РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Монтана, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20211600500327 по описа за 2021 година
Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 28.06.2021година постановено по гр.д.№528/2020година
по описа на Районен съд Берковица е признато за установено по отношение на
Т. В. с ЕГН ********** от гр.*и ОТП“Ф.““ Б.“ ЕАД с ЕИК *гр.*, че
запорираната на 09.11.2020година сума от 5000.00лева по сметка в ООБ АД
с титуляр Т. В. по изп.д.№544/2020година по описа на ЧСИ М.И. не
принадлежи на Т.В..Със същото решение са присъдени и направените в
производството съдебни разноски.
В срока по чл. 259 ГПК е подадена въззивна жалба от „ОТП Ф. Б.“
ЕАД гр.*чрез упълномощен юрисконсулт И.Й. с изложени доводи за
неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение.Жалбата е
изключително подробно мотивирана и подкрепена със съдебна
практика.Моли съда да отмени атакуваното решение като незаконосъобразно
и отхвърли изцяло исковата претенция като неоснователна, тъй като не са
налице условията за уважаване на иска,като се присъдят разноските за двете
инстанции и юрисконсултско възнаграждение.
1
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява .Представено е
допълнително писмено становище.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от Р. С. от гр.* с изложени доводи за нейната неоснователност.В
съдебно заседание не се представлява и не взима допълнително становище.
Страните не правят доказателствени искания.
МОС след като се запозна със събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка със станивищата на
страните, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от
надлежна страна в производството и имаща за предмет съдебен акт от
категорията на обжалваемите.
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка,
съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Настоящата инстанция при упражняване на въззивен контрол за
правилност на първоинстанционния съдебен акт в рамките, поставени от
въззивната жалба, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
С атакуваното решение първоинстанционния съд е уважил предявен
от Р.С. иск срещу Т. В. с ЕГН ********** от гр.*и ОТП“Ф.““ Б.“ ЕАД с ЕИК
*гр.*, с които е признал за установено по отношение на ответниците, че
запорираната на 09.11.2020година сума от 5000.00лева по сметка в ООБ АД
с титуляр Т. В. по изп.д.№544/2020година по описа на ЧСИ М.И.не
принадлежи на Т.В..
За да постанови това решение БРС е приел, че по делото е установено
понесъмнен начин наличие на облигационни отношения между ищеца и
ответника Т.И. по силата на сключен договор за поръчка във връзка с
изграждането на жилищна сграда в гр.*.За целта ответникът е предоставил на
ищеца банкова сметка по която да му превежда суми за закуване на
материали във връзка със строежа.Запорираната сума от 5000.00лева е сума
на ищеца преведена на ответника по договора и не принадлежи на Т.В..С
оглед тези доводи е постановено и атакуваното решение.МОС напълно
2
споделя същите като добавя и следното:
Действително видно от приложените писмени доказателства на
15.07.2020година между Р.С. и Т.В. е сключен договор за поръчка по силата
на който доверителя е възложил на довереника да сключва правни сделки за
закупуване на материали, които са необходими за изграждане на еднофамилна
къща в гр.*за която е издадено строително разрешение №21/10.10.2019година
от Община *, като паричните средства необходими за закупуването на
строителните материали ще бъдат превеждани на изрично посочени в договор
сметка с титуляр Т.В..По делото са приложени 7 броя платежни нареждания,
с които ищеца е преваждал различни суми на Т.В. по посочената сметка за
периода от 17.07.2020година до 09.11.2020година.
Не е спорно между страните, че последната сума в размер на
5000.00лева преведена на 09.11.2020година е запорирана от ЧСИ М. И., гр.*по
изп.д.№544/2020година по искане на взискателя ОТП“Ф.Б.“ ЕАД.
Спорното между страните е дали горната сума представлява вземане на
Т.В. към което може да бъде насочено принудително изпълнение или същата
е собственост на въззиваемия Р.С..
Съгласно чл. 440 ГПК, всяко трето лице, чието право е засегнато от
изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху
което е насочено изпълнението на парично притезание, не принадлежи на
длъжника.
Отрицателният установителен иск законодателят е предвидил като
способ за защита срещу материалноправна незаконосъобразност при
индивидуално принудително изпълнение на парични притезания.
Незаконосъобразността е проява на нарушения принцип, че
принудителното изпълнение на паричното притезание трябва да бъде
осъществявано само върху имуществото на длъжника в изпълнението (чл. 442
ГПК). Само имуществото на длъжника служи за обезпечение на неговите
кредитори, които имат еднакво основание да се удовлетворят от него, ако
няма законни основания за предпочитание (чл. 133 ЗЗД). Абсолютните
процесуални предпоставки, които осъществяват изискванията на чл. 440 ГПК,
са следните: висящо изпълнително производство; с предмет принудителното
изпълнение на парично притезание; насочване на изпълнителните действия
върху вещ на длъжника; осъществяваният изпълнителен способ да е
3
обективно годен да засегне право на трето за изпълнението лице.
Именно субективното право на третото лице обосновава интереса от
отрицателния установителен иск, предвиден в чл. 440 ГПК.В настоящия
случай безспорно са налице предпоставките на чл.440 от ГПК като е
засегнато субективно право на трето лице.Този извод може да се направи от
безспорните писмени доказателства приобщени към делото и събраните
гласни доказателства в първоинстанционното производство.Ирелевантно за
случая е отбелязването на платежното, с което е преведена процесната сума
„захранване“, тъй като това е отразено и на останалите платежни нареждания,
но от всички писмени и гласни доказателства се установява, че тези суми са
превеждани именно с оглед и в изпълнение на възникналите облигационнии
задължения на довереника.Тази сума не съставлява и възнаграждение по
договора, тъй като страните изрично са уговори такова да се изплаща в брой
в края на всеки месец без да е посочен неговия размер.По изложените
съображения МОС също приема, че изпълнението е насочено към парична
сума, която не принадлежи на длъжника и исковата претенция е изцяло
основателна.
При този анализ на доказателствана по делото жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение
като правилно и законосъобразно бъзе потвърдено.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се следват разноски, а
от въззиваемата страна не са ангажирани доказателства да са направени
такива.
Мотивиран от изложеното окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 28.06.2021година постановено по гр.д.
№528/2020година по описа на Районен съд Берковица.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване..
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5