№ 74
гр. Пловдив, 20.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
СтаниС. Б. Бозева
като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Въззивно частно
наказателно дело № 20215300602550 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243 ал.7 от НПК.
Протестирано е определението на РС Пловдив с №689 от 12. 11. 2021 г.
по ч.н.д. № 20215330206741/ 2021 г., с което е отменено Постановление на РП
Пловдив от 27.09.2021г. за прекратяване на наказателното производство по
ДП № 302/ 2020г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР
Пловдив (пр.пр.3805/2020г. по описа на РП Пловдив) образувано и водено за
престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
В протеста се твърди, че определението на РС Пловдив е необосновано
и незаконосъобразно – страдащо от вътрешни противоречия, били дадени
указания за събиране на доказателства за безспорни обстоятелства (дадени ли
са 10хил.лв. от свидетеля А. на свидетелката К.) и за ирелевантни, спрямо
предмета на доказване, обстоятелства – върнати ли са парите от К. на А. и
поради това съдът вменявал на прокурора задължение, което той няма по
закон. Липсвали и конкретни указания за извършване на конкретни действия;
неизпълними указания – вида на копюрите на кредита от Банка „ДСК“ АД и
върнатите от К. пари; излишни указания за установяване на обстоятелства,
които не касаят признак от състава на престъплението. С тези аргументи, като
счита, че атакувания прокурорски акт е постановен след обективно,
всестранно и пълно провеждане на разследването, се предлага на въззивния
съд да отмени обжалваното определение на първоинстанционният съд и да
потвърди прекратителното постановление.
1
Въззивният съд, след като се запозна с оплакванията в протеста и при
направената служебна проверка приема за установено следното:
Протестът е подаден в законния срок и допустим.
РП Пловдив с Постановление от 27.09.2021г. е прекратил наказателното
производство по ДП № 302/ 2020г. по описа на отдел „Икономическа
полиция“ при ОДМВР Пловдив (пр.пр.3805/2020г. по описа на РП Пловдив),
образувано и водено за престъпление по чл.209 ал.1 от НК, на основание
чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК (деянието не е извършено).
За да прекрати досъдебното производство, РП Пловдив е изложила
мотиви, че разглеждания случай не съдържа характеристиките на
престъпление по чл.209 ал.1 от НК, нито на друго престъпление, като предвид
механизма на твърдяното деяние – липса на свидетели, липса на записи от
видеонаблюдение, липса на писмени доказателства или документи, са
извършени всички процесуално-следствени действия необходими и
съотносими към предмета на разследването, липсвали други възможности за
събиране на други доказателства, които да са в състояние да променят
установената фактическа обстановка така, че да доведе до друг правен извод,
като от значение било единствено отсъствието на положителните
предпоставки за повдигане и предявяване на обвинение съгласно чл.219 от
НПК – липса на достатъчно доказателства за извършено престъпление, както
от обективна, така и от субективна страна.
За да отмени това постановление първоинстанционният съд е възприел
фактическата обстановка, установена в него, като я е приповторил в
протестираното понастоящем определение; приел е за неоснователно
възражение на жалбоподателя Р.А. за допусната грешка при проверка и
оценка на показанията на свидетелката М. К., на съпруга свидетеля Й. К. и
на свекърът свидетеля Т. К.; приел е, за правилно установено от прокурора
наличието и съществуването на интимна връзка между свидетелката М. К. и
свидетеля Р.А.; приел е възражението за допусната грешка при оценка на
доказателствата относно връщането на заемната сума за неоснователно, като е
споделил преценката на прокурора в прекратителното постановление; приел е
възражението за допусната грешка при оценка на показанията на
свидетелката С. А.а и неравнопоставеност при оценката им с показанията на
свидетелите Й. и Т. К. – за неоснователно; приел е като неоснователно и
2
възражението на жалбоподателя А. относно момента на връщането на
дадената от него сума на свидетелката М. К., излагайки мотиви, че това е
ирелевантно обстоятелство; като неоснователно е приел
първоинстанционният съд и възражението на жалбоподателя А., че
разследването не е проведено обективно, всестранно и пълно, и е обсъдил
исканията на Р.А. за връщане на делото за доразследване с приемане и
обсъждане като доказателство на частен запис на телефонен разговор между
Р.А. и М. К. и събиране на гласни доказателства относно същия този
телефонен разговор – като недопустими. При всички тези мотиви на
първоинстанционния съд, възприемащи от фактическа и правна страна
прекратителното постановление, РС Пловдив е противопоставил нередовност
на постановлението от външна страна: в постановлението нямало ясна и
конкретна приета от прокурора фактическа обстановка, изложените в
постановлението мотиви били лаконични, алогични, неразбираеми и
основаващи се на взаимно изключващи се твърдения – едва от анализа на
доказателствата съдът извличал волята на прокурора, а следвало това да е
ясно още от описаната фактическа обстановка – вместо това прокурорът
ползвал изрази от типа: „според“, „заявява“, „сочи“, „не отрича“ – като не
било ясно дали прокурорът го приема или не за доказано; не било ясно какво
е отношение на прокурора към достоверността на показанията на свидетеля
А.. Отсъствието на конкретно, ясно и несъмнено изложение на приета за
установена фактическа обстановка не можело да бъде санирано,
представлявало допуснато съществено процесуално нарушение, поради липса
на посочване на приетата за установена фактическа обстановка и съвместно
описване на факти и доказателства, при което волята на прокурора е останала
предполагаема и неясна. Всичко това представлявало липса на мотиви и
правело невъзможно осъществяването на съдебния контрол върху
правилността на оформеното вътрешно убеждение. Отменяйки
прекратителното постановление на така обоснованото формално основание,
първоинстанционният съд е дал указания за извършване на действия по
разследването, които е отбелязал, че няма безусловна необходимост да бъдат
извършени, но е относимо съм проверката и оценката на целия събран
доказателствен материал.
След самостоятелна преценка на доказателствата, събрани от органа на
3
досъдебното производство и отменителното определение на РС Пловдив, ОС
Пловдив намира, че определението на РС Пловдив е законосъобразно и
обосновано.
При самостоятелния си прочит на доказателствата по делото въззивният
съд установи, че разследването не се е съсредоточило върху основното
подлежащо на установяване обстоятелство – имала ли е намерение М. К. да
връща взетата през м.11.2019г. от Р.А. сума (а не дали я е върнала), и ако – не,
от кой момент. За целта е следвало да се провери соченото и от двамата
предназначение на дадения от А. заем в началото на м.11.2019г. за
закупуване на нов офис за фирмата на К.. И двамата твърдят в показанията си
като свидетели, че се познават от не по-малко от пет години от работните
места на съответно на другия. Не е изследван въпросът имало ли е други
служители във фирмата на К. и съответно на А. (както и лица от приятелският
им кръг) и имат ли те наблюдение от техните комуникации и отношения и
присъствала ли е С. А.а в такива моменти, както и съществувало ли е
действително намерение у К. да закупува нов офис и то в толкова напреднала
фаза на покупка, че да се е стигнало до необходимост от парични средства
през м.11.2019г. Разследването се е ограничило в изключитгелно тесен кръг
от близки и роднини на двете страни по спора и то единствено по отношение
на въпроса взела ли е К. от А. парите като заем от (което К. не оспорва) и
върнати ли са (обстоятелство, което няма пряко отношение към установяване
съставомерността на деянието по чл.209 ал.1 от НК), като липсва, въпреки
указанията на съда, какъвто и да е опит да се открият независими и
безпристрастни свидетели (настоятелно оправдаван от органа по
разследването с интимността, за която обаче няма категорични данни, на
отношенията между А. и К., и със следващата от това дискретност, която,
обаче, в малките населени места, където се намират сервиза на А. и офисите
на Изи пей, държани от К., е практически невъзможно).
Като установи горното, въззивният съд намери, че правилно, макар и с
други мотиви, първоинстанционният съд е счел извода на прокурора за
незаконосъобразен и необоснован. В този смисъл настоящият въззивен състав
счита, че обжалваното съдебно определение следва да се потвърди, като
правилно и законосъобразно. А прокурорът следва да се съобрази и изпълни
4
указанията в първоинстанционните (от 17.05.2021г. и от 12.11.2021г.) и
настоящия въззивен съдебни актове, изследвайки основните подлежащи на
установяване факти по работната квалификация на разследването или по
друга, и извършвайки фактически и правен анализ на събраните
доказателства самостоятелно и в съвкупност.
Воден от горните мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението на РС Пловдив с №689 от 12. 11.
2021 г. по ч.н.д. № 20215330206741/ 2021 г., с което е отменено
Постановление на РП Пловдив от 27.09.2021г. за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 302/ 2020г. по описа на отдел
„Икономическа полиция“ при ОДМВР Пловдив (пр.пр.3805/2020г. по описа
на РП Пловдив) образувано и водено за престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5