№ 336
гр. Ш, 28.04.**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Жанет М. Христова
при участието на секретаря А.СТ.Т
като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело №
****363010**** по описа за **** година
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от П. Б. П. с ЕГН
********** с адрес гр.Ш, ул.“П. Д.П.в“ № 25, в качеството му на баща и законен
представител на Б П. Б. с ЕГН ********** и П. П. Б. с ЕГН **********, чрез адв. С Н Т от
ШАК с адрес гр.Ш, ул.“Съединение“ № 68, вх.Б, ет.1, ап.20 срещу Ю. И. И. с ЕГН
********** с адрес с. Е, общ. Н п, ул.“а м“ № 7.
Ищецът твърди, че страните заживяли на семейни начала от ****г. до **/**/**** г. в
жилище, находящо се в гр.Ш, ул.“П. Д.П.в“ № 35, собственост на ищеца. От фактическото
им съжителство имали родени две деца – син Б П. Б., роден на **/**/****г. и дъщеря П. П.
Б., родена на **/**/****г. Ищецът посочва, че Б има сериозни здравословни проблеми, тъй
като страда от епилепсия и се нуждае от родителски контрол. Дъщеря им е в ниска възраст и
още не говори. На **/**/****г. майката, без знанието и съгласието на бащата отвела децата
от жилището, което обитавали и ги завела в с. Е, където заживяла на семейни начала с друг
мъж. По повод на това ищецът подал молба по Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН)
и била издадена Заповед за защита № 26 от **/**/****г. по гр.д. № ****/****г. на ШРС само
по отношение на бащата, а молбата по отношение на децата била отхвърлена. Ищецът имал
притеснения, че съжителят на ответницата употребявал наркотични вещества и ставал
агресивен и неконтролируем. Излагат се и други факти от семейния живот на лицето, а
именно, че в момента се водило дело за родителски права и издръжка за второто му дете.
Ищецът разбрал и за теглени от ответницата кредити с поръчителството на новият й
партньор, от което бил изненадан, тъй като семейството му нямало материални затруднения.
Децата посещавали учебни заведения и детска градина в кв. Д, като синът му посещавал
училището от първи клас. Ищецът счита, че евентуалната промяна в учебните заведения на
1
децата и несигурната среда при майката биха оказали негативно влияние над децата, което
обосновавало правния му интерес от водене на настоящото производство. В заключение се
моли да му бъдат предоставени упражняването на родителските права върху двете деца,
като местоживеенето им бъде на адреса на бащата. На ответницата да бъде определен
режим на лични контакти всяка първа и трета седмица от месеца да дните сряда и петък
между 17.00 ч. и 18.00 ч. в защитена среда, в присъствието на социален работник, а бащата
да осигурява аудио визуален контакт с майката по телефон или социални мрежи или друг
начин четири пъти седмично по 20 м. в диапазона между 19.00 ч. и 20.00 ч. Претендира се
издръжка в размер на 270 лв. за Б и 240 лв. за П.. Претендират се и издръжки за минало
време за периода от **/******г. до датата на подаване на исковата молба в съда –
**/**/****г. в размер на 433.50 лв. за П. и 487.75 лв. за Б.
С исковата молба е направено и искане за определяне от съда на привременни мерки
относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето, както и
осъждане на ответника за заплащане на издръжка в размерите посочени по горе.
По така направеното искане съдът се е произнесъл в протоколно определение в
открито съдебно заседание на **/**/****г., като е предоставил упражняването на
родителските права върху малолетните деца на бащата, като е определил местоживеенето на
децата да бъде на неговия адрес, определил е режим на лични контакти с майката и е осъдил
майката да заплаща месечни издръжки на децата. Постановил е, че мерките важат до
влизане в сила на решението на съда по предявените с исковата молба искове.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на
ответницата, като в законоустановения срок месечен срок от нейна страна бил депозиран
писмен отговор, като едновременно с него е предявен и насрещен иск. В отговора се
оспорват изложените в исковата молба фактически твърдения, като се твърди, че употребата
на алкохол правела ответника по насрещния иск агресивен, което било съпътствано и с
грубо отношение към майката и децата. Сочи се, че синът на страните страдал от епилепсия,
а дъщеря им била много малка и не говорила все още, при което скандалите не им влияели
добре. Ищцата вече съжителствала с нов партньор, който децата възприемали много добре.
Това било и причината ищцата да вземе децата в жилището, в което живеела с него.
Съжителят й я подпомагал финансово, като бил и много мил човек. В заключение моли
родителските права да бъдат присъдени на нея, като местоживеенето й им бъде определено
на нейния адрес в с. Е, на бащата да бъде определен режим на лични контакти всяка първа и
трета седмица от месеца, както и втората половина на всяка ваканция, включително Коледна
и Великденска, както и 20 дена през лятото. Ответника да бъде осъден да заплаща издръжка
в размер на 250 лв. за Б и 245 лв. за П., считано от датата на предявяване на насрещния иск –
**/**/****г., ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска. Претендират се
и разноски.
На ищеца по първоначалния иск били изпратени препис от насрещния иск, като в
срока за отговор бил депозиран такъв. В него се посочва, че не отговарят на истината
твърденията, с които се оспорват качествата на родител на бащата. Същият употребява
2
алкохол, но само при повод и в умерени количества. Сочат се твърдения за това, че децата се
чувстват добре при баща си, а в дома си разполага с много добри битови условия за
отглеждането им.
В съдебно заседание ищецът по първоначалния иск се явява лично, заедно с адв. С Т
от ШАК, като се поддържа исковата молба и се моли размера на претендираните месечни
издръжки да се считат предявени съобразно изменения размер на минималната работна
заплата. В хода по същество се иска уважаването изцяло на предявените искове.
Ответницата по първоначалния иск и ищца по насрещния се явява лично в съдебно
заседание, заедно с адв.П. Н. от АК-Р. Поддържа се насрещната искова молба и се оспорва
първоначално подадената, като размерите на издръжките се привеждат в законоустановения
минимум към момента. Счита се, че родителските права следва да се предоставят на
майката, като горното се обосновава в хода по същество на делото.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните съжителствали на семейни начала от около 14 години, като живели в къща,
собственост на ответника, находяща се в гр.Ш, кв.Д, ул.“П. Д. П.в“ № 35 и от съвместното
си съжителство имали родени две деца – син Б П. Б., роден на **/**/****г. и дъщеря П. П.
Б., родена на **/**/****г.
През ****г. Ю. И. И. започва връзка с друг партньор – свид. А Т - неин колега, като
на **/**/****г. ответницата, придружавана от Т отвела двете деца в домът на Т в с. Е, общ.
Н п, без знанието и съгласието на баща им. След завръщането си у дома, ищецът установил
липсата на децата си, с които се разделил малко преди това, както и липсата на лични вещи
на ответницата и децата. Бащата бил в неизвестност по отношение на местонахождението на
децата си в рамките на няколко дни, като това дало повод да заведе и производство по ЗЗДН,
приключило с Решение № *** от 07.10.****г. по гр. д. № ****/****г., влязло в законна сила
на **/**/****г. (лист 76 от делото). Съдът издал Заповед за защита за извършено домашно
насилие от И. само спрямо ищеца и определил мерки по чл.5 от ЗЗДН за срок от 3 месеца,
като отхвърлил молбата за издаване на заповед спрямо общите на страните деца.
От фактическата раздяла между страните през месец август ****г. и връщането на
децата в дома на бащата, грижите над тях били изцяло поети от него, като помощ в
отглеждането им както и до тогава му оказвали неговите родители, живеещи в същата къща.
Б понастоящем е ученик в VII клас в Девето основно училище“П В“ в кв. Д, а сестра му
посещава детска градина в същият квартал. От представените по делото медицински
документи – здравен картон и амбулаторен лист, издаден на **/**.****г. от д-р В Й – Д, се
установява, че Б е с епилепсия по рождение, като е лекуван амбулаторно и редовно посещава
невролог - д-р П, която следи състоянието му. По делото се установи, че медикаментозното
му лечение е ежедневно и продължава и към момента.
По делото са изготвени социални доклади от ДСП- гр. Ш и ДСП - гр.Н п, както във
3
връзка с производството по привременни мерки, така и с исковото производство. В
социалния доклад, изготвен от ДСП-Ш (находящ се на лист 108 от делото), се посочва, че Б
среща затруднения при усвояването на нови знания и се нуждае от допълнителна подкрепа в
обучението си, а сестра му П., която е на четири и половина години, посещава допълнително
логопед с цел подобряване артикулацията и произношението на звуците, като същата не
говори. В последващия социален доклад от **/**/****г. е отразено, че след определяне на
привременните мерки майката се е срещала с децата 3 пъти – за два дена през Коледа, както
и на 30 и 31 март ****г. с преспиване. Сочи се също, че бащата работи в „Н П“ ЕООД, като
монтажник и реализираните от него доходи са около 2000 лв. месечно, за което
обстоятелство от страна на ищеца са представени Удостоверения за доходи от неговия
работодател.
В социалния доклад на ДСП-Н п от **/**/****г. (лист 165 от делото) се излага, че
майката работи на постоянен трудов договор към „Ф Ф“ в гр.Ш и разполага със средства за
обгрижване на децата, без да се посочва конкретен размер. Към момента съжителят й е
безработен. Майката поддържа връзки с близки и роднини, без да се посочват конкретни
лица от разширения семеен кръг. Споделила е със социалните работници, че не се е срещала
с децата последните три месеца след Коледа, като поддържа връзка в социалните мрежи.
Към настоящия момент ответницата е бременна от съжителя си. От нейна страна се
представят Болнични листа от **/**/****г. и от **/**/****г. с диагноза „заплашващ аборт“.
Представено е Удостоверение от „А Б“ ЕООД, в което за периода септември ****г. –
февруари ****г. брутното възнаграждение на ответницата възлиза на общо 10 620.11 лв.
Ищецът представя пристигнали на неговия адрес Уведомления – Покани за
доброволно изпълнение на остатъчни вземания от Договори за парични заеми от
**/**.****г. сключен между ответницата и „*******“ АД за сума от 3300 лв. и Договор №
****** от **/******г., сключен между ответницата и „******“ ООД за сума от 1500 лв. При
изслушването си в съдебно заседание същата споделя за общо четири теглени от нея
кредити, като към момента обслужва само единия от тях, тъй като само по него вноската й
била намалена. По делото не се установи кредитите да са теглени за нуждите на
семейството, както и със знанието на ищеца, въпреки възникването на задълженията преди
раздялата на страните.
Представена е Разписка от **/******г. за приведени от майката издръжки от 515.05
лв., като в основанието се сочи, че е за месец октомври ****г. (лист 170 от делото), както и
Разписка от **/******г. за заплатена издръжка за месец ноември ****г., като липсват
доказателства да е заплащана издръжка след месец ноември ****г. до настоящия момент.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А Г Т –
съжител на ответницата и свид. Д Б. П. – сестра на ищеца.
Свид. П. разказва, че преди време ответницата имала връзка с друг мъж по време на
съжителството брат й, който бил неин началник. Въпреки това брат й желаел да запази
семейството си, макар, че бил съкрушен. Свидетелства още, че нейните родители помагали
много на Ю. и брат й при отглеждането на децата. Децата имали нужда от подкрепа, тъй
4
като Б имал затруднения с обучителния процес, пишел и четял бавно и имал нужда от повече
време да подготви домашните си, а П. имала забавяне в говора и въпреки, че е на четири и
половина години, говорела неясно. Разказва, че брат й и Ю. се разделили на **/**/****г.,
когато Ю. напуснала брат й и взела децата, без да го уведоми. Споделя, че бившата съпруга
на сегашния съжител на Ю. – свид. А Т се свързала със нейното семейство и им казала, че
Ю. е виновна за раздялата им, като Ю. му давала финансови средства. Според бившата му
съпруга Т употребявал марихуана.
Свид. Т разказва, че с Ю. били колеги и запознанството им било от една година. Имал
две деца на пет и на две години, като родителските права били присъдени на майката.
Твърди, че децата на Ю. се чувствали добре в неговия дом и били повече привързани към
майка си. Разполагал с много добри условия за отглеждането на децата.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, съобразявайки заинтересоваността на
всеки един от тях от изхода на делото, предвид роднинските и близки отношения със
страните, като не кредитира показанията на свид. П. в частта им описваща личността и
качествата на свид. Т. Изложените от свидетелката факти са възприети от комуникацията й
със бившата съпруга на Т, поради което не са възприети непосредствено от свидетеля, а
изхождат от източник, който не е безпристрастен и обективен, а и не са подкрепени от
други доказателства по делото.
По делото е изслушано детето Б, който изразява категоричното си желание да остане
при баща си, защото там се чувствал добре, там бил израснал и имал приятели. Споделя, че
сестра му също желаела да остане с него при баща си.
Ответницата е дала обяснения по реда на чл.176 от ГПК, като в тях пояснява, че към
момента има четири кредита, като обслужва само един от тях, тъй като вноската й само по
него била намалена и успявала да я плаща.
Страните са изслушани в съдебното заседание, като майката посочва, че след
определяне на привременните мерки на **/**/****г. е виждала децата рядко, тъй като
работила на шестдневна работна седмица и не й е оставало време, а и дъщеря й П. се
разстройвала при разделите им. Издръжките не са заплащани редовно от нея, тъй като
средствата й били необходими за здравните й нужди, тъй като направила предходен
спонтанен аборт.
Бащата обяснява, че ответницата е взела децата веднъж през декември и на два пъти
през февруари и март ****г. е осъществила връзка по социалните мрежи. Заплатила
издръжки само за ноември и януари. Не одобрява средата, при която децата могат да бъдат
оглеждани при майка си, като счита, че в неговия дом имат сигурност и спокойствие.
Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните писмени и гласни
доказателства по делото и обосновава следните правни изводи:
Настоящия спор е относно това кой да упражнява родителските права над
малолетните деца, тяхното местоживеене, режима на лични контакти на децата и
издръжката им, като всяка от страните е предявила искане по чл.127, ал.2 от ГПК.
5
Съгласно Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д. № 3/1974г. на Пленума на ВС
(което не е изгубило значението си и е задължително за приложение от съдебния състав),
съдът определя родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като
основно държи сметка за интересите на децата, но при преценката на отделни групи
обстоятелства - родителските и моралните качества на всеки родител, социалната среда на
родителите, битовите условия, с които всеки родител разполага, възраст и пол на детето,
привързаността на децата едно към друго, както и към родителя, включително и
обстоятелството за наличие на помощ от трети лица.
Налице е и съдебна практика изразена в Решение № 334 от 06.01.2016г. по гр.д. №
2202/2015г., IV г.о., Решение № 162 от 27.07.2015г. по гр.д. № 7228/2014г. III г.о. и Решение
№ 294 от 11.11.2015г. по гр.д. № 1454/2015г. на IV г.о. и др., според които възпитателските
качества на всеки от родителите, морален облик, начин, продължителност и ефективност на
полаганата от родителя грижа към детето, изразената му готовност да живее с детето, помощ
от трети близки лица, включително съобразяване със социалната среда, в която детето
предстои да живее следва да се съобразят от съда. Тази преценка следва да се анализира
единствено в светлината на висшия интерес на децата, за който съдът съблюдава служебно.
В конкретния случай отношенията между страните са влошени и майката не
поддържа контакт с бащата, както по силата на издадена заповед за защита по ЗЗДН за срок
от три месеца, така и след изтичане на същата.
Съдът отчита, че всеки от родителите е изявил желанието да полага грижа за децата и
между всеки от тях и децата има изградена емоционална връзка, но счита, че по-пригодния
родител комуто да се предоставят родителските права е бащата, като съображенията са
следните: От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че бащата е
показал по-отговорно отношение като родител в трудния за страните момент на раздяла.
Установи се, че майката е напуснала семейното жилище, като без знанието и съгласието на
бащата е взела децата със себе си и ги е поставила в нова за тях среда, в присъствие на нов
партньор. Извършеното е било предмет на образуваното производство по ЗЗДН и е
квалифицирано от съда като акт на домашно насилие извършен от майката спрямо бащата.
Действително молбата по ЗЗДН не е била уважена от съда по отношение на децата,
изхождайки от това, че и двамата родители упражняват родителските права, но поведението
на ответницата безспорно не е било отговорно. Съдът взема под внимание поведението на
майката и в периода след определяне на привременните мерки в настоящото производство.
При определения от съда режим на лични контакти Ю. се е срещала с децата три пъти,
когато са гостували в новия й дом – през декември ****г. и март ****г.. По данни на бащата
в този период ги е потърсила по телефона два пъти. Аргумента на ответницата, срещите са
били толкова рядко, поради трудовите й ангажименти и разстройването на дъщеря й П. при
разделите, не се възприема от съда. Съдът намира, че работните й смени са позволявали да
поддържа контакт в един от дните определен за срещи, а в останалото време е било
възможно осъществяване на постоянна връзка чрез социалните мрежи или по телефон.
Съдът отчита и нередовното плащане на месечните издръжки от майката, което показва
6
неангажираност и неосъзнаване в достатъчна степен на родителската й отговорност по
отношение на децата. Доводът, че издръжката за месец декември не е била платена, за да
бъдат събрани средства за коледни подаръци на нейните деца и децата на съжителя й е
ирелевантен. Същевременно съдът констатира, че и двете деца се нуждаят от грижи, които
следва са в по-голяма степен от тези на деца от тяхната възраст. Б има нужда от всекидневна
подкрепа в усвояването на учебният материал и писането на домашните си, а сестра му от
допълнително посещаване на специалист във връзка със забавяне в говора й. В тази връзка
от особено значение ще е помощта на разширения семеен кръг на страните в грижите за
децата. Установи се, че бащата разполага с постоянна и надеждна помощ от бабата, дядото и
лелята на децата по бащина линия, които и досега са помагали активно в грижите за тях, а
същевременно майката е подкрепяна в грижите за децата основно от своя партньор, с когото
очакват общо дете. По отношение на условията на живот и на материалните възможности на
двамата родители се установи, че и двете страни могат да осигурят добри условия на живот
на децата. В дома на бащата, в който децата живеят от раждането си, децата имат осигурени
стая и удобства. Майката от своя страна живее в дома на съжителят си, в който също
съществуват добри условия на живот. Към момента бащата реализира доход около средния
за региона, като майката е в продължителен отпуск по болест във връзка с диагнозата
„заплашващ аборт“. Следва да се отбележи, че желанието на децата при кой от родителите да
живеят не са задължителни за съда, но подлежат на обсъждане във връзка с останалите
доказателства. Б заяви категорично желанието си да живее в дома на баща си, заедно със
сестра си. Съдът намира, че следва да бъде съобразено горното, тъй като и интересите на
децата (предвид отчетените специфики у всяко от тях) предполагат децата да не променят
средата, в която са отраснали от раждането си и се намират и към момента, тъй като там са
спокойни и сигурни, а имат и изграден вече социален кръг. Също възрастта и на двете деца е
от голямо значение, доколкото на Б предстои да навлезе в проблемен за всяко младо момче
период, а П. е в ниска възраст, в която се нуждае от грижите и на двамата си родители. В
случая обаче разделното живеене на децата и предоставянето на родителските права отделно
на майката за П. и на бащата по отношение на Б не е в интерес на децата.
Въз основа на всички обсъдени групи обстоятелства и съобразявайки основно
интереса на децата, съдът намира, че към момента родителските права над двете деца следва
да бъдат присъдени на техния баща, а местоживеенето на децата да е на неговия адрес в
гр.Ш, кв. Д, ул.“П. Д. П.в“ № 35.
По отношение режима на лични контакти на майката с децата: При определяне на
режима на лични отношения следва отново да бъдат съобразени интересите на децата. Той
налага осигуряването на възможност за най-пълноценни контакти и с двамата родители,
независимо, че същите не полагат съвместни грижи за тях в едно домакинство. Родителят,
който не упражнява непосредствено родителските права, не е лишен от тях и също следва
да има възможност пълноценно да изразява своята родителска обич и грижи. Поради това
съдът намира, че е удачно майката да има възможност да взема Б и П. всяка първа, трета и
пета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с преспиване в
7
дома на майката, а когато в петата седмица има само един почивен ден – от 10.00 часа до
17.00 часа в този ден; 30 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, като
страните следва да определят тези дни до 1 юни на текущата година, а при липса на уговорка
между тях режима се провежда, както следва: от 11.00 часа на 15 юли до 17.00 часа на 30
юли с преспиване, както и от 11.00 часа на 15 август до 17.00 часа на 30 август; на четна
година от 10.00 часа на 24 декември до 17.00 часа на 26 декември и от 10.00 часа на първи
януари до 17.00 часа на втори януари, с преспиване в дома на майката, през време на
Великденските празници от 18.00 часа на Велики Четвъртък до 17.00 часа на Велика Събота,
с преспиване в дома на майката; всяка нечетна година от 10.00 часа на 26 декември до 17.00
часа на 28 декември и от 10.00 часа на 31 декември до 17 часа на първи януари, с преспиване
в дома на майката, както и за времето на Великденските празници от 10.00 ч. на Велика
Събота до 17.00 часа на Светли Понеделник, всяка втора половина от зимната и пролетната
ваканции на децата, извън определения режим за Коледните, Новогодишните празници и
Великденски празници; по три часа на рождения ден на децата 14 юни и 18 октомври и по
три часа на рождения ден на майката – 12 януари;
По исковете с правно основание чл.143, ал.3 от СК, във връзка с ал.1 от СК, съдът
намери следното: Разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК предвижда, че родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на ненавършилото
пълнолетие дете да получи издръжка е безусловно. Именно затова съдът намери за
неотносима причината поради която майката не е платила издръжките през месец декември
****г.
Размерът на издръжката, съгласно чл.142, ал.1 от СК, се определя в зависимост от
нуждите на детето, както и възможностите на родителя, който я дължи. Ищецът претендира
издръжката да бъде определена в размер на 270 лв. и в размер на 300 лв., които са близки до
минимално определения по закон размер. Поради липсата на оспорвания на техния размер
от страна на майката, съдът няма да излага подробни доводи, относно възможностите на
родителя да заплаща издръжки с оглед на доходите, имотното й състояние, и задължения за
издръжка към други лица. За пълнота следва само да се посочи, че претендираните размери
съответстват на специфичните нужди на децата към момента, тъй като и двамата се нуждаят
от редовно посещение при специалисти, които да следят и спомагат за развитието им, а и са
съобразени с тяхната възраст. Затова съдът намира, че майката следва да бъде осъдена да
заплаща издръжка в посочените размери по отношение на двете деца със законните
последици при просрочие на всяка вноска, считано от влизане в сила на решението.
По исковете за издръжка за минало време по чл.149 от СК: Издръжките се
претендират за период от **/******г. до датата на предявяване на исковата молба в съда –
**/**/****г. По делото е установено, че страните са в раздяла от **/**/****г., като след този
период единствената грижа за децата е поета от бащата. Същевременно обаче самият ищец
представя доказателство – Разписка от **/******г. за платена издръжка за месец октомври
****г. Доколкото основанието вписано в разписката не е оспорено от ищеца, то съдът
8
намира, че платената сума от 510 лв. следва да се приспадне от претендираната сума за
издръжки за минало време в общ размер на 921.50 лв., тъй като касае претенции заявени в
периода на издръжката за минало време. Сумата от 510 лв. е внесена в хода на настоящото
производство, след предявяването на исковете за издръжки и на основание чл.235 от ГПК
обстоятелството за направеното плащане следва да се съобрази от съда. Така сумата, която
следва да бъде заплатена от ответницата и съответно уважена от съда е в размер на 411.50
лв., като в останалата му част искането следва да се отхвърли, като погасено чрез плащане.
По разноските в производството: Ответницата дължи държавна такса върху
присъдените размери на издръжките за бъдеще време в размер на 820.08 лв., а за минало
време в размер на 25 лв., както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Претенция за присъждане направените по делото разноски е направена от двете
страни по делото. Разноски по исковете по чл.127 от СК, съдът не следва да присъжда,
същите остават за сметка на всяка от страните такива, каквито са направени, тъй като
производството представлява такова на спорна съдебна администрация, имащо охранителен
за интересите на децата характер, независимо изхода на спора. В този смисъл е Определение
№ 385 от 25.08.2015г. на ВКС по ч.гр.д. № 3423/2015г., I г.о.
Същевременно обаче ответницата дължи разноски за адвокатско възнаграждение
заплатено от ищеца по исковете за издръжки в размер на 400 лв., като са налице
доказателства за реалното плащане на възнаграждението. Сумата се дължи в този размер,
тъй като искът за минало време е отхвърлен от съда не като неоснователен, а като погасен
чрез плащане извършено след образуване на делото и разноски се дължат в пълният им
направен размер.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата Б П.
Б. с ЕГН ********** и П. П. Б. с ЕГН ********** на бащата П. Б. П. с ЕГН **********,
като определя местоживеенето на децата да е при бащата на адрес гр.Ш, ул.“П. Д.П.в“ № 25.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на децата Б и П. с майката Ю. И. И. с ЕГН
********** с адрес с. Е, общ. Н п, ул.“а м“ № 7, както следва:
- всяка първа, трета и пета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00
часа в неделя, с преспиване при майката, а когато в петата седмица има само един почивен
ден – от 10.00 часа до 17.00 часа в този ден;
- 30 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, като страните
следва да определят тези дни до 1 юни на текущата година, а при липса на уговорка между
тях режима се провежда, както следва: от 11.00 часа на 15 юли до 17.00 часа на 30 юли с
преспиване, както и от 11.00 часа на 15 август до 17.00 часа на 30 август, с преспиване;
9
- всяка четна година - от 10.00 часа на 24 декември до 17.00 часа на 26 декември, с
преспиване при майката; от 10.00 часа на първи януари до 17.00 часа на втори януари, с
преспиване при майката; през време на Великденските празници от 18.00 часа на Велики
Четвъртък до 17.00 часа на Велика Събота, с преспиване в дома на майката;
- всяка нечетна година - от 10.00 часа на 26 декември до 17.00 часа на 28 декември, с
преспиване; от 10.00 часа на 31 декември до 17 часа на първи януари, с преспиване; на
Великденските празници - от 10.00 ч. на Велика Събота до 17.00 часа на Светли Понеделник,
с преспиване;
- всяка втора половина от зимната и пролетната ваканции на децата, извън
определения режим за Коледните, Новогодишните празници и Великденски празници;
- по три часа на рождения ден на децата 14 юни и 18 октомври и по три часа на
рождения ден на майката – 12 януари;
ОСЪЖДА Ю. И. И. с ЕГН ********** на основание чл.149 от СК да заплати в полза
на децата Б П. Б. с ЕГН ********** и П. П. Б. с ЕГН ********** сума в общ размер на
411.50 лв. (четиристотин и единадесет лева и петдесет стотинки), представляващи
месечни издръжки за минало време за периода от **/******г. до **/**/****г., като отхвърля
иска в останалата му част до пълния му предявен размер от 921.50 лв., като погасен чрез
плащане.
ОСЪЖДА Ю. И. И. с ЕГН ********** на основание чл.143 от СК да заплаща на
детето Б П. Б. с ЕГН ********** месечна издръжка за бъдеще време в размер на 300 лв.
(триста лева), а на детето П. П. Б. с ЕГН ********** месечна издръжка за бъдеще време в
размер на 270 лв.(двеста и седемдесет лева), платими по банков път чрез банкова сметка
BG******************* с титуляр бащата П. Б. П. с ЕГН **********, находяща се в
„О***********“ ЕАД с падеж първо число на месеца, за който се дължат издръжките,
считано от датата на влизане в сила на съдебното решение до настъпване на причини за
тяхното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.
ОСЪЖДА Ю. И. И. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ШРС сумата от 845.80лв. (осемстотин четиридесет и пет лева и
осемдесет стотинки), представляваща държавна такса върху присъдените размери на
издръжките, както и 5 (пет) лева държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Ю. И. И. с ЕГН ********** да заплати на П. Б. П. с ЕГН **********
сумата от 400 лв.(четиристотин лева), представляваща направени от ищеца разноски за
заплатена адвокатско възнаграждение по исковете за издръжки.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му на
присъдените издръжки, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
10
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
11