Р Е Ш Е Н И Е
№
………..
гр. София, 07.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на осми октомври две хиляди и
осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 14625/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 151568/24.11.2016 г., предявена от П.Г.Ж., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
против З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***.
Ищцата
твърди, че на 21.05.2016 г., около 9.30 ч., в гр. Поморие, на ул. „*****“, И.И.
П., при управление на лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № ******, нарушил правилата за движение по
пътищата, и реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с движещата се по ул.
„*****“ П.Г.Ж..
По
повод на описаното ПТП било образувано ДП № 320/2016 г. по описа на РУП-гр.
Поморие, което било прекратено на основание чл. 343, ал. 2 НПК.
Ищцата твърди, че вследствие на удара е паднала на земята, изпитала е силна болка в лявата ръка и й е
причерняло. Била приета за лечение в „МБАЛ Бургас“ АД, където било установено,
че има фрактура на лакътната става. Ръката била отекла и деформирана и ищцата
не можела да я движи. Била направена операция за репозиция на фрактурата и била
поставена метална остеосинтеза. Ищцата имала болки и в гръдния кош вляво,
кръста и лявата плешка. Тези участъци били насинени и около седмица дишането на
ищеца било затруднено. През първият ден в болницата на ищцата се гадело, а
следващите дни имала световъртеж. Сънят й бил нарушен, имала спорадично
главоболие и през повечето време лежала. Ръката била гипсирана за срок от 40
дни, през което време ищцата имала нужда от чужда помощ. Появила се болка и в
слабинната област на левия крак, което й пречело да става и да ходи. Било
установено преднокоренчева увреда на L 3-4. Ищцата
твърди, че към предявяване на исковата молба, ръката й е зараснала накриво и не
може да си служи пълноценно с нея. Продължавало и изтръпването на крака. Ищцата
преживяла и много силен стрес, който не можела да преодолее.
Освен
това, ищцата твърди, че е направил разходи за лечение в общ размер на 672.71
лева.
Ищецът твърди, че към датата на
увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № ******,
по силата на застрахователна полица № BG/02/115002385307, валидна от 18.02.2016
г. до 17.02.2017 г. Във връзка с настъпилото ПТП при застрахователя била
образувана щета № **********/20.07.2016 г., но до предявяване на исковата
молба, застрахователят не определил и заплатил обезщетение.
Предвид
изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което ответникът З. „Б.И.“
АД да бъде осъден да й заплати сумата от 45000
лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на претенцията пред
застрахователя - 20.07.2016 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 672.71 лева - обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на исковата молба - 24.11.2016 г. до окончателното й заплащане. Ищцата
претендира и направените по делото разноски.
В
срока за подаване на отговор на искова молба, ответникът З. „Б.И.“ АД е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП, по силата на
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданска
отговорност на водача на лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № ******. Оспорва иска с възражението, че е
неоснователен, евентуално – в завишен размер.
Ответникът оспорва да е извършен деликт от И.И. П., като
водач на посочения лек автомобил.
Евентуално, прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, която е пресичала неправилно и в
нарушение на правилата за движение по пътищата, без да положи дължимата грижа
за безопасността си, като не е пресякла на обозначеното за целта място.
Ответникът
сочи, че от представената медицИ.ка документация се установявало, че на
21.05.2016 г., П.Ж. е постъпила в болнично заведение с данни за травма на
лявата ръка в областта на лакътя. Било установено счупване в долния край на
лявата раменна кост, което било лекувано оперативно на 21.05.2016 г. – наместване
под ренгенов контрол и фиксиране на счупването с Киршнерови игли. На 06.06.2016
г. са били свалени конците от оперативните рани, а на 10.06.2016 г. –
фиксиращите игли. Била е направена ренгенография на таза и двете тазобедрени
стави – без травматични изменения.
Ответникът
сочи, че от представеното ЕЕГ изследване е установено наличието на
преднокоренчева увреда на коренчета, влизащи в състава на бедрения нерв. От направеното изследване с ядрено-магнитен
резонанс са били описани детайлно сериозните изменения на поясните прешлени,
които са обобщени „Дегенеративна листеза L4-L5; дегенеративна ставна и дискова болест“. Изразът
„дегенеративни изменения означавал дългогодишни хронични изменения на поясните
прешлени и структурите в тази област, което в никакъв случай не можело да бъде
от травматичен произход.“
С
оглед на изложеното, ответникът счита, че претендирана сума за неимуществени
вреди е завишена и адекватната сума за обезщетението на неимуществените вреди е
15 000 лева.
Третото
лице помагач на страната на ответника – И.И. П., не изразява становище по исковете.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл.
493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.)
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред
с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
/деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер
– застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 21.05.2016 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № BG/02/115002385307,
валидна от 18.02.2016 г. до 17.02.2017 г., З. „Б.И.“ АД е застраховало гражданската
отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Форд Фиеста“, с
рег. № ******, включително и на водача И.И. П.. Този факт е отделен като
безспорен и ненуждаещ се в отношенията между страните по делото (с
определението от 07.07.2017 г.), а и се установява от представената
застрахователна полица и от Справка от базата данни на Информационния център
към Гаранционен фонд (л. 12).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 21.05.2016 г., около 9.30 ч., в гр. Поморие,
на ул. „*****“, И.И. П., при управление на лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № ******, при извършване на маневра „движение на заден
ход“, нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което реализирал
пътно-транспортно произшествие, с пешеходката П.Г.Ж..
Настъпването
на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника се установява от представените по делото Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица,
съставен от дежурен ПТП при РУ на МВР – Поморие, който е посетил мястото
на ПТП. Като участници в ПТП са посочени лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № ******,
управляван от И.И. П., и пешеходеца П.Г.Ж..
Неразделна част от Констативния протокол е план-схемата на
местопроизшествието, на която е обозначено разположението на участниците в ПТП (на пътното платно на ул. „*****“ в гр.
Поморие) и посока им на движение преди настъпването на ПТП.
Настъпването
на процесното ПТП се установява и от представения по делото Протокол за оглед на пътно-транспортно
произшествие, съставен на 21.05.2016 г. от разследващ
полицай при РУ на МВР – Поморие. В протокола са описани вида, състоянието и
характеристиката на пътя в района на местопроизшествието, наличните тротоари и
пешеходни пътеки в близост до местопроизшествието, разположението на лекия
автомобил и оставените следи. Протоколът
за оглед има характер на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда
доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства
при огледа на произшествието.
С постановление от 18.07.2016 г. на прокурор при
Районна прокуратура – гр. Поморие, производството по ДП № 320 ЗМ-267/2016 г. по
описа на РУП-гр.Поморие, пр.пр. № 436/2016 г. по описа на РП-Поморие, е било прекратено на основание чл. 243, т. 1, вр.
чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК (след като пострадалата П.Г.Ж. е заявила желанието си
наказателното производство да бъде прекратено).
По
делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза, което не
е оспорено от страните и което съдът кредитира, като обективно и компетентно.
Вещото лице, след като се е запознало с представените по делото доказателства,
е описало следният механизъм на ПТП:
На 21.05.2016 г., около 09.25, в гр. Поморие,
на улица „*****“ № 1, е бил спрян лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № ******,
с водач И.И. П.. След като влязъл в автомобила, водачът стартирал двигателя на
автомобила и потеглил на заден ход, тъй
като пред него е имало друг спрян автомобила и той не е имал възможност да
потегли директно напред. В същото време
пострадалата пешеходка П.Г.Ж., на 72 години, е предприела пресичане на платното
за движение от дома си на улица „*****“ № 2 към отсрещния дом № 1, като се е
движила в посока от изток на запад, т.е. към лекия автомобил.
В определен момент, водачът на лек автомобил
„Форд Фиеста“ потеглил на заден ход. Тъй
като траекториите на движение на автомобила и пешеходката се пресичали, лек
автомобил „Форд Фиеста“ ударил със задната си лява част дясната страна на
пешеходката и като я е отблъснал, тя
паднала на лявата си страна върху платното за движение и след плъзгане и
търкаляне се спряла зад автомобила. Водачът след удара е реагирал и е спрял
автомобила без да прегази пешеходката.
Вещото лице по АТЕ е посочило, че пешеходката
е тръгнала да пресича платното за движение на ул. „*****“ и до удара е изминала
път около 8.2 метра, при движение със спокоен ход със скорост 3.2 км/ч. за
време 9.23 сек. Това време
е било достатъчно, водачът на автомобила да влезе в автомобила, да стартира
двигателя е да потегли на заден ход като удари пешеходката. Ако е било така, то
водачът, преди да влезе в автомобила,е имал възможност да види пешеходката и е трябвало да я наблюдава и да
се убеди, че тя е преминала зад автомобила и е на тротоара. След това е могъл
да потегли на заден ход, но след като огледа пространството зад автомобила и
встрани отзад и да се убеди, че няма опасност да удари друг пешеходец. Ако пък
водачът е бил предварително вътре в автомобила и е потеглил на заден ход, той
от техническа гледна точка е трябвало първо да огледа внимателно пространството
зад автомобила си и вляво и вдясно в страничните огледала.
Произшествието е настъпило поради неоглеждане
на пространството преди да водачът да потегли с автомобила, или поради
невнимание или движение със скорост която не е позволила на водача да спре и да
предотврати удара.
Като
писмени доказателства по делото са приети: история на заболяването, резултати
от множество изследвания, оперативен протокол, анестезиологичен лист,
регистрационна карта на изписан пациент през ЦРСНЗОК, декларации за информирано
съгласие, лист за преглед, епикризи, рецепти).
По делото
е прието заключението по съдебно-медицИ.ката експертиза, извършена от
специалист-травматолог. Вещото лице,
след като се е запознало с представената по делото медицИ.ка документация, е
констатирало, че след процесното ПТП, ищцата е била приета за лечение в „МБАЛ -
Бургас“ АД, където й е била поставена диагноза: „Счупване на дисталната част на
мишницата. Контузия на гръден кош и таз“. Приета е с оток и невъзможност за
движение на лявата лакътна става. Било е направено ренгеново изследване на
шийни прешлени, гръден кош и таз – без особености. На 21.05.2016 г., под
упойка, е извършено наместване на фрактурата и са поставени метални Киршлерови
игли. Ръката е била имобилизирана за 30 дни. Вещото лице е посочило, че ищцата
е имала нужда от чужда помощ през първите 40 дни, когато е била затруднена в
обслужването си. Претърпяла е болки и страдания около 6 месеца, от които през
първите15-20 дни болките са били с по-интензивен характер. В СМЕ е посочено, че при счупване на лакътна
става, и извършена оперативна интервенция с обездвижване за около 40 дни,
винаги остават ограничени движения в лакътя. За в бъдеще, ищцата ще има болки
при промяна на времето и при по-големи натоварвания, които ще останат за цял
живост.
В открито
съдебно заседание на 04.12.2017 г., вещото лице е заявило, че няма данни
изтръпването на крака да има връзка с ПТП, тъй като счупването е на лявата
ръка, а изтръпванията на ищцата са в областта на тазобедрената става.
По делото
е прието заключението по съдебно-медицИ.ката експертиза, извършена от
специалист-невролог. Вещото лице, след
като се е запознало с представената по делото медицИ.ка документация, е приело,
че оплакванията от болки и опъване в лявата слабинна област, с ограничена
болезнена вътрешна и външна реакция, отразени в Амбулаторен лист №
561/03.06.2016 г. и последвало лечение в Неврологично отделение на „МБАЛ
Поморие“ ЕООД от 18.08.2016 г. с установена ЕМГ предкоренчова увреда на L3 L4 със
засягане на феморалис синистра, могат да имат травматичен произход и могат да
са във връзка с нараняванията (контузия на таза и лява кокса), получени от П.Ж.
при процесното ПТП. Вещото лице е посочило, че заключението от изследването с ядрено
магнитен резонанс (ЯМР) на поясен отдел на гръбначен стълб е с данни за
дегенеративна листеза на L3 L4,
дегенеративна ставна и дискова болест с многостепенна протрузия на L3 L4; L4 54; L5 S1. Локалната болка в
т.нар. Вале, описана в епикризата от Неврологичното отделение е израз на остра
дископатия. Растежния симптом на Ласег /+/ в ляво обуславя натиск
върху нервното коренче. Протрузиите в ЯМР са често предизвикани от остро
увреждане в междупрешленното пространство по повод напрежение от травма, удар
на тази структура и физическо напрежение. Вещото лице – невролог е приело, че
описаното остро начало на силна болка в кръста, проминираща по нерва на лекия
крак, може да бъде причинено от травма, рязко движение или вдигане на тежък
предмет. Болката при отвеждане на бедрото е болка при засягане на бедрения
нерв, респ. коренчетата L1-L4. Болката при привеждане на бедрото се получава при
засягане на седалищния нерв и коренчетата L5 S1. Приложеното лечение със
стероиди потвърждава острия характер на болката, за която се препоръчва. При
хронична болка на гръбначния стълб фармакотерапията е спомагателна на основното
физиотерапевтично лечение.
В открито съдебно заседание на
16.04.2018 г., вещото лице уточнява, че дисковата болест включва и
дегенеративните ставни изменения, както и многостепенната протрузия, т.е.
начало на дискови хернии на тези нива, които са описани. „Феморалис синистра“ е
бедрен нерв, който може да бъде засегнат при травма, както е в случая, когато
във връзка с физическо напрежение в областта на гръбнака и в таза има травма, и
може да предизвика увреждане на междупрешленното пространство и оттам
възпаление на нерва. Дегенеративните ставни изменения е можело да са били
налице и преди травмата, но се е получило „наслагване“. Настъпилата остра болка
не е от хроничното състояние, а по повод на травмата.
Заключенията
по двете съдебно-медицински експертизи са изготвени от вещи в съответната
област на науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за чиято
професионална компетентност и добросъвестност не са налице основания за
поставянето им под съмнение. Поради това, съдът ги кредитира, с изключение на
соченото от вещото лице-травматолог, че няма
данни изтръпването на крака да има връзка с ПТП, тъй като счупването е било на
лявата ръка, а изтръпванията на ищцата са в областта на тазобедрената става. В
тази връзка, съдът кредитира заключението, изготвено от вещото лице-невролог,
тъй като същото по-задълбочено, обосновано и след като е съобразило цялата
медицинска документация, е изложило заключението си по този въпрос.
Поради изложеното, съдът приема, че в резултата на процесното ПТП, ищцата
е получила „Счупване на дисталната част на мишницата. Контузия на гръден кош и
таз“, както и че оплакванията на ищцата от болки и „опъване“ в лявата слабинна
област са в причинна връзка с процесното ПТП, като се е получило „наслагване“ с
дегенеративните ставни изменения при ищцата, които са били налице и преди
травмата.
По
делото са събрани гласни доказателства
чрез разпита на свидетеля Г.Ж.Ж, който е син на ищцата. Свидетелят разказва, че
на 21.05.2016 г. са му се обадили, че е станало произшествие с майка му. Свидетелят
отишъл веднага в Окръжна болница в Бургас, където била приета. Свидетелят сочи,
че състоянието на ищцата е било тежко, била на носилка, със счупена ръка и
силни болки, оплаквала се, че има затруднено дишане. На ищцата били направени
изследвания и се оказало, че има открито тежко счупване на лявата ръка, над
лакътя. Била приета за лечение в
болницата за около седмица. Счупването било открито и й сложили три пирона в
лакътя, след което й шинирали ръката и я превързали. Ищцата била обездвижена,
на подлога. Бил осигурен човек, който да я обслужва. След като се прибрала в
дома си, ищцата отново била на легло, и отново бил осигурен човек за
обслужването, тъй като не можела да се обслужва сама. От лявата страна била цялата
синя, имала затруднено дишане и изпитвала болки в гърдите. Когато започнала да
става, кракът отляво силно я болял и трудно се придвижвала. Заради тези болки,
ищцата била на преглед от невролог и й били направени изследвания. Около 2 месеца,
ищцата била с превръзки на ръката, които през 3 – 4 дена се сменяли в болница. Наложело
се третият пирон да бъде изваден
оперативно. Свидетелят сочи, че „сега“ (разпитът е проведен на
04.12.2017 г.) ищцата се оплаквала от левия крак, който й изтръпвал и трудно се
придвижвала. За изтръпването на крака, ищцата била приета в болница, лекувала
се и с медикаменти и доста инжекции. Свидетелят сочи, че преди злополуката,
ищцата е била добре, работела си по градинката. „Сега“ си стояла все вкъщи, а
око се наложило да излезе, задължително свидетелят трябвало да е с нея. Ръката
й се възстановила, от гледна точка на болките, но не можела да я разтвори
изцяло от лакътя и не я използвала пълноценно.
Съдът,
прецени със засилена критичност показанията на свидетеля Г.Ж.Ж, предвид
най-близката му родствена връзка с ищцата (свидетелят е неин син). След като
взе предвид, обаче, че показанията и на разпитания свидетел са последователни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се,
почиващи на непосредствени впечатления и кореспондиращи на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, съдът им даде вяра и ги
кредитира.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергана. Неоснователни са възраженията на ответника, че водачът на лек
автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № ******
не е виновен
за настъпването на процесното ПТП.
С оглед установеното от
фактическа страна, водачът И.И. П. е
действал противоправно, тъй като е нарушил разпоредбата на чл. 40, ал.
1 и ал. 2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, предвиждащи, че преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да съЗ.аде
опасност или затруднения за останалите участници в движението (ал. 1), както и
че по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава
пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Водачът И.И. П. е действал
противоправно, като в нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, не се е убедил, че пътят
зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения
за останалите участници в движението и в нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗДвП, не е
наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство, а ако това е било
невъзможно - да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, като е бил
длъжен да стори това.
В
заключение, съдът приема, че събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства установяват предпоставките
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ ЗД „Б.И.“ АД дължи
да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице,
каквото като пострадала се явява П.Г.Ж. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и
претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на
всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията,
дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на
Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на доказаните увреждания, така както са
описани по-горе, претърпените болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на
лечебния и възстановителен период, ограниченията които е търпяла пострадалата,
възрастта на П.Г.Ж.
към датата на ПТП – 73 г., извършените е оперативни интервенции, необходимостта
от чужда помощ за задоволяване на елементарни битови потребности на ищцата; че ищцата ще има болки в
ръката при по-голямо натоварване и при промяна на времето, които ще продължат
за цял живот, както и социално-икономическите условия към
момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на П.Г.Ж., съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 28 000 лева.
Относно иска за
присъждане на обезщетение за имуществени
вреди:
По
делото е представена фактура № **********/03.06.2016
г., издадена от МЦ „Д.М.“ ЕООД, като доставчик на описаните услуги: рентген на тазобедрена става (45 лв., с ДДС) и първичен преглед
(40 лв., с ДДС), или общо за сумата от 85 лв., с получател П.Г.Ж.. Видно
от фискален бон от същата дата, сумата по фактурата е била заплатена.
На 06.06.2016 г., ищцата е заплатила в полза на МЦ „Д.М.“ ЕООД сумата от 120
лева за първичен преглед (40 лв.), сваляне на хирургични шефове (10 лв.),
превръзка (25 лв.) и рентген лакътна става (45 лв.) – видно от фискален бон от
06.06.2016 г.
Видно от фактура № 1950/23.08.2016
г. и фискален бон, издадени от МБАЛ „Поморие“ ЕООД, ищцата е заплатила сумата
от 29 лева за „НО 5 дни“.
Видно от фактура № 400000/26.09.2016 г. и фискален бон, издадени от МДЛ „Р.“
ЕООД, ищцата е заплатила сумата от 300 лева за „ЯМР“.
Ищцата е заплатила за медикаменти и медицински консумативи и сумата от 138.73
лева, представляваща сбора от сумите по представените фактури и фискални
бонове към тях (л. 82-л.85)
Общият размер на доказаните разходи е 672.73 лева. От
заключението по СМЕ се установява, че
извършените разходи са били необходим за лечебния и възстановителен
процес на ищеца. Поради това, искът за заплащане на
сумата от 672.71 лева – обезщетение за имуществени вреди, следва да бъде уважен изцяло.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г.
по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. №
623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І
т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, съЗ.авайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение
е конкретното проявление на действието или беЗ.ействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗ. е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на З.вП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента
или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването подлежи на
доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД
цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В
настоящия случай, ответникът твърди, че П.Г.Ж. е допринесла за настъпване на
ПТП, тъй като е пресичала неправилно и в нарушение на правилата за движение по
пътищата, без да положи дължимата грижа за безопасността си, като не е пресякла
на обозначеното за целта място.
Установи се от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства, че при настъпване на процесното ПТП,
ищцата П.Г.Ж.
е пресичала пътното платно на ул. „*****“ в гр. Поморие, в посока от сградата
на ул. „*****“ № 2, към сградата на ул. „*****“ № 1. Видно от заключението по
АТЕ, пешеходката е пресичала на място необозначена за движение
на пешеходци. Съгласно чл. 113, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, при пресичане на платното
за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като по
двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до
пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и
извън определените за това места. Видно
от АТЕ, най близката пешеходна пътека се е намирала на около 42 метра от
ориентира - на кръстовището между ул. „*****“
и бул. „Княз Борис I“. Следователно, в близост до пешеходката е нямало
пешеходна пътека и тя е могла да пресече платното за движение извън
определените за това места. Възражението
на ответника за съпричиняване е неоснователно.
Видно от АТЕ,
пешеходката е имала възможност да вижда автомобила през цялото време на
движението си върху платното за движение до място на удара. Липсват, обаче,
доказателства, че пешеходката е чула стартирането на автомобила или че е
възприела други факти, от които да направи предположение, че ще извърши маневра
„движение назад“. Следователно и при
липса на доказателства, че към релевантния момент, пешеходката е можела да
предположи, че автомобилът ще предприеме някаква маневра, изводът, че
пострадалата не е съобразила поведението си с него, би почивал на
предположения.
В заключение съдът приема, че възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, от страна на пострадалата,
е неоснователно. Поради изложеното, размерът на определените по-горе
обезщетения не следва да бъде намаляван.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ,
отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016г.), обаче,
предвиждат, че застрахователят дължи
лихва за забава от един по- късен момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции. Съгласно
чл. 380, ал. 3 КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от страна на
лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на
плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ.
В
случая, не се спори, че претенцията на ищеца е била заведена при ответника на 20.07.2016
г. Не се установява ответникът да е уведомил ищцата, че е необходимо да бъдат
представени и други документи, поради което и с оглед цитираните разпоредби, обезщетението
за забава в размер на законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди е дължимо от 05.08.2016 г. Претенцията за законна лихва, следва да се
отхвърли, за периода от 20.07.2016 г. до 04.08.2016 г.
Обезщетението за забава в размер на законната лихва върху
обезщетението за имуществени вреди е дължимо от датата на предявяване на
исковата молба - 24.11.2016 г.
Относно
разноските:
Ответникът е направил своевременно искане за присъждане
на разноски и е представил доказателства за извършени такива в размер на 4000
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 09.01.2017 г., приложен на лист 599 от
делото. В съдебно заседание на 08.10.2018 г., ищецът е направил
възражение за прекомерност на възнаграждението и е поискал същото да бъде
намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 5
от Гражданския процесуален кодекс, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата
предвижда, че размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован и
да не бъде по - нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с т.3 от ТР № 6 от
6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №
1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер.
Съдът,
след като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, броя на проведените открити съдебни
заседания, вида и обема на
събраните доказателства, и след като съобрази предвидения в чл. 7, ал. 2 Наредба № 1/09.07.2004г. минимален размер, приема, че възнаграждението следва да
се намали на 2200
лева.
При
този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 880.60 лева от
общо направените разноски в размер на 2380 лева (2380 лв. х 0.37), вкл. платено
адвокатско възнаграждение (2200 лева) и депозит за АТЕ (180 лв.).
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокат М. Г., сумата от 1197.11 лева – адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете (1900.18 лв. х
0.63).
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената
част от иска, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски градски
съд, сумата от 1430.41 лева –
държавна такса (28672.71 лв. х 4% = 1146.91 лв.) и депозит за експертизи (450 лв. х 0.63 = 283.50 лв.) ,
от внасянето на които, ищецът е бил освободен.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.Г.Ж., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ,
-
сумата
от 28 000 лева – главница,
представляваща застрахователно обезщетение
за претърпените от П.Г.Ж. неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 21.05.2016
г., ведно със законната лихва, считано от 05.08.2016
г. до окончателното плащане, както и
-
сумата
от 672.71 лева – главница,
представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от П.Г.Ж. имуществени вреди от ПТП,
реализирано на 21.05.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 24.11.2016 г. до окончателното плащане,
като
ОТХВЪРЛЯ иска чл. 493, ал. 1 КЗ,
вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 28 000 лева до пълния
предявен размер от 45000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, и искането
за присъждане на законна лихва, за периода от 20.07.2016 г. до 04.08.2016
г.
ОСЪЖДА П.Г.Ж., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 880.60
лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на адвокат М. Г., с адрес: ***, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 1197.11
лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на
основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1430.41
лева – държавна такса и разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на И.И. П., с ЕГН: **********,
с адрес: *** - трето лице помагач на
ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: