№ 18666
гр. София, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110123763 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от ищеца А. Н. Д., ЕГН **********,
с адрес: ****. срещу ответника Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.
София, бул. „Витоша“ № 2, осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3,
предл.1 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
повдигнато и поддържано незаконно обвинение за извършено престъпление, за което
ищецът е признат за невиновен и оправдан с Решение № 437/14.06.2023 г., постановено
по ВАНД № 1607/2023 г. по описа на СГС, 17 възз. с-в, изразяващи се в накърняване
на морални и нравствени ценности, нарушено социално общуване, притеснения, страх,
стрес, омерзеност, както и разстройство на здравето, изразяващо се в главоболие и
замайване, продължително безсъние и внезапни депресивни състояния, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 23.04.2024 г. до
окончателното плащане.
Ищецът А. Н. Д. извежда съдебно предявените субективни права с твърдения,
че по ДП № 1168/2021 г. по описа на 05 РУ – СДВР и пр.пр. № 22484/2021 г. по описа
на СРП, на 26.10.2021 г. му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл. 325б, ал. 2, т. 2 и т. 3, вр. ал. 1 НК и му е взета мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 400 лв. Сочи, че първоначално досъдебното производство било
образувано срещу неизвестен извършител, като ищецът бил задържан на 14.08.2021 г.
в сградата на 05 РУ СДВР по реда на чл. 72 ЗМВР за срок от 24 часа, след което бил
освободен. Твърди, че с протокол за доброволно предаване от дата 14.08.2021 г. предал
на служителя в 05 РУ СДВР гладкоцевна ловна пушка **** – калибър с ****, която
пушка било единственото ловно оръжие, което ищецът притежава и използва, като
ловец и за което има необходимото разрешение. Поддържа, че бил лишен от личната
си пушка до началото на 2024 г. Мярката за неотклонение била отменена след
1
изтичането на максималния 8-месечен срок – на 03.08.2022 г., в резултат на което
повече от два месеца продължило нерегламентирано и противозаконно бездействие от
страна на прокуратурата. С постановление от 03.08.2022 г. обвинението било внесено в
съда, като по образуваното НАХД 9976/2022 г. по описа на СРС, след проведени
няколко съдебни заседания, било постановено Решение, с което ищецът е признат за
виновен и му е наложена глоба в размер на 2500 лв. и е отнета личната му пушка. По
жалба на ищеца било образувано ВНАХД 1607/2023 г. по описа на СГС, приключило с
влязло в сила решение, с което е отменено решението на първоинстанционния съд, а
ищецът е признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото обвинение. Ищецът
поддържа, че за времето, в което е бил обвиняем и подсъдим – от 26.10.2021 г. до
14.06.2023 г. му се е отразило негативно в психологически и социален аспект, като
преживяното е оставило траен негативен отпечатък върху физическото и психическото
здраве на ищеца. Поддържа, че с повдигнатото и поддържано обвинение е сринат
авторитета му в обществото и сред близки и приятели, изпитал е притеснения, стрес и
страх от бъдещия изход на делото. Твърди, че в резултат на преживяното станал
затворен и вглъбен в себе си, избягвал публични изяви, променило се отношението на
познатите му към него, избягвали го, започнали да го гледат с недоверие, някои от тях
преустановили контакт с него. Чувствал се омерзен, дискредитиран, започнал да
обмисля емигриране в чужбина. В резултат на обвинението се влошило
здравословното му състояние, като същият имал често главоболие и замайване,
продължително безсъние и изпадане във внезапни депресивни състояния. Оценява
претърпените неимуществени на 9000 лв., поради което ги претендира. Претендира и
законната лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, както и
разноските по делото.
Ответникът Прокуратурата на Република България, в срока по чл.131 ГПК е
подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска с твърдения за недоказаност на
претендираните неимуществени вреди, както и наличието на причинна връзка между
незаконното обвинение и твърдените вреди, а претендираната сума от 9000 лв. е
прекомерно завишена по размер. Поддържа, че при определяне размера на вредите
следва да се има предвид, че срещу ищеца е била наложена възможно най-леката
мярка за неотклонение, които обстоятелства обуславят по-нисък размер на
обезщетението. Поддържа, че за забавянето на производството в съдебната фаза не е в
резултат единствено на прокуратурата и същата не носи отговорност за забавянето в
съдебната фаза. Моли за отхвърляне на предявените искове, евентуално за присъждане
на по-нисък размер на неумеществените вреди.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, а и от намиращите се в приобщеното НАХД №
2
9976/2022 г. по описа на СРС документи се установява, че на 09.11.2021 г. с
Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
26.10.2021 г. по ДП № ЗМ-1168/2021 г. по описан на 04 РУ – СДВР, пр.пр. №
22484/2021 г. по описа на СРП ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 325б, ал.2, т.2 и т. 3, пр. 1, вр. 1 от НК, и му взета мярка за
неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 400 лв., което му е предявено на
09.11.2021 г., като на 09.11.2021 г. е проведен разпит на ищеца в качеството му на
обвиняем по посоченото досъдебно производство.
Взетата мярка за неотклонение е отменена с Постановление на СРП от
03.08.2022 г.
На 28.07.2022 г. е извършено ново привличане на ищеца, в качеството му на
обвиняем за престъпление по чл. 325б, ал.2, т.2 и т. 3, вр. ал. 1 от НК, видно от
приложеното по ДП постановление за привличане на обвиняем от дата 25.07.2022 г. и
на 28.07.2022 г. е проведен повторен разпит на ищеца, в качеството му на обвиняемо
лице.
Видно от приложената в ДП (л.18) Заповед за задържане на лице, на 14.08.2021
г. ищецът е бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМвР за срок от 24 часа и
по отношение на същия е извършен обиск, която е отменена по жалба на задържаното
лице с Решение № 31.02.2022 г./10.08.2022 г., постановено по АНД № 2110/2021 г. по
описа на СРС, 94 с-в.
С протокол за доброволно предаване ищецът е предал притежаваната от него
въз основа на редовно издадено разрешително градкоцевна ловна пушка, марка
„Churchil“.
На 08.08.2022 г. в СРС е внесено Постановление за внасяне предложение до
съда за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а НК по отношение на ищеца за извършено престъпление
по чл. 325б, ал.2, т.2 и т. 3, вр. ал. 1 от НК, въз основа на който е образувано НАХД №
9976/2022 г. по описа на СРС и след проведени три заседания с Решение № 5103 от
13.12.2012 г. ищецът е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 325б,
ал.2, т.2 и т. 3, вр. ал. 1 от НК и е освободен от наказателна отговорност и наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2500 лв.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца, въз
основа на която е образувано ВНАХД №1607/2023 г. по описа на СГС, по което след
проведени две заседания е постановено Решение № 5103 от 13.12.2012 г., постановено
по НАХД № 9976/2022 г. по описа на СРС, и вместо него ищецът е признат за невинен
и оправдан по обвинение за извършено престъпление по чл. 325б, ал.2, т.2 и т. 3, вр.
ал. 1 от НК.
С протоколно определение от дата 20.10.2023 г., постановено по ВНАХД
№1607/2023 г. по описа на СГС е постановено връщане на гладкоцевна ловна пушка
марка „Churchil“ на ищеца
Видно от изготвените справка за съдимост, ищецът е бил неосъждан към онзи
момент.
По делото е представен Трудов договор № 734, сключен на 27.11.2023 г., от
който се установява, че ищецът е бил назначен при „Датекс“ ООД на длъжност
„Инженер проектант – Механичен дизайн“.
Представена е и диплома, видно от която ищецът е завършил висше
образование на образователно-квалификационна степен „Бакалавър“, със специалност
„Машиностроене“ при Технически университет – София.
В хода на делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на
свидетелите Николай А.ов Д. и Григор Йорданов Митров.
От показанията на свидетеля Д., който е баща на ищеца и живеят в една къща,
се установява, че през лятото на 2021 г., по време на откриване на ловния сезон за
пернат дивеч, по време на лов, синът му А. Д. бил задържан от полицейски служители
при 05 Районно управление, въпреки че имал законно издаден ловен билет,
3
разрешително за оръжие и бележка за ловуване в деня. Тогава синът обстрелял диво
скитащо куче, което се намирало в ловището, където било определено за ловуване.
Наказателният процес приключил през 2023 г. с оправдателна присъда. Воденото
наказателно производство се отразило много тежко психически и физически на сина
му, често се затварял в себе си, не излизал от вкъщи, странил от приятелите си и
докато траело следствието не искал да ловува с дружинката. Оплаквал се често от
главоболие и започнал да вдига високо кръвно. Към този момент синът му бил сгоден,
но се наложило да отложи сватбата, докато наказателното производство приключи,
оженил се след това. Често споменавал, че ако не се развие положително
наказателното производство, ще замине в чужбина. Докато траел процеса свидетелят
помагал на сина си финансово и му дал сумата за паричната гаранция, които след това
му върнал, тъй като по това време не разполагал със средства. Синът му имал
собствена ловна пушка, който полицаите му отнели и била върната през 2023 г. след
приключване на наказателното дело. Ищецът живее в малък квартал Сеславци и се
притеснявал как случката ще се приеме от жителите. Взимал медикаменти за
главоболието и посетил лекар – кардиолог. Появили се проблеми със съня – нарушен
сън, трудно заспивал, тъй като постоянно мислил за случката. Преди наказателното
производство не е имал никога проблеми с кръвното, а към момента също има
проблеми с кръвното, но по-рядко.
От показанията на свидетеля Митров, се установява, че той и ищецът са близки
приятели – познават се от 15 години и повече, в близки приятелски отношения са,
виждат се често и общуват по интернет. Наказателното производство се отразило
негативно на ищеца, ограничил контактите си, общувал само със свидетеля и
годеницата си. Ограничил контактите с другите си познати, не излизаше в обща
компания, притеснявал се, че ще му се подиграват и осмиват. По това време А. бил
сгоден и планирал сватба, но след случилото се отложили сватбата, докато му се
изчисти името. След приключване на наказателното дело подновил плановете за
сватбата и се оженил преди две седмици. Общи приятели на свидетеля и ищеца
започнали да се подиграват и му казвали, че се ожени в затвора като истинските
престъпници, което много го натъжавало. А. споделял, че не може да спи, постоянно
се буди, изпитвал притеснения като ходел по дела и в полицията. На предното дело,
преди да бъде оправдан, ищецът бил силно притеснен, като в деня на решението
звънял 5-6 пъти на свидетеля и го питал дали е с него, дали го подкрепя. А. бил ного
близък с баща си.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това,
че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано. За основателността на предявения
иск по делото следва да бъде доказано наличие на следните предпоставки: образувано
срещу ищеца наказателно производство, което е завършило с оправдателно решение;
претърпени неимуществени вреди и наличие на причинна връзка с проведеното
наказателно преследване.
Между страните не е спорно, поради което и тези обстоятелства са отделени
като безспорни с доклада по чл. 146 ГПК, а и със събраните по делото доказателства
са установени по несъмнен начин първите две материални предпоставки, обуславящи
възникването на имуществената отговорност на Прокуратурата на Република
България, предвид обстоятелството, че на ищеца е повдигнато обвинение за
извършено престъпление и същият е оправдан с влязла в сила решение от 14.06.2023
г., постановена по ВАНД № 1607/2023 г. по описа на СГС.
С показанията на свидетелите беше доказано, че проведеното наказателно
производство се е отразило неблагоприятно на емоционалното и психическо състояние
4
на ищеца, като същият се затворил в себе си, ограничил е контактите си, като отбягвал
излизането с приятели и в големи компании, съответно ограничил общуването си до
най-близкия кръг – най-близък приятел, годеница и роднини. Доказано беше също
така, че в резултат на повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство
ищецът имал проблеми със съня – трудно заспивал, поради постоянните мисли за
процеса. Доказано се явява и влошеното здравословно състояние, а именно, че е имал
често главоболие и вдигал високо кръвно, което наложило да взима медикаменти.
Доказано беше също така, че повдигнатото обвинение е провокирало промяна в
поведението на околните спрямо ищеца, които му се подигравали. Беше доказано
същото така, че преди образуването на наказателното производство ищецът планувал
сватба, която отложил до приключване на делото.
Обезщетението за претърпените вреди, за които държавата носи отговорност по
реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост, като се
съобразяват установените по делото факти. При определяне на размера на дължимото
обезщетение съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение,
продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на
наложената мярка за неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на
това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило
негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот,
на положението в обществото, работата, в това число върху възможностите за
професионални изяви и развитие в служебен план, както и други обстоятелства,
имащи значение към претърпените морални страдания. В практиката последователно
се приема, че обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се
дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива
вреди да са претърпени (в този смисъл – Решение № 427/16.06.2010 г. по гр.д. №
273/2009 г., ІІІ го на ВКС и Решение № 457/25.06.2010 г. по гр.д. № 1506/2009 г., ІV го
на ВКС).
Изхождайки от горните критерии, за да определи размера на справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съдът съобрази следното:
На първо място съдът съобрази времето, през което е продължило наказателното
преследване, а именно от 26.10.2021 г., когато ищецът е бил привлечен като обвиняем
за извършено престъпление по чл. 325б, ал.2, т.2 и т. 3, вр. ал. 1 от НК до 14.06.2023 г.,
когато същият е окончателно оправдан с влязло в сила решение. Следователно
прокуратурата е поддържала незаконното обвинение за сравнително кратък срок - в
продължение на 1 година и 8 месеца, през който период, макар и кратък, ищецът все
пак е живял под страх от наказателна репресия спрямо него, притеснение за бъдещото
си, и с чувство за несправедливо отношение към него, като този срок, според съда
обуславя по-нисък интензитет на негативните преживявания във времево отношение.
Съдът съобрази, че по отношение на ищеца в досъдебното производство са проведени
на два пъти разпит, в качеството му на обвиняем, и на два пъти е дал обяснение в
съдебната фаза на производство, което несъмнено е причинило значителен
дисконфорт и притеснение по отношение на ищеца, но предвид обстоятелството, че не
са извършвани други действия по разследване и следствени действия с негово участие,
изпитаните неудобства са в сравнително по-ниска степен. За определяне размера на
претърпените неимуществени вреди съдът взе предвид и броя проведени заседание (2
в първа инстанция и 2 във втора инстанция), които ангажират участието на
подсъдимия под страх от вземане на мярка за неотклонение, и допълнително са
свързани с негативни изживявания и притеснения, като съдът намира, че участието му
във всяко съдебно заседание допълнително му е причинило негативни преживявания,
свързани с неоснователно поддържано обвинение, притеснения, срам и от друга
страна загуба на лично време. Същевременно съдът отчете, че броят на проведените
заседания не е голям и фазата на съдебното производство се е развила в разумен срок,
което обуславя по-нисък интензитет на търпените вреди.
На следващо място съдът отчете тежестта на престъплението, за което ищецът е
обвинен, а именно престъпление по чл. 325б, ал.2, т.2 и т. 3, вр. ал. 1 от НК, за което
съгласно тогава действаща към този момент редакция на разпоредба, се предвижда
5
наказание лишаване от свобода от 1 до 3 години, следователно ищецът не е бил
обвинен в тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и доколкото
за предвиденото наказание намира приложение разпоредбата на 78а НК, то ищецът не
е бил пряко застрашен от подвеждането му под наказателна отговорност и налагане на
наказание, свързано със свободата на личността. Т.е. в посочената хипотеза, за
повдигнатото обвинение съдът е бил длъжен ако приеме, че обвиняемото лице е
виновно, да го освободи от наказателна отговорност и да му наложи административно
наказание. Горното обуславя по-нисък размер на търпените вреди, макар да не ги
изключва, доколкото обвиняването в престъпление, какво и да е то, само по себе си е
свързано с негативни изживявания и притеснения.
При определяне размера на справедливото обезщетение съдът отчете вида и
продължителността на наложената мярка за неотклонение, а именно на ищеца е била
наложена втората по тежест мярка за неотклонение „гаранция“, която по никакъв
начин не засяга свободното придвижване на обвиняемото лице, а в случая е в нисък
размер, което не затруднява обвиняемият да я осигури. Същевременно не може да се
подмине и фактът, че след изтичане на 8 месечния срок, мярката за неотклонение е
отменена своевременно и сумата е възстановена.
Съдът отчете също така и общественото положение на ищеца в обществото,
неговите социални контакти и личността му. Така от събраните в хода на делото
доказателства може да се обоснове извод, че към момента на образуване на
наказателното производство ищецът е бил студент, все още не е бил трудово зает,
респективно не е бил зает в сфера, в която повдигнатото обвинение би засегнало
положението му в обществото и липсват данни за наличието на обществени изяви, и
същевременно не са събрани доказателства относно общественото мнение спрямо
ищеца преди образуване на наказателното производство. Поради това следва извод, че
воденото наказателно производство не е засегнало в значителна степен личността на
ищеца в обществен аспект. Същевременно обаче по делото се доказа, че негови
приятели са му се подигравали, поради което все пак е налице малък обществен
отзвук, който се е отразил на отношението на приятелите на ищеца спрямо него.
Съдът взе предвид също така чистото съдебно минало на ищеца, което сочат на
човек с висока оценка към обществени правила, следователно и добре ориентирана
ценностна система, което обуславя по-висок интензитет на негативните преживявания.
В този смисъл съдът съобрази, че по отношение на човек с висок морал и правилно
изградена ценностна система, обвиняването му престъпление, което не е извършил, се
отразява негативно в психическо отношение в по-висока степен.
При определяне размера на търпените неимуществени вреди съдът отчете и
доказаното разстройство на здравето при ищеца, а именно безсъние и често
главоболие. Съдът намира, че по делото не беше доказано твърдяното високо кръвно
да в пряка причинна връзка с воденото наказателно производство, доколкото от
показанията св. Николов се установи, че ищецът и към днешна дата има проблеми с
високо кръвно, но по-често, което по-скоро води на извод не за инцидентно
повишаване на кръвното, а по-скоро за заболяване.
Не на последно място, при определяне на размера на претърпените вреди, съдът
взе предвид, че по делото беше доказано, че ищецът е бил сгоден, планувал е сватба и
отложил събитието до приключване на наказателното производство. Несъмнено това е
факт, относим към търпените вреди, тъй като сватбата е специален и щастлив момент
в живота на всеки човек, който в случая не се е състоял, поради воденото наказателно
производство срещу ищеца.
Съдът съобрази също така и доколкото по делото не е спорно, че ищецът е бил
ловец и е притежавал законно ловно оръжие, то с отнемането на притежавана от
него гладкоцевна ловна пушка, същият е бил лишен от възможността да я ползва по
предназначение и същевременно по делото беше доказано, че поради влошеното
емоционално състояние, е отказал събирането с ловната дружинка и ловуване.
Предвид всичко изложено съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди се равнява на сумата
6
от 4000 лв., поради което предявеният иск се явява основателен до този размер, а за
горницата до пълния предявен размер от 9000 лв. следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски имат
и двете страни.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски за платена
държавна такса в размер 10 лева, която предвид изхода на спора и на основание чл. 10,
ал. 3, изр. първо ЗОДОВ следва да се присъди изцяло в тежест на ответника.
Процесуалният представител на ищеца е направил своевременно искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставената на ищеца безплатна
правна помощ. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който
е уговорено, че услугата се предоставя безплатно, в която хипотеза съдът определя
размера на адвокатско възнаграждение. Следователно на адв. Адриан С. Б., САК,
личен № **********, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. „Веслец“ №
2, ет. 2, ап. 2, следва да се присъди адвокатско възнаграждение за предоставената от
него безплатна правна помощ на ищеца в размер на 1000 лв., според фактическата и
правна сложност на делото, защитавания материален интерес и проявена процесуална
активност на адвоката по уважените искове. От така определеното адвокатско
възнаграждение в тежест на ответника следва да се присъди част, съответна на
уважената част на предявените искова, а именно сумата от 444,44 лв.
Ответникът не е направил искане в тази насока, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2 да заплати на А. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„Сърбин“ № 5, на основание чл. 2, ал.1, т. 3, предл.1 от ЗОДОВ сумата от 4000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
повдигнато и поддържано незаконно обвинение за извършено престъпление, за което
ищецът е признат за невиновен и оправдан с Решение № 437/14.06.2023 г., постановено
по ВАНД № 1607/2023 г. по описа на СГС, 17 възз. с-в, изразяващи се в накърняване
на морални и нравствени ценности, нарушено социално общуване, притеснения, страх,
стрес, омерзеност, както и разстройство на здравето, изразяващо се в главоболие и
замайване, продължително безсъние и внезапни депресивни състояния, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 23.04.2024 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата над 4000 лв.
до пълния предявен размер от 9000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2 да заплати на А. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„Сърбин“ № 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 10,00 лв. – разноски в
производството за държавна такса.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2 да заплати на адв. Адриан С. Б., САК, личен № **********, с адрес
на упражняване на дейността: гр. София, ул. „Веслец“ № 2, ет. 2, ап. 2, на основание
чл. 38 ЗА сумата 444,44 лв. – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8