Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 12.11.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
Гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА БОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН СТАНЧЕВ
като разгледа докладваното от
съдия Чеуз ч.гр.д. № 10 048 по описа на съда за 2020 г., констатира следното:
Производството е по реда на чл. 436 вр.
чл. 435 ал.2 т.7 от ГПК.
Образувано е по жалба на К.Г.Б. чрез адв. В.Т.срещу
действие на частен съдебен изпълнител рег. № 790 – Р.М.на Камарата на ЧСИ по
изп.д. № 756/2020, изразяващо се в постановление за разноски за адвокатско
възнаграждение и такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Твърди се, че разноските са
недължими доколкото задължението е погасено чрез плащане преди образуване на
изпълнителното производство, нередовност на изпълнителното производство и липса
на предприети действия по принудително изпълнение.
В срока по чл. 436, ал.3 ГПК не е постъпило
писмено възражение от взискателя.
Частният съдебен изпълнител е депозирал мотиви, според които
жалбата е неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Изпълнително дело № 756/2020 г. по описа на ЧСИ рег. № 790 – Р.М.,
на Камарата на ЧСИ е образувано по молба на Х.А.П.чрез адв. С.А., с приложен
към молбата договор за правна защита и съдействие, въз основа на изпълнителен
лист от 01.06.2020 г. на СГС, І-19 състав по гр.д. 11 372/2016 г., по
който жалбоподателката е осъдена да заплати на взискателя сумата от 10 590 лв.
– разноски в съдебно производство за три инстанции.
Взискателят е подал молба за събиране на горната сума, в която е
посочен изпълнителен способ – запор върху банкови сметки респ. запор върху
трудово възнаграждение. В молбата се съдържа искане за събиране и на адвокатско
възнаграждение за изпълнителното производство. В договора за правна защита и
съдействие е посочена сума в размер на 550 лв. с отбелязване, че същата е
заплатена в брой в деня на подписване на договора /02.06.2020 г./.
На 02.06.2020 г. съдебният изпълнител е изпратил на длъжника
покана за доброволно изпълнение, получена от длъжника на 08.06.2020 г., видно
от стореното отбелязване върху същата /стр.17 в изп. дело/.
На 19.06.2020 г. е постъпила молба от К.Б. с искане да се измени
постановлението за разноски по делото, обективирано в поканата за доброволно
изпълнение. Към молбата е приложено потвърждение за плащане от 03.06.2020 г.,
от което се установява, че на сочената дата, трето лице – „С.-**“ ЕООД е
извършило плащане в полза на взискателя по изпълнителното дело за сумата от
10 590 лв. с основание за плащане задължение по дело 11372/16 г. на СГС,
дело 4999/2018 г. – САС, дело 3334/2019 г. – ВКС.
На 27.06.2020 г. ЧСИ е издал постановление, с което е редуцирал
приетият адвокатски хонорар от 550 лв. на 100 лв. респ. таксата по чл. 26 от
ТТР към ЗЧСИ от сумата 1 114, 07 лв. на 1 033, 68 лв.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав приема, че
жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
В разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК са
посочени изрично подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния
изпълнител. В случая се касае за разноски, а този въпрос се поставя във всяко
съдебно производство, предвид уредбата на материята в общите правила на ГПК.
Предмет
на жалбата е дължимостта на разноски в изпълнителното производство за
адвокатско възнаграждение на взискателя респ. таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Видно
от данните по делото изпълнителното производство е инициирано на 02.06.2020 г.
Плащане, досежно сумата по изпълнителния лист е реализирано от трето лице в
полза на взискателя на 03.06.2020 г. При тази фактическа обстановка следва да
се има предвид, че разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка
на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл. 433 ГПК, но не и поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство – чл. 79 ГПК. Плащането е направено след започване на
изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след
предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител.
Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител, длъжникът
дължи всички такси, дори и когато изпълни в срока за доброволно изпълнение –
дължи платените от взискателя авансови такси; разноските за извършените
необходими действия по изпълнителното дело; разноските на взискателя за
процесуално представителство и окончателната такса по чл. 26 от Тарифата за
таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. По общото
правило на чл. 79, ал.1 ГПК, таксата върху събраните суми за изпълнение на
парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители винаги е за сметка на длъжника / в този смисъл решение
266/19.12.2013 г. по гр.д.1427/2012 г. на Четвърто ГО на ВКС, решение
640/04.10.2010 г. по гр.д. 920/2009 г. на Четвърто ГО на ВКС/. С оглед данните
по делото, че плащането на вземането, обективирано в изпълнителния лист, е
извършено след образуване на изпълнителното производство пред ЧСИ, възражението
на настоящата жалбоподателка за недължимост на разноски по изпълнителното дело
не могат да бъдат възприети от настоящия съдебен състав.
С
последващото, частната жалба, постановление от 27.06.2020 г. и по повод заявено
възражение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК, ЧСИ е редуцирал сумата за
адвокатско възнаграждение на взискателя до минималния размер, предвиден в
Наредба 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, в релевантната й
редакция, дължим само за образуване на изпълнителното дело, респ. таксата по т.
26 от ТТР към ЗЧСИ, поради което жалбата
като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 9529/24.06.2020 г.
по описа на ЧСИ 790 – Р.М., депозирана от К.Г.Б., ЕГН **********,***. – адв. В.Т.по
изп. дело 756/2020 г. по описа на ЧСИ 790 – Р.М.като неоснователна.
Решението е окончателно с оглед чл. 437 ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.