РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Монтана, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на втори декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело №
20211600100226 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искове за имуществени вреди от 85 лв и за
неимуществени вреди от 30 000 лв, двата с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ – пряк иск
на увреденото лице срещу застрахователя по задължителната застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите, заедно със законна лихва върху двете суми от завеждане
на исковете. Основанието на исковете са нови увреждания, настъпили след вече присъдено
обезщетение за вреди.
Ищцата П. Б. твърди в исковата молба, че на 23 август 2018 г. претърпяла
пътно[1]транспортно произшествие, при което получила разкъсно-контузна рана в средната
част на лявата подбедрица и счупване на малкия пищял на лява подбедрица. За понесените
от нея неимуществени вреди ответното дружество, с което виновният за ПТП водач е имал
валидна застраховка Гражданска отговорност, е платило 15 000 лв, а с решение на МОС по
търг. д. № 189/2018 г., потвърдено от САС, са присъдени още 5 000 лв. След влизане в сила
на решението ищцата продължила да търпи болки, като на 20 април 2021 г. при преглед от
ортопед-травматолог (за който е платила 85 лв) била поставена диагноза постравматична
гонартроза. Ищцата поддържа, че това заболяване е в причинна връзка с травмите, нанесени
й при произшествието през 2018 г., и причинява нови болки и страдания. Освен физическите
болки и сниженото качество на живот тя изпитва и емоционални страдания поради
съзнанието, че заболяването е нелечимо и води до инвалидизация, че я поставя в зависимост
от други хора, които да й помагат в ежедневието. Като твърди, че уврежданията са
придобили траен характер, а настъпилите усложнения не са били взети предвид в процеса
по търг. д. № 189/2018 г. на МОС, ищцата ги определя като ексцес и моли да бъде осъдено
1
ответното дружество да плати обезщетение от 30 000 лв за понасяните от нея
неимуществени вреди заедно със законна лихва от завеждане на иска на 30 юли 2021 г. до
окончателното изплащане, както и 85 лв обезщетение за имуществени вреди.
Ответникът „Г.“ ЕАД чрез юрисконсулт Д. З., взема становище за неоснователност на
исковете, като на първо място сочи, че претендираният размер на обезщетението за
неимуществени вреди е прекомерно висок и противоречи на принципа на чл. 52 от ЗЗД за
справедливост на репарациите. Относно вида на увреждането поддържа, че гонартрозата е
придобита в резултат на възрастови изменения и естествените процеси на стареене на
тялото, поради което не е в причинна връзка с ПТП от 2018 г. Моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, прието е заключение по
съдебно-медицинска експертиза. Съдът като обсъди доводите на страните и след анализ на
събраните в процеса доказателства, приема за установено следното:
На 23 август 2018 г. ищата П.Б. претърпяла транспортно произшествие, при което
получила разкъсно-контузна рана в средната част на лявата подбедрица и счупване в
проксималната трета на лявата фибула. За понесените болки и страдания на ищцата е
присъдено обезщетение от 5 000 лв с решения на МОС по гр. д. № 189/2018 г. (влязло в сила
на 25 април 2021 г.). Освен тази сума ищцата е получила и обезщетение от 15 000 лв,
платено от застрахователя.
На 20 април 2021 г. ищцата била прегледана от лекар специалист, който констатирал
оточност и деформация на лявата колянна става, палпаторна болка, ограничени болезнени
движения, невъзможност за клякане (амбулаторен лист № 594/20.04.2021г.).
По делото е назначена съдебно-медицинска експретиза, от заключението по която се
установява, че след катастрофата Б. е била лекувана и се възстановила без да са настъпвали
усложнения. По повод изготвяне на заключението е прегледана от вещото лице – лекар със
специалност ортопед-травматолог, и е констатирано, че ищцата страда от гонартроза, но
това заболяване не е породено от усложнения при травматичното увреждане от
катастрофата. В обясненията си вещото лице изтъква, че уврежданията са еднакви в двете
колянни стави. Ако гонартрозата е последица от травмата от 2018 г., то тя би се
наблюдавала само в пострадалия ляв крак, а при ищцата са налице съпоставими
дегенеративни промени и в двата крака. Освен това вещото лице посочва, че колянната
става въобще не е била ангажирана при травмата от 2018 г., за да се търси настъпване на
усложнение от счупването при катастрофата. Констатираната гонартроза вещото лице
обяснява с възрастовите изменения и естественото физиологично износване на ставния
хрущял.
Заключението на вещото лице Д-Р . И. е изготвено след личен преглед на ищцата и
запознаване с материалите по делото, освен това лекарят е бил лекуващ ищцата след
злополуката от 2018 г., правил е преглед и през 2019 г. Изводите му се основават на
проследяване на състоянието й в период от няколко години, поради което МОС приема
2
заключението като обективно и компетентно.
По делото е приложена справка от НЗОК за извършваните на ищцата прегледи от
2012 г. до момента. Видно е, че тя страда от хипертония, захарен диабет и варикозни вени на
долните крайници. В периода след катастрофата от август 2018 г. не са били провеждани
допълнителни прегледи и лечение във връзка със счупването на левия крак. Диагнозата
гонартроза е отбелязана в досието й по повод прегледа, извършен от вещото лице Д-Р . И.
през октомври 2021 г. във връзка с изготвяне на заключението по настоящото дело.
От показанията на свидетеля В.А. се установява, че ищцата усеща болки в крака си
нощем, не може да кляка, движенията й са затруднени, не може да върши физическа работа.
Показанията на свидетеля се основават на личните му възприятия и са изложени
добросъвестно и точно, поради което съдът ги приема като достоверни, въпреки близката му
родствена връзка с ищцата – неин син.
При така установените факти МОС намира предявените искове за неоснователни.
Ищцата П.Б. е пострадала при ПТП през 2018 г. Понесените от нея травми са й
причинили болки и страдания, които са били обезщетени от застрахователя на основание чл.
432 от КЗ. Настъпването на нови увреждания, включително влошаване на състоянието
(ексцес) е основание за предявяване на нови претенции за обезщетение за неимуществени
вреди.
Нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД въвежда принципа за пълно обезщетяване на
пострадалия за понесените при непозволено увреждане вреди, както настъпилите, така и
бъдещите вреди, стига те да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно
задължителните за съдилищата разрешения дадени в т. 10 от ППВС № 4/1975 г., ако
здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при
което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но
само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и
причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките
и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното
страдание.
В конкретния случай обаче не се открива причинна връзка между увреждането от
2018 г. и влошеното състояние на колянната става на ищцата. Не се касае до усложнение
или влошаване на състоянието, което да се дължи на развитие на процес, започнал при
увреждането от 2018 г. и непреодолян чрез приложеното тогава лечение. Установено е по
делото, че Б. е претърпяла операция за наместване на счупването, след която се е
възстановила и е била изписана от болницата „без патологични процеси в областта на
операцията и имобилизирания крайник“ (епикриза от 27 август 2018 г. л. 8), провела е
рехабилитация (епикриза от 26 ноември 2018г.). Изпитваните от нея болки, наложили
прегледа през април 2021 г., са свързани с дегенеративни изменения в ставите, а не с
влошаване на здравето, причинено от травматичното увреждане през 2018 г. Ищцата е на 71
години – възраст, в която обичайно се наблюдава износване на ставите. Особено съществено
3
е това, че ортопедът, изготвил медицинската експертиза, констатира еднакви затруднения в
движението както на пострадалия при катастрофата ляв крак, така и в десния.
Ограниченията в движението на двата крайника са съпоставими, от което следва, че не
увреждането при катастрофата е довело до констатираната гонартроза. Връзката между
травмата от 2018 г. и настоящото състояние на лявата колянна става е изключена и поради
това, че счупването през 2018 г. въобще не е засягало ставата.
Прегледът на заболявания, заради които ищцата е търсила медицинска помощ през
последните 10 години, извежда и заболявания като захарен диабет и варикозни вени, сред
симптомите на които също са болки в краката, от каквито се оплаква Б..
Липсата на причинна връзка между претърпяното през 2018 г. увреждане и
настоящото състояние на лявата колянна става на ищцата налага извода з анеоснователност
на исковете. Отговорността на застрахователя може да бъде ангажирана само при
кумулативно наличие на всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане. Като приема, че липсва този съществен елемент, МОС отхвърля исковете на
П.Б. за присъждане на обзщетение от 30 000 лв за неимуществени вреди от ексцес и 85 лв
имуществени вреди заедно със законна лихва от 29 юли 2021 г.
При този изход на процеса на ответника се дължат разноските в производството, а те
възлизат на 425 лв.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на П.Б., ЕГН **********, от с. *, обл. *, ул.
„*“ № *, против „Г.“ ЕАД, ЕИК *, представлявано от изп. директор С.Б., за присъждане на
обезщетение от 30 000 лв за неимуществени и от 85 лв за имуществени вреди от ексцес от
увреждане при ПТП, настъпило на 23 август 2018 г., причинено от К.Б. като водач на лек
автомобил * с ДКН * както и за присъждане на законна лихва върху горните суми считано
от 29 юли 2021 г.
ОСЪЖДА П. Б., ЕГН **********, да плати на „Г.“ ЕАД, ЕИК *, разноски по водене
на делото в размер на 425 лв.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
4