№ 377
гр. Варна , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на трети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
при участието на секретаря Албена И. Янакиева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20203100501921 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 1646/27.03.2020 год., постановено по гр.д. № 2468/2019
год., ВРС – 18-ти състав е осъдил ЗАД „ДаллБог Живот и Здраве“ АД да
заплати на М. А. К. сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, причинени в резултат на реализирано на
30.06.2018 год.ПТП в гр.Варна, по вина на водача на л.а. „Хонда Акорд“ с ДК
******, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
дружество, ведно със законната лихва, считано от 18.10.2018 год. до
окончателното заплащане като е отхвърлил иска за сумата от 4 000 лв.,
представляваща разлика между претендираната сума от 6 000 лева до
присъдените 2 000 лева, на основание чл.432, ал.1 КЗ, като е разпределил и
отговорността за разноски съобразно изхода от делото.
Недоволни от горното е останала ответника ЗАД „ДаллБог Живот и
Здраве“ АД, който обжалва решението за разликата над сумата от 1 000 лв.
до присъдените 2 000 лева, като се твърди същото да е постановено при
нарушения на материалния закон и при съществени процесуални правила.
Оспорват изводите на съда относно настъпилите травматични увреждания, в
който смисъл и се твърди прекомерност на присъдения размер на
обезщетение. Излага също така, че съдът не е отчел възражението за
съпричиняване от страна на ищцата, която е била без предпазен колан.
Твърди се и несъобразяване на присъдения размер на обезщетение с
1
обичайната практика за размера на обезщетение с оглед естеството на
травматичните увреждания. Настоява се за отмяна на решението в
обжалваната му част, евентуално за намаление на размера на обезщетение,
както и в частта за разноските.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна М. А. К. не изразява
становище по депозираната от ЗАД „ДаллБог Живот и Здраве“ АД жалба.
Недоволна от решението е останала и ищцата М. А. К., която обжалва
решението в частта за разликата над присъдените 2 000 лева до пълния
претендиран размер от 4 000 лв. Счита, че при определяне на размера на
дължимото обезщетение съдът не е приложил принципа на справедливост,
заложен в чл.52 ЗЗД , като с оглед естеството на претърпените травми,
същият се явява занижен. Настоява се за отмяна на първоинстанционното
решение и присъждане на пълния претендиран размер.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна ЗАД „ДаллБог Живот и
Здраве“ АД не изразява становище по депозираната от М. А. К. жалба.
В с.з. по същество, въззивникът ЗАД „ДаллБог Живот и Здраве“ АД
депозира писмена молба, с която моли за уважаване на жалбата.
В с.з. по същество, въззиваемата страна моли за потвърждаване на
съдебното решение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и
отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъдат разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Предявените искове са с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 вр. чл. 84,
2
ал.3 ЗЗД, като с оглед представените доказателства за предявена писмена
претенция пред застрахователя съгласно чл. 380 КЗ и респективно, липсата на
определено и изплатено застрахователно обезщетение на ищцата, искът се
преценява за допустим.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага
установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на
ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.
Наличието на валидно застрахователно правоотношение за застраховка
„Гражданска отговорност“ на лек автомобил „Хонда Акорд“ , с peг. ******,
със срок на застраховката от 01.03.2018 г. до 28.02.2019 г., както и факта на
осъществило се на 30.06.2018г. пътно - транспортно произшествие с водач на
застрахования автомобил – Д.А. не се оспорват от ответника. Предвид
обхвата на застрахователното покритие, застрахователят обезщетява всички
вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
С оглед депозирания пред първа инстанция писмен отговор, както и
инвокираните във въззивната жалба оплаквания, спорни по делото са всички
останали факти, в това число вината на водача на застрахования автомобил,
механизма на настъпване ПТП и причинно-следствената връзка между
процесното ПТП и получените увреждания на ищцата.
Видно от събраните пред настоящата инстанция писмени доказателства
водачът Д.А. е признат за виновен с влязло в сила решение за това, че на
30.06.2018 год. в гр.Варна, при управление на лек авомобил „ХондаАкорд“ с
рег.****** е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е
причинил 2 средни повреди на М.И.Р., като му е наложено административно
наказание, което съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, се ползва със
задължителна за настоящия съд сила относно авторството, противоправността
и вината, в които предели съдът е длъжен да приеме за доказани
предпоставките на чл.45 от ЗЗД.
Последното изключва доказването от страна на ищцата на
противоправността /нарушение на правила за движение от водача/ и вината на
водача, като елементи от деликтната отговорност.
С оглед на фактическата установеност по делото, както и с оглед
проведената в хода на първоинстанционното производство СМЕ,неоспорена
по надлежния ред, се установява причинната връзка между настъпилите
телесни увреждания и настъпилото пътнотранспортно произшествие, поради
това съдът приема за доказан фактическия състав на деликтната отговорност,
в резултат на който за застрахователя възниква задължение за обезщетяване
вредите, настъпили в резултат на поведението на застрахования водач.
3
Въпреки обаче постановения влязъл в сила акт на наказателния съд е
допустимо изследване степента на причиняване на резултата от поведението и
на други участници в ПТП /вкл. самия пострадал/. Последното е с оглед
самостоятелно формиране на извода за размера на вредите, в която насока
ответникът е направил възражения за прекомерност на претендираното
обезщетение и за редуцирането му от съда поради наличие на обстоятелства
на съпричиняване. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51,
ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, което важи и за твърденията,
че основна роля за настъпване на смъртта имат хроничните заболявания на
починалата. Намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт
предполага доказване по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото
настъпван / в този смисъл, постановените по реда на чл. 290 от ГПК и
съставляващи задължителна за съдилищата практика - Решение №
59/10.06.2011 год., по т. д. № 286/2011 год. на I т. о. , Решение №
98/24.06.2013 год., по т. д. № 596/2012 год., Решение № 99 от 8.10.2013 год.
на ВКС по т. д. № 44/2012 год., II т. о./.
В конкретиката на казуса, заключението на вещото лице Д., че
описаните травматични увреждания биха могли да бъдат получени както и с
поставен, така и без поставен предпазен обезопасителен колан, обуславят
извода на съда за неоснователност на релевираното от ответната страна
възражение за съпричиняване.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 год. на Пленума на ВС и множество решения
на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието "справедливост",
вложено в разпоредбата на чл.52 ЗЗД досежно определяне на размера на
дължимото обезщетение, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да
се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликта болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят момент на настъпване на смъртта, възраст и
обществено положение на починалия, степен на родствена близост между
починалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното
съдържание на съществувалите между починалия и претендиращия
обезщетение житейски отношения, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Отчитайки посочените критерии и претърпените болки и страдания,
възрастта на пострадалата, както и обстоятелството, че всички описани
4
травматични увреждания отшумяват за 2 – 3 седмици, а също и установената
липса на основание за приложение разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД, съдът
намира, че претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се
компенсират със сумата от 2 000 лв., какъвто е и определения от
първоинстанционния съд размер. С посочената сума съдът намира, че се
постига справедлив баланс между претърпените вреди в резултат на деликта и
паричното измерение на нуждата от обезвреда, респективно: за спазен
принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Налага се извод за неоснователност на депозираните въззивни жалба,
като първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора, в полза на страните не се следват разноски за
въззивното производство.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1646/27.03.2020 год., постановено по
гр.д. № 2468/2019 год. на ВРС – 18-ти състав
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5