Решение по дело №45509/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21006
Дата: 19 декември 2023 г.
Съдия: Зорница Иванова Тодорова
Дело: 20231110145509
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 21006
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110145509 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от ищеца Ж. Н. Е., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. София, ул. „*****, осъдителен иск с правно основание чл. 49,
вр. чл. 45, ал.1 ЗЗЗ за осъждане на ответника Столична община, Булстат *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 33, представляван
от кмета, за заплащана на сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, изпитване на
страх от настъпване на инфекция или други усложнения, неудобства от промяна
начина на живот, ограничение в посещение на училище и други занимания, ограничено
движение и нуждата да пази раната чиста в стерилни условия и затруднения да се
грижи сама за себе си, без да има някой близък да и помага, които са в резултат на
нараняване на лявото бедро на ищцата – разрязване на дължина над 15 см., охлузвания
на бедрото и левия крак, поради пропадане на левия крак на ищеца в решетка на
отводнителна шахта с нарушена цялост, станало на 13.09.2022 г. в гр. София, подлеза
на ****.
Ищцата Ж. Н. Е. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че на 13.09.2022 г. около 21-22 ч. в гр. София, *** в района на НДК, при подход към
подлеза на ъгъла на ****“, е стъпила върху отводнителна решетка, поставена
непосредствени преди стълбите на подлеза. Един от елементите на решетката, върху
който попаднал крака на ищеца се оказал с нарушена цялост, в резултат на което при
стъпване левият и крак пропаднал в шахтата под решетката на дълбочина над 50 см.
Същевременно един от елементите (напречни ребра) се оказал счупен само от едната
страна и изкривен надолу в шахтата и стърчащ, така че при пропадането на крака е
раздрал лявото бедро и са причинени охлузвания на бедрото на левия крак на ищцата.
Поддържа, че счупената решетка е част от инфраструктурата на гр. София, подлезът е
част от имот с идентификатор ***, представляващ публична общинска собственост, за
първостепенна улица, т.е. ответната община е собственик на имота и като такъв
отговаря за поддържането в добро състояние и в безопасност елементите от
общинската инфраструктура, поради което ответника отговоря за причинените вреди
от бездействието си. Ищцата поддържа, че в резултат на нараняването и дългия период
на възстановяване е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, изпитване на страх от настъпване на инфекция или други усложнения,
неудобства от промяна начина на живот, ограничение в посещение на училище и други
1
занимания, ограничено движение и нуждата да пази раната чиста в стерилни условия и
затруднения да се грижи сама за себе си, без да има някой близък да и помага, тъй като
по това време е живяла сама в гр. София на квартира, далеч от близките си. Оценява
претърпените неимуществени вреди на 20000 лв., които претендира, както и разноски
за производството.
Ответникът Столична община, в срока по чл.131 ГПК е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск с доводи, че не е пасивно-
легитимиран да отговаря за предявените искове. Оспорва сочения от ищеца механизъм
на нараняването. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, тъй като същата не е подходила с необходимото внимание, поради
което е допринесла с поведението си за настъпване на вредите. Твърди, че са
изпълнили задължението си за обезопасяване на решетката, чрез поставянето на дебел
водоустойчив шперплат. Оспорва и размера на претендираните неимуществени вреди,
като счита същия за необосновано завишен.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От представените по делото писмени доказателства фиш за спешна медицинска
помощ, издаден на 13.09.2022 г. от МЗ Център за спешна помощ гр. София (л. 5),
амбулаторни листа за преглед на пациент, издадени на 13.09.2022 г. (л.7-8), лист за
преглед на пациент, издаден на 16.09.2022 г. (л. 9-10), амбулаторни листа от 20.09.2022
г. и от 24.09.2022 г., съдебномедицинско удостоверение І 671/2022 г. (л. 13),
приложени снимки се установява, че на дата 13.09.2022 г. ищцата е постъпила в
Спешно отделение на УМБАЛ „Прирогов“ с порезна рана на ляво бедро, където са и
направени съответни изследвания и раната е била зашита и поставена превръзка от
нивото на горна трета на лявото бедро до горна трета на лява подбедрица, като на
19.09.2023 г. са затегнати конците, и на 24.09.2022 г. са свалени конците.
От представения по делото медицински протокол на лекарска консултативна
комисия, издаден на 30.09.2022 г. ищцата е освободена от физическо възпитание за
учебната 2022/2023 г.
По делото е приложена извадка от АГКК, според която трасето на бул. „Пенчо
Славейков“ попада в поземлен имот с идентификатор ***, гр. София, отреден за
първостепенна улица, част която улица е и подлез.
Представена е снимка на шахта, видно от която същата е компрометирана –
липсва част от решетките, в резултат на което е образувана дупка.
По делото е представено писмо от *** от 18.09.2023 г. (л.36), видно от което на
12.09.2023 г. е извършен оглед на метална решетка на линейния отводнител на
шахтата, находяща се пред стълбите при подхода към подлеза на ъгъла на ****, е
констатирано, че решетката е цяла, без счупени части от нея, здраво закрепена към
металната рамка.
С Решение № 442/22.07.2010 г. на Столичен общински съвет (л.37) на кметовете
на райони управлението на пешеходните подлези – публична общинска собственост на
територията на Столична община, ежемесечни проверки на състоянието им, както и
предприемането на мерки по осигуряване на тяхната безопасност при ползването им.
От представените писма от СО – район „Триадица“, отговор от Столична
община, договор за авариен ремонт на решетки и линейни отводнители в пешеходните
подлези на територията на СО – район Триадица от 15.08.2022 г., количествено-
стойностна сметка за ремонт на подлезите, Протокол № 1 от 17.10.2022 г. за извършен
ремонт, сметка за изплащане на извършени СМР и снимки, се установява, че
действително е била компрометирана решетката на отводнителна шахта, ремонта на
която е възложен от Столична община – район „Триадица“ на 15.08.2022 г. и извършен
на 17.10.2022 г.
По делото е прието заключение по изслушаната съдебно-медицинска
експертиза, изготвено от д-р К. А. С., специалист по ортопедия и травматология, което
2
съдът кредитира изцяло като компетентно и професионално изготвено. Въз основа на
представените по делото документи вещото лице е установило, че при процесния
инцидент ищцата е получила надлъжно разположена разкъсно-контузна рана по
външната страна на ляво бедро в долния му край с дължина около 16 см. и дълбоко
линеарно охлузване по предната страна на ляво бедро в долната му част. Медико-
биологичния характер на уврежданията е временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Вещото лице е посочил, че периодът на възстановяване при ищцата е бил
14 дни. Предварителната терапия е хирургична обработка на раната и поставяне на
така наречените „отложени шефове“, което се прави при замърсени рани, като
профилактика на евентуално възпаление. Изписан е антибиотик. След три дни е
направена нова превръзка и конците са затегнати, правени са и етапни превръзки, а
конците са свалени на 12-ти ден. Лечението е било адекватно и правилно проведено. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че няма данни за увреждане на
мускулатурата и поставянето на вътрешни конци. Остава белег.
В хода на делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на
свидетелите ****
От показанията на св. **** се установява, че същата е леля на Ж., Ж. живяла при
ней от 8-ми клас и от една година живее самостоятелно. На 13.09.2022 г. към 21 ч. й се
обадили по телефона за да й съобщят, че Ж. е в болница „Пирогов“. Когато свидетеля
отишъл на място, Ж. била в реанимация, а в болницата бил нейният приятел ****,
който присъствал на инцидента. Приятелят на Ж. разказал на свидетелката как се е
случил инцидента – при преминаване през шахтата на подлеза на ****, в който било
тъмно и не добре осветено, кракът на Ж. пропаднал в шахтата, като след двукратно
обаждане на 112 дошла линейка. Ж. имала голямо разпаряне на задната част на
бедрото, около 20 см. Ж. не можела да ходи на крака си, изнесли я с легло и пренесена
в колата. Направена е смяна превръзка и затягане на конци, след което на 24 септември
свалили конците, като лекарите предупредили да няма движение. Ж. не ходила на
училище през м. септември и била освободена от физкултура. През месец октомври
изпитвала опъване и болки и имала подуване. Инцидентът се отразил неблагоприятно в
психическо отношение на Ж., тъй като тя била 12-ти клас, която е решаваща година по
подготовка на документи и кандидатстване за университет. Останалият голям белег на
видима част на бедрото се отразило на самочувствието й, особено за предстоящия бал.
Ж. спечелила стипендия Ф**** за САЩ, и поради психическото си неразположение се
отказала. Случилото се отразило на Ж. пагубно на състезателния дух във връзка със
състезания на националния отбор по математика, в който тя участвала.
От показанията на свидетеля **** се установява, че са приятелки и съученици с
Ж. в СМГ. За инцидента Ж. писала по телефона на свидетелката, докато била в
болницата. Инцидентът се случил някъде около НДК с нейния приятел ****. Един
месец прекарала вкъщи, без да излиза, а октомври се върнала на училище, но й било
трудно придвижването между стаите. Свидетелката посетила Ж. в дома й. Ж.
изпитвала болки до средата на октомври. Отначало неискала да приеме белега си. Не
можела да се къпе, от което не се чувствала добре. В училище не можела да ходи –
куцала и се страхувала да не й остане дълготраен ефект. Затворила се леко в себе си.
Бащата на Ж. я посещавал след инцидента, за известен период след инцидента Ж. е
била при леля си, а след това баща й е бил при нея. Изучавали физкултура в училище и
Ж. била освободена. Ж. споделяла, че белегът й е ужасно грозен и се притеснявала как
ще я гледат хората.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав,
който включва следните елементи: настъпването на посочените в исковата молба
неимуществени вреди, техния размер, както и пряката им причинна връзка с
бездействието на ответника, който като собственик на имота и съоръженията и
3
елементите на градската инфраструктура е длъжен да ги поддържа в добро и безопасно
състояние.
В тежест на ответника е да обори презумпцията за вината, както и да докаже
направени с отговора правоизключващи и права, включително възражението си за
съпричиняване.
Съдът намира, че при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства –
писмени и гласни, както и от заключението на СМЕ, може да се обоснове несъмнен
извод, че на 13.09.2022 г. в гр.София, при проход към подлеза на ъгъла на ****, при
преминаване през отводнителна шахта, кракът на ищцата пропаднал в шахтата, в
резултата на което същата получила телесни увреждания - надлъжно разположена
разкъсно-контузна рана по външната страна на ляво бедро в долния му край с дължина
около 16 см. и дълбоко линеарно охлузване по предната страна на ляво бедро в долната
му част. Горното се установява, както косвено от приетите по делото писмени
доказателства, така и посредством разпита на св. **** която макар да не е очевидец на
инцидента е получила данни за същия от приятеля на Ж., който е бил очевидец на
случилото се и след като показанията на свидетеля са логични, последователни и се
подкрепят от цялата доказателствена съвкупност, съдът ги кредитира изцяло. Извод за
механизма на настъпване на телесните увреждания съдът черпи и от представените по
делото писмени доказателства с отговора на исковата молба, видно от които в писмо на
кмета на район „Триадица“ с молба за осигуряване на средства за извършване на
ремонт на подлези – публична общинска собственост, е потвърдено лошото състояние
на подлезите. Пак видно от представените по делото от ответника договор за
извършване на ремонтни дейности, количествено-стойностна сметка и протокол за
приемане на работата, именно решетката на отводнителната шахта при подхода на
подлеза на ъгъла между **** е била подменена. Съдът съобрази също така, че
констатираното състояние на подлезите, направено в писмото на кмета на район
„Триадица“ е месец преди инцидента, следователно и доколкото ремонтът е извършен
през месец октомври 2022 г. може да се обоснове извод, че към момента на настъпване
на инцидента, решетката на шахтата е била компрометирана, а след него подменена.
Така възприетият от съда механизъм на получаване на травматичните увреждания се
подкрепя изцяло и от заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза, която
съдът кредитира изцяло като професионално и обективно изготвено.
Съдът намира, че доколкото се касае за подлез, свързващ булеварди в пределите
на гр. София, въпросният участник е собственост на Столична община съгласно § 7, ал.
1, т. 4 и 7 ЗМСМА вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС. В този смисъл според § 7, ал. 1 на
ЗМСМА с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и
следните държавни имоти: 1) водоизточниците, включително подземните и
минералните води, които се ползват само от съответната община, заедно с
водовземните съоръжения и довеждащите мрежи и съоръжения; 2) язовири, езера и
4
принадлежащите към тях плажове, кариери за инертни и други материали от местно
значение; 3) незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени за
жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия,
придобити чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите на
връщане на предишните им собственици; 4) общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване; 5) жилищните обекти, изградени по реда на чл. 117 от Закона за
териториално и селищно устройство, за оборотни жилища или за социални
мероприятия, включително за отдаване под наем на социално слаби семейства; 6)
обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за
административните потребности на общините, както и за здравно, образователно,
културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване; 7.) мрежите и
съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната,
водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната
система, които обслужват само територията на съответната община и не са включени в
уставния фонд на търговски дружества. При анализа на посочената разпоредба може да
се обоснове несъмнен извод, че подлезът, където е настъпил инцидента е публична
общинска собственост като част от техническата инфраструктура на транспортната
система. В този смисъл е и § 1 от ДР на Закона за пътищата, според който "Пътни
съоръжения" са: водостоците; мостовете; виадуктите; естакадите; надлезите;
подлезите; тунелите; подпорните и декоративните стени; укрепителните и
водоотвеждащите устройства и пречиствателните съоръжения.
От друга страна съдът съобрази, че Общината съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОбС следва
да я управлява с грижата на добър стопанин, като е налице обективна възможност за
обезопасяване на подлезите. Така и в чл.30, ал. 4 ЗП е предвидено, че изграждането,
ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи,
паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от
съответната община. Доколкото се касае за отводнителна шахта, съдът съобрази, че
същата представлява съоръжение за отвеждане на водите в подлеза и поради това част
от подлеза.
Следователно може да се обоснове несъмнен извод, че ответната община, като
стопанин на процесния подлез, е бил длъжен да го поддържа, както и съоръженията,
представляващи част от подлеза в безопасно за ползване състояния и носи отговорност
за причинените вреди поради неизпълнение на това задължение.
Съдът намира, че по делото бяха събрани достатъчно доказателства, които да
обосноват извод за бездействието на ответната община, като възраженията на
ответника, че процесната шахта е била отремонтирана и сменена решетката останаха
5
недоказани. В този смисъл компрометираното състояние на процесния подлез, в това
число отводнителна линейна шахта беше доказано и с представените от ответника
писмени доказателства във връзка с възлагането и извършването на ремонтни дейности
по шахтата в подлеза на ****, като видно от протокола за приемане на извършените
дейности, подмяната на решетката на процесната шахта е завършило на 17.10.2022 г. –
един месец след инцидента.
По отношение на размера на вредите, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта е понятие, което е проявление на принципа на съразмерност между
конкретно претърпените неимуществени вреди и обезщетението, което ще овъзмезди
пострадалия. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен
на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет на болките и страданията,
продължителността на възстановителния период, възраст на увредения и др. В
конкретния случай за да определи справедливия размер на обезщетението съдът отчете
характера и обема на нараняванията, изпитаните болки, наличието на белези и към
момента на изготвянето на заключението на СМЕ, времето за възстановяване,
емоционалното състояние на ищеца по време и след инцидента. От представените по
делото доказателства и заключението на СМЕ се доказа, че ищцата е получила
надлъжно разположена разкъсно-контузна рана по външната страна на ляво бедро в
долния му край с дължина около 16 см. и дълбоко линеарно охлузване по предната
страна на ляво бедро в долната му част, което обуславя и по-висок интензитет на
изпитаните болки и страдания. Същевременно от така получените наранявания е
останал голям белег на видима част на бедрото и към момента. От друга страна съдът
съобрази, че не е дълъг възстановителен период от 16 дни, респективно отшумяването
на болката и заздравяването на раната е продължило около две седмици. Съотносимо
към периода на възстановяване, съдът съобрази също така, че с показанията на
свидетелите беше доказано, че за още един месец ищцата е усещала тежест и подуване
в областта на раната. Съдът отчете и възрастта на ищеца – 18 години, който има пряко
отношение към възможността да бързо възстановяване, както физическо, така и
психическо към посока на по-бързо възстановяване. При определянето на
справедливото обезщетение съдът отчете и начина, по който се е отразило
преживяването в психо-емоционално състояние на ищцата, като съобрази, че същата е
изпитала уплаха при вида на нараняването, а останалият белег предизвиква чувство на
притеснение и срам по отношение на външния облик на ищцата. Към психо-
емоционалното състояние на ищцата, съдът съобрази също така, че в резултат на
инцидента е бил сломен състезателния дух и желанието за участия в състезания.
Наличието на голям белег в областта на бедрото е от естеството си да причини
6
притеснение и срам, както и лично неодобрение в резултат на загрозяването, особено
за младата възраст на ищцата и пола. Като съобрази всичко това, съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от
порецесното нараняване е в размер на 10000 лв. Този размер е обусловен, както от
конкретно установените увреждания по отношение на ищеца и изпитаните вследствие
на тях болки и страдания, така и от психическото отражение на преживяното у
пострадалия и наличието на загрозяване, обсъдени по-горе поотделно.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски имат
и двете страни. Ищецът е бил освободен от заплащането на такси и разноски по делото,
поради което не е сторил разноски. Искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение за предоставена на ищеца безплатна правна помощ на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата е направил адв. К. М., което предвид фактическата
и правна сложност на делото, следва да се присъди в минимален размер според
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно: 1300
лв. От така дължимото адвокатско възнаграждение в тежест на ответника следва да
присъди такава част, която е съответна на уважената част от исковата претенция, а
именно 650 лв.
Ответникът също има право на разноски, който е претендирал юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 150 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото. От тази сума съобразно отхвърлената част на иска следва да се
присъди съответна част, а именно сумата от 75 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в тежест на ответника следва да бъда
възложена дължимата държавна такса за предявения иск – 800 лв.и депозита за
назначената СМЕ в размер на 350 лв., които се внасят по сметка на съда.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, Булстат *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“ № 33, представляван от кмета да заплати на
Ж. Н. Е., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*****, на основание чл.
49, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗЗ сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, изпитване на
страх, неудобства от промяна начина на живот, ограничение в посещение на училище
и други занимания, ограничено движение и нуждата да пази раната чиста в стерилни
условия и затруднения да се грижи сама за себе си, без да има някой близък да и
помага, които са в резултат на нараняване на лявото бедро на ищцата – разрязване на
дължина над 15 см., охлузвания на бедрото и левия крак, поради пропадане на левия
крак на ищеца в решетка на отводнителна шахта с нарушена цялост, станало на
13.09.2022 г. в гр. София, подлеза на ****, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
сумата над 10000 лв. до пълния предявен размер от 20000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Столична община, Булстат *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“ № 33, представляван от кмета да заплати на
7
адв. К. Н. М., САК, личен № **********, с адрес на кантората: гр. София, ул. „*****,
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАадв. сумата 650 лв. – адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ на ищеца.
ОСЪЖДА Столична община, Булстат *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“ № 33, представляван от кмета да заплати по
сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 800 лв.
държавна такса за производството и 350 лв. депозит за СМЕ.
ОСЪЖДА Ж. Н. Е., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*****
да заплати на Столична община, Булстат *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“ № 33, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
75 лв. – разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8