства за заплащането на хонорара по банков път – л. 19 от
производството).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.А.Г., ЕГН
**********,***, срещу „Крепежни изделия“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“
№ 15, иск с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3, изр. 1 КТ, за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи, поради неполучавани ежемесечни плащания на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст за периода от 21.03.2008 г. до 24.08.2011 г. в размер на 12 300
лв., поради вписване на неверни данни от работодателя „Крепежни
изделия“ АД в издадена на ищеца трудова документация досежно категоризирането
на полагания от него труд, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 28.06.2013 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А.А.Г., ЕГН
**********,*** да заплати на „Крепежни изделия“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Кукленско
шосе“ № 15, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1240.80 лева с ДДС
/хиляда двеста и четиридесет лева и осемдесет стотинки с ДДС/, представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за производството.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ПОС по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
Районен съдия: /п/ Кирил
Петров
Вярно с оригинала!
ИТ