РЕШЕНИЕ
№......
12.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав
в публично съдебно заседание на пети август през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д. КИРИЛОВ
При участието на секретаря Захаринка
Петракиева като разгледа докладваното от съдията Кирилов НАХД № 1251, по описа
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от „***“ ООД, ЕИК: ***, представлявано от П.Б.А. – *** против Наказателно
постановление №35-0000308/11.06.2020г. на *** на РД „АА“ - Плевен, ул. ***, определен от министъра на МТИТС за длъжностно
лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с
което на основание чл.53 от ЗАНН на „***“ ООД, е наложено административно наказание
на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр – имуществена санкция в размер на 3000
лева, за нарушение на чл.7б, ал.1, изр.1 от Закона за автомобилните превози.
Недоволен
от издаденото Наказателно постановление останал жалбоподателят, който го
обжалва в срок. В жалбата се иска отмяната му.
В
съдебно заседание жалбоподателят „***“ ООД, чрез представляващия П.А.– ***, редовно
призован, се представлява от ***я А..
Ответната страна РД „Автомобилна
администрация“ - гр.Плевен, редовно призована, представител не се явява.
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съдът, като прецени доказателствата поотделно
и в съвкупност намира за установено следното:
На 25.05.2020г., около 12:40 часа в гр.
Плевен, в офиса на фирма „***“ ООД, притежаващ лиценз №*** за извършване на
обществен превоз на товари в РБългария, при извършена комплексна проверка се
констатира че: Фирмата е допуснала извършване на превоз на товари за собствена
сметка от водача – П.П.Л.с ЕГН ********** с товарен автомобил Камаз 3511 с рег.
№ ***на 26.11.2019г. видно от тахографски лист от 26.11.2019г. и заповед за
превоз за собствена сметка от 26.11.2019г., който не отговаря на изискването за
квалификация на водача – няма карта за квалификация на водача валидна към
датата на извършвания превоз и на извършената на проверката – след направена
справка в електронния регистър на ИА „АА“ гр. София на 27.05.2020г., с което е
нарушил разпоредбата на чл.7б, ал.1, изреч.1 от ЗАвПр.
На жалбоподателя бил
съставен АУАН Серия А-2019 №269853/28.05.2020г. от свидетеля Д.П.И., който бил
връчен лично на ***я П.Б.А., който подписал акта без възражение.
Въз основа на така съставения акт е издадено
обжалваното НП № 35-0000308/11.06.2020г., с което на „***“ ООД, ЕИК: *** на
основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр – имуществена санкция в размер на 3000
лева, за нарушение на чл.7б, ал.1, изр.1 от Закона за автомобилните превози.
Посочената
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Д.П.И. и И.Ц.М.
и от приложените писмени доказателства по делото. Съдът изцяло кредитира с
доверие посочените доказателства, тъй като те са кореспондиращи се и взаимно
допълващи се. Между тях няма противоречия и те възпроизвеждат по идентичен
начин фактите от значение за делото, въз основа на които се установява
възприетата фактическа обстановка.
По делото са приети по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства, а именно: заверено ксерокопие на Заповед РД-08-30/24.01.2020г.
на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията; заверено
ксерокопие на Тахографски лист от дата 26.11.2019г.; Заповед №386/26.11.2019г.
от превоза от „***“ ООД – гр. Плевен и справка от ел. регистър на ИА „АА“ от
28.05.2020г.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за
установена от показанията на разпитаните свидетели Д.И. и И.М., както и от
събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни извод:
Акта и Наказателното постановление са издадени от
компетентни органи съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.92, ал.2, вр. чл.91,
ал.3 от Закона за автомобилните превози и чл.47, ал.1, б.”а”, вр. ал.2 от ЗАНН,
вр. чл.92, ал.2 от Закона за автомобилните превози. При издаването на Акта и
Наказателното постановление са спазени предвидените от разпоредбите на ал.2 и
ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.
Съгласно
чл.
7б, ал.1 от ЗАвПр (Нов - ДВ, бр. 85 от 2006 г., относно влизането в сила
виж § 43, т. 2 от
ЗИД на ЗАП) (1) (Изм. – ДВ, бр.
60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.) - Лицензираните превозвачи,
лицата по чл. 24е
и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, осъществяват превози на пътници и
товари с моторни превозни средства от категории M2, M3, N2, N3 и с водачи,
които отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават карта за
квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на
моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. За
съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни
лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години.
Съгласно
санкционната норма на чл. 96г, ал.1 от ЗАвПр (Нов - ДВ, бр.
60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г., изм., бр. 9 от 2017 г.) - Който назначи
на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се
наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.
Извършвайки служебна проверка за законосъобразност на
обжалваното НП, включително и такава относно акта, въз основа на който
последното е издадено, съобразно своите правомощия, съдебният състав констатира
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила установени в ЗАНН.
Съдът
установи на първо място фактическо несъответствие между обективираното в НП
описание на нарушението и това изложено в АУАН. В АУАН въз основа на който е
било издадено обжалваното НП деянието, за което е била ангажирана отговорността
на жалбоподателя е описано, както следва - "...Фирмата е допуснала
извършване на превоз на товари за собствена сметка от водача – П.П.Л.с товарен
автомобил Камаз 3511 с рег. № ***на 26.11.2019г. ...".
Съгласно чл.10 от ЗАНН допустителите –
тези, които пряко не извършват, но допускат извършването на нарушението се
наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ. Доколкото
допустителството представлява непопречване на извършване на нарушение от друго
лице, то юридическо лице не може да носи отговорност за допустителство, тоест
за непопречване на извършването на нарушение. Такава отговорност би могъл да
носи, съгласно чл.24, ал.2 от ЗАНН ръководителят на фирмата, но като физическо
лице, който може да бъде санкциониран за нарушения, допуснати от негови
подчинени. В тази връзка – за да е налице изпълнително деяние „допуснал“, то
субект на административно-наказателната отговорност може да бъде само и
единствено физическо лице, но не и юридическо лице.
На следващо място липсват данни
за други нарушения на „***“ ООД. При това положение деянието се явява със
занижена обществена опасност, както на нарушителя, така и на самото
изпълнително деяние.
В чл.53 от ЗАНН е предвидено
изискване към административно - наказващия орган да издаде наказателно
постановление едва след като установи, че нарушителят е извършил деянието
виновно и ако няма основания за прилагането на чл.28 и 29. Нормата на чл.28 от ЗАНН, предвиждаща възможността в маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган да не налага наказание, а да
предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Това
предполага в наказателното постановление административно - наказващият орган да
обоснове, защо не прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да бъдат изложени
мотиви, защо е приел, че не са налице предпоставките на чл.28. Липсата на
мотиви относно приложение на чл.28 води до невъзможност да се прецени дали
административно - наказващият орган е упражнил правомощията си по налагане на
административно наказание в съответствие с целите на закона, което е едно от
изискванията за законосъобразност на наказателното постановление. След като
законодателят е предвидил възможност за приложение на чл.28 от ЗАНН за всички
административни нарушения, включително и за тези по ЗАвП, то административно -
наказващият орган е следвало да изложи мотиви защо не е приложил чл.28 от ЗАНН
и защо е определил този размер на наказанието. Като не е направил това, административно
- наказващият орган не е обосновал упражняването на предоставените му
правомощия в съответствие с целите на закона, поради което издаденото
наказателно постановление се явява постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила.
Преценката за
наличието или не на основанията по чл.28 б.”а” от ЗАНН е за законосъобразност
на обжалваното НП и няма пречка да се приложи от съда съгласно ТР № 1/2007 на ОСНК на ВКС.
Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за
основателна, поради което същата следва да бъде уважена, а наказателното
постановление – отменено, като незаконосъобразно и постановено при съществени
нарушения на административно-производствените правила.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №35-0000308/11.06.2020г. на *** на РД „АА“ - Плевен,
ул. ***, определен от министъра на МТИТС
за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47,
ал.2 от ЗАНН, с което „***“ ООД, ЕИК: ***, представлявано от П.Б.А. – *** на
основание чл.53 от ЗАНН на „***“ ООД, е наложено административно наказание на
основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр – имуществена санкция в размер на 3000
лева, за нарушение на чл.7б, ал.1, изр.1 от Закона за автомобилните превози.
Решението може да се
обжалва пред Административен съд гр.Плевен в 14 дневен срок от получаване на
съобщението за постановяването му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: