№ 52
гр. Велико Търново , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА С. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело №
20204001000317 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № Р-389/23.07.2020 г. по т.д. № 144/2019 г. Окръжен съд
Велико Търново е приел за установено по отношение на „Фодър Комерс”
ООД, че същият дължи на „Папас – олио” АД сума в размер на 44716,58 лв.,
представляваща неизплатена главница по т. 1.4.3 от сключено между страните
споразумение от 16.09.2013 г., с нотариална заверка на подписите им, сума в
размер на 919,16 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от
17.09.2018 г. до 29.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда –
29.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, които суми са
предмет на издадена срещу „Фодър Комерс” ООД Заповед № 195/20.03.2019
г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1230/2018 г. на РС
Свищов. Със същото решение е отхвърлен предявения от „Папас – олио” АД
против „Фодър Комерс” ООД иск за заплащане на лихва за забава за
разликата над уважения размер от 919,16 лв. до пълния претендиран размер
1
от 931,67 лв. Присъдени са разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Фодър Комерс”
ООД, с която същото се оспорва като неправилно. Според жалбоподателя
неправилно е прието, че между страните не е спорно, че са подписали
процесното споразумение на дата 16.09.2013 г., с нотариална заверка на
подписите. Още с отговора на исковата молба датата на подписване на
документа е оспорена от ответника – жалбоподател, като е заето становището,
че споразумението страда от пороци, които го правят негоден документ по
смисъла на чл. 417, т. 3 ГПК. Изложено е, че Г. М., лично и като управител
на „Фодър Комерс” ООД е положил подписа си пред нотариус на дата
25.09.2013 г., а ищецът чрез представляващия законния представител на
дружеството „Сент Жиран” ЕООД е положил подписа си едва на дата
27.11.2018 г. С оглед на това изводът на съда, че след като на споразумението
е посочена дата 16.09.2013 г., то тогава е постигнато съглашение между
страните, се явява несъстоятелен. В производството по чл. 422 ГПК съдът
следва да провери с всички допустими от закона доказателствени средства
съществуването на вземането и то не формално, а изследвайки съдържанието
на документа по чл. 417, т. 3 ГПК, и съгласно наведените от ищеца основания
и ангажирани доказателства. С оглед на това, жалбоподателят счита, че съдът
е следвало да укаже на ищеца, че не сочи доказателства за това какви
предходни отношения регламентира, уточнява или погасява споразумението,
като се установи произхода на визираните в него задължения, от какви
търговски сделки произтичат. От заключението на вещото лице се
установява, че процесното вземане е водено задбалансово по сметка 940
„Условни вземания”, т.е. липсва осчетоводяване като приход. В тежест на
ищеца е също да докаже изпълнението от негова страна на частта от неговото
задължение по т. 1.4.3 от споразумението – отправяни ли са търговски
предложения за търговски сделки, предоставяни ли са на „Фодър Комерс”
ООД конкурентни цени за конкретни сделки, като приетото от съда, че тези
факти са ирелевантни придава на споразумението абстрактен характер. С
жалбата се оспорва изводът на съда, че договорът за спогодба следва да се
счита сключен от постигането на съгласие между страните на датата на
съставянето му, сочена от самия документ /16.09.2013 г./, като нотариалната
заверка на подписа е само с оглед да му придаде правното значение на
2
документ по чл. 417, т. 3 ГПК. Жалбоподателят навежда доводи, че
неправилно съдът е отрекъл своевременно наведеното възражение за
погасяване по давност на вземането. Предвид датата на нотариална заверка на
подписа на представляващия „Папас – олио” АД на 27.11.2018 г., се поддържа
становището, изложено и пред първостепенния съд, че липсва съгласие от
тази страна по споразумението към датата, на която се твърди, че то е
сключено – 16.09.2013 г. Дори да се приеме декларативно признание на
представляващия „Фодър Комерс” ООД към датата на полагане на подписа
му – 25.09.2013 г., с оглед на това, че заявлението е подадено на 29.11.2018 г.,
вземането е било погасено по давност, поради изтичане на петгодишния срок
по чл. 110, ал. 1 ЗЗД. В случай, че се приеме, че споразумението е съставено
на 16.09.2013 г., се поддържа довода, че споразумението е нищожно на
основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, тъй като липсва съгласие на страните,
доколкото кредиторът „Папас – олио” АД е заявил фактически съгласието си
за сключване на това споразумение на дата 27.11.2018 г.
Моли съда да отмени постановеното решение като неправилно,
вместо което да постанови друго, с което предявеният иск бъде изцяло
отхвърлен, и му бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала
отговор, с който се заема становище, че постановеното първоинстанционно
решение е правилно и обосновано, поради което жалбата следва да се остави
без уважение.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
3
аргументи, подписано от председателя на състава. Решението е допустимо,
поради което настоящият състав счита, че следва да пристъпи към решаване
на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
Пред Окръжен съд Велико Търново е предявен иск от „Папас - олио”
АД срещу „Фодър Комерс“ ООД за признаване за установено
съществуването на парично задължение на ответника в размер на 44716,58
лв., представляващо неизплатена главница по т. 1.4.3 от споразумение от
16.09.2013 г., ведно със законна лихва върху тази главница за периода от
16.09.2018 г. до 29.11.2018 г. в размер на 931,67 лв., заедно с лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 29.11.2018 г. до
окончателното изплащане, за които суми ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение № 195/20.03.2019 г. по ч.гр.д. №
1230/2018 г. на РС Свищов. Излагат се обстоятелства за подписано
споразумение на 16.09.2013 г. между „Папас – олио“ АД и „Фодър Комерс“
ООД, с което страните са разрешили спорни въпроси във връзка със
съществувалите до този момент търговски взаимоотношения, като са
уточнили и приели за безспорно, че към датата на сключване на
споразумението „Фодър Комерс“ ООД дължи на „Папас – олио“ АД сумата
89716,58 лв., без включен ДДС. „Фодър Комерс“ ООД се е задължило да
плати сумата, както следва: т. 1.4.1 – сума в размер на 15000 лв. без ДДС при
подписване на споразумението, т. 1.4.2 – сума в размер на 30000 лв. без ДДС,
дължима до 15-то число на съответния месец, считано от м. 10.2013 г. до м.
03.2014 г. включително, платима на шест равни последователни месечни
вноски от по 5000 лв. всяка една и т. 1.4.3 – остатъкът от задължението в
размер на 44716,58 лв. без включен ДДС – в срок от пет години от датата на
подписване на споразумението чрез прихващане от бъдещи търговски сделки
между двете дружества на конкурентни цени, като прихващаната сума ще
бъде отразена към всяка една търговска сделка с писмено съгласие на
страните. Посочено е, че срокът е уговорен в полза на „Фодър Комерс“ ООД.
Твърди се, че споразумението е сключено в писмена форма и подписано от
представителите на страните на 16.09.2013 г., от която дата е в сила и има
действие за двете страни. Подписът на управителя на „Фодър Комерс“ ООД е
заверен нотариално на 25.09.2013 г., а на представляващия „Папас – олио“ АД
– на 27.11.2018 г. Твърди се, че ответникът е заплатил сумите по т. 1.4.1 и т.
4
1.4.2 от споразумението, а след датата на подписването му между страните не
са осъществявани търговски сделки, от които да се извърши прихващане на
дължимия остатък от 44716,58 лв. без ДДС. По тези причини в уговорения
петгодишен срок в полза на длъжника, изпълнение от негова страна не е
последвало. На 29.11.2018 г. ищецът е подал заявление до РС Свищов, като е
поискал на основание чл. 417, т. 3 ГПК издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците „Фодър Комерс“ ООД и
солидарния длъжник Г. К. М. за сумата от 44716,58 лв., дължима по т. 4.1.3 от
споразумението от 16.09.2013 г., както и за сумата от 931,67 лв. – законна
лихва за периода от 16.09.2018 г. до 29.11.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на заявлението до окончателното изплащане, като
за дължимите суми е издадена Заповед № 195/20.03.2019 г. по ч.гр.д. №
1230/2018 г. на РС Свищов. Във връзка с депозираното възражение от
длъжниците, е подадена настоящата искова молба срещу „Фодър Комерс“
ООД за установяване дължимостта на сумите, предмет на издадената заповед.
С отговора на исковата молба са направени следните възражения:
оспорен е документът споразумение от 16.09.2013 г. с нотариална заверка на
подписите, като се твърди, че същият не е редовен и не удостоверява годно за
изпълнение вземане срещу длъжниците; оспорена е датата на съставяне на
документа 16.09.2013 г., като се обръща внимание, че нотариалната заверка на
подписа на управителя на „Фодър Комерс“ ООД е на дата 25.09.2013 г., а
нотариалната заверка на подписа на представляващия кредитора е на дата
27.11.2018 г.; направено е възражение за нищожност на споразумението, тъй
като към датата, на която се твърди да е сключено споразумението –
16.09.2013 г. липсва съгласие на „Папас – олио“ АД; в случай, че се приеме да
е налице декларативно признание от страна на Г. М., лично и като управител
на „Фодър Комерс“ ООД към датата на полагане на подписа от същия –
25.09.2013 г., е наведено възражение за погасяване по давност на вземането,
поради изтичане на предвидената от закона пет годишна погасителна давност;
оспорва се плащането на сумите по т. 1.4.1. и т. 1.4.2 от споразумението;
излага се, че към датата на депозиране на исковата молба и към датата на
отговора към нея между страните няма неуредени търговски
взаимоотношения от какъвто и да е характер, като се навежда твърдение за
сключен между тях договор за наем, по силата на който ищецът като
5
наемодател е предоставил за временно и възмездно ползване недвижим имот,
с предназначение за съхранение на зърно, по който договор отношенията за
изцяло уредени.
В допълнителната искова молба се поддържа становището, че
споразумението е подписано на дата 16.09.2013 г., като по-късно извършената
нотариална заверка на подписите не влияе на редовността на документа.
Оспорва се възражението за погасяване по давност на вземането, тъй като
срокът по т. 1.4.3 от споразумението е уговорен в полза на длъжника, поради
което с изтичането му на 16.09.2018 г. вземането става изискуемо и от тогава
започва да тече петгодишната давност. Излага, че договорът за спогодба
урежда правата и задълженията на страните по повод изпълнението на
търговски сделки, като соченият договор за наем няма отношение към спора.
С допълнителния отговор на исковата молба ответникът поддържа, че
в исковата молба не са наведени конкретни факти и ангажирани
доказателства за твърдяните възникнали търговски сделки между страните,
както и не са наведени доказателства за плащането на сумата от 45000 лв.,
представляваща остатък от задължението.
С обжалваното решение е прието, че договора за спогодба
удостоверява вземане в полза на ищеца от ответника, същият не страда от
твърдяните пороци, вземането не е погасено по давност, поради което съдът е
уважил изцяло претенцията за установяване дължимостта на сочената
главница, и частично претенцията за мораторна лихва, изчислена с помощта
на електронен калкулатор.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
Между страните по делото „Папар – олио” АД, от една страна, и „Фодър
Комерс” ООД и Г. К. М., от друга страна, е подписано споразумение от
16.09.2013 г., по силата на което страните са уточнили правата и
задълженията помежду им, възникнали от изпълнението на търговски сделки
между тях, като съгласно чл. 1.2 от споразумението е посочено, че „Фодър
Комерс” ООД дължи на „Папас – олио” АД към датата на настоящото
споразумение сумата от 89716,58 лв. В чл. 1.3 страните са потвърдили, че
вземанията, констатирани в споразумението са безспорни и изискуеми. В чл.
1.4 е посочен начина на погасяване на задължението на „Фодър Комерс”
6
ООД, а именно: парично по банков път при подписване на споразумението ще
бъдат заплатени 15000 лв., сума в размер на 30000 лв. без включен ДДС,
дължима до 15-то число на съответния месец, считано от м. Октомври 2013 г.
до м. Март 2014 г. включително, платима на шест равни последователни
месечни вноски от по 5000 лв. всяка една. В чл. 1.4.3 е уговорено, че
остатъкът от задължението на „Фодър Комерс” ООД в размер на 44716,58 лв.
без включен ДДС ще бъде погасен в срок от пет години от датата на
подписване на настоящото споразумение чрез прихващане от бъдещи
търговски сделки между двете страни по споразумението, като за целта
„Папас – олио” АД предоставя на „Фодър Комерс” ООД конкурентни цени
във взаимоотношенията помежду си, като прихващата сума ще бъде отразена
към всяка една търговска сделка с писмено съгласие на страните. Срокът е
уговорен в полза на „Фодър Комерс” ООД. Съгласно чл. 3 от споразумението
при неизпълнение на задълженията по него „Папас – олио” АД пристъпва към
принудително изпълнение по реда на българското законодателство. В чл. 5.1
страните се съгласяват подписите под настоящото споразумение да бъдат
нотариално заверени, като всички разноски по нотариалната заверка са за
сметка на „Фодър Комерс” ООД. Документът е с нотариална заверка на
подписите, положена както следва: на дата 25.09.2013 г. е заверен подписът
на Г. М., лично и като управител на „Фодър Комерс” ООД, а на 27.11.2018 г. е
заверен подписът на Г. И. Т., като законен представител на „Сент Жиран”
ЕООД, последното като законен представител на „Папас – олио” АД. За
кредитора споразумението е подписано от представляващ към момента на
сключването му от Калин Клисаров, прокурист, като към момента на
нотариалната заверка е приподписано от Георги Ташев.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е изслушана
съдебно икономическа експертиза. Вещото лице е констатирало, че
задължението на „Фодър Комерс” ООД е отчетено в задбалансовите сметки
на „Папас – олио” АД по сметка 940 Условни вземания. Отчетената сума по
дебита на счетоводна сметка 940 Условни вземания и по кредита на сметка
990 Разни пасиви е отчетена в м. Септември 2013 г. и е в размер на 89716,58
лв. Основанието на взетата счетоводна операция е „по споразумение от
16.09.2013 г.”. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че ЗСч дава
възможност вземането да бъде отчетено задбалансово, тъй като е вземане в
7
бъдещ период от време и този начин на счетоводно отразяване е достатъчен
от счетоводна гледна точка, с оглед спазване на счетоводния принцип на
предпазливост. По счетоводни данни не е отразено погасяване от страна на
ответника, като на 29.05.2019 г. по изп.д. № 224/2019 г. ЧСИ Мария Глушкова
превежда по сметка на „Папас – олио” АД сумата от 47595,32 лв., отразена
счетоводно при последното дружество по сметка 444 Вземания по съдебни
спорове. Вещото лице е проследило отношения между страните по договор за
наем от 01.07.2013 г., осъществените плащания по него и е заключило, че
отношенията по този договор между страните са уредени и той няма връзка с
подписаното споразумение от 16.09.2013 г. В счетоводството на ответното
дружество подписаното споразумение от 16.09.2013 г. не е намерило
счетоводен израз.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 365 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД за съществуване на вземането по издадената заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ – споразумение с
нотариална заверка на подписите. Безспорно е издадена заповед за незабавно
изпълнение въз основа на документ – споразумение с нотариална заверка на
подписите, което има характера на спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД,
доколкото съдържа уговорки за преобразуващо действие спрямо други
правоотоншения между страните. Съществуването на вземането е оспорено от
дружеството – длъжник в заповедното производство, както и в исковото
производство, с довода, че документът не удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане, предвид неговата недействителност, поради липса на
съгласие, нередовност от външна страна, поради различията в датите,
визирани в документа и датите на нотариалната заверка на подписите, като се
излагат и допълнителни доводи в насока, че ищецът не е навел факти и
доказателства за съществувалите преди споразумението търговски сделки и
не е удостоверил предмета, датата, основанието и размера на задължението по
тях, и е направено възражение за погасяване по давност на вземането.
Тълкувайки волята на страните, съгласно чл. 20 ЗЗД се установява,
че те са сключили процесното съглашение с цел да уредят отношенията си,
8
възникнали от изпълнението на предходни търговски сделки, като
споразумението е породило само облигационни задължения за тях, поради
което избраната писмена форма е достатъчна, за да породи желаните
последици /арг. чл. 18 ЗЗД, чл. 365, ал. 2, изр. посл. ЗЗД/. С оглед на това, че
договорът се счита сключен тогава, когато съвпаднат две насрещни
волеизявления, представения документ удостоверява, че това се е случило,
като волеизявленията на страните са обективирани по такъв начин, че не
създават съмнение относно естеството на съгласието, включително и не се
създава съмнение относно датата на постигането му и която дата е отразена в
документа – 16.09.2013 г. Предвид обстоятелството, че валидността на
изявленията и правните последици от тях не са предпоставени от законово
необходима форма, нотариалната заверка на подписите не влияе върху
възникването на правата и задълженията на страните по договора, поради
което възражението на ответника, че договорът не удостоверява вземане
според отразеното в него, поради различието в датите на съставянето му и на
нотариалното удостоверяване на подписите на участниците в
правоотношението, се явява неоснователно. Оспорването на датата на
съставяне на документа – 16.09.2013 г. от страна на ответното дружество се
явява и недоказано. Настоящият състав счита, че представеното споразумение
не се ползва с обвързваща доказателствена сила за съда относно датата на
съставянето му. Авторът на частния документ – физическото лице, което го е
подписало, макар и да е удостоверил с подписа си датата на документа,
разполага с процесуалната възможност да я оспори пред съда, като
последният преценява достоверността й с оглед всички останали
обстоятелства по делото. В случая тежестта на доказване на това оспорване е
на автора на частния документ, оспорващ собственото си удостоверително
изявление в документа относно неговата дата /в тази насока Решение №
273/02.12.2019 г. по гр.д. № 1067/2019 г., IV Г.О. на ВКС/. В документа е
отразено, че страните се съгласяват подписите в споразумението да бъдат
нотариално заверени, като първата нотариална заверка на подписа на
длъжника датира от 25.09.2013 г., към който момент документът вече е
съществувал. Същевременно, в счетоводството на ищеца още към м.
Септември 2013 г. споразумението е намерило счетоводно отражение и е
вписано с индивидуализиращите си белези дата на съставяне и длъжник като
основание за взетите счетоводни записвания. С оглед на тези данни и при
9
липсата на други доказателства, оспорването на датата на съставяне, отразена
върху документа, от страна на ответника се явява недоказано, поради което
следва да се приеме, че представеното към исковата молба и към заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение споразумение,
удостоверяващо постигнатото съгласие между страните относно правата и
задълженията им, е подписано от законните им представители на дата
16.09.2013 г. Извършването на нотариално удостоверяване на подписите на
страните на различни дати няма отношение към възникването на правата и
задълженията им по сключеното споразумение, нотариалната заверка е била
налична към момента на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, което е обусловило извода за редовността му от външна страна,
още повече, че законът не поставя изискването за редовността на
нотариалното удостоверяване подписите да се потвърдят едновременно. По
така изложените съображения възражението в отговора на исковата молба,
поддържано и във въззивната жалба от страна на процесуалния представител
на „Фодър Комерс” ООД за липса на съгласие за сключване на
споразумението от 16.09.2013 г. към момента, отразен като дата на съставяне
на документа, се явява неоснователно и недоказано. Различието в датите на
сключване на споразумението и на нотариалната заверка на подписите не
води до правната последица същото да е негодно да породи задължения за
ответника, съобразно посоченото в него, което сочи на неоснователност и на
това възражение.
Доводът, че ищецът не е посочил доказателства за предхождащите
сключеното споразумение правоотношения, от които да се установи техния
предмет, дата, основание и размер на задължението, не може да бъде
споделен. Съгласно чл. 365, ал. 1 ЗЗД с договора за спогодба страните
прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като
си правят взаимни отстъпки. Според чл. 365, ал. 2 ЗЗД с взаимните отстъпки
могат да се създадат, да се изменят или да се погасят и правоотношения,
които не са били предмет на спора, като спрямо действителното правно
положение, спогодбата може да се яви като правопроменящ факт. Договорите
имат силата на закон за страните, които са ги сключили, съгласно нормата на
чл. 20а, ал. 1 ЗЗД. С оглед на това, съдът е длъжен да се съобрази с волята на
страните и да приеме, че в отношенията между тях правното положение е
10
такова, каквото го прогласява спогодбата. С оглед на това, възражението, че
ищецът не е навел факти и доказателства относно предхождащите отношения
между страните се явява неоснователно. От една страна, искът е предявен по
реда на чл. 422 ГПК и предметът на спора е ограничен до установяване
съществуването на вземането такова, каквото е установено с документа,
послужил за издаване на заповедта за изпълнение, като е недопустимо да се
въвежда различно спорно право в исковото производство от това, което е в
заповедното производство. От друга страна, изследването на
правоотношенията между страните, с конкретните права и задължения по тях,
които права и задължения са преуредени със спогодбата, би било в
противоречие със същността на договора за спогодба като способ за
разрешаване на спорове и недопустима намеса на съда в свободата на
договаряне /в този смисъл е Решение № 134/21.06.2019 г. по гр.д. №
4255/2018 г., III Г.О. на ВКС/.
Възражението на ответното дружество, че съдът не е изследвал
въпроса отправяни ли са търговски предложения от ищеца за търговски
сделки на конкурентни цени, е наведено едва във въззивната жалба, поради
което не може да бъде разгледано, като преклудирано.
По така изложените съображения настоящият състав счита, че
споразумението не страда от твърдяните пороци, същото е годно да породи
правата и задълженията, описани в него, задължението на ответното
дружество да заплати сумата по т. 1.4.3 от споразумението не е изпълнено,
което обуславя основателността на предявения иск за установяване
съществуването на това вземане.
С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания,
съгласно чл. 110 ЗЗД, а съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо. Настъпването на
изискуемостта е предвидено в разпоредбите на чл. 69 – 71 ЗЗД. Съгласно чл.
69, ал. 1 ЗЗД ако задължението е без срок, кредиторът може да иска
изпълнението му веднага, като срокът за изпълнение на задължението по чл.
1.4.3 от споразумението изрично, категорично и недвусмислено е уговорен в
полза на длъжника. Съгласно чл. 70, ал. 2 ЗЗД длъжникът може да изпълни
задължението си предсрочно, освен ако срокът е уговорен и в полза на
11
кредитора, от което следва, че до изтичане на срока при уговорка той да е в
полза на длъжника, кредиторът няма правната възможност да иска
изпълнението, т.е. изискуемостта на вземането настъпва след изтичането на
срока. В конкретния случай той е пет години от датата на подписване на
споразумението, или изтича на 16.09.2018 г. От следващия ден вземането
става изискуемо и започва да тече давността за принудителното му събиране.
В тази връзка изводите на първостепенния съд, с които възражението за
погасяване по давност е отречено, се явяват съответни на материалния закон.
При установена дължимост на главницата по цитирания текст от
споразумението в размер на 44716,58 лв., се дължи и лихва за забава,
съобразно изчисленията възлизаща на 919,16 лв., в който размер е уважена
претенцията.
До същият краен правен извод е достигнал и първостепенният съд,
като е признал съществуване на вземанията в посочените размери, последица
от което е потвърждаване на обжалваното решение.
При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати направените разноски в размер на 2400 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № Р-389/23.07.2020 г., постановено по т.
д. № 144/2019 г. на Окръжен съд Велико Търново.
ОСЪЖДА „ФОДЪР КОМЕРС” ООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Свищов, ж.к. блок Космос, ул. Трети
март, ап. 6 да заплати на „ПАПАС – ОЛИО” АД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Ямбол, Обходен път Запад, № 61 сумата
2400 /две хиляди и четиристотин/ лева, представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13