Р Е Ш Е Н И Е
№ 5064
гр. Варна, 21.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 17174 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по предявени от Л.И.Л., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника
ѝ адв.А.Т.А. – АК Варна срещу Прокуратурата на Република България
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ да
бъде осъден ответника да заплати на ищцата:
сумата
от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни емоции, причинени от нарушено
право на разглеждане и решаване в разумен срок на досъдебно производство № 194/2016г.
по описа на Пето РУ при ОД на МВР гр.Варна, по което на 10.03.2016г. е иззет
като веществено доказателство лек автомобил марка „***“, модел „***“, ДКН ***,
както и
сумата
от 1544.75 лв. /хиляда петстотин четиридесет и четири лева и седемдесет и пет
стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
изразяващи се в разход за отремонтиране на лек автомобил марка „***“, модел „***“,
ДКН *** на щети настъпили по автомобила от нарушено право на разглеждане и решаване
в разумен срок на досъдебно производство № 194/2016г. по описа на Пето РУ при
ОД на МВР гр.Варна;
ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на иска
– 14.11.2018г. до окончателно изплащане на сумата.
Ищцата основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
През м.***г. ищцата закупила от автокъща в гр.София лек автомобил марка „***“, модел „***“ с ДКН СВ0027ВА.
Ищцата пристигнала в гр.Варна и предвид постоянния си адрес следвало да пререгистрира автомобила в КАТ при ОД на МВР гр.Варна. При пререгистрацията на автомобила на ***г. в КАТ Варна било установено, че има проблем с номера на рамата на автомобила, което изисквало неговото изследване, поради което ищцата лично предала автомобила с протокол за доброволно предаване от същата дата, както и СРМПС, част I и II, договор за покупко-продажба и контактния ключ на автомобила.
На ***г. било образувано Досъдебно производство № 194/2016г. по описа Пето РУ при ОД на МВР гр.Варна срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.345а, ал.1 НК, затова, че на неустановено дата в гр.Варна, в нарушение на установения ред подправил идентификационен номер на рама на МПС - лек автомобил марка „***“, модел „***“ с ДКН ***, по прокурорска преписка 3 3178/2016г. по описа на Районна прокуратура гр.Варна.
По досъдебното производство били извършени действия по разследването – разпити на свидетели и назначена техническа експертиза. От заключението по техническата експертиза се установявало, че идентификационният номер на рамата на автомобила не е автентичен.
С постановления от 31.10.2016г., 15.03.2017г., 13.10.2017г., 25.10.2017г. и 23.04.2018г. Районна прокуратура гр.Варна отказала да върне автомобила на ищцата.
Последното постановление е обжалвано пред Районен съд гр.Варна, веднага след отказа.
Районна прокуратура гр.Варна внесла делото в съда 44 дни след постъпване на жалбата. С определение № 960/08.06.2018г. по ч.н.д.№ 2437/2018г. по описа на ВРС било отменено постановлението от 23.04.2018г. на прокурор при Районна прокуратура гр.Варна и било постановено автомобила да се върне на ищцата.
Въпреки определението на съда, прокурор при Районна прокуратура гр.Варна обявил, че ще върне само автомобила без контактния ключ, което на практика обезсмислило определението на съда.
На 22.06.2018г. ищцата подала молба до ВРП за връщане на контактния ключ, СРПМС част I и II и договор за покупко-продажба.
В постановление от 04.07.2018г. било отказано връщане на посочените в молбата от 22.06.2018г. вещи.
Постановлението било обжалвано пред ВРС и с определение по ч.н.д.№3401/2018г. по описа на ВРС било отменено.
По описания начин в периода от 10.03.2016г. до 22.08.2018г., повече от две години и половина, ищцата била лишена от закупения от нея автомобил.
Ищцата твърди, че единственото процесуално-следствено действие извършено през 2018г. по досъдебното производство било разпит на свидетел – на 14.03.2018г. бил разпитан управителя на дружеството, представител на „***“ за Варна.
Ищцата твърди още, че след отнемане на закупения от нея автомобил живота ѝ се променил в отрицателна посока не само за нея, но и за нейните близки – изживели неописуем кошмар и всички били в постоянен стрес. Ищцата вложила всичките си спестявания в закупуването на автомобила и не разполагала със средства да закупи друг. Освен това се надявала, че тъй като е добросъвестна нещата ще се изяснят бързо и ще получи обратно автомобила, който доброволно предала за изследване. Като бивш служител на МВР, ищцата имала вяра в системата на КАТ, защото автомобила бил регистриран без проблеми в КАТ София и нямало причина ищцата да се съмнява в редовността на автомобила. След предаване на автомобила ищцата и детето ѝ били принудени да се придвижват пеш или с такси при всякакви метеорологични условия. Всички близки обвинявали ищцата, че не е догледала каква кола си купува.
Ищцата от ***г. живеела в Република *** в село ***, което било на 20 км от гр.*** и до м.***г. живеела в гр.***.По-голямото дете на ищцата Х.И. П., родена ***г. живеело с ищцата и посещавало училище в гр.***. След като останала без личен превоз ищцата много трудно стигала до с.***, тъй като нямало автобусна линия ***.
Когато ищцата се върнала в Република ***, загубила работата, която имала до него момент. Започнала да си търси нова работа, но била силно затруднена, тъй като без личен автомобил трябвало да се придвижва с градски транспорт или с такси. Автобусите по линията на градския транспорт били на интервали от час и половина, а цената от 2.40 евро представлявала допълнителна финансова тежест.
Отделно от това в Република България било другото дете на ищцата – А.В.В., което било с диагноза ДЦП 95% с чужда помощ и без собствен транспорт през тези две години и половина идването на ищцата в България било затруднено и връзката ѝ с детето била силно затруднена.
Когато ищцата предавала автомобила била уверена от служители на КАТ – Варна, че ще се съхранява в гаража на МВР, но открила автомобила на поляна под Аспарухов мост. Предвид, че автомобила бил оставен целогодишно навън, при всякакви атмосферни условия, състоянието му било много лошо – нуждаел се от пребоядисване, кората под чистачките била деформирана, чистачките липсвали, двигателя не стартирал и се наложило автомобила да бъде превозен с платформа до сервиза. Ищцата отремонтирала автомобила, за което заплатила сума в общ размер на 1544.75 лева, като подробно посочва стойността на всеки от разходите и кога са направени в уточняваща молба от 16.01.2019г.
Ищцата поддържа, че е претърпяла имуществени и неимуществени вреди причинени от нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на Досъдебно производство № 194/2016г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР гр.Варна. Справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди се определя от нея в исковата молба на 3000 лева, а като обезщетение за претърпени имуществени вреди се претендира стойността на направените разходи за отремонтиране на процесния автомобил.
Ищцата моли за уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на сторените в производството разноски..
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове, като недопустими.
Ищцата не била процесуално легитимирана да предяви иск на основание чл.2б ЗОДОВ, поради това, че не е страна в досъдебно производство и не е носител на правото на разглеждане на делото в разумен срок по смисъла на чл.6 от Конвенцията.
Отделно от горното, исковете се явявали и недоказани по основание и размер. По делото липсвали доказателства за претърпени неимуществени вреди, които да са пряк и непосредствен резултат от нарушено право на разглеждане на делото в разумен срок. Произнасянето по исканията на ищцата с прокурорски актове, с които не се уважават исканията , не представлявало бездействие на орган на Прокуратурата на Република България.
Представените от ищцата фактури за извършени услуги не доказвали наличието на причинна връзка между бездействия/действия на Прокуратурата и причинени щети по процесния автомобил.
Ответника моли за прекратяване на производството по делото поради липса на процесуална легитимация на ищцата, а в условията на евентуалност за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуален представител поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен като доказан по основание и размер. Ответникът оспорва иска и моли за отхвърляне на същия, а в условията на евентуалност да бъде присъдено обезщетение в по-нисък от претендирания размер.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От приетото като
доказателство по делото ДП № 194/2016г. по описа на Пето РУ Варна, ведно с
приложенията към същото се установява следното:
На ***г. в пункт за регистрация на
ПС при сектор ПП Варна се явила ищцата Л.И.Л. като собственик за промяна на
регистрация на лек автомобил „***“ с рег.№ *** и идентификационен VIN номер ***. При изготвяне
на експертна справка са установени следи от механични въздействия в областта на
номера на рамата. Ищцата е предала доброволно лек автомобил „***“ с рег.№ *** и
идентификационен VIN номер ***, СРМПС издадени за автомобила, Договор за
покупко-продажба от ***г. за автомобила и контактен ключ.
Досъдебно
производство е образувано на 01.06.2016г. с постановление на прокурор
при ВРП за престъпление по чл.345а, ал.1 НК.
На 28.06.2016г.
е проведен разпит на свидетеля А.К.А.
Техническа
експертиза е назначена на 22.07.2016г.
На 17.08.2016г.
и 24.03.2017г. са направени искания за преместване на автомобила на
място осигуряващо нормални условия за извършване на изследването, тъй като се
намирал в подземен гараж за иззети автомобили, в тъмната част на помещението и
заобиколен от други автомобили.
Разпити на
свидетелите Н.Б. и Л.Л. са проведени на 02.08.2016г. и 10.08.2016г.
На 19.10.2016г.
и 25.10.2016г. са проведени разпити на свидетелите С.С. и Т.М.М.
С постановление от
31.10.2016г. на прокурор при
ВРП е отказал на ищцата връщане на веществено доказателство – МПС „***“.
С постановление от
15.03.2017г. на прокурор при
ВРП отново е отказано на ищцата връщане на веществено доказателство – МПС „***“.
Постановлението е потвърдено с определение от 21.04.2017г. на ВРС по ЧНД
№ 1767/2017г. по описа на съда.
На 29.03.2017г.
е назначена нова трасологична експертиза, която е изготвена на 18.04.2017г.
В протокола от експертизата е отразено, че идентификационния номер на рамата на
автомобила не е автентичен.
На 31.05.2017г. е постановен нов
отказ на прокурор при ВРП на искането на ищцата за връщане на автомобила.
Постановлението е потвърдено с определение на ВРС от 29.06.2017г. по ЧНД
№ 2875/2017г. по описа на съда.
На 09.05.2017г.
е изпратено запитване за установяване издирва ли се автомобил с посочената в
експертизата рама.
На 14.06.2017г.
от представителството на „***“ за гр.Варна е предоставена информация, че
автомобил с рама *** и дата на продажба ***г. в *** на ***г. е посетил фирмен
сервиз на *** в ***.
На 25.10.2017г. с постановление на
прокурор при ВРП отново е отказано връщането на автомобила. Постановлението е
потвърдено с определение на ВРС от 16.01.2018г. по ЧНД № 129/2018г. по
описа на съда.
На 14.03.2018г.
е разпитан управителя на дружеството представител на „***“ за гр.Варна, който е
заявил, че автомобилите „***“ нямат скрита маркировка независимо от годината на
производство.
С постановление от
23.04.2018г. на прокурор при
ВРП е отказано на Л.И.Л. връщането на автомобила. Постановлението е отменено с
Определение № 960/08.06.2018г. по ЧНД № 2437/2018г. по описа на ВРС.
На 07.07.2018г. прокурор при ВРП е
постановил отказ за връщане на веществени доказателства – СРМПС, договор за
покупко-продажба и контактен ключ на автомобила. Постановлението е отменено с
Определение № 1353/31.07.2018г. по ЧНД № 3401/2018г. описа на ВРС.
Автомобила е
предаден на ищцата на 22.08.2018г.,
ведно с принадлежностите към него СРМПС, договор за покупко-продажба и
контактен ключ.
За изясняване на
фактическата страна на спора са допуснати гласни доказателства и назначена
съдебна авто-техническа експертиза.
В показанията си
свидетелката П.Г.Т. заявява, че познава ищцата много отдавна и са приятелки.
Ищцата закупила автомобил от София, като заменила собствения си автомобил и
доплатила разликата със спестяванията си. Ищцата била много прецизна, но не
проверила закупения автомобил, защото преди това бил регистриран в КАТ София.
Когато ищцата отишла да регистрира автомобила си в КАТ Варна ѝ казали, че
е с пренабити номера и трябва да го остави там. Автомобила на ищцата стоял 2-3
години на паркинг под Аспарухов мост. Ищцата изпаднала в депресия, отслабнала и
започнала да изпада в кризи. Тя живеела в *** заедно с дъщеря си, а в гр.***
било другото ѝ дете, което страдало от детска церебрална парализа. За
него се грижел бащата, а ищцата заплащала издръжка. Ищцата много драматично
изживяла станалото и допълнително страдала, че не може да се връща често в
България. През това време ищцата изплащала кредит за автомобила и не можела да
си закупи друг автомобил. Въпреки, че вярвала в системата всичко се проточило.
Делото се връщало 5-6 пъти. В това време ищцата се прибирала 2-3 пъти в
България, като минавала пеша границата с *** и в единия от случаите било много
студено. След това върнали джипа на ищцата, но без ключа и документите. Когато
върнали автомобила, ищцата първо била много щастлива, но след като видяла
състоянието му и колко пари е необходимо да се вложат за ремонта му вече не
била толкова щастлива. Автомобила бил превозен на платформа и оставен в сервиз,
тъй като имал проблеми с броня, бои. Преди 2016г. ищцата била жизнена, малко
луда, а към датата на заседанието изглеждала състарена с 10 години. Ищцата работела на разпокъсано работно време и
трябвало да хваща автобус 4 пъти дневно. Свидетелката знаела от дъщерята на
ищцата, че последната припадала няколко пъти, не искала да ходи на лекар,
плачела постоянно и въобще не се хранела. След връщането на колата ищцата вече
не била толкова разсеяна и била по-спокойна.
Свидетелката А.К.А.,
майка на ищцата, твърди, че ищцата живее в *** от 6 години. Първо заминала
сама, а след това като завършило детето го взела при себе си. Ищцата заминала с
кола и я сменила два пъти. Работела като сервитьорка, а понякога ходела да работи
и на маслини. Дъщерята на ищцата всеки ден посещавал училище. Ищцата водела
дъщеря си на училище с автомобил преди да отиде на работа. Ищцата се прибрала
за осми март от *** и била много весела, като показала на свидетелката
автомобила, който е закупила. Когато отишли да регистрират колата в КАТ Варна
започнали да човъркат по колата с железни куки. Ищцата имала 20 години служба
като полицай и казала на свидетелката, че ще прегледат колата и ще я пуснат. Предала
доброволно ключа и колата била вкарана в гаража на КАТ. Свидетелката твърди, че
много пъти ходила до КАТ за да гледа дали колата е там. Ищцата плачела в ***
„майко нямаме пари, детето стои на дъжда, по рейса плаща“. Свидетелката пращала
багаж, лютеници, затваряла буркани с месо. Ищцата работела в ***, а дъщеря
ѝ учела в ***. И двете заедно пътували с автобус до работа и до училище
на дъжд, на сняг. Когато се прибирала в България се налагало да минава пеша
границата с ***. Правени били няколко искания за връщане на колата, но от прокуратурата
отказвали. Когато я върнали отказали да дадат ключовете и трябвало да се прави
ново искане. Колата се намирала сред трънки и глогинки, без чистачки, с нагрети
гуми и олющена. С платформа я закарали до сервиза на Нисан и там направили
ремонт. Ищцата много тежко приела всичко, плакала, посреднощ се събуждала и се
обаждала на свидетелката „бягай майко тук, бягай там“.
В заключението си
вещото лице по назначената съдебно авто-техническа експертиза посочва, че
експертизата се извършва в момент, отдалечен от датата на събитието и без
възможност да се извърши оглед на автомобила, тъй като не е на територията на
страната. Състоянието на автомобила не е описано нито в протокола за доброволно
предаване от 10.03.2016г., нито в разписката за връщане от 22.08.2018г. В
периода от 10.03.2016г. до 18.04.2017г. автомобила е бил една година и един
месец на закрито и в периода след 18.04.2017г. до 22.08.2018г. автомобила е бил
една година и четири месеца на открито, под „Аспарухов мост“. Към 22.08.2018г.
няма описани повреди и деформации по автомобила и нямало описана нужда от
ремонтни дейности и профилактични мероприятия. Подмяната на техническите флуиди
по автомобила и след експлоатация и след престой е щяла да бъде наложителна към
този момент. При липсата на обективни данни по делото за състоянието на
автомобила при предаването му, а след това и при връщането му на ищцата за
вещото лице е невъзможно да отговори дали техническите неизправности на
автомобила са в резултат на 2.5 години задържане и съхраняването му на открито
без да бъде извършена консервация.Престоя на автомобила дълго време на едно
място било предпоставка за разцепване на протектора на гумата. Стойността на
причинените на автомобила вреди изчислени по пазарни цени била 1520.69 лева.
Обезценката на автомобила за периода на задържане бил 22%, която сума вещото
лице определя на база на покупната цена на автомобила до размер на 1760 лева.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Исковите
претенции с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ се явяват процесуално допустими.
Отговорността на държавата по реда на чл.2б, ал.1 ЗОДОВ се реализира по
особените правила на ЗОДОВ - изборна местна подсъдност; предявяване на иска
срещу правосъдния орган, причинил вредите като процесуален субституент на
държавата; участие на прокурор с цел съблюдаване на законността; специален
режим на таксите и разноските. Допустимостта на иска по чл.2б ЗОДОВ за
обезщетение на вредите от нарушение на правото по чл. 6, § 1 Европейската
конвенцията за защита правата на човека по висящо производство не е обусловена
от абсолютните процесуални предпоставки на чл. 8, ал. 2 З. - да е изчерпана
административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава трета „а“
от ЗСВ и да няма постигнато споразумение. Не е налице процесуална предпоставка
за предявяване на иска - лицето, което твърди, че е претърпяло вреди от
нарушение на неговото право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
по чл.6, §1 Европейската конвенцията за защита правата на човека да е обвиняем,
пострадал или ощетен от престъплението, като няма пречки иск по този ред да
бъде предявен от лице, от което по наказателното дело е иззет предмет като
веществено доказателствено средство. В този смисъл е и цитираната от ищцата
съдебна практика - Решение № 210/15.06.2015г. по гр. д. № 3053/2014 г. на ВКС,
III г. о.
Преценката
за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен
срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, а от там и за обезщетение на причинените
от това вреди, се извършва по критериите, определени в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ:
обща продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на
спора.
При
обсъждането на сложността на делото са от значение броят на страните по делото,
броят на обективно съединените искове в общо производство, наличието на
международен елемент, сложност на засегнатите правни въпроси, необходимостта от
ползване на специални знания и назначаване на съдебни експертизи, обем на
доказателствата и пр.
От
значение е и поведението на ищеца и на съответните власти, както и значението
на делото за ищеца. Извън срока, който се взема предвид, са забавянията,
причинени от страната поради злоупотреба с право от нейна страна.
Досъдебно производство №194/2016г. по описа на
Пето РУ Варна е образувано на 01.06.2016г. срещу неизвестен извършител, на
24.08.2018г. е постановено досъдебното производство да се изпрати на ВРП с
мнение за спиране, попълнена е карта за приключено разследване срещу неизвестен
извършител и е съставен план за допълнителни ОИМ, като на 31.08.2018г. е
постановено постановление на прокурор при ВРП за спиране на наказателното
производство. Автомобилът е предаден доброволно от ищцата на 10.03.2016г. и
върнат на 22.08.2018г. след отмяна на отказите на прокуратурата да върне
автомобила, а след това да върне СРМПС и контактния ключ за автомобила. В
процесния период от две години и пет месеца трасологична експертиза е извършена
на 18.04.2017г., а на 14.06.2017г. от представителството на „***“ за гр.Варна е
предоставена информация, че автомобил с рама *** и дата на продажба ***г. в ***
на ***г. е посетил фирмен сервиз на *** в ***. Единственото последвало
процесуално действие по разследване след тази дата е проведен на ***г. разпит
на управителя на дружеството представител на „***“
за гр.***, който е заявил, че автомобилите „***“ нямат скрита маркировка
независимо от годината на производство. За разпита на посочения свидетел не е
било необходимо задържането на автомобила като веществено доказателства, а и
следва да се отчете, че този разпит е извършен повече от две години след
доброволното предаване на автомобила от страна на ищцата. От представеното
досъдебно производство не се установява фактическа и правна сложност на
производството и действия на страни по него, които да са довели до забавяне на
наказателното производство. Предвид изложеното съдът намира, че е налице
нарушение на правото по чл. 6, § 1 от Европейската конвенцията за защита
правата на човека на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок.
На обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ подлежат всички установени вреди, причинени от неразумната продължителност на съдебното производство, като ищецът дължи пълно и главно доказване относно вида и размера на имуществените вреди, както и пряката причинно-следствена връзка със забавеното производство. В настоящето производство не бе установено по реда на пълното и главно доказване, че твърдените имуществени вреди изразяващи се в щети по автомобила се дължат и се намират в причинно-следствена връзка с продължителността на производството и нарушението на правото за разглеждането му в разумен срок. На първо място вещото лице по назначената съдебна експертиза заявява, че липсват обективни данни, от които да установи състоянието на автомобила в двата релевантни момента – доброволното му предаване на 10.03.2016г. и връщането му на ищцата на 22.08.2018г., поради което е невъзможно да даде заключение относно наличие или липса на причинна връзка между твърдените вреди и престоя на автомобила на открито. На следващо място следва да се отбележи, че обезщетението по чл.2б ЗОДОВ обхваща вреди причинени от забавянето на производството и нарушаване на правото да бъде разгледано и решено в разумен срок. Определящо за дължимостта на обезщетение е вредите да са причинени от забавянето на производството и неразглеждането му в разумен срок, а не вреди дължащи се на друго незаконосъобразно поведение, като например неправилно съхранение на вещи предадени като веществени доказателства. В този смисъл исковата претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява недоказана и следва да бъде отхвърлена изцяло.
Относно неимуществените вреди, съгласно практиката на ЕСПЧ, съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива. Размерът на неимущественото обезщетение се определя с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в смисъла разяснен с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., като за база се вземат икономическите показатели и стандарт в страната, възприемането на понятието „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото в държавата; обезщетението не бива да служи за неоснователно обогатяване и се отчита, че осъждането (признаване факта на увреждащо поведение) само по себе си също има обезщетителен ефект за пострадалия. Доколкото принципът на справедливост изисква в най-пълна степен да бъдат обезщетени всички претърпени вреди, при определяне на размера на обезщетението по чл. 2б ЗОДОВ, следва да се съобразят освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства, още общата продължителност на производството и доколко то се явява над „разумния“ срок, предвид спецификите на конкретния казус: ангажираността на страната в съдебното производство – брой участия в съдебни заседания, пътувания до съда; повлияло ли е и как воденото производство върху начина на живот на ищцата; значението на делото за страната (в този смисъл може да е от значение и процесуалното качество на страната), вкл. видът и размерът на спорния имуществен интерес, предмет на забавеното производство; добросъвестността на увредения. Тежестта на горните обстоятелства, които не са изчерпателно посочени, няма как предварително да бъде определена с обща значимост към всички случаи на определяне на окончателния размер на обезщетението по чл. 2б ЗОДОВ. С оглед данните в настоящето производство, съдът при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобрази следното: 1. Ищцата не е била привлечена като обвиняем в производството, а нейна вещ е предадена като веществено доказателство. 2. Автомобила на ищцата е предаден на 10.03.2016г. и върнат на 22.08.2018г., като на 18.04.2017г. е извършена трасологична експертиза, а на 14.06.2017г. са събрани данни, че автомобил със същия номер на рамата, като този на ищцата се намира в ***. Единственото последвало процесуално действие е разпит на свидетел, което не е изисквало задържането на автомобила като веществено доказателство, т.е. забавянето за разглеждане на делото в разумен срок е след 14.06.2017г. до 22.08.2018г. – година и два месеца. 3. Образуваното досъдебно производство е изисквало едно единствено лично явяване на ищцата за провеждане на разпит 4. Задържането на автомобила е повлияло негативно на живота на ищцата, която работи в чужбина и се е нуждаела от автомобил за придвижването си до работа, за прибиране и закарване на дъщеря си до училище, както и за прибирането си в България 5. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че задържането на автомобила е повлияло негативно на ищцата и е довело до значителни и надхвърлящи обичайните за такава ситуация негативни емоции – изпадане в депресия, изглеждала състарила се с 10 години, променила поведението си. При отчитане на тези обстоятелства и при преценка обема и интензитета на претърпените от ищцата негативни емоции от прекомерното задържане на автомобила по наказателното настоящия състав на съда намира, че справедливия размер на дължимото в полза на ищцата обезщетение за претърпените неимуществени вреди е 2000 лева, до който размер исковата претенция следва да бъде уважена, а за горницата над тази сума до пълния претендиран размер от 3000 лева да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената част от исковите претенции. Разноските на ищцата включват заплатена държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева. Предвид изхода от спора в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 246.44 лева, които да се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на Л.И.Л., с ЕГН ********** *** сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни емоции, причинени от нарушено право на разглеждане и решаване в разумен срок на досъдебно производство № 194/2016г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР гр.Варна, по което на 10.03.2016г. е иззет като веществено доказателство лек автомобил марка „***“, модел „***“, ***, на основание чл. 2б ал.1 ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 14.11.2018г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 2000 лева до пълния претендиран размер от 3000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.И.Л., с ЕГН ********** *** срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2б ал.1 от ЗОДОВ за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 1544.75 лв. /хиляда петстотин четиридесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди изразяващи се в разход за отремонтиране на лек автомобил марка „***“, модел „***“, ДКН *** на щети настъпили по автомобила от нарушено право на разглеждане и решаване в разумен срок на досъдебно производство № 194/2016г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР гр.Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 14.11.2018г. до окончателно изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България ДА ЗАПЛАТИ на Л.И.Л., с ЕГН ********** *** сумата от 246.44 лв.
/двеста четиридесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки/,
представляваща направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от
исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: