Р Е Ш Е Н И Е
№ 24.06.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година , в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №2861 по описа на 2021 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №2861/2021 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Х.А.Д. *** срещу решение №22401 от 24.01.2020 г постановено по гр.д.№17665/2016 г на СРС , 179 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД да се осъдят „И.“ ЕАД гр.София ЕИК *******/издател и възложител на публикацията/
и С.А.Н. ЕГН ********** от гр.София /автор на публикацията/ да му заплатят
солидарно сумата от 10 000 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди /болки и страдания от уронване на доброто име и престижа и
неприятни изживявания и стрес / от публикация на вестник „Монитор“ от
09.02.2016 г със заглавие „Медцентър мори онкоболни с лечение менте“ , ведно със законната лихва от 30.03.2016
г до окончателното заплащане на сумата .
Въззивникът излага
доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС. Не е взето предвид , че ищец е и
лицето Амбулатория за извънболнична специализирана
помощ „Медицински център за интегративна медицина“ ООД / АИСП „МЦИМ“ ООД / . СРС
не се е произнесъл по всички доказателствени искания на въззивника ,
включително ответникът Н. да представи трудовия си или граждански договор като
журналист във вестник „Монитор“ до 09.02.2016 г . На ответниците трябва да се
възложи доказателствена тежест да докажат колко онкоболни
са починали в АИСП „МЦИМ“ ООД и каква част от лечението е менте . СРС не е
допуснал на въззивника всички поискани свидетели и не е позволил да им се
задават достатъчно въпроси. СРС не е определил като спорен факта дали „И.“ ЕАД
е надлежен ответник , а ищецът не е уточнила по категоричен начин кой е
правоприемник на „Н. Б. М. Г. Х.“ ЕАД . Ищецът не е посочил като ответник „И.“
ЕАД , за да се произнесе СРС спрямо този ответник , а втори ответник въобще не
е имало . Със становището си от 06.02.2019 г въззивникът е добавил към
претенцията си още две подобни статии , а именно от 26.04.2016 г със
заглавие „Онкоцентър менте приема пациенти незаконно
/обновена/ и от 09.05.2016 г със заглавие „Прокуратурата погна онкоцентър менте“ . Следователно деянието на ответниците не
е изолиран случай , а е част от целенасочена кампания без пълноценно
журналистическо разследване . По делото е безспорно , че статията се отнася до АИСП
„МЦИМ“ ООД , като същата съдържа клеветнически и обидни твърдения и внушения за
лечение „менте“, което причинява смърт на пациенти . Няма доказателства
журналистът С.Н. да е проверила фактите , които се твърдят в статията , а показанията на св.Е., Г., К.и Ч.са
неубедителни и без доказателствена стойност . Твърденията в статията са
позорящи и уронващи достойнството на въззивника . Не е вярно , че АИСП „МЦИМ“
ООД е с отнета лицензия , още повече , че режимът е регистрационен , а не
лицензионен . Не е доказано , че в АИСП „МЦИМ“ ООД работят убийци , некадърници
и пишман-медици . Въззивникът е
представил множество влезли в сила решения , че действията на ИА „Медицински
одит“ и СРЗИ по отношение на него са били незаконни . Към датата на
публикацията регистрацията на медицинския център не е била заличена , а впоследствие
заличаването е било отменено.
Въззиваемите страни „И.“ ЕАД гр.София и С.А.Н. са подали
отговор , в който оспорват въззивната жалба .
Журналистът е проявил професионална добросъвестност . В о.с.з на 09.04.2019 г
ищецът е заявил , че предявява иска само като физическо лице , но не и от името
на АИСП „МЦИМ“ ООД . Юридическо лице-търговец не може да търпи неимуществени
вреди . Докладът на СРС е достатъчно пълен и СРС не е допуснал процесуални
нарушения при допускане и разпит на свидетелите . „И.“ ЕАД не е правоприемник
на лицето-издател на вестник „Монитор“ . Без значение е по каква причина ищецът
е насочил иска си срещу грешен ответник , като същият е можел да се запознае с
публично известни данни , включително и от Търговския регистър . Медицински
център „Интегративна медицина“ е заличаван през 2011 г , а на 05.02.2016 г е
извършена нова проверка от СРЗИ и са установени нарушения . Ищецът не е доказал
, че АИСП „МЦИМ“ ООД разполага с необходимите документи и лекар специалист по
онкология за лечение на онкоболни .Статията съдържа
оценъчни съждения , които не подлежат на проверка за вярност . Ищецът няма
специалност медицинска онкология , а е защитил дисертация за лечение на
туморите на пикочния мехур . Инсулиновата терапия е остарял метод , който не се
приема в съвременната медицина , което е безспорно и журналистът е извършил
добросъвестно проучване и е взел мнения на множество специалисти . Неправомерните действия на ищеца се доказват
от показанията на разпитаните свидетели .Недопустимо е да се добавят нови
публикации към основанието на предявените искове , а ищецът се опитва да
заблуди съда за страните по делото и са вида на предявените искове .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника
на 10.02.2020 г и е обжалвано в срок на 24.02.2020 г .
Налице е правен интерес на въззивника
за обжалване на решението на
СРС.
На основание с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна
проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част ,
като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
От фактическа страна по делото е установено следното.
Ищецът представя копие от публикация от вестник
„Монитор“ от 09.02.2016 г със заглавие „Медцентър
мори онкоболни с лечение менте“ и подзаглавия „Здравното заведение и без
лиценз за терапия“ и „Пациенти с усложнения търсят помощ в университетски
болници“ . В статията се твърди , че Медицински център „Интегративна медицина“
лекува незаконно рак , защото няма разрешително и лиценз за терапия на
онкологични заболявания . Цитира се анонимен читател , който твърди , че се
прилага от МЦ алтернативна химиотерапия , взети били 9500 лева , но се издал
касов бон . Нямало никакъв резултат „освен финансов“ според д-р М.К.от ИСУЛ , а
от МЦ идвали всеки месец пациенти с усложнения . Според д-р М.К.от МЦ „Интегративна
медицина“ идвали хора без епикризи и медицински документи и им правели странни
процедури непризнати в медицината /напр.схемите за химиотерапия били
„необичайни“/. Според д-р К.Д.от Болница „Надежда“ хората минали през Медицински
център „Интегративна медицина“ идвали в тежко състояние и някои не успявали да
ги върнат към живота . Според д-р К.Д.жена с рак на гърдата минала през Медицински
център „Интегративна медицина“ и изпаднала в тежко състояние . Медицински център „Интегративна медицина“
нямал разрешително за лечение на онкологични заболявания , но това не му
пречело да практикува алтернативни терапии на раково болни . Медицински център
„Интегративна медицина“ работел от 2006 г до 2011 г , когато били установени
редица нарушения от ИА „Медицински одит“ и СРЗИ заличила през 2011 г лечебното
заведение . През 2012 г е подадено ново заявление и МЦ е открит отново , като
продължил да лекува раково болни без лиценз . Според д-р Х.Д. – управител на Медицински
център „Интегративна медицина“ - в
центъра се прилагат алтернативни методи . Тези методи обаче са спорни ,
единодушни са онколозите у нас , а според проф.Тимчева са и опасни за здравето .
Според СРЗИ са извършени нови проверки и са установени нарушения , за което е
сезирана ИА „Медицински одит“ .
В исковата молба се твърди , че ищецът е авторитетен
лекар с голям опит в областта на урологията и е защитил дисертация за туморите
в пикочния мехур . Според ищеца публикацията е невярна и клеветническа по
отношение на морала и професионализма му , както и всичко изложено не е вярно .
Не съществува д-р М.К.от ИСУЛ , няма нарушения в дейността на МЦ и журналистът
не е потърсил мнението му и не е потърсил истината за случая . Ищецът бил
обиден и дискретитиран , преживял стрес и притеснения .Влошил се личния и
професионалния му живот .
Ищецът представя удостоверение от 17.05.2006 г от РЦЗ
София за медицински център АИСП „МЦИМ“ ООД за осъществяване на специализирана
извънболнична медицинска помощ .
Ищецът представя удостоверение от 26.04.2011 г от СРЗИ
за медицински център АИСП „МЦИМ“ ООД за осъществяване на специализирана
извънболнична медицинска помощ по
специалности урология , хирургия и вътрешни болести .
Ищецът представя удостоверение от 15.11.2011 г от СРЗИ
, според което е регистриран като физическо лице на основание чл.170 ал.4 ЗЗ за използване на неконвенционални методи.
Ищецът представя констативен протокол на СРЗИ от
03.02.2016 г . В констативния протокол е посочено , че има несъответствие
между регистрираните медицински дейности и фактически извършваните . Извършва се инсулин потенцирана
химиотерапия и палиативни грижи без на място да работят специалисти по
онкология .
Ищецът представя диплом от 30.04.2006 г , че е
присъствал на семинар по химиотерапия с инсулин в гр.Мюнхен , ФРГ .
Ищецът представя свое писмо до вестник „Монитор“ , в
което оспорва процесната публикация и иска право на отговор .
В отговор на
исковата молба ответниците оспорват същата . Липсва фактическия състав на
деликт , а ответникът юридическо лице не е издател на вестник „Монитор“.
Фактите в статията са верни , а лицензът на АИСП „МЦИМ“ ООД отново е отнет на
19.04.2016 г . Фактите от публикацията са посочени в писмо от 05.02.2016 г на
СРЗИ , включително че се работи по неактуален правилник на дейността . Има
доклад на проф.К., че прилаганите методи в АИСП „МЦИМ“ ООД са нерегламентирани
, архаични и антинаучни . Издадени са заповед от 27.10.2011 г и от 19.04.2016 г
за заличаване на медицинския център , съставяни са АУАН. В статията има
допусната грешка като д-р М.К.от ИСУЛ и проф.д-р К.Т.са дали становища
са начина на лечение в АИСП „МЦИМ“ ООД . Спазени са всички журналистически
стандарти .
Ответниците представят писмо от 05.02.2016 г на
директора на СРЗИ , според което в АИСП „МЦИМ“ ООД има несъответствие между
регистрираните медицински дейности и реално извършваните , вкючително в
областта на онкологията ; както и се смесват конвенционална и неконвенционална
медицина . Нарушен е стандартът за „Медицинска онкология“ , като в МЦ няма
лекар с такава специалност . Не може да се счита , че прилаганата химиотерапия
е неконвенционален метод за благоприятно въздействие върху здравето .
Ответниците представят доклад от 11.04.2016 г от
проф.Г.К./завеждащ Клиника по медицинска онкология/ , че методът за
инсулин-потенцирана терапия на солидни тумори не фигурира в практиката като
легитимен/регламентиран начин за лечение . Лечението на солидни тумори трябва
да се извършва от онколог .Различни електромагнитни терапии , озонотерапия ,
външна хипертермия и пр.могат да се ползват само като плацебо . Всеки подобен архаичен и недоказан метод обрича болния на бърза туморна прогресия
и на практика го лишава от лечение .
Ответниците представят констативен протокол от
03.09.2011 г на МЗ , според който в АИСП „МЦИМ“ ООД не работят лекари със
специалност онкология и към момента липсва регистрация за практикуване на
неконвенционални методи . В МЦ не се води книга за посещенията по образец .
Лица работещи с лазерни апарати не притежават удостоверение за правоспособност .
Извъшваната химиотерапия е в нарушение на стандарти „Медицинска онкология“ и „Трансфузионна хематология“. Не са
представени статистически данни за резултатите от прилаганите неконвенционални
методи за въздействие .
Въз основа на констативния протокол е издадено писмо
от 14.10.2011 г на МЗ до СРЗИ за вземане на мерки .
Ответниците представят заповед от 27.10.2011 г на СРЗИ
за обезсилване на удостоверението за регистрация на АИСП „МЦИМ“ ООД .
Ответниците представят заявление от 29.11.2011 г до
СРЗИ за нова регистрация на АИСП „МЦИМ“ ООД .
Ответниците представят заповед от 19.04.2016 г на
директора на СРЗИ за повторно
обезсилване на удостоверението за регистрация на АИСП „МЦИМ“ ООД .
Ответниците представят писмо на СРЗИ от 11.04.2016 г ,
в което се посочват констатациите от 03.02.2016 г .
В становище от 07.03.2019 г ищецът счита , че ответниците
трябва да докажат по какъв начин са се снабдили с писмените доказателства за
проверките на АИСП „МЦИМ“ ООД , както и че възраженията на ответниците не могат
да се доказват със свидетели .
Ищецът представя влязло в сила решение по чл.78а НК от
08.05.2013 г по н.а.х.д.№12754/12 г на СРС , според което е признат за невиновен
за оказване на медицинска помощ на пациенти с онкологични заболявания без да
има специалност онкология .
Ищецът представя отказ да се образува досъдебно производство
на СРП от 08.08.2016 г , потвърден от СГП и АП-София .
Ищецът представя решение от 27.01.2018 г по
н.а.х.д.№22283/16 г на СРС , с което е отменено наказателно постановление от
10.11.2016 г н ИА „Медицински одит“ .
Ищецът представя решение №1169 от 23.02.2018 г по
адм.дло №4722/16 г на АССГ , с което е отменена заповед от 19.04.2016 г на
директора на СРЗИ . Решението е потвърдено от ВАС .
Ищецът представя решение от 26.09.2014 г на КЗД , че
МЗ извършва дискриминация като не предприема мерки да могат да се ползват
нерегистрирани продукти за терминално болни пациенти . Решението е частично
потвърдено от ВАС .
Ищецът представя диплом за образовятелната и научна
степен „доктор“с тема на дисертацията „Имунотерапията в комплексното лечение на
туморите на пикочния мехур“ . Прилагат се и сертификати за членство и диплом от
сдружения .
Ищецът представя писма за благодарност от пациенти .
Ищецът представя доказателства от ТР , че „Н.Б.М.Г.Х.“
ЕАД е заличено като търговец и негов правоприемник е „И.“ ЕАД.
Ищецът представя разпечатки от интернет сайт monitor.bg от 26.04.2016 г и 09.05.2016 г относно АИСП „МЦИМ“
ООД , както и статии за интергративната медицина .
В становище от 27.03.2019 г ответниците оспорват „И.“
ЕАД да е правопревник на лице издател на вестник „Монитор“ за процесния период
. Издател е бил „Монитор“ ЕООД , което се е вляло в „Телеграф Медиа“ ЕООД .
Журналистите не са длъжни да разкриват източниците си на информация .Статията
се базира на документи и мнения на специалисти-лекари .
В о.с.з на 09.04.2019 г ищецът е заявил , че искът му срещу „Н.Б.М.Г.Х.“ ЕАД трябва да се счита
предявен срещу правоприемника му „И.“ ЕАД . По отношение на ищеца изрично е
заявено , че ищец е физическото лице Х.А.Д. .
Според разритания пред СРС свидетел М.К., същата е
работила в ИСУЛ и има лекарски специалности вътрешни болести и онкология . От
т.нар.Медицински център за интегративна медицина идвали пациенти с ракови
заболявания , които споделяли , че ги
съветнали какви лекарства да вземат срещу туморите без да има лекарска комисия
.Имало лечение с инсулин с идеята да се подтиснат туморите , но това може да
доведе до хипогликемия и кома , до увреждания на мозъка , очите , ушите .
Изказала мнение пред журналист от вестник „Монитор“ , но не спомня точно . Имало
пациенти лекувани в АИСП „МЦИМ“ ООД , но без ефект и лечеинето им се е забавило
.При интегративната медицина не се лекува определено нещо , а общо цялото тяло
, но няма такава дисциплина .Идвали и пациенти на процесния център с много
напреднали онкологични заболявания без документи как са лекувани и дали са се
повлияли .
Според разпитания пред СРС свидетел М.Ч., същата е
журналист в БНТ и е правила репортаж за процесния медицински център през 2012 г
. Имало сигнал , че въпреки че е затворен центърът работи .Ищецът заявил , че
законите ни не са добри и никой не може да му забрани да работи . В центъра се
лекували пациенти с онкологични заболявания , което не било разрешено и е
констатирано от СРЗИ .
Според разпитания пред СРС свидетел Д.Е., същият е бил
юрисконсулт на ИА „Медицински одит“ през 2011 г и е участвал в проверката на АИСП
„МЦИМ“ ООД. Отново през 2016 г се установило , че в МЦ се провеждат непозволени
и непознати методи на лечение на онкологични заболявания . Изтъкнати специалисти
в онкологията били категорични , че методите на ищеца са опасни . Имало сигнал
, че пациент с раково заболяване си
продал жилището , за да си плати лечението в центъра , а след това починал
. Свидетелят не е ходил лично на
проверките , но е участвал в спор в сутрешния блок на БТВ за т.нар.интегративна
медицина , която не е призната като специалност , а е неконвенционална медицина
.
Ищецът представя медийни публикации за интегративната
медицина.
По делото са представени епикризи на пациенти с онкологични
заболявания .
Според разпитания пред СРС свидетел Л.А., същият е
работил дълги години с ищеца , бил управител на мадицинския център и имал с
ищеца общи разработки за лечение на рак . Публикациите във вестник „Монитор“
били клеветнически и много лошо се отразили на професианалното име на ищеца и
на самочувствието му . Ищецът се занимавал с най-тежките случаи в онкологията ,
с болни в последна фаза. След публикациите ищецът бил с високо кръвно и
притеснен от отлив на пациенти . В МЦ звъняли журналисти и питали дали е вярно
, че убиват хора . Затварянето на
центъра се отразило по-лошо на ищеца от публикациите .
Според разпитания пред СРС свидетел Константин Г.,
същият работи като държавен инспактор в ИА „Медицински одит“. Установено било ,
че МЦ работи в противоречие със стандартите за „Онкология“ , със стари и
недоказани методи . За терапия трябва да има одобрения от онкокомитет от лекари
с много специалности . Ищецът нямал квалификация/специалност като онколог .
Знахари и баячки също упражняват „лечебна дейност“. В АИСП „МЦИМ“ ООД нямало
необходимата медицинска документация и можело да се установи какво точно се
прави .
Според разпитания пред СРС свидетел Иван Маслев ,
същият е лекар със специалност „Вътрешни болести“ и е работил в АИСП „МЦИМ“ ООД
, включително и по инсулин потенцирана терапия . Ищецът бил унизен от
публикацията и се чувствал ужасно , бил сринат , с високо кръвно и с безсъние .
Ищецът е международно признат учен , имал успешни лечения , водел надлежна
документация .
При така събраните доказателства съдът приема от
правна страна следното :
За да отхвърли исковете СРС е приел , че ответникът „И.“ ЕАД гр.София ЕИК *******не е
правоприемник на издателя на вестник „Монитор“ и възложител на публикацията.
Такова лице е „Телеграф медиа“ ЕООД и само на това основание искът срещу „И.“
ЕАД трябва да се отхвърли. По отношение на ответника С.А.Н. по делото е
установено , че посоченото в публикацията съответства на действителността . АИСП „МЦИМ“ ООД е бил затварян през 2011 г и
през 2016 г от СРЗИ .Ищецът е лекувал онкоболни , а не е преставил
доказателства , че има разрешително за това и за прилаганите терапии . В
статията липсват обидни и клеветнически твърдения , а Н. е действала
добросъвестно и след проверка на съответната информация .Цитирани са мнения на
лекари онколози и липсва съзнание за оклеветяване .Свободата на словото не е
използвана превратно и за да увреди ищеца , независимо от изказаните мнения с
негативна оценка .
Решението на
СРС е валидно , допустимо и правилно , като
мотивите му се споделят и от настоящия съд при следните уточнения и изрични
мотиви по доводите на въззивника .
Не намират
подкрепа в доказателствата по делото по делото твърденията на ищеца , че
първоинстанционният съд неправилно не е конституирал като ищец лицето
Амбулатория за извънболнична специализирана помощ „Медицински център за
интегративна медицина“ ООД / АИСП „МЦИМ“ ООД /. Видно от исковата молба ищец по
делото е само физическото лице Х.А.Д. и това изрично е заявено в о.с.з на 09.04.2019 г. Пак в същото о.с.з
процесуалният представител на ищеца е заявил , че ответник по иска е „И.“
ЕАД. Без значение е по каква причина ищецът е насочил иск срещу ответник ,
който не е материално-правно легитимиран . В тежест на ищеца е да докаже
материално-правната легитимация , като в случая е безспорно установено и се
признава от въззивника , че „И.“ ЕАД не е правоприемник на издател на вестник
„Монитор“ .
Ответникът С.А.Н. не е оспорила , че е автор на
процесната публикация и е без значение да се доказват трудово-правните или
гражданско-правните й отношения с вестник „Монитор“ при издаване на статията .
Доказателствената тежест да установят , че изнесените факти
в публикацията са верни е на ответниците , а СРС не е допуснал съществени
процесуални нарушение при събиране на доказателствата . Дори да са допуснати
такива нарушения настоящият съд е длъжен да реши делото по същество въз основа
на наличните доказателства , защото производството е въззивно , а не
контролно-отменително .
Не може да се приеме , че със становището си от
06.02.2019 г въззивникът е „добавил“ към претенцията си още две „подобни
статии“ , а именно от 26.04.2016 г със заглавие „Онкоцентър менте приема
пациенти незаконно /обновена/ и от 09.05.2016 г със заглавие „Прокуратурата
погна онкоцентър менте“ . Касае се за различни и допълнителни факти ,
които не са заявени с първоначалната искова молба и могат да бъдат предявени
само чрез нов иск , а не и чрез допълване/изменение на процесните искове .
Изрично изменение на исковете не е искано , съответно не е допускано от СРС .
Не е предмет на делото цялостна „целенасочена кампания“ на ответниците срещу
ищеца .
Правилно СРС е счел , че като цяло процесната публикация не излиза извън рамките на установената
в чл.39 ал.1 от КРБ свобода на
словото ; като липсват обидни и клеветнически твърдения . Чл.10 т.1 от
КЗПЧОС прокламира свободата на изразяването на мнения, включително
разпространяването на информация и идеи без намеса на държавните власти.
Нормата не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга
достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и
възможността тя да се отстоява. Рамките, до който се простира тази свобода, се определят
от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на
гражданите. Когато журналист изнася засягащи честта на друго лице факти, той трябва
да провери тяхната достоверност. В случая това е направено като по делото е
безспорно доказано , че здравните органи на два пъти са обезсилвали
удостоверението за регистрация на АИСП „МЦИМ“ ООД – през 2011 г , когато
административният акт не е обжалван и през 2016 г . Без значение е , че второто
заличаване не отменено от административният съд , защото това е станало след
процесната статия .
Издателят на вестник „Монитор“ и С.А.Н. са в пълното
си право да оповестяват текуща информация за проверки на здравните органи и
мнения на лекари за дейността на ищеца , защото това е от явен и съществен
обществен интерес и се касае за здравето на хората . Ищецът не оспорва самото
извършване на проверките и е без значение , че впоследствие е имало отменено
наказателно постановление по случая или че ищецът е оправдан с решение по
чл.78а НК . Ищецът може да претендира вреди по ЗОДОВ от съответните държавни
органи , но са неоснователни претенциите му за публикации на ответниците .
Верни са и други факти – че е имало данни при
журналиста Н. , че ищецът лекува неправомерно лица болни от рак , като безспорно ищецът няма медицинска
специалност „Онкология“ , нито някога е имало в медицинския център лице с
такава специалност , съответно не е формирана и комисия за лечение на онкоболни
. Словесните еквилибристики на въззивника , че за лечение на онкоболни не се
изисквал „лиценз“ , защото лечебното заведение е на регистрационен режим , са
без никакво правно значение . Цялостният език на процесната статия е в
стилистиката на „жълта преса“ /таблоид/ , което е допустимо , както е допустимо
и да се ползват в пресата термини не в строгото им юридическо съдържание . Едва
ли масовият читател на таблоидна преса прави тънката разлика между лицензионен
и регистрационен режим . Важното е , което е и безспорно доказано по делото ,
че е напълно вярна информацията , че процесният
медицински център е действал в разрез със закона и морала , включително и
не е водел необходимата документация .
За съда е абсолютно
недопустимо да се смесва безогледно конвенционална
и неконвенционална медицина в едно и също здравно заведение . За един
пациент особено с най-тежка диагноза е от първостепенно значение да знае дали
се обръща към лекари , които работят като лекари по установените
медицински стандарти или към лекари които работят по стандартите на врачки и
знахари по чл.170 ал.4 ЗЗ и си позволяват да „експериментират“ върху тежко
болни хора с непризнати и съмнителни „терапии“. Естествено , тези експерименти в
частно здравно заведение не са безплатни , а както установява свидетелят Д.Е.могат
и да се изключително скъпи . Трябва да се възприемат показанията на св.М.К., че
вредата от „неконвенционалното лечение“
е двойна – пациенти с напреднали онкологични заболявания не се лекуват
свовременно , а харчат и излишни средства . За ищеца обаче ползите също са двойни – от една страна печели средства
от недоказано лечение , а от друга страна извършва експерименти с „осъдени на
смърт“ хора и може евентуално да извърши „научен пробив“. Накрая може да няма и
кой да се оплаче от извършеното , защото голяма част от пациентите така или
иначе умират.
Заглавието и подзаглавията на статията , макар и в груб
и таблоиден стил , много точно отразяват
действията на ищеца – лечението му е в голяма степен „менте“ и не
съответства на стандартите на онкологията и на общоприетото при онколозите , а
повечето от пациентите се „морят“ /не се лекуват правилно и после умират / и
само плащат грешни пари .
В процесната статия липсват негативни оценки спрямо
ищеца , като проверката на съда трябва да се относно изнесените в нея факти
и твърдения на трети лица . Видно от публикацията журналистът е получил
потвърждение поне от два и то авторитетни източника - д-р М.К.от
ИСУЛ и д-р К.Д.от Болница „Надежда“ –
като голяма част от статията възпроизвежда
твърденията на тези двама лекари . При подобно цитиране отговорността за
твърденията е на съответното лице , а не на журналиста , освен ако последният
знае със сигурност , че изнесеното е явна лъжа и клевета - решение №253 от
29.01.2014 г по гр.д.№1251/12 г на ВКС , III ГО и решение
№557 от 28.01.2011 г по гр.д. № 1599/2009 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС.
Констатира се , че ищецът не
е ангажирал заключение на съдебно-медицинска експертиза , с което да опровергае
твърденията на д-р М.К.от ИСУЛ , д-р К.Д.от Болница „Надежда“ , както и доклад
от 11.04.2016 г от проф.Г.К./завеждащ Клиника по медицинска онкология/ . Но
дори и да беше проведено такова доказване журналистът не само може , но и
длъжен да обяви пред обществото , че в медицинската общност у нас има
противоречиви мнения за „лечението“ , което се провежда от ищеца .
Без значение са данните , че
ищецът „тежко е преживял“ публикацията , защото действията на ответника С.Н. не
са неправомерни и не е доказан фактическия състав на чл.45 ЗЗД .
Налага се изводът , че решението
на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №22401 от 24.01.2020 г постановено по гр.д.№17665/2016 г на СРС , 179 състав .
Решението може да
се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.