Р Е Ш Е Н И Е
№ 260016
Гр. Пловдив, 05. 10. 2020 г.,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН
ГАНЕВ
при участието на съдебния секретар Нина
Стоянова и прокурора Светлозар Лазаров сложи за разглеждане докладваното от
съдия РАНЧЕВ ВНОХД № 378 по описа за
2020 година.
Производството
е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 56/09.07.2020
г. по НОХД № 776/2020
г. на Пловдивския окръжен съд подс. Н.Р.М.
*** призната за виновна в това, че на 12.11.2019 г. в
гр. *, при условията на опасен рецидив - след като е била
осъждана за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е
била осъждана два и повече пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, е отнела чужди движими вещи както
следва: 1 бр. кожена дамска чанта на стойност 20 лева, 1 бр. дамско портмоне на
стойност 10 лева, 1 бр. дамски чадър на стойност 10 лева, пари - сумата от 150
лева, дебитна карта издадена от „*“ на името на Н.Д.Ш., дебитни карти, издадени
от „*“ и от „*“на името на К.П.Ш., всички на обща стойност 190 лева от
владението на Н.Д.Ш. от гр. *, без нейно съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1,
вр. чл.54, ал.1 от НК е ОСЪДЕНА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С присъдата подс. Н.Р.М.
*** призната за виновна в това, че на 12.11.2019 г. в гр. * и в гр. *при условията на продължавано престъпление, като
посредствен извършител, чрез Ш.А.М. от гр. *,
е използвала платежни инструменти - дебитна карта с № *, издадена от „*“ ЕАД на името на Н.Д.Ш., дебитна карта с
№ *, издадена от „*“ ЕАД и дебитна карта
с № *, издаден от „*“на името на К.П.Ш., без съгласието на
титулярите, като е извършила неуспешни транзакции, както следва:
- на 12.11.2019 г. в гр. * е
използвала платежен инструмент, като на *, е направила опит за
проверка на баланс с дебитна карта с № *, издадена от „*“ ЕАД на името на К.П.Ш.,
без съгласието на титуляра;
- на 12.11.2019 г. в гр. *на ATM № * е използвала платежен
инструмент, като е направила опит изтегли пари с дебитна карта с № *, издадена от „*“ ЕАД на името на Н.Д.Ш., без съгласието
на титуляра и
- на 12.11.2019
г. в гр. *на три пъти на ATM № *, е използвала платежен инструмент, като е направила опит
да изтегли пари с дебитна карта с № *, издадена от „*“на
името на К.П.Ш., без съгласието на титуляра, като деянието не съставлява
по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1,
вр. чл.54, ал.1 от НК е ОСЪДЕНА на ЕДНА
ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК й е ОПРЕДЕЛЕНО едно общо най-тежко наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС така наложеното едно общо
най – тежко наказание лишаване от свобода е постановено подс. Н.М.Р. да изтърпи
при първоначален СТРОГ режим.
Съдът се е
произнесъл и по въпроса за веществените доказателства, като 1 брой „СД“,
съдържащ записи от камери на банкомат собственост на „*“, находящ се в гр. *,
ул.“*“; 1 брой „СД“ съдържащ записи от камери за видеонаблюдение на магазин за
хранителни стоки в гр. *, ул.“*“№ 103; 1 бр. дебитна карта с № * издадена от „*“
на името на Н.Д.Ш., намиращи се в кориците на делото, да останат приложени към
него.
На основание чл.189, ал.3 от НПК,
подс. Н.М. е осъдена да заплати по сметка на ОД на МВР гр.*, направените
разноски в хода на досъдебното производство в размер на 331.20 лева.
Недоволна от присъдата
е останала подс.М., която чрез защитника си адв. Б. *** е подала въззивна
жалба. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и несправедливост на
постановената присъда, в противоречие с материалния и процесуален закон.
Защитата намира, че не са съобразени наличните смекчаващи отговорността на
дееца обстоятелства, което е довело до едно завишено по размер наказание
лишаване от свобода. По този повод счита, че при един по-нисък размер на
наказанията лишаване от свобода биха се постигнали целите на индивидуалната и
генерална превенция. Затова се иска постановяването на нова, справедлива присъда, като се намали наложеното наказание
лишаване от свобода.
На ОП – *е изпратени
препис от постъпилата въззивна жалба, но не е взето отношение.
Защитата не се
възползва от указаната от въззивния съд възможност по чл.320, ал.4 от НПК.
Представителят на
Апелативна прокуратура – Пловдив изразява становище, че подадената жалба на подсъдимата
е неоснователна, като предлага да се потвърди постановената присъда.
Подсъдимата М. се
явява лично и с адв. Б. ***, като заявяват, че поддържат жалбата по изложените
в нея съображения. Поставят акцент върху явната несправедливост на присъдата и
молят да се съобразят представените писмени доказателства – разписка за
извършен превод от 11.09.2020г. с възстановени имуществени вреди в размер на
сумата от 190 лева, получена от пострадалата
Н.Ш., както и експертно решение на ТЕЛК от 27.05.2020г. за установена
50% трайно намалена работоспособност на подсъдимата. В тази връзка се иска постановената
от окръжния съд присъда да се измени като се намали размера на наложеното
наказание лишаване от свобода.
Апелативният
съд, след като изслуша становищата на страните и се запозна с материалите по
делото, намира за установено следното:
Въззивната
жалба на подсъдимата е частично основателна.
Делото е било образувано пред Окръжен съд - Пловдив
по внесен обвинителен акт срещу подс.
Н.Р.М. за
престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК и по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
На разпоредителното съдебно заседание подс. М. се е признала за виновна и
със защитника й са отправили искане делото да се разгледа по реда на чл. 371,
т. 2 от НПК, за провеждане на предварително изслушване на страните и съкратено
съдебно следствие по реда на Глава 27 от НПК.
Първоинстанционният съд е допуснал
разглеждането на делото по този ред, като на основание чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371,
т. 2 от НПК е установил, че направеното от подс. М. самопризнание се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства и е обявил, че ще го ползва при постановяването на присъда, без
да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
При тези условия Пловдивският
окръжен съд правилно е приел за установено от фактическа страна следното:
Подс. Н.Р.М. родена на *** ***, българка, български гражданин,
разведена, образование - 3 клас, пенсионер. Осъждана е многократно, като от
значение за квалификацията на деянието по чл.194 от НК, като извършено при
условията на опасен рецидив са последните две осъждания:
- с Определение по НОХД № 87/2014 г.
на Районен съд гр. Димитровград за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК и
е било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 3
месеца, изтърпяно на 05.04.2015 г. и
- с Определение по НОХД № 6337/2018 г.
на Районен съд гр. *за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, с което и е
било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 10 месеца, изтърпяно
на 25.04.2019 г.
Подсъдимата Н.М. не
работила и се препитавала с кражби из страната. На 12.11.2019 г. тя помолила
племенника си Ш.А.М./неустановен в хода на досъдебното производство, за да бъде
разпитан/, да й намери лек автомобил, с който да пътуват до зеленчуковия пазар в
гр. *. Казала му, че ще търси билки за тумора, който има в главата, но всъщност
смятала да извърши кражба. Ш.М. знаел, че св. А.А. /А./ има лек автомобил, с
който извършва превози. Двамата с подсъдимата отишли до площада на „*“в гр. *и
се договорили със св. А. да ги закара в гр. * срещу сумата от 40 лева. На същия
ден малко преди 10,00 часа, те пристигнали на пазара в гр. *, като паркирали в
близка уличка. Подс. М. слязла и се отправила към пазара, а Ш.М.и св. А.А.останали
да я чакат в автомобила марка „*“. По това време на пазара се намирала и
пострадалата Н.Д.Ш.. Тя обикаляла сергиите, като теглила зад себе си пазарска
количка на колела. В количката пострадалата Ш. поставила дамската си чанта от
черна, изкуствена кожа, в която се намирало дамско й портмоне, със сумата от
150 лева и лични документи - нейни и на съпруга й - пострадалият К.П.Ш., който
бил лежащо болен, заради прекаран инсулт. В портмонето й се намирали още три
дебитни карти - № *, издадена от „*“ ЕАД и № *, издадена от „*“, двете на името
на К.П.Ш., както и № *, издадена от „*“ ЕАД на името на Н.Д.Ш.. На всяка
дебитна карта било залепено листче със съответния ПИН код. В чантата си
пострадалата Ш. носила и чадър.
Подс. М. забелязала
пострадалата Ш., която дърпала количката зад себе си и цялото й внимание било
насочено към това, да разглежда зеленчуците на една от сергиите. Подсъдимата
решила да се възползвала от това обстоятелство, като я приближила и
незабелязано откопчала капака на пазарската количка. Взела от там дамската
чанта на Ш., ведно с намиращите се в нея вещи, след което се отправила към
близкия парк, седнала на една пейка и започнала да проверява съдържанието й. От
намиращите се в чантата предмети подс.М. взела в себе си само парите и трите
дебитни карти, а останалите вещи изхвърлила в един варел. После се отправила
към лекия автомобил, в който я чакали св. А.и Ш.М.. Подсъдимата не им казала за
извършената кражба. Подала на М. дебитна карта с № *, издадена от „*“ ЕАД и го
помолила да й изтегли пенсията. Тримата започнали да обикалят с колата по
улиците на гр. *, за да намерят банкомат. М. не подозирал, че картата, която държи
не е на леля му. Междувременно пострадалата Ш. установила липсата на чантата си
и около 09,59 часа посетила „*“, а след това и „*“, за да блокира дебитните
карти. През това време подс. М. и придружаващите я лица стигнали до магазин за
хранителни стоки в гр. *, на ул.“*“, до който видели *. Ш.М.слязъл от
автомобила, като бил придружен от по-грамотния св. А.. Било 10,09 часа, когато М.
поставил дебитната карта с № *, издадена от „*“ ЕАД на името на К.Ш.в АТМ и
направил опит за проверка на баланса по сметката. Банкоматът обаче „глътнал“
картата, тъй като същата вече била обявена от открадната. М. казал на
подсъдимата, какво е станало с картата и
тя предложила да тръгнат към гр. *, като казала, че впоследствие ще
провери какво се случва с нея.
След като стигнали до
кв. „*“ в гр. *, подс. М. отново накарала св. А. да намери банкомат. Спрели до ATM № * в гр. *, на ул.“*“ №
7. Подс.М. дала на Ш.М.дебитна карта с № *, издадена от „*“ ЕАД на името на Н.Д.Ш.
и дебитна карта с № * издадена от „*“на името на К.П.Ш.. Отново го помолила да
изтегли пари от сметката й. Свидетелят А. също слязъл от колата, за да помогне
на неграмотния М.. Последният поставил в АТМ устройството първо дебитната карта
на пострадалата Ш. и направил опит да изтегли пари. Не успял, защото картата
отново била „глътната“ от банкомата. След това поставил дебитната карта
издадена от „*“на името на К.Ш.. Направил опит първоначално да изтегли 100
лева, като тази транзакция била неуспешна, заради недостатъчна наличност на АТМ
/банкомат/, собственост на „*“. Ш.М.опитал втори път да изтегли пари от същата
карта. Този път 50 лева, но транзакцията отново не била изпълнена, поради
същата причина. При третият опит да изтегли 20 лева, дебитната карта била
„глътната“. М. съобщил на подсъдимата какво се случило с картите, но тя не се
притеснила. Казала, че ще отиде до банката, за да разбере какво става, когато
се върнат. След това всички се отправили към „*“в гр. *, където подс. М.
заплатила на свид. А. договорената сума за превоза от 40 лева.
Гореописаната фактическа обстановка обосновано е приета за категорично установена
от самопризнанието от подс. М., подкрепено от показанията на разпитаните на
досъдебното производство свидетели - Н.Ш., К.Ш., А.А., И.Б. и Е.М.; от
приложените писмени доказателства - справки от банка * и *банка за извършени
транзакции с притежаваните от пострадалите банкови карти, от изготвените по
делото ССОЕ, СМЕ и приложените медицински документи за здравословното състояние
на подсъдимата, справката за съдимост на подсъдимата. А от справката за
съдимост на подсъдимата се установяват множеството й осъждания, както такива
обосноваващи наличието на опасен рецидив за престъплението кражба, така и
други, които са извън тази правна квалификация.
При разглеждането на делото пред въззивната инстанция,
страните не възразяват срещу изясняването на фактическата обстановка и
направените правни изводи, но с оглед на изискванията да се провери изцяло
правилността на обжалвана присъда, следва накратко да обърне внимание на
доказателствата и средствата за тяхното установяване.
Действително
показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели са еднопосочни
спрямо включените в предмета на доказване факти и обстоятелства, което не
налага повторното им, подробно обсъждане и анализ. За прецизност е добре да се отбележи, че за
безспорното установяване на инкриминираните събития са спомогнали с показанията
си Н.Ш., К.Ш., А. А.. В тази насока са и показанията на полицейските служители И.Б.
и Е.М., които от разговор с неустановения за разпит Ш. М., са научили същата
информация, разказана от св. А.А.. Показанията на полицейските служители, макар
и да се явяват производен източник на доказателства, няма пречка да бъдат използвани
по делото, тъй като потвърждават факти, съобщени от св.А., който от своя страна е първоизточник
на сведения за конкретните обстоятелства.
В този смисъл показанията на свидетелите са в
съответствие с другите, събрани по делото писмени доказателства, както и
заключенията на експертизите, като изготвени обстойно, с необходимите
професионални знания и опит в съответната област.
По въпросите свързани с приложението на материалния
закон са изложени пространни мотиви, които се споделят изцяло от настоящия въззивен
състав.
Правилно, с оглед на така възприетата за установена
фактическа обстановка, съдът е счел, че подс. Н.Р.М. е осъществила от обективна
и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, понеже на 12.11.2019
г. в гр. *, е отнела чужди движими вещи - парична сума в размер на 150 лв. и
лични вещи на обща стойност 40 лв, всичко на обща стойност 190 лева.
Вещите са се намирали
във владението на пострадалата Ш. и се явяват чужди за М., тъй като не били
нейна собственост. С действията си подсъдимата е прекъснала фактическата власт
на пострадалата върху тях и установила свое владение, без нейното знание и
съгласие. Престъплението кражба е резултатно и е довършено в момента, когато
настъпи промяна във фактическата власт върху предмета му.
Деянието подс. М. е
извършила при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК,
тъй като е била осъждана за тежко умишлено престъпление на „лишаване от
свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено
по чл. 66 от НК и е извършила е престъплението, след като е била осъждана два
пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като по
никое от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК.
Тези обстоятелства действително
се установяват от последните две осъждания на М. – с Определение по НОХД №
87/2014 г. на РС - Димитровград за престъпление по чл. 196, ал. 1,т. 1 от НК й
е било наложено наказание „лишаване от свобода“ от 1 година и 3 месеца,
изтърпяно на 05.04.2015 г. и с Определение по НОХД № 6337/2018 г. на РС -
Пловдив за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, с което и е било наложено
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 10 месеца, изтърпяно на 25.04.2019
г. Видно от датите на изтърпяване на тези две наказания до датата на извършване
на престъплението по настоящото дело 12.11.2019г., че не е изминал петгодишният
срок на чл.30, ал.1 от НК, в който случай правилата на чл.29 от НК не биха се
прилагали. Съответно извършените престъпления от подсъдимата се намират спрямо
тези осъждания на подсъдимата в условията на опасен рецидив в двете му хипотези.
От субективна страна
подсъдимата е извършила престъплението кражба при пряк умисъл, тъй като е съзнавала
обществената му опасност, предвиждала и целяла настъпването на
общественоопасния му резултат.
Обосновано е съобразено от
доказателствената по делото, че подс.М. е осъществила и състава на престъплението по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
понеже на 12.11.2019 г. в гр. * и
в гр. *при условията на продължавано престъпление, чрез опосреденото
участие на Ш. А. М., е използвала отнетите от пострадалата платежни инструменти
- дебитна карта № * от „*“ ЕАД на Н.Д.Ш., дебитни карти № * от „*“ ЕАД и № * от
„*“на К.П.Ш., без съгласието на титулярите им. Използването на банковите карти
като платежни инструменти карти се изразява в извършените неуспешни транзакции,
както следва:
- на 12.11.2019 г. в гр. * с дебитна карта № *,
издадена от „*“ ЕАД, е направен опит на * за проверка на
баланс по същата карта на името на К.П.Ш., без неговото съгласие като титуляр;
- на 12.11.2019 г. в гр. *с дебитна карта № * на
същата банка от ATM № * е направен опит за изтегляне на пари от същата карта на
името на Н.Д.Ш., без нейното съгласие като титуляр;
- на 12.11.2019 г. в гр. *с дебитна карта № * на „*“на
три пъти на ATM № *
е направен опит да изтегли пари от същата карта на
името на К.П.Ш., без негово съгласие като титуляр.
Законосъобразно е преценено, че престъплението
по чл. 249, ал. 1 от НК е формално и за осъществяването му е достатъчно да се извърши изпълнителното деяние, без да е необходимо настъпването на вредни
последици. Това престъпление попада в категорията на просто
извършване, което има субсидиарен характер, като намира приложение, доколкото в
конкретния случай не съставлява по-тежко престъпление. Негов предмет
може да бъде само редовен платежен инструмент, каквито са издадените банкови
карти на Н. и К.Ш., съобразно чл.
93, т.24 от НК. Подс.М. е използвала банковите карти без съгласието на
титулярате им, които са оправомощени да
осъществява платежни операции с тях. За съставомерността на деянието не е от
значение, дали реално с банковата карта е изтеглена някаква парична сума.
Престъплението е извършено от подсъдимата
при условията на чл.26 от НК, тъй като са осъществени няколко последователни
деяния, които поотделно изпълват признаците на състава на чл.249, ал.1 от НК. Те
са извършени през непродължителни периоди от време, в рамките на по-малко от
една година. М. е действала при една и съща обстановка, свързана с използване
на един и същи платежени инструменти, по еднотипен начин, чрез въвеждането им в
банкоматно устройство и при едно и също отношение към извършеното.
От субективна
страна подсъдимата М. е била съвсем наясно, че мотивира своя роднина Ш.М.да
използва инкриминираните платежни инструменти, които му е предоставила, като
изтегли парични суми от тях, за което не е разполагала със съгласието на
титулярите им. М. не уведомила посредствения извършител Ш. М., че банковите
карти не са нейни и няма право да борави с тях. А самият той от своя страна е бил
неграмотен и не е разбрал, че картите са чужди, а не на подсъдимата, която не
разполага със съгласието на титуляри им, за да ги ползва. От тези обстоятелства
се установява, че подс.М. е използвала Ш.М.да извърши изпълнителното деяние на
престъплението, като той на свой ред е действал невиновно, без да съзнава
общественоопасния характер на осъщетвените действия и естеството им, в резултат
на което са поставени в опасност обществените отношения, регулиращи
законосъобразното осъществяване на паричното обръщение. Ш.М.е бил използван
от подс.М. като оръдие за извършване на престъплението от нейна страна.
Тя е действала от
субективна страна с пряк умисъл, защото е съзнавала общественоопасния характер
на деянията и естеството им да поставят в опасност, охранените обществените
отношения. В този ред на мисли, напълно аргументирано окръжният съд е счел,
че подсъдимата е извършила
престъплението, чрез посредственото участие на друго лице. Тя много добре е съзнавала,
че възлага на Ш.М.неколкократно да използва данните от трите платежни
инструмента с титуляри пострадалите лица, без тяхното съгласие, като е целяла с
действията си да го използва, без обаче същият да е имал представи за тези
обстоятелства, обосноваващи обществената опасност и противоправността на
действията му.
Основният предмет на подадената от подсъдимата М.,
чрез защитника й въззивна жалба е свързан с явната несправедливост на наложеното
завишено наказание лишаване от свобода.
За извършените престъпления, съответно по чл. 196,
ал.1, т.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от 2 до 10 години, а
по чл.249, ал.1 от НК – лишаване от свобода от 2 до 8 години и глоба до двойния
размер на получената сума.
Законосъобразно е преценено, че с оглед на
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, приложението на чл.58а от НК при индивидуализацията
на наказанията е задължително.
Окръжният съд при
определянето на размера на наказанията на подс. М. при условията на чл.54 от НК, правилно е съобразил като смекчаващи отговорността й обстоятелства – влошеното
й здравословно състояние, направените още на досъдебното производство
самопризнания, с което е спомогнала работата на разследващите органи по
разкриване на обективната истина, както и ниската обща стойност на отнета
парична сума и вещи. Като отегчаващи обстоятелства обосновано са взети предвид,
наличието на опасен рецидив, при двете хипотези на чл.29, ал.1 от НК и
утежненото съдебно минало на подсъдимата по предходните й осъждания, извън тези
от определената правна квалификация, които лоши характеристични данни я
очертават като личност с повишена степен на обществена опасност.
Настоящият състав,
обаче не споделя изложените от окръжния съд доводи за особената значимост в
случая на напредващата възраст на подсъдимата, която съчетана с нейното влошено
здравословно състояние, представлява смекчаващо отговорността й обстоятелство.
Възрастта на подсъдимата към момента на деянието от 56 години не само е трудово
активна, но и при съпоставянето й със статистическите данни за възрастовите
особености на населението в страната, очевидно няма подобна изводима характеристика.
Но от
представените от защитата пред апелативния съд писмени доказателства се
установява, че освен извършена операция в резултат на туморно заболяване, към
настоящия момент влошеното здравословно състояние на подс. М. е довело до
инвалидизирането й с решение на ТЕЛК с призната 50% трайна неработоспособност,
както и че е възстановила изцяло нанесените на пострадалата в резултат на
инкриминираните деяния имуществени вреди, които се явяват допълнителни
смекчаващи за отговорността й обстоятелства.
В тази връзка, макар и основателно да е приложена разпоредбата
на чл.54 от НК спрямо подс. М. при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, а не тази на чл.55 от НК, въз основа на изложените допълнителни
съображения, настоящата въззивна инстанция намира, че наложеното й за
извършеното престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК наказание, по своя размер се
явява несправедливо и следва да се намали с шест месеца от 3 години на 2 години
и 6 месеца „Лишаване от свобода“. Последното, според изискванията на
разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, следва да се намали с 1/3 до крайния му
размер от 1 година и 8 месеца, което изисква коригирането на постановения
съдебен акт в наказателно-осъдителната му част.
Неоправдано се явява намаляването на наказанието в
по-малък размер, така както се иска от защитата, най-вече с оглед на извършената
от подс. М. кражба при условията на опасен рецидив, което би било проява на
неоправдано толериране на подобни често извършвани престъпления спрямо
възрастни лица в пенсионна възраст, каквато се явява и пострадалата.
По отношение на престъплението по чл.249, ал.1 от НК е
наложено минимално наказание от 2 години „Лишаване от свобода“, редуцирано при
условията на чл.58а, ал.1 от НК на 1 година и 4 месеца „Лишаване от свобода“, като
не се установиха някакви допълнителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
налагащи неговото намаляване.
Промяната в размера на наложеното за престъплението по
чл.196 от НК наказание лишаване от свобода, изисква преоценка и на определеното
по реда на чл.23, ал.1 от НК едно общо най-тежко наказание като се намали същото
от 2 години на 1 година и 8 месеца, в какъвто смисъл да се измени постановената
присъда в наказателно-осъдителната й част.
От окръжния съд не е приложена нормата на чл.24 от НК,
което според чл. 337, ал.2 НПК не подлежи на ревизиране от въззивната
инстанция.
В настоящия случай, въпреки че наложеното наказание
лишаване от свобода е под три години, не са налице останалите условия за
приложението на чл.66, ал.1 от НК, най-вече тъй като подс. М. е била осъждана
за престъпление от общ характер на лишаване от свобода.
Намаляването на размера на наложеното общо, най-тежко наказание
„Лишаване от свобода“, не води до промяна в определения от окръжния съд за
изтърпяването му първоначален „Строг“ режим, съобразно чл. 57, ал. 1, т.
2, б. „б“ от ЗИНЗС.
Не се налага изменение и в произнасянето
за веществените доказателства, които след влизането в сила на постановената
присъда, трябва да останат приложени по делото.
Поради признаването на подсъдимата М. за виновна по
повдигнатото й обвинение, следва на основание чл. 189 ал. 3 от НПК да заплати
направените по делото разноски. В този смисъл е постановено и разноските на
досъдебното производство от 331,20 лева да се заплатят от нея по сметка на ОД на
МВР - *.
При извършената
цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната съдебна инстанция
не установи наличието на съществени и неотстраними процесуални нарушения.
Предвид гореизложеното, първоинстанционната присъда следва
да се измени единствено в наказателно-осъдителната й
част, като се намали наложеното
на подс. Н.М. за престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.58а, ал.1, вр.
чл.54 от НК наказание от 2 години на 1 година и 8 месеца „Лишаване от
свобода“, както и определеното при
условията на чл.23, ал.1 от НК общо, най-тежко наказание до същия размер.
Водим от горното и на основание чл.334, т.3, вр. чл. 337, ал.1, т.1 от НПК,
Апелативният съд,
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда № 56/09.07.2020 г. по НОХД № 776/2020 г. на Окръжен
съд – Пловдив в наказателно-осъдителната й част, както следва:
- намалява размера на наложеното на подс. Н.Р.М.
наказание „Лишаване от свобода“ за престъплението по чл. 196, ал.1, т.1, вр.
чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК от 2
години на 1 година и 8 месеца;
- намалява размера на определеното на подс. Н.Р.М.
за изтърпяване общо и най-тежко наказание по чл.23, ал.1 от НК от 2 години на 1
година и 8 месеца „Лишаване от свобода“.
Потвърждава присъдата в останалата ѝ част.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване или протест в 15 дневен
срок от съобщаването пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.