Решение по дело №7/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Определение

и за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 396, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 274 – 278 от същия кодекс.

Постъпила е въззивна частна жалба на Д. С. К., депозирана чрез адв. Н. М., срещу Определение № 1736/28.06.2011 г. по гр. д. № **/2011 г. по описа на Смолянския районен съд.

Във въззивната частна жалба е направено оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на оспорения съдебен акт. Изложени са доводи, че както ищцата – молител в обезпечителното производство не е посочила нуждата от исканото обезпечение, така и първоинстанционният съд не е изложил съображения в тази насока. На следващо място е отбелязано, че не е налице и втората предпоставка – вероятната основателност на предявения иск, а районният съд е посочил, че към исковата молба липсват каквито е да е доказателства в подкрепа на иска. Наведени са аргументи, че е занижен размера на определената гаранция и са направени искания при условията на алтернативност за отмяна на атакуваното определение или за определяне на парична гаранция в размер на поне 5 000 лв.

В срока по чл. 396, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – Е. А. Т., чрез адв. Л. С., с който е изразено становище за неоснователност на въззивната частна жалба и е посочено, че добросъвестният подобрител в чужд имот има право на задържане на имота до заплащане на подобренията в него, в какъвто смисъл е и заявеният петитум на исковата молба. Наведени са аргументи, че ищцата – молител в обезпечителното производство е освободена от заплащането на държавна такса по делото, както и съображения от морален характер досежно отношенията между страните по делото. Направено е искане за присъждане на разноските по настоящото производство при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА за оказана безплатна адвокатска помощ.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното във въззивната частна жалба и писмения отговор, обсъди доказателствата по делото, в тяхната съвкупност и поотделно, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалвания съдебен акт, намира въззивната частна жалба за процесуално допустима - депозирана е в срок, от процесуално легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с искане за допускане на обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изп. д. № **/2011 г. по описа на СИС при РС – гр. Смолян, във връзка с предявения от Е.А. Т. – въззиваем в настоящото производство иск с правно основание чл. 74, ал. 2, във вр. с чл. 72 от ЗС срещу Д. С. К.. Районният съд е допуснал поисканото обезпечение след внасяне на парична гаранция от ищцата в размер на 500 лв., като в мотивите си е посочил, че от представените доказателства не може да се направи извод за вероятната основателност на предявения иск, поради което обезпечението следва да бъде допуснато при условията на чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК – след внасяне на гаранция. Това действие на съда е атакувано пред настоящата инстанция.

Определението на районния съд е валидно и допустимо – постановено е от надлежен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Същото се явява правилно и обосновано.

Обезпечението на предявен иск има за цел да защити вземането на молителя срещу недобросъвестен ответник, който може да предприеме такива фактически или правни промени, които да осуетят осъществяването на правните последици на исковата защита. Обезпечението на иска е привременна мярка и служи за запазване на физическата цялост и принадлежността на имуществата - обект на евентуално бъдещо изпълнение срещу ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 391 от ГПК, за да се допусне обезпечение на иска е необходимо да са налице няколко предпоставки: ищцата да има право на обезпечение по предявения иск, т.е. искът да е допустим и вероятно основателен, както и да е налице интерес от неговото обезпечаване - тъй като без него за ищцата би било невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. Освен това, необходимо е и обезпечителната мярка да е подходяща. В случай обаче, че искът не бъде подкрепен с убедителни писмени доказателства, обезпечението може да бъде допуснато с определяне на гаранция.

Изложените в исковата молба твърдения за извършени подобрения в процесния имот, вследствие на които се е увеличила цената на същия, могат да бъдат установени не само с писмени, но и с гласни доказателствени средства, каквито са поискани от ищцата. В настоящия случай към момента на предявяване на искането за допускане на обезпечителната мярка искът не е подкрепен с убедителни писмени доказателства, поради което не е налице хипотезата на чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК. Заявеният иск се явява допустим и с оглед невъзможността твърденията да бъдат установени само с писмени доказателства, както и поисканата възможност за установяване в хода на производството на основателността на исковата претенция чрез гласни доказателствени средства, следва да се приложи нормата на чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК – допускане на обезпечението с определяне на гаранция.

Що се касае до другата предпоставка - интерес от обезпечаване на висящия иск, следва да се отбележи, че тя също е налице, тъй като с поисканото обезпечение би могло да се реализира правото на ищцата да задържи имота до заплащане на направените в имота подобрения, в случай на евентуалното уважаване на исковата претенция. Изложеното в жалбата възражение, че ищцата не е посочила нуждата от исканото обезпечение се явява неоснователно, тъй като именно с искането за допускане на обезпечение е посочено, че същото е необходимо с оглед осъществяване на правото на задържане на имота до заплащане на подобренията.

Наведените аргументи, че размера на определената гаранция е занижен също се явяват неоснователни, тъй като размерът на гаранцията се определя от размера на преките и непосредствени вреди, които ответницата ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно, по аргумент на чл. 391, ал. 3 от ГПК, който размер според съдебната практика намира цифрово изражение до 10 % от цената на иска. В настоящия случай цената на иска е 8 000 лв., определената от първоинстанционния съд гаранция е 500 лв., а претендираната от ответницата гаранция е 5 000 лв., т. е. посочената от районния съд гаранция е правилно определена.

Въззивният съд стига до извода, че са налице предвидените в чл. 391 от ГПК условия за допускане на поисканата обезпечителна мярка с определената гаранция, в какъвто смисъл са и мотивите на атакуваното определение на първоинстанционния съд, поради което същото се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Предвид обстоятелството, че обезпечителната мярка е поискана по висящо гражданско производство, по претенцията на ищцата за присъждане на разноските, направени пред настоящата инстанция следва да се произнесе първоинстанционния съд, с оглед изхода на делото.

Водим от горното, Смолянският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1736/28.06.2011 г. по гр. д. № 847/2011 г. по описа на Смолянския районен съд.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: