Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 19.04.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на деветнадесети март
година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Маргарита Димитрова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 12438 по описа за 2017 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството с субективно съединени искове
с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По изложените в
исковата искова молба обстоятелства П.И.Д., ЕГН ********** и С.С.Д., ЕГН **********
и двамата с адрес: с. Богданица, общ.Попово, чрез пълномощника адв.П.К.,
са предявили срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК: ********със седалище и адрес на
управление:***,субективно съединени искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество, да им заплати сумата от по 50 000 лв., частично от общата сума от 250 000 лева за всеки ищец, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от смъртта на сина им Р.С.Д., при ПТП настъпило на 09.05.2017г., ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 23.05.2017 г.- датата, на която
е уведомен застрахователя до
окончателното изплащане на вземането.
Изложени са твърдения, че на 09.05.2017 г., около
16:17 часа, по път III - 804, гр. Асеновград - с. Поповица, км. 6 ( на около
500 м. от разклона за с. Богданица ), се движил л.а. марка „Мерцедес“ модел „Ц 200“ с
per. № ********, управляван от И.Т.И., който нарушил правилата за движение по
пътищата, загубил контрол върху управление на автомобила и се блъснал в
крайпътно дърво. В резултат на удара е загинал Р.С.Д.. Посочва се, че ищците са
родители и наследници на загиналия
пътник Р.С.Д..
Сочи се, че по случая е образувано ДП № 379/2017 г. по
описа на РУП - Асеновград, което към момента на предявяване на иска не е приключило
с окончателен съдебен акт. Твърди се, че
при ПТП от 09.05.2017г. е загинал
водачът, както и всички пътници в автомобила. Навеждат се доводи, че гражданска отговорност
на водача на лекия автомобил е застрахована при ответното ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД.
Ищците твърдят, че са заявили пред ответното дружество писмени претенции за
изплащане на обезщетение за причинените им от процесното ПТП неимуществени
вреди, но до липсвало произнасяне по
искането.
Ищците сочат, че сина им Р.С.Д. бил едва на 28 години,
към момента на катастрофата, като на него семейството възлагало големи надежди.
Сочи се, че ищците като родители, били съсипани от внезапната загуба на сина
им, като мъката и скръбта ще ги съпътстват докато са живи.
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от
ответното ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, в който е изложено становище за неоснователност на
исковата претенция. Оспорени са предявените искове по основание и размер.
Оспорен е приложения с исковата молба констативен протокол за ПТП от 22.05.2017
г. Наведено е при евентуалност възражение за съпричиняване от страна на
починалото лице. Оспорено е обстоятелството, че е налице процесуална легитимация
на ищците. Сочи се, че с исковата молба не са представени доказателства за родството
на ищците и загиналото лице. Оспорено обстоятелството, че И.Т.И. е управлявал
лекия автомобил при ПТП, както и механизма на ПТП, с твърдението, че съществува
възможност и самия Р.С.Д. да е управлявал МПС. Ответникът поддържа, че
поведението на водача е такова, че съществува реална възможност същият да е
употребил алкохол непосредствено преди да се качи в МПС в деня на ПТП, както и
че пътниците в МПС са били наясно с обстоятелството, че водачът е употребил
алкохол над допустимите за управление на автомобил норми. Прави възражение за
прекомерност на исковата претенция за неимуществени вреди. Претендира
разноски.
В срока по чл.372 от ГПК, е
депозирана ДИМ от ищците, чрез адв.П.К.,
в която са оспорени възраженията на ответника, като неоснователни.
В срока по чл.373 от ГПК не
е депозиран допълнителен отговор.
В
хода на производство на 24.12.2018г. ищецът С.С.Д., ЕГН ********** е починал,
като на основание чл. 227 от ГПК, на негово място с определение от о.с.з. от
19.03.2019г. са конституирани като ищци, неговите законни наследници П.И.Д. -
съпруга, Н.С.Д. ЕГН **********- дъщеря, П.Р.Д. ЕГН ********** и С.Р.Д. ЕГН **********
/внуци/ по заместване на починалия Р.С.Д., Е.Е.Д. ЕГН ********** и Г.Н.Н. ЕГН **********
- по заместване на загиналата З.С.Д../удостоверение за наследници изх.№16 от
17.01.2019г. изд. от Община Садово на л.105 от делото/
С определение постановено на 19.03.2019г., по
искане на ищците на осн.чл.214, ал.1 ГПК е допуснато увеличение на размера на
предявените искове, от 50 000лв. на 180 000лв.
В
съдебно заседание ищците чрез
пълномощника си адв. К. поддържат предявените искове. Представят списък на
разноски по чл.80 ГПК.
В
съдебно заседание ответното дружество чрез пълномощника юрк. Анков оспорва предявените
искове. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, I- 7 състав, като прецени доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ал.2 и ал.3 ГПК, намира за
установено от фактическа страна
следното:
От приетите преписи от Удостоверение за родствени връзки изх.№5/
16.01.2018г. и изх.№6/16.01.2018г. на община Садово, се установява, че ищците П.И.Д., ЕГН ********** и С.С.Д., ЕГН ********** са съответно
майка и баща на Р.С.Д. ЕГН **********, починал на 09.05.2017г./л.43
и л.44 от делото/
От
приетия Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №35 / 2017г. съставен от дежурен по ПТП в
сектор „ПП“ при ОД на МВР Пловдив, РУ Асеновград, План –схема на ПТП с
пострадали лица от 09.05.2017г., и материалите
по ДП №
379/2017 г. по описа на РУП – Асеновград
– протокол за оглед на местопроизшествие от 09.05.2017г., СМЕ на труп
№113/2017г., АТЕ от 07.12.2017г. се установява, на 09.05.2017 г., около 16:17 часа, настъпило
ПТП по път III - 804, гр. Асеновград - с. Поповица, км. 6 (на около 500 м. от
разклона за с. Богданица), с л.а. марка
„Мерцедес“ модел „Ц 200“ с per. № ********, управляван от водача И.Т.И., който
нарушил правилата за движение по пътищата, загубил контрол върху управлението
на автомобила и се блъснал в крайпътно дърво, като от удара автомобила се
разцепил на две части и на място загинали водача И.и четирима пътника - Р.С.Д.,
З.С.Д., А.Б.и А.Н../л.7, л.60-л.81 от
делото/
От представеното и прието по делото постановление от
31.01.2018г. на Зам. окръжния прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив, се
установява, че Досъдебното производство № 379/2017 г. по описа на РУП -
Асеновград е образувано на 09.05.2017 год. за престъпление,
по чл.343, ал.3, буква „б”, вр. 342, ал.1 НК, за това, че на 09.05.2017г. на път
път III - 804, гр. Асеновград - с. Поповица, км. 6, в участъка между
селата Болярци и Селци обл. Пловдивска, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил
„Мерцедес Ц 200” с регистрационен № ********, водачът нарушил правилата за
движение, като по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице- Р.С.Д.,
З.С.Д., А.Б.и А.Н. и И.Т.И. . Според
постановлението, в хода на разследването е установено, че виновен за настъпване на ПТП се явява водачът
И.Т.И., който нарушил задълженията си по чл.21 от ЗДвП, при наличие на
ограничение за максимална скорост по път извън населено място от 90 км/ч за
леки автомобили, като е управлявал със
скорост от 142 км/ч., в резултат на
която висока скорост загубил контрол, напуснал пътя с управлявано от него МПС,
след което настъпил удар в крайпътно дърво и последващ втори удар в друго
дърво. Установено, че именно в резултат
на противоправното поведение на водача И., се стигнало до настъпилото ПТП, при
което самия И.и пътуващите в автомобила пътници - Р.С.Д.,
З.С.Д., А.Б.и А.Н. и И.Т.И., получили травматични увреди, довели до летален
изход за петимата. Поради смъртта на дееца И.Т.И., на основание чл.24, ал.1,
т.4 от НПК, с постановление от 31.01.2018г. на ОП Пловдив наказателното производство е
прекратено./л.54 –л.59 от
делото/
Постановлението на Окръжна прокуратура Пловдив не се ползва със
задължителна сила по чл. 300 ГПК, каквато ползва влязла в сила присъда, но същото представлява официален
документ, който има удостоверителен характер в частта относно отразените в него
факти, който решаващия състав цени в съвкупност
с останалите събрани писмени доказателства и заключението на
неоспорената КМАТЕ.
В приетата СМЕ на труп № 113/2017 г. изготвена в от д-р Х.Х.- съдебен лекар в УМБАЛ „Свети Георги” гр.Пловдив,е отразено, че смъртта на пострадалия Р.С.Д. на 28г. е настъпила в резултат на тежка черепно-мозъчва травма, многофрагментарно счупване костите на черепа и обширно разрушаване на жизнено важни центрове в мозъка – състояние несвместимо с живота. Отразено е,че механизма на причиняване на травмата е от действието на тъп предмет със сравнително голяма сила./л.73 от делото/
От приетото от съда, неоспорено от
страните заключение на комплексна
медико- автотехническа
експертиза/КСМАТЕ/, изготвено от вещите лица инж. К.Г. и д-р В.Т., се
установява, следният най-вероятен МЕХАНИЗЪМ НА ПРОИЗШЕСТВИЕТО:
На 09.05.2017 год., около 1617 ч,
по третокласен път III 804 гр.
Асеновград - с. Поповица, в участъка между с. Болярци и с. Селци, обл.
Пловдивска в посока с. Селци се е движил лек автомобил „Мерцедес Ц 200” с
регистрационен № ********, управляван от И.Т.И. с още четирима пътника. При
приближаване на района на км 6 /на около 500 м преди първия разклон за с.
Богданица/, при движение по крива на десен завой с радиус 345 м скоростта му на
движение била от порядъка на 142 км/ч.
Поради високата скорост, надвишаваща
технически безопасната скорост за движение и много по - висока от разрешената
за пътния участък /90 км/ч/, при навлизане в завоя, водачът е загубил
комфортност върху управлението на автомобила и задействал спирачната уредба за
намаляване на скоростта на движение. Ходовите колела блокирали и автомобилът,
станал напълно неуправляем, преминал от дясната в лявата част на пътното
платно, при което оставил три прави следи по асфалта. При движението си с
насоченост наляво, автомобилът последователно преодолява лявата мантинела,
преминава през тревната площ и достига до крайпътно широколистно дърво на около
6,30 м от левия край на пътното платно. От удара по дървото, автомобилът се
разцепил на две части: предна и задна- задната част след удара се преобръща по таван
и установява в близост до дървото. Предната част на автомобила е продължила
движение напред по първоначалната посока и достига до второ крайпътно дърво и
се удря в него, след което се преобръща по таван и установява в близост до
дървото. Обоснован е извод, че от удара
по първото дърво и разкъсването на автомобила, от него изпадат телата на трима
от пътниците, а тялото на Р.Д. е регистрирано в автомобила на задната седалка.
От приетото заключение, се установява, че процесното
ПТП нямаше да настъпи при
положение, че водачът се беше движил със скорост до 132 км/ч, независимо, че
същата превишава максимално допустимата за пътния участък, поради което причина
за ПТП е именно управлението на л.а. „Мерцедес
Ц 200” с със скорост от 142 км/ч. По
отношение на действието на предпазния
колан при процесния механизъм на ПТП, вещите лица обосноват извод, че
използването на предпазен колан от Р.С.Д. не би намалило интензитета на
получените травматични увреди до степен за предотвратяване на леталния изход,
като сочат, че показателно за случая е
това, че водачът И.с поставен предпазен колан също е починал на място.
Заключението на КСМАЕ изготвено от инж.К.Г. и д-р Т., съдът възприема,
като обективно и компетентно дадено.
За претърпени от ищците
неимуществени вреди е допуснат свидетелят Т.Е.И./38г., племенник на ищцата П.Д./
Разпитан в о.с.з. на 23.10.2018 г. свидетелят
Т.И., сочи, че е се познавал със
загиналия Р.и родителите му, т.к. П. му е леля. Свидетелят разказва, че в деня
на катастрофата, П. му се обадила, че няма връзка по телефон с децата и Р.и З..
Когото полицаите и съобщили за катастрофата и че няма оцелели, на ищцата П. и
станало лошо, припаднала. Свид. И.пояснява, че и двете деца на П. загинали при
катастрофата на 9 май 2017г. Свидетелят
сочи, че живее в село Богданец и познавал
Р.като добър и прям човек, гледал си семейството, работел е, живеел е в едно
домакинство със жена си, двете им деца и родителите си, обичали се и се
уважавали взаимно. Родителите му П. и С. приели много тежко смъртта на Райчо, който им бил
единствен син, не можели да приемат загубата му. Всяка седмица ходили на
гробища, дори направили паметник на мястото на катастрофата.
Показанията на свид. Т.Е.И., съдът
преценява по реда на чл.172 ГПК, но им дава вяра, доколкото са последователни,
житейски логични и почиват на преки лични впечатления.
По делото
с доклада е прието за безспорно,
че към датата на ПТП, по отношение на МПС „увреждащия
лек автомобил “Мерцедес Ц 200” с per. №
********, управляван от И.И.има сключена застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите”, със застрахователна полица № BG/03/117001168910/ 18.04.2017 г., със срок на
валидност една година, считано от 18.04.2017 г. до 17.04.2018 г. с ответното ЗАД „Б.ВИГ“ АД.
Не се спори, че с претенция вх.№ 03182
/27.06.2017г. ищците П.Д. и С.Д., заявили искане за застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди от ЗАД „Б.ВИГ“ АД.
С писмо изх.№ 00510 от 04.07.2017г., ответно ЗАД
„Б.ВИГ“
АД, изискало от ищците П.Д.
и С.Д., да представят допълнителни документи за установяване на основанието на
претенцията им с вх.№ 03182 /27.06.2017г./л.6 от делото/
Не е спорно, че ответното дружество
доброволно не е изплащало обезщетение.
Така установеното от
фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По допустимостта: Предявените
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в
сила от 01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на
чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от
настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което
желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото,
че сочените предпоставки са налице – писмена кореспонденция на л. 6 от делото и
липса на възражения и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да
изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната
легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на
прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно
доказване в процеса на следните факти:
1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на
виновния водач, 3./ претърпените
неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и
настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност
на причинилия произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътнотранспортно произшествие на 09.05.2017г. Съвкупния анализ
на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице противоправно деяние
от страна на деликвента, изразяващо се в нарушаване на правилата на ЗДвП,
извършено виновно; процесните неимуществени вреди и причинно – следствена връзка между деянието
и вредите. Установи се, че водачът И.И.,
е допуснал нарушение на
правилата за движение, като на сочената дата е управлявал л.а. “Мерцедес Ц 200”
с per. № ******** с
превишена скорост от 142 км./ч. и загубил контрол върху управляваното превозно
средство, изразяваща се в отклонение на вниманието от пътната обстановка,
вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на четирима пътника,
вкл. и на Р.Д..
Предвид на горното, съдът приема за безспорно
установени в производството елементите от фактическия състав за пораждане на
деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на
вредата. Поради
изложеното, съдът приема, че е извършено противоправно деяние от водача И.Т.И., който също загинал при процесното
ПТП.
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: съдът приема за безспорно и ненуждаещо се
от доказване по делото обстоятелството, че ЗАД „Б.ВИГ” АД е застраховател по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на
водача на автомобила, с който е причинено ПТП.
Безспорно се установи по делото настъпилите за ищците П.Д.
и С.Д., вреди – загубата на сина им Р.С.Д.,
починал при процесното ПТП, с оглед на което исковете с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ е доказан по основание.
По размера:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Релевантните за
размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във
всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване
на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта,
възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост
между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение
житейски отношения. Посочените критерии са възприети и в създадената при
действието на чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС, която се придържа към
разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за
отделния спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието
"справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД -
справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. Във
формираната по реда на чл. 290 ГПК
утвърдена практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - решение №
749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II т. о, решение № 66/03.07.2012 г.
по т. д. № 611/2011 г. на II т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. №
795/2008 г. на II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на II
т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I т. о. и др., е
възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за справедливост
по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за
неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", съгл. чл. 266 КЗ във вр.
с § 27 ПЗР на КЗ.
За реалното проявление на вредите са
събрани свидетелски показания, от които се установява, че ищците П. и С.
Демирови, съответно майка и баща на починалия Р./на 28 -годишна възраст/ - са
живеели заедно с него, в едно жилище, при топли и сплотени отношения, като сина Р.бил грижовен към семейството си. Следва да бъде съобразена и съществуващата към момента на
увреждането – 2017 г. обществено икономическа обстановка в страната, чиято
динамика намира отражение в нарастващите лимити на застрахователно покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
който лимит съгласно
чл. 492 от КЗ в размер на 10 000 000 лева. С оглед изложеното, настоящият състав на СГС
намира, че изискването за справедливо
обезщетяване на ищците за неимуществените вреди, причинени от смъртта на сина им
Р.Д., при установените релевантни обстоятелства ще бъде постигнато с
обезщетение в размер на по 100 000 лева за всеки ищец.
По възражението за съпричиняване по см.
на чл.51, ал.2 ЗЗД.
За да
е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения
законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който
не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да
бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия
е създал предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на
чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалия не е поставил предпазен колан,
както и че е пътувал в разрез с други изисквания на ЗДвП. Обезщетението следва
да бъде намалено, ако и самия пострадал е допринесъл за настъпването на
вредите. От заключението на
КСМАТЕ се установи, че с оглед механизма на процесното ПТП и деформациите по
лекия автомобил, използването на предпазен колан от Р.Д. не би намалило
интензитета на получените травматични увреди до степен за предотвратяване на
леталния изход, т.е. в конкретния
случай предпазният колан не играе абсолютно никаква роля, неефективен е и
следователно не би изпълнил превантивното си действие, поради което
възражението за съпричиняване не бе доказано.
Другите наведени в отговора други възражения, че водачът е възможно да е употребил
алкохол непосредствено преди да се качи в МПС, в деня на ПТП, както и че
пътниците в МПС са били наясно с обстоятелството, че водачът е употребил
алкохол, не бяха доказани в хода на производството от ответника.
По иска с
правно основание чл. 86 ЗЗД:
Като законна последица от уважаване на иска върху присъдената главница се
дължи законна лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на
вземането.
Предвид основателността на исковата
претенция основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на
чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране на молбата пред застрахователя
на 27.06.2017 год. е дължима от 28.09.2017 год. до изплащане на вземането. За
периода от 23.05.2017г. до 27.09.2017г. претенцията за лихва е неоснователна.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащане на
държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане (дори частично) на
ответника, последният дължи изплащане на всички дължащи се такси и разноски по
делото в полза на бюджета на съда.
При този изход на делото застрахователното
дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 8 000
лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
както и 115 лв. разноски за платено от бюджета възнаграждение за КМАЕ.
Предвид изхода от спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК разноски се
дължат на ищеца, но по делото не са извършени, поради което не се присъждат.
На адв. П.К. - процесуален представител на ищците,
на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА се следва присъждане на възнаграждение в
размер на 6 636 лв. с ДДС съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната
страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 200 лв.
, като общо сторените разноски възлизат на 450 лв., от които 150лв. юрк. възнаграждение
и 300 лв. депозит за КМАТЕ.
Водим от
горното, Софийски градски съд, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК: ********със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.И.Д., ЕГН ********** сумата от 100000
/сто хиляди/лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на сина и Р.С.Д., в резултат
на ПТП, настъпило на 09.05.2017 год., ведно
с лихва за забава, считано от 28.09.2017 год., до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от присъдения до предявения размер от 180 000 лв.,
частично от общата сума от 250 000 лева, както и
претенцията за лихва за периода от 23.05.2017г. до 27.09.2017г. като неоснователен.
ОСЪЖДА
ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на П.И.Д. , Н.С.Д. ЕГН **********, П.Р.Д. ЕГН ********** и С.Р.Д.
ЕГН ********** , Е.Е.Д. ЕГН ********** и Г.Н.Н. ЕГН **********, като правоприемници на починалия в хода
на процеса С.С. Д., ЕГН **********,
сумата от общо 100 000 /сто хиляди/ лв., дължима разделно съобразно наследствените им права: ¼ от сумата за съпругата П.И.Д., ¼
от сумата за дъщерята Н.С.Д., и по 1/8 част за всеки от внуците: П.Р.Д. ЕГН **********, С.Р.Д. ЕГН **********, Е.Е.Д.
ЕГН ********** и Г.Н.Н. ЕГН **********, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на сина му Р.С.Д., в резултат
на ПТП, настъпило на 09.05.2017 год., ведно
с лихва за забава, считано от 28.09.2017 год., до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдения до предявения размер от 180 000 лв.,
частично от общата сума от 250 000 лева, както и претенцията за лихва за
периода от 23.05.2017г. до 27.09.2017г.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА
ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД,
ЕИК: ********, да заплати на адв.П.К.
–САК, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА,
сумата от 6 636 лв. с ДДС, адвокатско възнаграждение, съразмерно
на уважените искове.
ОСЪЖДА П.И.Д., ЕГН **********
, Н.С.Д.,
и по 1/8 част за всеки от внуците: П.Р.Д.
ЕГН **********, С.Р.Д. ЕГН **********, Е.Е.Д. ЕГН ********** и Г.Н.Н. ЕГН **********, да
заплатят на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, разноски по делото в размер на 200 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съобразно отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК: ********, да
заплати на Софийски градски съд, на основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна
такса в размер на 8000 лв. , както и
115 лв. разноски за платено от
бюджета възнаграждение за КМАЕ.
Присъдените на ищците суми могат да бъдат
изплатени по банкови сметки,
конкретизирани в молби на л.41 и л.42 от делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: