Решение по дело №1524/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 514
Дата: 1 юли 2019 г. (в сила от 4 декември 2019 г.)
Съдия: Силвия Иванова Мичева-Димитрова
Дело: 20181720201524
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 656                               01.07.2019 г.                              Град   Перник

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пернишкият районен съд                                                           VІ-ти нак. състав

На 25 октомври                                                                             Година 2019

 

В публичното заседание в следния състав:

                                                            Председател: С. Димитрова

Секретар: Наталия Симеонова   

 

Като разгледа докладваното от  съдията наказателно административен характер дело № 1524 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на “Пирин Ораново” ЕООД /в производство по несъстоятелност/, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец № 1,     представлявано от синдика Т.Д.И., против Наказателно постановление № 01/000863 от 31.07.2018 г., издадено от С.С.С.-Я– директор на Дирекция “Инспекция по труда” Благоевград, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер 2000 лв. /две хиляди лева/ на основание чл.416, ал.5, във вр. чл. 415, ал.1 от КТ, за извършено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.

Жалбоподателят моли за отмяна на наказателното постановление. По същество не отрича констатациите на нарушителя, но твърди, че неизпълнението на даденото от контролните органи на ДИТ предписание не е изпълнено по обективни причини, които не могат да се вменят във вина на дружеството, тъй като същото е в производство по несъстоятелност и е изпаднало в неплатежоспособност още на 31.12.2014 г.

Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител ст.ю.к. Екатерина Портокалска, изразява становище, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

От фактическа страна:

Санкционираното дружество е обявено в неплатежоспособност и считано от 31.12.2014 г. по отношение на него е открито производство по несъстоятелност и му е назначен синдик, което е видно от Решение № 27/ 06.07.2018 г. на ПОС по т.д. 84/2017 г.

С призовка от 05.06.2018 г., по реда на чл.45 от АПК, “Пирин Ораново” ЕООД – гр. Перник е призовано за извършване на последваща проверка относно изпълнение на задължителни указания, дадени с Протокол за извършена проверка с изх. № ПР 1817241/18.05.2018 г. Упълномощен представител на търговското дружество /Людмил Райчев Георгиев/ се явил в ДИТ – Благоевград на 27.06.2018 г. и представил част от изисканата документация. Въз основа на нея К.А.П. – главен инспектор в ДИТ – Благоевград установил, че “Пирин Ораново” ЕООД – гр. Перник не е изплатил трудовите възнаграждения на свои работници и служители /трима от които поименно посочени/, за което били издадени задължителните предписания със срок за изпълнение 10.06.2018 г. Липсвали съответни ведомости с подпис на работниците за получени суми, липсвали данни за превода им по банков път и каквито и да е други писмени документи удостоверяващи плащане.

Като счел, че с неизпълнението на задължителните предписания дружеството е извършило нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, К.П. *** образувал срещу него административнонаказателно производство, съставяйки АУАН № 01-000863 от 07.06.2018 г. Актът бил предявен на синдика Людмил Райчев Георгиев, който се запознал със съдържанието му и го подписал без да вписва възражения. Допълнителни такива не представил и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

На 31.07.2018 г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.416, ал.5, във вр. с чл.415, ал.1 от КТ и издал наказателно постановление, с което ангажирал административнонаказателната отговорност на “Пирин Ораново” ЕООД – гр. Перник за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин като взе предвид всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, на които съдът дава вяра и с оглед на това не се налага техния подробен разбор, а освен това кореспондират помежду си и изясняват релевантните за спора обстоятелства.

От правна страна:

При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление срещу “Пирин Ораново” ЕООД – гр. Перник отговарят съответно на изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, не са допуснати съществени нарушения на административнонаказателната процедура, поради което и делото следва да се разгледа по същество.

Възражения за процесуалноправна незаконосъобразност не са и направени от страна на жалбоподателя.

По същество:

След внимателен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че формираният извод за осъществено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ е законосъобразен и обоснован, тъй като съответства на установеното по казуса фактическо положение.

Съображенията за това са следните:

От съставените писмени документи по време на проверката и от показанията на разпитаните в съдебното следствие свидетели С.Т.А. и К.А.П. се установи, че процесното нарушение е констатирано при документалната проверка, извършена спрямо дружеството – жалбоподател, когато, въз основа на представените от негова страна документи се оказало, че той, в качеството си на работодател, не е изпълнил дадено с протокол от предходна проверка задължително предписание на контролен орган, касаещо изплащане на дължими трудови възнаграждения на свои служители, трима от които поименно посочени в протокола за извършена проверка и АУАН. Срокът за изпълнение на предписанието бил до 10.06.2018 г., а проверката била направена на 27.06.2018 г., т.е. след изтичането му, и тогава именно било констатирано неизпълнението.

Изпълнителното деяние на нарушението в случая се изразява в бездействие и поради това, че осъществяването на правно дължимото поведение е обвързано с конкретен срок, то с изтичането на същия, нарушението е било довършено. Денят, следващ тази дата, е моментът, към който се преценява дали има или не извършено нарушение.

В конкретния случай, събраните доказателства сочат по убедителен и категоричен начин, че към 27.06.2018 г., а следователно и към 11.06.2018 г., задължителното предписание, издадено от контролен орган и отнасящо се към спазването на трудовото законодателство, не е изпълнено. Последното е достатъчно за формиране на извод за извършено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. Доказателства в обратната посока /за изпълнение на предписанието/ не са представени нито пред актосъставителя към момента на образуването на административнонаказателното производство, нито пред административнонаказващият орган – до произнасянето му с наказателното постановление.

От една страна: посоченото деяние, изразяващо се в бездействие, е субсумирано под правната норма на чл.415, ал.1 от КТ, а събраните писмени и гласни доказателства подкрепят възприетите факти, свързани с извършването му.

Въз основа на изложеното съдът приема, че формираните от актосъставителя и наказващия орган изводи от фактическа и правна страна са обосновани и правилни, поради което и законосъобразно жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.

Материалният закон е приложен правилно и при административното наказване. При конкретните обстоятелства на казуса, евентуални възражения за приложимост на нормата на чл.415в КТ биха били неоснователни.

Това е така, защото, за да може да се квалифицира нарушението като маловажно и отговорността на нарушителя да се ангажира по привилегирования състав на чл.415в от КТ /в приложимата спрямо датата на нарушението редакция/, следва да е налице кумулативното наличие на следните предпоставки:

- нарушението да може да се отстрани веднага по реда, предвиден в КТ и

- от нарушението да не са произлезли вредни последици за работници или служители.

Според настоящият съдебен състав, само фактическото отстраняване на нарушението, дори да е извършено веднага, респ. до издаване на наказателното постановление, не е достатъчно за приложението на чл.415в от КТ, тъй като следва да е налице и втората предпоставка.

Видно от представените в хода на съдебното следствие доказателства, трудовите възнаграждения на поименно посочените в Протокол за извършена проверка изх. № ПР 1817241/18.05.2018 г. и АУАН № 01-000863/07.06.2018 г. лица не са били изплатени нито към 10.06.2018 г. /какъвто срок е бил определен от контролните органи/, но и към датата на издаване на АУАН – 07.06.2018 г. Тъй като се касае за нарушаване на едно от основните права на работника/служителя, което освен всичко останало е от изключителна важност за нормалния му живот, посрещането на ежедневните нужди, осигуряването на екзистенц минимум за препитание и средство за съществуване, съдът намира, че неполучаването на дължимите суми в уговорения по трудовия договор срок винаги води до неудобства, затруднения и вреди, като последните не се свеждат единствено и само до материални такива, а рефлектират върху осигурителните права, социалния статус, придобивките и др.

Гореизложеното води до извода, че случаят не е маловажен, а материалният закон е приложен правилно, респ. нарушителят не може  да се ползва от смекчената отговорност по чл.415в от КТ.

По отношение наложеното административно наказание:

Санкционната разпоредба на чл.415, ал.1 от КТ предвижда, че който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. В конкретния случай на жалбоподателя е наложена  имуществена санкция в размер, близък до минималния такъв от 1500 лв., поради което съдът не счита, че същият следва да бъде намаляван.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът намира, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата против него като неоснователна следва да се остави без уважение.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Пернишкият районен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 01/000863 от 31.07.2018 г., издадено от С.С.С.-Я– директор на Дирекция “Инспекция по труда” Благоевград, с което на “Пирин Ораново” ЕООД /в производство по несъстоятелност/, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец № 1,  представлявано от синдика Т.Д.И., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 2000 лв. /две хиляди лева/ на основание чл.416, ал.5, във вр. чл. 415, ал.1 от КТ, за извършено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                           СЪДИЯ: /П/

                                                         Вярно с оригинала.

                                                                      М.С.