ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 305
гр. Силистра, 08.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на осми юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500217 по описа за 2022 година
Настоящото дело е образувано по въззивна частта жалба, предявена от И. М. Т.,
Н. М. С., Е. М. Т. , чрез адв. А.Ж. от СсАК, против определение № 449 / 22.06.22г. по гр.д.
№ 844 / 2022г. на Силистренския районен съд, с което е ПРЕКРАТЕНО производството по
гр.д. № 844 по описа на СРС за 2022 г. по отношение на искането на И. М. Т., Н. М. С., Е. М.
Т. да се признае за установено по отношение на ответницата Ю. Х. Ч., че Ф.М. С. е
съсобственик по наследство на дворно място с площ от 1360 кв.м., съставляващо пл. № 371,
за който е отреден УПИ I от кв. 28 по регулационния план на с. Брадвари заедно с
посроените в имота жилищна сграда с площ от 115 кв.м. и полумасивна стопанска сграда с
площ от 136 кв.м.
ОС, като съобрази доводите на жалбоподателите и данните по делото пире за
установено следното . Пред районния съд е предявен ис ко тнастоящите въззивници против
Ю. Х. Ч., като молят съда молят съда да признае за установено спрямо ответницата, че те,
както и лицето Ф. М. С., което не е страна в настоящото дело, са собственици на имот,
представляващ дворно място с площ от 1360 кв.м., съставляващо пл. № 371, за който е
отреден УПИ I от кв. 28 по регулационния план на с. Брадвари заедно с построените в имота
жилищна сграда с площ от 115 кв.м. и полумасивна стопанска сграда с площ от 136 кв.
Първоинстанционният съд счита, че искът е недопустим в частта, с която се претендира
установяване собственическите права на лицето Фатме Мустафа Сюлюн, което не е страна
по делото, тъй като не е изразило воля за предявяване на иска нито лично, нито чрез свой
пълномощник. Позовава се на чл. 26, ал. 2 ГПК, съгласно който, освен в предвидените от
закона случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, а в
конкретния случай законът не предвижда изключение от общото правило на чл. 26, ал. 1
ГПК, че страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото.
Такива хипотези са визирани в чл. 440, ал. 1, чл. 524, изр. 3, чл. 464 ГПК, чл. 134 ЗЗД и др.
1
Съдът счита, че обжалваното определение е правилно, тъй като, както е посочил
РС, според чл. 26, ал. 2 от ГПК никой не може да предявява от свое име чужди права пред
съд, освен в предвидените от закона случаи - или искът може да се предяви от носителя на
материалното право, нуждаещо се от защита. За предявяване на установителен иск за
собственост, какъвто е настоящия , е необходим правен интерес - чл. 124, ал. 1 от ГПК,
който е абсолютна процесуална предпоставка. За да е налице правен интерес от
предявяването на такъв иск, следва чрез него ищецът да защити свое право. При уважаване
на иска, макар че се отрича притежаването на спорното право от ответника, следва правните
последици да рефлектират в правната сфера на ищеца, като запазят, или обогатят
имуществото му. Такъв има лицето, което е носител на спорното право или чието право е
засегнато от действията на друго лице, поради което то следва да е ищец по делото.
Наличието на общи факти, касаещи и останалите наследници на общия наследодател на
страните, не обуславя правен интерес ищците да предявят установителен иск за
собственост, за части, припадащи се на наследствените квоти на неучастващи в
производството наследници и не създава правен интерес от предявяване на такъв иск .
Според процесуалния представител на въззивниците ,обжалваното определение
противоречи както на съдебната практика на ВКС, така и на местната съдебна практика,
като е изброил конкретни казуси на СсОС, ДРС и ТРС. При направената служебна проверка
в рамките на своите технически възможности съдът установи, че соченото определение от
23.01.2014г. по ч.гр.д. № 22/2014г. на СсОС всъщност касае иск по чл.10 ЗС, за който РС е
казал, че е допустим, защото ревандикацията на целия имот при иск заведен само от някои
съсобственици е свързана с правото им да си служат с общата вещ, а не представлява защита
на чужди права.
Не е основателен и доводът в жалбата, че съгласно чл.26, ал.4 ГПК , съдът е бил
длъжен да конституира служебно носителя на спорното право. На първо място, текстът на
чл. 26, ал.4 ГПК гласи „по делото, по което е предявено чуждо право, се призовава като
страна и лицето, чието право е предявено“. Тази норма касае именно предвидените в закона
изключения, когато може да се претендира чуждо право и изобщо няма предвид
конституирането на носителя на това право като страна. Точно обратното е разрешението в
съдебната практика и то в случаите, когато се касае за задължителен, необходим другар, а в
настоящия казус другарството е обикновено. Съдът дава указания за изправяне на
нередовността като се предяви иска от всички другари и ако не се изпълнят, производството
по делото се прекратява. Тъйкато в настоящия случай другаството е обикновено,
прозиводството по делото е прекратено само по отношение на неучастващия наследник. Тук
районният съд не е дал такава възможност да се конституира, защото още със завеждане на
иска, в исковата молба е посочено причините , поради които не участва едната
съсобственица по делото и е прекратил производството по иска в тази му част.
Ето защо, предвид гореизложеното, жалбата е неоснователна, а обжалваното
решение – правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното ОС
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 449 / 22.06.22г. по гр.д. № 844 / 2022г. на
Силистренския районен съд.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок то получаването му
от жалбоподателите по делото пред Върховния касационен съд на РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3