№ 937
гр. Варна , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ в публично заседание на девети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20203110110004 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от ЯН. АЛ. ИВ., ЕГН
********** от гр. Варна, ж.к. В., бл. 62 в качеството й на майка и законен представител на
детето Ж.Я. И., ЕГН *********** срещу „П.Й.“ ЕООД , ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. Д. №58, ет.7, офис № 8 в качеството му на съдружник с
95 % дялово участие в ДЗЗД „С.“, Булстат ********** за осъждане да заплати сумата от
1900 лева представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени на детето
вследствие на претърпени болки и страдания в резултат от нанесени уреждания на
03.07.2020г. след удар в главата в строително съоръжение, разположено на строителен обект
в гр. Варна, ж.к. Т., бл.49, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
увреждането – 03.07.2020г. до окончателно изплащане на задължението, както и срещу
„Д.“ ООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Д. №12 в
качеството му на съдружник с 5 % дялово участие в ДЗЗД „С.“, Булстат ********** за
осъждане да заплати сумата от 100 лева представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, причинени на детето вследствие на претърпени болки и страдания в резултат от
нанесени уреждания на 03.07.2020г. след удар в главата в строително съоръжение,
разположено на строителен обект в гр. Варна, ж.к. Т., бл.49, ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на увреждането – 03.07.2020г. до окончателно
изплащане на задължението, на осн. чл. 49, ал.1 ЗЗД.
В условията на евентуалност е предявен иск срещу Д. Н. М., ЕГН ********** от гр.
Варна, ул. Свобода №20, вх.1, ат.1, ап.83 за осъждане на ответника да заплати сумата от
2000 лева представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени на детето
1
вследствие на претърпени болки и страдания в резултат от нанесени уреждания на
03.07.2020г. след удар в главата в строително съоръжение, разположено на строителен обект
в гр. Варна, ж.к. Т., бл.49, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
увреждането – 03.07.2020г. до окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 03.07.2020г. в гр. Варна детето Ж.,
придружена от Деница И. отивало към детска занималня намираща се в бл.49 на ж.к. Т.. Към
този момент пред стълбите на входа на жилищната сграда се осъществявали строително –
ремонтни работи, като за целта били разположени строителни съоръжения, сред които и
подемен кран. При преминаване на детето през необезопасените стълби, на които стълби
бил монтиран и подемният кран, детето ударило главата си в него, вследствие на което
получило разкъсано – контузна рана на главата с кръвотечение и травматичен оток в челно
теменната област. Посочва се, че изпълнител на СМР е ДЗЗД „С.“, в което главните
ответници „П.Й.“ ЕООД и „Д.“ ООД са съдружници със съответно 95 и 5 процентно дялово
участие, а координатор по безопасност и здраве за етап на изпълнение на строежа е
евентуалният ответник Д. Н. М..
След инцидента детето било заведено по спешност в ****** „С.М.“ ЕАД – Варна,
където раната на главата била обработена. На детето била поставена инжекция за тетанус,
било предложено хоспитализация на детето в болничното заведение но ищцата в качеството
й на майка на същото отказала. Детето било насочено към съдебна медицина при *****
„С.А.“ – Варна АД, където бил осъществен преглед при който е установено наличието на
рана с неравни ръбове в челно теменната област с дължина от около 1,5 см.Наличие на слаб
оток с диаметър от около 3 см. През нощта, а в последствие дни след това детето било
уплашено и неспокойно, при което ищцата завела последното при личния му лекар, който
насочил детето към психолог. На 07.07.2020г. била осъществена среща с психолог, който
установил, че към този момент все още детето не се е преборило със случилото се.
Твърди, че вредите които са причинени на детето са вследствие на необезопасяване
на строителната площадка и неосигуряване на подход за детската занималня намираща се в
жилищната сграда. Претендира заплащане на обезщетение за причинените неимуществени
вреди срещу изпълнителите на строителните дейности, като в условията на евентуалност в
случай, че предявените искове срещу главните ответници бъдат отхвърлени, насочва искът
си към координатора по безопасност и здраве за етап изпълнение на строителните дейности
на строителния обект.
В срока по чл. 131 ГПК писмен отговор от ответника „П.Й.“ ЕООД не е депозиран.
В срока по чл. 131 ГПК писмен отговор от ответника „Д.“ ООД не е депозиран.
Депозиран е отговор по чл. 131 ГПК от евентуалния ответник Д. Н. М.. В отговора на
исковата молба се посочва, че в действителност в сградата, в която се е помещавала детската
занималня са се осъществявани СМР по саниране от главните ответници. Посочва, че достъп
до занималнята е осигурен чрез вътрешни съответно от външните стълби, където се е
2
качвало детето. Излагат се възражения, че въпросният инцидент е осъществен около 10,00
часа на посоченият в исковата молба ден, а не в по – ранен посочен в исковата молба час.
При това се посочва, че с управителя на детската занималня е имало уговорка до 9,00 часа на
съответния ден да бъде осигурен безопасен достъп на децата и родителите през главния
вход до занималнята, след което време СМР на обекта започвали и за целта входната врата
била заключвана с цел предотвратяване на инциденти. Посочва, че майката на детето е
съпроводила последното до стълбите, след което го е пуснала да тича нагоре по стълбите,
където се е намирал входа на занималнята. Оградата на обекта към този момент била
отворена доколкото на обекта имало разположена строителна техника, която извършвала
товаро – разтоварни дейности.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представен по делото е констативен протокол от 07.07.2020г. съставен от ДНСК-
РДНСК Варна, в който се посочва, че в гр. Варна, ж.к. Т.,бл.49 е разположена строителна
площадка с оглед изпълнение на национална програма за енергийна ефективност на
многофамилните жилищни сгради на територията на общината. Изпълнител на проекта на
„С.“ ДЗЗД, гр. Варна със седалище ул. Д. №58, ет.7, офис №8, представлявано от Й.Й..
От справка от регистър Булстат се установява, че участници в ДЗЗД „С.“ – гр. Варна
са търговските дружества „П.Й.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. Д. №58, ет.7, офис № 8 в качеството му на съдружник с 95 %
дялово участие в ДЗЗД, както и „Д.“ ООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. Д. №12 в качеството му на съдружник с 5 % дялово участие в
ДЗЗД.
С наказателно постановление №ВН-42-39/13.08.2020г. на Началника на РДНСК –
Варна е наложена глоба на Антон Димитров Георгиев в качеството му на „технически
ръководител“, назначен със заповед №11/21.11.2019г. на управителя на „П.Й.“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, за това че не е осъществил
контрол по спазване изискванията за здравословни и безопасни условия на труд при
изпълнение на строеж във връзка с национална програма за енергийна ефективност на
многофамилните жилищни сгради на територията на общината, по отношение на обект в гр.
Варна, ж.к. Т.,бл.49. При проверка е констатирано, че строителната площадка не е оградена
надлежно за недопускане на външни лица в зоната на строителна механизация и местата за
складиране на строителни материали. От към източната фасада оградата е премахната и
строителната площадка не е обезопасена.
Представено по делото е и наказателно постановление № ВН-41-38/13.08.2020г.на
Началника на РДНСК – Варна, с което на Д. Н. М., в качеството му на „координатор по
безопасност и здраве“, назначен със заповед №12/21.11.2019г. на управителя на „П.Й.“
3
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, е наложена глоба за
неизпълнение на задължения по чл.11, т.6 от Наредба №2/22.03.2004г.
Представена е служебна бележка №2/31.08.2020г., от която се установява, че детето
Ж. посещава детска занимания „З.М.“ при НЧ „Х.С. 1946“ с адрес в гр. Варна, ж.к. Т., бл. 49.
Представено по делото е медицинско удостоверение № 575/2020г. издадено от *****
„С.А.В.“ АД, по отношение на детето Ж., в което се сочи, че на 03.07.2020г. същото е
прегледано от специалист към отделение по съдебна медицина на болничното заведение,
като е констатирано обективно състояние, което се характеризира с наличие на рана в
теменната област на главата, същата с неравни ръбове и дължина от около 1,5
см.Установява се оток с диаметър около 3 см.Посочва се, че са касае за разкъсно-контузна
рана и травматичен оток в областта на главата, които са обусловили временно разстройство,
което не е опасно за живота.
Представен е амболаторен лист № 4149/06.07.2020г. за осъществен преглед на детето
Ж. от д-р. Караджов, в който се посочва, че детето се оплаква от нарушения на
съня.Вследствие на прегледа детето е насочено за консултация с детски психолог.
Представена по делото е психологична консултация на детето Ж. с доктор Г. –
клиничен психолог, в която се посочва, че детето все още не е преработило случилото се с
нея в следствие на инцидента от 03.07.2020г., което се дължи на неската възраст на детето в
която се намира то, както и краткото време от настъпването му. Препоръчва се да бъде
осъществена допълнителна работа с детски психолог с оглед предотвратяване на късните
последици от нанесената психологична травма.
Прието по делото е заключение по назначена съдебно – медицинска експертиза на
в.л. д-р. Д.Д., която е изготвена съобразно представените по делото документи, включително
и след преглед на детето Ж.. Експерта посочва, че вследствие на удара е получена разкъсно-
контузна рана с дължина от около 1,5 см. в челно – теменна област на главата, както и
травматичен оток с диаметър от около 3 см. в същата област. Така причинените
травматични увреждания отзвучават в рамките на около 2-3 седмици. При изслушването си
в открито съдебно заседание при приемане на заключението в.л. пояснява, че така
нанесеното увреждане се характеризира с кръвотечение, същото е болезнено, като допуска
наличието на главоболие вследствие на удара. Посочения период за възстановяване от около
2-3 седмици е съобразен с възрастта на детето, доколкото в ранна възраст възстановителните
процеси са значително по – бързи. При извършване на преглед на детето към момента на
изготвяне на заключението, последното не е споделило пред в.л. оплаквания за главоболие.
Пояснява, че разкъсно – контузната рана в областта на главата е самостоятелен провокиращ
фактор за причиняването на главоболие при детето.
По искане на ищеца е разпитана свидетеля К.П.Л.- без дела и родство със страните.
Свидетеля посочва, че на 03.07.2020г. е била на работното си място в Читалище „Х.С.“. Към
4
този момент в блока №49 в ж.к. Т. е бил наличен ремонт за саниране на сградата. На
стълбищната площадка, която е използвана за достъп до детското заведение е бил монтиран
кран, което е затруднявало достъпа до помещението. Свидетеля посочва, че работник от
строежа е указвал съдействие при преминаване през площадката. Около 08,30 – 80,45 е чула
Ж. да плаче, при което е констатирала, че по главата на детето е имало кръв. Изрично се
посочва, че през деня на инцидента входа на детската занимания е бил през стълбите от към
площадката при достъп директно към помещението. В този ден за достъп до същото не е
използван заден вход на жилищния блок, доколкото той е бил заключен. Достъпът до
площадката е реализиран по стълби с дължина от около 3 метра, които не са били
обезопасени с парапет.
Разпитана по искане на ищцата е свидетеля Д.Р. И. – без дела и родство със страните.
Свидетеля на 03.07.2020г. по молба на майката на Ж. е завел детето на занимания. При
пристигане на място свидетеля и детето са се насочили централния вход на блока, като
преминавайки през него е следвало да стигнат до врата, която е водила до тераса и от там до
заниманията. Работник от строителната площадка е напътил свидетеля и детето да се върнат
доколкото вратата била заключена и за достъп до помещението следвало да мината през
стълбите. Самите стълби били високи, без парапет, а в края на същите, на стълбищата
площадка бил монтиран кран. Друга алтернатива за вход към заниманията в този ден не е
имало. Работник от обекта се качил на стълбите, като застанал странично на тях, съответно
подал ръка на детето за да му помогне, като в момента в който детето се качило на терасата
си ударило главата в стърчащо желязо, което било част от монтирано строително
съоръжение - кран. От главата започнала да тече обилно кръв. Детето било откарано до
спешно отделение, където е насочено към неврохирургия. Свидетеля посочва, че от майката
на Ж. й е известно, че след инцидента та изпитва проблеми със съня, буди се, сънува
кошмари. При всеки контакт с нея детето се вършало към инцидента осъществен в този ден.
Посочва, че след инцидента Ж. е започнала да се оплаква от главоболие, каквито оплаквания
до този момент е нямала.
Разпитан по искане на ответника е свидетеля С.С. – без дела и родство със страните,
работник в ответното дружество „П.Й.“ ЕООД. Посочва, че през 2020г. е участвал в
строителни работи, които ответникът е осъществявал в ж.к. Т.. Свидетеля посочва, че по
наличните стълби бил премахнат парапета, на площадката бил монтирана платформа, която
било използвана за скеле. В деня на инцидента алтернативния вход за детската занималня
бил заключен, като единствена възможност за достъп до помещението са били стълбите.
Посочва, че този алтернативен вход е бил обезопасен. Посочва, че при идване в детското
заведение Ж. се била засилила по стълбите, при което си било ударила главата в
платформата, която е от метал. Посочва, че е имало уговорка децата да влизат в
помещението в часовия диапазон до 8,30 часа, а детето било доведено в деня на инцидента
малко след това. Посочва, че строителната площадка е била обозначена като такава,
обезопасена с ограждания и обезопасителни пана. Свидетеля е застанал на стълбите за да
помогне на детето, доколкото парапета на същите е бил премахнат, подал й е ръка, като
5
качвайки се тя било залитнала и си ударила главата.
Разпитана по искане на ответника е свидетеля Д. П. Т., секретар при НЧ „Х.С.“, гр.
Варна, ж.к. Т., бл. 49. Свидетеля посочва, че в деня на инцидента е нямала достъп от вратата,
която се използвала за вход в читалището, доколкото тя била заключена. От работници на
обекта в последствие след инцидента е отключена вратата, от които тя е разбрала за
инцидента. Излага, че е имало и други случай, при които вратата за осигуряване на достъп е
била заключена, което е налагало минаване през стълбите и монтираната там платформа,
което е криело риск от опасност предвид това, че стълбите са без поставен парапет.
Заключената врата към момента на инцидента е единствения обезопасен подход към
читалището.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Нормата на чл. 49 ЗЗД урежда отговорността на лицето, което възлага извършване на
определена работа, за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението
на тази работа. Касае се за обективна, безвиновна отговорност за чужди виновни
противоправни действия или бездействия, която има обезпечително - гаранционна
функция.Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. В този смисъл елементите на фактическия състав на
деликтната отговорност са: противоправно поведение, настъпването на вреди, причинна
връзка между тях и вина у причинителя. И докато наличието на последния от четирите
елемента се предполага по силата на оборимата презумпция на ал. 2 от цитираната
разпоредба, то останалите три подлежат на доказване чрез предвидените в ГПК способи.
Доказателствената тежест за тяхното установяване, съобразно общото правило на ГПК, се
носи от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
Първия елемент от фактическия състав касае осъществяване на деяние, което да е в
резултат от едно противоправно поведение на деликвента. Деянието от своя страна може да
бъде проявено както под формата на конкретно осъществено противоправно действие, така
и под формата на бездействие, при което въпреки, че отговорното лице е било задължено да
осъществи определена дейност, което му задължение може да произтича било то от
нормативен акт, било то от естеството на възложеното му, то не е предприело активни
действия, с което си противоправно бездействие е станало причина за настъпване на
вредоносния резултат.
От анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема, че
при НЧ “Х.С.“ намиращо се в гр. Варна, ж.к. Т., бл.49 през лятото на 2020г. е осъществявана
строителна дейност по националната програма за енергийна ефективност на
многофамилните жилищни сгради на територията на Община Варна. Изпълнител на проекта
при бл. 49, ж.к. Т. е „С.“ ДЗЗД, гр. Варна със седалище ул. Д. №58, ет.7, офис №8,
представлявано от Й.Й.. Дружеството по Закона за задълженията и договорите е
неперсонифицирано дружество, като отговорност за неговите действия се носи от лицата,
които участват в състав на същото. В настоящото производство се установи, че участие в
ДЗЗД „С.“, представлявано от Й.Й. имат първият и втори ищеца – дружествата „П.Й.“ с
6
дялово участие от 95% и „Д.“ с участие от 5%.
Ответните търговски дружества в качеството си на изпълнители на строително
монтажни работи са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия при и по време
на осъществяваният от тях строителен процес. Задължението е насочено не само към
работниците и служители на изпълнителя, но и по отношение на трети лица, с цел да се
гарантира техния живот и здраве. Нормативната база в тази насока е повече от ясна, като
разпоредбата на чл. 163, ал.2, т.1 ЗУТ вменява в задължение и отговорност на строителя да
вземе подходящи мерки за запазване на живота и здравето на хората на строителната
площадка. Неизпълнението на това негово задължение ще доведе до отговорността му за
причинени имуществени и неимуществени вреди вследствие виновни действия или
бездействия от негова страна, по см. на чл. 163, ал.3 ЗУТ.
От така изложеното следва да бъде даден отговор на първо време на въпроса, дали
мястото, където на 03.07.2020г. е осъществен инцидента с детето Ж. е строителна площадка
по смисъла на чл. 163, ал.2, т.1 ЗУТ.Легалното определение на термина „строителна
площадка“ се съдържа в ДР на ЗУТ, §5, т.37, съобразно която това е терена, необходим за
извършване на строежа и определен с инвестиционен проект или с границите на ПИ, в който
се извършва строителството.
Установи се от събраните по делото гласни показания на всички разпитани по делото
свидетели, че инцидента е осъществен на стълбища площадка, непосредствено разположена
след необезопасени стълбища, която води до вход в помещението към детска занимания,
помещава ща се в НЧ “Х.С.“. На тази площадка е монтирано към момента на инцидента
строително съоръжение – метална платформа, която е изпълнявала предвидените в
строителния процес функции. При тези данни отговора на поставения въпрос е
положителен, като следва да бъде прието, че мястото, на което е настъпил инцидента има
характер на „строителна площадка“ по смисъла на ДР на ЗУТ, §5, т.37 вр. чл. 163, ал.2, т.1
ЗУТ.
Отново от анализа на събраните по делото гласни доказателства съдът приема, че по
време, в който е настъпил инцидента втория обезопасен вход за помещението е бил
заключен, вследствие на което детето Ж., придружено от свидетеля И. е следвало да
преминат през необезопасените стълбища, съответно през площадката, на която е било
монтирано строителното съоръжение. Изложеното налага извода, че трети на строителния
процес лица, сред които е и пострадалото дете Ж. са допуснати в разрез със строителните
правила и норми до строителната площадка. Релевантни за делото факти, че същата не е
била достатъчно добре обезопасена могат да бъдат извлечени и от приетите по делото
наказателни постановления издадени от РДНСК - Варна, с които на лица ангажирани със
строителния процес организиран от ответните дружества са наложени съответните
административни санкции за неизпълнение на задължения по строителния процес, в частта
по обезопасяване на строителния обект.
Изпълнителните на строежа, чрез своите работници и служители към момента на
инцидента са проявили бездействие, като са допуснали детето на строителната площадка. От
показанията на свидетелите И. и Санду, които съдът кредитира като обективно и
безпристрастно дадени, следва да бъде прието, че след изкачване на необезопасените стълби
и при подход към площадката, на която е монтирано металното строително съоръжение,
детето Ж. си е ударило главата в него, при което е настъпило кръвотечение, което е
7
наложило преглед в болнично заведение. На детето са причинени увреждания, които се
изразяват в налична разкъсно – контузна рана в челно – теменната област на главата, както и
оток в същата област. Съобразно заключението на в.л. Д. по назначената съдебно –
медицинска експертиза, възстановителния процес за подобни наранявания трае около 2- 3
седмици, като се вземат в предвид младата възраст на пострадалото лице и по бързите
оздравителни процеси, които протичат при млад организъм. Така нанесените увреждания в
областта на главата предполагат изпитване на болки, предвид наситеността на тази част от
човешкото тяло с нервни окончания. Вследствие удара, експерта допуска възможността за
възникване на главоболие. В посока заключението на в.л. по съдебно – медицинската
експертиза са и показанията дадени от свидетеля И., която посочи, че след инцидента детето
е започнало да се оплаква от главоболие, каквито оплаквания до този момент е нямало. При
така изложеното съдът приема, че вследствие на удара освен причинената му разкъсно –
контузна рана, в последствие нараняването е причинило и главоболи при детето, което
следва да бъде прието, че към момента на изготвяне на заключението по съдебно –
медицинската експертиза е отшумяло, доколкото детето при снемане на анамнеза не
съобщава за такова. Установява се, че и психологичното състояние на детето е засегнато от
инцидента. В тази насока са ангажирани писмени доказателства от преглед на последното от
детски психолог, в които са съдържа препоръки за последяваща психологична работа с
детето с оглед преодоляване на случилото се с него.
От така изложеното съдът приема, че ответните търговски дружества, като
изпълнители и в това им качество, като лица отговорни по силата на закона да осъществят
дейност по безопасност на строителната площадка, на която са извършвали СМР, които са
им възложени, не са осъществили тези си задължения, като вследствие на бездействие на
техни служители са допуснали детето Ж. до строителната площадка, където то е ударило
главата си в строително съоръжение, при което е настъпил и вредоносния
резултат.Установява се пряка причинно – следствена връзка между проявеното бездействие
от ответниците и вредите, които са причинени на детето. При тези съображения и по реда на
чл. 49 ЗЗД ответните дружества следва да понесат отговорността си за вреди, съобразно
дяловото им участие в „С.“ ДЗЗД.
По отношение на размера на обезщетението:
Неимуществените вреди следва да бъдат репарирани по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне размера
на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които
обуславят тези вреди.
В случая вредите са причинени на лице в ранна детска възраст. Към момента на
инцидента Ж. е на 9 години. Причинени са и увреждания вследствие удара в строителното
съоръжение в областта на главата, което е наложило посещение в болнично заведение.
Оздравителни процес по отношение на преките увреждания, които са причинени вследствие
на инцидента, а именно разкъсно – контузната рана и оток в областта на главата, съдът
приема, че е протекъл за период от около 3 седмици. Установи се по делото причинено
главоболие на детето, което допреди това то не е съобщило. Следва да бъде прието, че
инцидентът е довел и до нанасяне на психологична травма на детето. Нарушен е неговия
8
сън, постоянно детето се връща към инцидента, говори за него, което налага извод, че
същото все още не е преработило случилото се с него. В такава насока са и данните
извлечени от осъществената консултация с психолог, който препоръчва допълнителна
психологична работа с детето с оглед преодоляване на стреса. При тези съображения съдът
намира, че обезщетението по справедливост за причинените неимуществени вреди следва да
бъде определено в размер на 2000 лева, които да бъдат заплатени от ответните търговски
дружества съобразно участието си в „С.“ ДЗЗД – 1900 лева дължими от „П.Й.“ ЕООД и 100
лева от „Д.“ ООД. Върху присъдената главница се дължи законна лихва за забава считано от
деня на увреждането.
В срока по чл. 131 ГПК отговор от ответните страни не е постъпил. В срока по чл.
131 ГПК ответникът следва да изложи всички свои възражения, доколкото пропускането на
същия би довело до невъзможност в последствие на се позове на тях. Евентуалният иск
срещу евентуалния ответник не следва да бъде разгледан, доколкото не са налице условията
за това, при което и възраженията направени от евентуалния ответник в неговия отговор,
който е депозиран в срока по чл. 131 ГПК не следва да бъдат обсъждани от съда.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебни
разноски. Ответникът е релевирал възражение за прекомерност на възнаграждението за
процесуално представителство на ищеца, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК. Съдът намира, че следва
да уважи това възражение, като редуцира възнаграждението до минималния размер посочен
в Наредба №1/09.07.2004г. съобразно същата, като бъде взета в предвид цената на иска и
броя на съдебните заседания, който възлиза на три проведени такива, възлиза на 470 лева.
При така изложеното общо дължимите разноски, които се дължат на ищеца възлизат на 665
лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П.Й.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. Д. №58, ет.7, офис № 8 в качеството му на съдружник с 95 % дялово участие в
ДЗЗД „С.“, Булстат ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЯН. АЛ. ИВ., ЕГН ********** от гр.
Варна, ж.к. В., бл. 62 в качеството й на майка и законен представител на детето Ж.Я. И.,
ЕГН *********** сумата от 1900 (хиляда и деветстотин) лева – обезщетение за
причинени на детето Ж.Я. И., ЕГН *********** неимуществени вреди вследствие на
претърпени болки и страдания в резултат от нанесени уреждания на 03.07.2020г. след удар в
главата в строително съоръжение, разположено на строителен обект в гр. Варна, ж.к. Т.,
бл.49, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на увреждането –
03.07.2020г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 49, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Д.“ ООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. Д. №12 в качеството му на съдружник с 5 % дялово участие в ДЗЗД „С.“, Булстат
********** ДА ЗАПЛАТИ на ЯН. АЛ. ИВ., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. В., бл. 62 в
9
качеството й на майка и законен представител на детето Ж.Я. И., ЕГН *********** сумата
от 100 (сто) лева – обезщетение за причинени на детето Ж.Я. И., ЕГН ***********
неимуществени вреди вследствие на претърпени болки и страдания в резултат от нанесени
уреждания на 03.07.2020г. след удар в главата в строително съоръжение, разположено на
строителен обект в гр. Варна, ж.к. Т., бл.49, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на увреждането – 03.07.2020г. до окончателно изплащане на
задължението, на осн. чл. 49, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „П.Й.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. Д. №58, ет.7, офис № 8 и „Д.“ ООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. Д. №12 ДА ЗАПЛАТЯТ на ЯН. АЛ. ИВ., ЕГН ********** от гр.
Варна, ж.к. В., бл. 62 в качеството й на майка и законен представител на детето Ж.Я. И.,
ЕГН *********** сумата от 665 (шестстотин шейсет и пет) лева съдебно – деловодни
разноски и възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
БАНКОВА СМЕТКА на ищеца, по която може да бъде заплатено задължението:
ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, ********************************
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10