№ 880
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20211100113066 по описа за 2021 година
Ищцата М. АН. М. поддържа в исковата молба, че на 15 май 2009г.
срещу нея били повдигнати обвинения от Прокуратурата и била взета мярка
за неотклонение. През 2010г. СГП внесла срещу нея обвинителен акт в съда,
по който било образувано наказателно дело. Съдебното производство
продължило повече от 6 години. На няколко пъти ищцата била оправдавана
по повдигнатите обвинения, но по протест на прокурора делото било връщано
за ново разглеждане. С решение на ВКС от 13.10.2016г. съдът окончателно
потвърдил цялостното оправдаване на ищцата по повдигнатите й обвинения.
От незаконните действия на Прокуратурата ищцата търпяла
неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, които иска да
бъдат обезщетени. Претенцията за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, потиснатост, страх от
осъждане, унижено достойнство, уронване на доброто й име, предвид
широкото отразяване на наказателното преследване в медийното
пространство, уронване на престижа й като професионалист и свързаната с
това загуба на възможността да работи по специалността си за дълъг период
от време, увреждания на здравето, причинени от силния стрес – онкологично
заболяване и болест на Хашимото, се оценява на сума в размер на 200 000 лв.
Претендира и законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от
1
15.05.2009г.
В едномесечния срок, визиран в чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът
ПРОКУРАТУРАТА на РБ подава писмен отговор, в който оспорва иска по
основание и размер. Счита за недоказани твърдените от ищцата вреди от
повдигнатото обвинение, както и причинната им връзка със същото. Прави
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди. Оспорва законна лихва върху присъденото
обезщетение да се дължи от датата на повдигане на обвинение, като сочи, че
такова следва да бъде присъдено от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда. На самостоятелно основание, възразява за
погасяване по давност на предявения иск за мораторно обезщетение.
В хода на устните състезания адв. В., упълномощен представител на
ищцата, заявява, че поддържа претенцията за законна лихва за периода от
датата на влизане в сила на окончателната оправдателна присъда по
наказателното дело, водено срещу ищцата, до окончателното плащане.
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за
заплащане на сумата от 200 000 лв., съставляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от органите на Прокуратурата, произтичащи от
незаконни обвинения в извършване на престъпления от общ характер, по
които обвинения ищцата е оправдана с влязла в сила присъда, ведно със
законната лихва върху обезщетението от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че през м.май 2009г. ищцата е била
привлечена към наказателна отговорност като обвиняема, а през 2010г. в съда
е внесен обвинителен акт за извършени престъпления по чл.282, ал.2 пр.2
вр.ал.1 пр.1 от НК, чл.282, ал.2 пр.1 и пр.2 вр.ал.1 пр.1 от НК, чл.143 ал.3
пр.10 вр.ал.1 пр.1 от НК и чл.313 ал.1 пр.1 от НК, по който е било образувано
нохд №2095/2010г. на СГС, НО, 12 с-в.
С присъда от 25.01.2011г. по посоченото наказателно дело ищцата е
призната за виновна в извършването на престъпления по чл.282, ал.2 пр.1 и
пр.2 вр.ал.1 пр.1 от НК и чл.143 ал.3 пр.10 вр.ал.1 пр.1 от НК, като на осн.
чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание – четири
2
години лишаване от свобода, към което на осн. чл.23, ал.2 от НК е
присъединено наказанието – „лишаване от право да заема ръководна
държавна длъжност“ за срок от шест години, считано от влизане в сила на
присъдата. По другите две повдигнати обвинения ищцата е била оправдана.
С присъда от 20.06.2012г. на САС, НК, VI-ти състав по внохд
№377/2011г. присъдата на СГС е отменена в частта, в която подсъдимата М. е
призната за виновна в извършването на престъпления по чл.282, ал.2 пр.1 и
пр.2 вр.ал.1 пр.1 от НК и чл.143 ал.3 пр.10 вр.ал.1 пр.1 от НК и подсъдимата е
призната за невиновна в извършването на посочените престъпления и
оправдана така повдигнатите обвинения. В останалата си част присъдата е
потвърдена.
С решение от 16.05.2013г. на ВКС, Трето НО по н.д. №2241/2012г.
въззивната присъда е отменена в частта, с която е отменена
първоинстанционната присъда относно признаването на подсъдимата за
виновна в извършването на престъпление по чл.143, алк.3, пр.10, ар.ал.1 от
НК и същата е призната за невиновна и оправдана по това обвинение, и
делото е върнато за ново разглеждане в отменената част от друг състав на
САС. В останалата си част въззивната присъда е оставена в сила.
Така наказателното производство, водено срещу ищщцата по
повдигнатите обвинения за извършване на престъпления по чл.282, ал.2 пр.2
вр.ал.1 пр.1 от НК, чл.282, ал.2 пр.1 и пр.2 вр.ал.1 пр.1 от НК и чл.313 ал.1
пр.1 от НК е приключило на 16.05.2013г. с влизането в сила на
оправдателната присъда и същото е продължило само по повдигнатото
обвинение за извършване на престъпление по чл.143 ал.3 пр.10 вр.ал.1 пр.1 от
НК.
С въззивна присъда от 10.12.2015г. на САС по внохд №519/2015г.
отново е отменена първоинстанционната присъда в частта, в която
подсъдимата М. е призната за виновна в извършването на престъпление
чл.143 ал.3 пр.10 вр.ал.1 пр.1 от НК и подсъдимата е призната за невиновна в
извършването на посоченото престъпление и оправдана по повдигнатото
обвинение.
От мотивите на въззивната присъда се установява, че в периода 2013-
2015г. производството по делото е било разглеждано от САС още веднъж,
като въззивният съд е отменил изцяло осъдителната първоинстанционна
3
присъда, но с решение №458 на ВКС от 04.06.2015г. оправдателната присъда
на САС по внохд №484/2013г. е била отменена и делото отново върнато за
ново разглеждане. Така производството по внохд №519/2015г. се явява трето
по ред въззивно производство по това обвинение.
С решение №138/31.10.2016г. по наказателно дело №494/2016г.
въззивната присъда по внохд №519/2015г. е оставена в сила. Така
наказателното производство срещу ищцата по повдигнатото обвинение за
извършване на престъпление по чл.143 ал.3 пр.10 вр.ал.1 пр.1 от НК
окончателно е приключило на 31.10.2016г.
Така посочените обстоятелства не са спорни между страните, а и се
установяват от приетите и неоспорени писмени доказателства.
Като доказателства по делото са представени извлечения от
съдържанието на медийни публикации в електронни и печатни издания, от
които е видно отразяването в медийното пространство на повдигнатото срещу
ищцата обвинение, както и изразено становище на представител на
прокуратурата относно воденото наказателно преследване. Част от
публикациите отразяват и хода на развитието на съдебния процес.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
М.Х. и В.Х..
Свидетелката Х. заявява при разпита в съдебно заседание, че познава
ищцата от 1999г. Работела като нейна секретарка до момента на напускането
й на поста изпълнителен директор на Националната агенция за приходите.
Заявява, че ищцата се опитвала да извърши реформа в НАП. Била всеотдайна,
работела много, но винаги била лъчезарна. Не е виждала ищцата да приема
лекарства, не знае да е посещавала лекар за прегледи. Помни, че при
посещение в САЩ заедно с г-н О., ищцата получила награда за успешна
реформа. В България също получавала награди за добри резултати. Ползвала
се с добро има в системата на НАП. Световната банка имала високо мнение
за нея като професионалист.
След образуването на наказателното производство срещу нея,
настъпила промяна. Започнали медийни атаки. Помни изказвания по
телевизията как тя била присвоявала, повдигнатите й обвинения били за
престъпления по служба. Това шокирало колегите и семейството й. Ищцата
помолила свидетелката, когато баща й се обаждал разтревожен, да му
4
обяснява, че тя не е такъв човек, че не е направила нищо. Близките й не
можели да повярват, че това се случва на човек, направил толкова много за
агенцията.
Производството продължило седем години. През този период
свидетелката запазила добрите си отношения с ищцата, макар вече да не
работели заедно. Опитвала да я разсейва, канела я да излизат, но ищцата
отказвала. Свидетелката я посещавала вкъщи. Преди делото ищцата била
много уравновесена – човек, здраво стъпил на земята. След това се случвало,
когато свидетелката я попита нещо, да се разтрепери. Започнала да пие
лекарства за високо кръвно, докато преди била с ниско кръвно налягане.
Претърпяла и гинекологична операция. Вече има и заболяване на Хашимото,
за което пие лекарства. Всичко, което се случило, се отразило на психиката й.
Започнала да става тревожна и се притеснявала да се среща с хора, избягвала
контакти. Тези промени в поведението, високото кръвно и Хашимото си
остават и до сега.
Свидетелят Х. заявява при разпита в съдебно заседание, че живее на
съпружески начала с ищцата. Познава я от 1998г. След година решили да
заживеят заедно. Тогава тя работела изключително активно по създаването на
данъчния процесуален кодекс и през 2000г. била назначена за ръководител на
централната експертна група, което трябвало да се занимае с конструирането
и създаването на НАП. В резултат на усилията на ищцата в период от седем
години, при три различни правителства, чрез съответните структурни
реорганизации, се стигнало на 01.01.2006г. до сформирането на НАП.
Резултатите не закъснели и се получила изключително висока събираемост.
Това било отразено от световните експерти в МВФ и Световната банка. За
този изключителен проект България получила тържествено награда в Ню
Йорк. Това давало на ищцата увереност и яснота за кариерното й развитие. В
личен план била приветлив и усмихнат човек, без никакви здравословни
оплаквания.
Един ден ищцата разбрала, че е отнет допускът й до класифицирана
информация. Изживяла изключителен стрес. Буквално за часове всички
средства за масова информация започнали да публикуват, че са откраднати
милиарди, а заместник градския прокурор казал, че всички, които са свързани
с нея, трябва да се страхуват, да треперят. Отслабнала с няколко килограма за
5
няколко седмици. Седели си вкъщи, а отвън имало журналисти с камери. В
тази атмосфера станало ясно, че вече има формулирани обвинения и през май
2009г. същите били повдигнати. Декември месец същата година и повдигнали
допълнително четвърто по ред обвинение, след което делото влязло в съда.
Ищцата била в състояние на крайно отчаяние по време на процеса. От
психическия стрес започнала деградация във физическото й състояние.
Претърпяла една гинекологична операция и усложнения със заболяване на
щитовидната жлеза. Ежедневно свидетелят я виждал как седи и гледа в точка,
изглеждала като човек, който постепенно губи вяра. Кариерата й и развитието
й в тази сфера приключила.
Съдът, като обсъди показанията на свидетелите по реда на чл.172 от
ГПК, намира, че същите следва да бъдат кредитирани, доколкото
възпроизвеждат факти и обстоятелства около състоянието на ищцата по време
на воденото срещу нея наказателно преследване, на които свидетелите са
били непосредствени очевидци поради близките си връзки с нея и доколкото
показанията не си противоречат, а се подкрепят взаимно.
По делото е изслушано заключението на комплексна съдебно-
медицинска и психологична експертиза, от което се установява следното:
Вещото лице – психолог сочи, че у ищцата се наблюдава стресова
реакция във връзка с воденото срещу нея наказателно преследване, засиления
медиен интерес и широко разпространеното публично поругаване на личната
й чест и достойнство, унижаващи и позорящи внушения, увреждащи
социалния й престиж и авторитет. Налице е протрахирана адаптационна
реакция, като последица от продължителността на негативното въздействие.
Емоционалното напрежение е довело до органична симптоматика с клинична
картина – повишени артериално налагане и кръвна захар, нарушения на съня.
След проведено специализирано обследване на ищцата и приложение на
самооценъчна скала за тревожност на Спилбъргър, вещото лице констатира
високо равнище на личностова и ситуативна тревожност. Налице е лека
депресивна симптоматика. Сочи, че при събрани над 47 т. по въпросната
скала е редно лицето да се обърне към специалист психиатър за по-детайлна
клинична оценка и евентуално назначаване на медикаментозна терапия, като
ищцата е събрала 50т.
Видно от приетата по делото медицинска документация, /подробно
6
обсъдена от вещото лице – съдебен медик, поради което съдът не я обсъжда
отделно/, през 2011г. ищцата е била диагностицирана с ендометриоза на
матката, аденомиоза, интрамурална лейомиома на матката, киста оварии
декстра, непълен утеровагинален пролапс и климакс. Проведено е оперативно
лечение, при което е отстранена матката, двете тръби с яйчниците, част от
дебелото черво с обшиване на тъканите около пикочния мехур и
пикочоотвода. Отбелязано е като придружаващо заболяване – хипертонична
болест, лекувана системно с Небилет. Вещото лице сочи, че теориите за това
каква е причината за развитие на ендометриоза са няколко, като напоследък
се смята, че развитието се дължи на комбинацията от няколко фактора –
генетична предразположеност, нарушения в хормоналния баланс, стресиращи
фактори и възпалителни процеси в организма. Въз основа на така изложеното,
вещото лице заключава, че ендометриозата може да настъпи като следствие
от стресово състояние. Счита, че наложилата се оперативна намеса е в
причинно-следствена връзка със стреса, изживян от ищцата по повод
воденото срещу нея наказателно преследване. От своя страна, ендометриозата
може да причини отключването на автоимунно заболяване, каквото е
установено при ищцата през 2012г. – тиреоидит на Хашимото. Болестта
представлява състояние, при което имунната система атакува щитовидната
жлеза. През 2015г. е регистриран неинсулинозависим захарен диабет, а от
2017г. – есенциална хипертония. Вещото лице – медик сочи, че връзката
между тежък и продължителен стрес и развитието на захарен диабет и
хипертонична болест, е добре известна. Ето защо, заключава, че така
посочените болестни състояния при ищцата, диагностицирани в периода след
2011г., се намират в причинна връзка с изживения от нея дълъг период на
негативно стресово влияние от воденото срещу нея наказателно преследване
в периода 2009-2016г.
Заключението на комплексната експертиза е пълно, компетентно
изготвено и неоспорено от страните, поради което съдът го кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Основателността на иска с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1-во от
ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/.
спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление
7
от общ характер; 2/. наказателното производство срещу същия да е
приключило с постановяване на оправдателна присъда; 3/. да е претърпял
вреда /вреди/ и 4/. между незаконното действие на правозащитните органи и
неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е налице причинно
следствена връзка.
Посочените елементи от фактическият състав трябва да се докажат от
ищеца, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест –
чл. 154, ал.1 от ГПК. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е
необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица – чл. 4
от ЗОДОВ.
По делото е безспорно установено, че срещу ищцата са били
повдигнати обвинения, описано подробно по-горе, при установяването на
фактическата страна на казуса. По повдигнатите обвинения ищцата е била
призната за невиновна и оправдана с влязла в сила присъда. Наличието на
оправдателна присъда характеризира всички извършени в хода на
наказателното производство процесуални и процесуално-следствени действия
като незаконосъобразни, независимо, че към момента на извършването им
същите може да са отговаряли на вътрешното убеждение на съответния орган
за виновност на дееца и да са били продиктувани от събраните по делото към
този момент доказателства. Следователно, крайният съдебен акт, с който
подсъдимият се оправдава, прогласява процесуалната и материалната
незаконосъобразност на извършените спрямо него действия и отрича по
категоричен начин необходимостта от извършването им.
Предвид §1 от ЗР към ЗОДОВ във вр. с чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал. 1, т.3, пр.1-во, във вр. с
чл.4 от ЗОДОВ следва да бъде определено от съда по справедливост. Това
означава, че същото трябва да бъде съразмерно с обществения критерий за
справедливост, като при определянето му се вземат предвид конкретните
обстоятелства по делото. Съдът, при определяне на обезщетението, което да
репарира причинените неимуществени вреди следва да отчете характера и
степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено,
последиците, тежестта на обвинението, неговата продължителност, каква
мярка за неотклонение е била взета по отношение на неоснователно
обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки за
8
процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с
какъв интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са
били извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение.
От събраните гласни доказателства се установява с категоричност, че
повдигнатото обвинение е довело до силно негативни изживявания у ищцата.
По делото се установи по несъмнен начин чувството на стрес и тревога, а
уронването на честта и достойнството й следва да се приеме за установено
дори и без събиране на формални, външни доказателства като гласни
доказателства, доколкото повдигането и поддържането на обвинение за
извършено престъпление въздейства негативно на чувството за самооценка и
лично достойнство на всекиго.
Ищцата е била привлечена към наказателна отговорност през 2009г. -
към който момент е била на 53 години – в трудоспособна и социално активна
възраст. Наказателното производство по три от общо четирите повдигнати
обвинения – две от които за тежки престъпления по смисъла на чл.93, т.7 от
Допълнителните разпоредби на НК – е продължило четири години, а
производството по четвъртото повдигнато обвинение – също за тежко
престъпление – повече от седем години. Безспорно през това време ищцата е
търпяла негативни психически изживявания и стрес досежно качеството си
на обвиняема и подсъдима, и свързаната с това възможност за налагане на
наказание. При определянето размера на обезщетението за тези вреди, съдът
взема предвид и това, че макар в крайна сметка ищцата да е била оправдана
по всички повдигнати обвинения, развитието на наказателното производство
е било променливо за част от тях и в рамките на същото се е стигнало и до
постановяване на осъдителна ефективна присъда от четири години лишаване
от свобода.
На следващо място, последователна и непротиворечива е съдебната
практика относно това, че при определяне размера на обезщетението, от
значение е не само размера и вида на наказанието в съответния състав на
нормата, но и дали обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган при
завишени изисквания за почтеност. В тези случаи, за да се прецени в
конкретна степен злепоставящият ефект от обвинението, решаващо се
9
съобразяват факти от обективно естество, като вида заемана длъжност,
професионалните и морални изисквания за нейното заемане. Взема се под
внимание съдържало ли е незаконното обвинение тезата за престъпна
злоупотреба със служебно положение, налице ли е разгласяване на
обвинението и личността на обвиняемия в средствата за масова информация.
Преценява се степента на вредоносния ефект от обвинението върху
социалната, професионалната, или друг вид реализация на лицето, като се
съобрази каква е била същата преди, по време и след приключване на
наказателното производство. Връзката на тези факти с наказателното
преследване за извършено престъпление по служба е предпоставка да се
преценят конкретно и обезщетят съответно накърнените морални ценности от
злепоставящото въздействие на незаконното обвинение върху личността.
В тази връзка, съдът взема предвид, че две от повдигнатите обвинения
срещу ищцата са били за престъпления по служба. Ноторен факт е, че ищцата
е заемала длъжността Изпълнителен директор на Национална агенция за
приходите, а от съдържанието на приетите писмени доказателства се
установява, че обвиненията за длъжностни престъпления са именно са
деяния, извършени в това й качество през времето, в което е заемала
посочената длъжност.
Съдът намира, че лицата, заемащи отговорни позиции в органите на
приходната администрация, са натоварени с голямо обществено доверие и
към тях са налице завишени изисквания за почтеност. Ето защо, наблюдава се
повишена обществена чувствителност и нетърпимост към
противообществените прояви на лица, заемащи подобни длъжности. В този
смисъл, повдигането и поддържане на обвинение спрямо лице, изпълнявало
функциите на орган на власт, за престъпление, извършено в това му качество,
засяга неимуществената му сфера в степен, по-висока от обичайната.
Тъй като няма данни преди образуване на процесното наказателно
производство ищцата да е била осъждана и е била високо реализирана
професионално, очаквано и разбираемо е тя да е имал висока лична
самооценка, чест и достойнство, които са били съществено засегнати от
незаконното обвинение. На обезщетяване подлежат и изтъкнатите в исковата
молба вреди – злепоставяне на доброто име на ищцата като професионалист и
свързаното с това затрудняване при професионалната реализация.
10
Последното се изразява в това, че предвид своята 53 - годишна възраст и
заеманият към онзи момент висок и отговорен пост, ищцата е имала
основание да разчита на изгражданата успешно с годините професионална
кариера в сферата на данъчната администрация, на обществено и
професионално признание, а това нейно основателно очакване е било
безусловно накърнено от обвиненията в извършване на престъпления, и то
именно в качеството й на изпълнителен директор на централната приходна
агенция.
Следва да бъде отчетено и доказаното отражение на повдигнатото
обвинение върху социалната сфера на ищцата. Установи се от свидетелските
показания, че тя се е затворила вкъщи, избягвала социални контакти.
Изпитваното от нея неудобство допълнително е формирало поведение,
изразяващо се в стремеж към самоизолация и ограничаване на общуването,
което е засегнало възможностите й за пълноценно социално функциониране.
Съдът приема за доказано по делото, че процесът е бил широко
разгласен в медиите, което само по себе си, наред с предизвикания широк
обществен интерес, е довело до по-високо уронване на доброто име и
престижа на ищцата.
На последно място, съдът взема предвид обстоятелството, че воденото
срещу ищцата наказателно производство е влошило и здравословното й
състояние. Установено е от заключението на комплексната
съдебномедицинска експертиза, че заради преживяното нервно и
емоционално напрежение ищцата е получила стресова реакция, довела до
органична симптоматика с клинична картина – повишени артериално
налагане и кръвна захар, нарушения на съня. Наложилата се оперативна
намеса за лечение на заболяването ендометриоза е в причинно-следствена
връзка със стреса, изживян от ищцата по повод воденото срещу нея
наказателно преследване. От своя страна, налице е връзка между
ендометриозата и установеното през 2012г. автоимунно заболяване –
тиреоидит на Хашимото. От заключението на експертизата се установява
също и че в медицинската практика е известна връзката между тежкия и
продължителен стрес и развитието на захарен диабет и хипертонична болест,
каквито се установяват при ищцата след започването на наказателното
преследване. Съдът намира, че макар и да е възможно не само и единствено
11
стресът да е довел до развитието на посочените заболявания, следва да се
кредитира заключението на КСМЕ, сочещо наличието на причинна връзка и
той следва да се отчете като допринасящ за влошаване здравословното
състояние на ищцата.
Всички посочени по-горе обстоятелства и конкретното им проявление
по делото обуславят по-висок размер на дължимото от ответника
обезщетение. Като взе предвид така установените обстоятелства, а също и
социално-икономическите условия на живот в страната, настоящият състав на
съда намира за справедливо обезщетение сумата от 30 000 лв., която би
репарирала претърпените от ищцата неимуществени вреди, доколкото те
изобщо могат да намерят парично изражение и да се овъзмездят с парично
обезщетение, което да е достатъчно по размер и същевременно не води до
неоснователно обогатяване. При определяне на този размер съдът взема
предвид и факта, че самото осъждане на Прокуратурата, повдигнала и
поддържала незаконното обвинение, има основно репариращо действие,
предвид моралния, а не имуществения характер на подлежащите на
обезщетяване вреди /реш. от 30.11.2018г. по гр. д. №125/2018г. по описа на
ВКС, ГК, IV ГО/. До пълния предявен размер претенцията е неоснователна и
следва да се отхвърли.
С оглед основателността на главната искова претенция, основателна се
явява и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда – 31.10.2016г. /Тълкувателно решение
№3/22.04.2004г. на ВКС на РБ/. При този извод, съдът дължи произнасяне по
изрично въведеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла
давност. Същото е основателно, касателно периода от 31.10.2016г. до
27.10.2018г. – за целия период над 3 години преди датата на исковата молба.
Следователно, законна лихва върху присъденото обезщетение следва да се
присъди от 28.10.2018г.
По отношение на разноските:
Ищецът претендира направените по делото разноски, които съгласно
доказателствата по делото възлизат на 10 лв. за платена държавна такса и 9
600 лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС. Съгласно чл.10, ал.3 от
12
ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника
да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска.
Следвателно, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
цялата платена държавна такса, а адвокатското възнаграждение – съразмерно
с уважената част от иска.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение съдът намира за основателно. Изчисленото по реда на
НМРАВ минимално адвокатско възнаграждение, съобразно материалния
интерес на делото, възлиза на 5 530 лв. Доколкото делото не се отличава с
изключителна фактическа и правна сложност и е разгледано в рамките на
едно съдебно заседание, съдът намира, че адвокатското възнаграждение
следва да бъде намалено до посочения по-горе размер. Върху същото следва
да се начисли ДДС, доколкото от представената по делото фактура и
извлечение от електронно банкиране се установява, че такова е било
начислено и заплатено от ищцата. Така общият размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на 6 636 лв. Съразмерно с уважената част от иска, на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски за адв. възнаграждение в размер
на 995,40лв. или общо разноски в размер на 1 005,40 лв.
На осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати по сметка на
СГС и разноските за КСМАТЕ, които на осн. чл.9а, ал.2 не са внесени
предварително от ищеца.
С оглед изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. София, бул. „******* да заплати на М. АН.
М., ЕГН **********, от гр. София, бул. „******* следните суми:
- сумата от 30 000 лева по иска с пр.осн. чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1-во от
ЗОДОВ за обезщетяване неимуществените вреди от незаконното обвинение в
извършване на престъпления по чл.282, ал.2 пр.2 вр.ал.1 пр.1 от НК, чл.282,
ал.2 пр.1 и пр.2 вр.ал.1 пр.1 от НК, чл.143 ал.3 пр.10 вр.ал.1 пр.1 от НК и
13
чл.313 ал.1 пр.1 от НК, по което е било образувано нохд №2095/2010г. на
СГС, НО, 12 с-в, производството по което е приключило окончателно с влязла
в сила на 31.10.2016г. оправдателна присъда, ведно със законната лихва от
28.10.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от
30 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева;
- сумата от 1 005,40 лв. - разноски по делото за платена държавна
такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. София, бул. „******* да заплати по сметка
на СГС сумата от 600 лв. – възнаграждения на вещи лица по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14