МОТИВИ към ПРИСЪДА
№ по ВНОХД № 1548
по описа на Варненския Окръжен съд за 2016
год.
Въззивното
производство е образувано по протест на прокурор при ВРП срещу присъда № 318,
постановена на 25.10.2016г.
по НОХД № 3682/2016г. от ВРС, тридесет и
шести наказателен състав.
С протестирания
съдебен акт, подсъдимият Е.И.Б. е бил признат за невинен в
извършване на престъпление по чл. 346, ал. 2, т.3 във вр. с чл. 195, ал. 1,
т. 2 и т. 4, пр. второ, във вр. с ал. 1 от НК и е оправдан по повдигнатото му обвинение. На основание чл.53
ал.1 от НК веществените доказателства по делото са отнети в полза на държавата и е постановено
тяхното унищожаване.
В протеста се
сочи, че присъдата е неправилна, иска се нейната отмяна и осъждането на Б. по
възведеното му обвинение. В допълнително писмено изложение са оспорва
възприетата в мотивите фактическа обстановка, както и анализа на
доказателствата, поради което се твърди, че постановената оправдателна
присъда е необоснована, неправилна и незаконосъобразна, налагащо нейната отмяна
по съображения, които могат да бъдат групирани по следния начин:
- мотивите на присъдата не съответстват на предписанията
на чл. 305, ал. 3 от НПК и същата е постановена при съществени нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, пр. първо от НПК. Същите са в противоречие с процесуалните правила по чл. 13, чл. 14, ал. 1
и чл. 107, ал. 5 от НПК. Преценката и анализа на събраните доказателства са
повърхностни и формални, както повърхностно и формално е проведено и съдебното
следствие, което не се отличава с всестранност и пълнота, а би трябвало да бъде
проведено обективно, всестранно и пълно дори в много по-голяма степен от
разследването във фазата на досъдебното производство, предвид императивните
разпоредби на чл. 7 от НПК.
- неправилно са кредитирани обясненията на подсъдимия Е.Б.,
показанията на синът му И.Б. и показанията на семейната приятелка на подсъдимия
– И.К. Св. И.н Б. е заинтересован да обслужва защитната версия на баща си, какъвто
мотив има и св. К., предвид обстоятелството, че между нейното семейство и това
на подсъдимия съществуват приятелски отношения с 20-годишна давност. При
коментара на тези показания в мотивите на присъдата голословно е посочено, че
съобщеното от тези свидетели се подкрепя от други доказателства, каквито не се
изтъкват в мотивите. Съдът не е посочил чрез какви доказателствени средства е
проверил и установил достоверността на показанията на тези двама свидетели.
Нелогични са твърденията на подсъдимия и неговия син, че Е. Б. му е носил пари,
защото подсъдимият към 30.10.2015г. е бил безработен от години, към тази дата
не е получавал трудово възнаграждение, като наред с това по делото няма никакви
доказателства относно наличието на каквито и да било други източници на
средства за собственото му препитание, доколкото Е.Б. е нает на работа едва
през лятото на 2016г., Обстоятелството, че св. К. и подсъдимият Е.Б. изобщо не
са се срещали на инкриминираната дата и място, според прокурора следва от
съдържанието на дадените нееднократно обяснения на Б., който нито при разпита
си в досъдебното производство, нито пред първоинстанционния съд е заявил, че на
30.10.2015г. се е срещал с Козарева, а още по-малко, че е разговарял с нея,
както и че това е станало докато той се е движел като пешеходец по ул. Мир в
района на магазин „Лидл", при това броени минути преди да бъде задържан от
свидетелите Т. и Г.. Това обстоятелство не е посочено от него и в досъдебно производство, образувано по негова
жалба по чл. 129 от НК под № 353/2016г. по описа на Второ РУ ОДМВР-Варна, №
16467/2016г. по описа на ВРП, по което Е.Б. има качествата на пострадал и
свидетел, приключено с постановление за прекратяване.
- неправилно са игнорирани и изключени от
доказателствената съвкупност с несъстоятелни мотиви показанията на св. Г.Г., К.
П. и Д.Т., а част от доказателствените материали по делото не само, че изобщо
не са анализирани и обсъдени при постановяване на присъдата, но дори и не са
посочени в мотивите, макар да са приобщени към доказателствения материал от
съдебното следствие по реда на чл. 283 от НПК, каквито са протоколът за
разпознаване на подсъдимия Б. от страна на свидетеля Г., протоколите за очни
ставки между свидетелите Т. и Г., от една страна, и свидетеля П., от друга,
протоколът за оглед на местопроизшествието, който е приложен ведно с фотоалбум
към него. Изобщо не са обсъдени и анализирани и част от веществените
доказателства по делото, намерени при огледа на местопроизшествието - шапка и
ръкавици, а още по-малко пък съпоставяни с кредитираните от съда обяснения и
показанията на посочените от него свидетели. Този избирателен подход към
обясненията на подсъдимия и показанията на посочените от него свидетели е
неправилен и в противоречие с разпоредбата на чл. 107, ал. 5 от НПК, която
изисква всички събрани доказателства да се подлагат на внимателна проверка.
Достоверността на твърденията на подсъдимия и подкрепящите го свидетелски показания се опровергават от обективните
факти, установени при извършения оглед на местопроизшествието и закрепени в
съставения за целта протокол и фотоснимки. От тях е видно точното място, където
са паднали: шапката - установена на 35-40 см. от дясната страна на задната
броня на инкриминирания автомобил „Пасат", едната ръкавица - на около 40
см. от задна лява гума,а другата ръкавица - под инкриминирания автомобил, след
като при огледа същият е изместен с 2 метра напред от мястото, където е намерен
преди започването на огледа, всички намерени на самото пътно платно. Това категорично,
ясно и недвусмислено указва, че подсъдимият не се е намирал на тротоара.
- в мотивите на присъдата липсват достатъчно и убедителни
мотиви при обсъждане на извършената по делото одорологична експертиза, на която
решаващият съд е придал предварително определена доказателствена сила,
изтъквайки необосновано, че престъпленията по чл. 346 от НК като цяло и в
частност тяхното авторство се доказвали само със заключение на такава
експертиза, а при липса на заключение, установяващо идентичност на
одорологичните следи с тези на подсъдимия, обвинението за такива престъпления
не можело да бъде доказано. Според прокурора подал протеста липсата на
идентичност между изследваните сорбенти, и иззетите сравнителни образци от
подсъдимия, се дължи изцяло на обективни причини- краткия престой на подсъдимия
в автомобила и нееднократното отваряне
вратата на отнетия от Е.Б. автомобил /при което което мирисовата следа може да
се изпари/ и влизането на друг човек в автомобила.
- В нарушение на чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1 и ал. 2,
чл. 107, ал. 1 и ал. 5 от НПК, постановилият оспорваната присъда
съдебен състав не е осигурил провеждането на обективно, всестранно и пълно
съдебно следствие, като не е прочел показанията на свидетеля Т. и свидетелят П.,
дадени в досъдебното производство, вкл. и без съгласието на подсъдимия и
защитника му на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК,
предвид противоречията и/или изявленията че не се помнят обстоятелства. На
свидетелите П., Г., Д. и П. не са предявени нито фотоалбумът към протокола за
оглед на местопроизшествие, нито веществените доказателства по делото, с което
да им се даде възможност да дадат още по-конкретни и изчерпателни показания. При
наличието на съществени противоречия относно подлежащите да доказване
релевантни факти и обстоятелства не са проведени очни ставки между св. Т. и Г.,
от една страна, и подсъдимия Б., а направеното в този смисъл искане на
прокурора необосновано е оставено без уважение.
- несъстоятелен е изложеният накратко в мотивите на
присъдата довод за липса на трайно установена от дееца фактическа власт върху
отнетия автомобил, като условие за съставомерността на деянието му като
престъпление по чл. 346, ал. 1 и сл. от НК.
В заключение се прави искане атакуваната присъда да бъде
отменена и делото да се върне за ново разглеждане от друг съставна ВРС,
алтернативно вместо нея да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият Б.
да бъде признат за виновен и осъден за престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 3
във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4,пр. второ, във вр. с ал. 1 от НК
извършено 30. 10. 2015г., съобразно разпоредбите на чл. 336, ал. 1, т. 2 във
вр. с чл. 334, т. 2 от НПК.
Въззивният съд прие, че пред него делото не е изяснено в нужната
пълнота, поради което даде ход на делото от фазата на съдебното следствие и
проведе допълнителен разпит на свидетелите Д.К.Т. и Г.Д.Г..
След изчерпване на
неговия предмет, в хода на съдебните прения представителят на въззивната
прокуратура поддържа протеста и допълнителното писмено изложение към него, като
прави кратък анализ на събраните по делото доказателства. Акцентира вниманието
на обстоятелството, че показанията на Г.Г. и Д. Т. са последователни в цялата
фаза на наказателното производство. Аргументира се виждането, че техните
показания се подкрепят от тези на другите свидетели, изключая сина на
подсъдимия и неговата дългогодишна приятелка. По отношение на последните двама
свидетели, се твърди, че техните показания следва внимателно да се анализират и
съпоставят с останалите доказателства, тъй като безспорно е установено, че
подсъдимия е задържан на място отдалечено от пешеходната пътека на магазин „Лидл”.
По отношение на изготвената одорологична експертиза дава становище да не се
цени в ущърб на обвинителната теза, тъй като по делото е категорично
установено, че подсъдимият е бил за кратко в автомобила, че след него е сядало
в него неустановено по делото лице, както и че
вратите на автомобила, все обстоятелства, които според вещото лице са
пречка да бъде оставена одорологична следа от подсъдимия. Предлага подсъдимия
да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание, в рамките на
предложеното от прокурора в първоинстанционото производство.
Защитата
в лицето на адв. П.Д., моли протеста да бъде оставен без уважение,
а присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена като правилна. Навежда се довода, че липсват безспорни доказателства Б.
да е извършил деянието, в което е обвинен. Изразява несъгласието с изложеното в
протеста и от заявено
от представителя на ВОП, че св.Т. и Г. дават показания, които да
са достатъчни за осъдителна присъда. Счита, че противоречията в техните
показания са множество и непреодолими. Намира за правилна оценката на
първоинстанционния съд на показанията на Иван Б. и Козарева, както и на
одорологичната експертиза. Извода на последната, че иззетата от противозаконно
отнетия автомобил одорологична следа не е на подс. Б. изключва авторството на
деянието от негова страна. В заключение предлага оправдателната присъда да бъда
потвърдена, алтернативно, в случай на постановяване на нова осъдителна, при
определяне на наказанието да се вземе предвид времето изминало от последното му
осъждане, както и обстоятелството, че работи.
В последната си дума
подсъдимия желае да бъде потвърдена оправдателната присъда.
Въззивният
съд, като обсъди направените с протеста възражения, съобрази становищата на
страните заявени в съдебно заседание и след като извърши цялостна служебна
проверка на присъдата съгласно чл. 314, ал. 1 от НПК, намери за установено
следното:
С
обвинителния акт на подсъдимия е бил е повдигнато обвинение по чл. 346, ал. 2, т.3 във вр.
с чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, пр. второ, във вр. с ал. 1 от НК .
Настоящият
състав на окръжния съд намира въззивният протест за основателен /макар по не всички в него наведени доводи/, като счете, че в
хода на производството са събрани достатъчно доказателства, от които може да се
направи категоричен извод, че подсъдимият е осъществил
от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 346, ал. 2, т.3 във вр. с чл. 195, ал. 1,
т. 2 и т. 4, пр. 2, във вр. с ал. 1 от НК, поради което отмени изцяло присъда
№ 318, постановена на 25.10.2016г. по НОХД №
3682/2016г. от ВРС, тридесет и шести наказателен
състав, и постанови нова, с която го
призна за виновен по възведеното му обвинение, по
следните съображения:
Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, в което е положил грижа
с допустими доказателствени способи да установи обективната истина. За
да постанови присъдата си, контролираната инстанция е изяснила почти всички
правно значими обстоятелства, свързани с действията на подсъдимия и неговото задържане непосредствено след деянието. По
предвидения в НПК ред са били събрани и проверени множество
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: показанията на
свидетелите, заключения на съдебните оценителна и
одорологична експертиза, протоколи за оглед,
разпознаване и другите писмени доказателства. В тази връзка претенцията в
протеста за допуснати нарушения на процесуалните правила в хода на съдебното следствие не е
основателна. В атакувания съдебен акт доказателствата
в
по - голямата си част са обсъдени, но някои от тях, превратно
оценени. След проведеното допълнително съдебно следствие ВОС
намери за установени следните релевантни факти:
Подсъдимият Е.Б. е роден на *** ***. Същият живее в гр.
Варна с настоящ адрес - с. о. Траката-1 № 615, с постоянен адрес ***. Б. е
български гражданин и има завършено средно образование. Разведен и към момента
на деянието е бил безработен. Притежава ЕГН **********.
Подсъдимият
е правоспособен водач на моторно превозно средство от 1985г, като притежава
свидетелство за правоуправление категории С; В; ДЕ; СЕ; Д; АМ; ТКТ валидно до
2022г. Като такъв е санкциониран с влезли в сила наказателни постановления за нарушения по ЗДвП, като са му налагани
наказания глоби. Същият е познат на органите на МВР като лице от криминалния
контингент на гр. Варна, което се движи в среди на криминално проявени лица и
поддържа контакти с тях. Срещу него е имало образувани преписки по заявителски
материали. По характер Б. се описва като хитър, нагъл и агресивен, със
склонност да оказва съпротива на органите на властта. /л. 96 ДП/
Осъждан е както следва:
- С Решение от 07. 12. 2001г. по НОХД № 4337/2001г. по
описа на ВРС, влязло в сила на 07. 01. 2002г., за престъпление по чл. 343б.,
ал. 1 от НК, е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а., ал.
1 от НК, като са му наложени административни наказания „глоба” в размер на 500
лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3
месеца”
- С определение от 18. 05. 2004г. по НОХД № 3713/2003г.
по описа на ВРС, влязло в сила на 18. 05. 2004г., за престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, му е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от 11 месеца и 20 дни, което да изтърпи при общ
режим.
- С определение от 16. 06. 2006г. по НОХД № 3529/2005г.
по описа на ВРС, за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 2 и т. 3 във вр.
с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НК му е наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от 2 години, което да бъде изтърпяно при общ режим.
Наказанието е изтърпяно на 13. 07. 2007г. , като с определение по ЧНД № 1189/07
г. по описа на ВОС, е условно предсрочно освободен от изтърпяване на останалата
част - 4 месеца и 14 дни, и му е определен 6 месеца изпитателен срок с
постановени пробационни мерки по време на същия - задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 6 месеца и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 6 месеца.
През
месец май 2015г. св. Д.Т. започнал да управлява лек автомобил Фолксваген Пасат
с per. №
ТХ 46 28 КХ, собственост на негов познат Д. П. И. от гр. Шабла, който му го
предоставил за ползване. Св. Т. живее със съпругата си Т. Т.в апартамента на
нейните родители, находящ се в гр. Варна, на ул. „Дубровник” № 7, вх. Ж, ет.
3,ап. 51. В края на месец октомври 2015г. той предприел ремонт на посоченото
жилище, като превозвал необходимите му строителни материали и инструменти с
автомобила на И.. Ремонтни дейности св. Д.Т. извършвал и на 30. 10. 2015г.
заедно с тъста си - св. Г.Г.. Около 13.
00 часа на посочената дата Т. паркирал автомобила Фолксваген Пасат с per. № ТХ 46 28 КХ на
неоградено място, обособено като неохраняем паркинг, намиращо се пред входа на
блока, съответстващо на посочения по горе адрес. Свидетелят Т. не заключил
автомобила, тъй като му се налагало постоянно да слиза от апартамента и да
взема от него превозваните материали и инструменти, които да качва до жилището.
Освен това, Т. оставил и контактния ключ на колата в ключалката за стартиране
на двигателя. Около 18. 30 часа подс. Б. облечен с тъмна връхна дреха, носещ
черна кожена шапка с козирка на главата си, и черни плетени ръкавици на ръцете
си, се намирал в района на блока, пред който бил паркиран автомобила ползван от
св.Т.. Подсъдимият влязъл безпрепятствено в незаключения автомобил, сядайки на
шофьорското място и стартирал двигателя на автомобила, като използвал
контактния му ключ. Междувременно в същия отрязък от време св. Т. и Г.
приключили с ремонтната дейност и решили да изпушат по една цигара. Когато
отворили прозореца, на помещението където пушили, чули, че се привежда в работа
двигателя на управлявания от Т. автомобил „Фолксваген Пасат”. Шума от работещия
двигател бил разпознат от Т. по характерното „виене” на хидравличната му помпа.
Поглеждайки през прозореца видял, че в
автомобила му на шофьорското място седи мъж облечен с тъмна връхна дреха.
Виждайки непознатия му към него момент Б. зад волана, Т. попитал Г. какво прави
този човек в колата му, мислейки си, че е някой негов познат, който се шегува.
Когато обаче Б., включил на задна скорост и потеглил, Г. и Т. разбрали
действителния замисъл на подсъдимия. Незабавно св. Т. и Г. излезли от
апартамента и слезли пред блока. Св.Т. *** накъдето се отдалечавал автомобила,
но малко след това го изгубил от поглед.
Междувременно Г. се качил в паркирания му пред входа на блока автомобил марка „Рено
Канго“ с per. № В 73 91 ВВ, и тръгнал в посоката в който се
отправил Б. с автомобила „Фолксваген Пасат“. Малко след това Г. застигнал Т. и
последният се качил в автомобила на Г. и продължили по улицата по която подс.Б.
се отдалечил. Продължавайки в предприетата посока, се отправили първоначално към
ул. „Студентска”. Когато стигнали в нейна близост, забелязали, че отнетия
автомобил прави ляв завой по ул. ” Студентска” към ул. „Мир”, а след това и ляв
завой по нея в посока бул. „Христо Смирненски”. Свидетелите последвали
автомобила „Фолксваген Пасат” в тази посока. Подсъдимият с автомобила достигнал
кръстовището на ул. „Мир” с бул. „Христо Смирненски” и спрял втори подред в
дясната лента за движение, тъй като сигналът на светофарната уредба светнал в
червено. Непосредствено след него спрял и автомобилът на Г.. Междувременно от
паркинга на магазин „Лидл” находящ се на 50-80 метра от описаното кръстовище с
автомобила си „Фиат Добло" излязъл св. Кирил Пенев и спрял зад автомобила
на Г.. Веднага след спирането на автомобилите, Д.Т. излязъл от автомобила на
свидетеля Г. и се отправил към отнетия автомобил, насочвайки се към шофьорската
врата, като видял, че освен водача, в автомобила няма друг човек. Т. посегнал
да отвори шофьорската врата, но не успял, тъй като дръжката била счупена. В
този момент седящият зад волана Б. го изблъскал с вратата. Подсъдимият излязъл
от автомобила, след което побягнал по ул. „Мир“ покрай автомобила „Фолксваген”.
Към него момент св. Г., вече също бил излязъл от своя автомобил, пресрещнал Б..
От сблъсъка помежду им, Г. и Б. паднали на земята, до задния ляв калник на
отнетия автомобил. На помощ на Г. се притекъл Т. и двамата задържали Б., който
се съпротивлявал. Действията на двамата свидетели били възприети от св. Кирил
Пенев, който се обадил за инцидент на тел.112. Докато двамата свидетели се
опитвали да удържат Б., от него изпаднали ръкавиците и шапката. Тъй като при
спирането на червения светофар на кръстовището Б. бил оставил отнетия автомобил
на свободна скорост, той потеглил назад към автомобила на свидетеля Г..
Неустановен водач на неустановен автомобил, който също бил спрял на
кръстовището, успял да се качи в движещият се назад „Фолксваген Пасат“ и го
обезопасил. По повод подадения сигнал на тел.112 на място били изпратени
полицейските служители – св. Д. П. и С. Д., които в този ден, за времето от 08. 00 часа до 20.00 часа,
обслужвали територията на Второ РУ ОД МВР-Варна. Когато П. и Д. пристигнали на
местопроизшествието, те видели спрените един зад друг леки автомобили „Фолксваген
Пасат“ с per. № ТХ 46 28 КХ и „Рено Канго“ с per. № В 73 91 ВВ и
лежащият между тях на земята Б., чието яке било обърнато на главата му, както и
изчакващите св. Д.Т. и Г.Г.. Последните двама обяснили на полицейските
служители, че са задържали лицето, тъй като той е откраднал автомобила на Т..
Тъй като Б. споделил, че изпитва болки в областта на ръката си, органите на
реда извикали на място екип на Спешна помощ. По-късно подсъдимият бил отведен в
МБАЛ „ Св. Анна-Варна" АД, където при направените му прегледи били
установени следните наранявания: контузия на главата, контузия на гръден кош,
изкълчване /луксация/ на лява лакътна става, травматични отоци, кръвонасядания
и ожулвания в гореописаните области. Луксацията е обусловила трайно затруднение
в движението на левия горен крайник за период от около 1.5-2 месеца. При
извършения оглед на местопроизшествието били фиксирани чрез описване и
фотографиране, както и иззети черната кожена шапка с козирка и ръкавиците на
подс. Б.. По време на цитирания оглед били още и иззети: одорологични следи с 4
броя сорбенти; метална заготовка, наподобяваща автомобилен ключ с надпис „Форд“,
и метален хромиран ключ 8-10 мм. В частта на изземването протокола, бил саниран
по надлежния процесуален ред от съдия при ВРС. В хода на образуваното досъдебно
производство св. Г.Г. и Д.Т. са разпознали подсъдимия, първия от тях, като
лицето което е било в отнетия автомобил и задържан от тях, след неговото
излизане, а Т. само като лицето което са задържали. От своя страна подс.Б.
депозирал жалба срещу двамата свидетели за причинена му средна телесна повреда,
което станало законен повод за образуване на досъдебно производство № 353/16 по
описа на ІІ РУП МВР Варна . Същото е
приключило с влязло в сила постановление за прекратяване от 12.05.2016г. на
ВРП, като от фактическа страна е прието, че телесната повреда на Е. Б. е
причинена при условията на чл.12 НК - при задържане, непосредствено след като е
извършил престъпление.
По делото са назначени следните експертизи:
Съдебно-оценителна
експертиза, която дава заключение, че пазарната
стойност към времето на деянието на отнетия от Б. автомобил Фолксваген Пасат с peг.№ ТХ 46 28 КХ е
1800 лева.
В съдебно заседание пред ВРС вещото лице е поддържало
заключението си .
Възивният съд кредитира посоченито заключение, като
безпристрастно, пълно, ясно и компетентно
изготвено.
Одорологична
експертиза от заключението на която е видно, че
не е налице идентичност между сравнителната миризма, иззета от Е.Б., и
одорологичната следа, иззета с протокола за оглед на местопроизшествие.
В съдебно заседание пред ВРС вещото лице е
подържало заключението, като е дало разяснение, че съхранението на една
одорологична следа много зависи от
атмосферни условия, от начина на пребиваване , методи
и способи на изземване на следата . Това комплексно може да
доведе или следата да бъде
годна за работа или да не бъде достатъчно годна, в смисъла - по-слаба.
На последните изводи влият начина на изземване
и метода на съхранение на следата. По принцип в
затворени помещения следата може да бъде съхранена до 48 часа или най-много до три дни. Ако следата
е била в МПС, много е важно дали прозорците са били отворени , дали тя е имало
среща с фонова миризма - абсорбенти като ароматизатори,
парфюм,
и както и как
е поддържана самата кола, от гледна точка на нейната чистотата и
дали има наслояване на други фонови миризми. При отваряне на
вратата на автомобила е възможно намиращите
се следи да се изпарят, при по-късо престояване на източника на следите. При изземване на сравнителна
миризма от човек минималния
престой на сорбентите наложени по тялото е поне 20 минути, а от предмети и вещи това време е минимум 40 минути. Върху качеството на следата влияе и обстоятелството, дали непосредствено преди нейното изземване е
имало смесване на миризма от две лица.
Възивният съд не кредитира посоченото заключение по следните причини:
В своята практика ВКС / най вече с Решение №
590 от 11.11.2003 г. на ВКС по н. д. № 507/2003 г., I н. о. / е въвел стандарт за одорологичните експертизи,
съгласно който с оглед веществения характер на миризмата и реакцията
на кучето по отношение на миризми, която не
съставлява законоустановен способ за събиране и проверка на доказателства, че като всяко заключение
от областта на науката, то същото следва да отговори на следните въпроси:
1.
Дали миризмата на човешкото тяло е строго
индивидуална за всяка отделната личност и какъв е възможния процент на
повторение от гледна точка на научната статистика?
2.
Какъв е механизма на оставяне на следи от
мирис при допир до предмет, за колко време се запазват, какъв е надеждния
способ за тяхното изземване и съхранение?
3.
Какви биологически качества дават възможност
на кучето да реагира на миризми с оглед на установяване на съвпадение между тях
и каква е статистическата възможност за неточност?
4.
Има ли значение дали миризмата е иззета от
предмет, който е бил в контакт с повече лица и
по принцип може да бъде обект на научна експертиза, когато се свързва с
изследването на предмет, представляващ надлежно събрано веществено
доказателство?
В цитираното решение изрично е посочено, че този вид
експертизи следва да бъдат възлагани на, и изготвяни от хабилитиран в областта на криминалистиката
специалист, изпълняващ задачи
по идентификация на миризма чрез използване на куче, ако е в състояние да даде
пълен, ясен и обоснован отговор на посочените въпроси.
В настоящия
случай е видно, че изготвянето на експертизата не е възложено на хабилитиран
в областта на криминалистиката специалист по идентификация на миризма чрез
използване на куче, макар и на вещото лице да са поставяни горните въпроси.
С първото от посочените обстоятелства, очевидно е свързана липсата на каквито и
да било отговори на вещото лице, както в писменото заключение, така и в съдебно заседание по посочените въпроси и
най-вече: явява ли се миризмата на човешкото тяло строго
индивидуална за всяка отделната личност; какъв е
възможния процент на повторение от гледна точка на научната статистика; какви
биологически качества дават възможност на кучето да реагира на миризми с оглед
на установяване на съвпадение между тях и каква е статистическата възможност за
неточност. По посочените причини настоящия състав на съда намери
заключението за непълно, неясно и некомпетентно дадено. Съществуващите изключително основателни съмнения, за
компетентността и качеството на изземването в настоящия случай / с оглед
данните за натрупването на фонова и човешка миризма от неустановено лице, време
за изземване, което се е ограничило до 30 мин - л.73 д.п./, и правната
природа на одорологическата експертиза за която повечето
състави на ВКС
приемат, че заключението й може да послужи
единствено за насочване на разследването, за да се изследват различни версии
във фазата на досъдебното производство, но никога не би могло да бъде
използвано като сигурен източник на доказателства в полза на обвинителната или
защитна тези, тъй като поначало резултатите от едно такова изследване, основано
на способностите на обучено куче да разпознава миризми, са научно непроверяеми, прави необосновано и назначаването на нова одорологична експертиза.
ВОС за разлика от ВРС напълно
кредитира показанията на свидетелите Д.Т., Г.Г., К. П., Д. П. и С. Д. дадени в хода на съдебните следствия и онази част от тези на Т., дадени пред орган на досъдебното производство, приобщени
по предвидения в НПК ред, защото са последователни, непротиворечиви по
отношение на фактите и обстоятелствата от предмета на доказване, взаимно допълващи се и кореспондиращи с писмените доказателства
по делото. Несъмнено същите носят
различни нюанси по отношение на оценката дали възприетите от тях събития са
били по време, което може да се определи като светла част на деня, здрач или
тъмна част на деня, но това е обяснимо от индивидуалностите на всеки човек и
същите не влияят на оценката им за достоверност. Отчитайки тези несъществени
разминавания най-вече в показанията на св.Т., Г. и П., съдът прави в случая
преценката на гласните доказателства с оглед на обстоятелството, че никой от
тези свидетели не сочи, че осветеността по времето на възприеманите от тях
обстоятелства е била пречка за тази им дейност в своята цялост. Не следва и да се дискредитират само от
гледна точка на своя произход / на пострадал и негов близък/ показанията на Д.Т. и Г.Г., защото те безусловно се
подкрепят от тези на посочените по горе други трима свидетели, които са
абсолютно
незаинтересовани от изхода на делото. Лаконичната оценка на
ВРС, че показанията св. Г. Г.,
се явяват изолирани, неподкрепени от други такива и, че е единствен
доказателствен източник в подкрепа на обвинителната теза е превратна и извън
действителния смисъл на съдържанието им. В случая се касае за показания на
свидетел очевидец за действията на подсъдимия от момента на отнемането на
автомобила до залавянето му от самия него. Тези показания несъмнено и пряко се
подкрепят не само от показанията на св. Т., но и от тези на К. П., а косвено и
от св. Д. П. и С.Д.. Липсата на безусловна
конкретика в показанията на св.П. дали подсъдимият е бил изваден от колата или
е излязъл сам, не променя същността им, че Б. е бил задържан до задната лява
част на отнетия автомобил, почти веднага след отварянето на вратата на
автомобила „Фолксваген”, а не на тротоара, както е възприето от фактическа
страна от първоинстанционния съд. Тук следва да се отбележи, че мястото където
е задържан подсъдимия е било абсолютно интерпретирано от ВРС, на фона на всички
изброени и посочени гласни доказателства, тъй като в това отношение няма
никакво противоречие между свидетелите, камо ли това да е било въведено като
ново обстоятелство от св. П.. Непълна в този смисъл е била оценката на
показанията на кредитираните от ВОС свидетелски показания по отношение на
елементите от облеклото на подсъдимия. Същия е носил ръкавици, възприето от св.
Г. Г., шапка - възприето също от него и от св.Т. /факт потвърден и от
подсъдимия/, които не само са видени по късно от полицейските служители- св. Д. П. и С. Д., но и са фиксирани в
огледния протокол – под отнетия автомобил, което е обяснимо с оглед показанията
на Т. и Г., че автомобила Фолксваген се е придвижил назад до спирането му от
неустановен по делото свидетел. На оценка подлежи и обстоятелството, че
подсъдимият по никакъв начин не е проявил реакция на погрешно задържан / в т.ч.
и малтретиран/ и/или случайно преминаващ човек, което е в разрез с житейската
логика и чувството за самосъхранение при заетата защитна теза, за което ще
стане реч и по долу.
Неправилна
е оценката на ВРС на показанията на св. И. Б. и
И. К.. Тя на първо място се свежда до
сравнителен анализ не с цялата доказателствената съвкупност, а единствено със
защитната теза от обясненията на подсъдимия. Първоинстанционният съд формално е
отчел родствената връзка с подсъдимия за първия от тях и приятелската такава за
втория свидетел, поради което е направил едностранчив анализ. От вниманието на
съда е убягнало, че коментираните показания са депозирани, след обясненията на
подсъдимия и изслушването на другите свидетели, при което естествения резултат
е този за максимално сходство между показания и защитна теза. Прави
впечатление, че показанията на св.И.Б. са предназначени за алиби относно
мястото където е задържан подсъдимия и времето когато това е станало.
Последното обстоятелство според
въззивният съд е свързано с възприетата от ВРС и акцентирана от защитата колебливост в свидетелските показания на
каква естествена осветеност е бил задържан подсъдимия. Както вече бе посочено,
това обстоятелство е без особено правно значение. ВОС кредитира частично показанията
на св. И. Б., че се е видял с подсъдимият привечер на 30.10.2015г., както и че
след тази среща Е.Б. е напуснал домът му. По делото се установя безусловно, че
св.И. Б. живее в непосредствена близост до училище „Черноризец Храбър” /бивше
„Жечка Карамфилова”/ отстоящо на не повече от 200 метра от мястото от където е
осъществено деянието. Следва да се даде вяра на този свидетел и по отношение на
твърдението му, че по-късно вечерта подсъдимият се е свързал с него по времето,
когато е бил задържан и поискал да му бъда подсигурена адвокатска защита. Съдът
не дава вяра на показанията на този свидетел, че Е.Б. му е носил пари и че е
отишъл да купува нещо за вечеря, тъй като няма никакви данни, И. Б. да е правил
опити да се свържи с подсъдимият, до момента когато самия подсъдим го е
потърсил за помощ. Потвърждаването на този факт и от двамата изключва от гледна
точка на формалната и житейска логика, св.И. Б. да е чакал завръщането на баща
си със закупена храна и носещ пари за погасяване на заем и да не го потърси в
рамките на часове, след „уговорката им”. По делото е изяснено, че след
задържането на улица „Мир” след 18,30ч., подсъдимият е прегледан от екип на
бърза помощ, което е станало за времето от 19,48ч. - 20,08ч. /л.58 д.п./ След
това същия е отведен до болницата в 20,25ч./л.58 д.п./, /придружен от екипа
заменил св.
Д. П.и С. Д. съгласно техните показания и
писмените доказателства л.99-100/, като в медицинската документация, касаеща
времето му на постъпване в болницата, е посочен 20,30 ч. / л. 57 д.п./ С оглед оказаната му медицинска помощ
изискваща предварително диагностика / в това число и рентгенография/ времето,
което е изминало от срещата на подсъдимия със синът му значително нараства и
изключва достоверността на показанията на И.Б. в коментирания смисъл, че са
имали уговорката Е.Б. да се върне.
ВОС не кредитира показанията на св.К., не само защото тя
самата потвърждава, че датата за която свидетелства и е била посочена от
подсъдимия непосредствено преди съдебното заседание, но и защото показанията и
са в явно противоречие с тези на Д.Т., Г.Г. и К. П.. Последният от тях
категорично заявява, че е бил в магазин „Лидл” и напускайки го, е спрял на
светофара. Очевидно, последващите възприети от него събития по задържането на Б.
са се развили в рамките на светещия червен сигнал, и той е категоричен наред
със св. Г.Г., че задържаното лице е напуснало противозаконно отнетия
автомобил.
Състава на съда, не кредитира
обясненията на подсъдимия, в частта им, че
същия на 30.10.2015г. отивайки като пешеходец да
купи храна е бил погрешно задържан за извършено противозаконно отнемане на МПС.
Това е в явно противоречие с
показанията на кредитираните от ВОС свидетелски
показания. Следва да се отбележи, че
обясненията са също така и вътрешно противоречиви, с оглед твърденията му, че
след като е бил пред магазин „Лидл” той се е насочил към магазин „Била”, тъй
като бе изяснено, че е задържан на разстояние 50-80м. от „Лидл” , а магазин
„Била” в близост и в твърдяната посока няма. Ето защо съдът намери
обясненията за защитна теза, на която той има неизменно
право, но ги отхвърли като достоверни.
След анализ, на всички събрани доказателства по отделно и
в съвкупност въззивният съд стигна до различни правни изводи от ВРС :
Според задължителната практика на върховната съдебна
инстанция /ТР 42-84-ОСНК/ изпълнителното
деяние по чл. 346, ал. 1 НК се изразява от обективна страна в отнемане на
моторното превозно средство от владението на другиго, при което деецът прекъсва
това владение и установява свое такова. Законът изисква да е налице не какво да
е отнемане, а противозаконно отнемане без съгласие на владелеца с намерение да
се ползва, а не да се присвоява. Противозаконното отнемане на чуждо превозно
средство от владението на другиго без негово съгласие с намерение да се
използва изключва изричното или мълчаливото съгласие
на владелеца за такова ползване /напр.Р.
143-75- II /, какъвто е и настоящия случай. Съставомерен елемент на този състав
е противозаконното отнемане на МПС, а не противоправното ползване, ако
владението на същото е придобито по правомерен начин.
В случая подсъдимия е извършил деянието с действия – проникнал е в оставен без надзор
/на
неохраняем паркинг, находящ се в гр. Варна, на ул. Дубровник пред блок 7/ отключен автомобил Фолксваген
Пасат с per. № ТХ 46 28 КХ ползван
от св. Д.Т., без неговото съгласие привел го в движение с помощта на техническо
средство- контактния ключ за автомобила и се отдалечил от мястото, където е бил паркиран с
намерението да го ползва. За настоящия състав на съда няма спор, че подсъдимият
е прекъснал владението на Т. спрямо автомобила и , че е установил свое такова отдалечавайки
се от мястото на отнемането.
От субективна страна подсъдимият е
извършил престъплението, в което е обвинен,
при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, като е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и искал тяхното настъпване. Подсъдимият е осъзнавал, че отнема МПС от владението на
другиго без неговото съгласие за ползване.
От така събраните доказателства ВОС направи единствено
възможния и категоричен правен изводи, че от обективна и субективна страна
подсъдимия е осъществил престъпление по
чл. 346, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, пр. 2, във вр. с
ал. 1 от НК, го призна за виновен в това, че на 30.10.2015г. в гр. Варна,
противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил Фолксваген
Пасат с per. № ТХ 46 28 КХ на стойност 1800 /хиляда и
осемстотин/ лева, собственост на Д. П. И. от гр. Шабла, от владението на Д.К.Т.
***, без съгласието на Т., с намерение да го ползва, като отнетият автомобил не
е бил под постоянен надзор, и отнемането е извършено чрез използването на
техническо средство-
Квалифициращият
признак по чл. 346, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2 от НК се обуславя
от обстоятелството, че отнетият автомобил Фолксваген Пасат с per. № ТХ 46 28 КХ при
осъществяване на изпълнителното деяние е бил оставен от владелеца му Т. на
обществено доверие, като е бил паркиран с незаключени врати на неоградено
място, обособено като неохраняем паркинг пред блок № 7 на ул. Дубровник в гр.
Варна, където живущите в блока паркират автомобилите си.
Квалифициращият
признак по чл. 346, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 НК се
обуславя от отнемането на моторното превозно средство чрез използване на
техническо средство -контактния ключ за автомобила.
ПО
СТАНОВИЩЕТО НА
ЗАЩИТАТА:
Защитата
на подсъдимия развива своите доводи в една плоскост- липса
на безспорни доказателства за авторството на извършеното деяние. Акцент се поставя:
- кредитиране показанията на св.Т. и
отхвърляне на тези на св. Г. Г.. Свид. Д. Т. се определя от защитата, като човекът, който е
най-заинтересован, и който е бил в пряк контакт с извършителя. Според неговите показания времето е било тъмно,
поради което не могъл да види лицето на извършителя, а
видял само, че той е бил с шапка. Свидетелят е бил избутан
и не е видял на къде е тръгнало лицето което е напуснало автомобила. Св.Т. не
може да каже дали
подсъдимия е лицето, което било в
автомобила и като свидетел, който се е сблъскал с извършителя
на деянието, няма как да бъде игнориран.
Счита, че показанията на свид. Г.Г. са противоречиви,
не са последователни, и са
тенденциозни, тъй като един път твърди че колата му не е била фарове, а след
това твърди, че на тяхната светлина е видял човека,
който е излязъл от колата. Според защита св.Г. разпознава подсъдимият, тъй като същия е пребивавал като задържан в ареста, където свидетеля е бил
надзирател.
- Кредитиране на показанията на
св.И.Б. и Козарева
- Кредитиране на одорологическата експертиза, тъй като заключението е
категорично, а въпросите на които е отговаряло вещото лице са принципни. Няма данни
в делото да са отваряни врати, прозорци и да е проветрявано, а огледа е
проведен веднага.
По
отношение на тези горните твърдения съдебния състав до настоящия момент изложи множество съображения, поради
което същите не следва да се преповтарят. Изводът на съда за
авторството на деянието се гради на базата на всички събрани доказателства,
кредитирани и посочени по горе. И трите възражения обаче са несъстоятелни по
следните причини:
Не
съответства на смисъла, анализа и оценката на показанията, виждането
на защитата, че твърдяното от Т. разколебава обвинението. Давайки
вяра на този свидетел, съдът не излиза от действителното съдържание на твърденията му. Безспорно е, че Т. не разпознава задържания подсъдим, като лицето
което е било в автомобила му. Неговата искреност, че не е успял да види
чертите на лицето на извършителя докато той е бил в автомобила, не съставлява
пречка и не може да бъде основание за извод, че подсъдимият не е автор на
деянието, тъй като то пряко се извежда от показанията на св. Г. Г. и К. П.. Твърденията на Т.
имат безусловно косвен характер за авторството с оглед на това, че извършителят
е бил с шапка, факт който се потвърждава от подсъдимия и която е фиксирана и
иззета при огледа на местопроизшествие. Липсата на възприятие на лицевите черти
на подсъдимия от страна на Т. успешно се компенсират от възприетите от
него обстоятелства, за времето и мястото на задържането на подсъдимия от св.Г.. Безусловно е, че първото е свързано непосредствено с момента на изблъскването на Т., при излизането на подсъдимия от
отнетия автомобил, а второто с мястото до където той е успял да се отдалечи –
задния ляв калник на същия. Следва изрично да се отбележи, че цитирания от
защитата дефицит на категоричност от страна на Т.,
нито самостоятелно, нито в обвързаност с показанията на св. И. Б. не могат да разколебаят обвинителната теза. Наложително
е още веднъж да се подчертае, че в показанията на св. И. Б. не се съдържат твърдения относно това какви действия е извършвал
подсъдимия, след срещата им. Интерпретацията на защитата, че св.Г.Г. е задържал лице, пребивавало преди
10 години в ареста, където той е бил служител е извън разумното съмнение и няма
как да изключи възприятията му, че лицето напуснало автомобила при опита да
избяга се е блъснал в него до задния калник на отнетото МПС. Бе посочено, че
осветеността не може да повлияе на такъв тип възприятие, защото то е факт от
действителността, възприет дори и от намиращия се по далеч свидетел К. П..
В оценката на свидетелските показания бе посочено по горе защо се отхвърлят
изцяло показанията на св.К. и частично показанията на И. Б., последните от
които не допринасят особено за изясняване на фактите по делото. Към това може
само да се добави, че е право на подсъдимия как да организира защитата си, но
прави впечатление, че св.К. свидетелства за обстоятелство /място и време на
срещата им/, което на практика е останало извън значимите събития за
подсъдимия, което е в противовес на житейската ситуация, в която според него
той е „попаднал случайно”.
Различната оценка
на ВОС по отношение приетото от първоинстанционния съд заключение на
одорологичната експертиза се гради не от нейният принос към обвинителната или
защитната теза, а от законоустановените изисквания за компетентност на вещото лице
– чл. 151 НПК и към заключението да даде пълен, ясен и обоснован отговор на поставените въпроси- по аргумент на противното, съгласно чл.152 и чл.153 НПК. Мотивите за несъгласието на настоящия състав са изложени по - горе,
съгласно разпоредбите на чл.154,ал.2 НПК. Отделен остава въпроса за виждането
на страните по делото /защита и прокуратура/ дали одорологичните следи са
методически правилно иззети и как би следвало да се интерпретират условията на
следообразуване и съхранение до тяхното изземване. Настоящия състав на ВОС се
придържа към онова виждане отразено в редица решения на ВКС / в това число и в
цитираното по горе по аргумент кой би следвало да може и на какви въпроси да
отговори/, че няма разработен научен способ за проверка на верността на
конкретната реакция на кучето, макар и да е специално обучено,
поради което и, че одорологическата експертиза не е годно
доказателствено средство по чл. 114 НПК и не е от кръга на
посочените способи на доказване в чл. 136, ал. 1 НПК, защото одорологическото умение на куче да разпознава миризми нямат база за експертна проверка за
достоверност.
ПРИЧИНИ,
МОТИВИ И УСЛОВИЯ за извършване на престъплението – стремеж за ползване на блага по неправомерен начин
При
определяне на вида и размера на наказанията съдът взе предвид
СМЕКЧАВАЩИ
ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – добро процесуално поведение на подсъдимия, трудова ангажираност на подсъдимия след деянието.
ОТЕГЧАВАЩИ
ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – лоши характеристични данни
изразяващи се в минали осъждания в това число и за такова престъпление, не
влиящи на квалификацията на деянието.
Съдът, като
взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието по чл.
346, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1,
т. 4, пр. 2 от НК, високата
степен на обществена опасност на дееца, при превес на смекчаващите вината обстоятелства при условията на
чл.54 НК му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от ДВЕ ГОДИНИ, а на основание чл.346, ал.4 НК и „лишаване от правото да управлява МПС” за срок от ДВЕ ГОДИНИ .
Мотивиращи
налагането на това наказание са и фактите, свързани с личността на дееца, с
оглед характера и спецификата на престъплението по които, като
акт на поведение се проявяват неговите обществени и индивидуални качества и
особености, и предвид изискванията на специалната превенция, обуславящи
адекватната на репресивната и поправително - възпитателна функция, наказателна
санкция. Характеристиката на осъщественото от подсъдимия,
инкриминирано деяние, подведено към престъпният
състав на 346, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1,
т. 4, пр. 2, сочи на
завишена степен на обществена опасност на същото и висок социален резонанс на
този вид противоправни посегателства. Фактическите данни за личността на
подсъдимото лице, очертаващи трайно
формирани престъпни навици, при което с поредното игнориране
на установения правопорядък, обосновават нуждата от посоченото по
размер наказание „лишаване от свобода“ и изолирането му в
място за лишаване от свобода за бъде превъзпитаван и поправян.
Не само обремененото съдебно минало, очертаващо трайни престъпни навици, неповлияни от предходната наказателна
репресия, но
и социалния статус на лицето, с изрични лоши характеристични
данни, обуславят извода, че не се касае за изолиран
акт на поведение и е наложително подсъдимия да бъде изолиран в място за
лишаване от свобода, превъзпитаван и поправян за срок не по-малък от определения от две години. Отдавайки преимущество на личната
превенция, без да пренебрегва генералните възпитателни и предупредителни правни
последици на наказателната санкция му определи наказание
лишаване на правото да управлява МПС за срок равен на този като лишаването от
свобода, а именно - от две години.
Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3
от ЗИНС, съдът постанови определеното наказание „лишаване от свобода” да
бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим, тъй като се касае за умишлено
престъпление, но са изминали повече от пет години от изтърпяно предходно
наказание „лишаване от свобода”, което не е отлагано по реда на чл.66 НК.
Така
определеното наказание е достатъчно по размер, ще изпълни и целите предвидени в
чл.36 от НК да поправи и превъзпита
осъденият към спазване законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и
да му се отнеме възможността да върши други престъпления както и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Отменяйки присъдата изцяло, ВОС не вижда правна възможност за приложението на
чл.53, ал.1 от НК, на която се е позовал ВРС
и се разпореди с веществените доказателства, като постанови шапката и
ръкавиците да бъдат върнати на подсъдимия , а 4 бр. сорбенти /носители на
одорологични следи/ и неустановените като собственост – метална заготовка, ключ
8-10мм да бъдат унищожени поради липса на стойност, след влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.189, ал. 3 ВОС осъди подсъдимия
да заплати направените по делото разноски в полза на Държавния
бюджет по сметка на ОД на МВР-Варна лева и в полза на Държавата, по бюджета на
съдебната власт по сметка на ВРС.
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: