№ 19
гр. Тополовград, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милена Ив. Семерджиева
при участието на секретаря К.П.П.
като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело №
20222320100198 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовни и допустими искови молби на
М. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.Т. ул.“*************, подадени чрез
пълномощник Б. З. от САК, против „Ф.Б.“ ЕООД с ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“****************,
представлявано от П.Б.Д., по които първоначално са образувани отделни
граждански дела, които впоследствие по искане на ищцовата страна са
обединени в едно гражданско дело под горепосочения номер.
Обстоятелствата, на които ищцата основава претендираните права и
предявените искове, са следните:
Твърди се в исковите молби, че по повод сключени договори за
паричен заем с „И.А.М.“ АД на същата дата са били сключени и договори с
ответното дружество за предоставяне на поръчителство, по силата на които
това дружество е поело задължението да обезпечи пред „И.А.М.“ АД
задълженията на ищцата. Въз основа на сключените договори за
поръчителство ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото
дружество договорени възнаграждения, които са били разсрочени за
1
изплащане заедно с месечните вноски по договорите за заем. Ищцата е
следвало да предоставя дължимите парични суми на кредитора, който пък от
своя страна съгласно договорите е упълномощен от ответното дружество да
събира в тяхна полза сумите по договорите за поръчителство. Твърди се, че
ищцата изцяло е погасила сумите по сключените договори, но тъй като
договорите за поръчителство са акцесорни на тези за предоставяне на
потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от
валидното съществуване на главното правоотношение, т.е. наличието на
основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното
дружество е обусловено от валидността на договора за кредит като цяло или
на отделни негови клаузи. Така в исковите молби се твърди, че договорите за
потребителски кредити са недействителни и тази недействителност влече и
недействителност на договорите за поръчителство. Основанията за
недействителност на договорите за кредити се извеждат от неспазване
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20, чл.12 ал.1 т.7-9 от ЗПК.
Твърди се, че в чл.4 от договорите за кредит е поставено изначално
изискване за което е ясно, че е неизпълнимо от длъжника и това изискване на
практика не предоставя избор за потребителя относно това дали да
предостави обезпечение и какво да бъде то.
Същевременно кредиторът не включва възнаграждението по договора
за поръчителство към ГПР, като по този начин заобикаля и нормата на чл.19
ал.4 от ЗПК и нарушава изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК непосочвайки
правилно ГПР и общата сума дължима от потребителя, като се навяват
основания че възнаграждението за поръчителство е с характера на сигурен
разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР.
Твърди се, че договорите за поръчителство са лишени от основание, тъй
като срещу заплащането на възнаграждение ищцата не е получила каквато и
да било услуга. Също така, твърди се, че договорите за поръчителство са
нищожни и поради накърняване на добрите нрави като е нарушен и принципа
на добросъвестност и справедливост, тъй като уговореното възнаграждение е
в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем.
С оглед на изложеното ищцата твърди, че е претърпяла имуществени
вред, тъй като е заплатила по договорите за поръчителство, които се твърди,
че са нищожни определени суми които като недължимо платени следва да
2
бъдат възстановени на ищцата
Поради което претендира да бъде постановено решение с което да бъде
осъдено ответното дружество да й заплати първоначално сумите в размер на
по 50 лв./петдесет лева/, като частични искове от общо дължимите суми -
представляващи недължимо платени суми по нищожни договори за
поръчителство с №№ 4130766; 4266133,; 3923570 и 4011642, сключени между
страните, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковите
молби до окончателното им изплащане. Претендират се и направените по
делото разноски.
С протоколно определение от 09.11.2022 г., по искане на ищцовата
страна на основание чл.214 ал.1 от ГПК е допуснато изменение на исковете
относно техните размери, като същите да се считат предявени за сумите,
съответно: по 793,35 лева по гр.д.№№ 198 и 199/2022 г.; 523,95 лева по гр.д.№
200/2022 г. и 651,15 по гр.д.№ 201/2022 г.
В съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител,
като процесуалния й представител в писмени становища подържа исковете
изцяло и претендира за тяхното уважаване със всички законни последици.
Ответника в законоустановения едномесечен срок е подал писмени
отговори и и е взел становище по исковете. В писмените отговори се твърди,
че исковите претенции са допустими, но изцяло неоснователни, тъй като
твърденията за недействителност на договорите за поръчителство са
неоснователни и недоказани. Твърди се, че договорите за поръчителство не са
сключени в противоречие на добрите нрави и в тази връзка ищцата не е
посочила нито твърдения, нито доказателства за нарушаването на определен
морален принцип за да обоснове накърняване на добрите нрави, предвид
необходимостта преценката за такова накърняване да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договорите. Също така,
твърди се, че правилно е определен ГПР и дължимата по договорите за
поръчителство такса за възнаграждение на поръчителя не би могла да бъде
включена в годишния процент на разходите по договорите за кредит. Твърди
се, че процесните договори за кредит напълно отговарят на изискванията на
чл.22 от ЗПК и твърденията, че са нарушени изискванията на отделни членове
посочени в този текст не са аргументирани по никакъв начин. В исковите
молби не е наведена конкретна обосновка и твърденията на ищцата, че са
3
нарушени множество разпоредби от ЗПК са напълно голословни и
неподкрепени с аргументи или доказателства. Освен това изрично се посочва,
че исканията на ищцата за обявяване нищожност на договорите за
поръчителство на основание чл.143 ал.2 т.19 от ЗЗПотр. във връзка с
неспазване на чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК са напълно неотносими към
процесните договори, тъй като тези разпоредби касаят само договорите за
потребителски кредити, а процесните договори не са такива. Твърди се, че
ответното дружество е вписано като финансова институция в регистъра на
БНБ, с основен предмет на дейност предоставяне на гаранционни сделки по
занятие. Именно в това си качество на търговец дружеството следва да
получава съответно възнаграждение с .цел гарантиране изпълнението на
всички парични задължения на ищцата възникнали съгласно договорите за
заем. С оглед на това се твърди, че следва да се преценяват приложимите към
това правоотношение законови разпоредби, а именно тези на ТЗ, а не на ЗПК.
Поради което се претендира да бъдат отхвърлени изцяло исковите претенции
на ищцата, като се присъдят и направените разноски – включително и
възнаграждение за процесуално представителство в размер по 360 лева. В
тази връзка в отговорите се прави и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата, тъй
като същото надвишава минималния размер по Наредбата за адвокатските
възнаграждения.
В съдебно заседание ответника не изпраща представител и не взема
становище по същество.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Ищцата М. Д. е сключила договори за парични заеми с „И.А.М.“АД –
София, с параметри както следва:
-Договор № 4130766/28.04.2021 г., съгласно който на ищцата е
предоставен кредит в размер на 1500 лева, на 15 двуседмични вноски, при
годишен лихвен процент 35,00%, с ГПР 41,73%.
-Договор № 4266133/23.09.2021 г., съгласно който на ищцата е
предоставен кредит в размер на 1500 лева, на 15 двуседмични вноски, при
годишен лихвен процент 35,00%, с ГПР 40,41%.
4
-Договор № 3923570/14.09.2020 г., съгласно който на ищцата е
предоставен кредит в размер на 1000 лева, на 15 двуседмични вноски, при
годишен лихвен процент 35,00%, с ГПР 41,71%.
-Договор № 4011642/22.12.2020 г., съгласно който на ищцата е
предоставен кредит в размер на 1250 лева, на 15 двуседмични вноски, при
годишен лихвен процент 35,00%, с ГПР 41,72%.
В чл.4 от процесните договори е уговорено, че заемателя се задължава в
срок до 3 дни, считано от сключване на договора да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица поръчители с
конкретни изисквания; банкова гаранция с бенецифиент или одобрено от
заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
Със посочените по-горе номера и на същите дати са сключени договори
за предоставяне на поръчителство между ответното дружество в качеството
на поръчител и ищцата в качеството на потребител. Съгласно тези договори
потребителя е възложил, а дружеството-поръчител се е задължило да сключи
договор за поръчителство с заемодателя, по силата на който да отговаря
солидарно с потребителя пред заемодателя за изпълнението на всички
задължения на потребителя, възникнали съгласно договорите за паричен заем.
Съгласно чл.3 от договорите за предоставяне на поръчителство, потребителя
дължи възнаграждение на гаранта в конкретно посочен размер във всеки
договор, платимо, разсрочено на вноски, като вноските са дължими на падежа
на погасителните вноски по договорите за паричен заем.
По делото са представени съответно процесните договори за заем,
договорите за предоставяне на поръчителство, погасителни планове към
договорите за заем, преддоговорна информация към договорите за
поръчителство, СЕФ за предоставяне на информация за потребителските
кредити, както и справки и счетоводни документи от които е видно какви
плащания са извършвани и съответно какви суми са внесени от ищцата по
договорите.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от
която се установява каква е общата сума която Д. е изплатила по всеки един
от договорите, като са разпределени сумите по видове, какъв е действителния
размер на ГПР по договора и включва ли се в ГПР заплатената сума за
възнаграждение на гаранта. Вещото лице посочва в отделни заключения
5
конкретните суми по договорите и също така изрично установява, че
заплатената сума на гаранта не е включена в ГПР. Първоначално вещото лице
е изготвило заключението си единствено и само на твърдения на ищцата в
исковата молба и едва в последните си допълнителни заключения от
20.01.2023 г. по всяко едно от делата които са обединени е изготвило
експертизите на база на всички представени и приети по делото счетоводни
документи.
Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените по
делото писмени доказателства посочени по-горе/договори и приложенията
към тях и справки и извлечения от счетоводните документи/ които съдът
кредитира изцяло, тъй като са документи съставени по съответния ред и в
съответната форма и неоспорени от страните, както и от заключенията по
съдебно-счетоводната експертиза/последно приложените и изготвени такива
от 20.01.2023 г./, тъй като те са обективни, мотивирани и напълно съобразени
и съответстващи на другите събрани по делото писмени доказателства.
Единствено в тези експертизи съдът не кредитира последните в тяхната
заключителна част в която вещото лице посочва дали следва заплатеното
възнаграждение за гарант да се включи в ГПР, тъй като в тази част се правят
по-скоро правни изводи и тълкувания на законовите разпоредби, отколкото
икономически такива, което е недопустимо и не следва да се толерира.
Единствено се приемат експертизите в тази им част, в която се посочват
дължимите суми, размера, разпределението им и начина на погасяване по
договорите за кредити, както и обстоятелството, че заплатената сума за
възнаграждение на гарант не е включена в ГПР по договорите. В останалата
част се тълкуват законови разпоредби, навяват се правни аргументации, които
не следва да се приемат и кредитират от съда. Съдът не приема и не
кредитира първоначалните заключения на вещото лице, тъй като те не са
мотивирани и не са изготвени на база на представени счетоводни документи,
а единствено и само на база на твърденията на страните, както и самото вещо
лице посочва при разпита си в съдебно заседание, макар, че тези
първоначални експертизи не се различават съществено и не са коренно
различни по съдържание от допълнителните такива.
С оглед на изложеното съдът достигна до следните правни изводи:
С исковите молби са предявени искове с правно основание чл.55 ал.1
6
предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 и чл.23 от ЗПК, във вр. с чл.26 от ЗЗД.
При съобразяване трайната съдебна практика на ВКС, когато е сезиран с
осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение или с иск по чл.55
ал.1 предл.1 от ЗЗД за дадено без основание какъвто е случая, съдът не само
може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на
ненаведени от страните основания в следните хипотези: 1.При нарушение на
добрите нрави; 2.При неравноправни клаузи във вреда на потребителя и 3.При
нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на
установения в страната правов ред при положение, че за установяване на
нищожността не се изисква събиране на доказателства.
За това, следва да се обсъдят наведените от ищцата доводи за
недействителност на договорите, а също и да се извърши проверка налице ли
е друго основание за нищожност в кръга на описаните за които съдът дори и
без довод по предявен иск по чл.55 от ЗЗД, следи служебно.
В конкретния случай безспорно е установено, че между ищцата в
качеството на заемател и трето-неучастващо по делото лице „И.А.М.“ АД в
качеството на заемодател са възникнали заемни правоотношения, основани на
сключени между тях договори за парични заеми, по силата на които
заемодателя е предоставил на ищцата парични заеми в различни размери, а
последната се е задължила да ги върне. Заемодателя е небанкова финансова
институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, като дружество което има право да
отпуска кредити със средства набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства, а ищцата е физическо лице и при
сключването на договора страните имат съответно качеството на кредитор
съгласно чл.9 ал.4 от ЗПК и на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК.
Следователно, тези договори по своята правна характеристика и съдържание
представляват такива за потребителски кредит, поради което за тяхната
валидност и последици важат изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Процесните договори за предоставяне на поръчителство обезпечават
договорите за парични заеми, тъй като имат за цел да обезщетят вредите от
фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредитора би могъл да
претърпи при неплатежоспособност и липса на обезпечение, което влиза в
противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга сам да оцени платежоспособността на потребителя и да
7
предложи добросъвестно цена за ползване на заетите средства, съответна на
получените гаранции. Отделно от това, процесните договори водят до
значително оскъпяване на ползваните заеми, като утежняват финансовото
състояние на длъжника, а обвързването на възможността за отпускане на
заема с договора за предоставяне на гаранция , на практика прехвърля върху
кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
кандидатстващия за заем, за което на кредитора не се дължат такси по силата
на чл.10а ал.1 и 2 от ЗПК. Предвид това, съдът намира, че уговорените
възнаграждения по договорите за предоставяне на поръчителство се
основават на неравноправна за ищцата – потребител клауза, която се явява
нищожна по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Също така, съдът намира, че процесните договори се явяват нищожни и
поради накърняване на добрите нрави. В съдебната практика за нищожност на
договорите поради накърняване на добрите нрави се приема, че „добри нрави
„ по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3-то от ЗЗД е обща правна категория,
приложима по конкретни граждански, респ.търговски правоотношения
изведена от юридическите факти обуславящи тези правоотношения, понятие,
свързано с относително определени правни норми, при приложението на
които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен
случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по
конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния
правен субект съставлява действие което накърнява добрите нрави,
злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода, а именно
дали за сметка на икономически по-слабия субект реализира свръхпечалби. В
конкретния случай, клаузата от договорите за предоставяне на поръчителство,
предвиждаща задължения за длъжника за плащане на възнаграждение на
поръчителя е недействителна на основание чл.146 от ЗЗП, защото
представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. В правната доктрина и
съдебна практика се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла
на чл.26 ал.1 предл.3-то от ЗЗД е налице когато се нарушава правен принцип,
било той изрично формулиран или проведен чрез създаването на конкретни
други разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в
8
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване,
както и на принципа на справедливостта е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Поради
накърняването на принципа на добрите нрави се достига до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение.
Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и
уговорената цена се нарушава принципа на добросъвестност при участие в
облигационните отношения. В случая, такава нееквивалентност между
престациите е налице, тъй като договорените суми за възнаграждение на
гаранта съставляват допълнителни суми, които са в размер повече от
половината от сумата на предоставения заем. По този начин безспорно се
нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Отделно от това
възнагражденията се заплащат от ищцата без тя да получава насрещна
престация, като по този начин тя е притисната да сключи договора за
предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемодателя
дружество за да бъде предоставен заема. Този извод следва от това, че в
договорите за заем задължението на заемополучателя да осигури
поръчителство не е определено като предварително условие за сключване на
договора, което от своя страна противоречи на принципа за добросъвестност.
Освен всичко изложено, независимо, че произтичат от друга правна
сделка, възнагражденията за предоставяне на поръчителство съставляват
разход по кредитите по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗПК, защото икономическата
тежест се понася от заемополучателя, който го плаща наред с другите
парични задължения по договора и е пряк разход, свързан с кредита, до
колкото се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е
ангажирана при евентуално неизпълнение или не. Според чл.19 ал.1 от ЗПК,
годишния процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В §1 т.1 от ДР на ЗПК
„общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други видове разходи пряко свързани с договора за
потребитлски кредит, които са известни на кредитора и които потребителя
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги в
случаите когато сключването на договора за услуга е задължително условие
9
за получаването на кредита или в случаите когато предоставянето на кредита
е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Уговорените
възнаграждения по процесните договори за предоставяне на поръчителство по
своята същност представляват разход по кредита, който е бил известен и е
следвало да бъде включен в ГПР. По делото е безспорно установено , че той
не е включен в договорените в договорите за парични заеми ГПР-та. Това се
установява и от заключението на вещото лице. Освен това, с начисляването на
възнаграждението на поръчителя се превишава максималния размер на ГПР
по чл.19 ал.4 от ЗПК, който е ограничен до петкратния размер на законната
лихва.
Предвид изложеното, съдът счита, че със сключването на договорите за
предоставяне на поръчителство се цели допълнително оскъпяване на
кредитите с допълнителното възнаграждение, което е уговорено по другото
правоотношение, акцесорно на първоначалното заемно правоотношение,
единствено с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл.19 ал.4 от
ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договорите за
предоставяне на поръчителство. Тези договори са сключени и във вреда на
потребителя, тъй като не отговарят на изискванията за добросъвестност и
справедливост и водят до неравновесие правата на страните и като такива са
недействителни и на основание чл.143 ал.1 и 2 т.19 от ЗЗП.
След като съдът достигна до извод за недействителност на договорите,
то сумите заплатени по тях от ищцата под формата на възнаграждение са
получени от ответното дружество без основание и се дължи връщането им.
По изложените съображения предявените искове са основателни и
доказани и следва да бъдат уважени в претендираните размери които са
доказани, като конкретно договорени суми в самите договори и от
заключението на вещото лице, което изрично посочва, че тези суми са
заплатени на ответното дружество от ищцата.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски
следва да се присъдят на ищцата на основание чл.78 ал.1 от ГПК. По делото
се претендират разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно
приложен списък по молби от 07.11.2022 г., както и допълнително такова с
оглед приложени договори към молба с вх.№ 70/16.01.2023 г. Видно от
10
молбите от 07.11.2022 г.на пълномощника на ищцата, в тях не се съдържа
никакъв списък на разноски, включително и такива за адвокатско
възнаграждение, нито пък приложени договори за правна защита и
съдействие с някакво договорено възнаграждение. Единствени договорени
възнаграждения между страните се съдържат в приложените към последната
молба от 16.01.2023 г. – 4 бр.договори за правна защита и съдействие, по
които е уговорено и заплатено възнаграждение в размер по 140 лева, или
общо 560 лева. В този размер се явява основателно и доказано и следва да се
уважи искането за разноски за адвокатско възнаграждение. Освен разноските
за адвокатско възнаграждение, следва да се присъдят и заплатените от ищцата
разноски за държавна такса общо в размер на 200 лева и за възнаграждение за
вещо лице общо в размер на 130 лева. Следователно, общия размер на
разноските които следва да се присъдят възлиза на 890 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД с ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.“****************, представлявано от П.Б.Д. да
заплати на М. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.Т. ул.“*************, сумите:
793,35 лв./седемстотин деветдесет и три лева и 35 стотинки/ -
представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за
поръчителство № 4130766/28.04.2021 г., ведно със законната лихва считано от
предявяване на иска 22.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата;
793,35 лв./седемстотин деветдесет и три лева и 35 стотинки/ -
представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за
поръчителство № 4266133/23.09.2021 г., ведно със законната лихва считано от
предявяване на иска 22.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата;
523,95 лв./петстотин двадесет и три лева и 95 стотинки/ - представляваща
недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство №
3923570/14.09.2020 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на
иска 22.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата; 651,15
лв./шестстотин петдесет и един лева и 15 стотинки/ - представляваща
недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство №
4011642/22.12.2020 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на
11
иска 22.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 890,00
лв./осемстотин и деветдесет лева/ - направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен
срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
12