Определение по дело №359/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по депозирана частна жалба от Н. Д. П., ЕГН *, с постоянен адрес: гр. Г. Д., О. Б., ул. “Ц. С.” №4 и Л. Д. Г., ЕГН *, с постоянен адрес: гр. Г. Д., О. Б., ул. “П. С.” №26. Жалбата е насочена против Определение № 1618 от 04.05.2011г., постановено по гр. дело № 1204/2010 по описа на Районен съд Г. Д., с което първоинстанционният съд е прекратил производството по гр. дело № 1204/2011г. на Районен съд Г. Д., поради преждевременност на предявения иск заради липса на годен обект на собственост и искова защита по реда на чл.124 ГПК.

Във въззивната частна жалба се релевират доводи за неправилност на атакуваното определение, като жалбоподателят моли съда да го отмени.

Постъпила е и частна жалба от М. Д. В., ЕГН *, с постоянен адрес: с. О., О. Г., О. Б., ул. “Т.” №2 против Определение № 1618 от 04.05.2011г., постановено по гр. дело № 1204/2010 по описа на Районен съд Г. Д., с което първоинстанционният съд е прекратил производството по гр. дело № 1204/2011г. на Районен съд Г. Д., поради преждевременност на предявения иск заради липса на годен обект на собственост и искова защита по реда на чл.124 ГПК.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на постановеното определение. От съда се иска да бъде отменено атакуваното определение и да бъде върнато делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по иска, с който сезиран съда.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.278 от ГПК намира подадената частна въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е внесена и дължимата във връзка с жалбата държавна такса.

Разгледана по същество жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

Районен съд Г. Д. е сезиран с искова молба /поправена/ от Н. Д. П., М. Д. В. и Л. Д. Г. против Е. Н. Г., Г. Д. Г. и Л. Д. П. с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, с която се иска съдът да постанови решение, с което да отрече правото на собственост, претендирано от ответниците Е. Н. Г., Г. Д. Г., Л. Д. П. върху 393 кв. м. при съседи: от изток- наследници на Д. Т. Ш., от запад – Л. П. и И. П., от север- наследници на А.К., от юг- път, находящи се в южната част на УПИ- парцел ІІІ, заснет като имот с планоснимачен №270 от кв. 19 по плана на с. Л., О. Г., О. Б., утвърден със Заповед №10/1988г. на Кмета на Общината, с площ от 580 кв. м. при съседи за същия от изток УПИ /парцел ІV9269/ четвърти за имот с пл. №299- собственост на наследници на Д.Ш. от запад – УПИ парцел ІІ-271- собственост на Л. П., УПИ –парцел І-272- собственост на И. П. от юг- улица. С исковата молба се прави и искане по реда на чл.537, ал.2 ГПК.

С разпореждане №3035/29.09.2010г. на съдията докладчик по делото, исковата молба е оставена без движение с указания за отстраняване на нередовности. С молба от 06.10.2010г. ищците са представили допълнение към исковата молба. С разпореждане №3194/08.10.2010г. съдът е изпратил препис от исковата молба на ответниците. С разпореждане №3950/07.12.2010г. на съдията докладчик по делото исковата молба повторно е оставена без движение с указания за конкретизиране на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск и констатирано противоречие между мотиви и диспозитив. С поправената искова молба ищците са формулирали петитум: “да отречете правото на собственост, претендирано от ответниците на...”. По делото са проведени пет съдебни заседания, като в открито съдебно заседание на 04.05.2011г. с определение №1618 от същата дата, производството по делото е прекратено поради преждевременност на предявения иск заради липса на годен обект на собственост и искова защита по реда на чл.124 ГПК. В мотивите си съдът е приел, че исковата претенция е недопустима.

Всеки съд е длъжен да извърши проверка на допустимостта и редовността на исковата молба.

Районен съд Р. е бил сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е правен способ за защита на правото на собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да се установи със сила на присъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или смущава това право. Както всеки установителен иск, този иск цели разрешаване на възникнал правен спор относно притежанието на конкретно вещно право и установяване със сила на пресъдено нещо на действителното правно положение в отношенията между спорещите страни по повод на вещта, обект на оспорваното право. Предвид изричната разпоредба на чл. 124, ал. 1 от действащия ГПК, установителният иск за собственост е допустим само при наличие на правен интерес от предявяването му. Същият се обуславя от оспорването на правото на собственост на ищеца, но наличието или липсата му следва да се преценява за всеки конкретен случай, съобразно твърдяното в исковата молба фактическо положение, с оглед на което се предявява установителния иск за собственост. В съдебния процес по чл.124, ал.1 ГПК ищецът е този, който следва да докаже правото си на собственост върху спорния имот, след като е инициирал съдебния спор, т.е. обуславя правен интерес единствено от предявяване на положителен установителен иск. Недопустимо е доказателствената тежест в спора за собственост де се пренася върху ответника посредством предявяване на отрицателен установителен иск срещу него и освобождаване на ищеца от необходимостта да доказва собственото си право. Хипотезите, при които е допустимо предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, са уредени в закона изчерпателно- например при насочване на принудителното изпълнение, върху имущество, което не принадлежи на длъжника.

С оглед на изложеното исковата молба се явява нередовна и следва да се остави без движение като се укаже на ищеца да изясни правния интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост, като се съобрази и доколко въобще е допустимо да се предявява отрицателен установителен, вместо положителен установителен иск за собственост. На следващо място петитума следва де се приведе в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба. В исковата молба се изложени твърдения, че ищците са във владение на имота, като не са изложени твърдения оспорва ли им се правото на собственост и как конкретно става това.

На следващо място, първоинстанционният съд е направил извод за недопустимост на иска след като е предприел действия по събиране, прилагане и анализ на доказателства. Действията по събирането на доказателства, относимостта им към спора и анализа на същите са въпроси по същество на спора. Процесуалната легитимация се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който заявява, че именно той е носителя на материалното право, което е накърнено от ответника чрез възникналия между тях правен спор, за разлика от материалната легитимация, която се определя от доказването на иска и обуславя неговата основателност и по която съдът се произнася със съдебното решение.

С оглед на гореизложеното Благоевградски окръжен съд счита, обжалваното определение е незаконосъобразно и подлежи на отмяна, като делото следва да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от фаза за извършване на проверка на исковата молба за допустимост и редовност и оставяне без движение за даване на указания за отстраняване на допуснатите нередовности при спазване на дадените по-горе указания.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1618/04.05.2011г., постановено по гр.д. № 1204/2010 по описа на Районен съд Г. Д..

ВРЪЩА делото на Районен съд Г. Д. за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно дадените указания.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: