№ 5081
гр. С, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110145939 по
описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът – АС. ИВ. Т., твърди, че с ответника „С К“ ООД са сключили договор за
потребителски кредит № 461647/22.10.2020 г., по силата на който е получил в заем
сумата в размер на 600 лв., при лихвен процент от 40,05 %, годишен процент на
разходите от 47,53 %, като се е задължил да върне сумата в общ размер на 670,91 лв.
Съгласно клаузата на чл. 6.2 от договора, кредитополучателетят следва да заплати и
неустойка в размер на 354,09 лв. за непредоставяне на посочено в договора
обезпечение – поръчител или банкова гаранция. Счита, че посочената клауза е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави, поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4
ЗПК, както и поради факта, че същата се явява неравноправна клауза. Ето защо,
предявява иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6.2 от процесния
договор за кредит. Претендира разноските по производството.
Ответникът – „С К“ ООД, оспорва иска, като твърди, че оспорената клауза от
договора е валидна. Счита също така, че вземането за неустойка по договора за
непредоставяне на обезпечение не следва да се включва при изчисляване на размера на
годишния процент на разходите. Претендира разноските по производството.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже, че оспорената клауза,
1
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 354,09 лв. за непредоставяне на
посочено в договора обезпечение – поръчител или банкова гаранция, е недействителна,
тъй като противоречи на добрите нрави, както и на императивните изисквания на ЗПК,
включително и като ги заобикаля, както и че същата се явява неравноправна клауза по
смисъла на ЗЗП.
Видно от представения по делото договор за паричен заем № 461647/22.10.2020
г., сключен между страните, се установява, че на 22.10.2020 г. между „С К“ ООД (като
заемодател) и АС. ИВ. Т. (заемател) е сключен договор за заем, по силата на който
ответницата е получила в заем сумата в размер на 600 лв., като се е задължила да върне
получената в заем сума в срок до 22.03.2021 г., ведно с договорена между страните
възнаградителна лихва. Съгласно т. 3.7 от договора, заемът е сключен при фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 40,05 %, като на основание т. 3.10 от договора
общият размер на дължимата главница и възнаградителна лихва възлизат на сумата от
670,91 лв. при годишен процент на разходите от 47,53 % (т. 3.5).
Съгласно т. 6.1 от договора, заемателят се задължава в срок до три дни, считано
от усвояване на заямната сума, да предостави обезпечение: поръчител или банкова
гаранция, отговарящи на условията на чл. 33, ал. 1 от общите условия. На основание т.
6.2, при неизпълнение на задължението по т. 6.1 заемателят дължи на заемодателя
неустойка в размер на 354,09 лв., която се начислява автоматично от заемодателя.
Начислената неустойка се заплаща разсрочено, съгласно включения в договора
погасителен план.
Съдът счита, че уговорката в т. 6.2 от договора, предвиждаща заплащане на
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение (поръчител
или банкова гаранция), е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Неустойката
излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем
получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се
престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема,
което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.
Посочената клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху
самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По
този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след
като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т.е. опасността
от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на
регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави
уговорката за дължимостта ѝ нищожна. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС.
2
С оглед посоченото съдът счита, че клаузата на т. 6.2 от договора се явява и
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие във вреда на потребителя, а
доколкото няма данни същата да е индивидуално договорена, на основание чл. 146, ал.
1 ЗЗП същата се явява нищожна и на това основание .
Съдът намира, че посочената клауза е нищожни и поради факта, че преследва
забранена от закона цел да се присъди още една възнаградителна лихва. Това е така,
тъй като изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на сключване
на договора, включително – изпълнението му е разсрочено още със сключването на
договора, като отделните вноски, чрез които посоченото вземане следва да бъде
погасено, са включени в погасителния план. В същото време, вземането за неустойка
не е взето предвид при определяне на годишния процент на разходите по договора за
заем, който би следвало да е в размер на 47,53 %, съгласно т. 3.5. Следователно, не
става въпрос за никаква неустойка, защото не се дължи в случай на неизпълнение на
задължението на заемателя, свързано с погасяването на заема, а самото наименование
прикрива неистинската цел на клаузата да служи за възнаграждение за предоставения
паричен ресурс. Чрез същата се цели да бъде заобиколена императивната норма на чл.
19, ал. 4 ЗПК, предвиждаща максимален размер на годишния процент на разходите по
договора за потребителски кредит.
Ето защо, искът с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца сумата в размер на 50 лв., представляваща разноски по производството
съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА в полза на процесуалния
представител на ищеца – адв. М.В. М., следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. във връзка с оказваната безплатна правна помощ.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предявен от АС.
ИВ. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Х Д“, бл. ... срещу „С К“ ООД, ЕИК ....., с
адрес: гр. С, ул. „С“ № ..., за нищожна клаузата на т. 6.2 от договор за потребителски
кредит № 461647/22.10.2020 г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на
неустойка за неизпълнение на задължение на заемателя за предоставяне на обезпечение
(поръчител или банкова гаранция), предвидено в т. 6.1 от договора, поради
3
противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона, както и поради факта, че се
явява неравноправна клауза.
ОСЪЖДА „С К“ ООД, ЕИК ....., с адрес: гр. С, ул. „С“ № ..., да заплати на АС.
ИВ. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Х Д“, бл. ... на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата в размер на 50 лв., представляваща разноски по производството съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „С К“ ООД, ЕИК ....., с адрес: гр. С, ул. „С“ № ..., да заплати на адв.
М.В. М., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА сумата в размер
на 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4