№ 56
гр. Ямбол, 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П. Г. У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20242300500053 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на дружеството „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД
гр.София, представлявано от законния представител М. Д. Р., против Решение
№625/05.12.2023г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №2023232330100183 по
описа за 2023г. на този съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Ню
Проджектс Консулт“ ЕООД против ОУ„Д-р Петър Берон“- гр.Ямбол иск по чл.422, вр. с
чл.415, ал.1 ГПК и чл.59, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, а именно сумата от 2 510,
83лв., представляваща стойността на доставени плодове за м.12.2018г., както и законната
лихва върху главницата от 17.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането и
разноски в заповедното производство, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №1513/21.11.2022г. по ч.гр.д.№3055/2022г. по описа на
ЯРС и „Ню Проджектс Консулт" ЕООД е осъдено да заплати на ОУ „Д-р П.Берон“ гр.
Ямбол сумата от 532 лв. - разноски по делото.
Оплакването в жалбата е за недопустимост и неправилност на решението на
първата инстанция, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според въззивника
обжалваното решение е постановено в нарушение на изискването на чл.236, ал.1 от ГПК,
тъй като са изведени неправилни и необосновани правни изводи от съда без мотиви. Сочи,
че съдът неправилно е квалифицирал предявения иск по реда на чл.59 ЗЗД и неправилно е
приел, че с оглед характера на правоотношението, източникът на правото на ответника да
получи процесните плодове през м.12.2018г. е договорен, а не извъндоговорен. Въззивникът
изтъква, че продуктите се предоставят на децата и учениците безплатно, като средствата са
осигурени от Европейския съюз и националния бюджет, но на дружеството не са
предоставени тези средства, а ответникът е получил именно целеви средства от националния
бюджет за предоставяне безплатно продуктите на учениците, при което доставените от „Ню
1
Проджектс Консулт“ЕООД на ответното училище плодове са в резултат на грешка,
считайки че училището е включено в схемата „Училищен плод“ за 2018/2019г. На следващо
място сочи, че съдът неправилно е приел, че процесните доставки са извършени по силата
на договор на дружеството с ДФ“Земеделие“. Според въззивника съдът не взел предвид, че
„Ню Проджектс Консулт“ ЕООД е доставило плодовете възмездно, ответникът ги е приел
без възражения и е налице постигнато съгласие между страните за продажбата на тези
плодове, като цената е обичайната, дължима за този вид продажба, доколкото дружеството е
търговец, занимаващ се с дейност по продажба на плодове, за цената на продадените
плодове е издадена и фактура, която цена не е заплатена от ответника. Според дружеството,
ответникът е спестил разходи, които са действително необходими и ответникът е следвало
да ги понесе от собственото си имущество, а не за сметка на имуществото на ищцовото
дружество, аргументи за които твърдения извежда от Наредба №6/10.08.2011г. за
здравословно хранене на децата на възраст от 3 до 7 години в детски заведения и от Наредба
за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното
образование. Независимо от тези твърдения за възникнало между страните договорно
правоотношение по сключен договор за продажба, въззивникът е обобщил, че ответникът
ОУ„Д-р П.Берон“ е получил плодове без основание, поради грешка от страна на ищцовото
дружество, с които плодове се е обогатил за сметка на дружеството, което не е обсъдено от
съда в обжалваното решение. Изтъква също, че в конкретния случай е приложим 5-
годишният давностен срок по чл.110 от ЗЗД, а не тригодишният давностен срок по чл.111,
ал.1, буква „в“ ЗЗД, тъй като не става въпрос за периодични доставки. Счита, че е налице и
преюдициалност на производството по адм.д.№8242/2021г. на АССГ за отмяна на
Уведомително писмо за одобрение на заявки за плащане в частта, с която е отказана сумата
в размер на 589 969,88лв. без ДДС по схема „Училищен плод“, в която сума е включена и
процесната сума от 2 510,83лв., като се касае за сума, предмет на две висящи производства, а
решението, с което е отказано плащане на заявената за ответника сума ще има действие за
всички и ще бъде обвързващо и за съда.
По тези съображения въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение на
ЯРС и за уважаване на предявения иск. В условията на евентуалност моли въззивният съд
ЯОС на основание чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК да спре производството по
първоинстанционното дело, до приключване с влязъл в сила акт на адм. д. №8242/202 г. на
АССГ.
Въззиваемото учебно заведение - ОУ„Д-р П.Берон“, представлявано от директора
Д.Ченкова, чрез пълномощника адв.М. А., е подало писмен отговор, с който е оспорило
въззивната жалба като неоснователна, споделяйки изводите на първоинстанционния съд,
според които източникът на правото на училището да получи процесните плодове през
м.12.2018г. е договорен, а не извъноговорен и че е налице фигурата на договор в полза на
трето лице, обективиран по същество в отделни документи и административни актове на
държавни органи и като трето лице – бенефициент по договора училището може да иска
изпълнение от обещателя, може да го поставя в забава и да търси обезщетение за вреди от
неизпълнение, но тъй като не е страна по договора, не разполага с правата, които са
характерни за страните по него. Въззиваемото училище счита обжалваното решение за
правилно, законосъобразно и обосновано, поради което моли същото да бъде оставено в
сила, излагайки подробни съображения. Настоява искането на въззивника за спиране на
производството по реда на чл.229, ал.1,т.4 ГПК да бъде оставено без уважение, тъй като не е
налице преюдициалност на адм.д.№8242/2021г. на АССГ по отношение на настоящия спор –
не е налице идентичност на страните по двете дела и връзка между предмета на делата.
Въззиваемата страна моли и за присъждане на направените пред настоящата инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно списък на разноските, който представя.
В о.с.з. въззивникът не се представлява.
Въззиваемата страна, чрез пълномощника адв.А., в о.с.з. оспорва жалбата и
пледира за потвърждаване на оспореното решение на ЯРС по съображенията, изложени в
отговора на жалбата, с искане за присъждане на разноските пред настоящата инстанция.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
2
от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.
При извършване на служебната проверка по реда на чл.269 от ГПК настоящата
инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а с оглед оплакванията
на въззивника, че първоинстанционното решение е правилно.
Въззивният съд счита, че установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е разкрита в мотивите на обжалваното решението, е пълна, правилно
установена и кореспондираща със събраните по делото доказателства, като с оглед
разпоредбата на чл.272 от ГПК ЯОС препраща към нея. Пред въззивната инстанция не са
събрани нови доказателства и установената фактическа обстановка е непроменена.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът приема следното:
Производството пред ЯРС е образувано по предявен от „Ню Проджектс Консулт“
ЕООД срещу Обединено училище „Д-р Петър Берон“ гр.Ямбол иск с правно основание чл.
422 от ГПК, вр. с чл. 59 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 2 510,83лв.,
представляваща стойността на доставени без основание и получени от ответника плодове
през м.12.2018г., фактурирани с фактура №**********/21.12.2018г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №3055/2022 г. по описа на ЯРС.
Ищецът е поддържал в исковата молба, че през м.12.2018г. е доставил на
ответника плодове, за което е съставен двустранно подписан приемо-предавателен протокол
за доставени продукти и декларация от директора на ответното училище, въз основа на
които е издадена и процесната фактура на обща стойност 2 510,83лв. Дружеството е
изложило, че между страните не е сключван договор за доставка на плодове, нито формален,
нито неформален, поради което е счело, че длъжникът-ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищцовото дружество и следва да му върне онова, с което се е
обогатил до размера на обедняването. Ищецът изрично е посочил, че процесната сума се
претендира от него на извъндоговорно основание. Твърдял е, че е налице предаване,
съответно получаване на плодове без основание. Наред с това в исковата молба ищецът е
поддържал, че ответното училище е заявило участие по схема „Училищен плод“ с подаване
на декларация в ДФ „Земеделие“ за три учебни години, но поръчка на плодове от страна на
ответника не е налице, а ищецът е одобрен изпълнител за доставка на плодове по
посочената схема за три учебни години - 2018/2019г., 2019/2020г. и 2020/2021г. при
определени цени на килограм. Правният интерес от предявяване на иска е обоснован с
подаденото от ответника възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената в полза на ищеца
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
ОУ“Д-р П.Берон“ гр.Ямбол, с който не е оспорено твърдението в исковата молба, че между
страните не е сключван договор за доставка на плодове. Ответникът е признал факта на
получаването на плодовете по процесната фактура, но е обяснил доставките с участието му
в Схема „Училищен плод“, при която единствено ДФ „Земеделие“ изплаща дължимите
разходи към заявителите. Поддържал е още, че процесните количества плодове са му
доставени не от ищеца, а от дружеството, конституирано като трето лице-помагач „Дойчев
– МТВ“ЕООД, при което на основание решение на МС и решение на МОН училището е
заплатило цената на плодовете в полза на това еднолично дружество с ограничена
отговорност, а ищецът е отказал плащане от страна на ДФ“Земеделие“ за доставките през
м.12.2018г. за заявени учебни заведения, в т.ч. и за ответното учебно заведение.
С допълнителна молба от 19.06.2023г., посредством уточнение на исковата молба
ищецът е изложил други фактически твърдения като основание на предявения иск за
вземането му, като е поддържал, че независимо от участието на дружеството като
изпълнител по схема „Училищен плод“ пред ДФ“Земеделие“, той е доставил плодовете на
ответника по силата на постигнато с него съгласие за продажба на тези плодове при цена,
която е обичайната и между страните е налице сключен договор за покупко-продажба.
По делото от приложеното ч.гр.д.№3055/2022г. по описа на ЯРС е установено, че
за процесната искова сума в размер на общо 2 510,83лв., предмет на предявения
установителен иск, с която сума ответникът се е обогатил със стойността на получените
плодове по фактура №**********/21.12.2018г., е издадена срещу ответника заповед за
3
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по посоченото ч. гр. дело по описа на
ЯРС. Длъжникът по заповедта е подал възражение по реда на чл. 414, ал.1 от ГПК за
недължимост на сумата, като настоящият иск е предявен от заявителя в заповедното
производство – ищеца в срока по чл.415, ал.4 ГПК.
Вземайки предвид очертаните от страните с исковата молба и отговора на исковата
молба рамки на спора, както и предмета на приложеното ч.гр.д.№3055/2022г. по описа на
ЯРС, с влязлото в сила Определение №1369/14.07.2023г. ЯРС е оставил без уважение
искането на ищеца за изменение на основанието на иска, тъй като е приел, че предметът на
иска по чл.422 ГПК е строго очертан от заявлението за издаване на заповедта за изпълнение
и ищецът е предприел недопустимо с оглед разпоредбата на чл.214 ГПК изменение на
основанието на иска.
При тези данни, неоснователно е оплакването на въззивника, че районният съд е
квалифицирал неправилно предявения иск по реда на чл.59 ЗЗД. Правилни са изводите на
първата инстанция, че предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, вр. с
чл.415, ал.1 ГПК се определя от правните твърдения на ищеца за съществуването на
вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение и е недопустимо изменение на
основанието на иска. Правният интерес за кредитора да предяви този иск за установяване
съществуването на оспореното от длъжника вземане е обусловен от надлежно подадено
възражение по реда на чл.414, ал.2 ГПК. С решението по този иск съдът следва да се
произнесе за съществуването или несъществуването на същото право, за което вече е
издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя
обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на вземането. При
предявяване на предвидения от законодателя положителен установителен иск по чл.422 ГПК
за съществуване на вземането е недопустимо кредиторът-ищец да променя
материалноправната характеристика на вземането. Ищецът не би могъл да въведе други,
различни правопораждащи факти, в сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290
ГПК (напр. Решение по гр.д. № 7541/2013г., ІV г.о; Решение №169/04.01.2016г. на ВКС по
т.д.№700/2011г. на II т.о. и др.) и задължителните разяснения, дадени в т.11б от ТР
№4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г., според които в производството по иска с правно
основание чл.422 ГПК е недопустимо да се изменя основанието, от което произтича
вземането по издадената заповед за изпълнение; в това производство не намират
приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК - за изменение на основанието
чрез добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за
изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от
което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение, може да се заяви с предявен осъдителен иск при условията на евентуалност,
какъвто по делото не е заявен.
С оглед изложеното, в случая правилно районният съд е оставил без уважение
молбата на ищеца за изменение на иска и произнасянето на съда с обжалваното решение е в
рамките на заявеното основание на иска и съобразно искането на ищеца, т.е. не е налице
произнасяне от първата инстанция по непредявен иск и постановеното решение е
процесуално допустимо. Оплакването в жалбата за недопустимост на първоинстанционното
решение е неоснователно. След като съдът е установил, че е налице съвпадение в размера на
вземането на ищеца по заявлението по чл.410 ГПК и по исковата молба, както и че при
предявяване на иска за установяване съществуването на това вземането е въведен същият
правопораждащ факт в сравнение с фактическото основание, заявено от кредитора по реда
на чл.410 ГПК – че сумата се претендира за извършени в полза на ответното училище по
схема „Училищен плод“ доставки на плодове през м.12.2018г., за които не е налице
основание, които доставки не са били заплатени и със стойността на които длъжникът
неоснователно се обогатил за сметка на ищеца, правилно съдът е подвел изложените
фактически твърдения като основание за прилагане на разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД.
Съобразно въведените твърдения за настъпило неоснователно обогатяване на ответника и
дължимост на сумата на това основание, правилно районният съд не е разгледал наведеното
от ищеца друго основание за вземането му – сключен между страните договор за покупко-
продажба на плодовете, същото основание не се обсъжда и от въззивната инстанция при
4
наведените противоречиви твърдения във въззивната жалба за източника на вземането на
ищцовото дружество.
За уважаването на иска по чл. 59 от ЗЗД е необходимо наличието на всички
елементи от фактическия състав на нормата, а именно: обогатяване на едно лице за сметка
на друго, обедняване на другото лице, липса на основание за това и отсъствие на друга
правна възможност за защита на интересите на обеднелия. Вземането за неоснователно
обогатяване възниква, когато е налице разместване на блага, без в отношенията между
страните да съществува обвързаност от договор, гестия или деликт. Когато между страните
няма друга обвързаност и по причина на обедняването на една от страните другата се е
обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването.
В случая елементите от състава на чл.59 ЗЗД не са налице и искът е
неоснователен.
По делото е установено от представените от ДФ“Земеделие“ писмени
доказателства, че въззивникът „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД е одобрен с акт за
одобрение на ДФ „Земеделие“ за изпълнител по схема „Училищен плод“ за доставяне на
пресни плодове и зеленчуци по смисъла на чл. 9 от Наредба за условията и реда за
прилагане на схема за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни изделия в
учебни заведения, в т.ч. и на ОУ“Д-р П.Берон“- гр.Ямбол за срок до три години,
включително за учебната 2018/2019г.
За м.декември 2018г. въззивникът е доставил на ОУ“Н.Петрини“ гр.Ямбол
плодове, описани по вид и количество в приемо-предавателен протокол №2, като въз основа
на този протокол и декларация от 21.12.2018г. на директора на ответното училище е била
издадена процесната фактура №**********/21.12.2018г. на стойност 2510.83 лв. с ДДС. Във
фактурата изрично е посочено, че плащането по фактурата ще се извърши до размера,
одобрен от ДФ“Земеделие“- Разплащателна агенция.
Въззивникът е заявил тези доставки за плащане пред ДФ „Земеделие“, но с писмо
вх.№01-2600/2741-3 от 23.05.2019г. до ДФ „Земеделие“ се е отказал от плащане и ДФЗ е
отказал да плати, в т.ч и за доставките за м.12.2018г. в ОУ“Н.Петрини“- гр.Ямбол. Отказът
на ДФЗ е обжалван от дружеството „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД пред Административен
съд – София - град и с Решение №4283/28.06.2023г. по адм. д. №8242/2021г. същият е
отменен, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне.
Липсват данни по делото решението на административния съд да е влязло в сила.
Установено е, че на 02.11.2018г. ищецът в качеството на възложител е сключил
договор за услуга с дружеството „Дойчев –МТВ“ЕООД гр.Сливен в качеството на
изпълнител, за извършване на услугата „доставки по схема „Училищен плод“ (закупуване и
подготовка на плодове и зеленчуци, организация на логистика, съхранение, транспорт,
обработка на документи и заявки за плащане за отчитане пред ДФ“Земеделие“), по
Приложение №1 – списък на учебните заведения, в който фигурира и ответникът.
Твърдението на ответника е, че реалните доставки на плодове през м.12.2018г. са били
извършени именно от дружеството „Дойчев –МТВ“ЕООД (конституирано по делото като
трето лице-помагач), при което в изпълнение на Решение на Министерския съвет
№581/07.10.2019г. и след указания от страна на МОН и осигурени средства, по делото е
установено, че с платежно нареждане от 25.10.2019г. ОУ“Д-р П.Берон“ е заплатило на
„Дойчев –МТВ“ЕООД сумата 14 591лв. за извършените доставки по Схема „Училищен
плод“ 2018/2019г.
Така установените по делото факти дават основание и на въззивната инстанция да
приеме, че е налице възникнало облигационно правоотношение по договор в полза на трето
лице за доставка и продажба на плодове, страни по който договор са ищецът „Ню
Проджектс Консулт“ ЕООД - изпълнител и ДФ“Земеделие“- възложител, като ответникът
ОУ“Н.Петрини“ е бенефициент по договора. Правата и задълженията по този договор (чл.22
ЗЗД) се уреждат съобразно специална нормативна уредба - Наредбата за условията и реда за
прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти
в учебните заведения – Схема „Училищен плод“ и Схема „Училищно мляко“. Така
установената облигационна връзка за процесните извършени доставки изключва
5
възможността изпълнителят-ищецът да претендира заплащане на стоката по реда на
неоснователното обогатяване от бенефициента, ответното училище, предвид
съществуването на договорно основание в отношенията между страните. Не се установи
доставката на плодове на ответното училище да е направена поради грешка, напротив, тя е
извършена именно защото училището е бенефициент по договора между ищцовото
дружество и ДФ „Земеделие“. Следователно, извършените доставки на плодове през
м.12.2018г. са безспорно направени на правно основание – договора на ищеца с ДФ
„Земеделие“, като ответникът е бенефициент по него. Във връзка с поддържаната от
въззивника-ищец аргументация за получено без правно основание (не въз основа на
договор) от страна на ответника, следва да се подчертае, че с оглед характера на
правоотношението, установено по делото, несъмнено източникът на правото на ответното
училище да получи процесните плодове през м.12.2018г. е договорен, а не извъндоговорен и
искът за неоснователно обогатяване е неоснователен.
Както се прие и посочи, ответното училище не е възложител по договора с ищеца,
а третото ползващо се по договора лице. Заплащането на доставените плодове по схемата се
извършва не от бенефициента – ответника, а от възложителя – ДФ „Земеделие“. Ищцовото
дружество – изпълнител е следвало да насочи претенциите си към възложителя.
Последвалият отказ от плащане (независимо от съображенията) касае отношенията между
доставчика и възложителя, не и бенефициента, поради което административният спор
между тези две страни – ищеца и ДФ“Земеделие“, не е преюдициален и определящ за изхода
от настоящия спор, при което искането за спиране на производството по настоящото дело в
хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК е неоснователно и се оставя без уважение.
В обобщение ЯОС приема, че е налице изпълнение на договорно задължение с
бенефициент – ответното училище, както и че е налице друга правна възможност за защита
интересите на ищцовото дружество и предявеният иск по чл.59 ЗЗД е неоснователен.
От друга страна, следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства е
установено безспорно сключването на договор между ищеца и третото лице – помагач
„Дойчев – МТВ“ ЕООД гр. Сливен, по силата на който именно третото лице е извършило
реалните доставки на плодове за ответника. Установено е, че тези доставки са заплатени
изцяло на „Дойчев – МТВ“ ЕООД от ответното учебно заведение с нарочно отпуснати
финансови средства по Решение на МС №581/07.10.2019г. с платежно нареждане от
25.10.2019г. Следователно, доставените плодове са надлежно заплатени от ответника, като
за ищцовото дружество е налице правна възможност да насочи претенциите си и към
третото лице – помагач на база сключения между тях договор от 02.11.2018г., което
изключва отговорността на ответника за неоснователно обогатяване по иска с правно
основание чл.59 ЗЗД.
С постановеното по спора решение районният съд е формирал същите правни
изводи и като е отхвърлил изцяло предявения от ищеца иск като неоснователен, съдът е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди. Въззивната
жалба е неоснователна и се оставя без уважение.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК правилно и
законосъобразно районният съд е присъдил на ответника и сторените от него в
първоинстанционното производство разноски в пълния доказан размер. На ищцовото
дружество не се следват разноски.
За въззивната фаза на производството, с оглед неоснователността на въззивната
жалба, въззивното дружество няма право на разноски и следва да заплати на въззиваемата
страна направените от нея разноски в доказания размер от 552лв. за заплатено по банков път
адвокатско възнаграждение на адв.А..
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №625/05.12.2023г. на Ямболски районен
съд, постановено по гр.д. №2023232330100183 по описа за 2023г. на този съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД
гр.София, за спиране производството по делото на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК, до
приключване на производството по адм.д.№8242/2021г по описа на АССГ.
ОСЪЖДА „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к. „Изгрев“, ул. „Самоков“ №28, „З“, ет. 1, представлявано
от М. Д. Р., адрес за призоваване: гр.******, ул.*********, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЕДИНЕНО
УЧИЛИЩЕ „Д-р Петър Берон“ гр.Ямбол, ул.“Кожух Планина“№17, БУЛСТАТ *********,
представлявано от Д. И. Ч., на основание чл.78, ал.3 ГПК направените разноски пред
въззивната инстанция в размер на сумата от 552лв.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на
ответника – „Дойчев – МТВ“ ЕООД гр.Сливен.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно
разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7