Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 10.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІІ-ти ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на петнадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при секретаря МАРИЯ АБАДЖИЕВА и в присъствието на
прокурора Емилия Станинска, като разгледа
докладваното от съдия Сантиров В.Н.Ч.Дело № 4441 по
описа на съда за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК
С определение
от 20.10.2020г. по Н.Ч.Х.Дело № 12810/2019г. Софийският Районен Съд, НО, 3-ти
състав, без да посочи правно основание е ПРЕКРАТИЛ частично наказателното
производство водено срещу подсъдимата Ж.А.П. за прест.
по чл.148 от НК.
Против
постановеното определение е постъпила жалба от адв. Х.Г.,
защитник на подс. П., в която се посочва, че същото е
неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че тъй като предявеното обвинение с частната тъжба е за
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, а според
разпоредбата на чл.26, ал.2 от НК деецът се наказва съобразно включените в него
деяния, взети в тяхната съвкупност и за причинения с тях общ престъпен резултат,
това означава, че дееца се наказва за едно престъпление, извършено с няколко
деяния и се налага едно наказание. Посочва също така, че от друга страна СРС е
длъжен да се произнесе с крайния съдебен акт по предявеното обвинение с
частната тъжба така както е формулирано в нея, а в случая обвинението е за
квалифициран състав на престъплението „Клевета“, извършено в условията на
продължавано престъпление.
Счита, че от правна гледна точка, при обвинение за продължавано
престъпление, не е законосъобразно частичното прекратяване на наказателното
производство за едно от деянията.
Посочва
също така още едно основание, с оглед становището му, че определението на СРС е
незаконосъобразно, а именно че съдът не е посочил въз основа на какви законови
разпоредби е постановил частичното прекратяване на наказателното производство. Изрично
се позовава, че прекратяването на наказателното производство в съдебно
заседание е възможно съгласно разпоредбата на чл.289 от НПК, когато са налице
предпоставките на чл.24, ал.1, т.2-10, и ал.5 от НК, а счита, че в настоящия
случай не е налице нито една от тези законови хипотези и затова определението
на СРС е незаконосъобразно.
Постъпило
е в законовия срок и становище от другата страна – адв.
Г.М. – поверенник на частния тъжител С.Ч., в което се
посочва, че жалбата на защитата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а атакуваното определение на СРС да бъде оставено в сила като
правилна и законосъобразно.
В
подкрепа на изводите си посочва, че изнесеното в жалбата на защитата не
отговаря на истината предвид, че правната квалификация, дадена от частния
тъжител с тъжбата не е задължителен елемент в производството от частен
характер. Позовава се, че частният тъжител е длъжен да опише ясно, точно и
конкретно всички факти и обстоятелства, които свързва с извършване на
осъществено спрямо него престъпление, а правната му квалификация е длъжен да
направи съда в крайния си съдебен акт. Посочва изрично, че няма законова
пречка, ако съдът прецени, че едно или няколко от деянията, включени в състава
на продължаваното престъпление, покриват състав на престъпление, различно от
него, да бъде/бъдат отделено/и и да бъде повдигнато различно обвинение.
По
отношение на твърдението на другата страна, че съдът не се е позовал на
разпоредбата, въз основа на която е прекратил наказателното производство и изрично
отбелязва, че макар действително в определението на съда да не е посочена
цифрово разпоредбата на чл.287, ал.7 от НПК, то словесното й съдържание неколкократно е цитирано както в диспозитива,
така и в мотивите на атакуваното определение, поради което и по този въпрос
жалбата следва да бъде оставена без уважение.
В закрито съдебно заседание проведено
на 21.12.20г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на други доказателства.
В съдебно заседание
защитата и подсъдимата поддържат жалбата срещу първоинстанционното
определение за частично прекратяване на наказателното производство.
Частния
тъжител поддържа доводите изнесени от повереника му в
горепосоченото становище и смята, че разпореждането е правилно и
законосъобразно.
Софийският Градски Съд,
след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени в съдебно заседание
от страните‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваният съдебен акт, констатира, че са налице основания за неговата
отмяна поради следните съображения:
СРС е приел, че преди да приключи съдебното следствие, с оглед събраните
до момента материали, от прокурорска преписка и обяснения на подсъдимата, че
следва да прекрати частично образуваното наказателно производство по частна
тъжба от С.П.Ч. срещу Ж.А.П., за деяние извършено на 06.11.2018г., изразяващо
се в подаване на заявление пред 06 РУ-СДВР от 06.11.2018г., в резултат на което
е образувана проверка и пр.пр. № 317/2019г., тъй като
не реализира състав на престъпление, което се преследва по частната тъжба, а
реализира състава на престъпление от общ характер, а именно такова по чл.286,
ал.1 от НК - набедяване - пред надлежен орган на власт, набеди някого в
престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства
срещу него, а производството, следва да продължи за деянието, което частния
тъжител е посочил, че е извършено на 10.05.2019г., чрез декларация за трудова
злополука вх. № 418/10.05.2019г., според него реализиращо състав на клевета,
като разгласяване на позорни обстоятелства за причиняване на телесно увреждане
от Ч., претърпяно по време на работа.
СРС
изрично е посочил, че с оглед на това, че определението за прекратяване
отнасящо се за част от обвинението, подлежи на обжалване счита, че не може, да
пристъпи към разглеждане на делото по същество, за деянието, за което
производството е допустимо, преди това определение да се стабилизира и да влезе
в законна сила, което ще очертае предмета, по който ще се произнася настоящият
съдебен състав, след което е изпратил делото за произнасяне от въззивния съд.
В настоящия случай следва да се
отбележи, че обжалвания съдебен акт на първостепенния съд е вътрешнопротиворечив,
доколкото са смесени два правни института, а именно тези на съдебно и
наказателно производство.
Не случайно не е посочено правното
основание за приложения диспозитив, а е оставен същия
за тълкуване. Настоящия въззивен състав не се
съгласява с посоченото в цитираното по-горе становище от повереника
на частния тъжител, че същото основание било неколкократно
описано словесно от съдебния състав на СРС, тъй като видно и от приложения
съдебен протокол, в мотивационнато част на това
определение (л.187) такова словесно описание липсва.
Настоящия
въззивен съдебен състав се присъединява изцяло към
становището на защитата, че прекратяването на наказателното производство в
съдебно заседание е възможно съгласно разпоредбата на чл.289 от НПК, когато са
налице предпоставките на чл.24, ал.1, т.2-10, и ал.5 от НК, и също счита, че в
настоящия случай не е налице нито една от тези законови хипотези.
Не
случайно законодателят е предвидил изричен законов текст за достояние на факти
и обстоятелства в хода на съдебно следствие, обосноваващи извод за извършено
престъпление от общ характер, визиран в нормата на чл.287, ал.7 от НПК.
Съгласно
същата тази разпоредба на процесуалния закон се прекратява съдебното производство и делото се изпраща на съответния прокурор.
Първата
инстанция не е посочила никакви правни основания за решението си, а именно
какво установява и какво следва от правна страна, но настоящата въззивна инстанция при тълкуване доводите на предната
инстанция приема, че основанието в случая е това по чл.287, ал.7 от НПК. В
същото време обаче посочения законов текст е категоричен, че се прекратява
съдебното, а не наказателното производство. В тази връзка следва да се отбележи
и че определение по този текст не подлежи на обжалване и инстанционен
съдебен контрол, а при наличието на такива факти и обстоятелства делото следва да се изпрати на съответната
прокуратура, а не на горестоящия съд.
Тези основания
налагат правнообоснования извод, че определението на
първостепенния съд, с което е прекратено частично наказателното производство
следва да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния
съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Така СРС е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, като се е произнесъл по реда на
чл.289 от НПК, вместо по чл.288 от НПК, респективно по чл.287, ал.7 от НПК,
след като в хода на съдебно следствие, според него са установени нови факти и
обстоятелства.
С оглед така
изнесеното въззивния съд не може да се произнесе в настоящето
производство по другите възражения, направени от защитата на подсъдимата,
доколкото на този етап от производството, както бе посочена по-горе атакуваното
определение не подлежи на инстанционен съдебен
контрол, а произнасяне по същите ще е възможно едва след постановяване на краен
съдебен акт от първата инстанция и съответна жалба от някоя от страните в
производството в тази насока.
С оглед изложените съображения и
като констатира, че първоинстанционния съд е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, въззивният съд счита, че обжалваното
определение следва да бъде отменено,поради което и на основание чл.335, ал.2,
във вр. с чл.348, ал.3 от НПК, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ определение от 20.10.2020г.
по Н.Ч.Х.Дело № 12810/19г., по описа на Софийски Районен Съд, НО, 3-ти състав.
Връща делото за продължаване
разглеждането на същия съдебен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.