№ 1
гр. С., 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20221800900200 по описа за 2022 година
Производството по т.д. № 200/2022 год. на СОС е образувано по исковата молба вх.
№ 7897/11.11.2022 год. по описа на СОС, с която Р. Р. Ш. от с. Л., област К., ул. „П.“ № 4, с
ЕГН **********, е предявил срещу Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“, ЕИК ********* (НББАЗ) иск с
правно основание чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в
размер на 120 000 лева за причинени на ищеца неимуществени вреди – физически болки и
страдания вследствие нанесени му телесни увреждания – травматично разкъсване на далака
с последващото му отстраняване, субкапсуларна колекция от кръв в черния дроб, малък
хемоторакс вляво, плеврален излив в левия бял дроб, разкъсване на тъпанчевата мембрана
на лявото ухо, три разкъсно-контузни рани на главата, контузия в долната част на гърба и
навяхване на шията, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 09.10.2021 год. около
15.30 часа на АМ „Тракия“, в района на 48 + 500 км, по вина на М.Г., турски гражданин –
водач на лек автомобил марка „БМВ“, модел „X5“, с нидерландски регистрационен номер
HG-527-T, със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с
нидерландски застраховател – Nationale – Nederlanden Schadeverz. MIJ N.V., със
застрахователна полица № 175322895385, валидна до 01.08.2022 год., с кореспондент за
територията на Република България „М.И.“ ЕООД, ЕИК *********, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 28.01.2022 год. до окончателното й заплащане.
Производството по т.д. № 202/2022 год. на СОС е образувано по исковата молба вх.
№ 7925/14.11.2022 год. по описа на СОС, с която Ш. Р. Ю. от с. С., област К., ул. „К.“ №7, с
ЕГН **********, е предявил срещу Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“, ЕИК ********* иск с правно
основание чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на
50 000 лева – частичен иск, при пълен размер на претенцията от 100 000 лева, за причинени
1
на ищеца неимуществени вреди – фрактури на 2-ро, 3-то, 4-то и 5-то ребра вляво, фрактура
на акромиалния израстък на лявата лопатка, фрактура на големия туберкул на лявата
раменна кост, хематом в областта на левия голям гръден мускул и лява гръдна половина,
кръвонасядания в областта на лявата мишница, охлузвания и контузии в областта на главата,
причинени в резултат на горното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
28.01.2022 год. до окончателното й заплащане.
Ищците претендират направените по делото разноски и заплащане на адвокатско
възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА
безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото.
С определение № 443/14.11.2022 год. на СОС по т.д. № 200/2022 год. на осн. чл.213
от ГПК двете дела са съединени служебно за общо разглеждане, като производството по
делото е продължило като т.д. № 200/2022 год. на СОС.
С исковите молби се твърди, че на 09.10.2021 год. около 15.30 часа на АМ „Тракия“,
в района на 48 + 500 км, управляваният от М.Г. /Mevlut Gundogdu/, турски гражданин, лек
автомобил марка „БМВ“, модел „X5“, с нидерландски регистрационен номер HG-527-T, се
движил от гр. П. към гр. С., като поради превишена скорост водачът загубил контрол над
МПС и се ударил в мантинелата, разделяща активните ленти за движение на магистралата. В
резултат от силата на удара автомобилът разкъсал мантинелата и навлязъл в насрещното
платно, където се ударил челно в движещия се в посока към гр. П. лек автомобил марка
„Опел“, модел „Астра“, с ДК № К 1176 ВМ, управляван от Р. Р. Ш. и с пътник Ш. Р. Ю..
За пътния инцидент бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
173/09.10.2021 год. на ОДМВР – С., в който било отразено, че виновен за катастрофата е
водачът на л.а. „БМВ“ М.Г.. По случая било образувано ДП № 168/2021 год. на РУ – И.,
пр.пр. № 831/2021 год. на РП – С., ТО – И., понастоящем спряно до издирване на
извършителя.
Твърди се, че в резултат на така настъпилия пътен инцидент тежко пострадали
ищците Р. Р. Ш. и Ш. Р. Ю..
Твърди се, че ищецът Р. Р. Ш. получил разкъсно-контузни рани в областта на
главата, болки и ограничени движения в областта на врата и шията и болки в лявата част на
корема. Същият бил откаран по спешност в „УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“ ЕАД, където
раните в областта на главата му били обработени хирургически и зашити, а на шията му
била поставена мека яка. Лекарите не установили други увреждания, поради което Р. Ш. не
бил хоспитализиран, а бил освободен за домашно лечение като му били дадени препоръки за
спазване на консервативен хигиенно-диетичен режим.
Спазвайки лекарските препоръки, ищецът продължил възстановяването си в
домашни условия. Тъй като обаче болките, които изпитвал в областта на корема и стомаха
се усилвали, на 15.10.2021 год. ищецът потърсил медицинска помощ в „МБАЛ – Х.“ АД. В
болничното заведение пострадалият бил хоспитализиран за периода от 15.10.2021 год. до
25.10.2021 год. като след извършени прегледи и изследвания лекарите установили, че са
2
налице следните травматични увреждания :
- наличие на течност в абдомена, повече под пъпа, но и около черния дроб;
- слезка с увеличени размери и нехомогенна структура, с кистозни зони във
вътрешността и течни колекции около тях;
- кръвоизлив от частична руптура на далак;
- субкапсуларна колекция от кръв в черния дроб;
- малък хемоторакс вляво;
- плеврален излив в левия бял дроб и
- травматична руптура на тъпанчевата мембрана на лявото ухо.
Предвид уврежданията в областта на далака на 15.10.2021 год. ищецът бил подложен
на оперативна интервенция, при която било извършено хирургично отстраняване на далака
му. След стабилизиране на състоянието му на 25.10.2021 год. ищецът бил изписан от
болничното заведение и продължил лечението си в домашни условия. Общият
възстановителен период при ищеца продължил около 3-4 месеца, като първия месец след
катастрофата бил изключително тежък за него, изпитвал изключително силни и интензивни
болки, поради което му се налагало постоянно да приема силни болкоуспокоителни и
седативни медикаменти.
Твърди се, че в резултат на травмите от ПТП здравословното състояние на ищеца се
влошило, което дало отражение и върху психиката му. Вследствие на изживения шок от
катастрофата за продължителен период от време пострадалият се оплаквал от потиснатост и
понижено настроение, безпричинна тревожност, сънувал кошмари, свързани с момента на
катастрофата, нарушения на концентрацията и вниманието.
Твърди се, че ищецът Ш. Р. Ю. непосредствено след настъпване на ПТП бил откаран
по спешност в „УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“ ЕАД, където бил приет със загуба на спомен за
случилото се и открита рана на главата, която в болничното заведение била обработена. Тъй
като видимо нямал други сериозни наранявания, които да налагали неговата
хоспитализация, същият бил освободен за домашно лечение.
Спазвайки лекарските препоръки, ищецът продължил възстановяването си в
домашни условия. Тъй като след катастрофата изпитвал болки в областта на лявото рамо и
лявата гръдна половина, които с времето се засилвали, на 22.10.2021 год. ищецът потърсил
медицинска помощ и бил прегледан от ортопед-травматолог. Пострадалият бил приет с
оплаквания от затруднени движения в областта на лявата раменна става и затруднена
дихателна дейност. При извършеният му амбулаторен преглед лекарят констатирал
конградна амнезия; екскориация в лява периорбитална област; суфузионни полета в средна
трета на лявата мишница 20/20 см; силно ограничени активни движения с лявото рамо;
хематом по страничната повърхност на лявата гръдна половина 15/30 см; ограничени
дихателни движения на гръдната клетка в ляво и болезненост по хода на 2-3-4 ребра вляво.
Назначено му било рентгеново изследване, резултатите от които показали, че Ш. Ю. е
3
получил следните травматични увреждания :
- фрактура на лопатката и на горния край на раменната кост вляво и
- фрактури на 2-ро, 3-то, 4-то и 5-то ребра вляво.
Сочи се, че тъй като травмите, получени от Ш. Ю., не налагали неговата
хоспитализация, ищецът бил освободен и продължил лечението си в домашни условия.
Общият възстановителен период при него продължил около 3-4 месеца, като през първия
месец след катастрофата изпитвал изключително силни и интензивни болки, поради което
му се налагало постоянно да приема силни болкоуспокоителни и седативни медикаменти.
Поради фрактурата в областта на лявата раменна кост ищецът не можел да се обслужва сам,
което налагало да ангажира своите близки, които да му помагат при извършването на
ежедневните му битови и хигиенни навици.
Твърди се, че в резултат на травмите от ПТП здравословното състояние на ищеца се
влошило, което дало отражение и върху психиката му. Вследствие на изживения шок от
катастрофата за продължителен период от време пострадалият се оплаквал от потиснатост и
понижено настроение, безпричинна тревожност, сънувал кошмари, свързани с момента на
катастрофата, нарушения на концентрацията и вниманието.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „БМВ“, модел „X5“, с нидерландски
регистрационен номер HG-527-T, управляван от деликвента М.Г., е имало действаща
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица №
175322895385, валидна до 01.08.2022 год., сключена с нидерландски застраховател –
Nationale – Nederlanden Schadeverz. MIJ N.V., с кореспондент за територията на Република
България „М.И.“ ЕООД, ЕИК *********.
Твърди се, че на 07.04.2022 год. ищците отправили застрахователна претенция пред
кореспондента на нидерландски застраховател за територията на Република България, при
който била образувана преписка по щета № 00042608. В проведената кореспонденция между
ищците и „М.И.“ ЕООД не било постигнато съгласие относно размера на дължимото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, което обуславя интереса на ищците от
предявяване на настоящите искове с правно основание чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ
срещу НББАЗ.
Преписи от и.м. и приложенията към същите са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който е оспорил исковете по основание и размер, взел е становище по обстоятелствата, на
които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се оспорват твърденията по исковите молби за отговорността на водача на
лекия автомобил марка „БМВ“, модел „X5“, с нидерландски регистрационен номер HG-527-
T, за реализирането на ПТП и последиците от него, механизма на реализиране, причинната
връзка между процесните вреди и пътния инцидент. На самостоятелно основание се оспорва
основателността на исковата претенция на Ш. Р. Ю., който, видно от съставения
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, не е вписан като пострадал и/или пътник в
4
лекия автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № К 1176 ВМ, управляван от Р. Р. Ш..
При условия на евентуалност и в случай, че по делото бъде установено, че вина за
настъпване на ПТП има водачът на чуждестранното МПС, ответникът оспорва
изключителната му отговорност, като твърди, че Р. Р. Ш. е допринесъл за настъпване на
ПТП и на вредите, като управлявал МПС в нарушение на правилата за движение по
пътищата, с превишена и/или несъобразена с пътните и атмосферните условия и
интензивността на движението скорост, не е спазвал необходимата дистанция, както и че е
съпричинил собствените си вреди, като е управлявал МПС без поставен обезопасителен
колан или с технически неизправен обезопасителен колан. За ищеца Ш. Р. Ю. се въвежда
същото възражение за съпричиняване, като се твърди, че е пътувал в МПС без поставен
обезопасителен колан.
Оспорват се твърдените неимуществени вреди по вид и обем, интензитета и
продължителността на болките и страданията, степента на възстановяване, както и
причинната връзка между ПТП и вредите на двамата ищци. Оспорва се причинната връзка
между твърдените телесни увреди и ПТП, като се твърди, че настъпването на всички или
част от телесните увреди предшества по време датата на ПТП и същите са в резултат от
предходни травми, злополуки, заболявания или са резултат от други събития, предшестващи
или последващи ПТП. Твърди се, че двамата ищци са допринесли за дългия възстановителен
период, като не са предприели предписано лечение и възстановителен режим и не са
провеждали предписаните им контролни прегледи.
Оспорва се претендирания размер на обезщетенията, за които се сочи, че не са
съответни на претърпените вреди и завишени, като не отговарят на принципа за
справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД и не съответстват на трайната съдебна практика при
определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди по сходни случаи.
Оспорват се изцяло исковете за законна лихва, доколкото същите се явяват акцесорни
на главните; оспорва се и началната дата на претенциите за лихва, като се сочи, че НББАЗ
дължи лихва върху размера на застрахователното обезщетение едва след изтичане на
законоустановения срок за произнасяне по извънсъдебната претенция, който не може да
бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията пред него. Предвид
факта, че такава претенция не е завеждана пред НББАЗ – отправеното на 28.01.2022 год.
запитване пред бюрото относно застрахователя по застраховка „ГО на автомобилистите“ и
кореспондента на чуждестранния застраховател в България няма характер на извънсъдебна
претенция, се сочи, че с оглед чл.496 от КЗ ответникът би дължал лихва с изтичане на
тримесечния срок или след датата на произнасяне на кореспондента, пред който е била
заведена.
Ответникът също претендира направените по делото разноски.
Пълномощникът на ищците с писмена молба от 08.12.2023 год. е направил искане по
чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи
претендирано от ответника прекомерно адвокатско възнаграждение.
5
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представения с исковите молби констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 173/09.10.2021 год. на ОДМВР – С., в същия е отразено настъпило ПТП на
09.10.2021 год. около 15.30 часа на АМ „Тракия“, в района на 48 + 500 км, с участници :
МПС 1 – лек автомобил марка „БМВ“, модел „X5“, с нидерландски регистрационен номер
HG-527-T, с водач М.Г. /Mevlut Gundogdu/, турски гражданин; МПС 2 – лек автомобил марка
„Опел“, модел „Астра“, с ДК № К 1176 ВМ, с водач Р. Р. Ш.; МПС 2 – лек автомобил марка
„Фолксваген“, марка „Туарег“, с ДК № В 1085 РА, с водач М.Н.М.. Отразено е, че МПС 1
прескача еластичната ограда на магистралата, разделяща двете платна за движение, навлиза
в платното за насрещно движение и удря МПС 2, а МПС 3 е ударено от част, изпаднала при
удара от МПС 1. Посочено е, че пострадали при ПТП са Р. Р. Ш. и Г.С.Д..
Във връзка с горното ПТП е било образувано ДП № 168/2021 год. на РУ – И., пр.пр.
№ 831/2021 год. на РП – С., ТО – И., понастоящем спряно до издирване на извършителя –
видно от представеното с и.м. постановление от 07.10.2022 год. на РП – С., ТО – И..
От заключението по назначената автотехническа експертиза, неоспорено от страните,
изготвено след запознаване с обсъдения констативен протокол за ПТП и с изготвения по
горното досъдебно производство протокол за оглед на местопроизшествие от 09.10.2021
год., се установява следния механизъм на ПТП :
На 09.10.2021 год. около 15.30 часа на АМ „Тракия“, в зоната на 48 + 500 км –
землището на община И., лек автомобил марка „БМВ“, модел „X5“, с нидерландски
регистрационен номер HG-527-T, управляван от М.Г., в условията на силен дъжд, на прав
участък с надлъжен наклон на изкачване, се е движил със скорост около 120 км/ч в платното
за движение по автомагистралата в посока от гр. П. към гр. С.. Пътното платно по
автомагистрала „Тракия“ е било съставено от две отделни платна за движение в
противоположните посоки, отделени помежду си посредством двуредова, единична
стоманена предпазна ограда, като всяко платно за движение било съставено от две активни
ленти за движение, разделени с прекъсната линия „МЗ” и вдясно на тях по отношение
посоката на движение се намирала лента за принудително спиране, отделена от дясната
активна лента с единична, непрекъсната линия „М1”
Придвижвайки се по гореописания начин, автомобилът „БМВ” се е отклонил вляво
по отношение първоначалната си посока на движение, ударил се е в разделителната
стоманена предпазна ограда между двете платна за движение, при което предното му ляво
колело се е откъснало. Автомобилът е преодолял стоманената предпазна ограда и преминал
в зоната на лявата (изпреварващата) лента на платното за движение по автомагистралата в
посока С. – П., по която в този момент със скорост около 112 км/ч се е движил лек
автомобил марка „Опел“, модел „Астра”, с ДК К 1176 ВМ, управляван от Р. Р. Ш.. Настъпил
е удар между двата автомобила след който лекият автомобил „БМВ” е продължил
6
движението си в посока напред и вляво и се е установил на мястото, описано в протокола за
оглед на местопроизшествие. Вследствие на удара лекият автомобил „Опел“ се е преобърнал
по таван и приплъзвайки се по платното за движение в посока напред и вдясно по
отношение първоначалната си посока на движение, се е установил в дясната крайпътна
канавка.
По време на описаните удари отделила се част от лекия автомобил „БМВ” е ударила
в задната лява част движещия се в платното за движение в посока С. – П. лек автомобил
марка „Фолксваген“, марка „Туарег“, с ДК № В 1085 РА, управляван от М.Н.М., като му е
нанесла материални щети, след което този автомобил се е установил на мястото, описано в
протокола за оглед.
АТЕ определя скоростта на движение на лекия автомобил „БМВ” към момента
непосредствено преди загубата на управление от страна на водача му около 120 км/ч, а
скоростта на движение на автомобила, при която би възникнал в конкретните пътни условия
аквапланинг – на 91.6 км/ч. С оглед на горното заключението на експертизата е, че
причината за настъпване на ПТП от техническа гледна точка са били субективните действия
на водача на лекия автомобил „БМВ”, който в зоната на ПТП се е движил със скорост, която
не е била съобразена с конкретните пътни условия /движение при условията на силен дъжд/,
вследствие на което е изгубил контрол над управляваното от него МПС.
АТЕ дава заключение, че за водача на лекия автомобил „Опел” лекият автомобил
„БМВ” е бил видим едва когато същият вече е бил навлязъл в разделителното пространство
между платната за движение в противоположните посоки. Времето, необходимо за
преминаване на това пространство от автомобила „БМВ“, е било 0.9 сек., поради което за
водача на лекия автомобил „Опел” ПТП е било непредотвратимо поради липсата на
достатъчно време за реакция от негова страна, включително за предприемане на аварийно
спиране.
От заключението по назначената първоначална СМЕ, неоспорено от страните, се
установява, че от приложената по делото медицинска документация е видно, че Р. Р. Ш.
вследствие на пътния инцидент е получил следните увреждания, които могат да бъдат
групирани по засегнатите анатомични области като :
- увреждания, локализирани в областта на главата – наличие на три разкъсно-
контузни рани на главата и разкъсване на тъпанчевата мембрана на лявото ухо;
- увреждания, локализирани в областта на шията – навяхване на шията;
- увреждания, локализирани в областта на гръдния кош и корема – контузия в
долната част на гърба;
- травматично разкъсване на слезката с последващото й отстраняване.
Горните увреждания са детайлно описани в представената с и.м. на този ищец
епикриза, издадена на базата на история на заболяването с № 14727 от „МБАЛ – Х.“ АД,
видно от която, Р. Р. Ш. бил хоспитализиран за периода от 15.10.2021 год. до 25.10.2021
год., а от проведените изследвания на коремни органи и бял дроб било констатирано и
7
наличие на течност в абдомена, повече под пъпа, но и около черния дроб; малък хемоторакс
вляво; субкапсуларна колекция от кръв в черния дроб; плеврален излив в левия бял дроб.
По повод травмите ищецът е бил подложен на оперативно лечение – раните били
обработени хирургично, а травмата на слезката е наложила оперативното й отстраняване
/спленектомия/. Уврежданията са били свързани с болки и страдания, от които с най-голям
интензитет е била коремната травма, като са отзвучали в рамките на около месец.
Възстановяването е протекло за срок от около 30 дни след извършване на коремната
операция, като в резултат от интервенцията е останал голям оперативен ръбец на предната
коремна стена, който ще е ясно забележим до края на живота на пострадалия. След
отстраняването на слезката няма последващи последици за организма, включително и
водещи до намаляване на имунитета.
С определението си по чл.374 от ГПК съдът с оглед становището на ответника в
отговора на и.м. е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се
от доказване между страните твърдяното с и.м. застрахователно правоотношение за лекия
автомобил марка „БМВ“, модел „X5“, с нидерландски регистрационен номер HG-527-T, със
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с нидерландски
застраховател – Nationale – Nederlanden Schadeverz. MIJ N.V., със застрахователна полица №
175322895385, валидна до 01.08.2022 год., с кореспондент за територията на Република
България „М.И.“ ЕООД, ЕИК *********.
Видно от представената с исковите молби претенция по чл.511, ал.1, т.1 от КЗ на
ищците до кореспондента на нидерландски застраховател за територията на Република
България „М.И.“ ЕООД, по същата е била образувана преписка по щета № 00042608, като
няма данни кога същата е била изпратена по пощата и получена от кореспондента.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи
:
Съгласно разпоредбата на чл.511, ал.1, т.1 от КЗ в случаите на настъпило
застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен
водач, който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава,
чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от
кореспондента за територията на Република България на застрахователя на виновния водач.
Съгласно чл.512, ал.1 от КЗ когато към кореспондента или НББАЗ се предяви
претенция за обезщетение, се прилага чл.496 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по
претенцията не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380
от КЗ, т.е. кореспондентът/бюрото изпада в забава след изтичане на горния срок и от този
момент дължи и законната лихва по чл.409 от КЗ за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение.
Съгласно чл.511, ал.3 от КЗ в случаите на ал.1 увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само когато кореспондентът не се е произнесъл по
8
подадената претенция в срока по чл.496, ал.1 от КЗ, отказано е изплащане на обезщетение
или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като съответно се
прилага чл.380 от КЗ.
Съгласно чл.513, ал.1 от КЗ в случаите на съдебен иск, произтичащ от
застрахователно събитие по чл.511, ал.1 или ал.2 от КЗ НББАЗ е единствено процесуално
легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу
застрахователя на виновния водач.
За да се ангажира по горния ред отговорността на НББАЗ е необходимо към момента
на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” за моторно превозно средство, което обичайно се
намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, както и да са налице
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове бе установена с
представената по делото претенция по чл.511, ал.1, т.1 от КЗ на ищците до кореспондента на
нидерландски застраховател за територията на Република България „М.И.“ ЕООД, по която
е била образувана преписка по щета № 00042608. Независимо, че по делото не е
удостоверено кога е била получена претенцията от кореспондента, между страните не е
спорно, като горното се признава и с отговора на и.м. от ответника, че претенцията е била
заведена пред кореспондента на 07.04.2022 год., както и че до изтичане на тримесечния срок
по чл.496, ал.1 от КЗ за произнасяне по същата кореспондентът не е заплатил
застрахователни обезщетения на ищците.
По основателността на исковете съдът намира следното :
По делото не бяха събрани никакви доказателства във връзка с твърденията по
исковата молба на ищеца Ш. Р. Ю., че същият като пасажер в лек автомобил марка „Опел“,
модел „Астра“, с ДК № К 1176 ВМ, управляван от Р. Р. Ш., е участвал в описаното ПТП,
настъпило на 09.10.2021 год. около 15.30 часа на АМ „Тракия“, в района на 48 + 500 км,
причинено по вина на М.Г., водач на лек автомобил марка „БМВ“, модел „X5“, с
нидерландски регистрационен номер HG-527-T. С отговора на исковата молба е въведено
изрично такова възражение, което съдът намира за основателно по изложените от ответника
доводи – в съставения по случая констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
173/09.10.2021 год. на ОДМВР – С. детайлно са индивидуализирани всички участници в
ПТП – водачите на трите автомобила „БМВ“, „Опел“ и „Фолксваген“, както и четвърто лице
– Г.С.Д., за когото не е отразено в кой автомобил е пътувал; посочено е, че пострадали при
ПТП са единствено ищецът Р. Р. Ш. и Г.С.Д., но не е отразено, че и ищецът Ш. Р. Ю. е
пострадал като пътник в някой от автомобилите.
Установяването на горното обстоятелство е могло да стане и със свидетелски
показания на очевидци, респ. участници в ПТП, събирането на каквито не са били поискани
9
нито с исковата, нито с допълнителната искова молба на този ищец. Установяването на
същото обаче не може да стане с представените по делото с писмо от 22.02.2023 год. на РП –
С. материали от воденото по случая ДП № 168/2021 год. на РУ – И., вкл. протоколите за
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели – същите не могат да бъдат
приобщени като писмени доказателства по реда на ГПК. Участието на ищеца Ш. Р. Ю. в
ПТП не може да бъде установено и от приложената по делото медицинска документация, в
която се сочи, че по данни на пациента същият е участвал в ПТП на 09.10.2021 год., при
което претърпял телесни увреждания – горните констатации подлежат на самостоятелно
доказване, каквото по делото не бе проведено.
С оглед на изложеното и доколкото ищецът Ш. Р. Ю. не установи да е претърпял
неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания, получени при описаното в и.м.
ПТП, то не установява и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45
от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди, а оттам – и основанието за отговорността
на ответника НББАЗ, поради което предявеният от него иск с правно основание чл.511, ал.3
във вр. с ал.1, т.1 от КЗ следва да се отхвърли изцяло.
От обсъдените горе доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 173/09.10.2021 год. на ОДМВР – С. и заключението по назначената АТЕ, прието от съда
като обективно и компетентно, по несъмнен начин се установи както участието на ищеца Р.
Р. Ш. в описаното ПТП като водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК №
К 1176 ВМ, така и че единствената причина за настъпването на ПТП, при което този ищец
са били причинени телесни увреждания, са били субективните действия на водача на лекия
автомобил марка „БМВ“, модел „X5“, с нидерландски регистрационен номер HG-527-T –
М.Г., който в зоната на ПТП се е движил със скорост, която не е била съобразена с
конкретните пътни условия /движение при условията на силен дъжд/, вследствие на което е
изгубил контрол над управляваното от него МПС. Експертизата установява, че автомобилът
„БМВ“ се е движил със скорост от около 120 км/ч, а скоростта, при която би възникнал в
конкретните пътни условия аквапланинг, е била 91.6 км/ч. Загубвайки контрол над
автомобила, водачът му е разкъсал разделителната стоманена предпазна ограда между двете
платна за движение на автомагистралата, навлязъл е в насрещното платно и се е ударил в
автомобила „Опел“, който в този момент се е движил със скорост около 112 км/ч.
Заключението на АТЕ е категорично, че с оглед времето за реакция на водача Р. Р. Ш. ПТП е
било непредотвратимо за него.
По делото ответникът, съобразно възложената му доказателствена тежест, не
установи, че ищецът Р. Р. Ш. е допринесъл за настъпване на ПТП, като е управлявал МПС в
нарушение на правилата за движение по пътищата, с превишена и/или несъобразена с
пътните и атмосферните условия и интензивността на движението скорост, като не е
спазвал необходимата дистанция, както и че е съпричинил собствените си вреди, като е
управлявал МПС без поставен обезопасителен колан или с технически неизправен
обезопасителен колан. Скоростта, с която същият се е движил, е била под максимално
10
допустимата за движение по магистрала, а спазването на необходимата дистанция в случая е
без всякаква връзка с причината за ПТП с оглед така установения механизъм на същото.
Ответникът не установи и че ищецът е управлявал автомобила без поставен обезопасителен
колан или с технически неизправен обезопасителен колан, като горното не се установява и
от заключенията на АТЕ и на СМЕ.
От последното заключение бе установено и че вследствие на ПТП на ищеца Р. Р. Ш.
са причинени всички телесни увреждания, описани в исковата му молба, както и причинната
връзка между горните нанесени на ищеца телесни увреждания и търпените от него
физически болки и страдания през възстановителния период от около месец.
По делото бе установен и последния елемент от фактическия състав за ангажиране на
отговорността на НББАЗ по предявения иск по чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ –
обстоятелството, че за автомобила марка „БМВ“, модел „X5“, с нидерландски
регистрационен номер HG-527-T, който обичайно се намира в държава, чието национално
бюро членува в Съвета на бюрата, управляван при ПТП от деликвента М.Г., турски
гражданин, е била сключена с нидерландски застраховател – Nationale – Nederlanden
Schadeverz. MIJ N.V., с кореспондент за територията на Република България „М.И.“ ЕООД,
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
175322895385, валидна до 01.08.2022 год., т.е. към датата на ПТП, 09.10.2021 год. – същото
е било обявено по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните с оглед становището на ответника в отговора на и.м.
Доказан по основание, предявеният иск по чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ на
ищеца Р. Р. Ш. е доказан отчасти по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, настъпилите в страната в обществено-икономически план
промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 год.
по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от
развитието на обществото /решение № 749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II
т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в
основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за
случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение №
83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението
се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и
цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на
увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и
страдания, търпени от ищеца като пряка и непосредствена последица от получените при
ПТП травматични увреждания. Към момента на причиняване на травмите същият е бил на
11
42 години, като с оглед естеството на получените от него наранявания /без разкъсването на
далака с последващото му отстраняване/ е настъпило пълно възстановяване от същите,
видно от заключението по назначената СМЕ. По отношение на разкъсването на тъпанчевата
мембрана на лявото ухо експертизата обаче не дава прогноза за възстановяването на слуха
на пострадалия, доколкото в представената по делото медицинската документация
локализацията на руптурата и нейната големина не са описани, а няма и отразено изследване
на слуха, без които данни по този въпрос не може да се изготви коректно заключение.
По отношение на разкъсването на далака на пострадалия с последващото му
оперативно отстраняване съдът намира, че макар и тежка, травмата не е причинила
съществени последици за здравето му – видно от заключението на СМЕ и отговорите на в.л.
в о.с.з. След отстраняването на слезката няма последващи последици за организма,
включително и водещи до намаляване на имунитета, като в.л. сочи, че в случая
възстановяването е протекло за срок от около 30 дни след извършване на коремната
операция, като в резултат от интервенцията е останал голям оперативен ръбец на предната
коремна стена, който ще е ясно забележим до края на живота на пострадалия. Търпените
болки и страдания при такъв вид увреждания отзвучават в рамките на около месец според
СМЕ, а по делото ищецът не ангажира гласни доказателства за установяването на физически
болки и страдания при него с по-голям интензитет и по-дълга продължителност от
обичайните.
В обобщение съдът приема, че така установените неблагоприятни проявления на
причинените на ищеца Р. Р. Ш. увреждания налагат определяне на обичайния определян в
практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени
вреди, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от
увреждащото събитие в патримониума на ищеца, а именно – обезщетение в размер на 50
000 лева, която сума ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца на осн. чл.511, ал.3
във вр. с ал.1, т.1 от КЗ. Искът следва да се отхвърли като неоснователен за разликата до
пълния му предявен размер от 120 000 лева.
Съдът не намира основания по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на така присъденото
обезщетение на ищеца поради негови действия, респ. бездействия, довели до съпричиняване
на вредоносния резултат – във връзка с останалите направени от ответника възражения за
съпричиняване, основани на бланкетните твърдения, че настъпването на всички или част от
телесните увреди предшества по време датата на ПТП и същите са в резултат от предходни
травми, злополуки, заболявания или са резултат от други събития, предшестващи или
последващи ПТП, както и дългият възстановителен период е бил поради непредприемане на
предписано лечение и възстановителен режим и непровеждане на предписани контролни
прегледи.
Следва да се посочи, че ответникът следваше да установи не само твърдените
действия и бездействия на пострадалия, но и причинната връзка между тях и настъпилия
вредоносен резултат, което не бе сторено. В горния смисъл е и трайната практика на ВКС,
изразена както в ППВС № 17/1963 год., така и в решения № 99/08.10.2013 год. на ВКС по
12
т.д. № 44/2012 год., II т.о., № 206/12.03.2010 год. по т.д. № 35/2009 год., II т.о., №
59/10.06.2011 год. по т.д. № 286/2011 год., I т.о. и № 98/24.06.2013 год. по т.д. № 596/2012
год.–
„Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото
на чл.51, ал.2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействие на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на
вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило.“.
Върху сумата от 50 000 лева съдът следва да присъди и законната лихва за забава
върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 08.07.2022 год. – деня, следващ
изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като отхвърли иска за заплащане на законна лихва в
частта му за периода от 28.01.2022 год. до 07.07.2022 год. По делото между страните е
безспорно, че ищецът е предявил претенцията си до кореспондента „М.И.“ ЕООД на
07.04.2022 год., като същият не се е произнесъл до изтичане на горния срок, приложим за
него съгл. чл.512, ал.1 от КЗ. В случая НББАЗ дължи законната лихва за забава върху
размера на обезщетението съгл. чл.497, ал.1, т.2 от КЗ – не от 28.01.2022 год., както е
претендирано, а след изтичането на срока по чл.496, ал.1 от КЗ.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение № 780/14.11.2022 год. ищците са били освободени от
заплащането на държавни такси и внасяне на разноски за водене на съдебното производство
по предявените искове с правно основание чл.511, ал.1, т.1 от КЗ, то с оглед изхода на
делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на
съда дължимата държавна такса върху уважения размер на иска, предявен от ищеца Р. Р. Ш.
– ДТ в размер на 2 000 лева и направените разноски в размер на 600 лева от бюджета на
съда – заплатени възнаграждения на в.л. по първоначалната СМЕ и АТЕ.
Доколкото обаче изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на в.л. по
допълнителната СМЕ в размер на 200 лева е във връзка само със задачи, поставени на
експертизата с оглед установяване уврежданията на ищеца Ш. Р. Ю., чийто иск следва да се
отхвърли изцяло, то няма основание за възлагане на тези разноски върху ответника и
същите следва да останат за сметка на републиканския бюджет.
Ищецът Р. Р. Ш. не е направил разноски по делото и такива не следва да му се
присъждат на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Тъй като, видно от представения с молба от 26.10.2023 год. от пълномощника на
ищците договор за правна помощ от 09.06.2023 год., сключен между ищеца Р. Р. Ш. и
Адвокатско дружество „Г. и М.“, рег. по ф.д. № 1/2020 год. на СГС, БУЛСТАТ *********,
същият е за оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за
процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да
определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и
13
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – в размер на 5 580 лева с начислен ДДС /минималният размер по чл.7, ал.2,
т.4 при интерес от 50 000 лева – уваженият размер на иска на този ищец/, като осъди
ответника да заплати тази сума на адвоката. Така определеното от съда възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 от ЗА не подлежи на редукция съразмерно на отхвърлената част на иска с
оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК /определение № 7/17.01.2022 год. по т.д. №
339/2021 год. на ВКС, ТК, I т.о./.
С оглед изхода на делото на Адвокатско дружество „Г. и М.“ в качеството му на
пълномощник на ищеца Ш. Р. Ю. не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение
съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА за оказана на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна
адвокатска помощ за процесуално представителство по делото по сключения договор за
правна помощ от 09.06.2023 год. с този ищец – размерът на възнаграждението се определя с
оглед уважения размер на иска, а искът на този ищец с настоящото решение следва да се
отхвърли изцяло.
По отношение на дължимите на осн. чл.78, ал.3 от ГПК разделно от всеки от
ответниците разноски съдът намира следното :
На първо място, част от разноските, направени от ответника във връзка със събиране
на доказателства по делото, се отнасят в равна степен до предявените от двамата ищци
искове – заплатена ДТ за издаване на съдебни удостоверения общо от 20 лева и заплатен
депозит за АТЕ в размер на 300 лева, поради което при разпределяне на отговорността на
ответниците всеки следва да отговаря съобразно отхвърлената част на неговя иск за
половината от горните разноски /по 160 лева/.
На следващо място, част от разноските, направени от ответника във връзка със
събиране на доказателства по делото, се отнасят само до исковете, предявения от единия или
другия ищец. Така – във връзка с иска, предявен от Р. Р. Ш., е внесен депозит за
първоначалната СМЕ в размер на 300 лева; във връзка с иска, предявен от Ш. Р. Ю., е внесен
депозит за първоначалната СМЕ в размер на 300 лева и само във връзка с този иск – депозит
за допълнителна СМЕ в размер на 300 лева. Поради изложеното всеки от ищците следва на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК самостоятелно да понесе частта от разноските, направени от
ответника само във връзка с предявения срещу него иск.
Изложеното се отнася и до заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по делото в общ размер на 21 720 лева с ДДС, удостоверено
с представените с отговора на и.м. фактура № 1245/24.11.2022 год. и дневно извлечение по
сметка № 181/24.11.2022 год. Доколкото обаче в същите не е диференцирано каква част от
възнаграждението е договорено за представителство по всеки отделен иск, горното следва да
бъде съобразено при пропорцията на размера на предявените искове – 120 000 лева за ищеца
Р. Р. Ш. и 50 000 лева /частичен иск/ за ищеца Ш. Р. Ю., т.е. съдът приема, че във връзка с
първия иск частта от възнаграждението възлиза на 15 331.76 лева, а във връзка с втория – на
6 388.24 лева. Пълномощникът на ищците е направил с писмена молба от 08.12.2023 год. е
направил искане по чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските,
14
съставляващи претендирано от ответника прекомерно адвокатско възнаграждение, което
съдът намира за неоснователно – 1. при минималния предвиден размер от 11 340 лева с ДДС
по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения при интерес от 120 000 лева – цената на иска на Р. Р. Ш., заплатеното
възнаграждение е в размер на 15 331.76 лева; 2. при минималния предвиден размер от 5 580
лева с ДДС по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата интерес от 50 000 лева – цената на иска на Ш. Р.
Ю., заплатеното възнаграждение е в размер на 6 388.24 лева. Същевременно по делото са
проведени три съдебни заседания и са изслушани заключения на три експертизи, поради
което заплатеният хонорар в случая не е прекомерен.
С оглед на изложеното по-горе и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът Р. Р. Ш. следва да
се осъди да заплати на ответника сумата от 9 211.86 лева, съставляваща разноски
съразмерно с отхвърлената част на иска му /от общо разноски във връзка с този иск в размер
на 15 791.76 лева/, а ищецът Ш. Р. Ю. – сумата от 7 148.24 лева, съставляваща направените
от ответника в цялост по делото разноски във връзка с предявения от този ищец иск.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“, ЕИК
********* да заплати на Р. Р. Ш. от с. Л., област К., ул. „П.“ № 4, с ЕГН **********, сумата
от 50 000 лева /петдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди – физически болки и страдания вследствие нанесени му телесни
увреждания – травматично разкъсване на далака с последващото му отстраняване,
субкапсуларна колекция от кръв в черния дроб, малък хемоторакс вляво, плеврален излив в
левия бял дроб, разкъсване на тъпанчевата мембрана на лявото ухо, три разкъсно-контузни
рани на главата, контузия в долната част на гърба и навяхване на шията, причинени в
резултат на ПТП, настъпило на 09.10.2021 год. около 15.30 часа на АМ „Тракия“, в района
на 48 + 500 км, по вина на М.Г., турски гражданин – водач на лек автомобил марка „БМВ“,
модел „X5“, с нидерландски регистрационен номер HG-527-T, със застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключена с нидерландски застраховател – Nationale –
Nederlanden Schadeverz. MIJ N.V., със застрахователна полица № 175322895385, валидна до
01.08.2022 год., с кореспондент за територията на Република България „М.И.“ ЕООД, ЕИК
*********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.07.2022 год. до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата
до пълния му предявен размер от 120 000 лева /сто и двадесет хиляди лв./ и В ЧАСТТА МУ
за заплащане на законна лихва върху обезщетението за периода от 28.01.2022 год. до
07.07.2022 год.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ш. Р. Ю. от с. С., област К., ул. „К.“ №7, с ЕГН
**********, срещу Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“, ЕИК ********* иск с правно основание чл.511,
ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева /петдесет
15
хиляди лв./ – частичен иск, при пълен размер на претенцията от 100 000 лева /сто хиляди
лв./, за причинени на ищеца неимуществени вреди – фрактури на 2-ро, 3-то, 4-то и 5-то
ребра вляво, фрактура на акромиалния израстък на лявата лопатка, фрактура на големия
туберкул на лявата раменна кост, хематом в областта на левия голям гръден мускул и лява
гръдна половина, кръвонасядания в областта на лявата мишница, охлузвания и контузии в
областта на главата, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 09.10.2021 год. около 15.30
часа на АМ „Тракия“, в района на 48 + 500 км, по вина на М.Г., турски гражданин – водач
на лек автомобил марка „БМВ“, модел „X5“, с нидерландски регистрационен номер HG-527-
T, със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с
нидерландски застраховател – Nationale – Nederlanden Schadeverz. MIJ N.V., със
застрахователна полица № 175322895385, валидна до 01.08.2022 год., с кореспондент за
територията на Република България „М.И.“ ЕООД, ЕИК *********, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 28.01.2022 год. до окончателното й заплащане
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“, ЕИК ********* да
заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 2 600 лева /две хиляди и шестстотин
лв./, съставляваща дължима за производството по делото държавна такса и направени
разноски от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ЗАД Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“, ЕИК ********* да
заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“, рег. по ф.д. № 1/2020 год. на СГС, БУЛСТАТ
*********, сумата от 5 580 лева /пет хиляди петстотин и осемдесет лв./ с начислен ДДС,
съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство по делото по иска, предявен от
ищеца Р. Р. Ш..
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Р. Р. Ш. от с. Л., област К., ул. „П.“ № 4, с ЕГН
**********, да заплати на Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“, ЕИК ********* сумата от 9 211.86 лева
/девет хиляди двеста и единадесет лв. и осемдесет и шест ст./, съставляваща направени по
делото разноски съразмерно с отхвърлената част на иска, предявен от този ищец.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Ш. Р. Ю. от с. С., област К., ул. „К.“ №7, с ЕГН
**********, да заплати на Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“, ЕИК ********* сумата от 7 148.24 лева
/седем хиляди сто четиридесет и осем лв. и двадесет и четири ст./, съставляваща направени
по делото разноски съразмерно с отхвърлената част на иска, предявен от този ищец.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
16