М
О Т И В И:
С присъда № 115 от 21.05.2015 г.,
постановена по н.о.х.д.№ 1087/2014 г., Бургаският окръжен съд признал
подсъдимия В.Ж.Д. с ЕГН ********** за виновен за престъпление по чл.343, ал.4 вр. ал.3, предл.трето, б.“б“ предл.първо вр. чл.342, ал.1 НК, извършено
на 20.11.2012 г. на ПП I-6, посока гр.Бургас, между разклона за с.Миролюбово и
разклона за гр.Българово, като го осъдил на лишаване от свобода за срок от три
години и шест месеца, при първоначален „общ“ режим за изтърпяване на
наказанието в затворническо общежитие от открит тип, и го лишил от правото да
управлява моторно превозно средство за срок от четири години. С присъдата
подсъдимият Д. бил оправдан по повдигнатото му обвинение за нарушаване на
правилата за движение по чл.38, ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл.85 ППЗДвП.
С решение № 186 от 15.01.2016 г. по
в.н.о.х.д.№ 204/2015 г. Бургаският апелативен съд на основание чл.335, ал.1,
т.1 вр. чл.348, ал.3, т.1 вр.
чл.334, т.1 НПК отменил посочената присъда, с изключение на частта й, с която
подсъдимият Д. бил оправдан по обвинението за допуснати нарушения на правилата
за движение по чл.38, ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл.85 ППЗДвП,
и върнал делото за ново разглеждане в отменените части на присъдата на
прокурора от стадия на досъдебното производство.
След връщането на делото прокурорът
изготвил нов обвинителен акт, по който било образувано н.о.х.д.№ 223/2016 г. по
описа на Бургаския окръжен съд. Съдията-докладчик приел, че прокурорският акт
не е изготвен в съответствие с изискванията на чл.246 НПК и задължителните
указания, дадени с ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС и с разпореждане № 64 от
25.03.2016 г. на основание чл.249, ал.1 вр. чл.248,
ал.2, т.3 НПК прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за
отстраняване на допуснатото нарушение на процесуалните правила. Разпореждането
било потвърдено с определение № 29 от 4.05.2016 г. по в.ч.н.д.№ 89/2016 г. по
описа на Апелативен съд- Бургас.
Последвало изготвяне на трети
обвинителен акт, по който е образувано настоящото производство. Обвинителният
акт е срещу В.Ж.Д. с обвинение за това, че на 20.11.2012 г. около 16:20 часа на
ПП I-6, посока
гр.Бургас, между разклона Миролюбово и разклон Българово, км 481+1, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег.№ В****КК, нарушил правилата за движение –
чл.38, ал.3 ЗДвП, чл.63, ал.2, т.1 и чл.77, ал.1 ППЗДвП,
и по непредпазливост причинил смъртта на Д.К.Х. с ЕГН **********, настъпила на
1.03.2013 г.*** в резултат на получените травми от ПТП на 20.11.2012 г., и
средна телесна повреда на повече от едно лице – на Е.Д.Д.
с ЕГН **********, Т.Р.М. с ЕГН ********** и М.С.Н. с ЕГН ********** –
престъпление по чл.343, ал.4 вр. ал.3, предл.3, б.“б“ предл.1 вр. чл.342, ал.1 ЗДвП.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
обвинението. Пледира за налагане на наказание лишаване от свобода в размер
около минималния, което да бъде изтърпяно ефективно, както и за лишаване на
подсъдимия от правото да управлява моторно превозно средство.
Повереникът на частния
обвинител М.Н. – адв.Кънев, поддържа предложената от
прокурора правна квалификация на деянието на подсъдимия и се присъединява към
становището на държавното обвинение относно вида и размера на наказанията,
които следва да бъдат наложени на подсъдимия.
Повереникът на частните
обвинители Н.Ц. и Ц.Ц. – адв.Ангелов,
поддържа повдигнатото с обвинителния акт обвинение на подсъдимия Д.. Претендира
налагане на наказание лишаване от свобода над минимално предвидения размер,
което да бъде изтърпяно ефективно, както и налагане на наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство за срок не по-малък от пет години,
предвид настъпилия тежък вредоносен резултат.
Защитниците на подсъдимия – адв.Василева и адв.Недков,
приемат за недоказано по безспорен начин подсъдимият да е извършвал маневра
завиване в обратна посока, нито пък да е допуснал нарушение на правилата на
движение по чл.63,
ал.2, т.1 и чл.77 от ППЗДвП. Защитниците оспорват
наличието на пряка причинно-следствена връзка между извършеното действие или
бездействие на подсъдимия и настъпилата смърт на пострадалата Д.Х.. Молят съда
да постанови оправдателна присъда, а при условията на алтернативност
– да наложи наказание лишаване от свобода при условията на чл.55 НК, чието
изпълнение да бъде отложено на основание чл.66 НК.
Подсъдимият Д. моли да му бъде наложено
наказание съобразно вината му, в случай че наличието на такава бъде установено.
След поотделната
и съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 20.11.2012 г. следобед М.Н., Т.М., Е.Д.
и Д.Х. тръгнали с лек автомобил „Рено Клио“ с рег.№ А
*** КВ от с.Д. за гр.Бургас. Автомобилът бил управляван от свидетеля Н., до
него на предна дясна седалка пътувала Д.Х., на задната седалка зад водача била свид.Е.Д., а зад Д.Х. пътувала свид.
Т.М.. Водачът и Д.Х. били с поставени обезопасителни колани.
След като преминал през гр.Айтос,
лекият автомобил „Рено Клио“ продължил по път I-6 София-Бургас и около 16:20 часа достигнал до
Т-образното кръстовище с път III-6009 за
с.Миролюбово, който бил от лявата страна по посока на движение за гр.Бургас.
След кръстовището пътното платно било с три ленти за движение – две ленти в
посока гр.Бургас, разделени с единична прекъсната линия и една лента за
движение в обратна посока, разделена от другите две с единична непрекъсната
линия. Пътната настилка била асфалтова, без неравности, суха, а времето -
облачно.
На 1,375 км от кръстовището за
с.Миролюбово се намирало пътно кръстовище с общински път за гр. Българово. В
този участък от път I-6 София-Бургас имало
две отбивки (разширения на пътното платно) от дясната му страна в посока гр.Бургас, като
първата била непосредствено след разклона за с.Миролюбово. Във втората отбивка, отделена от дясната лента за движение с
непрекъсната линия, бил спрял лек автомобил „Рено Меган“
с рег. № В **** КК, с водач подсъдимия В.Д.. Същият пътувал сам в колата от
гр.Казанлък за гр.Варна. Автомобилът стоял приблизително успоредно на оста на пътя,
като предната му част била в посока гр.Бургас. Подсъдимият имал намерение да
обърне движението на автомобила обратно към гр.Айтос, тъй като пропуснал отбивка, която да го изведе на по-краткия път за гр.Варна. С
това намерение л.а.“Рено Меган“ потеглил от отбивката и навлязъл в платното за движение, като преди да
започне маневрата завиване в обратна посока, водачът не подал светлинен сигнал.
В същото време л.а. „Рено Клио“ бил подминал кръстовището за с.Миролюбово и се движел
в дясната лента в посока гр.Бургас със скорост около 97.60 км/ч. В момента на
навлизане на л.а. „Рено Меган“ в пътното платно
разстоянието между двата автомобила било 51,14 м. Свид.М.Н.
незабавно насочил управлявания от него автомобил към лявата лента за движение и
предприел спиране, но не успял да предотврати сблъсъка. Мястото на началния
контакт между автомобилите по ширината на пътното платно било в интервала от
2,50 м до 4,12 метра вдясно от непрекъснатата разделителна линия между пътните
ленти към гр.Бургас и към гр.Айтос. В момента на удара надлъжната ос на л.а.
„Рено Клио“ е била приблизително успоредна на оста на
пътя, а надлъжната ос на л.а. „Рено Меган“ -
приблизително перпендикулярна на оста на пътя. За л.а. „Рено Клио“ ударът бил челен, а за „Рено Меган“
ударът бил страничен в областта на предна лява врата и на 1/3 от задната лява
врата.
На местопроизшествието спряла линейка,
в която били свид.М.С. - мл.полицейски инспектор при
РУП-Айтос, негов колега, дежурен лекар от ЦСМП-Айтос и психичноболно
лице от с.Тополица, което трябвало да бъде отведено за лечение в ЦПЗ „Проф.Д-р Иван Темков“-Бургас. Лекарят
преценил, че пътничката на предна дясна седалка в л.а. „Рено Клио“ е в най-тежко състояние, затова Д.Х. веднага била
качена с носилка в линейката и откарана в МБАЛ-Бургас. Свид.М.С.
се обадил на тел.112 и съобщил за настъпилото пътнотранспортно произшествие.
Той и колегата му запазили местопроизшествието до пристигането на служители от
„Пътна полиция“-Бургас. На мястото пристигнали и два екипа за спешна медицинска
помощ от гр.Бургас, както и двама служители при група „Спасителни оперативни
дейности“ към ПБЗН, единият от които бил свид.И.С.. За
да бъде изваден подсъдимия от л.а. „Рено Меган“ се
наложило предната лява врата на автомобила да бъде срязана с хидравлична
ножица. Последвало откарване на подсъдимия и свидетелите М.Н., Е.Д. ***.
В Спешно отделение на МБАЛ-Бургас била
взета кръв от водачите на двете превозни средства за химическо изследване.
Видно от заключенията на химическите експертизи, в изследваните проби кръв,
взети от подсъдимия и от свид.Н. не се доказало наличие
на алкохол (л.57 и л.62 от ДП).
В здравното заведение било установено,
че свидетелят М.Н. е получил контузия на гръдния кош с тотален пневмоторакс в ляво с подкожен емфизем,
контузия на главата и контузия на дясно коляно с хематом. Гръдната травма
наложила извършването на торакоцинтеза (плеврална пункция). На 27.11.2012 г. М.Н. бил изписан от
болницата. Според заключението на съдебномедицинска експертиза № 35-А/2013 г.
гръдната травма се квалифицира като разстройство на здравето, временно опасно
за живота, а останалите травми – като временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Уврежданията били в резултат от съприкосновение на тялото с
предмети вътре в автомобила при внезапното му привеждане от движение в покой
при ПТП (л.66-67 от ДП).
Пътничката на задната седалка в л.а. „Рено
Клио“ Т.М. получила счупване на десен ацетабулум (ставната ямка на
таза, в която влиза главата на бедрената кост), разкъсно
контузни рани по лицето и лява подбедрица.
Пострадалата била приета за лечение в I Хирургично
отделение на МБАЛ Бургас, където на 24.11.2012 г. й била извършена под местна
анестезия безкръвна репозиция. Т.М. категорично
отказала оперативно лечение, поради което била изписана от болницата на
27.11.2012 г. Според заключението на съдебномедицинска експертиза № 35-В/2013
счупването на ацетабулума довело до трайно
затруднение движението на десния крак на пострадалата за срок от около 12
месеца при обичаен ход на оздравителния процес. В съдебно заседание вещото лице
д-р Парасков разясни, че този продължителен срок на
оздравителния процес се дължи на обстоятелството, че при отказ от провеждане на
оперативно лечение, счупването се възстановява по естествен ход. Останалите
увреждания се квалифицирали като временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Уврежданията били в резултат от съприкосновение на тялото с предмети
вътре в автомобила при внезапното му привеждане от движение в покой при ПТП
(л.77-78 от ДП).
Свидетелката Т.М. изпитвала болки и в
дясната колянна става, което наложило извършване на
допълнителни изследвания през следващите месеци. От заключението на
допълнителната съдебно-медицинска експертиза № 35-В/2014 г. се установява, че
пострадалата не е получила скъсване на ставните връзки на коляното (каквото е
било първоначалното предположение на лекуващия лекар), а износване на хрущяла
на ставата . Според вещото лице не може да се докаже причинна връзка с
настъпилото ПТП, тъй като с напредване на възрастта, ставните хрущяли се
износват (л.225-226 от ДП).
Свидетелката Е.Д. получила счупване на
лява лакътна кост, счупване на двете кости на дясната
предлакътница и счупване на лява бедрена кост. На
23.11.2012 г. било проведено оперативно лечение на лявото бедро, с поставяне на
метална остеосинтеза. Всяка една от посочените фрактури
довела до трайно затруднение движението на крайниците, като в заключението на
съдебномедицинска експертиза № 35-С/2013 е упоменат съответният срок: 5-6
месеца за движението на дясната ръка, 3-5 месеца за лявата ръка и 6-8 месеца за
левия крак при обичаен ход на оздравителния процес (л.80-81 от ДП). И при тази
пострадала уврежданията били в резултат от съприкосновение с предмети вътре в
автомобила при внезапното му привеждане от движение в покой при ПТП. При
пътнотранспортното произшествие Д.К.Х., която била на предна дясна седалка в
лекия автомобил „Рено Клио“ получила: гръдна травма
със счупване на гръдната кост и ребра – фрактура на 1 до 10 ребра в ляво и
фрактура на 1 до 8 ребра в дясно; коремна травма с разкъсване на слезката, перфорация на йеюнума
(тънко черво, наричащо се празно черво), тотален перитонит, кръв в корема, ретроперитониален хематом; травма на гръбначния стълб с компресионно счупване на първи лумбален
прешлен и счупване страничните израстъци на втори и трети лумбални
прешлени. Според заключението на съдебномедицинска експертиза № 35/2013 г.
получените травматични увреждания били в резултат от съприкосновение на тялото
с предмети вътре в автомобила при ПТП. Гръдната травма, както и развилия се
тотален перитонит от разкъсването на тънкото черво се квалифицират като
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Руптурата
на слезката е довела до загуба на слезката.
Компресионното счупване на първи лумбален
прешлен се квалифицира като трайно затруднение движението на снагата за срок от
около 10-11 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, а счупените
странични израстъци на втори и трети лумбални
прешлени – като трайно затруднение движението на снагата за срок от около 2-3
месеца (л.72-75 от ДП).
След извършване на четири оперативни
интервенции и стабилизиране на състоянието на пострадалата Х., на 21.01.2013 г.
тя била изписана от ОАИЛ при МБАЛ-Бургас. Пострадалата не е имала възможност за
самостоятелни движения в изправено положение, поради което от 22.01.2013 г. до
1.02.2013 г. тя била настанена в отделение по физикална
рехабилитационна медицина при МБАЛ-Бургас за
провеждане на процедури във връзка с травмата на първи лумбален
прешлен. Проведеният курс по рехабилитация довел до вертикализация
на тялото и придвижване с помощта на проходилка.
На 8.02.2013 г. пострадалата Х.била
хоспитализирана в отделение по съдова хирургия при МБАЛ-Бургас по повод болка и
оток в ляв долен крайник. Чрез ехографско изследване
била поставена диагноза дълбока венозна тромбоза на лявата илеофеморална
вена. След проведено консервативно лечение, на 18.02.2013 г. пострадалата била
изписана от болницата.
Два дена по-късно - на 20.02.2013 г. Д.Х.
постъпила в Хематологично отделение при МБАЛ-Бургас с
основна диагноза кървяща язва на стомаха и тежък анемичен синдром. Последвала
нова хирургическа интервенция за преустановяване на стомашното
кръвотечение. На 22.02.2013 г. била диагностицирана
дясностранна пневмония. Въпреки предприетото
адекватно лечение, състоянието на пострадалата постепенно се влошавало и на
1.03.2013 г. Д.Х. починала.
При огледа и аутопсията върху трупа на Х.
били установени некротична пневмония, реканализиран тромб в белите
дробове, увеличен обем на ляв долен крайник (обиколката му била с 4-5 см
по-голяма). Вещото лице д-р Янков посочва, че в левия долен крайник е имало
дълбока венозна тромбоза с изстрелване на малки парченца тромби, които засядали
в белите дробове. Те са довели до развитието на некротичната
пневмония, която е непосредствена причина за смъртта. Вещото лице разяснява, че
причината за образуването на дълбоката венозна тромбоза е продължителното
залежаване на пострадалата във връзка със състоянието й (спр.
заключение на съдебномедицинска експертиза № 52/2013 г.- л.109-111 от ДП).
В същия смисъл е и заключението на
съдебномедицинска експертиза № 315/2014 г., която засяга въпроса дали
полученото от пострадалата Х. навяхване на левия глезен през месец май 2012 г.
е довело до заболяване, което да е в причинна връзка с настъпилата на 1.03.2013
г. смърт на пострадалата. Вещото лице е категорично в заключението си, че
навяхвания и артрози не могат да доведат до
образуване на тромби (л.228-230 от ДП).
На досъдебното производство е назначена
тройна съдебно-медицинска експертиза, която да отговори на въпроса дали
настъпилата смърт на Д.Х. се намира в причинно-следствена връзка с нанесените й
телесни повреди при пътнотранспортното произшествие на 20.11.2012 г. Вещите
лица д-р
Янков, д-р Стоева и д-р Мигаров посочват, че
продължителното залежаване, както и промените в различните кръвни и биохимични
показатели във връзка с получените от пострадалата травми при ПТП е довело до
образуване на тромб в ляв долен крайник, което е
наложило съответстващо лечение. Препаратите, прилагани за лечение на тромбоза
водят до промяна на кръвните показатели в посока на лесно кървене. В конкретния
случай приложеното лечение на тромбозата на ляв долен крайник е провокирало
кървене от стомаха, а след оперативната намеса при наличие на кървяща язва се
спират препаратите, водещи до понижаване на кръвосъсирването. Това от своя
страна е причинило нарастване на тромба в левия долен крайник, откъсване на
частици от него, които, спрели се в белите дробове, дали началото на тежък
пневмоничен процес, довел и до полиорганна недостатъчност
и последвалата смърт на пострадалата. Вещите лица заявяват, че на практика не е
възможно да се постигне винаги пълен баланс на дозите, така че да не се
проявяват страничните действия на прилаганите медикаменти. Затова те
категорично изключват допусната лекарска грешка, която да е в пряка причинна
връзка със смъртта на пострадалата. Вещите лица посочват в заключението си, че
наличието на предхождащи травми и свързаното с тях залежаване е предпоставка за
образуване на тромби в долните крайници. Затова „експертизата предполага
причинна връзка“ между настъпилата смърт на пострадалата Христова и предхождащите
травми, получени при ПТП на 20.11.2012 г. (спр.съдебномедицинска
експертиза № 491/2013 г.- л.113-116 от ДП).
В съдебно заседание вещите лица разясниха,
че причините за образуване на тромб са различни, като
посочиха една от тях, освен залежаването - когато човек е обезводнен. В
конкретния случай обаче пострадалата е получила тежки травми, залежала се е
дълго време и именно това е била причината за възникването на тромба.
Назначената в настоящото производство
повторна тройна съдебно-медицинска експертиза не предполага, а дава категоричен
отговор на въпроса относно наличието на пряка причинно-следствена връзка между
травматичните увреждания, получени от пострадалата Д.Х. при пътно-транспортното
произшествие на 20.11.2012 г. и причината за нейната смърт (л.210-218). В
съдебно заседание вещите лица д-р Вилиам Доков, д-р Емилия Каишева и д-р Диана Господинова разясниха, че тромбемболията не е неизбежно, а едно от честите усложнения
не само на травми, но дори и на пролежаване на пациент, независимо от
причината. В конкретния случай получената от пострадалата съчетана травма на
тялото (изразяваща се в гръдна травма, коремна травма и травма на поясния отдел на гръбначния стълб) наложила неколкократни оперативни интервенции и довела до
продължително залежаване. Към това се добавил и друг фактор – загубата на слезката, която по принцип променя състава на кръвта и
липсата й създава проблеми с кръвосъсирването. Именно тези предпоставки довели
до развитието на дълбоката венозна тромбоза. Последната от своя страна довела
до тромбемболизъм в белите дробове, вследствие на
който се развила некротичната пневмония – непосредствената
причина за смъртта на пострадалата Х..
По делото са приложени заключенията на
следните експертизи: автотехническа експертиза от
инж. Димитър Топалов (л.86-106 от ДП), автотехническа
експертиза, извършена от инж. Павел Янев (л.349-362 от н.о.х.д.№ 1087/2014 г.),
повторна тройна автотехническа експертиза, извършена
от проф.Михаил
Серафимов, инж. Емил Иванов и инж. Людмил Милков (л.191-205 от настоящото
производство) и допълнителна тройна автотехническа
експертиза (л.328-335). Съдът даде вяра на заключението на последната
експертиза, тъй като направените изводи са изведени въз основа на целия доказателствен материал и отчетеното за първи път
обстоятелство, че в участъка, където е настъпило пътнотранспортното
произшествие е имало наклон на пътното платно – 0,8/100. А посоченото
обстоятелство е от значение за определяне скоростите на автомобилите, дължината
на опасната зона за спиране на л.а. „Рено Клио“,
параметрите на движение на л.а. „Рено Меган“, отстоянието на л.а. „Рено Клио“
от мястото на удара, възможността за водачите да избегнат удара. Впрочем, между
заключенията на всички експертизи няма противоречие относно причините за
настъпване на пътнотранспортното произшествие.
Според заключението на допълнителната
тройна автотехническа експертиза л.а. „Рено Клио“ се е намирал на около 59.55 метра от мястото на удара
в момента на навлизането на л.а. „Рено Меган“ в
пътното платно. Това разстояние било по-малко от дължината на опасната зона за
спиране на автомобила – 99.98 метра (при определената скорост от 97.60 км/ч),
поради което за водача на л.а. „Рено Клио“ било
технически невъзможно да предотврати удара между двете превозни средства.
В протоколите за оглед на
местопроизшествие и допълнителен оглед на л.а. „Рено Меган“
е отразено, че цялата лява страна на автомобила била деформирана (л.15 от ДП),
бил констатиран удар от ляво на дясно, концентриран в областта на долната част
на колоната между двете врати, като по дълбочина ударът бил 45 см по левия праг
към купето (л.50 от ДП). Деформациите по автомобила, както и деформациите по
л.а. „Рено Клио“ и оставените от него спирачни следи
по пътната настилка преди удара, са дали основание на вещите лица да приемат,
че в момента на удара л.а. „Рено Меган“ е бил
приблизително перпендикулярно на пътя, като предната му част се е намирала в
лявата лента за движение към гр.Бургас. При така установеното положение на
автомобила, съдът прие за недостоверни обясненията на подсъдимия, че е искал да
продължи движението на колата по пътя към гр.Бургас. В тази насока е и
обстоятелството, че подсъдимият е пътувал за гр.Варна и е неправдо-подобно
той да е търсел отбивка, за да излезе на магистралата
за гр.Бургас. По тези съображения съдът прие, че подсъдимият е предприел
маневра завиване в обратна посока, при което е отнел предимството на правомерно
движещия се попътно от лявата му страна л.а. „Рено Клио“.
При това той започнал маневрата, без да подаде светлинен сигнал и при забрана
за извършването й – наличие на единична непрекъсната линия, разделяща пътните
ленти за двете посоки.
В съдебно заседание вещите лица проф. Серафимов, инж. Иванов
и инж. Милков обясниха
положението на л.а.“Рено Меган“ в момента на удара с
две възможности - предприет обратен завой или намерение за продължаване по пътя
за гр.Бургас, но не в дясната лента, а с насочване на автомобила към лявата
лента за движение. В тази връзка, позовавайки се на показанията на свид.Т.М., че л.а. „Рено Клио“ е
изпреварвал товарен автомобил, вещите лица изчислили, че когато изпреварването
е завършило и л.а. „Рено Клио“ се е прибрал в дясната
лента на разстояние 10 м пред ТИР-а, той се е намирал на разстояние 169.13 м
преди мястото на удара. Посоченото обстоятелство с нищо не променяло направените
заключения в допълнителната тройна автотехническа
експертиза, но обяснявало защо водачът на л.а „Рено Меган“
не е реагирал адекватно на приближаващия се л.а. „Рено Клио“.
Товарният автомобил бил значително по-висок от л.а. „Рено Клио“
и е могъл продължително време да го закрива. Вещите лица предполагат, че до
момента, в който подсъдимият все още не е имал видимост към л.а. „Рено Клио“, той преценил, че безопасно може да мине пред
товарния автомобил и насочил погледа си към пътната лента, в която трябвало да
отиде. Ако намерението на подсъдимия било да извърши обратен завой, л.а. „Рено Меган“ е имал възможност да премине пред товарния автомобил
и да навлезе в насрещната лента, без да застави водача на ТИР-а да предприеме
спиране. Ако пък намерението му било да продължи по пътя за гр.Бургас, подсъдимият
насочил автомобила към лявата пътна лента, защото преценил, че ако навлезе в
дясната лента, товарният автомобил ще го застигне.
Съдът намира, че този изграден от вещите
лица вероятен механизъм на произшествието не оневинява подсъдимия. В зоната на
произшествието е имало две ленти за движение в посока гр.Бургас, като едната от
тях е позволявала изпреварване. Това означава, че подсъдимият е бил длъжен да
предвиди възможността зад товарния автомобил да се движи лек автомобил, който
да премине във втората лента за движение. Съгласно направените пресмятания от
вещите лица, подсъдимият е погледнал към ТИР-а в много ранен момент, поради
което той е трябвало отново да насочи вниманието си в тази посока, за да се
убеди, че пътната обстановка не се е променила.
По-важното е друго. За да направят горните
изчисления, вещите лица приели, че л.а. „Рено Клио“ е
започнал изпреварването на камиона от кръстовището за с.Миролюбово.
Доказателства в тази насока обаче не са събрани. Според показанията на свид.М.Н. ТИР-ът бил спрял на
кръстовището, изчаквайки движещите се автомобили от гр.Бургас към гр.Айтос, за
да завие наляво за с.Миролюбово. Свид.Т.М. твърди, че
около 100 м след разклона за с.Миролюбово се движел камион, който свид.Н. започнал да изпреварва (л.96 гърба). Тези показания
на свидетелката не са достоверни, защото вещите лица заявиха, че от това
разстояние технически не е било възможно л.а. „Рено Клио“
да се прибере в дясната лента, откъдето започвали спирачните му следи. Подсъдимият
Д. обяснява, че предприел мерки за включване в движението, когато останали два
автомобила в самото начало на пътя, на разстояние около 200 м от л.а. „Рено Меган“. Според вещите лица при твърдение, че подсъдимият е
възприел два автомобила от посоченото разстояние, не може да се разглежда
възможността за изпреварване на камион. Тогава водачът на л.а. „Рено Меган“ е бил длъжен да се съобрази с наличието на л.а.
„Рено Клио“ като потенциална опасност.
При тези доказателства съдът намира, че
в случая не е имало движещ се в дясната пътна лента ТИР, който да е ограничил
видимостта на подсъдимия към л.а. „Рено Клио“. Като
съобрази категоричното становище на вещите лица, че положението на л.а. „Рено Меган“ в момента на удара не е съответствало на намерение
на водача да продължи пътя към гр.Бургас в дясната лента и като взе предвид
посоченото по-горе обстоятелство, че подсъдимият е пътувал за гр.Варна, поради
което търсената от него отбивка не е била за
гр.Бургас, съдът прие, че същият е предприел маневра завиване в обратна посока.
Съгласно заключението на допълнителната
тройна автотехническа експертиза, в момента на
навлизане на л.а. „Рено Меган“ в пътното платно л.а.
„Рено Клио“ се е намирал на разстояние около 51.14 м
от него. От това разстояние подсъдимият е можел да прецени, че с навлизането си
ще създаде опасна ситуация на пътното платно и е следвало да изчака преми-наването на л.а. „Рено Клио“,
с което е щял да избегне произшествието.
Съдът прие, че водачът на л.а. „Рено Клио“ не е имал неправомерно поведение, което да е довело
до съпричиняване на общественоопасните
последици. Действително скоростта, с която се е движел управлявания от свид.М.Н. автомобил - около 97.60 км/ч, е била неразрешена,
тъй като съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП максимално допустимата скорост извън
населени места е 90 км/ч. Допуснатото от свидетеля нарушение на правилата за
движение обаче не е в пряка причинно-следствена връзка с вредоносните
последици. Видно от заключението на допълнителната тройна автотехническа
експертиза, при скорост 90 км/ч дължината на опасната зона за спиране на л.а.
„Рено Клио“ е щяла да бъде 87.82 метра. Това
разстояние значително надвишава отстоянието на
автомобила от мястото на удара в момента на навлизането на л.а. „Рено Меган“ от отбивката в пътното
платно – 59.55 м, поради което дори и при движение на автомобила с разрешена
скорост, свид.Н. не е имал техническа възможност да
избегне удара чрез спиране. В случая не е имало и никакви обстоятелства, които
да са задължавали свидетеля да избере по-ниска скорост на движение в изпълнение
на задължението си по чл.20, ал.2 ЗДвП. Освен това, водачът на л.а. „Рено Клио“ не е могъл да предполага, че в този пътен участък,
при наличие на единична непрекъсната линия, ще бъде извършена маневра завиване
в обратна посока.
По делото е установено, че по време на
пътуването свидетелите Е.Д. и Т.М. не били поставили предпазни колани. По този
начин те нарушили правилото, регламентирано в чл.137а, ал.1 ЗДвП. Допуснатото
нарушение няма отношение към механизма на пътно-транспортното произшествие и
причините за настъпването му. Липсата на предпазен колан на свид.М.
не е от значение и за степента на телесните увреждания и смъртта на
пострадалата Х.. В съдебно заседание вещото лице д-р Парасков
разясни, че при удара свид.М., пътуваща на задната
седалка на л.а. „Рено Клио“, ще политне напред, при
което е възможно тя да причини повреди по предната дясна седалка, но не и
телесна повреда на пътничката на предната седалка. Според вещото лице нито
фрактурата на първи лумбален прешлен и страничните
израстъци на други два прешлена, нито разкъсването на слезката,
счупването на гръдната кост или фрактурите на ребрата на пострадалата Х. могат
да бъдат получени при натиск отзад. Травматичните увреждания били предимно в
лявата половина на тялото на Д.Х., което налага извод за наличие на
съприкосновение на тази част на тялото с предмети вътре в автомобила. Вещото
лице не изключва вероятността при удара между двата автомобила свид.М. да е упражнила натиск върху предната седалка и да я
счупила, което да е причинило придвижване на тялото на Х. напред и
съприкосновение с таблото или други части на автомобила. Настоящият съдебен
състав отхвърли тази възможност, тъй като по делото липсват доказателства
предната дясна седалка да е била повредена или счупена. От приложения по
досъдебното производство фотоалбум е видно, че седалката е била преместена
напред (л.21, гърба и л.22), но не е установено кога и от кого е била
придвижена в това положение. Затова в случая не може да се приеме за доказано,
че липсата на поставен предпазен колан от свид.М. е
обстоятелство, допринесло за причиняването на телесните увреждания, респ.
смъртта на пострадалата Д. Х..
Относно телесните увреждания на свид.Е.Д. и Т.М. вещото лице д-р Парасков
заяви, че не е възможно да се определи механизмът на получаването им при
свободното движение на свидетелките в автомобила. При поставени обезопасителни колани обаче получените травми са щели да
бъдат много по-леки (л.309).
С оглед на изложеното, съдът прие, че
с деянието
си подсъдимият В.Д. е осъществил от обективна и субективна страна елементите на
състава на престъплението по чл.343, ал.4 вр. ал.3
б.“б“ предл.1 вр. чл.342,
ал.1 НК. На 20.11.2012 г. при управление на лек автомобил „Рено Меган“ с рег.№ В **** КК по главен път I-6 посока гр.Бургас, между разклона за с.Миролюбово
и разклона за гр.Българово, подсъдимият
нарушил правилата за движение – чл.38, ал.3 ЗДвП, чл.63, ал.2, т.1 и чл.77,
ал.1 ППЗДвП. Д. използвал разширението на пътното
платно, за да извърши маневра завиване в обратна посока, като в нарушение на
чл.38, ал.3 ЗДвП не пропуснал попътно движещия се от лявата му страна л.а.
„Рено Клио“. Наред с това подсъдимият предприел
маневрата при съществуваща забрана за извършването й (наличие на единична
непрекъсната линия, разделяща пътните ленти за двете посоки) и без да подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане
сигнал, с което нарушил разпоредбата на чл.77, ал.1 от ППЗДвП.
Забраната за маневрата произтича от правилото на чл.63, ал.2, т.1 ППЗДвП, съгласно което на пътните превозни средства е
забранено да пресичат единичната непрекъсната линия.
Нарушавайки посочените правила за
движение, подсъдимият причинил смъртта на Д.К.Х., настъпила на 1.03.2013 г. в
резултат на травмите, получени при пътнотранспортното произшествие, както и
средна телесна повреда на три лица – М.С.Н. (гръдна травма, довела до
разстройство на здравето, временно опасно за живота), Т.Р.М. (счупване на десен
ацетабулум, довело до трайно затруднение на
движението на десния крак) и Е.Д.Д. (счупване на
дясна предлакътница, довело до трайно затруднение на
движението на дясната ръка; счупване на лявата лакътна
кост, довело до трайно затруднение на движението на лявата ръка; счупване на
лява бедрена кост, довело до трайно затруднение на движението на левия крак).
От субективна страна престъплението е
осъществено при форма на вина непредпазливост във вид на небрежност.
Подсъдимият Д. не е имал представи относно възможния престъпен резултат. Като
правоспособен и дългогодишен водач на моторно превозно средство обаче той е бил
длъжен и е могъл да предвиди общественоопасните
последици и да ги предотврати.
При определяне вида и размера на
наложените наказания съдът съобрази следното:
За извършеното от подсъдимия
престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от три до десет
години (ред. ДВ, бр.92 от 2002 г.), както и лишаване от права съгласно чл.343г НК. В случая е приложима тази редакция на чл.343 НК, тъй като с оглед чл.2 НК
тя е по-благоприятна от последващата редакция (ДВ,
бр.74 от 2015 г.) и е действала към момента на извършване на деянието.
Степента на обществена опасност на осъщественото
деяние е висока. Същата се обуславя от допуснатите груби нарушения на правилата
за движение, особено нарушението на чл.38, ал.3 ЗДвП, както и от тежестта на
настъпилите общественоопасни последици. За съставомерността на деянието по чл.343, ал.4 вр. ал.3 НК е достатъчно при произшествието да е причинена
смърт на едно лице и телесна повреда на едно лице. В случая е настъпила смърт
на едно лице и средни телесни повреди на три лица (М.Н., Т.М. и Е.Д.), като на свид. Д. са били причинени три средни телесни повреди, а на
другите двама пострадали – и телесни увреждания, съставляващи леки телесни
повреди по смисъла на чл.130, ал.1 НК. Настъпилият по-тежък резултат от
необходимия за приетата правна квалификация съдът отчете като отегчаващо
обстоятелство, приемайки, че това не е в нарушение на правилото на чл.56 НК,
каквото е становището на защитата. Същевременно не може да бъде подминато
обстоятелството, че ако пострадалите М. и Д. са били с поставени предпазни
колани, то получените от тях телесни увреждания са щели да бъдат много по-леки.
От друга страна, степента на обществена
опасност на дееца е подчертано ниска. Подсъдимият е с необременено съдебно
минало, по делото няма данни Д. да е извършил други противообществени деяния.
Същият е трудово ангажиран, женен, баща на малолетно дете. Като смекчаващо
обстоятелство съдът отчете и изразеното от дееца съжаление за случилото се,
независимо от отричането на виновно поведение. Липсата на признание по
повдигнатото обвинение не може да бъде отчетено във вреда на подсъдимия, тъй
като е израз на избрания от него начин на защита.
По делото е приложена справка от сектор
КАТ-ОДП- гр.Варна, от която се установява, че подсъдимият Д. е правоспособен
водач на моторно превозно средство от 1993 г., като до датата на настъпване на
пътнотранспортното произшествие същият е бил санкциониран само веднъж за
допуснато нарушение по ЗДвП. Срещу подсъдимия е било издадено наказателно
постановление през 2004 г. за нарушение на чл.179, ал.2 ЗДвП, за което му е
била наложена глоба в размер на 200 лв. (л.162 от ДП). Съдът прие, че тази
административна санкция не следва да се отрази негативно на личността на
подсъдимия, предвид нейната давност.
Преценявайки всички посочени по-горе
обстоятелства, съдът прие, че значителен превес имат смекчаващите отговорността
обстоятелства. Те обаче не са нито многобройни, нито някое от тях има
изключителен характер, а и в случая не може да се обоснове извод, че
специалният минимум на наказанието лишаване от свобода се оказва несъразмерно
тежък. Вярно е, че при произшествието е причинена смърт само на едно лице, но
според съда броят на увредените лица и самият механизъм на настъпилото
произшествие не дават основание за приложението на чл.55 НК. Затова съдебният
състав определи наказанието при условията на чл.54 НК и наложи на подсъдимия наказание
лишаване от свобода за срок, равен на предвидения в чл.343, ал.4 вр. ал.3 НК минимум - три години, което прие за справедливо
и адекватно на конкретната степен на обществена опасност на извършеното деяние
и неговия автор. За същия срок съдът лиши подсъдимия от правото да управлява
моторно превозно средство, отчитайки данните за личността му като водач на МПС.
Всички съобразени от съда смекчаващи
обстоятелства обуславят извод, че подсъдимият ще може да се поправи без
ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Налице са всички
предпоставки за приложението на института на условното осъждане, поради което
на основание чл.66, ал.1 НК съдът отложи изпълнението на това наказание за срок
от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
Накрая, съдът
се произнесе по въпроса относно направените по делото разноски, които на
основание чл.189, ал.3 НПК постанови да бъдат заплатени от подсъдимия.
Мотивиран от
изложените съображения, съдът постанови присъдата.
Съдия: